На 21 януари нещо отново избухна на Слънцето. Самият взрив не беше толкова аномално силен, но количеството материя, изхвърлено от Слънцето, се оказа аномално.

Както пишат в учебниците, възрастта на Слънцето се оценява на 4 милиарда години. Откъде са дошли тези 4 милиарда години не е ясно. Но е очевидно, че ако Слънцето изхвърля материя от себе си толкова редовно, след 4 милиарда години там би трябвало да остане фрагмент с размера на Луната. Но Слънцето си е там в огромни размери, значи, нещо тепърва предстои.

Междувременно се оказа, че в допълнение към изригването на слънчева маса, мълнии с дължина 500 милиона километра продължават да пламтят върху Слънцето /1/.

Мълнията се е промъкнала между слънчевите петна AR3192 и AR3190, което предполага, че слънчевите петна действат като електроди. Гигантското слънчево петно AR3190 сега гледа директно към Земята и можеше да се види и с невъоръжено око. Мълнията беше изстреляна точно от това гигантско петно AR3190. На Земята последваха колосални магнитни бури.

На 9 май на Слънцето имаше четвърто поредно изригване от клас М за по-малко от 36 часа, което беше усложнено от факта, че и петното, което го породи беше насочено към Земята. Това беше друго петно – AR3296 /2/.

Смята се, че термоядрените реакции протичат дълбоко в звездите, в областта на тяхното ядро, над което има зона на радиационен трансфер и конвективна зона, които съставляват основния обем на звездата. От време на време обаче на повърхността се появява и водород, уловен или отвън, например от летяща наблизо звезда, или идващ от дълбините – силни магнитни полета го издигат нагоре през всички слоеве, извивайки се като торнадо и стърчащи дори над повърхността на звездата. И тогава, когато водородът достигне самия връх, той експлодира в термоядрен взрив.

Обикновено експлозиите се случват някъде под слънчевите петна и астрономите наричат това слънчеви изригвания. Но понякога торнадото вътре в звездата е толкова силно, че пробива фотосферата и експлодира там. Получава се като водородна бомба на заряда на много голям астероид. Слънцето от такава експлозия, разбира се, няма да се разпадне, но околните планети ще пострадат. Разликата ще бъде като между подземен ядрен взрив и експлозия от същите килотони в атмосферата.

А сега да видим какво виждат астрономите на Слънцето от февруари. Това вероятно беше същото торнадо, което проби през фотосферата и беше предсказано от изкуствен интелект. Докато е там, магнитното поле не е много плътно, или няма достатъчно водород, така че няма да изгърми. Но рано или късно ще гръмне и то как!

Ако приемем, че или кафяво джудже, или че черна дупка лети близо до Слънцето, тогава може да удари и там. Например кафявото джудже ще изхвърли водород върху повърхността на Слънцето или Слънцето ще пусне водороден "език" към черната дупка и ще се унищожи там.

Последният вариант ще бъде най-тъжният, тъй като Меркурий, който досега има само опашка от изпаряващ се базалт, напълно ще се разпадне на атоми.

Вероятно Венера също ще се изпари и близо до Земята ще се появят красиви и светещи базалтови облаци под формата на кометни опашки.

На 10 май започнаха странни събития и на Земята. Земетресение с магнитуд 7,6 удари Кралство Тонга, епицентърът беше на дълбочина 210 километра.

Районът на сеизмичното събитие е кръстовището на Тихоокеанската и Австралийската плоча. Дълбокофокусните земетресения там са норма с М6.0+ през последните години.

Има обаче и един нюанс. Преди две години запознахме нашите читатели с един много интересен канадски сеизмолог, който предсказа изригването на канарския вулкан Cumbre Vieja с точност до седмица.

Според неговите наблюдения в зоната, посочена от него с червена точка, има блокиране на движението на тектоничните плочи, което се разпространява в световен мащаб.

Всички плочи обикновено се плъзгат свободно по мантията, подобно на това както се държат ледените късове през пролетта на река. Но нещо се е случило с това движение, образува се блокада и сега светът чака мега-разтоварване, което най-вероятно ще завърши с появата на нова картина на литосферата. Тоест една от най-големите плочи ще се спука и на нейно място ще се появят две или три.

Версията, разбира се, беше доста дива. но той предсказа вулкана на Канарските острови и оттогава редовно прави правилните прогнози по отношение на връзката на Австралия с Тихия океан. И прогнозира земетресението в Кралство Тонга с точност до седмица.

Има очевидна връзка между процесите на Слънцето и процесите на Земята.

Какво ставаше по това време на Слънцето. На 10 май 2023 г. се формира гигантско "черно петно" от другата страна на Слънцето – плътен клъстер от петна, който предхожда огромно изригване или дори серия от тях. На 16 май сателити в околоземна орбита, откриха слънчево изригване от клас М9.6. Неговият източник беше слънчевото петно, скрито зад югоизточния край на Слънцето. Въпреки че взривът все още беше в М-класата, той беше само няколко процента по-малък от прехода си към Х-класата.

Слънчевото петно, въпреки че беше от другата страна на Слънцето все пак успя да докосне Земята. Радиацията йонизира горната атмосфера на нашата планета, причинявайки дълбоко късовълново радиоизключване над Северна Америка. Загубата на сигнал продължи 10 минути в горната част на лентата (27 MHz) и повече от 20 минути в долната част (16 MHz). Това е типично за изключване на радиосигнала, причинено от слънцето – най-засегнати са най-ниските честоти. Източникът на тази експлозия можеше да е същото петно от другата страна на Слънцето.

На 20 май сателитите в околоземна орбита откриха на Слънцето почти непрекъснат бараж от изригвания от клас М толкова близо едно след друго, че се припокриваха във времето. Източникът на тези изригвания бяха двойка слънчеви петна, обикалящи над източния край на Слънцето. AR3310 изстреля мощен взрив М9.6 на 16 май. AR3311 произвеждаше останалите. Изригванията ставаха все по-геоефективни, тъй като слънчевите петна се обръщаха към Земята /3/.

На 21 май нощните северни сияния над САЩ стигнаха чак до Мисури. Това е приблизително географската ширина на Истанбул. И което е особено лошо – розово полярно сияние не би трябвало въобще да има в Северното полукълбо. Предишният ден имаше 10 изригвания от клас М на Слънцето. На 21 май вече имаше седем изригвания от М-класата, от които три бяха почти клас Х /4/.

Добрата новина беше, че петното не беше гигантско, все още не беше насочено към нас, и не цялото слънце е полудяло, а само една от много малките му части.

Песимистите обаче имат собствено виждане за ситуацията.

И така, слънчевото петно AR3311 произведе общо 20 изригвания за 2 дни и както средната минимална сила на изригването непрекъснато нарастваше през последните три или четири дни.

Това може да означава, че по-нататък всички взривове от клас С ще преминат към клас М и ще има 20 от тях на ден, докато взривовете от клас М ще станат клас Х и ще има 5-10 от тях на ден.

Трудно е да се каже какво ще се случи в лошия вариант, тъй като всички най-силни геомагнитни бури от миналия век, особено "събитието Карингтън", бяха много преди днешното оборудване.

Към края на май на Слънцето се появиха "бели бомби". Петното AR3315 само за една седмица стана най-голямото и опасно петно на слънчевия диск и най-голямото слънчево петно в историята на наблюденията. Този развиващ се активен регион започна да се пука от "бомбени експлозии". Светещите точки бяха така наречените "бомби на Елерман" – магнитни експлозии около една милионна по-мощни от истинските слънчеви изригвания. Те са кръстени на физика Фердинанд Елерман, който е изучавал малки експлозии в началото на 20 век /5/.

Разбира се, "малки експлозии" са много относителни. Една "бомба на Елерман" освобождава около 1026 ерга енергия, което се равнява на около 10 000 бомби над Хирошима.

Едва през 2019 г. стана по-ясно какво е това. Според компютърните симулации "гюлетата" на Елерман (по времето на Елерман не е имало самолети и бомбата се е разбирала като гюле) наистина приличат на гюлетата на някакъв вид слънчеви оръдия. Те са сгъстена хромосфера с обем 1/10 от Луната и с теглото на всички сгради, пътища и подземия на метрополис с население от 5 милиона души. Тези "бомби" летят със скорост от 56 км/сек по магнитни линии, заради което траекторията им изглежда балистична. Преди това такива "бомби" бяха по-малки, летяха по-рядко и не много далеч. Сега те зачестиха и станаха видими дори в телескопите на дворните астрономи.

Ние не знаем с какво е свързана тази динамика, но можем да предположим. Предполагаме, че скоро на Слънцето ще се появят и други нови явления.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ