Генезисът на човечеството

Продължение

от предишния брой

Но откъде са били "боговете", които други религии наричат "силите на сатаната".

Коя е била втората воюваща страна?

През 1972 г. американската станция Mariner достигна Марс и направи над 3000 снимки. На едната се виждаше полуразрушена пирамида, която, според специалистите, е висока 1,5 километра, и Сфинкс - с човешко лице. Но за разлика от египетския, който гледа пред себе си, марсианският гледа към небето.

Оттогава се появи и загадката, наречена Лицето на Марс.

Първата мисъл, която можеше да дойде в главата, беше, че някога е имало война между Марс и Земята, и онези, които древните са наричали богове, са колонизирали Марс. Съдейки по останалите на Червената планета "изсъхнали канали" (в миналото реки), достигащи ширина 50-60 км, биосферата на Марс - по размери и мощност - е била не по-малка от биосферата на Земята. Това подсказва, че марсианската колония е решила да се отдели от своята метрополия - Земята.

Но тази идея трябваше да бъде отхвърлена. Сфинксът и пирамидите говорят, че действително културата е била обща и че Марс наистина е бил колонизиран от земляните. Но както Земята, и Марс е бил подложен на ядрена бомбардировка и е загубил своята йоносфера и атмосфера (последната днес има налягане от 0,1 от атмосферата на Земята). Кислородът е бил унищожен от ядрения пожар, а въглеродните газове са били разложени от останалата на Марс примитивна растителност, която е с лилипутски размери. Хората на Марс не биха могли да пораснат повече от 6 сантиметра, а кучетата и котките, заради ниското атмосферно налягане, щяха да са с размерите на мухи.

Напълно възможно е оцелелите след войната асури да са се редуцирали до марсиански размери.

Огромната височина на марсианските пирамиди - 1500 метра, позволява да се определи индивидуалният размер на асурите. Средната височина на египетските пирамиди е 1500 метра, т.е. 30 пъти повече от човека, т.е. средният ръст на асурите се получава около 50 метра.

Сфинксът, гледащ към небето, ни говори, че е бил построен след катастрофата от хората (асурите), спасили се от смъртта в марсианските подземия. Неговият вид призовава на помощ братята, останали на другите планети. "Ние сме още живи. Елате и ни помогнете."

Останките от марсианската цивилизация на земляните може да съществуват и до днес. Появяващите се отвреме-навреме загадъчни сини светкавици на неговата повърхност приличат на ядрени взривове. Възможно е войната там да продължава и до днес.

Преди 15 000 години историята на Марс е спряла, като "ехото" от марсианските войни още дълго няма да върне биосферата. Сфинксът е обърнат към онези, които са могли да помогнат с нещо. Той е бил обърнат към метрополията, цивилизацията, която се намира на Земята.

По този начин Земята и Марс са били от едната страна на войната. Но кой е бил от другата?

Преди години Вернадски каза, че континентите могат да се образуват само благодарение на биосферата. Между океанът и континента винаги съществува отрицателен баланс, т.е. реките внасят в океана по-малко, отколкото той получава от океана. Главната сила, участваща в този процес не е вятърът, а живите същества, преди всичко птиците и рибите. Ако не беше тази жива сила, според изчисленията на Вернадски, след 18 милиона години континентите на Земята нямаше да ги има.

Явлението на континенталността беше открито на Марс, Луната, Венера, т.е. на онези планети, на които някога е имало биосфера. Но Луната, заради близостта си със Земята, не е могла да противостои на Марс и Земята. На първо място, защото на нея не е имало съществена атмосфера и биосферата е била слаба. Животът там е могъл само да бъде пренесен, като износителят е била Земята. На Луната също е бил нанесен термоядрен удар. В района на кратера Щерн, на видимата страна, даже с любителски телескоп може да се види паяжина от някакви съоръжения, които вероятно са останки от древен град. Ударът срещу Марс, Земята и Луната е бил нанесен внезапно от отдалечен обект, така че нито марсианците, нито земляните са успели да отговорят. Такъв обект е могла да бъде Венера.

В "Пурани" са описани "великите войни на небето", при древните гърци - "войната на титаните", в библията - "войната в Небето срещу Дракона - Юпитер, и Луцифер - Венера.

Монголските народи пазят легендата за стопанина на Венера, който предизвиква войни на Земята. По този начин легендите подсказват, че боговете не са били от Земята и едно от местата на базирането им е била Венера.

Съвременната атмосфера на Венера се състои в 97 на сто от въглеродни газове, 2 на сто азот и 1 на сто - водни пари. Температурата там е около 430 градуса, а налягането - 90 атмосфери. Ядрени бомбардировки на Венера не е имало, иначе налягането щеше да бъде много ниско. Биосферата на Венера е загинала от слънчев протуберанс, който е изгорил целия кислород на атмосферата и е изпарил океаните. Водните пари са влезли в химически съединения с почвата на планетата. Температурата на слънчевото изригване е 5000 градуса, при която започва изпарение на твърдите вещества, в резултат на което биосферата на Венера е изгоряла. Масата на биосферата на Венера е била 400 000 пъти по-голяма от съвременната земна и 20 пъти по-голяма от тогавашната земна (при асурската цивилизация), като налягането там е било 15 атмосфери.

Други изчисления показват, че катастрофата на Венера е станала преди около 6000 години. Любопитно съвпадение. Последният потоп на Земята е бил също преди около 6000 години, по-точно, преди 7500 години, според библейския календар. Докато слънчевото изригване се е движело към Венера, оттам са могли да се спасят само малко жители, онези, които спешно са се евакуирали на Земята и Луната. Част от преселниците са загинали на Земята. Вероятно само един антропоморфен вид се е смесил с хората.

Какво е принудило венерианците да нападнат Земята и нейните колонии - Луната и Марс.

Венера се намира по-близо до Слънцето и процесите на еволюцията на нея са по-интензивни. Животът на Марс, Луната и Земята малко се е различавал, като разликите са били само в степента на еволюцията. Но на Венера той е бил по-развит. Днес на Земята има 19 разряда млекопитаещи. Теоретически може да се предполага, че могат да съществуват 343 разряда, всеки от които накрая трябва да стигне до върха на еволюцията - до разумен вид. В нашата биосфера само приматите, към които се отнася и човешкият вид, са достигнали до разум.

На Венера, заради по-интензивната еволюция, разум са могли да достигнат не само млекопитаещи, но и други съществуващи там класове. Изобилието на разумни същества води до противоречия, конфликти и войни.

На Венера е имало множество разумни видове, част от които са поискали да колонизират Земята, Марс и Луната и са решили да ги нападнат. Другата част, която е бил съюзник на асурите, са били против. Но нападението е станало.

Възможно е нападението срещу Земята на венерианците да е било провокирано от цивилизация извън Слънчевата система.

Засега въпросите за гибелта на асурите са много повече от отговорите.

Продължение

в следващия брой

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ