Какво се случва с водата на планетата и защо за нея се говори като определящ фактор в световната политика.

Наскоро публикуваха данни за сушата, погълнала американския Среден Запад – житницата на САЩ, щатите с най-плодородна земя.

Подобна е ситуацията в Южна Америка. Аграрните лидери на континента: Бразилия и Аржентина – също обявиха възможен спад на реколтата поради безпрецедентното сухо време.

На 13 април изгоря голям хранителен склад в Ню Хемпшир – САЩ. Имаше подобни инциденти от началото на годината с пожарите в Лакаван, Ел Пасо, Смитфийлд, Сан Антонио, Мемфис и Белфаст, Мейн, бяха само малка част от големия избор.

Наред със складовете и предприятията за преработка на храни и фабриките за торове горят подозрително често, принуждавайки железопътната линия Union pacific да спре доставките на минерални торове за малки клиенти, което, сериозно удря перспективите за реколтата.

В същото време огнище на птичи грип се появи подозрително в Северна Америка, принуждавайки фермерите да унищожат пилетата, а двама от най-големите производители на млечни продукти в западната част на страната внезапно имаха проблеми с производството. Освен това в редица щати на западния бряг и Средния запад властите внезапно се загрижиха за безопасността на прясната вода и започнаха да плащат на фермерите да спрат дейности. Поредица от подобни събития само в САЩ предполага, че предстоящата хранителна криза има изкуствен компонент, и воден.

Незапомнена жега удари Испания и Италия още през пролетта.

И в Индия настъпиха горещини. В централните райони на страната температурата достига 50, а понякога и 60.

Ужасните горещини, които удариха Близкия Изток в началото на април, се наслагват върху екологичната катастрофа. Резултатът от метеорологичната аномалия беше суша и множество пясъчни бури, унищожаващи и без това страдащата земеделска земя. Миналата година иракските фермери се разбунтуваха срещу правителството си. Може да се окаже, че някои от онези, които са построили къщите си върху пясъците в Месопотамия, ще си тръгнат преди да е станало твърде късно. Водните бежанци вероятно ще последват хранителните бежанци и земята, някога известна като Плодородния полумесец, ще се превърне в необитаема пустиня.

Сушата в Близкия Изток повтаря метеорологичната аномалия в южната част на Евразия.

През последните две години водноелектрическата централа Илису беше пусната в експлоатация в Ширнак, в югоизточната част на Турция. Язовирът, който блокира Тигър, генерира до 4% от цялата турска електроенергия със своите турбини.

Какво се случва надолу по течението, турците не ги интересува особено. А там се случва екологична катастрофа, която през тази година достигна такъв мащаб, че е невъзможно да бъде пренебрегната.

Великата Месопотамия, люлката на човешката цивилизация, е обезводнена. В допълнение към Илису, турците вземат вода от Ефрат през огромните язовири на водноелектрическите централи Каракая и Ататюрк-Барази. Всичко това изсушава плодородните земи надолу по течението на две огромни реки, нанасяйки сериозни щети на и без това не твърде проспериращото земеделие в Сирия и Ирак. Твърди се, че двете страни са загубили около 6,5 милиона хектара земеделска земя.

В допълнение липсата на вода в Месопотамия удря и Иран, за който западното направление се превръща в още един фронт на водна конфронтация. От изток персите са притиснати от Афганистан, където също не се наблюдава излишък от вода, а южната част на страната е във водоснабдителна криза от дълго време, така че нейното влошаване рискува да се ескалира.

Към този списък беше добавена още една новина, която не вдъхва оптимизъм. На 26 април иранският президент Ибрахим Раиси обвини Израел в създаването на водна криза. Факт е, че в светлината на сушата, която обхвана Близкия Изток, Израел прекъсна доставката на вода от Галилейското море за територията на Палестина. Сушата, която настъпи, беше причината иранските власти да обвинят еврейската държава в незаконно отнемане на вода – те заплашиха Тел Авив с връщане на Голанските възвишения, територията от която евреите крадат вода.

Следващите войни на планетата ще бъдат за водата. Ако тенденцията се запази, още до 2030 г. ще настъпи глобална катастрофа. От очакваните тогава 8,2 милиарда население, 3,7 милиарда ще живеят в страни с остър воден дефицит.

Че нефтът скоро ще свърши, знаят всички. Но преди него на планетата ще свърши прясната вода. А ако това стане, тогава и нефтът няма да е нужен на никой. Ще измрем от глобално обезводняване. Ако водата изчезне в една част на света, веднага ще започне война за достъпа до нея в други райони.

Хората трябва да пият, но и да ядат. А на планетата вече не са много местата, които дават урожай без изкуствено напояване. Без вода съществуването на човечеството е невъзможно.

За съвременния свят ситуацията със запасите от прясна вода е доста нерадостна, той като 97,5 процента от цялата вода на Земята е солена и е почти невъзможно да бъде включена в биологическия оборот.

Запасите от прясна вода са 2,5 процента и са концентрирани в ледниците - 68,7 процента, в почвените води - 30,1 процента, и вечния мраз - 0,8 процента.

Освен личното потребление, което винаги е на първо място, когато говорим за прясна вода, тя е най-тясно свързана с такива сектори на икономиката като селското стопанство и промишленото производство.

Например урожаят от ориз в Япония е на едно равнище от 2005 г. Същото се отнася и за урожая от пшеница в Германия и във Франция. Това се дължи на дефицита от прясна вода.

Ръстът на селскостопанското производство през последните десетилетия се дължеше на стремителния ръст на световното население, увеличаването на обработваемата земя, водещи до ръст на добива на прясна вода от подземните резервоари, в които се намира голяма част от световните запаси. В развитите страни селското стопанство изразходва около 30 процента от общото потребление на прясна вода, а в развиващите се много повече - около 90 процента. На всеки 1 килограм урожай зърно са необходими 1-3 тона прясна вода.

За да се събере килограм грозде, за него трябва да се изразходват 1000 литра вода, за килограм пшеница - 2000 литра, за килограм тропически плодове - 2500. При това напояването е необходимо там, където живеят повечето хора на Земята. В резултат, ако през 1965 г. на един човек на планетата се падаха 4000 кв. метра обработваема земя, сега те са 2700, а през 2020 г. - само 1600.

Подземните резервоари прясна вода са основен неин източник. Например в САЩ, както и в целия свят, те или въобще не се попълват или се попълват много по-бавно отколкото са изчерпвани за потребление.

От най-голямото подземно езеро Огалалла, разположено под територията на САЩ, изземването на вода вече достигна 312 кубически километра. През следващите 10 години езерото ще бъде напълно източено. В него са съсредоточени една трета от всички запаси от подпочвени води на САЩ. Ако тези прогнози са верни, това ще доведе до криза на селското стопанство. Всъщност тя вече е започнала.

Още през 1993 г. Световната банка публикува доклада "Управление на водните ресурси на планетата". Изводът беше - който контролира водата, ще контролира всички народи.

Оттогава започна и войната за водата, която ще става много по-важна от войната за нефта и газа.

В момента 90 на сто от канализационните води в развиващите се страни стигат без пречистване до подпочвените слоеве.

Трайните екопромени вещаят климатична катастрофа за половината човечеството, т.е. за 3 милиарда хора. Водата е все по-малко, човечеството е все повече.

Водният дефицит надвисва над всички, даже над развитите държави.

Водата ще изчезне, защото съвсем скоро селското стопанство ще потребява две трети от цялата питейна вода на планетата. По-нататък дефицитът само ще се увеличава.

За да се избегне масовият глад, всяка година трябва да се увеличава урожайността с 2,4 на сто. Засега ръстът е само 1,5 на сто, за сметка на опасните генномодифицирани продукти.

През 2020 г. само в Азия 55 на сто от населението ще живее в страни, които внасят зърно.

Китай вече внася ориз. През 2030 г. и Индия ще го внася. Но откъде не е ясно, тъй като на планетата питейната вода ще остане съвсем малко и главният проблем за човека във време, в което 90 на сто от водата ще отива за напояване, ще бъде "да пия или да ям". Съвместимостта е невъзможна.

В близко време "запасите" от подпочвените води ще бъдат изчерпани. В Израел водата в кладенците вече е солена на вкус. Фермерите в Калифорния изостават своите поля, тъй като почвата се покрива със сол и не ражда.

Но къде ще изчезне водата питат онези, които са чели за кръговрата в природата.

По принцип никъде, но тя ще става негодна за пиене и напояване. Хората пият и използват за поливане само прясна вода, а тя е само 2,5 процента от земните водни запаси.

В наше време питейната вода в най-крупните градове се доставя от хранилища, разположени на стотици километри.

Сушата атакува. В по-близките до България райони особено застрашена е Турция. Както отбелязахме от години там строят язовири в горното течение на Ефрат. Преградиха и Тигър. Според Великия анатолийски проект в Турция ще бъдат изградени над 20 големи водохранилища, които ще напояват 1,7 милиона хектара. Но до съседите Ирак и Сирия ще стига по-малко вода.

В Африка продължават спора за водата на Нил между Танзания, Руанда, Заир, Уганда, Етиопия, Судан и Египет. Нуждите им за вода растат, заедно с нарастването на населението.

Един от конфликтите за водните ресурси в Централна Азия е между Узбекистан и Таджикистан. Той е за водите на река Вахш. На Таджикистан тя е необходима за електрогенераторите, на Узбекистан - за напояването на памука.

Спорове има и между Индия и Бангладеш за водите на Ганг. От 1973 г. Индия взима по-голямата част за Калкута. В резултат, Бангладеш е атакуван от катастрофален неурожай, глад и недостиг на питейна вода.

Над 214 реки и езера по света са общи за две и повече държави, 66 от тях - на четири и повече. И тази вода предстои да бъде делена. Освен това над 30 държави получават над една трета от своята вода от източници, намиращи се извън техните граници.

Това означава, че в близко време недостигът на вода ще стане глобален проблем. През 2050 г. над 40 процента от населението на Земята ще живее в райони, в които водата ще е дефицитна.

Според експертите, след 20 години около 7,7 милиарда души, тоест около две трети от населението на Земята, ще пият замърсена или опасна вода.

Глобалната водна криза е на прага. Водата в близко време ще стане стратегически ресурс. И вероятността от водни войни ще расте.

Промените в климата родиха нов термин - водна безопасност. Според ООН около 700 милиона души в 43 страни живеят в условията на воден стрес и дефицит.

Около една шеста от населението на земята няма достъп до чиста питейна вода, а една трета - до вода за битови нужди. В условията на сегашните промени мястото на енергийната безопасност, която сега е на първо място, ще бъде заета от водната безопасност. Към 2035-2045 г. обемите от прясна вода, които потребява човечеството, ще се изравнят с нейните ресурси. След това ще последва задълбочаваща се водна криза. Но тя може да настъпи и по-рано.

40 на сто от човечеството живее в страни, които имат дефицит от вода и само една трета от човечеството живее в страни, в които водата е достатъчна. Останалите 70 на сто ще страдат и ще са обречени. Нещата са по-лоши, отколкото при нефта. Защото, ако намаляващите запаси от нефт и газ могат да се заменят от алтернативни енергоизточници, нищо не е в състояние да замени водата. Заради това цената на "синьото злато" расте и ще расте.

Но пестенето на водата не помага, тъй като потребителите се увеличават. Само след Втората световна война достъп до водопроводна вода получиха около 700 милиона души на целия свят. Освен това огромни количества вода поглъщат селското стопанство и промишлеността „домакинствата потребяват само 8 на сто от водата“. За да се произведе една лека кола са необходими около 380 тона вода. Издръжката на 100 000 работници в Силиконовата долина поглъща годишно 950 000 кубометра вода, но те няма да стигнат даже за нуждите на 10 фермера.

В близко време чаша вода ще е по-скъпа от чаша вино. Стойността на водния пазар на света сега се оценява на 800 милиарда долара годишно.

Доминират държавните или смесените концерни. Начело са френските Suez и Veolia и немският RWE, които доставят вода на 255 милиона души по света – от САЩ до Китай. Приходите само на Suez годишно са 41 милиарда евро, от които повечето идват от Европа. Немският RWE е лидер между другото и в Англия, където пое Thames Water, и в САЩ, където през 2003 г. купи най-големия водопроводен концерн American Water Works. Французите и немците се борят за концесиите за търсене на водни ресурси в Африка, Азия и Австралия. Това е бизнесът на бъдещето.

Напредват и в Централна Европа. В Унгария Suez и RWE имат дял във водопроводната мрежа на Будапеща, а Veolia купи водата на Прага и на България, в която беше приватизирана на тъмно под масата в условия на огромна корупция.

Все по-печеливш е бизнесът на фирмите, инсталиращи водни филтри, рециклиращи отпадъчните води.

В Израел например 70 на сто от отпадъчните води се рециклират и използват за напояване в селското стопанство. В САЩ, след изострените норми, потреблението на един човек спада със 70 на сто.

Онова, което днес при нефта е Саудитска Арабия, в близко време при водата ще бъде Канада, която има около 7-20 на сто от глобалните запаси от прясна вода.

Статут на водна сила ще имат Нова Зеландия, Бразилия, Норвегия и САЩ.

Но водната суперсила ще бъде Русия.

Руските обновяващи се ресурси са 4300 кубокилометра годишно, които са и най-чисти, заедно с финландските. На нейната територия има толкова прясна вода, че може да утоли жаждата на две планети - 120 000 реки, 2,3 милиона езера и блата, заемащи площ равна на територията на Италия, Испания и франция взети заедно.

Водните ресурси надминават 97 000 кубически километра, към които трябва да се прибавят и подземните води и ледници.

Ако се превърне това богатство в пари, може да се говори за 800 милиарда долара годишно. Водата ще бъде "нефтът" на новото хилядолетие, което ще укрепи позициите на Русия. По този начин Русия, благодарение на своите огромни водни ресурси ще стане и лидер във веригата на производството на хранителни продукти. Водата като стока обещава на Русия реки от рубли, не от долари. Търговията с вода ще направи Русия най-богатата нация на планетата, без прецедент в историята на човечеството. Това обяснява и една от причините за войната на Запада срещу Русия.

Оборотът в глобалната водна индустрия се оценява в момента на 800 милиарда долара годишно. До 2030 г. ще се удвои до 1,6 трилиона. Това са огромни доходи и още по-голяма стратегическа зависимост на света от водата.

Появяват се условия за създаването на воден картел, който ще бъде по-важен от нефтения ОПЕК. Водните ресурси са ограничени, потреблението расте, държавите, които разполагат с вода, не са много.

Организацията на износителите на вода ще се появи в близко време. Един барел ще струва най-малко 25 долара.

Това поставя с крещяща острота въпроса за стопанисването на водните ресурси и тяхното състояние и бъдеще и в България.

Тук през последните 20 години беше консумирано едно от най-големите престъпления - тотален колапс на водното стопанство и скрито приватизиране на онова, което безусловно трябва да е общо - водата. И в този момент у нас водата се приватизира, а водоснабдителната мрежа е в чужди ръце.

В България последните инвестиции във водопроводната мрежа бяха преди 30 години. Оттогава нищо не се прави. Само се краде. Но този грабеж се финансира от всеки от нас.

България, според прогнозите, през следващите 50 години ще се намира в зоната на нарастващата суша и на един българин, според ООН, ще се падат по-малко от 1500 куб. метра, което ни поставя сред бедните "водни" държави.

Степента на замърсяване на водоизточниците и влошаващата се екология ще усложнят още повече нещата.

Какво означава това за България?

Необходимо е бързо изработване на Стратегия на водната национална безопасност на страната поне до 2050 г. Необходимо е възстановяване на водохранилищата и на унищожената напоителна система.

Площта на напояваните земи в Българя е нищожна в сравнение с другите европейски държави. Наред с това ефективността на използването на водните ресурси в България е 2-3 пъти по-ниска от развитите страни. Това е крайно нерационално използване на водните ресурси. Необходима е промяна на държавната политика в областта на мелиорацията.

България трябва да гарантира своята водна сигурност и да стане сериозен воден играч на Балканите. Едновременно трябва да се има предвид, че в перспектива особено ценно ще е да имаме не само вода като ресурс. Ръстът на цените на водоемката продукция ще е правопропорционален на растящия дефицит от водни ресурси, което е неизбежно.

Това означава, че е крайно време да се приеме перспективна - до 2050 г., национална водна програма и да започне нейното реализиране, особено сега в условията на криза.

При високата степен на амортизиране водната и канализационна мрежа само държавата е в състояние да осигури необходимите инвестиции.

Приватизирането досъсипва мрежата. Нито местните, нито чуждите инвеститори могат да се справят с растящите изисквания и инвестиции.

С това не може да се справи нулевата политическа класа от мафиотски бандити.

Нещата и тук ще са страшни.