Отново идват преломни времена.

През март 2023 г. Русия спря участието си в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/. Това е най-важното събитие за глобалната сигурност. Зад него се крие и най-новата стратегема на глобално равнище. Стратегическата стабилност на планетата вече не може да се решава само между Русия и САЩ. На сцената са нови играчи начело с Китай, КНДР и Иран. Но преди всичко Китай. Няма да има връщане към Договора СНВ-3 между Русия и САЩ.

Визитата на китайския лидер Си Цзинпин в Москва очерта контурите на новия многополюсен свят и в сигурността.

Новите ядрени договорености, ако въобще се стигне до тях, ще включват всички заинтересовани страни – не само САЩ и Русия, но и Англия, Франция, Израел, Китай, КНДР, Иран, Пакистан, които досега оставаха извън тези договори.

Досега САЩ правеха опити да включат и Китай в тристранни преговори за ограничаване на ядрените оръжия. Китай отказваше, освен ако САЩ не намалят арсенала си до размера на китайците, или, ако Китай не увеличи размера на арсенала до САЩ.

Русия заяви, че въпреки исканията на САЩ, тя не предлага на Китай да се присъедини към преговорите за СНВ-3 и просто предложи на САЩ да удължат договора, чиито условия САЩ нарушаваха и Русия спря участието си в него.

Ясно е че САЩ не искат нито да се увеличава китайският ядрен арсенал, нито да намаляват собствения си. Те просто искат да замразят сегашното ниво на китайските ядрени сили. Но логиката на преговорите изисква постигане на паритет. Китай не е обвързан с ангажименти на СНВ-3 и в момента отстъпва сериозно по своя ядрен арсенал, както на САЩ, така и на Русия.

Според шведския институт SIPRI, Китай има 320 – 400 ядрени бойни глави, т.е. ядреният арсенал на САЩ е двадесет пъти по-голям от китайския, като САЩ възнамеряват да инвестират в различни ядрени оръжия 500 милиарда долара през следващите десет години и 1,2 трилиона в следващите 30 години. Следователно искането на САЩ Китай да участва в тристранни преговори между Москва, Вашингтон и Пекин "не е нищо повече от извинение да развържете ръцете си, за да спечелят военно господство", заяви Пекин.

Да се очаква, че сега САЩ ще намерят общ език с Китай, е наивно. Конфликтът между Китай и САЩ е по-системен и по-дълбок, отколкото между Русия и САЩ.

САЩ никога в своята история не са се изправяли едновременно срещу две ядрени сили – Русия и Китай. Това се потвърждава и от Кисинджър, който каза, че новата Студена война ще бъде още по-опасна за американците, отколкото срещу СССР.

САЩ губят от Китай в икономическата и в научно-техническата конфронтация, и се опитват да си върнат геополитически позиции в рамките на военния блок AUKUS (Австралия, Великобритания и САЩ). Този блок е аналогичен на НАТО, само че е срещу Китай. САЩ решиха да въоръжат с атомни подводници Австралия, което Китай смята за "отваряне на кутията на Пандора" и провокиране на нова надпревара във въоръжаването. Още през 2021 г., след създаването на AUKUS, Австралия обяви планове за създаване на собствен ядрен флот.

Това е част от готвения от САЩ театър на военните действия срещу Китай. Висш генерал от морската пехота на САЩ в Япония каза, че "успехът на САЩ/НАТО във войната срещу Русия в Украйна е резултат от ранно планиране и подготовка, т.е. "подготовка на театъра на военните действия".

Това прави сега Пентагонът в Япония и въобще в Азия – подготовка за война срещу Китай заради Тайван.

"Защо бяхме толкова успешни в Украйна?" – попита генерал Джеймс Биърман. Значителна част от това е, че след 2014-2015 г. "ние започнахме сериозно да се подготвяме за бъдещ конфликт, обучавайки украинци, доставяйки боеприпаси, избирайки точки за поддържащи операции". Ние наричаме това "подготовка на театъра на военните действия".

Сега САЩ подготвят театър в Япония, във Филипините и на други места. С други думи, САЩ поставят капан на Китай, провокирайки го към военни действия срещу Тайван по същия начин, както Русия беше провокирана в Украйна след подкрепяния от САЩ преврат през 2014 г.

Генерал Джеймс Биърман е командир на Трети експедиционен корпус на морската пехота (III MEF) и японската морска пехота. III MEF е единствената специална морска тактическа сила за реагиране при кризи, разположена постоянно извън САЩ.

С други думи, Биърман и неговите морски пехотинци ще бъдат в челните редици на всяка водена от САЩ война срещу Китай.

III MEF е "крайъгълният камък на всеобхватна реформа на корпуса на морската пехота". Тяхната мисия се променя от "война срещу тероризма" в Близкия изток към "създаване на малки части, които се специализират в бързи и тайни действия в островите и проливите на Източна Азия и западната част на Тихия океан, противопоставяйки се на стратегията на Пекин за "отказ на достъп".

Плановете на САЩ за война срещу Китай – известна като "Въздушно-морската битка" – включват масивен ВВС-въздушен и ракетен удар срещу китайски военни бази и стратегически промишлени обекти с подкрепата от флота и подводници.

Подготовката на САЩ и Япония е в разгара си.

В последните маневри американските и японски морски пехотинци за първи път организираха двустранни центрове за тактическо сътрудничество. Целта е по-тясна интеграция на въоръжените сили на САЩ и Япония.

Вместо ротация на японски военни части в съвместните операции с американската армия в Япония, японските специални части вече са прикрепени към флота, военновъздушните сили и морската пехота на САЩ.

Подобни приготовления са в ход във Филипините, където правителството възнамерява да позволи на САЩ да разположат оръжия и боеприпаси в още пет военни бази в допълнение към петте, които вече са на разположение на САЩ. Плановете на САЩ за война срещу Китай и военните разходи на САЩ и Япония растат паралелно. Новият бюджет за отбрана на САЩ включва милиарди долари за нова военна инфраструктура и стратегически инициативи в Тихия океан. Индо-тихоокеанското командване (IPC) вече включва около 375 000 военни и цивилни, разположени в региона. Централата на ITC в Хавай получи милиони долари за казарми, подобрения в складовете за ракети, готовност на Националната гвардия на армията. Само флотът ще получи 32 милиарда за нови кораби и 36 F-35 (всеки на стойност около 89 милиона).

Американската армия модернизира артилерийски и ракетни системи, поръчва нови оръдия с голям обсег и хиперзвукови оръжия, модернизира ракети с въздушно и морско базиране и наземни крилати ракети за сухопътните сили.

Японското правителство съобщи, че ще удвои военните разходи от 2023 г. до 2027 г. до 80 милиарда долара (2% от БВП). Армейските документи изрично споменават Китай като "безпрецедентно и най-голямо стратегическо предизвикателство".

Японската армия поръчва нов набор от офанзивни оръжия, включително крилати ракети като Tomahawks и JASSM.

Япония разширява своите ракетни позиции. Вече е започнала милитаризацията на южните острови близо до Тайван и Китай, включително Амами, Мияко, Ишигаки и Йонагуни.

В отговор китайският лидер Си Дзинпин заяви, че Китай трябва да се готви за война. На годишната среща на китайския парламент и неговия висш политически консултативен орган Си вплете темата за готовността за война в четири отделни речи.

И още нещо важно. Русия ще помогне на Китай в областта на стратегическата ядрена сигурност. Русия планира да предостави технология за бързи ядрени реактори, което ще позволи на Пекин значително да разшири своя ядрен арсенал и да промени глобалния баланс при ядрените оръжия.

На срещата в Москва Владимир Путин и Си Дзинпин обявиха дългосрочно споразумение за разработването на бързи ядрени реактори, за производство на плутоний за ядрени оръжия.

През декември 2022 г. руската държавна ядрена енергийна компания Rosatom приключи прехвърлянето на 25 тона високообогатен уран към китайския ядрен реактор CFR-600, който според анализаторите има капацитет да произвежда 50 ядрени бойни глави годишно.

Служители на Министерството на отбраната на САЩ (DOD) и американски военни планиращи са оценили, че CFR-600 ще бъде от решаващо значение за изграждането на китайския ядрен арсенал от 400 бойни глави – сега, до 1500 – до 2035 г.

Секретарят на ВВС на САЩ каза, че не е виждал нищо "по-смущаващо" в 50-годишната си кариера от този ход на Китай.