Войната в Украйна се използва от транснационалните корпорации за унищожение на световната хранителна верига.

Няколко актуални причини.

Русия и Украйна дават над 30 процента от световния износ на пшеница, 20% - на царевица, 80% - на слънчогледово масло. Заради санкциите срещу Русия и събитията в Украйна тези количества могат да изчезнат от пазара и цените ще достигнат до Космоса и ще ударят цялата хранителна верига.

Затварянето на световната икономика, в това число и на селското стопанство, заради COVID–епидемията беше само началото.

Глобалните цени на храните са най-високи за всички времена. Въздействието на кризата с продоволствената сигурност в световен мащаб удря горещите точки на глада, като Египет, Индонезия, Бангладеш, Пакистан и Турция.

Организацията по прехраната и земеделие на ООН предупреди, че глобалните цени на храните може да се повишат с още 18-30% от сегашните нива.

Междувременно фючърсите за пшеницата удрят горните граници и са на най-високата си стойност.

Ерата на евтиния хляб приключи. Не след дълго пет долара за един хляб ще се считат за изгодна сделка.

Източникът на веригата за доставки е в торовете, особено азотни и фосфатни.

Всякакво прекъсване или затруднение в тази верига ще доведе или до по-високи цени, или до празни рафтове за потребителите.

Въздействието на по-високите цени на торовете не спира при зърното. Повечето зърнени култури се използват не за директна консумация от хората, а като фураж за добитъка. Това означава, че увеличението на цените на торовете ще премине към месото, домашните птици, яйцата и млечните продукти.

При торовете Русия и Белорус са най-големите световни производители и износители.

Последните данни са, че Русия няма да изнася амониев нитратен тор поне няколко месеца. Русия произвежда около 2/3 от световния азотен тор.

През последните десетилетия има нарастващ проблем и с получаването на фосфатни торове. От няколко години това се нарича "криза", като най-големите доставки са от Китай, Алжир, Сирия.

Торовете се произвеждат с електричество и природен газ.

Електричеството идва до голяма степен от природен газ, а този природен газ идва в голяма степен от Русия. Цените на газа в Европа скочиха и над 2000 евро, цената на нефта стигна до 190 долара за барел. Исторически спираловидните цени на храните предизвикват граждански вълнения, революции и войни.

Каква е голямата картина при глада

Водещите световни причини за смъртта, според общия брой на загубените животи, са свързани с три основни теми: сърдечно-съдови (коронарна болест на сърцето, инсулт), респираторни (хронични обструктивна белодробна болест, инфекции на долните дихателни пътища), и състоянието на новородените, включително асфикция и родови травми, неонатален сепсис и инфекции, както и усложнения от преждевременно раждане.

На първо място е исхемичната болест – 8,9 милиона, или 16% от смъртните случаи.

Инсултът и хроничната обструктивна белодробна болест са втората и третата водеща причина за смъртта, което представлява съответно приблизително 11% и 6% от смъртните случаи.

Смъртността от десетата от посочените причини (усложнения при преждевременно раждане) се оценява на 1,3 милиона (2,3%).

Смъртността от рак на трахеята, бронхите и белите дробове е на шесто място, възлизайки на 1,8 милиона случая, т.е. толкова, колкото е имало смъртни случаи, диагностицирани с COVID-19 през 2020 г.

COVID-19 заема шесто или седмо място.

СЗО разполага и със статистически данни за смъртността от причини, които не са пряко свързани с болести. Това са смъртни случаи в резултат на пътно-транспортни произшествия (1,3 милиона души) и самоубийства (0,7 милиона души). Също така, според СЗО, повече от 8 милиона души умират годишно от последиците от употреба на тютюн.

Трябва да се обърне внимание на една изненадваща характеристика на статистиката за смъртността от СЗО и на други международни организации. В нея няма такава позиция като "смърт заради глад". В същото време статистиката за броя на гладните хора в света е доста обширна. Съответните цифри редовно се представят от много международни организации: ФАО (Организация по храните и земеделието), Световната програма на ООН за прехраната (NWFP), Международен фонд за земеделско развитие (IFAD), СЗО (Световната здравна организация), УНИЦЕФ(Детски фонд на ООН).

Цифрите са много различни.

Вземете например доклада "за производствената сигурност и храненето на ФАО в света 2020". Той предоставя следните цифри за гладните и недохранените в света (милиони души; в скоби – делът в общото население на света, %): 2005 г. – 825,6 (12,6); 2014 г. – 628,9 (8,6); 2018 г. – 678,1 (8,9); 2019 г. – 687,8 (8,9); 2020 г. – 768,0 (9,9).

Както можете да видите, през 2020 г. броят на гладните и недохранените се е увеличил рязко – с повече от 80 милиона души за една година (с 11,6%). А техният дял в общото население на Земята е достигнал почти 10%.

В доклада на ФАО причината за този скок се обяснява почти изключително с блокирането в икономиките на много страни по света, спад на световния БВП, загуба на работни места и доходи.

А ето и "Глобалният доклад на ООН за кризите в храните 2020". Той гласи, че гладът е ударил 155 милиона души по света в 55 държави. Увеличението на броя на гладните е с около 20 милиона (14,4%). Това са хора, които, както се отбелязва в доклада, са в "криза или още по-лошо".

Разпределението на този контингент по региони е следното (в милиони души): Африка – 97,9; Близкия Изток – 24,9; Южна Азия – 15,6; Централна Америка – 11,8; Източна Европа – 0,6.

Цифрите за броя на гладните хора в света, цитирани от двата източника се различават значително: съответно 768 милиона и 155 милиона души (през 2020 г.). Разликата е почти пет пъти. Вероятно говорим за различни градации на глада. Може да се предположи, че цифрата от 166 милиона души отразява количеството на онези, които наистина са в критична ситуация и могат да умрат всеки момент.

В ООН и нейните специализирани органи гладът в света се възприема предимно като социално-икономически проблем. Такъв ключов аспект на проблема като смъртността от постоянен глад се обсъжда навсякъде, но почти не се измерва количествено. Направени са обаче някои оценки.

Според УНИЦЕФ, недохранването е причина за приблизително 45% от всички смъртни случаи при деца под пет години. Приблизително 3,1 милиони момчета и момичета на възраст под шест години умират от глад във всяка година.

Някои количествени оценки на смъртността от глад започна да анализира и Световната програма на ООН за прехраната (WFP). Тази организация е основана през 1961 г. като орган за продоволствено подпомагане на системата на ООН.

WFP предупреди през април 2020 г., че обявената от СЗО "пандемия" може да предизвика и безпрецедентен ръст на глада в света след няколко месеца. И, че световният глад може да достигне "библейски размери" – от 140 милиона преди пандемията, до 270 милиона. Изправени сме пред риск от глад с библейски размери. Това беше преди кризата в Украйна.

WFP прогнозира, че мащабите на глада ще се удвоят. Според WFP броят на гладуващите в Латинска Америка ще се увеличи с 269%, в Източна и Централна Азия – със 135%, в Южна Африка – до 90%.

Според последните налични данни на WFP 296 милиона души вече са гладували през април 2021 г. (увеличение със 111 милиона спрямо април 2020 г.).

Броят на гладните хора до края на 2021 г. надхвърли 300 милиона души, а на умрелите от глад надмина 20 милиона.

Очертава се и друг проблем. Ако по-рано някъде имаше суша или силни мусони, за решаването на проблема беше достатъчно такива страни като Аржентина или САЩ да увеличат производството на зърно. Но сега Канзас или Северна Дакота вече не могат лесно да увеличават производството на пшеница. От над 50 години в САЩ имаше свръхпроизводство на зърнени култури. Освен това САШ разполагаха с огромни зърнени запаси, които продаваха или изпращаха в други части на света, засегнати от суша или природни бедствия, с което предотвратяваха кризата. Именно тогава се появи и ролята на продоволствието като основно средство за политическо давление. Но сега САЩ не могат вече да си позволят това. Загубиха два защитни буфера - почти нямат свободни земи и вече не им достига зърно за създаване на голям стратегически резерв. Но фермерите са принудени да произвеждат все повече и повече заради растящото потребление и производството на биогорива.

Производството обаче на зърно се усложнява от промените в климата и дефицитът от земя и вода. И се стигна до момента, в който отрасълът е в задънена улица и не може вече да произвежда. Това се случи с производството на ориз в Япония и пшеница в Германия, Англия и Франция. И отговор на въпроса как да се увеличава производството на зърно няма.

Кризата се пренесе и в политиката. Заради кризата през 2007 г. и 2008 г. някои страни наложиха ембарго на износа на зърно, за да задържат ръста на цените на местния пазар. Русия и Аржентина забраниха износа на пшеница. Виетнам, който е втори световен износител - на ориз. Това предизвика паника в страните-вносители, които не могат да разчитат на стабилни доставки от чужбина.

След като си спукаха балоните на недвижимостите, освободените пари нахлуха на пазара на суровини и продоволствие. Това води до ново ценово давление. САЩ започнаха да използват храната като оръжие върху страни, които са им политически неудобни.

Все по-ясна е и ролята на Федералната резервна система на САЩ и отчаяната тактика на американските власти. Ще припомним, че още през 2010 г. ФРС започна активни стимулиращи програми по пътя на наречените "количествени облекчения", като програмата получи абревиатура QE 2. Последва Q3.

Същността беше все същата - стимулиращите мерки се свеждаха до емисията, тоест печатането, на нови долари (кухи пари) за покупка на активи на финансови организации. В резултат, Федералният резерв наводни за пореден път световната финансова система с нова огромна порция евтини долари. Така и до днес.

Учените от 300 години задават въпроса колко хора може да израни Земята. Още през 1679 г. холандецът Антони ван Левунхок изчисли, че тя може да израни 13,4 милиарда души, ако селското стопанство е толкова производително, колкото в Холандия.

След това се появиха обратите теории, че населението на Земята трябва да се съкращава, за да бъде нахранено. Но засега гладът е преди всичко въпрос на цените, а не на числеността на населението на Земята. Значи, целта трябва да е създаване на ситуация, в която цените на основните хранителни продукти в развиващите се страни да бъдат достъпни за по-голямата част от хората. В това обаче корпорациите не са заинтересовани. За тях войната, монополът и високите цени са основна цел. Това е което наблюдаваме сега и в Украйна.