Октоподът

Става дума за един от най-големите проблеми на съвременното човечество, в който, след 1990 г. беше включена и България чрез мафията, банките и организираната престъпност, проникнала във висшите етажи на властта.

На проблема с наркопроизводството, наркотрафика и кой управлява глобалната наркомафия отделяме постоянно внимание. През последните години на преден план излезе връзката между наркотиците и банките, в това число и в България.

Каква е йерархията на съвременната наркомафия? В широкия смисъл тя има три равнища.

• 1. Първото, най-ниско равнище, са групите, които се намират в самото начало и в самия край на веригата за движение на наркотици:
  - групи, които се занимават с организацията на производството, отглеждането и първичната преработка на наркотиците и покупката им от производителите;
  - групите, които се занимават с доставката на наркотиците до крайните потребители на пазара на дребно.
• 2. Второто, средно равнище, са групите, които работят с крупни партиди наркотици. Те се занимават с крайната преработка, съхраняването, транспортирането и търговията на едро. Именно тези групи е прието да бъдат наричани наркокартели или наркосиндикати, а техните ръководители - наркобарони.
• 3. Третото, най-високо равнище, са групите, които нямат съприкосновение със стоката. Това са основните институции, които влизат в състава на най-висшето равнище на организацията на съвременната наркомафия - банките, спецслужбите, медиите. Всички те имат легален статут.

Освен тях към третото равнище се отнасят и законодателната и съдебната власт, редица ключови ведомства на изпълнителната власт. Те изграждат мрежа, която излиза извън границите на отделните държави.

Именно мрежата на наркомафията започна преди 40-50 години либерализирането на движението на стоки, хора, капитали и информация, тоест онова, което днес се нарича глобализиране. Това означава, че глобализирането е с корени в наркотиците, както и съвременните глобални банки.

В началото на 2012 г. бяха обозначени основните етапи на формирането на алианса между банките и наркомафията през следвоенния период. Ставаше дума за четири етапа.

Алиансът започна да се формира през 60-те и 70-те години на XX век. Това беше първият етап. По това време мафиотските групировки държаха в ръцете си големи пари в наличност. Международната престъпност тогава не беше достигнала такива мащаби като сега, но те бяха наистина големи. Това се отнасяше преди всичко за италианската, североамериканската и редица други престъпни групировки, в които беше въвлечен и тесен кръг криминални елементи.

Вторият етап започна от края на 70-те години и началото на 80-те години заедно с напредващото отваряне на границите и разширяване на връзките.

Организираната престъпност пусна корени и извън Италия, започна да използва банковата система за преводи и изпиране на пари по целия свят.

По това време в САЩ на пълна пара заработи паричната печатница на Федералната резервна система, която захранваше международната престъпност и мафията с пари. Напредваше и либерализирането на международните парични канали, свалени бяха ограниченията за трансгранично движение на капитали в много страни от Запада, бързо започна да расте световният финансов пазар, бяха създадени офшорни зони в различни точки на света. Държавата започна да излиза от икономиката с тачеризма в Англия и рейгънизма в САЩ. Всичко това улесняваше международната престъпност, в това число и наркокартелите, в създаването на своя международна финансова мрежа.

Третият етап се свързва със създаването от икономически развитите страни на международната система за предотвратяване прането на мръсни пари.

Мащабите на това пране започнаха да застрашават вътрешната стабилност на страните от Запада. Особена роля се предвиждаше за новия институт Financial Action Task Force - FATF (групата за разработка на финансовите мерки за борба с прането на пари). Този етап обхващаше 90-те години на ХХ век. Локални успехи наистина имаше, но много страни, влизащи в така наречения "златен милиард", именно през 90-те години приеха закони за борба с прането на пари. В някои западни страни то наистина намаля, но заедно с това пералните се изместиха в страните от Третия свят. Започнаха да се появяват нови офшори, а в бившите социалистически страни властите започнаха активно да демонтират системите на държавния контрол над вътрешните и международни финансови потоци. Започна масовото навлизане на организираната престъпност във висшите властови структури. Не трябва да се забравя, че именно през 90-те години беше и пикът на така нареченото глобализиране. Зад това се криеше пълно либерализиране на търговските и финансови връзки на страните, отваряне на границите за стоки, пари, информация и хора.

Важен етап в глобализирането стана създаването през 1995 г. на Световната търговска организация (СТО), която получи мандат за окончателен демонтаж на държавните граници.

Какви бяха последствията от това глобализиране. Отговорът е, че онова, което е добро за свободната търговия, е добро и за престъпниците. През този период беше отменен един от главните прерогативи на националната държава - суверенният контрол над входящите и изходящи финансови потоци. И глобализирането тръгна с пълна пара. В световното криминално подземие загърмяха бутилките с шампанско.

Стремителният ръст на организираната престъпност се оказа неразривно свързан с глобализирането. Именно в огромните трезори на международната банкова система се смесваха ликвидните активи на корпоративния свят и организираната престъпност.

Стана и още един важен процес. Докато американският кокаинов пазар се приближаваше към точката на пренасищане, пред колумбийските картели се откри възможност за навлизане на европейския пазар и към пътищата, които го захранваха.

Четвъртият етап на срастването на банките и наркокартелите започна преди около 20 години и се характеризира с нарастващо засилване на алианса на банките и наркомафията в международен мащаб като предишните успехи на националните власти и международните организации в борбата с прането на пари бяха сведени до нула.

През 2003 г. започна първата външна изява на кризата в банковата система, която в резултат на глобализирането се разрасна неимоверно. Отново беше подложена на проникването на криминални елементи. Контролът над прането на пари в Европа и Северна Америка беше значително отслабен заради юрисдикцията на многобройните офшорни зони, която беше много по-слабо развита.

Това постави началото на нов цикъл на проникването на криминалните пари.

Само американската банка "Ваховия" за период от 3 години успя да изпере почти 400 милиарда долара.

Световната финансова криза доведе до още по-силно консолидиране на банките и наркокартелите. Финансовата криза през 2008 г. удари целия трансатлантически банков сектор. Неликвидността, в съчетание с банковата криза, поради нежеланието на банките да си отпускат пари една на друга, предостави прекрасен случаи на престъпите структури, които получиха огромна финансова власт за сметка на парите, които не можеха да бъдат изпрани в банките през предишните години.

През 2008-2011 г. нуждите от налични пари в банковия сектор и ликвидността на организираната престъпност й предоставиха извънредно благоприятната възможност за проникване в банковия сектор.

Сегашната финансова криза потвърждава срастването на наркокартелите и банките, и че този процес има насрещно движение. Банките от световен мащаб търсят наркопари по целия свят и предлагат на наркобароните своите услуги за пране на мръсни пари и тяхното реинвестиране в "белия" сектор на икономиката. Наркокартелите, реализирайки своята инвестиционна политика, като приоритетна схема на инвестициите разглеждат именно банковия сектор. Първата област, в която картелът Кали реши да инвестира, бяха банките.

Всички картели оттогава до днес правят същото. Зад тях са американските банки, Федералният резерв и ЦРУ. Европейските мафии са само един от инструментите.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ