Този анализ изисква особено внимание от поредицата ни за "голямата картина" на войната, нейните причини и цели. Както и за нейния оръжеен комплекс. Защото всяка война, както и тази, се води преди всичко с оръжия.

Това обяснява причините, заради които САЩ, НАТО и западът, въпреки събраната нова коалиция "а ла Хитлер" срещу Русия, губят вече войната, която започнаха още преди 30 години. Бумерангът се върна, особено при оръжията.

Какво означава това? Това означава, че е започнало последното отброяване на всички военни театри – на сушата, във въздуха, в океана и в космоса. Вече няма никакви договори или договорки. Даже няма и намеци за това.

Всички бариери пред евентуална ядрена война са свалени. Оттук нататък катастрофата може да започне всеки момент.

В речта си на военния парад в Москва на 9 май Путин каза, че "светът е в повратна точка и че срещу нашата родина е отприщена война". Дали говореше за Втора Отечествена война срещу нацизма?

Няколко дни по-рано срещу Кремъл беше извършена атака с безпилотници. Атаката беше извършена от украинци с помощта на САЩ.

Отговорът на Москва беше - прекрачени са всички "червени линии"; беше извършен опит за елиминиране на държавния глава на Русия, с което е задвижена ядрената доктрина на Русия. Русия си запазва правото на отговор, който може да бъде според ядрената доктрина.

"На Русия не останаха други възможности, освен да ликвидира заплахите, идващи от територията на Украйна, с военни средства Нашите задачи са ясни и специалната военна операция ще бъде завършена" – каза Сергей Шойгу няколко дни по-рано на среща на министрите на отбраната на страните-членки на ШОС в Ню Делхи.

"Сега сме във фаза на горещ конфликт със САЩ. Виждаме прякото участие на тази държава в хибридна война с Русия по различни начини. Някои форми на тази война са просто безпрецедентни – те просто не са съществували и не можеше да съществува по време на тази Студена война", каза зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков.

В коалицията на САЩ и НАТО срещу Русия в момента участват 50 държави, което е повторение на операция "Барбароса" на Хитлер срещу СССР.

Бяха публикувани и последни данни за загубите на въоръжените сили на Украйна от началото на Специалната война (операция). Унищожени от руските въоръжени сили са 419 украински военни самолета, 230 хеликоптера, 4052 въздушни безпилотници, 421 системи земя-въздух, 9046 танка, 1098 други бронирани военни коли, 1098 ракетни установки, 4774 полева артилерия и гаубици, 10077 военни коли и др.

На този фон на 10 май Русия заби последен пирон в ковчега на отношенията си с НАТО и излезе от договора ДОВСЕ.

I. ДОВСЕ

И така се връщаме към основната тема на войната – оръжейната.

На 10 май Владимир Путин подписа указ за започване на финалната процедура за денонсиране на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).

ДОВСЕ беше подписан на 19 ноември 1990 г в Париж. В него взимаха участие 16 страни-членки на НАТО и и 6 държави от Варшавския договор.

Договорът ограничаваше възможностите за разполагане на обикновените въоръжения покрай границите между страните на военните блокове, за да бъде намалена вероятността от внезапно нападение и от крупни бойни действия в Европа.

Районът на действието на ДОВСЕ беше сухопътната територия от Атлантическия океан до Урал, включващ и Фарьорските и Азорски острови, Мадейра, Шпицберген, Канарите, Земята на Франц Йосиф и Нова земя. Както и цялата територия на запад от реката Урал и Каспийско море, и Турция, до точката на пресичането на турската граница на 39-я паралел.

ДОВСЕ беше заключителният документ на продължилите няколко години във Виена преговори за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа, /б.а – които имах възможност да отразявам във Виена до 1985 г/.

Според ДОВСЕ на европейския континент беше разрешено да бъдат разположени:

• - 40 000 танка;
• - 40 000 артилерийски системи;
• - 60 000 бронирани машини;
• - 13 600 военни бойни самолети;
• - 4000 ударни хеликоптери.

Техниката беше разделена поравно. На всяка от страните се разрешаваше да има половината от лимитите за танкове, самолети и т.н.

Всяка страна се задължаваше да съкрати количеството военна техника в Европа до 20 000 танка, 30 000 бронемашини, 20 000 артилерийски системи, 6800 бойни самолета и 2000 хеликоптера.

Освен съотношението 1:1 по направлението на основния удар, което не допускаше нито една от страните да реализират успешна атака, за която е необходим по-голям превес, експертите се погрижиха и за фланговете.

Според договора, от двете страни на условната фронтова линия трябваше да останат около 157 000 единици тежка ударна техника. Реално те бяха 216 000. За да не бъдат премествани излишните

59 000 танка, хеликоптери и оръдия към фланговете на европейския театър, бяха установени ограничения. На север и юг на континента беше разрешено да останат само символични сили.

През 1990 г. фланговите ограничения бяха второстепенен проблем. Но достатъчно беше да се разпали войната в Северен Кавказ и стана ясно, че предвидените за Русия 700 танка и 1300 артилерийски единици са недостатъчни за борба с терористите. Защото, освен за юга тези сили бяха необходими и за Мурманск, Псков и Петербург. руската армия не можеше да се вмести в парижките договорености, за което заяви открито.

ДОВСЕ влезе в сила на 9 ноември 1992 г. и беше подписан от Горбачов.

Към края на 90-те години се оформи силен дисбаланс заради разширението на НАТО на Изток за сметка на бившите страни от Варшавския договор и държавите, появили се след разпадането на СССР. Заради това на 19 ноември 1999 г. в Истанбул беше подписана адаптация на ДОВСЕ като лимитите вече се въвеждаха не за военните блокове, а за отделните страни.

За Русия квотата беше 6350 танка, 11 280 бронемашини, 6315 артилерийски системи, 3416 самолета и 855 хеликоптера, като се задължи да изведе своите войски от Грузия и Молдова.

Но адаптираният ДОВСЕ беше ратифициран само от четири държави - Беларус, Казахстан, Русия и Украйна. И до днес 27 държави от НАТО не са го ратифицирали, следователно да се говори за права и задължения на Русия от юридическа гледна точка е нищожно.

Москва все пак изпълни своите обещания по адаптирания договор и изведе от Грузия своята техника от базите на Вазиани и Гудаути.

В първоначалния вариант ДОВСЕ устройваше САЩ, което не се отнася за адаптирания вариант. Първият договор им позволяваше безпрепятствено да се придвижват на Изток към границите на Русия като реконфигурираха и своето военно присъствие от бази в Германия към бази в Румъния и България.

Ако САЩ и НАТО бяха ратифицирали адаптирания договор от Истанбул, би трябвало да намалят своите въоръжения. Сумарното съкращение на въоръженията на страните от НАТО в сравнение със сегашните при танковете ще бъде 4800, при бронемашините - 4400, при артилерията - 4000 единици, което отговаря на 10 демобилизирани натовски дивизии.

Новата система от Истанбул ограничаваше и преразпределението на въоръженията между държавите-участнички и потенциала за крупномащабни операции.

НАТО не можеше да допусне това по принцип. Полша, Унгария, Чехия и Словакия трябваше до края на 2002 г. да съкратят своите равнища с 595 танка, 665 бронемашини и 440 артилерийски системи, Германия - с 200 танка, Италия - с 82 танка, 167 бронемашини и 137 въздушни системи.

В Истанбул страните от НАТО поеха задължението да не разполагат постоянни бойни сили на територията на новите страни-членки, което беше нарушено от България и Румъния с появата на тяхна територия на американски военни бази.

НАТО въобще не се опита да спазва договореностите от Истанбул, но настояваше това да прави Русия.

Последваха и плановете на Буш да разположи в Полша и Чехия елементи на противоракетната отбрана – ПРО, на САШ, което внесе нови елементи в стратегическия баланс на силите. Логично беше Москва да реагира.

Всъщност споровете за ДОВСЕ се водеха отдавна. Русия твърдеше, че Западът нарушава всички правила и договори. Москва беше убедена, че САШ искат да я изтласкат от Черноморския и Каспийски район и да разпространят своите военни структури в Грузия и Южен Кавказ.

На 14 юли Русия замрази участието си в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) и на свързаните с него международни договори, сред които договорите от Будапеща от 1990 г. от Ташкент - 1992 г., от Виена - 1996 г., от Истанбул за адаптиране на ДОВСЕ - 1999 г., и редица други.

Прекратяването на договора от Русия включи брояча от 150 дни, срок, който Москва предостави на страните-участнички да ратифицират адаптирания документ от Истанбул, което те не направиха.

На 11 март 2015 г. Руската федерация прекрати своето участие в заседанията на Съвместната консултативна група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. По този начин обявеното от Москва през 2007 г. прекратяване на действията на ДОВСЕ стана пълно.

От Русия заявиха, че тази крачка на руската страна "не означава отказ от по-нататъшния диалог за контрол над обикновените въоръжения в Европа, ако и когато за това съзреят нашите партньори".

Конкретно, прекратяването от Русия на участието й в ДОВСЕ се дължеше на разполагането на американски танкове и бронирана техника в Латвия и на развитието на ситуацията в Украйна с разполагане на американска техника, войници, съветници и наемници.

Този проблем засягаше и военните бази на САЩ в България, Румъния и Полша, които също нарушават договора от 1990 г.

Ситуацията се усложняваше от приемането в НАТО на Литва, Латвия, Естония и Словения, които не бяха участници в договора.

Не ставаше дума само за трикратното превъзходство на НАТО, но и за това че ДОВСЕ сериозно обвързваше ръцете на Русия в случай на криза.

Русия не можеше да увеличи въоръжените си сили на европейския театър без да наруши ДОВСЕ, което от своя страна можеше да стане за НАТО повод за война.

По този начин от договор, носещ стабилност, ДОВСЕ се превърна в договор, който може да послужи като барут за запалване на конфликт в Европа.

И така, сега, на 10 май 2023 г. Русия денонсира напълно ДОВСЕ. Край.

Сега може да движи колкото иска танкове, самолети, БТР-и, хеликоптери и т.н., където иска в европейската си част, срещу нахлулите там, натовски войници и оръжие.

II. ДРСМД

Паралелно се движеха сагите с другите два, даже по-важни, стратегически договора – Договорът за съкращение на ракетите със средна и малка далечина – ДРСМД /т.нар. договор за средните и малки ракети/, и Договорът за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения – ДСНВ-3 /т.нар. договор за големите ракети.

Какво се случи при тях?

На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха от Договора с Русия за съкращение на ракетите със средна и малка далечина на действие – РСМД, който, от над 30 години, наред с договора СНВ-3 беше крайъгълен камък на международната стратегическа сигурност.

В същия ден и Русия също прекрати участието си в договора. Путин съобщи, че Русия няма да инициира никакви преговори за спазване на договора нито по линията на министерството на външните работи, нито на Министерството на отбраната и даде зелена светлина за развитието на наземна крилата ракета "Калибър" и на хиперзвукова ракета със среден обхват.

В навечерието на суспендирането си на договора Вашингтон отправи поредни обвинения към Москва, че новата ракета за Искандер 9М729 е именно "наземен вариант на "Калибър" – с по-голям обхват. Москва отговори с отворен показ на тази ракета, от който се виждаше, че тя е с обхват 480 км, което не беше нарушение, но и това не намери отзвук в САЩ.

Всъщност излизането на САЩ от този договор започна още през 2013 - 2014 г., когато Барак Обама обвини Русия в... неговото нарушаване, т.е. че Русия през 2008- 2011 г. е тествала наземна крилата ракета с радиус над 500 км. След това се прехвърлиха към споменатата ракета за Искандер 9М729, че и тя била наземна крилата ракета с по-голям радиус.

След това Вашингтон започна да се оправдава, че този договор за РСМД не включва Китай и Иран, които развиват и свои наземни крилати ракети, т.е. че САЩ излизат от договора не толкова заради Русия, а заради Китай и Иран.

Всъщност причините бяха коренно различни.

Както неведнъж писахме, САЩ, след 25-годишно доминиране на глобалния ядрен "полигон" при стратегическите и тактическите ракети, започнаха да губят предимство. Заради това приеха нова ядрена програма за 400 милиарда долара за военно-промишления комплекс и опит за реанимиране на икономиката на САЩ. Едновременно налагаха на Европа и НАТО да купуват американско оръжие, за което беше необходима антируската и антикитайска риторика.

Едновременно САЩ разположиха ракетните установки Мк-41 в сухопътна версия в Румъния и Полша – в Девесалу и Реджиково, които могат да използват и крилатите ракети Tomahawk.

САЩ развиваха и хиперзвуковата крилата ракета Х-51А и нарушаваха договора за РСМД при антибалистичните тестове.

С една дума, повтаряше се познатата картина – САЩ нарушаваха, но обвиняваха Русия.

Решението /на Тръмп/ на 2 февруари 2019 г. да излезе от Договора за РСМД задвижи лавина от опасни събития в Европа и между САЩ и Русия.

Европа отново стана заложник на интересите и целите на САЩ и на контролирания от тях НАТО. Това беше и целта – да се изнесе бойното поле далеч от САЩ – в Европа, която да бъде използвана срещу основния противник – Русия.

Всъщност САЩ от години търсеха повод за излизане от Договора за РСМД не само като повод за въвеждане на пореден пакет от санкции срещу Русия, но и за решаване на своите военни и геополитически проблеми.

Договорът за РСМД от 1987 г. имаше безсрочен характер.

Неговите участници САЩ и СССР се задължаваха да не произвеждат, да не провеждат изпитания и да не разгръщат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна и с по-малка далечина от 500 до 5500 км. Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област – оперативно-тактическите комплекси "Ока", чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение. Това стана по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г.

Тогава САІЦ шантажираха СССР с бързите ракети "Пършинг", разположени в Германия. Днес шантажират, че разполагат нови ракети още по-близо - Прибалтика, Полша, Румъния, и преди всичко с изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост и разполагането в Румъния и Полша на наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41. Наземният противоракетен комплекс Aegis Ashore, в чийто състав влиза и системата за вертикален пуск, е аналогичен на универсалната установка Mk-41 и може да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, което беше нарушение на Договора за РСМД.

Наред с това в САЩ влезе програма за развитие на ракетите с наземно базиране с радиус на действие от 500 до 5500 км, т.е. на същото въоръжение, което САЩ и СССР прекратиха да разработват по време на Студената война преди 3 десетилетия. САЩ казваха, че става дума за "традиционна", а не за ядрена ракета, което обаче беше нарушение на договора, който не правеше разлика между двата типа въоръжения.

Претенция САІЦ имаха и към разполагането на руските крилати ракети 9М729 за комплексите "Искандер", като предполаганата от западните експерти далечина на тази ракета е от 2000-2600 км, въпреки че тя е до 500 км.

Създаването на модификация на "Калибър" със сухопътно базиране не беше проблем, както и въоръжението с нея на "Искандер". Тази система беше разработена, въведена и разположена в Калининградска област в отговор на въвеждането на ПРО на САЩ в Полша.

Въобще Русия успя през отминалите 30 години да реши задачите, които се решаваха с унищожените по договора комплекси и да ги прехвърли на други системи, които не нарушаваха договора, но са даже по-ефективни.

Сега Русия има на въоръжение не само наземните комплекси "Искандер" – до 500 км, но и крилатите ракети "Калибър" с въздушно и морско базиране, които са изцяло извън ДРСМД и не попадат под ограниченията му като далечината на тези ракети по наземни цели достига според някои източници 2000 - 2500 км.

Значи, без да нарушава ДРСМД Русия може с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпи само за ракетите със средна далечина. Нещо повече. Най-новите разработки, които влизат на въоръжение в Русия, въобще имат произволна далечина, т.е. за тях няма недостъпни цели на планетата при свръхзвукова скорост.

Това е коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава светските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопоставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес, за голяма изненада на американците, при високоточното оръжие и крилати ракети Русия ги изпревари и направи това без да нарушава Договора за средните и малки ракети.

Това означава, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат да наваксат технологичното изоставане от Русия. И американците излязоха от договора за средните и малки ракети.

Но, както обикновено, обвиниха Русия, че го нарушава.

Веднага обаче се появяват много въпроси.

На първо място, щом американците излязоха от договора, какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Първите американски средни и малки ракети ще могат да се появят в Европа след 7-10 години. Сега пробутват английските…

Да видим дали САЩ въобще имат какво да разполагат. Наистина американците създават план за модернизиране на ядреното си оръжие, но става дума за създаването на нови крилати ракети, като имат предвид, че руснаците вече са ги изпреварили, т.е. имат такива ракети, но американците нямат такива и имат намерение да ги създават през следващите 10 години, като похарчат 400 милиарда долара.

Какви могат да са сроковете? Само изборът на производител на тези ракети е разчетен на 54 месеца, т.е. четири и половина години. Значи, чак след тези години американците ще знаят кой ще бъде избран да започне да прави ракетите и да избере образеца, който след време ще започне държавните изпитания и доработки и чак след това ще бъде взето решението за начало на производството на тази нова ракета. Значи, ракетата ще се появи не по-рано от 7-8 години.

Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети?

Ако става дума за балистичните ракети, американците нямат нищо. Нищо! Последната такава ракета беше прословутата "Пършинг-IІ", която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва.

Добре, ако вземат да приспособят от онова, което имат, нещо бързо? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C - крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух-повърхност.

По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но и тя още не е приета на въоръжение, разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели.

Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух - повърхност. Ракетата вече е доста стара.

Добре. Американците са ясни.

Какво могат да противопоставят руснаците на САШ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.

Най-простото нещо е сухопътният вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър", която с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км Значи, още преди 10 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета X-101 с обикновен заряд и X- 102 - с ядрен заряд? С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен - 5500 км. Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики, която сега се базира на стратегически бомбардировачи, но приспособяването й в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице и не се нуждае от започване от нула.

На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс "Искандер", който е разположен в Калининград, и сега – в Беларус.

Шах и мат на американците и при малките и средни ракети.

III. СНВ-3

Сега да анализираме какво се случи с най-важния стратегически договор между САЩ и Русия, т.е. за "големите ракети" – СНВ-3.

На 21 февруари 2023 г. Русия спря участието си в този най-важен договор за мерките за по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения /ДНСВ-3/, /на Запад START-3/ между Русия и САЩ.

По-важна тема няма и едва ли ще има в обозримо бъдеще, т.е. в следващите 20-30 години.

Онова което от 25 години постепенно предлагахме, като хипотеза, вече е реалност. В няколко насоки:

• - на 21 февруари 2023 г. Русия материализира най-лошия сценарий за САЩ при стратегическите ядрени оръжия;
• - Русия за първи път в историята спечели технологичната надпревара във въоръженитяа спрямо целия Запад и вече няма да изпусне водачеството;
• - суспендирането на участието на Русия в ДНСВ-3 ще доведе на коренна промяна в съотношението на силите и в ядрената надпревара;
• - в балансите ще трябва да се включат и ядрените арсенали на Англия, Франция и Израел, и на напълно нови играчи като Китай, КНДР, Пакистан, Иран. Балансът ще се промени рязко;
• - на САЩ жизнено е необходим нов договор ДНСВ-4, като опит за неутрализиране на предимството на Русия и предотвратяване на излизането на нов мощен участник – Китай;
• - САЩ губят окончателно ядрената надпревара, което трябва да доведе до тяхна капитулация или до самоубийствени стъпки в тази област, особено в Украйна;
• - развитието на ситуацията ще доведе в близко време до прекратяване и на Договора за забрана на ядрените опити;
• - отношенията между Русия и САЩ стигнаха до точката до невъзврата, развръзката предстои;
• - възможният изход е политически ултиматум на Русия към САЩ и НАТО с повторение на исканията от февруари 2022 г. или с нови прибавени към тях.

Да разгледаме горните точки в тяхната последователност и взаимна обвързаност.

Да започнем от най-важното, което определя всичко друго, а именно, че за първи път в историята Русия спечели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

На 21 февруари 2023 г. Путин обяви спиране на участието на Русия в Договора СНВ-3.

Формално причината за спирането беше отказът на САЩ да допуснат руските експерти до своите ядрени съоръжения, което нарушава условията на ДНСВ-3, както и развитието на потенциала за ядрен удар от Франция и Великобритания – членки на НАТО, които не са страни в договора, но които все по-често изпращат ядрени заплахи срещу Русия.

Освен това Русия преустанови участието си в договора, защото с успешното развитие на нейните хиперзвукови военни технологии договорът СНВ-3, подписан на 8 април 2010 г. от лидерите на САЩ и Русия, вече не отговаря на нейните интереси.

Ще припомним, че ДНСВ-3 беше изготвен така, че да отговаря на интересите на САЩ, оставяйки интересите на Русия на заден план.

Преди това, на 13 декември 2002 г., САЩ се изтеглиха едностранно от Договора за ограничаване на противоракетните системи - ПРО, поставяйки Русия и ООН пред свършен факт.

Глобалната система за противоракетна отбрана беше нарушена. САЩ започнаха масово разполагане на многопластова противоракетна система около Русия, като оръжие на първия удар.

Руските опасения относно разполагането на американска ПРО около руските държавни граници бяха игнорирани. Според експерти през 2015 г. глобалната система за противоракетна отбрана на САЩ би могла да ликвидира до 30% от целия ядрен потенциал на Русия и всяка година този процент само се увеличава. Целият свят разбра, че глобалното господство на САЩ в областта на системите за противоракетна отбрана ще доведе до безусловна капитулация на всяка държава, включително на ядрените сили.

Русия отговори с модернизиране на нейния ядрен потенциал с ускорени темпове, довеждайки нивото на съвременните оръжия в стратегическите си ядрени сили до 81,3%. През цялото това време се работеше за създаване и тестване на ядрени хиперзвукови оръжейни системи.

Това беше отговорът на Русия на плановете на САЩ до началото на 2035 г. системата за противоракетна отбрана на САЩ гарантирано да прихваща балистичните ядрени блокове на междуконтинентални ракети на Русия.

Ясно беше, че разгърнатата система за противоракетна отбрана на САЩ и НАТО може да бъде неутрализирана или чрез изграждане на нов ядрен арсенал, или чрез създаване на принципно нови оръжия.

Натрупването на нов ядрен потенциал обаче води до огромни разходи за въвеждане на нови комплекси и за тяхната поддръжка. Русия се отказа от тази идея и концентрира сили в модернизацията на ядрената си триада.

Беше решено да се неутрализира американската система за противоракетна отбрана с нови хиперзвукови технологии, някои от които не влизат в обсега на ДНСВ-3.

Основната разлика между ядрените балистични бойни глави, които също летят с хиперзвукова скорост, и хиперзвуковите ядрени бойни глави е следната – след отделяне от ракетата-носител ядрените бойни глави летят по балистична траектория без възможност за маневриране, докато хиперзвуковите бойни глави маневрират през целия етап на полета, включително крайната траектория в атмосферата.

В СССР се доближиха най-много до създаването на хиперзвукови ядрени оръжия, някои разработки бяха внедрени под формата на самонасочващи се маневриращи бойни глави. Но разпадането на СССР спря хиперзвуковата работа както в Русия, така и в САЩ.

В САЩ работата по хиперзвуковото ядрено оръжие се възобнови през 2003 г., след като станаха известни плановете на Русия за пълномащабни тестове на планер, създаден според техническите разработки още на СССР.

През февруари 2004 г. Русия за първи път тества в открития космос прототип на хиперзвуков планер, който беше изстрелян от космодрума Плесецк.

Именно това изстрелване предопредели развитието на хиперзвукови ударни технологии в Русия.

Тогава за първи път бяха тествани експериментални средства за маневриране в атмосферните условия на полета, когато бойната глава се нагрява до хиляда градуса, създавайки плазмен облак.

Цялата трудност при създаването на маневриращи хиперзвукови бойни глави се състои в това, че е изключително трудно да се направи това в условията на атмосферен полет, когато устройството лети със скорост 28 пъти по-висока от скоростта на звука (28 Маха). Да не говорим за материалите, които не само трябва да издържат на такива натоварвания и температури, но и да останат функционални и управляеми по време на целия полет.

Пускането на прототипа през 2004 г. предопредели развитието на хиперзвуково оръжие в Русия. Тогава се достигна скорост, която беше 9 пъти по-висока от скоростта на звука и това е хиперзвукова скорост, при която е много по-трудно да се контролира полета, отколкото при скорости от 4-6 Маха. Но при контролирания полет това беше частично постигнато.

През 2010 г. и 2011 г. и САЩ тестваха своя прототип на хиперзвукова бойна управляема единица – Falcon HTV-2, но и двата теста приключиха "преждевременно" поради повреда на системите за управление.

Третият тест беше отменен, тъй като американските учени смятаха, че няма да доведе до нови резултати и няма да реши проблемите.

Проектът Falcon HTV-2 беше спрян. Причината за отмяната е, че американските специалисти не са успели да решат техническите проблеми на контролирания хиперзвуков полет със скорости от 20 Маха или повече.

От 2011 г. САЩ започнаха работа по по-малко рисков проект – Advanced Hypersonic Weapon /AHW/ "Усъвършенствано хиперзвуково оръжие", разработено за сухопътните и военноморските сили на САЩ. Системата трябва да може да поразява цели с конвенционални бойни глави (в бъдеще и с ядрени ) на разстояние до 6000 км, при хиперзвукова скорост до 8 Маха.

Като част от тази програма в САЩ беше обявена системата LRHW (Long Range Hypersonic Weapon), чиито тестове започнаха през 2017 г. Но и до 2022 г. САЩ не успяха да реализират концепцията за контролиран полет по цялата траектория при високи числа на Мах.

Съдейки по тестове от 2020-2022 г., контролираният полет на блока C-HGB е възможен само при скорости до 5 Маха (според други оценки, до 8 Маха, точните цифри са класифицирани) и на разстояния от не повече от 2800 км.

Въпреки че САЩ тестват само отделни компоненти на системата, те искаха да пуснат системата в експлоатация, което изглежда странно, като се има предвид липсата на самата ракета, тъй като хиперзвуковият блок е тестван на редовен носител, чиито бойни изпитания трябва да започнат едва през 2023 г.

Междувременно в Русия се работеше по създаването на управляем боен блок със стратегическо назначение, който да замени стандартните ядрени бойни глави на междуконтиненталните балистични ракети.

Програмата са казваше "Авангард". През 2016 г. беше успешно тестван хиперзвуков планер, който точно уцели целта. Планерът се управляваше по цялата траектория на полета, развивайки скорост от 28 Маха. Последният полет на "Авангард" се проведе на 26 декември 2018 г. Тогава хиперзвуковият блок потвърди неуязвимостта срещу системите за ПВО и ПРО.

Още тогава беше ясно, че руските учени са направили истински пробив при хиперзвуковите технологии.

На 1 март 2018 г. Путин представи този комплекс в посланието си до Федералното събрание, но малко хора повярваха в това.

Но, когато според договореностите на СНВ-3, през 2019 г. първите хиперзвукови системи "Авангард" бяха поставени на бойно дежурство и до тях бяха допуснати американски специалисти, те изпаднаха в нокаут от видяното.

Защо?

Защото "Авангард" и останалите демонстрирани преди и след това нови хиперзвукови оръжия на Русия поставиха началото на ерата, както неведнъж писах, на новата хиперзвукова геополитика, в която:

• - хиперзвуковите оръжия елиминират веднъж завинаги англосаксонско-ционистката "класическа" геополитика;
• - това е краят на американската военна доктрина за така наречения "бърз глобален удар", който от 27 декември 2018 г. официално вече не може да бъде нито бърз, нито глобален, нито удар;
• - направо е нулирана американската противоракетна отбрана в САЩ и Европа и нейния потенциал за изпреварващ обезглавяващ удар;
• - дава възможност именно на Русия да нанесе бърз глобален и обезглавяващ удар не само срещу САЩ и НАТО, но във всяка точка на планетата;
• - внася напълно нови и тепърва изяснявани драматични промени в глобалното позициониране на силите и неговите центрове със затихващи функции на САЩ и НАТО. И Китай вече въведе няколко хиперзвукови вида оръжие и др.

Това беше отговорът на Русия на излизането на САЩ през 2001 г. от Договора за противоракетната отбрана – ПРО, от 1972 г., който беше основата на ядреното стратегическо равновесие на планетата.

И именно в този момент от Ставката показаха изстрелването на новия хиперглидер "Авангард", който от неговата шахта на Домбаровский, долетя със скорост 27 Маха, т.е. 27 пъти скоростта на звука, до целта на полигона на Камчатка.

Да поразсъждаваме защо "Авангард", "Сармат" и "Кинжал" нищо не може да ги спре, и защото всяка противоракетна отбрана става ненужна.

Става дума за боен хиперзвуков планиращ блок, движещ се с около 30 000 км/час. Сами можете да изчислите за колко време ще долети до САЩ, Англия или Канада, и защо американците вече могат да се простят с илюзиите за някакъв бърз глобален удар.

Шах и Мат. И при големите и хиперзвукови ракети.

IV. ХИПЕРЗВУКЪТ

Хиперпредставлението обаче тепърва започва. Този път шокът е наистина зашеметяващ и наистина исторически.

Какво представляват днешните междуконтинентални балистични ракети "Топол", "Ярс", "Булава", "Сармат", "Минитмън", "Трайдън" и т.н.? Всичките летят по балистична траектория, чиято висша точка е примерно 1000-1500 км изминават разстояние от 7000 - 15 000 км.

Към целта лети така нареченият "автобус" или платформата, на която се намират бойните блокове. В нужния момент "автобусът" ги изстрелва и те летят вече по своя полет като бойните блокове падат към целта със скорост 5-7 км/сек. През атмосферата преминават за около 20 секунди, като забавят скоростта и се нагряват. Нагряват се силно. Защитата на атомната бомба, намираща се вътре в бойния блок е приоритет.

Какво става при "Авангард"? Той е доста по-голям в сравнение с обикновените бойни блокове. Има собствена система за управление и лети не в Космоса, а в атмосферата голяма част от полета си.

Това означава, че той е изстрелван на старта в обикновена балистична междуконтинентална ракета – "Топол", "Сармат", само че на борда например на "Сармат", вместо 10 бойни блока по 500 – 800 килотона има само 3 планиращи бойни блока "Авангард", който е голям по размери.

Носещата ракета се издига на 1300 км на висшата точка. "Авангардите" се отделят от нейния "автобус" и с рязка маневра падат надолу в атмосферата до височина от около 40-50 км. И там – в атмосферата, вече летят до целта 3000 или 10 000 км не 20 секунди, а примерно 5 или 10 минути, и силно се нагряват, евентуално до 2000 градуса.

Защо в атмосферата? Защото заради евентуалните лазерни оръжия на САЩ руските бойни блокове ще летят в атмосферата, където лазерите няма да ги спрат или унищожат.

Освен това руснаците винаги пускат бойните си блокове със съпътстващи лъжливи цели.

Това означава, че "Авангард" просто е невидим за ПРО на САЩ - сега и в бъдеще, и е неунищожим. Как да бъде открито това плазмено кълбо, летящо с хиперзвукова скорост? Няма начин, нито може да бъде засечено, нито унищожено.

Добре, да кажем, че американците успеят да направят противоракета срещу хиперзвука на Русия. Но в бойни условия срещу бойните блокове лъжливите цели ще е нужно огромно количество ракети-прехващачи. Русия има на наземни и подводни носители около 1500 бойни блока. Значи, за да бъдат прехванати ще са необходими 15 000 ракети-прехващачи, ако се предвидят по 10 прехващачи на всеки боен брой, т.е., за да бъдат прехванати 1500 бойни блока на Русия ще са необходими хиляди американски ракети-прехващачи. Такова нещо икономиката на САЩ, която е в дълбока криза, не може да издържи.

С наличните бойни блокове на стратегическите си ядрени сили Русия ще може да нанесе по САЩ не един и не два ядрени удара, а няколко, като всички прехващащи бази на САШ на тяхна територия или Европа ще бъдат предварително унищожени с удар например от "Искандер".

Това означава, че "Авангард , независимо дали е хиперзвуков боен блок или планираща или маневрираща бойна глава, променя хода на историята.

"Авангард", като геополитическо оръжие е обезглавяване на англосаксонско-ционистката "анаконда", т.е. на геополитиката на Запада за удушаване на Русия.

Тук се крие и тайната за названието на "Авангард" - той разчиства пътя на всички други руски ракети, които ще достигнат целите без проблеми. "Авангард" не е балистична ракета, той е преди всичко хиперзвуков управляваш боен блок, който може да бъде носен от различни носители. Като ракета той не може да бъде съкратен и не попадаше под някакви действащи договори.

ПРО на САЩ търпи тотален крах. Базите в Източна Европа губят всякакъв смисъл.

Обобщавайки, "Авангард" сложи край на Третата световна война. На 27 декември 2018 г. стана технологична революция в ракетостроенето. Тя стана в Русия.

Какви ще са практическите последици в хиперпрограмата?

• 1. Новата тежка ракета "Сармат", която ще замени "Сатана", при такъв хиперзвук и такава мощност става "Сатана" на квадрат, най-мощното оръжие в историята на човечеството.
• 2. Над 120 милиарда долара и 28 години работа, похарчени от Пентагона за ПРО и Aegis бяха хвърлени на вятъра. Те са безполезни срещу руските ракети. Като носител на "Авангард" бяха извадени от складовете старите светски течногоривни ракети УР-100, което е много по-евтино. Шахтите се строяха именно за тази ракета.
• 3. Задачата за миниатюризацията на новата хиперзвукова технология ще бъде решена бързо. Сега ще се появи хиперзвук и на ракетите със средна далечина с морско и наземно базиране. Вече се работи.
• 4. В близките 3-4 години ще се появят руски средни ракети до 5500 км с морско базиране - в началото над водата, а след това и на подводници. Това означава, че 12-те американски самолетоносачни групировки, крайцери, десантни кораби ще бъдат плаващи братски могили на хиляди морски пехотинци на САЩ. Защото всяка руска фрегата с новото оръжие на борда става убиец на цяла самолетоносачна групировка.

С хиперзвука Русия обезоръжи световния полицай САЩ.

И така Русия прекрати стратегическото споразумение със САЩ ДНСВ-3, защото получи неоспоримо преимущество при хиперзвуковите технологии.

Ако преди повече от 20 години само САЩ можеха да се оттеглят от всякакви стратегически споразумения по всяко време, днес Русия пое това право.

Такава стъпка от Русия силно развълнува ръководството на САЩ, той като там би трябвало да разбират всичко прекрасно. Оттук и думите на помощник-държавния секретар на САЩ по въпросите на контрола върху въоръженията, че САЩ остават ангажирани да работят конструктивно с Русия за пълно прилагане на новия СНВ-4 и че Русия може лесно да провери претенциите си по СНВ-3, като изпрати инспектори в ядрените американски обекти.

О, Чудо! САЩ "внезапно" решиха да допуснат руски експерти до своите стратегически ядрени обекти.

Защо?

Основата на ядрената триада на САШ са стратегическите атомни подводници, като новото поколение ракетоносци от клас Columbia ще бъдат въоръжени с ракети Trident D5LE. Те ще носят бойно дежурство до 2084 г. Тоест в САЩ новото поколение стратегически подводни ракетоносци ще бъдат въоръжени с ракетна система, приета на въоръжение през... 1990 г.

При балистичните ракети вместо да разработват нова ракетна система, САЩ вече приеха програми за удължаване на живота на подводната ракета Trident D5. Единственият начин за модернизиране на комплекса е разработването на нова ядрена бойна глава W93, която трябва да замени съществуващите бойни глави от типа W76 и W88 на подводниците на ВМС на САЩ от 2034 г. Няма да има хиперзвуков модул и целият дизайн на W93 ще бъде базиран на W88, но с подобрена функция за безопасност.

Но как така? Как ракета, приета на въоръжение през 1990 г, може да бъде на въоръжени до 2084 г., тоест почти век? Проблемът е, че всички съвременни ракетни системи са във финален етап на развитие и качествен пробив е възможен само с използването на хиперзвукова версия. А за това е необходимо да се свали зоната на разделяне и активното насочване на бойните глави от близкия космос в стратосферата, където съвременните противоракети вече не могат да прихващат такива цели по принцип.

Например, според изчисленията на военни експерти, за прехващане на един планер "Авангард" или Falcon HTV-2 ще са необходими най-малко 50 ракети SM-3 от глобалната противоракетна отбрана на САЩ, изстреляни от различни райони на океана.

Но "Авангард" е съществуващ комплекс, а Falcon HTV-2 е фантазия.

Руският ракетен комплекс от ново поколение РС-28 "Сармат" може да носи или 10 маневриращи бойни глави с индивидуална насочена мощност от 750 Кт всяка, или 3 планера "Авангард" В ядрен вариант с мощност от 0,8 до 2 М, или в кинетичен вариант.

На 6 август 2022 г. беше подписан държавният договор за масово производство и доставка на стратегическия ракетен комплекс "Сармат".

Предвижда се поставянето на бойно дежурство на 50 такива комплекса.

Днес е очевидно, че САЩ не са в състояние да създадат стратегическа междуконтинентален хиперзвуков ракетен комплекс в разумни срокове, а старата глобална система за противоракетна отбрана на САШ не може да се справи с хиперзвуковите системи от локален и стратегически характер. В САЩ разбират това добре.

След като американски специалисти инспектираха комплекса "Авангард" през 2019 г., САЩ и Великобритания поискаха от ООН пълна забрана на използването на хиперзвукови оръжия, а Русия да постави под контрола на ООН хиперзвуковите комплекси "Авангард", "Кинжал" и "Циркон". Нищо не се получи.

За първи път в историята Русия печели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

V. ДАЛИ САЩ ИМАТ ГОЛЕМИ РАКЕТИ

През 2003 г. САШ безкомпромисно се оттеглиха от договора за ПРО, тъй като той престана да отговаря на техните интереси.

Що се отнася до спирането на участието на русия в СНВ-3 това е най-силният ход на Кремъл. Малко хора разбират какво наистина се е случило, защото не са започнати с подробностите. Ще припомним обаче, че първото нещо, което Джо Байдън направи на 21 януари 2021 г., едва прекрачил прага на Овалния кабинет, беше да уведоми Кремъл за намерението на неговата администрация да удължи Договора СНВ-3, който изтичаше през февруари 2021 г., за още 5 години, т.е. до 2026 г., без предварителни условия. Което беше направено шест дни по-късно, на 27 януари 2021 г. На този ден Държавната дума на Русия и Съветът на федерацията ратифицираха споразумението между Русия и САЩ за удължаване на СНВ-3 до 5 февруари 2026 г.

Защо бързаше Вашингтон?

Защо новоизбраният президент на САШ подписа удължаването на СНВ-3 веднага след встъпването в длъжност?

Отговорът на този въпрос беше даден от руския министър на отбраната Шойгу точно месец преди тази дата - Русия в края на 2021 г. беше обновила ядрената си триада в 92%. Шойгу заяви това на 21 декември 2021 г.

В САЩ тази цифра по това време беше едва 31%. Две години по-късно не е много по-висока - 32%.

Какво се случи? Путин, по своя традиционен маниер, асиметрично обърна ситуацията на 180 градуса с един ход, разбърквайки всички фигури на дъската и деликатно обяви оттеглянето на Русия от CHB-3 и началото на надпреварата в ядрените оръжия, превръщайки горещата война в Украйна в студена, със САШ, където в момента Русия има трикратно предимство. И въпреки че Путин нарече това "спиране на участието на Русия в СТАРТ-3", цялата работа е, че самият договор не предвижда такива неща. От правна гледна точка той е изготвен по такъв начин, че всяка от страните да може да се оттегли от него, като даде на другата страна поне тримесечно предизвестие. Друг вариант за неговото разваляне (а още повече за спиране) в договора няма.

Изводът е, че Вашингтон имаше точно три месеца, за да постигне споразумение с Москва, тоест до 21 май. Това не се случи.

Освен това не са много ясни конкретните условия за евентуално връщане на Москва към договора. В посланието си Путин посочи само причините, поради които Руската федерация спира участието си в него: става дума за ядрените арсенали на Великобритания и Франция, съответно 463 и 288 ядрени глави, които не са взети предвид в споразумението, за атаката на украински дронове срещу руски летища на стратегическата авиация с голям обсег, както и за новите комплекси на стратегическите ракетни сили на Руската федерация, доставени на бойно дежурство, които САЦ искат да инспектират, което в условията на военни действия, според Москва, е неприемливо.

Следователно и СНВ-3 отива в историята, а бъдещият договор за стратегическа стабилност и ядрени оръжия ще бъде сключен след войната в Украйна или в нейния край, вече при нови условия, отразяващи сегашните реалности на новия световен ред с нови участници, като евентуално се вземат предвид някои елементи от стария договор. Но в никой случай няма да е както преди.

VI. ПОДНОВЯВАНЕ НА ЯДРЕНИТЕ ОПИТИ

Нещата за САШ и НАТО са още по-лоши, ако бъдат преведени на чист военен език. Защото Путин, съобщавайки за спиране на участието на Русия в СНВ-3 и за готовност за възобновяване на ядрените опити, ако САЩ направят това, даде заповед за подготовка на стратегическите ядрени сили на Русия за пълно унищожение на САЩ и техните съюзници в НАТО /в т. ч. Англия и Франция/ и техните сателити.

Размишлявайки върху думите на Путин за евентуално подновяване на ядрените опити. Първо, Русия ще ги използва като инструмент за принудителна дипломация. Тестовете ще бъдат насрочени така, че да съвпаднат със събития от политическо или военно значение. Тези ядрени опити биха сигнализирали, че Русия е готова да използва своя арсенал в случай на операция на САЩ или НАТО срещу Русия.

Втората цел на евентуално възобновяване на ядрените опити е подновяването на руския ядрен арсенал. В момента Русия изпълнява голяма програма за ядрена модернизация. Тези подозрения засягат и трите компонента на руската ядрена триада и включат както подобрения на съществуващи активи, като разработването на междуконтинентални балистични ракети "Сармат" или "Булава" и новите системи, като "Авангард".

Възможните ядрени опити на Русия ще бъдат последвани от нарастване на потенциала за нова ера на руските ядрени оръжия.

Разбира се, разиграването на "ядрената карта" не означава непременно използването на оръжия за масово унищожение, а е набор от мерки, предназначени да убедят врага в неизбежността на използването им при определени условия, ясно дефинирани на най-високо политическо ниво.

Какъв може да бъде алгоритмът на тези действия?

Първо, както писахме по-горе, в близко бъдеще Русия може официално да се оттегли от Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити.

И второ - веднага след това може да извърши мащабни ядрени опити. Мащабни - това означава сравними с тези на Нова Земя от 1961 г.

Трето, ще се провеждат учения (вече започнаха) и с тактическо ядрено оръжие. Освен това, то трябва да бъде предадено на разположение на руските войски в Калининградска област, Крим и Беларус, както и да се оборудват с него корабите на руския флот.

След като тези стъпки бъдат предприети, ще дойде време за политическия ултиматум, който ясно ще каже, че ако доставките на оръжия за Украйна от САШ и НАТО продължат, Русия ще нанесе ограничени удари с конвенционални точни оръжия срещу логистични центрове в страните от НАТО.

Ако пактът отговори с удари срещу руските войски в Украйна или атака на руска територия, ще последват ограничени ядрени удари срещу военната инфраструктура на НАТО в Европа.

Освен това този ултиматум трябва да бъде с конкретен характер - с указание за времето и целите.

Задачата на такава политика е да създаде критични рискове за съществуването на страните от Европа и Северна Америка, ако те продължат да оказват военна подкрепа на Украйна. Като междинен етап на ескалация може да се използва и демонстративното унищожаване на част от спътниковата група на противника, която снабдява въоръжените сили с информация.

VII. УДАРИ ПО ЦЕНТРОВЕТЕ ЗА РЕШЕНИЯ

Не в Европа, а в Лондон и САЩ се намират центровете за вземане на решения. И там, по-точно оттам, идва финансирането.

Какъв е смисълът да удряш Париж или Берлин?

Но нещата продължиха и продължават да се развиват.

В края на март 2023 г. Русия спря всички уведомления на САЩ, включително предупрежденията за тестови ядрени изстрелвания.

Досега, наред с данните за текущото състояние на ядрените сили на страните, публикувани на всеки шест месеца в съответствие с договора СНВ-3, страните обменяха и предварителни предупреждения за тестови ракетни изстрелвания.

Това вече не е истина. Няма никакви договори и договорености.

Сега, когато Русия тества своя ракета, САЩ няма как да знаят дали това е тест - или е истински пуск. Може да последва погрешно тълкуване. Неправилно тълкуване на посоката на движение. Погрешно тълкуване на намерението.

Предупреждаваме от години, че когато ядрената война започне, това ще се случи като гръм от ясно небе.

На 28 март, руските стратегически ядрени сили започнаха "планирани учения" на междуконтиненталните си балистични ракети "Ярс". Всяка ракета "Ярс" носи ядрена глава с мощ 800 килотона, която може да унищожи половин САЩ.

Няколко дни след като САЩ започнаха да доставят танкове на въоръжените сили на Украйна, Русия взе решение да засили подводния си флот в Тихия океан с атомните подводници "Хабаровск" и "Белгород".

"Белгород" е наричана "подводницата на "Страшния съд". Сьщото се отнася и за "Хабаровск". И двете подводници са носители на "царя на войната" - невероятно мощното ядрено торпедо "Посейдон".

Само един "Посейдон" може да унищожи цялото Западно крайбрежие на САЩ, крайбрежните градове и големите формирования на вражеския флот, както и групите самолетоносачи. Същото се отнася и за Източното крайбрежие.

Няколко дни по-рано един руски генерал призова да се удари и Великобритания с "Посейдон", която ще потъне на дъното на океана". Предупреждението беше отправено във връзка със съобщението, че Лондон е доставил хиляди снаряди с обеднен уран в Украйна считани от Русия за "мръсно ядрено оръжие". Отговорът на Русия може да дойде без никакво, предупреждение, още повече, че Англия достави на Украйна и ракетите...

На 29 април Външно министерство на Русия обвини САЩ, че "директно убиват руснаци": руският народ бива убиван с прицели, правени от САЩ, с пари на САЩ, с оръжия, доставяни от САЩ и с ръцете на режим, доведен на власт от САЩ в резултат на преврат, организиран от САЩ.

Ясни са и причините за започналото разполагане на руско тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус.

Москва и Минск отдавна предупреждаваха, че ще бъдат принудени към такава крачка, ако Финландия бъде приета в НАТО и пактът се придвижи плътно до границите на Русия. И ако САЩ продължат да разглеждат територията на Беларус като потенциално място за провокиране на полско-руски конфликт, налице е нова ядрена стратегическа ситуация в този район на Европа.

Със "съвместната ядрена мисия" на съюзната държава на Русия и Беларус, Москва прави паралели с практиката на САЩ да разполага американски ядрени оръжия на територията на редица "неядрени" членки на пакта, което означава, че в областта на международната сигурност Русия е принудена да премине към нов, вероятно предпоследен етап от ядреното сътрудничество с Беларус.

Десет ВВС-самолета вече са в Беларус и са приспособени за използване на тактически ядрени оръжия (засега не се съобщава дали оръжията са на самолетите).

Оперативно-тактическите ракетни комплекси "Искандер-М", доставени на белоруската армия, вече са считани за носители, т.е. могат да носят ракети с ядрена бойна глава с по-голям от 600 км обхват.

До 1 юли ще бъде завършено изграждането на хранилище за тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус. Засега директно не е казано за решението (и за времето и количеството) за попълване на това хранилище със "съдържание". Тази последна стъпка е оставена, очевидно, в резерв.

Но ако тенденцията се запази, тогава през лятото или есента ще видим изявление за разполагане на руските тактически ядрени оръжия в Беларус - заедно с акцент, че то остава под пълния контрол на руската армия.

Вероятно и това ще се случи, тъй като Полша все по-настойчиво изисква разполагането на американско тактическо ядрено оръжие на своя територия.

Появиха се карти, показващи предишната инфраструктура в Беларуската ССР, за разполагане на балистичните ракети "Топол".

Част от нея е съхранена и може да се използва за мобилните комплекси "Искандер" с ядрени бойни глави.

Обсегът на "Искандер-М" е от 50 до 500 километра /според някои данни границата от 650 км вече е премината/. Точността на удара е от пет до седем метра. Благодарение на характеристиките си "Искандер" е в състояние да маневрира по цялата траектория на полета. "Искандер" може да използва както балистични, така и крилати ракети, както конвенционални, така и ядрени.

Територията на Беларус значително разширява зоната на разполагане на руските ударни системи в западно направление. Това се отнася както за тактическите, така и за стратегическите оръжия.

Всъщност цяла Полша ще е простреляна. Също така цялата територия на Украйна ще бъде в засегнатата зона , част от Словакия, Чехия, Румъния, както и цялата Балтика.. що се отнася до "Искандери" от Калининград, в засегнатата зона ще попаднат Украйна, Полша, балтийските страни, Финландия, Швеция и Дания.

След разполагането на "Искандер" в Калининград и Беларус, в зоната на удара попадат почти всички големи бази на НАТО и системите за ПРО на САЩ в Европа.

Ракетите на "Искандер" могат да носят ядрена бойна глава с мощност до 50 килотона. Тя е около три пъти по-мощна от бомбата, хвърлена от американците над Хирошима (15-18 кт). Максималната скорост на полета на "Искандер" се доближава до 10 Маха (12 хиляди километра в час). Обявеният обсег от 500-600 километра при тази скорост "Искандер" ще преодолее за около 3,75 минути. Предполага се, че един удар на тактическо ядрено оръжие може да унищожи цели в район от около 1,5 х 1,5 км.

Спираме се на "Искандер" в Беларус и Калининград, защото това оръжие ще е game-changer на евентуалния европейски военен театър.

Така стигаме до въпроса дали демонстрацията на ядрена сила от Русия е неизбежна.

Единственият начин да бъде вразумен Западът е да се вдигнат залозите до краен предел. В този смисъл тактическият ядрен удар ще изпълнява тази задача.

Русия е в свят, в който искат да я унищожат. Единственият начин да оцелееш в него е да бъдеш силен. Ядрените оръжия са сила, а не слабост. Използването им също е сила. Правят го, защото могат да си го позволят.

VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение, много малко хора си дават сметка колко лоша в момента е реалната ситуация в света.

Става дума за това, че в момента в Европа и света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност. Повтарям - няма никакви договори. Всичко се движи на автопилот, но и него вече го няма.

Ситуацията е без прецедент за последните 80 години от времето на Студената война, когато беше въведен така нареченият "часовник на Страшния съд", който сега е само на 90 секунди до "полунощ", т.е. до ядрения Апокалипсис.

В края на януари Германия и НАТО взеха решение за изпращане в Украйна на танкове и ракети. Но преди всичко на немски танкове "Леопард-2", с които изкараха духа на Хитлер от гроба, а заедно с него и на Третия райх. Това означава, че Германия за първи път след 1941 г. изпраща на руска територия танковете с кръста. Сещате ли се за какво става дума?

Войната срещу нацизма не само че не е приключила, но в момента сме в продължение на Втората световна война и окончателната битка срещу нацизма в Украйна, Германия, Англия, САЩ и Израел.

Излизането на Берлин /и Вашингтон/ от Потсдамските споразумения от 1945 г. за края на Втората световна война означава, че Европа остава без такова споразумение. Няма и мирен договор. И с Япония, основният съюзник на Хитлер, няма мирен договор.

От юридическа гледна точка започва обратно отброяване, което вероятно отново ще завърши с пълна и безусловна капитулация на Германия. Този път с разгрома и изчезването, по един или друг начин, и на Украйна.

Западът е в безнадеждна ситуация.

Паника е блокирала всички негови политически и военни рецептори. Западът е фокусиран върху войната с Русия и няма други планове освен война с Русия. Сега се нуждае от нов Пърл Харбър, може и ядрен.

Путин ще се придържа към своето стратегическо търпение, като ще реинтегрира териториите, които са историческа част от Русия. Ще тръгне на открита война срещу НАТО и САЩ, в това число и ядрена, ако не му оставят друг изход. Ескалацията може да е светкавична, тъй като вече няма никакви договори, които да я предотвратят.

Унищожени бяха и вече не действат всички договори на стратегическо равнище между САЩ и Русия.

Да повторим:

От първия и най-важен - Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г. - САЩ излязоха през 2002 г.

След 1997 г. САЩ и НАТО нарушиха всички договорки и обещания за неразширението на НАТО на Изток.

На 11 март 2015 г. престана да действа и Договорът за ограничаване на въоръжените сили в Европа /ДОВСЕ/, който предвиждаше ограничаване на пет категории обикновени въоръжения - танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 100 мм бойни самолети и ударни хеликоптери.

На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха и от договора с Русия за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина на действие. /ДРСМД/

По същото време САЩ съобщиха, че имат намерение да излязат и от Договора за забрана на ядрените опити.

Остана само Договорът за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения /СНВ-3/, подписан през 2011 г. и удължен до 2026 г., който определя формулата на стратегическите ядрени оръжия на двете страни - по 1550 заряда и по 700 балистични ракети-носители, изстрелвани от 800 активни и неактивни установки, от който Русия излезе на 21 февруари 2022 г...

И какво имаме в резултат - не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите за края на Втората световна война.

В регионалната европейска сигурност отдавна не действа Хелзинкският акт за ненарушимостта на границите.

Нарушени бяха и договорите за неутралитета на Швеция и Швейцария.

Под въпрос е и Договорът за Германия "4+2", както и за границата между Полша и Германия на Одер и Ниса.

Единствената реална площадка за контакти Изток - Запад остава Виена с гарантиран статут от великите сили от 1956 г., на фона на евентуално разпадане на ООН.

Това пък означава, че войната в Украйна не е само начало на Третата световна война, но и начало на Последната световна война. От тази война в крайна сметка зависи не само съдбата на Русия, но и на целия свят.

Навлязохме в ерата на колосалното зло. Казват, че сме на прага на Третата световна война. Какъв праг? От 78 години тази война бушува над нас, не е спирала нито за миг и сега ще премине в пряк конфликт с ядрено оръжие.

Ако САЩ и Англия си мислят, че в някакъв момент на войната в Украйна са реализирали своите цели и ще си вдигнат куфарите, както от Афганистан, и ще се ометат зад Океана и Канала правят фатална грешка. Този път номерът няма да мине. САЩ и англосаксонският ционизъм този път ще си платят по пълната програма.

Започна тотално преустройство на света. Специалната военна операция от началото е с отворен край. На стратегическо равнище в Украйна горещата война между Русия и САЩ навлиза в заключителен етап. Ако НАТО и САШ не капитулират, този етап ще надмине със своята жестокост всичко, което сме видели досега.

"Дългата украинска игра" на Путин, преминава в "дълга глобална игра на Русия".

Това дава и отговор на въпроса "кога и как ще завърши специалната операция". Операцията можа да завърши и до септември, но войната ще продължи 5, 10, 15, 20 години.

Писал съм, че времевият хоризонт постоянно ще се променя заради отворения край на операцията, тъй като залогът е възможно най-висок от всички възможни - от тоталното преустройство на света до формирането на антизападния сьюз, и на постападния свят.

Ще припомня накратко основните етапи.

Първият беше Мюнхен 2007 г. Путин заяви, че изградената от Запада геополитическа система не устройва Русия и води до неизбежна конфронтация. Определи изчезването на СССР и на световното социалистическа система като най-голямата геополитическа катастрофа на XX век.

Вторият етап беше от август 2008 г. до февруари 2022 г. Русия започна да защитава своите интереси с въоръжени сили и да очертава зоната необходима за сигурност на руската държава, срещу агресивната политика на Запада.

Третият етап започна през февруари 2022 г. със Специалната военна операция в Украйна. Продължава и сега, и надхвърли всичко което е било - по ресурси и геополитически последици.

Изграден беше и руско-китайският съюз с антизападен характер.

На 24 април 2023 г. руската дипломация в ООН изкачи този етап на ново стъпало - предложи на света не антизападен съюз, а постзападен свят, т.е. руско-китайският съюз е готов да разшири своя модел върху цялата планета. На това бяха посветени и последните думи от китайския лидер Си Цзинпин на сбогуване с Путин в Москва - "Предстои ни да извършим колосални промени през този век".

Както виждате, хоризонтът може да е до края на века.

Паралелно върви другата война - във финансите и икономиката, чийто срив може да стане във всеки момент до средата на юни.

Крахът ще е ужасен. В резултат на кризата финансовият сектор на Запада ще се съкрати минимум 10 пъти, от сегашните 50 процента в икономиката до равновесните 5 процента от БНП. Но както знаем, в него 2/3 са колосален балон, което означава, че финансовият сектор може да се съкрати и 30 пъти, т.е. до отрицателни стойности. А това ще се отрази и на хоризонта на края на тази война. Или ще го измести в ядрения спектър, който ще я превърне в Последна световна война.

Предстоят още много етапи и изненади, според обстановката, която се променя с несрещана в историята на човечеството скорост.