На поредните срещи на върхушката на "дълбоката държава" в Лисабон и Бали през май не беше обърнато особено внимание. А си заслужаваше, защото това бяха поредното тайно събиране на Билдербергите – този път в Лисабон

/Португалия/ и на Световния икономически форум на Клаус Шваб – в Бали

/Индонезия/.

69-та Билдербергска среща, този таен конклав на глобалните мощни брокери, беше в края на май в Лисабон, с дневен ред транснационалните заплахи, изкуствения интелект и лидерството на САЩ в световните дела, но преди всичко Украйна.

Тазгодишната среща, последната от поредицата, започнала още през 1954 г., отново беше сбирка на "дълбоката държава", т.е. на тайния елитаризъм на западните големци на индустрията, медийните барони и финансовите магнати. Но този "високооктанов списък" сега се опираше до голяма степен на конфликта Русия/Украйна и бъдещето на НАТО.

Както обикновено техните дискусии останаха скрити според протокола, който дава на участниците свободата да използват информацията от разговорите, но забранява идентифицирането на говорители или участниците, като гарантира тяхната анонимност.

Все пак сред основните теми за обсъждане са били и банковата система, енергийният преход и индустриалната политика и търговията.

Но въпросите с висок приоритет са геополитическите пейзажи на Европа, Китай, Индия, Русия и Украйна, заедно с глобалното лидерство на НАТО и САЩ.

Темата за лидерството на САЩ срещу Китай и Русия се появи през 2018 г. Сега се прибави и НАТО с присъствието на генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг, което потвърждава тенденцията основни политически структури – ЕС, Шенген, еврозоната и т.н., да стават военизирани части от НАТО. Това вече се отнася и за Билдербергите.

Бърз поглед към списъка на присъстващите.

Аврил Хейнс, директор на Националното разузнаване на САЩ, и Томас Райт, старши директор за стратегическо планиране в Съвета за национална сигурност на САЩ.

Роберта Метсола, председател на Европейския парламент, Марк Рюте, министър-председател на Холандия, и премиерът на Финландия в оставка Сана Марин, която загуби избори, но продължава да служи като част от служебното правителство до сформиране на нов кабинет.

Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, създателят на чатбота с изкуствен интелект ChatGPT, който влезе в заглавията с потенциала си да замени хората на работните места.

Други видни технологични фигури са Сатя Надела, главен изпълнителен директор на Microsoft, Алекс Карп, главен изпълнителен директор на Palantir Technologies, и бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид.

Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer също беше сред участниците, както и основателят на Thiel Capital Питър Тийл и Джон Уолдрон, президент на Goldman Sachs.

Дидие Рейндерс, европейски комисар по правосъдието, Александър Шаленберг, министър на европейските и международните въпроси на Австрия, и украинският външен министър Дмитро Кулеба.

По-долу следва списък на други участници в 69-та Билдербергска среща.

• - Ейбрамс, Стейси (САЩ), главен изпълнителен директор, Sage Works Production
• - Ахлайтнер, Пол М. (Германия), председател, Глобален консултативен съвет, Deutsche Bank AG
• - Алтман, Сам (САЩ), главен изпълнителен директор, OpenAI
• - Барозу, Хосе Мануел /Португалия/, председател, международни съветници, Goldman Sachs
• - Борг, Анна (Швеция), президент и главен изпълнителен директор, Vattenfall AB
• - Борел, Жозеп, вицепрезидент, Европейска комисия
• - Ботин, Ана П. (Испания), изпълнителен председател на групата, Banco Santander SA
• - Бурла, Албърт (САЩ), председател и главен изпълнителен директор, Pfizer Inc.
• - Бренде, Бьорге (Норвегия), президент на Световния икономически форум
• - Бринг, Долф ван ден (NLD), главен изпълнителен директор, Heineken NV
• - Брудермюлер, Мартин (DEU), главен изпълнителен директор, BASF SE
• - Каволи, Кристофър, върховен главнокомандващ съюзническите сили в Европа
• - Чабра, Тарун (САЩ), старши директор по технологиите и националната сигурност, Съвет за национална сигурност
• - Дийз Брайън (САЩ), бивш директор, Национален икономически съвет
• - Дьопфнер, Матиас (Германия), председател и главен изпълнителен директор, Axel Springer SE
• - Истърли, Джен (САЩ), директор, Агенция за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата икономика, Елизабет (САЩ), старши съветник за Китай, Министерство на търговията
• - Емие, Бернар (Франция), генерален директор за външната сигурност, Министерство на въоръжените сили
• - Флеминг, Джеръми (GBR), бивш директор, GCHQ
• - Фрийланд, Кристия (Канада), заместник-министър председател
• - Джентилони, Паоло, комисар по икономиката, Европейска комисия.- Грифин, Кенет (САЩ), основател и главен изпълнителен директор, Citadel LLC
• - Хофрайтер, Антон, председател на Комисията по европейски въпроси
• - Йенсен, Кристиан (DNK), главен изпълнителен директор, Green power, Дания
• - Карп, Алекс (САЩ), главен изпълнителен директор, Palantir Technologies Inc.
• - Каспаров, Гари (САЩ), председател, Инициатива за подновяване на демокрацията
• - Кисинджър, Хенри А. (САЩ), председател, Kissinger Associates Inc.
• - Коч Юмер (Турция), председател, Koc Holding AS
• - Колесников, Андрей (INT), Фондация Карнеги за международен мир
• - Кулеба, Дмитро, министър на външните работи на Украйна
• - Лами, Дейвид (Великобритания), държавен секретар в сянка по външните работи, Камарата на общините
• - Метсола, Роберта, председател на Европейския парламент
• - Микълтуейт, Джон (САЩ), главен редактор, Bloomberg LP
• - Минтън Бедоус, Зани (GBR), главен редактор, The Economist
• - Надела, Сатя (САЩ), главен изпълнителен директор на Microsoft Corpotation
• - О'Лиъри, Майкъл (IRL), главен изпълнителен директор на групата Ryanair Group
• - Рапард, Роли ван (Нидерландия), съосновател и съпредседател, CVC Capital Partners
• - Рьотген, Норберт (DEU), депутат от германския Бундестаг
• - Рюте, Марк (Нидерландия), министър-председател
• - Шаленберг, Александър (Австрия), министър на европейските и международните въпроси
• - Шмид, Ерик Е. (САЩ), бивш главен изпълнителен директор и председател на Google LLC
• - Шикорски, Радослав (Полша), евродепутат, Европейски парламент
• - Цу, джин (САЩ), професор по източноазиатски езици и литератури, Йейлски университет
• - Василакис, Ефтихиос (GRC), председател, Aegean Group
• - Валенберг Маркус (Швеция), председтаел, Skandinaviska Enskilda Banken AB
• - Райт, Томас (САЩ), старши директор за стратегическо планиране, Съвет за национална сигурност
• - Йергин, Даниел (САЩ), заместник-председател, S&P Global

и др.

По същото време - на другата среща на върха, на Световния икономически форум домакин беше Клаус Шваб. За тази среща разполагаме с повече информация.

Но най-напред няколко думи за Клаус Шваб, на който сме се спирали много пъти в миналото, който е представян като един от лидерите на световното правителство и глобален играч. Истина е, че Шваб е написал няколко книжки, които изразяват интересите на ултраглобалистите. Но това не означава, че самият той е глобален играч.

На въпроса кой е играч и кой не е играч, ще припомним типологията, предложена някога от Бернд фон Витенбург. Той е сциентолог, член на такава окултна квазирелигиозно-политическа организация, работеща в тесен контакт с тайните служби. Значи, знае как работи задкулисната власт.

И така, Бернд фон Витенбург, говорейки за Играта, пише, че има три типа хора.

Първите са тези, които влияят на случващото се, вторите са тези, които наблюдават какво се случва, а третите са тези, които са изненадани от случващото се. Третите не само че не разбират какво е играта, те изобщо не знаят, че я има. Те си мислят, че има някакъв живот.

Първите, тези, които влияят в различна степен – от просто участие до определяне на правилата – знаят, че Играта върви.

Но и тези, които наблюдават знаят, че Играта върви, но не участват в нея по различни причини, а я наблюдават и анализират. И те живеят, така да се каже, според принципа "да бъдеш, но да не бъдеш видим".

Сред участниците в Играта фон Витенбург идентифицира следните категории – домакин на играта или водещи на играта, играчи, помощници на играчите, фигури за играта и бити фигури.

Кои са собствениците на играта? Това са хората, които не спазват никакви правила. Те ги разработват за други, променят ги произволно и ги диктуват на играчите.

Играчите са тези, които реално водят играта, те имат независимост и свобода на действие, но само в рамките на правилата, които не могат да променят.

Как играчите правят ходове? С помощта на фигурите. Задачата на фигурата е да извършва определени действия. В този случай фигурата не трябва да преследва някакви собствени цели. Тя трябва да отговаря само на заповеди отгоре.

Дори играчите не знаят крайните цели, знаят ги само собствениците.

Играчите знаят правилата.

Фигурата дори не може да обхване цялото поле на играта с един поглед. Това е прерогатив на играча. В същото време една фигура не трябва да знае, че е фигура. Тя, трябва да се мисли за играч и да се фокусира върху нея, за да се отклони вниманието от истинските играчи.

Ето как фон Витенбург описва процеса на създаването на фигурите за играта: "Опровергавайте всяка мисъл, че се играе игра. Не позволявайте на фигурите да извлекат някаква полза за себе си. Скрийте целта на играта, поддържайте такива условия, че фигурите, да не могат да откажат да участват в играта. Попречете им да се чувстват удовлетворени от свършената работа. Отстрани те може да изглеждат всемогъщи, но реално не трябва да имат никаква власт. Понякога игралните фигури попадат в ситуации, чийто смисъл не могат да разберат. Но поради различни обективни обстоятелства, те все пак трябва да се откажат от опитите си да разберат своята роля в играта. Тоест фигурите са тези, които се използват в тъмно. Но ако все пак такива опити се правят от фигурите, то те трябва да бъдат жестоко пресичани. В противен случай фигурите ще преминат в категорията играчи и ще нарушат правилата".

Понякога някои фигури стават играчи или поне помощник-играчи. Витенбург поставя въпрос. "Може ли да се отнесат като играчи или асистент-играчи правителствата?" И отговаря: "Има ли правителство в съвременния свят, което може свободно да взема решения, касаещи страната му? Няма. Кредити се предоставят само на тези които приемат правилата на играта. Е, разбира се, страните са различни. Има държави на ниво САЩ, Китай, ядрената държава Русия. Това е едно ниво.

Друго ниво са например Коста Рика, Чад, Малави, Гърция. Така че и тук има разлика.

Така че Шваб е обикновена фигура, той не е играч. И фигура не от първия ред. В края на краищата той първоначално беше протеже на Кисинджър, който самият беше фигура дълго време, а след това беше прехвърлен в категорията на помощниците. Освен това в няколко остри международни ситуации, изискващи незабавна реакция, Кисинджър няколко пъти действаше като играч. Впрочем нивото на Кисинджър за Шваб е напълно недостижимо.

Работейки като "говореща глава" за играчите и техните собственици Шваб стана много активен през последните години, като в тази дейност той все повече заприличва на клоун. Но въпреки всичко Шваб е приеман от президенти и премиери. И въпреки това произведенията, подписани с името Шваб, независимо дали го е написал или не, трябва да се четат внимателно. Защото това са плановете на врага. Те трябва да се проучат много добре. И няма значение дали Шваб е клоун или не, дали е фигура или бита фигура. Но той е "говореща глава". Неговата функция е да озвучи определена позиция, която отговаря на интересите на неговите собственици.

Така че Шваб изигра голяма роля на срещата на върха в Бали. Той изнесе встъпителна реч и каза: "Трябва да се противопоставим на дълбоката системна и структурна перестройка на нашия свят, на съвременните тенденции. Светът ще изглежда различно, след като преминем през този преходен период". Тоест Шваб призна, че светът систематично се променя в посока, неприемлива за неговите собственици. И трябва да се направи така, че да се развива в правилна посока. Цитираме по-нататък: "Как да се справим с този преход, който ще продължи няколко години? Ако преструктурирате компания, отписвате разходите и акционерите страдат. Но ако преструктурирате икономиката, резултатът ще бъде спад в разполагаемия доход, което ще доведе до масови социални вълнения. Четвъртата индустриална революция, а ние сме в повратна точка, технологията напълно ще промени това, което правим и които сме. Тоест икономическата и социална криза трябва да се избегне (според Шваб) с помощта на Четвъртата индустриална революция.

Ще припомним, че Четвъртата индустриална революция, според Шваб, е коренно различна от първите три с това, че тя променя биологичната природа на човека. Тоест, според Шваб, и по-точно според неговите господари, Четвъртата индустриална революция няма нищо общо с промишлеността. Тя трябва биологично да фиксира социалното неравенство, за да не допусне повече икономически кризи и социални напрежения, които са опасни за собствениците. И това медико-биологично въздействие върху човека трябва да го промени така, че той да стане послушен човек.

Тогава Шваб казва: "В 4-та индустриална революция победителите вземат всичко, така че ако станете първите участници в международния икономически форум, вие сте победителите".

Всъщност Шваб казва, че в 4-та индустриална революция ще има победители и те ще вземат всичко и ще има абсолютни губещи, които след това няма да имат никакъв шанс. Това ще бъде низшата каста и техните деца ще бъдат низшата каста, и внуците и т.н. и т.н. Шваб завърши речта си на тази среща в Бали по следния начин: "Правителството и бизнесът трябва да си сътрудничат, за да станат бързи риби. Проблемът не е че голямата риба яде малката риба, а че бързата риба ще изяде бавната".

Проблемът, значи, е в това, че под "бързи риби" Шваб разбира корпорациите, а под "бавните" – държавите. И за да станат "бързи риби", държавите трябва да работят в тясно сътрудничество с корпорациите.

От всичко, което Шваб казва, следва едно. Корпорациите трябва да разтворят държавите в себе си, и, между другото, както Шваб и неговият икономически форум, така и Фондацията Карнеги постоянно се застъпват за сливането на разузнавателните и силовите структури с банките и корпорациите в някакъв единен комплекс, като например Британската източно-индийска компания, но пригодена към нашето време. Тоест това е същата дълбока власт, която се формира и която ще трябва да замести от една страна държавата, а от друга страна, ако държавите си отиват, тогава не са необходими затворените наднационални структури, дълбоката власт премахва това противоречие.

Всъщност Шваб отправи нещо като ултиматум към ръководителите на 20-те най-големи държави в света, събрали се по същото време в Бали.

И никой не го изгони от трибуната. Напротив, той беше изслушан много внимателно, тъй като присъстващите знаеха, че той е само просто чиновник, като зад него стоят неговите господари.

В края на срещата в Бали Г-20 беше приет заключителен документ – декларация. Анализатори определиха декларацията като "грубо нарушаваща суверенитета на националните държави". Това означава, че написаното в тази декларация бяха "желаните цели за бъдещото развитие":

• 1. Въвеждане на глобални цифрови паспорти и лични карти, свързани с глобалните цифрови системи. Здравеопазването и други. Тези системи регулират движението между държавите. Това е така нареченият задължителен ваксинационен паспорт.
• 2. Въвеждане на цифрови валути на централните банки. Вече всеки разбира, че цифровата валута изобщо не е валута, не са пари, а средство за контрол над поведението чрез проследяване на покупките.
• 3. Интернет наблюдение и цензура под прикритието на борба с дезинформацията. И на срещата на Билдербергския клуб, и в Бали ставаше дума за "необходимостта от борба с дезинформацията". Всъщност това е именно насърчаване на дезинформацията.
• 4. Разширяване на глобалния апарат за биосигурност в лицето на нови пандемични заплахи. Всъщност става дума за създаването на още един орган за наднационален контрол, автоматически потискащ суверенитета. И второ, постулира се, че пандемиите ще бъдат неизбежни и че не могат да бъдат избегнати.
• 5. Необходимостта от реформи в производството и разпределението на храните. Зад тази стройна теза се крие удар върху малките и средни ферми и контрол върху това какво може и какво не може да се яде.

И така, през май 2023 г. в Лисабон и Бали бяха съчинени два поредни ултиматума срещу човечеството. Това ставаше на фона на започващата "контраофанзива" на режима в Киев срещу Донбас и Крим.

Нещо да не е ясно?