Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Светът отдавна е в зоната на ядреният апокалипсис
Часовникът на „страшния съд“ премина „полунощ“
05.2023

С така наречената пролетно-лятна компания в Украйна започна най-опасният етап за цялото човечество след Втората световна война.

Планетата е в клещите на грандиозна схватка.

Целият инструментариум на Запада и НАТО срещу Русия ще бъде използван през този период по всички направления.

"Контраофанзивата" на Киев срещу Донбас е само част от голямата картина. Защото от 21 април НАТО започна серия от най-големите си

маневри не само в Европа, но и в Атлантическия и Тихия океан срещу Русия и Китай.

Отговорът на Москва и Пекин може да го изпревари /или да ги последва/ и да бъде унищожителен.

Ударът на руските въоръжени сили срещу Украйна на 30 април беше поредното и най-сериозно предупреждение.

Военните маневри в Европа са най-големите от създаването на НАТО през 1949 г. след поражението на нацистка Германия.

Такива са и военните учения на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион. Те потвърждават, че и Китай е на прицела на НАТО заедно с Русия.

Бойните учения Defender 2023 на НАТО в Европа започнаха и ще проминат в други широкомащабни маневри, носещи подобни банални имена като Noble Jump и Dynamic Guard.

Ще припомним, че именно военните игри BALTOPS през юни 2022 г. осигуриха прикритието за взривяването на руските газопроводи "Северен поток" през септември от водолази на американския флот, според личните заповеди на президента Джо Байдън.

Тази година се наблюдава и най-голямото разполагане на войски и самолети на САЩ в Европа от 1949 г. насам.

Операциите на НАТО ще се простират от Исландия – в Северно море, до Германия и Балтийско море, и до Румъния и Черно море. Мобилизацията включва всички членки на 31-членния блок плюс страните – партньори.

Целта е "симулация на офанзива" и формиране на "съюз за водене на война".

Членовете на НАТО са обединени под военното командване на САЩ с цели за "оперативна съвместимост" и "бързо разгръщане".

И новият член Финландия ще участва, което тази година скъсява два пъти близостта на силите на НАТО до северозападната граница на Русия.

Германия ще служи като опорна точка за всичките сили на НАТО по време на ученията, с което ще се "изпраща съобщение до Русия".

Какво съобщение може да е това? Това е ехото от операцията "Барбароса", масовата инвазия на нацистка Германия в Съветския съюз през юни 1941 г., която доведе до смъртта на до 30 милиона съветски граждани.

От другата страна на света, САЩ и техните партньори от НАТО ще проведат рекордни военни учения в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Тези "военни игри", известни като Talisman Sabre, включват САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Австралия и Нова Зеландия. Военни сили от Япония също са планирани да се присъединят към маневрите заедно с Южна Корея, Филипините, Индонезия, Папуа Нова Гвинея и други.

Тези игри идват в рамките на новосъздадения съюз AUKUS на Вашингтон с Великобритания и Австралия, която ще се превърне в център за ядрените подводници за САЩ с насоченост срещу Китай.

И така, имаме две важни военни събития това лято, включващи Германия и Япония, двата победени агресора от Втората световна война, които нанесоха смърт и страдание на руския и китайския народ. Броят на жертвите в Китай, причинени от имперска Япония, се оценява на 20 милиона.

Днес същите тези две нации – Германия и Япония, с тяхната история на военни престъпления, отново участват в неоимперска агресия под ръководството на САЩ.

Това е ужасяващо дежа вю на Втората световна спрямо Русия и Китай. Първата и Втората световна война донесоха над 100 милиона жертви. Сегашната война върви по същите следи.

Най-важното е, че това е война на САЩ и НАТО срещу Русия на бойното поле "Украйна" чрез режима в Киев, дошъл на власт с преврата през 2014 г.

САЩ започнаха война срещу русия до последния украинец и последния европеец.

Отминалата година може да се раздели на няколко етапа.

Първият – от 24 февруари 2022 г. до края на март 2022 г., когато руските въоръжени сили ликвидираха почти напълно въоръжените сили на укронацистите.

Вторият – след 26 април 2022 г., когато се състоя първата среща на НАТО във ВВС-базата "Рамщайн" на САЩ в Германия, на която беше взето решението за укрепване с оръжие на отбранителния потенциал на режима в Киев.

Именно тогава започна и войната на НАТО срещу Русия. Беше събрано всичкото оръжие от бившите соцстрани и нови членки на НАТО и беше изпратено в Украйна, за да бъде постигнат прелом, който не беше постигнат.

За да се стигне до последната среща на НАТО, когато беше взето решението за изпращане на тежко въоръжение в Украйна – танкове и БТР-и, както и ракети с по-голям радиус на действие, и до решението на САЩ за доставка на далекобойни тактически ракети ATACMS и тактически безпилотници. Официалната цел вече не се укрива – да бъде унищожена Русия.

Москва отговори: "срещу нас се води тотална война на унищожение" и "операцията ще продължи до изпълнение на поставените цели".

Всички решения са взети. Няма да има никакви преговори. Всичко ще се реши с "огън и желязо".

И така, специалната операция на Русия започна на 24 февруари 2022 г. и изпревари с няколко дни плана на НАТО за мръсната ядрена бомба.

Именно мръсната ядрена бомба беше една от основните причини, поради които на 24 февруари руските войски преминаха границите на ДНР и ЛНР.

През декември 2021 г. Русия получи информация за плановете на НАТО да разположи 4 военни бригади (2 сухопътни, 1 морска, 1 въздушна) на територията на Украйна. Въздушната бригада е с възможност за носене на ядрени бойни глави.

НАТО искаше да договори това разполагане да стане през лятото на 2022 г. с благословията на Съвета за сигурност на ООН. Тогава, вероятно до края на 2021 г., щяха да провокират конфликт и да започнат пълномащабни военни действия срещу Русия с използване на ядрено оръжие.

Ключова роля беше отредена на режима в Киев и националистите.

Ядреното оръжие се готвеше на Запорожската или на Чернобилската АЕЦ с помощта на американски експерти.

Въоръжените сили на Украйна се готвеха да започнат военната операция в Донбас на 25 февруари.

Русия ги изпревари с един ден.

Киев планираше да започне "пълно етническо прочистване". Донецк, Луганск и няколко други града не планираха да превземат на този етап, а да ги обградят и блокират, т.е. предвиждаше се пълна блокада на населените места, преди "пълно прочистване".

Това "пълно прочистване", според някои източници, означаваше хвърлянето на мръсна ядрена бомба върху Донецк около 20 март 2023 г. По това време тя щеше да е готова.

Този план беше разработен съвместно с НАТО и американците, които преди това биха прехвърлили около 5000 свои войници в Полша. Според плана те трябваше да блокират руската калининградска групировка, така че тя да не може да премине към атакуваната територия на югоизточната част на Украйна.

Втората групировка на НАТО се беше съсредоточила за операцията в случай, че Русия реши да помогне на Донбас, с хиляда войници от бригада "Страйкър" (бронирани машини) в Румъния. Тази група блокира Приднестровието, така че руските миротворци, разположени там, да не могат да напреднат през юг към Одеса.

Всичко това беше един комплекс от действия, които трябваше да започнат в нощта на 24 срещу 25 февруари. Но бяха изпреварени и плановете се разпаднаха.

Друг важен въпрос, за който в началото не се знаеше и не се пишеше – каква беше военната ситуация преди началото на Специалната операция, колко военно оборудване имаше в Украйна, колко беше унищожено и колко доставено.

През 1991 г. Украйна наследи от СССР четвъртата по численост армия в света. Въоръжените сили, дислоцирани на територията на Украйна, наброяваха

980 000 войници и офицери, от 6500 до 9200 танка, от 7000 до 11 300 бойни бронирани машини, над 2800 бойни самолета, повече от 18 000 артилерийски системи.

По обща военна мощ въоръжените сили на Украйна бяха на четвърто място след САЩ, Русия и Китай. Повтаряме – на четвърто място.

Реално, в навечерието на 24 февруари 2022 г. Украйна разполагаше с класическо превъзходство, поне 8:1, в района на Донбас.

И още нещо. От самото начало плановете и действията на НАТО и Киев се покриваха почти напълно с плана "Барбароса" на Хитлер, както по тактика и стратегия, така и по участници.

Плановете на САЩ и НАТО – ЕС срещу Русия, бяха в петте сценария на Центъра за анализ на европейските политики (CEPA) във Вашингтон.

Това означава, че театърът на военните действия се простира от юг на север – от Черно море до Балтика, на 1,8 млн. квадратни километра.

Главната задача на НАТО е да нанесе на Русия бързо поражение, което ще доведе до колапс на политическата система на Русия.

По принцип това беше повторение на операция "Барбароса" на Хитлер в Drang nach Osten, т.е. нова блицкриг – светкавична война.

И така, какво се случи с украинската армия през отминалата година – огромни загуби на Въоръжените сили на Украйна, които могат да се сравнят само със загубите на Вермахта на Хитлер през Втората световна война:

- 384 свалени самолета от въоръжените сили на Украйна са унищожена цяла въздушна армия;

- 207 унищожени хеликоптера са въздушна армия;

- 7811 танка и БТР са унищожени две танкови армии и пет комбинирани армии;

- 1050 пехотни машини – ударна армия;

- 403 зенитни ракетни комплекси са армия за противовъздушна отбрана;

- 3841 оръдия са четири артилерийски армии;

- 8066 превозни средства са осем армии;

- 20 000 пленени;

- 520 убити военни инструктори на САЩ и Англия;

2720 убити войници на НАТО, Германия, Полша, Литва;

- 6100 убити наемници.

За 12 месеца руската армия успя да унищожи над 50% от предвоенните запаси от украинска бронирана техника или по 746 единици на месец.

Според тези оценки Русия е унищожила за една година 23 вражески армии, което се равнява на четири фронта или четири групи армии на Вермахта на Хитлер.

Освен това общият размер на загубите на въоръжените сили на Украйна е около 500 000 души, съпоставими с цялата съвременна групировка на НАТО в Европа.

Тези резултати надминават дори времето на Великата отечествена война и на всички други войни. Ако при такива загуби нямаше колективна помощ от Запад, всяка държава в света вече щеше да е победена.

Много малко армии в света могат да демонстрират такъв успех. Руската армия успя да постигне такива резултати благодарение на масираните ракетни и въздушни удари срещу струпването на техника в складове, възлови станции и в транспортни колони.

След първата среща в "Рамщайн" НАТО взе решение за доставки на оръжие за Киев:

- 410 танка от съветската епоха;

- около 300 бойни машини на пехотата;

- 1100 бронетранспортьора;

- около 925 защитени от мини превозни средства;

- повече от 1540 пехотни мобилни машини.

На 20 януари 2023 г. в "Рамщайн" на осмата среща САЩ обявиха нов пакет военна помощ за Украйна:

- допълнителни боеприпаси за NIMARS (включително GLSDB);

- 50 бойни машини на пехотата Bradley с 500 противотанкови ракети TOW и 250 000 изстрела с калибър 25 мм;

  • - 100 бронетранспортьора М113;
  • - 55 MRAP;
  • - 18 броя 155-милиметрови артилерийски снаряда;
  • - 500 броя 155-милиметрови снаряди Excalibur и т.н.

Общо до април включително са доставени около 500-600 бронирани машини.

На 25 януари Владимир Путин каза може би най-важните думи за Европа след 1990 г.

Какво каза Путин: че Германия е била и в момента продължава да бъде фактически и юридически окупирана държава с всички произтичащи от това последици.

С една дума – ФРГ продължава да бъде окупирана държава без национален суверенитет и международна юридическа субективност, което означава, че както подписаните от нея, така и подписаните за нея многостранни или двустранни договори са нулеви, невалидни.

В това число и основните договорености за Втората световна война в Потсдам, което пък означава, че Втората световна война продължава, и че срещу Русия и Украйна воюва и неонацизмът на ФР Германия. И на САЩ.

Да погледнем картата на Европа днес. Дали Германия не е успяла 70 години след разгрома във Втората световна война, да постигне целите, поставени още през ХIII век от Първия райх, а след това от Втория и Третия, а именно господство над балканските славяни, Централна Европа, Прибалтика и Украйна.

Не е ли ЕС от 2017 г. въплъщение на концепцията за единна Европа, представена от Берлин през 2015 г. – Германия, като гигантско акционерно дружество и държател на контролния пакет на акциите, разбира се под контрола на САЩ и Англия.

Така Германия за 30 години под аплодисментите и контрола на САЩ, без нито един изстрел се "реваншира" за двете световни войни.

Ще припомня, че още по време на Потсдамската конференция на 30 юни 1945 г. Съюзническият контролен съвет беше създаден в Берлин, за да изпълни четирите съюзнически резолюции ("Четирите Д"):

  • - Денацификация на германското общество за изкореняване на нацисткото влияние;

    • - Демилитаризация на бившите сили на Вермахта и германската оръжейна индустрия;
    • - Демократизация, включително създаване на политически партии и профсъюзи, свобода на словото, печата и религията;
    • - Децентрализация, водеща до германски федерализъм.

    Както виждаме нито една от тези четири "Д" не се състоя, за да се стигне до деня в който Германия обяви война на Русия, победителят във Втората световна война, по заповед на САЩ.

    Ако сте забелязали, специалната операция на Русия в Украйна започна със същите "четири Д" – денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация.

    Накратко – Втората световна война не е приключила. Русия отново воюва с неонацизма, който й обяви война.

    Предвидихме тази еволюция преди повече от 25 години. Без да имаме претенции за авторско право ще продължим да я следим, в рамките на възможностите, и в бъдеще.

    Предвидихме и сегашното развитие на международната договорна сцена. Става дума за това, че в момента в Европа и света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност.

    Ситуацията е без прецедент за последните 80 години от времето на Студената война, когато беше въведен така нареченият "часовник на Страшния съд", който сега е само на 90 секунди до "полунощ", т.е. до ядрения Апокалипсис.

    Унищожени бяха и вече не действат всички договори на стратегическо равнище между САЩ и Русия.

    От първия и най-важен – Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г., САЩ излязоха през 2002 г.

    След 1997 г. САЩ и НАТО нарушиха всички договорки и обещания за неразширението на НАТО на Изток.

    На 11 март 2015 г. престана да действа и Договорът за ограничаване на въоръжените сили в Европа /ДОВСЕ/, който предвиждаше ограничаване на пет категории обикновени въоръжения – танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 100 мм, бойни самолети и ударни хеликоптери.

    На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха и от договора с Русия за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина на действие.

    По същото време САЩ съобщиха, че имат намерение да излязат и от Договора за забрана на ядрените опити.

    Остана само Договорът за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения /СНВ-3/, подписан през 2011 г. и удължен до 2026 г.

    И какво имаме в резултат – не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите за края на Втората световна война.

    В регионалната европейска сигурност отдавна не действа Хелзинкският акт за ненарушимостта на границите.

    Не действа и договорът за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа.

    Нарушени бяха и договорите за неутралитета на Швеция и Швейцария.

    Под въпрос е и Договорът за Германия "4+2", както и за границата между Полша и Германия на Одер и Ниса.

    Единствената реална площадка за контакти Изток-Запад остава Виена с гарантиран неутрален статут от великите сили от 1956 г., на фона на евентуално разпадане на ООН.

    Така стигаме до началото на втората година на войната в Украйна, започваща в различни военни условия и цели и на двете страни.

    Появи се нов ядрен момент – немските и американски танкове за Украйна с техните снаряди и брони от обеднен уран. Вероятността за ядрен и директна ядрена война е все по-реална.

    Киев не се отказва от постигане на обявената амбициозна цел – нанасяне на стратегическо поражение на руската армия.

    Пролетната военна кампания в Украйна ще бъде най-важният етап от настоящата "гореща фаза" на руско-американската война, в резултат на която ще стане ясно дали САЩ и техните съюзници ще успеят да спрат руските да напреднат и да нанесат военно поражение на Русия или ще трябва да преминат към "План Б" – да търсят начини за спасяване на съществуващия украински режим и да започнат мирни преговори с Русия.

    И така, фигурите са разположени, започва решаващата фаза на сблъсъка на Русия със Запада.

    САЩ са във война с Русия на границата на Русия в Украйна.

    Русия отговори с "ни крачка назад".

    Разгромът на Украйна ще е краят на НАТО и САЩ.

    Всъщност и за двете страни няма връщане назад.

    Развръзката предстои.

    Много зависи от това което се случва в Артьомовск. Киев търпи колосални загуби в жива сила и техника. След евентуалното поражение няма да има никакви резерви да спре руското настъпление.

    Това ще е краят на агонията на режима в Киев.

    Следователно е напълно възможно маневрите Defender-23 да са замислени като "предпазна възглавница" за Киев, в случай че контранастъплението му се провали.

    Но в същото време на Запад, осъзнавайки, че украинската контраофанзива ще завърши с поражение, започнаха да внедряват идеята, че Украйна, след като загуби четири региона заедно с Крим, ще остане с 20 региона и Киев, и пак ще победи стратегически Русия. Следователно трябва да приеме статуквото. Поне временно.

    Организираното от САЩ "изтичане на информация" за катастрофалното състояние на въоръжените сили на Украйна показва, че САЩ вече подготвят предполагаем проект на споразумение за "прекратяване на конфликта" и спасяване на режима.

    А това означава, че сериозно украинско контранастъпление няма да има нито пролетта, нито лятото. именно заради това многобройните публикации и "течове" говорят за "необходимостта от почивка". Защото Западът се нуждае от Украйна като мощна сила, напомпана с оръжия, макар и с леко намалена територия, за да създава постоянна заплаха и да изнудва Русия. Това е ролята, която трябва да играе Украйна – да бъде опрян в главата на Русия пистолет, който един ден отново ще гръмне.

    Именно това предвижда новият курс на Запада. За това той направи Украйна анти-Русия.

    Следователно залозите днес са безпрецедентно високи. единственият шанс за режима в Киев да продължи да бъде любимото "прокси" на САЩ е да докаже жизнеспособността си с реални дела на бойното поле, да оправдае инвестираните милиарди долари. Това изисква впечатляващ успех.

    За това всички средства са добри – до "изтеклите документи", любим трик на англосаксонците, които обичат многопластовите операции по дезинформация.

    Няма да залагам много, но ще рискувам, че операцията с "документите" е съзнателен опит на Пентагона и специалните служби да получат някаква "застраховка" срещу предстоящото поражение на Киев и излизане на "преговорни позиции", за да бъде спасен.

    Какво има Русия, която също се готви за предстоящото настъпление.

    Според някои оценки Русия вече има в района на СВО 1800 танка, 3950 бронемашини, 2700 артилерийски системи, 810 съветски реактивни системи за залпов огън "Град" и "Смерч", 400 изтребителя и 300 хеликоптера и др.

    Важно беше и посещението на Путин в командните центрове в ДНР и ЛНР, където донесе две копия на иконата на свещената война от времето на Александър III от 19-ти век. Малко хора разбраха какво означава това.

    И така, вече е ясно, че Западът е поел курс към максимално удължаване на конфликта, за да изтощи Русия икономически и политически и в резултат на това да предизвика вътрешно разлагане. Това е стратегическа цел, която е декларирана.

    Когато СВО започна през февруари 2022 г., САЩ открито изразиха задоволството си, като обявиха, че сега ще водят война на изтощение срещу Русия в Украйна с ръцете на Украйна и обещаха да "дадат на Москва втори Афганистан".

    Целите са ясни. Украйна е бухалка в ръцете на САЩ. Ако видимата част от войната ще завърши с победа над Киев, самата война на изтощение ще продължи или в активен формат (чрез включване на източноевропейските сателити на САЩ във военни операции срещу Русия), или в пасивен формат (чрез създаване на евентуална военна заплаха за Русия, поради разполагането в Източна Европа, до руската и беларуската граница на мощна – до милион войници от осем национални армии, ударна сила, която разчита на подкрепата на целия НАТО и непрекъснато увеличава ударната мощ).

    Към днешна дата всички официални и неофициални изявления на управляващия екип на САЩ показват, че САЩ не считат тяхната стратегия, насочена към създаване на Русия като "нов Афганистан" или "руски Виетнам", за опровергана. Вашингтон възнамерява да продължи в същия дух и дори да засили усилията си, каквото и да се случи с Украйна.

    На такъв шанс разчитат американците. Те вече разбраха, че е невъзможно да се унищожи руската икономика, руската финансова система и системата от руски политически съюзи. Те оценяват адекватно и пълната неспособност на издигнатата от тях пета колона да дестабилизира по някакъв начин вътрешнополитическата ситуация. Те обаче продължават да залагат на войната и изтощението на Русия. На какво се надяват?

    Тяхната надежда е, че Западът има много по-голям човешки потенциал от Русия. Сега те се опитват да доведат военно-промишления комплекс на страните от НАТО до необходимото и достатъчно производство на военно оборудване и консумативи (снаряди, патрони и др.). Според плановете това ще отнеме две-три години. През тези години Русия трябва да бъде задържана на бойното поле от Украйна и ако в Украйна не се получи, тогава ще трябва да се присъединят източноевропейските лимитрофи, сателитите на САЩ.

    Невъзможно е да се увеличи числеността на руската армия с експлозивни темпове.

    Всичко това отнема време. Това означава, че в случай, че страните от Източна Европа влязат във война с Русия, обширните пространства, които не могат да бъдат напълно овладени от наличните сили на руската армия, ще служат като гаранция за продължаване на конфликта.

    САЩ очакват, че колективният Запад ще успее да увеличи числеността на войските на фронта и да ги снабди с достатъчно оборудване и боеприпаси, поне не по-късно от Русия. Тяхната задача не е да победят, не да стигнат до Москва, а да постигнат позиционна безизходица, поставяйки Москва пред избор: сключване на мир, който не гарантира сигурността на Русия, водене на безкрайна война, преминаване към използването на оръжия за масово унищожение или рязко увеличаване на числеността на армията за сметка на мобилизираните.

    Първият вариант (мир без капитулация на врага) трябва, според идеята на Вашингтон, да доведе до подкопаване на авторитета на руските власти и съответно дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация и създаване на условия за идването на власт на проамерикански сили (маскирани като суперпатриоти).

    Вторият вариант (безкрайна война без сериозен успех, чийто край не се вижда) би трябвало да измори обществото, да подкопае неговия морал и надежда за победа със същите социално-политически последици, както при първия вариант.

    Третият вариант (тотална мобилизация, в опит да се обърне негативното развитие на събитията) би трябвало драстично да увеличи загубите, да намали качеството на воюващата армия и да предизвика турбуленция в обществото. В крайна сметка САЩ разчитат, че Русия няма да може да продължи войната и авторитетът на властите ще бъде подкопан с всички произтичащи от това последствия. САЩ са готови да играят дългата игра и предвид създаването на редица антикитайски съюзи в Азиатско-Тихоокеанския регион, които трябва да играят същата роля в предстоящата криза с Тайван, която НАТО се заигра в Украйна, Вашингтон изглежда готов да рискува война на два фронта едновременно.

    Американците нямат абсолютно никаква жалост към своите съюзници. Не ги интересува колко европейци, японци, канадци, корейци и австралийци ще умират, задържайки Русия и Китай. Те също не се интересуват колко и кои държави ще бъдат унищожени.

    Следователно стратегията за унищожаване на американските съюзници (един по един, в тълпа, бързо или бавно) не работи. САЩ са съгласни с подобни руски действия, готови са за тях и ги приветстват, защото очакват, че именно руският отговор на стратегията на САЩ след Виетнам ще им даде решаващо предимство и ще им позволи да спечелят войната на изтощение.

    САЩ изхождат от факта, че както в миналите две световни войни, те ще седят отвъд океана, докато техните съюзници с цената на живота и държавността си ще отслабят Русия и Китай и в критичен момент Вашингтон ще влезе на бойното поле с пълна сила и ще диктува на всички условията на следвоенния свят, както се е случвало неведнъж в миналото.

    Обсъждали сме много пъти проблема с желанието на САЩ да въвлекат Полша, балтийските държави и Румъния в конфликта с Русия.

    Балтийските държави с голяма степен на вероятност ще действат заедно с Полша, тъй като загубата на Варшава ще означава и принудително предаване на балтийските страни от НАТО. Просто е невъзможно да се запази тази опора без Полша.

    Отбелязахме и нежеланието на поляците и румънците да влязат в бойни действия с Русия по украинския стандарт – без подкрепата на останалата част от Запада.

    Успоредно с това обаче катастрофата на Украйна ще постави както Букурещ, така и Варшава в трудна позиция за установяване на контрол над териториите, които Румъния и Полша считат за свои земи (Галиция, Волиния, Северна Буковина, Бесарабия).

    Румънската активност в Молдова, недвусмислените изявления на полските политици за Галиция и активизирането на румънските националисти – привърженици на възстановяването на "Велика Румъния" в границите отпреди 1940 г., дават надежда на САЩ, че при определени условия както Полша, така и Румъния ще изпрати войски в част от западните украински територии.

    След това САЩ ще се опитат да организират сблъсъка си с Русия и началото на войната.

    Такава война ще бъде коренно различна от сегашната. Сега имаме Украйна във война с Русия за интересите на САЩ, и Европа, принудена да подкрепя съюзник.

    Но Полша, Румъния, балтийските държави са страни от ЕС. Тяхната война ще бъде войната на Европа, и САЩ ще станат съюзник, подкрепящ. Европа. Така Вашингтон, не без основание, се надява да постигне поредното антируско консолидиране на Европа и да увеличи зависимостта им, както и да получи развързване на ръцете в китайското направление.

    Но срещу тях вече е "дългата украинска игра" на Путин на глобално равнище. И въпросът защо Кремъл е сигурен, че "ще се смее последен". Както и въпросът колко още ще продължи всичко и колко време ще трябва на Русия да реализира "горещата фаза" на този сценарий.

    Първата световна война продължи 4 години и 106 дни.

    В списъка на посочените конфликти бих включил и американската война в Афганистан, която продължи 20 години и постави рекорд по продължителност.

    Втората световна война – 6 години и един ден.

    Какво ни подсказва нашият експертен инстинкт: ще постави ли настоящият глобален конфликт около Украйна нов най-дълъг рекорд?

    След разпадането на СССР през 1990 г. и настъплението на НАТО към Русия изминаха 30 години.

    Дали за обратния процес – изтласкването на НАТО до границите от 1997 г. ще са необходими още толкова години? Не знам. Всичко е възможно.

    Още повече, че в голямата стратегическа картина и равнище Русия – САЩ има коренна промяна, която във Вашингтон се правят, че не забелязват, но която ще доведе до техния крах.

    За какво става дума?

    На 21 февруари Русия спря участието си в най-важния договор за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения – ДНСВ-3, /на Запад START-3/ между Русия и САЩ.

    По-важна тема няма и едва ли ще има в обозримо бъдеще, т.е. в следващите 20-30 години.

    Онова, което от 25 години постепенно предлагахме като хипотеза, вече е реалност. В няколко насоки:

    • - на 21 февруари 2023 г. Русия материализира най-лошия сценарий за САЩ при стратегическите ядрени оръжия;
    • - Русия за първи път в историята спечели технологичната надпревара във въоръженията спрямо целия Запад и вече няма да изпусне водачеството;
    • - суспендирането на участието на Русия в ДНСВ-3 ще доведе на коренна промяна в съотношението на силите и в ядрената надпревара;
    • - в балансите ще трябва да се включат и ядрените арсенали на Англия, Франция и Израел, и на напълно нови играчи като Китай, КНДР, Пакистан, Иран. Балансът ще се промени рязко;
    • - на САЩ жизнено е необходим нов договор ДНСВ-4, като опит за неутрализиране на предимството на Русия и предотвратяване на излизането на нов мощен участник – Китай;
    • - САЩ губят окончателно ядрената надпревара, което трябва да доведе до тяхна капитулация или до самоубийствени стъпки в тази област, особено в Украйна;
    • - развитието на ситуацията ще доведе в близко време до прекратяване и на Договора за забрана на ядрените опити;
    • - отношенията между Русия и САЩ стигнаха до точката до невъзврата, развръзката предстои;
    • - възможният изход е политически ултиматум на Русия към САЩ и НАТО с повторение на исканията от февруари 2022 г. или с нови прибавени към тях.

    Може да се каже, че на 21 февруари 2023 г. Третата световна война в нейния ядрен вариант започна. или че Третата световна война в нейния ядрен вариант …завърши.

    Да разгледаме горните точки в тяхната последователност и взаимна обвързаност.

    Да започнем от най-важното, което определя всичко друго, а именно, че за първи път в историята Русия спечели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

    На 21 февруари 2023 г. Путин обяви спиране на участието в Договора между Русия и САЩ за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия /ДНСВ-3/.

    Формално причината за спирането беше отказът на САЩ да допуснат руските експерти до своите ядрени съоръжения, което нарушава условията на ДНСВ-3, както и развитието на потенциала за ядрен удар от Франция и Великобритания – членки на НАТО, които не са обявените от договора, но които все по-често изпращат ядрени заплахи срещу Русия.

    Освен това Русия преустанови участието си в договора, защото с успешното развитие на нейните хиперзвукови военни технологии договорът СНВ-3, подписан на 8 април 2010 г. от лидерите на САЩ и Русия, вече не отговаря на нейните интереси.

    Както споменах, на 13 декември 2012 г., САЩ се изтеглиха едностранно от Договора за ограничаване на противоракетните системи, поставяйки Русия и ООН пред свършен факт.

    Глобалната система за противоракетна отбрана беше нарушена. САЩ започнаха масово разполагане на многопластова противоракетна система около Русия, като оръжие на първия удар.

    Руските опасения относно разполагането на американска ПРО около руските държавни граници бяха игнорирани.

    Според експерти през 2015 г. глобалната система за противоракетна отбрана на САЩ би могла да ликвидира до 30% от целия ядрен потенциал на Русия и всяка година този процент само се увеличава.

    Целият свят разбра, че глобалното господство на САЩ в областта на системите за противоракетна отбрана ще доведе до безусловна капитулация на всяка държава, включително на ядрените сили.

    Русия отговори с модернизиране на нейния ядрен потенциал с ускорени темпове, довеждайки нивото на съвременните оръжия в стратегическите си ядрени сили до 91,3%. През цялото това време се работеше за създаване и тестване на ядрени хиперзвукови оръжейни системи.

    През февруари 2004 г. Русия за първи път тества в открития космос прототип на хиперзвуков планер, който беше изстрелян от космодрума Плесецк.

    Именно това изстрелване предопредели развитието на хиперзвукови ударни технологии в Русия.

    Тогава за първи път бяха тествани експериментални средства за маневриране в атмосферните условия на полета, когато бойната глава се нагрява до хиляда градуса, създавайки плазмен облак.

    Цялата трудност при създаването на маневриращи хиперзвукови бойни глави се състои в това, че е изключително трудно да се направи това в условия на атмосферен полет, когато устройството лети със скорост 28 пъти по-висока от скоростта на звука (28 Маха). Да не говорим за материалите, които не само трябва да издържат на такива натоварвания и температури, но и да останат функционални и управляеми по време на целия полет.

    Програмата са казваше "Авангард". През 2016 г. беше успешно тестван хиперзвуков планер, който точно уцели целта. Планерът се управляваше по цялата траектория на полета, развивайки скорост от 28 Маха. Последният полет на "Авангард" се проведе на 26 декември 2018 г. Тогава хиперзвуковият блок потвърди неуязвимостта срещу системите за ПВО и ПРО.

    Още тогава беше ясно, че руските учени са направили истински пробив при хиперзвуковите технологии.

    На 1 март 2018 г. Путин представи този комплекс в посланието си до Федералното събрание, но малко хора повярваха в това.

    Но когато, според договореностите на СНВ-3, през 2019 г. първите хиперзвукови системи "Авангард" бяха поставени на бойно дежурство и до тях бяха допуснати американски специалисти, те изпаднаха в нокаут от видяното.

    И така Русия прекрати стратегическото споразумение със САЩ ДНСВ-3, защото получи неоспоримо преимущество при хиперзвуковите технологии. От 2018 г. нито една страна не се доближи до нивото на новия ударен потенциал на Русия.

    Ако преди повече от 20 години само САЩ можеха да се оттеглят от всякакви стратегически споразумения по всяко време, днес Русия пое това право.

    "Авангард" е съществуващ комплекс.

    Руският ракетен комплекс от ново поколение РС-28 "Сармат" може да носи или 10 маневриращи бойни глави с индивидуална насочена мощност от 750 Кт всяка, или 3 планера "Авангард" в ядрен вариант с мощност от 0,8 до 2 Мт, или в кинетичен вариант.

    На 6 август 2022 г. беше подписан държавният договор за масово производство и доставка на стратегическия ракетен комплекс "Сармат".

    Предвижда се поставянето на бойно дежурство на 50 такива комплекса.

    Днес е очевидно, че САЩ не са в състояние да създадат стратегическа междуконтинентален хиперзвуков ракетен комплекс в разумни срокове, а старата глобална система за противоракетна отбрана на САЩ не може да се справи с хиперзвуковите системи от локален и стратегически характер. В САЩ разбират това добре.

    За първи път в историята Русия печели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

    През 2003 г. САЩ безкомпромисно се оттеглиха от договора за ПРО, тъй като той престана да отговаря на техните интереси.

    Днес Русия прави същото. Но Русия не може да бъде толкова пренебрежителна към стратегическите споразумения, затова само преустановява участието си в СНВ-3 и ще продължи диалога, но само при нейни условия.

    Що се отнася до спирането на участието на Русия в СНВ-3 това е най-силният ход на Кремъл. Малко хора разбират какво наистина се е случило, защото не са започнати с подробностите.

    Какво се случи? Ще обясним по прост начин – "злодеят Путин" преобърна цялата шахматна дъска с едно леко движение. Путин, по своя традиционен маниер, асиметрично обърна ситуацията на 180 градуса с един ход, разбърквайки всички фигури на дъската и деликатно обяви оттеглянето на Русия от СНВ-3 и началото на надпреварата в ядрените оръжия, превръщайки горещата война в Украйна в студена със САЩ, където в момента Русия има трикратно предимство.

    И въпреки че Путин нарече това "спиране на участието на Русия в СНВ-3", цялата работа е, че самият договор не предвижда такива неща. От правна гледна точка той е изготвен по такъв начин, че всяка от страните да може да се оттегли от него, като даде на другата страна поне тримесечно предизвестие. Друг вариант за неговото разваляне (а още повече за спиране) в договора няма.

    Изводът е, че Вашингтон имаше точно три месеца, за да постигне споразумение с Москва, т.е. до 21 май.

    В същия ден руското външно министерство публикува разяснение на руската позиция. От него следва, че Москва ще продължи да спазва количествените ограничения на стратегическите настъпателни оръжия и подчерта, че решението за спиране "може да бъде обратимо" – за това Вашингтон трябва "да покаже политическа воля, да положи добросъвестни усилия за обща деескалация". Дотогава всякакви ходове на Москва към САЩ са "абсолютно изключени". Топката е от страна на САЩ. /б. а. – В момента когато пиша тези редове е 4-ти май./

    Малко вероятно е до 21 май ситуацията в Украйна да се промени радикално в полза на въоръжените сили на Украйна, така че Вашингтон няма да има козове в отговор и няма да смекчи прекомерните си апетити в Украйна, тогава, добре дошли в нова спирала на надпреварата във въоръжаването – ядрено, където Русия в момента е няколко обиколки преди САЩ.

    Следователно СНВ-3 фактически отива в историята, а бъдещият договор за стратегическа стабилност и ядрени оръжия ще бъде сключен след войната в Украйна или в нейния край, вече при нови условия, отразяващи сегашните реалности на новия световен ред с нови участници, като евентуално се вземат предвид някои елементи от стария договор. Но в никой случай няма да е както преди.

    Нещата за САЩ и НАТО са още по-лоши, ако бъдат преведени на чист военен език. Защото Путин, съобщавайки за спиране на участието на Русия в СНВ-3 и за готовност за възобновяване на ядрените опити, ако САЩ направят това, даде заповед за подготовка на стратегическите ядрени сили на Русия за пълно унищожение на САЩ и техните съюзници в НАТО /в т.ч. Англия и Франция/ и техните сателити.

    Размишлявайки върху думите на Путин за евентуално подновяване на ядрените опити. Първо, Русия ще ги използва като инструмент за принудителна дипломация. Тестовете ще бъдат насрочени така, че да съвпаднат със събития от политическо или военно значение. Тези ядрени опити биха сигнализирали, че Русия е готова да използва своя арсенал в случай на операция на САЩ или НАТО срещу Русия.

    Втората цел на евентуално възобновяване на ядрените опити е подновяването на руския ядрен арсенал. В момента Русия изпълнява голяма програма за ядрена модернизация. Тези подозрения засягат и трите компонента на руската ядрена триада и включват както подобрения на съществуващи активи, като разработването на междуконтинентални балистични ракети "Сармат" или "Синева", и новите системи, като "Авангард".

    Възможните ядрени опити на Русия ще бъдат последвани от нарастване на потенциала за нова ера на руските ядрени оръжия.

    Разбира се, разиграването на "ядрената карта" не означава непременно използването на оръжия за масово унищожение, а е набор от мерки, предназначени да убедят врага в неизбежността на използването им при определени условия, ясно дефинирани на най-високо политическо ниво.

    Какъв може да бъде алгоритмът на тези действия?

    Първо, както писахме по-горе, в близко бъдеще Русия може официално да се оттегли от Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити.

    И второ – веднага след това може да извърши мащабни ядрени опити. Мащабни – това означава сравними с тези на СССР на Нова Земя от 1961 г.

    Трето, ще се провеждат учения (вече започнаха) и с тактическо ядрено оръжие. Освен това, то трябва да бъде предадено на разположение на руските войски в Калининградска област, Крим и Беларус, както и да се оборудват с него корабите на руския флот.

    След като тези стъпки бъдат предприети, ще дойде време за политическия ултиматум, който ясно ще каже, че ако доставките на оръжия за Украйна от САЩ и НАТО продължат, Русия ще нанесе ограничени удари с конвенционални точни оръжия срещу логистични центрове в страните от НАТО.

    Ако пактът отговори с удари срещу руските войски в Украйна или атака на руска територия, ще последват ограничени ядрени удари срещу военната инфраструктура на НАТО в Европа.

    Освен това този ултиматум трябва да бъде с конкретен характер – с указание за времето и целите.

    Задачата на такава политика е да създаде критични рискове за съществуването на страните от Европа и Северна Америка, ако те продължат да оказват военна подкрепа на Украйна. Като междинен етап на ескалация може да се използва и демонстративното унищожаване на част от спътниковата група на противника, която снабдява въоръжените сили с информация.

    Не в Европа, а в Лондон и САЩ се намират центровете за вземане на решения. И там, по-точно оттам, идва финансирането.

    Какъв е смисълът да удряш Париж или Берлин? (Там нещастниците живеят под пълна американска окупация от НАТО и не само.) И в правителствата, и комисиите седят американски проститутки, Урсули, Шолцове, Бърбокове Макрони, Борели и т.н.

    Германия падна на дъното, по-точно нейните партньори (САЩ и Великобритания) я набутаха там.

    В помийната яма укронацистите постепенно се изчерпват, за тяхна замяна готвят поляците. И тогава след тях - Литва, Латвия, Естония, Румъния, Молдова, България…

    Междувременно часовникът на "Страшния съд", настроен от базираното в САЩ списание Bulletin of the Atomic Scientists, беше преместен на 26 януари на 90 секунди до полунощ, т.е. до ядрения Апокалипсис.

    90 секунди до полунощ?

    Ако трябва да съм откровен, тъй като се занимавам с ракетно-ядрената тематика от над 45 години, по-голяма глупост отдавна не съм чел. Светът отдавна е в условията на Трета световна война. Ядрена. А стрелките на този часовник отдавна са преминали "12", т.е. в зоната на ядрения Апокалипсис.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 328, May 2023
Ел-Чапо е работил с американската DEA
Преразпределението на световните наркоканали и пазари продължава. Заедно с тях и на контрола над тях.Според последни дан...
    Армагедон ще започне с обеднен уран
В края на март и началото на април от Англия бяха разпространени две важни информации за снарядите с обеднен уран в Укра...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com