На 4 април 2023 г. се състоя деветото разширение на НАТО. В състава на пакта влезе Финландия. На опашката чака и "неутрална" Швеция.

По този начин приключва реанимирането от САЩ на коалицията на Хитлер срещу СССР от 1941 г., в която участваха повече от 40 държави, като една от най-активните беше именно нацистка Финландия.

Съчетанието не е случайно, защото наред с всички други прилики със "скелетите от гардероба на Втората световна война", то е и потвърждение на новия поход на нацизма на Изток – Drang nach osten, и на повторението на операцията на Хитлер "Барбарса".

Картината е ясна – възстановява се структурата на военната коалиция на нацисткия Запад срещу Русия.

Приблизително в същия състав през 1941 г. европейските страни под диктата на Хитлер атакуваха СССР.

Днес малко хора на Запад си спомнят, че от 1934 г. насам почти цяла Европа беше обвързана с "мирни" споразумения с Германия. През същата година Полша сключи пакт за ненападение с германците. Декларацията беше първият външнополитически успех на Хитлер, който по този начин подсигури източните си граници и му позволи да се съсредоточи върху разширяването на своите западни граници. От своя страна полското ръководство се надяваше на "равноправен съюз" с германците. Но нито пактът за ненападение, нито съюзът с Англия и Франция помогнаха. На 28 април 1939 г. Германия прекрати споразумението и на 1 септември 1939 г. обяви война на Полша.

Англо-германското военноморско споразумение, подписано през 1935 г., позволи на Германия да придобие флот, който преди това беше забранен поради поражението на германците в Първата световна война.

Дания също се опита да установи приятелски отношения с Третия райх. Въпреки това през април 1940 г. германската армия окупира страната за няколко часа, превръщайки я в марионетна държава.

Франция, основният съперник на Германия, през 1938 г. също сключи пакт за ненападение с Хитлер. Страните се отказаха от взаимни териториални спорове и обявиха активно финансово сътрудничество. Белин можеше да се съсредоточи в борбата срещу СССР.

Италия, Испания, Унгария и други държави също станаха германски съюзници.

Няколко месеца преди избухването на Втората световна война германците сключиха пактове за ненападение с Литва, Латвия и Естония. Договорът съдържаше тайни клаузи срещу Съветска Русия.

Година по-късно Германия завзе тези земи в началния етап на войната.

Отделно в тази поредица от споразумения, които всъщност бяха безполезни за европейската сигурност, беше Мюнхенското споразумение от 1938 г. Всъщност именно то отвори пътя за Хитлер към Изтока, като Втората световна война можеше да започне още през 1938 г.

Германия искаше да отнеме със сила териториите на Чехословакия, населени с немци. Великобритания и Франция направиха отстъпки. В резултат на това Чехословакия трябваше да отстъпи Судетите на Германия, на Полша – района на чешки Тешин, на Унгария – територии в Южна Словакия.

Хитлер не беше доволен от постигнатото и до 1939 г. превзе останалата част от Чехия.

Новите територии значително увеличиха индустриалния потенциал и въоръжиха германската армия. В Европа никой не устоя на възхода на Хитлер.

Всички европейски държави взеха участие в нацисткия Drang nach Osten. Съвсем доброволно. Днес всичките са в състава на НАТО. и Финландия.

Кои страни и кога сключиха договори с Хитлер:

• - 1933 г.: Великобритания, Франция и Италия – с Германия, пактът на четирите;
• - 1934 г.: договорът "Берлин – Варшава";
• - 1935 г.: Великобритания – Германия, морското споразумение;
• - 1936 г.: Япония – Германия, антикоминтерновският пакт;
• - 1938 г., септември: Великобритания – Германия, декларация за ненападение;
• - 1938 г., декември: Франция – Германия, декларация за ненападение;
• - 1939 г.: март: Румъния – Германия, икономическото споразумение;
• - 1939 г., март: Литва – Германия, договор за ненападение;
• - 1939 г., май: Италия – Германия, пакт за съюз и дружба;
• - 1939 г., юни: Естония – Германия, договор за ненападение;
• - 1939 г., юни: Латвия – Германия, договор за ненападение;
• - 1939 г., август: СССР – Германия, договор за ненападение и "Молотов – Рибентроп".

Както се вижда "Молотов – Рибентроп" беше една от последните договорености с Райха.

На страната на фашисткия блок във войната бяха не само тоталитарни държави, но и "демокрации".

Финландия и Швеция не само изиграха агресивни роли във войната срещу СССР по време на операция "Барбароса" и след това, но и двете нации предоставиха огромни заеми и друга икономическа подкрепа от 1940 -1945 г. на Хитлер.

Какво показва прегледът на нацисткото наследство на Финландия. За разлика от Швеция, Финландия никога не се е опитвала да се преструва на неутралитет и в този смисъл избягва лицемерието на своите шведски братовчеди.

Споделяйки 1340-километрова граница с Русия, която включва район в рамките на 40 километра от днешния Санкт Петербург, Финландия беше "недвижима собственост" с висока стойност за нацистите.

По време на войната 8000 финландски войници се сражаваха заедно с нацистите срещу руснаците, като много от тях служеха в нацистките SS-танкови дивизии между 1941-1943 г. Доклад, публикуван от финландското правителство през 2019 г., разкри, че 1408 финландски доброволци са служили в танковата дивизия на SS, извършвайки масови зверства, включително унищожаване на евреи и други военни престъпления.

Причината за съюза на Финландия с нацистите по време на войната също е много по-мрачна, отколкото се допуска от прочистените исторически книги.

Прогерманското правителство на Рити и Манерхайм се поддаваше на нацистите през 30-те години на миналия век и голяма част от финландската аристокрация имаше видения за експанзионизъм заедно със своите шведски пронацистки колеги, вярващи, че голяма част от северозападна Русия, наречена Източна Карелия, съдържа "чист" скандинавски народ, неопетнен от славянска кръв.

Една карта от епохата на Втората световна война, показваше най-радикалната версия на идеологията на "Велика Финландия", според която голяма част от територията на Северна Русия принадлежи на Финландия.

Отхвърлянето на споразумението за сътрудничество от страна на Финландия доведе до решението на Русия да нахлуе през ноември 1939 г., което доведе до загубата на 20 000 финландски войници, 11% от нейната територия, представляваща 1/3 от нейния икономически потенциал. Тази четиримесечна "Зимна война" приключи през март 1940 г. с унизена Финландия, жадуваща за отмъщение.

Фелдмаршал Манерхайм и министър-председателят Рити бяха вярващи в мита за "велика Финландия", като Манерхайм заяви, че няма да сложи меча си в ножницата, преди Финландия и Източна Карелия да бъдат свободни.

Въпреки твърдението, че Херман Гьоринг е изпратил личен пратеник в Хелзинки с молба за разрешение да използва територията на Финландия срещу СССР през август 1940 г., Манерхайм беше първият, който се е свързал с Гьоринг, като е предложил да направят това споразумение.

По време на посещението на генерал-майор Талуел, пълномощника на маршал Манерхайм, в главната квартира на фюрера в Берлин беше постигнато споразумение между германския и финландския генерален щаб за съвместна подготовка за нападателна война и срещу Съветския съюз.

През септември 1940 г. беше одобрен таен финландско-германски договор за транзит, т.е. "Барбароса" беше пусната в движение.

Когато "Барбароса" беше стартиран на 22 юни 1941 г., във Финландия имаше 400 000 финландски и германски войници и финландските летища бяха предадени на нацистките бомбардировачи.

Що се отнася до Швеция на чисто военно ниво "неутралната" Швеция, водена от крал Густав V и социалдемократическия министър-председател Пер Албин Хансон, гарантираха, че техните територии са предоставени на нацистите по време на битката при Нарвик през 1940 г., която доведе до падането на Норвегия.

Когато операция "Барбароса" стартира година по-късно, на Германия беше разрешено да използва шведска територия, железопътни и комуникационни мрежи, за да нахлуе в СССР през Финландия. Германски войници и бойно оборудване са пренесени от Осло до Хапаранда в Северна Швеция в подготовка за атаките срещу Русия.

На икономическия фронт 37% от шведския износ по време на войната отиваше за Германия, което включваше 10 милиона тона желязна руда годишно, както и най-голямото производство на сачмени лагери, жизненоважни за нацистката военна машина, които се изнасяха през пристанищата в нацистките окупирали Норвегия. Профашисткото семейство фон Розен изигра една от най-важните роли в насърчаването на нацистката идеология в Швеция с Ерик фон Розен, съосновател на Национално-социалистическата партия на Швеция и осигуряващ достъп до висшите слоеве на шведското благородство на германското висше командване по време на 1920-1930-те години.

Освен това граф Хуго фон Розен действаше като директор на американския клон на шведската Enskilda Bank и SKF Bearing, който управляваше потока от средства и сачмени лагери (произведени във Филаделфия) за Вермахта по време на войната.

Сачмените лагери на SKF бяха абсолютно необходими за нацистите. Луфтвафе не можеше да лети без сачмени лагери, а танковете и бронираните коли не можеха да се движат без тях. Нацистки оръдия, бомбени мерници, генератори и двигатели, вентилационни системи, подводници, железопътни линии, минни машини и комуникационни устройства не биха могли да работят без сачмени лагери. Всъщност нацистите не биха могли да водят Втората световна война, ако SKF на Валенберг не им беше доставила всички сачмени лагери, от които се нуждаеха.

Общо през годините на войната на страната на Хитлер воюваха 1,8 млн. войници от други държави. От тях бяха формирани 59 дивизии, 23 бригади, полкове, легиони и батальони.

По непълни данни безвъзвратните загуби на Германия и нейните съюзници възлизаха на около 11,8 милиона души. Загубата на цивилното население на Третия райх – около 3,3 милиона души.

Неслучайно днешният НАТО напомня за Мюнхен от 1938 г. в русофобската си същност.

Съставът на главните герои обаче е малко по-различен. Берлин смени мястото си Вашингтон, но Франция и Англия все още се опитват да решават съдбата на света. Тълпата остава почти същата.

На Украйна вероятно е предназначена ролята на Чехословакия която ще бъде делена. Кандидати са Полша, Словакия, Румъния, Унгария.

Колко дълго тази коалиция ще бъде "прокси" е голям въпрос. Ако на Хитлер отне малко повече от две години и половина по пътя от Мюнхен до атаката срещу СССР, то в съвременните условия, благодарение на супероръжията, месеците се компресират в седмици и в дни. Реално преходът от мир към глобална война може да отнеме часове и минути.

В лятото на 1914 г. Първата световна война беше предопределена от обективни причини. Назряваше необходимостта от ново преразпределение на света, преди всичко икономическо.

Втората световна война беше резултат от непълнотата на това преразпределение.

Днес назряха причините за ново преразпределение, след като САЩ повече от 30 години се обявиха за главен арбитър на световните съдби.

Путин каза, че в навечерието на Великата отечествена война СССР е направил грешка и че няма да има такава грешка в историята на Русия за втори път. "Ние знаем добре от историята как през 1940 г. и началото на 1941 г. на миналия век СССР се опитваше по всякакъв начин да предотврати или поне да отложи избухването на войната. В резултат на това страната не беше готова да посрещне напълно нахлуването на нацистка Германия, която атакува СССР на 22 юни 1941 г. без обявяване на война. Врагът беше спрян и след това смазан, но с колосална цена. Втори път няма да направим такава грешка, нямаме право" – каза Путин.

Русия изпревари атаката на Украйна срещу ДНР и ЛНР с няколко часа.

Юни 1941 г. не се повтори. Съдейки по действията на САЩ и техните васали в НАТО, те още не са разбрали това.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ