Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Дали САЩ имат „големи“ стратегически ракети
Това е големият въпрос и в каква кондиция са
09.2023

Отново се връщаме към най-важния проблем на човечеството на т.нар. стратегическо равнище – ядреното противостоене Русия – САЩ, а в по-широк контекст Русия – Китай – КНДР срещу САЩ – Англия – Франция – Израел. Важна част от него през последните 15 години е дали САЩ не блъфират, което ще ги доведе до ядрено самоубийство, т.е. дали имат стратегическо ядрено оръжие, и ако го имат, колко, къде и в каква кондиция е то.

Бързината и паниката с която САЩ искат да разпалят ядрен конфликт в Украйна и Европа, потвърждават този извод.

Ще посочим отново, че, може би, като единствени в света разглеждаме този въпрос от много време. Констатираме, че нашите анализи бяха взети на разработка от най-важните политически и военни центрове и на Запад, и на Изток.

И отново въпросът – дали САЩ имат ядрено стратегическо оръжие?

Ще започнем от друг въпрос – защо Русия прекрати участието си в Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения /СНВ-3/.

Най-големият удар на Русия срещу САЩ беше обявеното от Путин на 21 февруари прекратяване на участието на Русия в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/, което беше потвърдено и от "Дума"-та.

Капанът на Русия се захлопна над американския блъф. Шах и мат. Ядрен.

Защо?

Отдавна подсказвахме, че в близките години САЩ могат да загубят 90 процента от своя ядрен потенциал, а може вече и да са ги загубили.

И второ – че Вашингтон не знае и няма с какво да замени просрочените си и остарели технически ракети-носители, старите им ядрени бойни глави и техните плутониеви ядра, заради липсата на оръжеен плутоний и обогатен уран.

С една дума – че САЩ нямат ракети и ядрени бойни глави.

Това е най-важната и актуална оръжейна, политическа и геополитическа тема. Такава ще бъде и през следващите 20-30 години, ако решението й не настъпи в сегашната криза.

САЩ затъваха в блатата на собствените си лъжи. Русия не им пречеше и очакваше своя момент. И той настъпи на 21 февруари, когато Путин съобщи, че Русия суспендира договора СНВ-3.

Как се стигна до този момент? Как се стигна до този момент, в който в света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност? Повтаряме – няма никакви договори.

Преди СНВ-3 бяха унищожени и вече не действат всички договори на стратегическо равнище между САЩ и Русия.

От първия и най-важен – Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г. – САЩ излязоха през 2002 г.

След 1997 г. САЩ и НАТО нарушиха всички договорки и обещания за неразширението на НАТО на Изток.

Остана само Договорът за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения /СНВ-3/, подписан през 2011 г. и удължен до 2026 г., който определя формулата на стратегическите ядрени оръжия на двете страни - по 1550 заряда и по 700 балистични ракети-носители, изстрелвани от 800 активни и неактивни установки.

Но в началото на годината Русия показа, че вече няма намерение да си губи времето с празни преговори със САЩ. И на 21 февруари суспендира СНВ-3.

И какво имаме в резултат – не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите след Втората световна война.

В този момент се оказва, че САЩ не бяха и не са готови за нова надпревара в ядрените оръжия и сами се набутаха в капана, от който няма излизане. Защото Русия вече има не само количествено, но и качествено ядрено превъзходство, което САЩ няма да могат никога да преодолеят.

И защото САЩ нямат нито ракетите-носители, нито ядрени бойни глави, нито плутониеви ядра за тях.

И сега изведнъж се забързаха и са "изключително заинтересовани" да се върнат на масата на преговорите за стратегическа стабилност, и даже критикуват Русия, че не им позволява да правят предвидените от СНВ-3 взаимни инспекции.

Но вече е много късно. Голямата картина е коренно различна.

Да започнем с ракетите-носители, при които САЩ продължават да блъфират. На 11 февруари глобалното ударно командване на ВВС на САЩ (AFGSC) изстреля междуконтинентална балистична ракета Minuteman III от базата на космическите сили на САЩ Ванденберг в Калифорния.

Съобщено беше, че тази балистична ракета успешно е прелетяла около 6,760 км до полигон на атола Куаджалейн на Маршаловите острови в Тихия океан. Но имаше един нюанс: на борда на ракетата нямаше бойни глави, тоест на ракетата нямаше полезен товар, т.е. ракетата летеше празна.

Значи, ракетата, която трябваше да измине 11 150 км към Русия (за една бойна глава е обявен обхват от 15 000 км с маса от около 400 кг) в действителност успя да прелети само 6760 км. Празна.

Това е резултат от програмата PSRE (Програма за обновяване на ракетния двигател, която върви от 2004 г., чиято същност е, че в твърдогоривния ракетен двигател, чието гориво с течение на времето се напуква, площта на горене се увеличава драстично и двигателят може да избухне по време на изстрелване, заради това се залива със специален пластификатор, който се абсорбира в заряда и го омекотява. Пукнатините се запълват, но енергията на двигателя пада, както и импулсът на двигателя (неговата тяга и време на работа). В резултат на това и обсегът на ракетата пада.

За да се възстанови обсегът, трябва да се намали полезният товар.

Преди това, на 16 август 2022 г., командването на глобалния удар на ВВС на САЩ изстреля междуконтинентална балистична ракета Minuteman III без заряд, но оборудвана с една "тестова бойна глава" (фалшива глава с неизвестна маса вътре в коничната термична защита) от базата Ванденберг.

Споменатата втора ракета излетя успешно, но попадението на халосната бойна глава в полигона на атола Куаджалейн не беше демонстрирано. Очевидно остатъчната енергия на ракетата не е била достатъчна, за да докара една бойна глава до 6,760 км, въпреки че сега ракетата беше изстреляна празна, въобще без никакъв товар.

Това означава, че до полигона на атола Куаджалейн не е долетяло нищо и не е могло да долети, защото самата ракета не достига целта, тя изгаря в атмосферата на голяма височина. Летят само конусите от бойните глави, покрити с аблационна защита към Земята.

Тези черни конуси достигат до земята, вътре в които са скрити ядрените заряди. Така че, когато американците съобщиха, че "балистичната ракета успешно е прелетяла около 6,760 км до полигона, "поне малко лъжеха".

Защото ракетата не е прелетяла 6,760 км. Тя е прелетяла част от балистичната траектория – такава, че ако на борда й имаше бойна глава, тя щеше да продължи да лети по инерция и да падне някъде на разстояние 6,760 км от точката на изстрелване.

Смисълът на тази демонстрация е, че параметрите на траекторията на междуконтиненталните балистични ракети се засичат от спътниците за ранно предупреждение на Русия и Китай, като според тази траектория се изчислява предполагаемата зона на падане на бойните глави – поне 15 минути преди бойните глави наистина да долетят някъде.

Освен това полетът на бойни глави може изобщо да не се наблюдава. Те са много по-малки по размер от ракетата. Руснаците и китайците виждат, че Minuteman III е отработила траектория, която съответства на далечина от 6,760 км до полигона.

Въобще, това е обикновена американска лъжа. Това тестово изстрелване е част от периодични усилия на САЩ да демонстрират, че ядреното им възпиране действа надеждно и ефективно срещу заплахите на 21-ви век и е уверение за техните съюзници.

Значи, ракетата – носител Minuteman III не е много наред.

Да видим какво е положението с ядрените бойни глави, които тези ракети носят до целта.

Не е добро, защото бойните глави W76 отдавна са изгнили и от 2002 г. до 2009 г. бяха демонтирани и заменени на всички ракети Minuteman III с по-нови бойни глави от 300 Кт – Mk21-W87, останали след извеждането от експлоатация на ракетата LGM-118 Peacekeeper. Но дизайнът на новата бойна глава Mk21 е комбиниран с ядрения заряд W87 в едно цяло и не може да бъде демонтиран (ядреният заряд може да бъде изваден от стария блок Mk12A, а самият заряд можеше да бъде частично разглобен за подмяна на компонентите.

Освен това, преди време се появи информация, че конструкцията на интегрирания блок Mk21-W87 е функционално неработеща. Въпросът е следният: ако тази бойна глава бъде занесена на полигона и взривена, тя ще избухне. Но ако се опитате да го пуснете от орбита, ядрената част няма да издържи нагряването на бойната глава в процеса на преодоляване на плътните слоеве на атмосферата.

Това стана очевидно при тестването на "манекените" на бойната глава Mk21 – самият корпус полетя към земята, но не беше възможно да се създаде необходимата топлоизолация за ядрен заряд. Защото в блока не остана място за такава топлоизолация. Затова дизайнерите дори не започнаха да използват топлоустойчиви експлозиви в инициатора, решавайки, че и "това ще стигне" за тестване на полигона, а ако се стигне до ядрена война на никой няма да му пука – ядрен армагедон, ракети ще летят на всички страни.

Въпросът е и как американците загубиха рецептата за създаване на един свръхсекретен компонент на термоядрените бойни глави – материала с кодовото име Fogbank, който правеха за старите термоядрени бойни глави W-76. Този компонент беше изобретен през 1975 г. по време на Студената война. Производството му беше установено в съоръжение 9404-11, което е част от производствения комплекс Y-12 и се намира в град Оук Ридж, Тенеси. Последната бойна глава W-76, която изискваше FOGBANK, беше произведена през 1989 г. в производствения комплекс Y-12. Четири години по-късно – 1993 г., производственото съоръжение беше изведено от експлоатация и всички специалисти участващи в създаването на материала, се разпръснаха. Някой си намери друга работа, други се пенсионираха, но никой от тях не предаде знанията си на следващите. Така до началото на нашето хилядолетие FOGBANK се превърна в нещо като рецепта за баница на починала баба, която никой в семейството не помни.

Всичко би било наред, но ядрените оръжия имат неприятното свойство да се разграждат с времето. През 2000 г. Националната администрация за ядрена сигурност на САЩ (NNSA) се зае да модернизира всички ядрени бойни глави W-76, произведени през 70-те и 80-те години – това би удължило техния експлоатационен живот най-малко до 2040 г. Но за извършването на тези мащабни работи беше необходим споменатият секретен материал FOGBANK.

И в този момент стана ясно, че никой не знае как да го получи. Всички, които са го произвеждали преди десетилетия, или бяха умрели, или просто са забравили какво представлява. Не бяха запазени и никакви съответни документи. За да разберете колко трудно беше пресъздаването на FOGBANK, трябва да знаем за какво става дума. Този материал, разбира се, все още е високо засекретен, но експертите вече са разработили консенсус относно неговите свойства и функции. Това е изключително лек и невероятно здрав аерогел – така нареченият "замръзнал дим". Това се подсказва както от името, чиято първа част се превежда като "мъгла", така и от факта, че според бившия директор на NNSA Том Д'Агостино, в производството му се използва ацетонитрил, който се използва за създаване на аерогелове. Ако говорим за пряката цел, тогава това най-вероятно е междинен материал, който помага да се направи преходът между етапите на ядрено делене и ядрен синтез. В момента на термоядрения взрив се смята, че се нагрява до 85 милиона градуса по Целзий.

Като начало NNSA инвестира милиони долари за разработване на алтернативен материал. Но никаква компютърна симулация не можеше да покаже как новият материал би се държал в реалния свят, а практическите ядрени опити през 21 век вече за забранени. Така агенцията трябваше да се върне към плана за пресъздаване на производствената технология на FOGBANK. Започна със значителни закъснения, като в началото направи основен ремонт на съоръжение 9404-11, което някога е произвеждало FOGBANK. Въпреки липсата на техническа документация за изграждане на оригиналната конструкция, през 2007 г. NNSA е произвела FOGBANK и успяха да намалят количеството на примесите в сравнение с оригиналния материал. Но нещо отново се оказа нередно с него и за преработката му бяха отпуснати още милиони долари. В крайна сметка това даде желания резултат. Още през 2008 г., за втори път в своята история, NNSA сертифицира производствената технология на FOGBANK.

Оказа се обаче, че в модификацията нивото на примеси е твърде ниско и че използвайки по-модерни процеси на пречистване в ранните етапи на производството учените по невнимание са отстранили някакво химическо съединение, без което материалът е загубил значителна част от необходимите си качества.

Както и да е, десет години по-късно, т.е. чак през 2018 г., последният ремонтиран W-76 зае мястото си в ядрения арсенал на суперсилата. Но Русия вече ги беше изпреварила с десетилетия, а опитите на САЩ да заменят ядрената глава с нови – W-89, W-91 и W-93, засега са неуспешни. Защо?

Според данни на Пентагона ядреният арсенал на САЩ остава практически непроменен през последните години, като се поддържат 3708 бойни глави в експлоатация. От тях само около 1770 бойни глави са разположени на ракети-носители, а приблизително 1938 са в резерв. В допълнение, приблизително 1536 изведени от експлоатация бойни глави очакват демонтиране, с което общият запас от ядрени бойни глави достига приблизително 5244.

От приблизително 1770 разположени бойни глави, 400 са на наземни междуконтинентални балистични ракети, приблизително 970 са на балистични ракети, изстрелвани от подводници, 300 са в бази на американски бомбардировачи и 100 тактически бомби са в европейски бази.

ще припомним, че договорът СНВ-3 ограничава общия брой на стратегическите пускови установки до 800 разгърнати, и неразгърнати и 700 разгърнати, както и броя на ядрените бойни глави, разположени на разгърнатите пускови установки до 1550.

На 27 октомври 2022 г. администрацията на Байдън публикува некласифицирана версия на своя дълго отлаган преглед на ядрената позиция (NPR). Класифицираният NPR беше представен на Конгреса през март 2022 г., но публикуването му беше отложено.

Планът NNSA 2022 споменаваше два пъти повече нови проекти за ядрени оръжия от предишния план от 2018 г. Това отразяваше разглеждания проблем с надеждността и безопасността на оръжията, и че днес в САЩ практически не са останали хора, способни да произвеждат ядрени оръжия, и че ще отнеме много време преди да създадат ново. Това е проблемът.

Още през 2001 г. беше пенсиониран "последният от мохиканите" – 77-годишният ръководител на Националната лаборатория в Ливърмор Сиймор Сак – талантлив физик, разработчик на повечето ядрени заряди, които в момента са на въоръжение в американската армия и ВМС, участник в 85 ядрени опита.

Между другото, по-рано, през септември 1991 г., Конгресът на САЩ нанесе съкрушителен удар на собствената си ядрена отбранителна индустрия, като прие закон, забраняващ разработването и производството на нови видове ядрени заряди, както и тестването на ядрени оръжия. Всички предишни програми за разработване и производство на нови боеприпаси бяха закрити наведнъж. По-специално, със закон беше забранено разработването и производството на ядрени елементи на заряди – ядра от Pu239, U233 и U235 за първични модули; елементи от U233 и U235 за вторични модули, и елементи от U238 за трета степен.

Съоръженията за производство на плутониеви ядра в Savannah River Nuclear Solutions LLS (SRNS) на уранови елементи в комплекса за национална сигурност Y-12 и обектът Hanford бяха затворени. По закон е разрешено само ремонт на ядрени заряди със замяна на "неядрени елементи" на структурата на заряда (взривно вещество, електроника, електрическо окабеляване и т.н.), т.е. така нареченото удължаване на жизнения цикъл (LEP).

Всъщност през цялото това време, 30 години – почти цяла вечност, в тази област американците стояха на едно място. Но това не означава, че не правеха нищо.

По време на Студената война две лаборатории участваха в разработването на ядрени оръжия в Съединените щати.

Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL Los Alamos National Laboratory, LANL) е една от 16-те национални лаборатории на Министерството на енергетиката на САЩ. От 1945 г. до 1991 г. LANL разработи 60 от 90 типа експериментални и серийни ядрени оръжия, които бяха на въоръжение в американската армия, военновъздушните сили и флота. Но през последните 30 години LANL не се занимаваше с военни въпроси, а разработваше евтини и екологични биогорива и възобновяемите енергийни източници.

Ливърморска национална лаборатория (Lawrence Livermore National Laboratory, LLNKL) – национална лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ, е в Ливърмор, Калифорния. Основана е през 1952 г. за засилване работата по създаването на термоядрена бомба.

Заедно с националната лаборатория в Лос Аламос това е една от двете лаборатории в САЩ, чиято основна задача е разработването на ядрени оръжия. LLNL сега се занимава с изследвания в енергетиката, екологията и биологията (включително био инженерство).

Само Sandia National Laboratories остана на военната тема, която, подобно на двете по-горе, е продукт на "проекта Манхатън", но ако LANL и LLNL бяха пряко ангажирани в разработването на ядрени оръжия, SNL се занимаваше с адаптиране на ядрени заряди към носител и разработване на корпуси за бойни глави и авиобомби.

Първата американска въздушна бомба, създадена след края на Студената война, беше B61-11 Bunker Buster през 1997 г. Работата се ръководи от Sandia National Laboratories. Задачата на SNL беше на базата на стандартната ядрена бомба B61-7 да направи проникващ боеприпас, способен да пробие 30 метра почва със средна плътност или двуметров бетонен таван и да експлодира под земята.

Произведени са общо 48 корпусни комплекта нови боеприпаси за преобразуване на бомби B61-7 във B61-11. 36 от тях в момента са на въоръжение с бомбардировачи B-2.

През 2020 г. управляваната ядрена бомба B61-12 беше пусната в експлоатация. Националните лаборатории Sandia създадоха "новата" бомба по същата схема: в новия корпус е старият "физически пакет" W61-4 с мощност 45 килотона.

Общо през 60-те години на миналия век са произведени 695 единици такива устройства, 200 от тях под формата на бомби B61-4 са на въоръжение в тактическата авиация, останалите се съхраняват в складовете на Министерството на енергетиката на САЩ.

Общо до 2025 г. се планира да се използват до 500 физически опаковки W61-4 за производството на съответния брой бомби B61-12.

Бомбата B61-12 се превърна в контролирана, регулируема високоточна бомба, след като получи инерционно-сателитна система за насочване, подобна на управляемите бомби JDAM. Това ще позволи поставянето на бомбата B61-12 във вътрешните оръжейни отделения на изтребителите F-35. Теглото на авиобомбата B61-12 е 375 кг, дължината е 3,56 м, а диаметърът на тялото е 330 мм. Ако кръговото отклонение на старата неуправляема бомба B61-4, пусната от бомбардировач B-52 от средни височини, е 180 метра, новата бомба попада в кръг с радиус 30 метра.

В момента се извършва друга работа на Sandia National Laboratories – W-93. Този път ВМС поръчаха нова бойна глава W93/Mk7, която да замени остарелите W76-0/Mk4 и частично да замени W76-1/Mk4A и W88/Mk5.

Новата бойна глава трябва да бъде с размери Mk5 с физически пакет W61-7 с регулируема мощност от 0,3 килотона до 340 килотона. Общо в складовете на Министерството на енергетиката има 600 такива устройства. Следователно не може да се говори за пълна подмяна на всички бойни глави на балистични ракети на подводници. През лятото на 2021 г. стана известно, че Англия планира да увеличи запасите си от ядрени бойни глави с повече от 40 процента.

Налице е постепенна, поетапна деградация и на британския ядрен отбранително-промишлен комплекс. Ако в зората на "ядрената ера" Великобритания беше една от водещите страни в разработването на ядрени и термоядрени оръжия, сега от някогашната научна, техническа и технологична мощ не е останало нищо – само една малка американска частна компания, която няма опит в разработването и производството на ядрени оръжия. Компанията преди това се е занимавала с поддръжка на атомни електроцентрали. Всички въведени като боеприпаси в експлоатация с Кралските военновъздушни сили и флота, са разработени от Изследователския център за атомни оръжия (AWRE) в Алдермастън близо до Рединг в Беркшир, но този център е затворен през 1997 г. Великобритания днес напълно е загубила всякакви компетенции, технически и технологични възможности за разработване и производство на ядрени оръжия и е принудена изцяло да разчита на САЩ, за да поддържа собствения си ядрен статут.

В СССР са две организации също разработчици на ядрени устройства. В различни времена те са били наричани по различен начин. Това са КБ-11 (Арзамас-16) в Саров, и КБ-1011 (Челябинск-70) в Снежинск.

Въз основа на работата, извършена в СССР (Русия) през 70-90-те години на комплексите от ракетни оръжия на военно-морските сили и стратегическите ракетни сили, включително боеприпаси от малък и среден клас мощност, беше отбелязан безпрецедентен качествен ръст на основните им характеристики, които определят бойната ефективност. Значително се увеличи специфичната енергия на ядрените бойни глави. За боеприпаси с малък и среден размер тя се увеличи от 1 кт/кг на 5,25 кт/кг.

Съвременните руски термоядрени боеприпаси, създадени още през 2000-2010 г. са 100-килограмов малък клас (150 – 250 кт), 200-килограмов среден клас (500 кт) и 400-килограмов висок клас (2 Мт). В същото време беше повишено нивото на противоракетната отбрана. Според изчисленията на водещи американски специалисти на американците ще са им нужни най-малко 20 години при подходящо финансиране, за да достигнат същото ниво на плътност на мощността на ядрените заряди като на руснаците.

Новият план за управление и поддръжка за 2022 г. на Националната администрация за ядрена сигурност за ядрените запаси на САЩ удвоява броя на новите програми за ядрени бойни глави спрямо предходния план от 2018 г.

Анонсирана беше информация за новата военноморска бойна глава W93, нова ядрена крилата ракета с морско изстрелване и две бъдещи бойни глави, които вероятно ще бъдат производни на това, което се наричаше "надеждни бойни глави за смяна" (RRW).

Някои "нови типове" бъдещи бойни глави бяха изброени в "Ядрения наръчник" на Министерството на отбраната на САЩ, публикуван по-рано в края на 2021 г.

Флотът трябва да получи четири от шестте нови бойни глави. Първият от тях трябваше да бъде нова ядрена бойна глава за крилатата ракета с морско изстрелване.

Втората нова военноморска бойна глава е W93/Mk7, обявена от NNSA през февруари 2020 г., за да замени остарелите W76-0/Mk4 и частично да замени W76-1/Mk4A и W88/Mk5.

Новата бойна глава трябва да бъде с размери Mk5 с физически пакет W61-7 с регулируема мощност от 0,3 до 340 килотона.

Третата военноморска бойна глава е SLW/X, която е на път да замени напълно всички W-76-1/Mk4A и W76-2/Mk4А. Това показва, че SLW/X, нов тип бойна глава, може да има гъвкави настройки на мощността от 0,3 кт до 90 т, за да покрие както W76-1 клас малка мощност, така и W76-2 ултра малък клас.

Четвъртата военноморска спускаема бойна глава е бъдещата стратегическа с морско базиране от среден клас (до 500 кт), която е посочена като заместител на W88/Mk5. Силите на междуконтиненталните балистични ракети ще получат една нова бойна глава, известна като Future Strategic Land-Based Warhead, която да замени W87/Mk21 и W78/Mk12A.

Бомбардировачите получават ново оръжие, известно като Future Air-Delivered Warhead. Преди това оръжието е било известно като B61-13. Това оръжие е развитие на модела B61-12. Но засега тези разработки са на начален етап.

Така след ракетите-носители и ядрените бойни глави на САЩ стигаме до плутониевите ядра на бойните глави. Тук проблемът е още по-голям.

Защото САЩ не могат да произвеждат ядрени бойни глави, тъй като упадъкът на ядрената индустрия на САЩ достигна, както писахме, такава дълбочина, че вече не е изненадващо, че в доклада на Сметната палата на САЩ (GAO) се казва: "САЩ не могат да произведат достатъчно плутониеви ядра за своите ядрени бойни глави. До 2030 г. Пентагонът иска да прави 80 нови плутониеви ядра годишно, но това не е възможно, защото ядрената инфраструктура на САЩ е разрушена". Обърнете внимание – плутониеви ядра.

Плутониевите ядра са най-важният компонент на ядрените оръжия. Те действат като спусък - когато се детонира плутоният предизвиква малка ядрена реакция, която предизвиква по-голямата вторична експлозия на основния ядрен заряд.

САЩ произвеждаха до 200 ядра годишно по време на Студената война в завода Rocky Flats на Westinghouse в Колорадо. Заводът беше затворен през 1989 г. след акция на ФБР и Агенцията за опазване на околната среда заради екологичните нарушения. Заводът беше затворен и разрушен. Повече от 1,3 милиона кубични метра отпадъци бяха отстранени и повече от 72 милиона литра вода бяха рециклирани.

Сега САЩ имат само една лаборатория в Лос Аламос, където могат да се възпроизвеждат плутониеви ядра. От 2007 г. до 2011 г. там са направени 29 модернизации на ядрени бойни глави за ракети на ядрени подводници, но през 2013 г. всички работи и тук бяха спрени поради неспазване на правилата за работа с радиоактивни материали.

Оттогава САЩ не са произвели нито едно плутониево ядро. Нито едно. В резултат повечето ядра в американските бойни глави днес са на възраст между 30 и 40 години. А както казахме, плутоният се разгражда бавно с течение на времето, разяждайки ядрото и потенциално засягайки ефективността на оръжието.

През 2021 г. работата беше възобновена и Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA) обяви, че е завършила успешно първата модернизация на бойната глава за ракети Trident II D5 на ядрени подводници. Но същността на модернизацията беше инсталирането на електронен предпазител, взривно вещество за активиране на заряда на ядрена бойна глава от модела от 1988 г. Не се съобщаваше нищо за състоянието на плутониевото ядро на ядрената бойна глава.

През 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп инструктира NNSA да възобнови производството на ядрени оръжия и да го доведе до 80 броя да 2030 г.

На 9 февруари 2023 г. NNSA съобщи за стартирането на проекта за производство на плутониева шахта в Лос Аламос (LAP 4) за производство на плутониеви ядра. За тази цел се планира да се "създаде необходимата инфраструктура в Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL), за да се даде възможност за производство на 30 военни резервни плутониеви ядра годишно", както и да се пренастрои "бивш завод за смесено оксидно гориво в Savannah River , площадка в Aiken, Южна Каролина, за производство на най-малко 50 ядра годишно в проект, наречен Savannah River Plutonium Processing Facility.

Институтът за анализ на отбраната - организация която управлява няколко федерално финансирани фирми, нарече тези планове на NNSA нереалистични.

Освен това Американската асоциация за контрол на оръжията /NCA/ посочи, че "районът на река Савана е уязвим на ветрове и наводнения, причинени от урагани".

Производството на плутониеви ядра на площадката на река Савана ще изисква транспортирането на повече плутоний през СЩА. Вместо да преместят ядрата на около 300 мили от техния склад в завода Pantex в Тексас до Лос Аламос, те ще заминат близо 1000 мили повече, за да стигнат до мястото на река Савана. Това, наред с други неща, ще предизвика искове от транзитните щати.

Що се отнася до лабораторията в Лос Аламос, тя се намира в зона със сеизмично опасни тектонични разломи. В лабораторията редовно се регистрират различни нарушения на безопасността при работа с радиоактивни материали. Лабораторията "има недостиг на квалифициран персонал", който би знаел как да борави с плутоний, така че да не достигне случайно критична маса и да започне неконтролирана верижна реакция", т.е. да не изгърми всичко.

Независим преглед постави под въпрос способността на NNSA да изпълни изискванията на Конгреса за производството на плутониеви ядра в Лос Аламос и река Савана 80 ядра годишно.

На 8 февруари шефът на NNSA призна, че плановете за изграждане на нови ядрени оръжия до 2030 г. са "неосъществими". САЩ не могат да произведат планирания брой плутониеви ядра за ядрени оръжия. Нито сега, нито в близко бъдеще, а може би изобщо никога.

Това означава, че през следващите години 90% от ядрения арсенал на САЩ може да не са боеспособни.

САЩ не могат да произвеждат нови ядрени бойни глави, което поставя под въпрос не само статута им на водеща ядрена сила, но и техния потенциал спрямо такива съперници, като КНДР и евентуално Иран.

Значи, и ракетите ги няма, и зарядите им не са наред, и плутоният липсва, т.е. какво е реалното състояние при САЩ?

От тази гледна точка през следващите години САЩ могат да загубят до 90% от ядрения си потенциал. Проблемът е, че животът на повечето бойни глави скоро ще изтече. В същото време американците все още не са успели да възстановят производството на нови, защото не могат да произведат плутониеви ядра, необходими за ядрени бойни глави. 3,800 бойни глави, които съставляват 90% от американския ядрен арсенал, са достигнали възраст 30 – 40 години, а максималният им срок на експлоатация не надвишава 45 години.

През 2019 г. Тръмп се опита да възобнови производството на ядрени бойни глави, но през януари 2013 г. Пентагонът призна, че САЩ не са в състояние да организират това производство до 2030 г. Причината е в остарелите или напълно изчезнали производствени мощности през последните 30 години.

Всичко това поставя въпроса дали САЩ не са в ядрена несъстоятелност, т.е. дали въобще разполагат със стратегически ядрени сили.

Ако е така, това надлъгване може да завърши за САЩ плачевно и трагично.

Неслучайно анализираме постоянно този много важен въпрос – дали САЩ въобще имат стратегическо ядрено оръжие и, ако го имат, дали е в тези бройки, които официално съобщават или блъфират заради стратегическата несъстоятелност, т.е. че нямат вече "големи" стратегически ракети, което носи огромен риск за САЩ и техните съюзници и марионетки.

Защо?

От 1991 г., т.е. след разпадането на СССР, САЩ промениха своята военна доктрина и престанаха въобще да произвеждат ядрени бойни глави и оръжеен плутоний, т.е. най-младата им бойна глава е 30-годишна. А те, както е известно, имат нормативен срок на служба до 30 години, т.е. до 2021-2022 г. Даже обикновеният патрон не се съхранява толкова дълго, всеки трети дава засечка, а какво да кажем за ядреното оръжие.

С тази стратегия САЩ гарантирано трябва да се разоръжат в ядрен аспект към края на 20-те години. Тези процеси имат чудовищна инерция и не могат да бъдат спрени или бързо възстановени.

Каквито и да бяха мотивите на САЩ за спиране на производството на ядрени бойни глави, факт е, че днес ги нямат.

Може би именно заради това Байдън набързо подписа удължаването на СНВ-3 без никакви условия, а сега паниката на Вашингтон, след изтеглянето на Русия от СНВ-3, е голяма.

В тази област има два факта, които останаха незабелязани.

На 3 октомври 2020 г., т.е. още при Тръмп, Русия прекрати действието за договора със САЩ за утилизиране на оръжейния плутоний, а два дни по-късно замрази Договора за сътрудничество в научните изследвания, разработките в ядрената и енергийна сфера, както и прекрати Договора за сътрудничество със САЩ по конверсията на изследователските реактори.

Така например командващият стратегическото командване на САЩ адмирал Чарлз Ричард наскоро заяви, че няма смисъл да се удължава животът на Minuteman III – основните стратегически ракети на САЩ, по икономически причини и поради липсата на техническа документация. Освен това, според него, си струва да се спре финансирането на програмата за наземно стратегическо възпиране (GBSH), т.е. на наземните ракети, която струва 264 милиарда долара. По негово мнение е по-добре САЩ да се съсредоточат върху междуконтиненталните ракети с морско базиране 133А Trident II (D5) и да компенсират загубата на наземния арсенал чрез развитието на стратегическите бомбардировачи.

Но тук пък лошият въпрос – бомбардировачите B-1B не са носители на ядрено оръжие, а B-52H са от войната във Виетнам и са силно уязвими, а от B-2 са само 20 броя.

Затова всички надежди са в очакваното въвеждане на "Стелт" - невидимите бомбардировачи B-21, които трябва да се появят до 2030 г.

И така, 450 бройки междуконтинентални балистични ракети LGM-30 Minuteman III ще бъдат нарязани на метал.

336 единици Trident II на застаряващите ядрени подводници от клас Охайо (последната беше въведена в експлоатация през 1997 г.) трябваше да се преработят в Trident II (D5) за новите подводници от клас "Колумбия", които въобще още ги няма и може да се появят чак към 2031 г., но за тях може да няма оръжеен плутоний.

Значи, може да се направи извод за дълбоко деградиране на US-стратегическите ядрени сили, което има необратим и неуправляем характер. Под неуправляемост на процеса се разбира, че той вече не се контролира от военно-политическото ръководство на САЩ и не може да бъде спрян.

Върви и друга деградация.

Американските ядрени специалисти остаряват и излизат в пенсия с тревожна скорост. Още през 2008 г. повече от половината ядрени специалисти в ядрените национални лаборатории на САЩ бяха над 50-годишни, като немного от тях имаха съответните знания. И откъде да ги вземат щом като ядрени заряди не са създавани от над 20 години, а нови не се проектират.

Сега безстопанствеността в националните лаборатории на САЩ е достигнала такова равнище, че правителството беше принудено да извади от лабораторията в Лос Аламос всички ядрени материали, тъй като там ги крадяха и продаваха неизвестно на кого.

Да обобщим отново какво става с ядрената триада на САЩ.

Да започнем с междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране.

САЩ имат само един тип. Това е Minuteman-III на въоръжение от 1962 г. Той е остарял технически и морално. Опитите на САЩ да създадат ракета от тип Peace Keeper се провалиха. Ракетният комплекс, за който бяха похарчени над 1 трилион долара просъществува по-малко от 20 години и беше свален от бойно дежурство без замяна.

С пълен провал завърши и кампанията за създаване на 5000 леки междуконтинентални балистични ракети Minuteman, аналог на руския "Топол". Бяха извършени само два изпитателни пуска. Първата ракета беше унищожена със сигнал от центъра заради излизането й извън контрол. Вторият пуск беше частично успешен. След това всички работи по този проект бяха замразени и прекратени.

В резултат, на въоръжение в стратегическите ядрени сили на САЩ в техния наземен компонент остават 450 напълно остарели ракети Minuteman-III, които нямат никакви средства за преодоляване на противоракетната отбрана на Русия и не се знае дали ще се взривят въобще. Това се потвърди и от решенията за отмяна на насроченото за 2021 г. модернизиране на Minuteman. Там няма какво да се модернизира. Ракетите просто не са бойно готови. Заради това в САЩ се водят разговори за необходимостта от бърза разработка на принципно нови стратегически ракети от следващото поколение.

Какво е положението при балистичните ракети на подводниците.

Към 2000 г. САЩ планираха да имат 480 балистични ракети на 20 атомни подводници. Но към днешна дата имат 14 подводници с 336 ракети. Това е най-боеспособната съставна част от ядрената триада на САЩ. Но подводниците от клас Охайо бяха конструирани още по времето на войната във Виетнам. Малко по-новите ракети Trident II (D5) вече са над 25 години, като новите подводници "Колумбия" още ги няма. При нормите за бойно дежурство (60 процента от времето) през близките години подводниците на САЩ ще се окажат на стоянки в базите заради неспособност да излязат в морето. Боеготовността на Trident II в момента също предизвика големи съмнения, тъй като са твърдогоривни и носят със себе си тактически проблеми, както и Minuteman.

Да погледнем и стратегическата авиация.

Предполагаше се към 2000 г. САЩ да имат 230 съвременни стратегически бомбардировачи – 130 B-2 и 100 – B1B, но към август 2012 г. имаха в бойния състав само 131, от които 63 са B-52H, които трябваше да излязат от въоръжение още през 1966 г. Но именно те днес са гръбнакът на американската стратегическа авиация.

B-52H са единственият във ВВС на САЩ носител на крилати ракети с голяма далечина с ядрена бойна част. Но тези машини са много стари. Последният B-52-H излезе от цеха на 26 октомври 1962 г., почти преди 60 години. За тези самолети няма нито двигатели, нито запасни части и не се знае дали ще излетят, дали ще долетят и дали ще се върнат, да не говорим дали въобще ще могат да изстрелят ракетите си.

Ръководството на САЩ знае добре, че скоро ще се лиши напълно от ядрената си тояга и заради това на 15 февруари 2016 г. от САЩ дойде съобщението, че могат да съкратят ядрения си потенциал с 80 процента, като през 2020 г. съобщи, че ще предназначат над 1 трилион долара за модернизирането си на ядрените сили, което реално едва ли ще стане до 30 години. А кой ще ги чака дотогава?

Като обобщение може да се каже, че в 2023 г. САЩ влизат напълно неподготвени за ядрена конфронтация с Русия и Китай.

През 2018 г. при Тръмп те приеха нова ядрена доктрина за периода до края на 21 век. Според тази доктрина основата на новосъздадените стратегически ядрени сили трябва да бъдат 400 моноблокови наземни МБР, вероятно наречени Minuteman – IV, първата от които трябва да се появи през 2029 г. За тези цели те искат да оставят 450 мини пускови установки, 50 от които ще бъдат фалшиви.

Според новата доктрина на САЩ военноморският компонент на стратегическите ядрени сили трябва да включва до 240 Trident II, инсталирани на 12 подводници от клас "Колумбия". Първата атомна подводница от новия клас трябва да влезе в бойни патрули през 2031 г.

И накрая, третият въздушен компонент на актуализираната триада на САЩ ще бъдат 60 тежки бомбардировача от типа В-21 Raider /B-3/ с ядрени крилати ракети с въздушно изстрелване и регулируеми ядрени бомби. Първият такъв бомбардировач трябва да се появи през 2025 г. Впоследствие планират да разположат нова крилата ракета с удължен обсег с ядрена бойна глава на тези бомбардировачи.

Както се вижда САЩ имат големи планове за бъдещето. Но точно сега те не са готови да се сблъскат с Русия и вече никога няма да са готови.

Сега разбирате ли за какво всъщност става дума за стратегическо равнище Русия – САЩ.

И защо спирането от Русия на участието й в СНВ-3 може да е окончателна присъда за САЩ в момент, когато Русия ги изпревари както количествено, така и качествено. Особено с най-новите руски ядрени оръжия.

САЩ са особено разтревожени и от атомния "Буревестник". Той не попада в рамките на СНВ-3 и от другите хиперзвукови оръжия на Русия.

С други думи, Русия може да направи и разположи във всякакви удобни за себе си количества нови стратегически носители на ядрени оръжия, които не са в рамките на СНВ-3. А САЩ могат да презаверят с Русия само за онези видове оръжия, които имат и двете страни. Само те могат да бъдат предмет на преговори.

Русия има хиперзвукови "Кинжал", "Циркон", "Авангард", "Сармат". Има и "Посейдон" , и др.

А САЩ нямат и няма да имат до 20 – 30 години нищо такова. А дотогава и Китай ще ги е изпреварил.

Сега разбирате ли за какво всъщност става дума на стратегическо равнище Русия – САЩ.

И разбирате ли защо Русия суспендира участието си в СНВ-3 и остави САЩ в блатото на техния блъф.

И защо Путин предупреди, че Русия може да въведе в доктрината си изпреварващия удар, който може да бъде нанесен и с хиперзвукови оръжия, които са извън СНВ-3.

И защо затъването на САЩ и НАТО в Украйна вече е най-голямата екзистенциална заплаха и за тях.

И защо Москва представи на САЩ още преди 24 февруари 2022 г. своите условия и за преговорите за СНВ-3:

  • - да престанат да поддържат престъпния киевски режим;
  • - да върнат НАТО от Източна Европа до позициите му от 1997 г.;
  • - да гарантират писмено неразполагане на ядрени сили на НАТО до границите с Русия.

Значи, САЩ не са готови за нова надпревара в ядрените оръжия защото не могат вече да произвеждат ядрени бойни глави.

Това е истината. САЩ тръгнаха по дългия /или късия/ път към ядрена несъстоятелност и капитулация.

Решението на Русия от 22 февруари за спиране на Договора СНВ-3 беше страшен удар за САЩ.

На 2 февруари 2023 г. Американската асоциация за контрол на въоръженията "призова за незабавно започване на преговори по нов договор СТАРТ-4, тъй като СТАРТ-3 изтича през 2026 г." Паниката е огромна.

На 10 февруари заместник-държавният секретар на САЩ по въпросите на контрола върху въоръженията и международната сигурност Бони Дженкинс каза, че "нейната страна се надява да отдели дискусиите с Русия относно ситуацията около СТАРТ от кризата около Украйна". Тоест, съобщи за провала на "проекта Украйна": "Ние ще набутаме Русия във война в Украйна, ще им наложим нов договор за СНВ докато си върнем производството".

Но няма начин. No way.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 331, Sept. 2023
Мистерията с нубийския гигант, носещ два слона
На територията на съвременен Судан, на брега на Червено море, в древността е имало регион, известен като Нубия.Историята...
    Всичко за тактическото ядрено оръжие
Рязкото изостряне на военната зона "Полша – Беларус – Коридор Сувалки – Западна Украйна" изведе на преден план тактическ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com