На прага на III световна война

Това е кошмарът за САЩ.

През март 2023 г. Русия спря участието си в Договора за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения /СНВ-3/. Това е най-важното събитие за глобалната сигурност. Зад него се крие и най-новата стратегма на глобално равнище. Стратегическата стабилност на планетата вече не може да се решава само между Русия и САЩ. На сцената са нови играчи начело с Китай, КНДР и Иран.

Но преди всичко Китай. Няма да има връщане към Договора СНВ-3 между Русия и САЩ. Новите ядрени договорености, ако въобще се стигне до тях, ще включва всички заинтересовани страни – не само САЩ и Русия, но и Англия, Франция, Израел, Китай – КНДР, Иран, Пакистан, които досега оставаха извън тези договори.

Досега САЩ правеха опити да включат и Китай в тристранни преговори за ограничаване на ядрените оръжия. Китай отказваше, освен ако САЩ не намалят арсенала си до размера на китайците, или, ако Китай не увеличи размера на арсенала до САЩ.

Русия заяви, че въпреки исканията на САЩ, тя не предлага на Китай да се присъедини към преговорите за СНВ-3 и просто предложи на САЩ да удължат договора, чиито условия САЩ нарушаваха, заради което и Русия спря участието си в него.

Ясно е че САЩ не искат нито да се увеличава китайският ядрен арсенал, нито да намаляват собствения си. Те просто искат да замразят сегашното ниво на китайските ядрени сили. Но Китай не е обвързан с ангажименти на СНВ-3 и в момента отстъпва сериозно по своя ядрен арсенал, както на САЩ, така и на Русия.

Според шведския институт SIPRI, Китай има 320–400 ядрени бойни глави, т.е. ядреният арсенал на САЩ е двадесет пъти по-голям от китайския, като САЩ възнамеряват да инвестират в различни ядрени оръжия 500 милиарда долара през следващите десет години и 1,2 трилиона в следващите 30 години.

Да се очаква, че сега САЩ ще намерят общ език с Китай, е наивно. Конфликтът между Китай и САЩ е по-системен и по-дълбок, отколкото между Русия и САЩ.

САЩ губят от Китай в икономическата и в научно-техническата конфронтация, и се опитват да си върнат геополитически позиции в рамките на военния блок AUKUS (Австралия, Великобритания и САЩ). Този блок е аналогичен на НАТО, само че е срещу Китай. САЩ решиха да въоръжат с атомни подводници Австралия, което Китай смята за "отваряне на кутията на Пандора" и провокиране на нова надпревара във въоръжаването. Още през 2021 г., след създаването на AUKUS, Австралия обяви планове за създаване на собствен ядрен флот.

Това е част от готвения от САЩ театър на военните действия срещу Китай. Висш генерал от морската пехота на САЩ в Япония каза, че "успехът на САЩ/НАТО във войната срещу Русия в Украйна е резултат от ранно планиране и подготовка, т.е. "подготовка на театъра на военните действия". Това прави сега Пентагонът в Япония и въобще в Азия – подготовка за война срещу Китай заради Тайван.

Сега САЩ подготвят театър на военни действия в Япония, във Филипините и на други места.

С други думи, САЩ поставят капан на Китай, провокирайки го към военни действия срещу Тайван по същия начин, както Русия беше провокирана в Украйна след организирания от САЩ преврат през 2014 г.

Плановете на САЩ за война срещу Китай – известна като "Въздушно-морската битка" – включват масивен ВВС-въздушен и ракетен удар срещу китайски военни бази и стратегически промишлени обекти с подкрепата от флота и подводници.

Подготовката на САЩ и Япония е в разгара си. В последните маневри американските и японски морски пехотинци за първи път организираха двустранни центрове за тактическо сътрудничество. Целта е по-тясна интеграция на въоръжените сили на САЩ и Япония.

Вместо ротация на японски военни части в съвместните операции с американската армия в Япония, японските специални части вече са прикрепени към флота, военновъздушните сили и морската пехота на САЩ.

Плановете на САЩ за война срещу Китай и военните разходи на САЩ и Япония растат паралелно. Новият бюджет за отбрана на САЩ включва милиарди долари за нова военна инфраструктура и стратегически инициативи в Тихия океан. Индо-Тихоокеанското командване (IPC) вече включва около 375 000 военни и цивилни, разположени в региона. Централата на ITC в Хавай получи милиони долари за казарми, подобрения в складовете за ракети, готовност на Националната гвардия на армията. Само флотът ще получи 32 милиарда за нови кораби и 36 F-35 (всеки на стойност около 89 милиона).

Американската армия модернизира артилерийски и ракетни системи, поръчва нови оръдия с голям обсег и хиперзвукови оръжия, модернизира ракети с въздушно и морско базиране и наземни крилати ракети за сухопътните сили.

Японското правителство съобщи, че ще удвои военните разходи от 2023 г. до 2027 г. до 80 милиарда долара (2% от БВП). Армейските документи изрично споменават Китай като "безпрецедентно и най-голямо стратегическо предизвикателство".

Японската армия поръчва нов набор от офанзивни оръжия, включително крилати ракети като Tomahawks и JASSM.

Япония разширява своите ракетни позиции. Вече е започнала милитаризацията на южните острови близо до Тайван и Китай, включително Амами, Мияко, Ишигаки и Йонагуни.

В отговор китайският лидер Си Дзинпин заяви, че Китай трябва да се готви за война.

И още нещо важно. Русия ще помогне на Китай в областта на стратегическата ядрена сигурност. Русия планира да предостави технология за бързи ядрени реактори, което ще позволи на Пекин значително да разшири своя ядрен арсенал и да промени глобалния баланс при ядрените оръжия.

На срещата в Москва Владимир Путин и Си Дзинпин обявиха дългосрочно споразумение за разработването на бързи ядрени реактори, за производство на плутоний за ядрени оръжия.

През декември 2022 г. руската държавна ядрена енергийна компания Rosatom приключи прехвърлянето на 25 тона високообогатен уран към китайския ядрен реактор CFR-600, който според анализаторите има капацитет да произвежда 50 ядрени бойни глави годишно.

Служители на Министерството на отбраната на САЩ (DOD) и американски военни планиращи са оценили, че CFR-600 ще бъде от решаващо значение за изграждането на китайския ядрен арсенал от 400 бойни глави – сега, до 1500 – до 2035 г. Секретарят на ВВС на САЩ каза, че не е виждал нищо "по-смущаващо" в 50-годишната си кариера от този ход на Китай.

Нещата наистина са смущаващи за САЩ. Ядрената триада на Китай през следващите години ще стане равностойна на американската. Или по-силна.

Китай изгражда ядрените си сили много по-бързо, отколкото американците прогнозираха дори преди година или две. Според доклада на Пентагона, публикуван на 3 ноември 2021 г., Пекин до средата на ХХ век ще достигне или надмине САЩ. В Доклада на Министерството на отбраната за 2021 г. се казваше, че ускоряващото се темпо на ядреното изграждане ще позволи на Китай да разполага с до 700 ядрени бойни глави до 2027 г. и поне 1000 бойни глави до 2030 г.

Ако разширяването продължи със сегашния темп, Пентагонът прогнозира, че Китай може да разположи около 1500 ядрени бойни глави до 2035 г.

В миналото американските оценки за запасите от ядрени оръжия на Китай няколко пъти се оказаха грешни. Сегашните прогнози на САЩ изглежда прилагат същия темп на увеличение на бойните глави, добавени към арсенала между 2019 г. и 2021 г., за следващия период до 2035 г. Обемът и скоростта на разширяване на запасите ще зависят от запасите на Китай от плутоний, високообогатен уран и тритий. Сегашните запаси биха могли лесно да ги удвоят, но производството на повече от 1000 допълнителни бойни глави вероятно ще изисква производство на допълнителни материали.

Понастоящем има няколко ограничения върху способността на Китай да разработва или придобива високо обогатен уран и тритий.

Китай потенциално би могъл да бъде ограничен от настоящите си запаси от плутоний, тъй като производството на оръжеен плутоний е било преустановено в средата на 80-те години. Но използва все по-широко инфраструктура с двойна употреба.

По този начин е възможно Китай да придобие значителни запаси от плутоний, използвайки своите цивилни реактори, включително два търговски реактора CFR-600 с натриево охлаждане, които в момента се строят в Ксиану в провинция Фуджиян, които са планирани да започнат да работят и да бъдат пуснати онлайн през 2023 г. и 2026 г.

За възстановяване на плутоний от отработено реакторно гориво Китай почти завърши изграждането на първото гражданско съоръжение в Индустриалния парк за ядрени технологии в Джингта, Гансу, което се очаква да започне да функционира през 2025 г. Китай започна изграждането на втори завод на същото място, който трябва да бъде пуснат в експлоатация преди края на десетилетието. Тези инсталации за преработка и линия за производство на гориво от смесени оксиди (MOX), също разположени в Джингта, биха могли да отговорят на изискванията за плутоний на два реактора CFR-600.

След като новите реактори на бързи неутрони започнат да функционират, те имат потенциала да произвеждат големи количества плутоний и, според някои оценки, позволяват на Китай да придобива до 330 кг оръжеен плутоний годишно за производството на нови бойни глави. През лятото на 2021 г. някои американски източници съобщиха за изграждането на стотици нови ракетни силози в Централен Китай.

Китайското правителство не е направило официални публични съобщения за това какво строи. Но сателитни изображения показват, че масовото строителство на стотици ракетни силози е в ход.

Последните прогнози показват, че Китай възнамерява да разположи междуконтинентални балистични ракети в новите шахти. Има обаче няколко неизвестни. Първо, колко нови шахти ще бъдат заредени с ракети?

Китай може да построи повече шахти, отколкото ракети, за да създаде "ракетна игра", която затруднява противника да планира противоракетна атака.

Второ, колко ракети ще има с разделящи се бойни глави и с колко бойни глави?

Всяка ракета DF-5 може да носи до пет бойни глави, а Пентагонът изчислява, че една ракета DF-41 вероятно ще носи не повече от три глави. Основната цел на мащабното изграждане на шахтите вероятно ще бъде да се гарантира способността на Китай да отмъсти след изненадващ първи удар от американските стратегически ядрени сили, и да осигури гарантирано проникване през противоракетната отбрана на САЩ.

В края на юни 2021 г. беше открита първата шахтена установка за изстрелване на ракети в близост до град Юмен.

Второто поле, близо до Хами, беше открито в края на юли.

Третото, близо до град Ордос (провинция Хангин) – беше открито в средата на август.

Тези три мащабни обекти са в различна степен на готовност. Строителството в Юмен започна през март 2020 г. и изглежда включва 120 шахти.

В провинция Хами – през февруари 2021 г., и евентуално може да включва 110 шахти.

Строителна площадка близо до град Ордос има различно оформление и засега изглежда включва само около 40 шахти.

И така, в средата на юли 2021 г. американски източници съобщиха, че Китай е започнал изграждането на 120 силоза за междуконтинентални балистични ракети в пустинята, близо до град Юмен в западната провинция Гансу.

От снимките се виждаше, че китайската армия се готви да разположи ракетен дивизион Dongfeng-41.

Обхватът на тези ракети е до 16 000 километра, тоест освен целия Азиатско-Тихоокеански регион, в обсега им се намира и западното крайбрежие на САЩ.

Новите 120 строителни ракетни площадки са разположени на няколкостотин квадратни километра в близост до китайския град Юмен, като всяка площадка за изстрелване е на поне 4 км разстояние от най-близкия си съсед. Тези обекти са "почти идентични" помежду си и съответстват на съществуващите китайски ядрени ракетни инсталации.

Новите силози са достатъчно големи, за да се поместят китайските ракети DF-41 с нова конструкция.

Те могат да достигнат САЩ и всяка от тях носи няколко ядрени бойни глави.

Само няколко дни по-късно други сателитни снимки разкриха, че Китай изгражда второ силозно поле за ядрени ракети. Второто ракетно поле се намира на 380 километра северозападно от първото поле Юмен, близо до префектурния град Хами в Източен Синцзян.

Силозното поле за ракети Хами е в по-ранен етап от площадката в Юмен. Строителството й е започнало в началото на март 2021 г. и продължава с бързи темпове. Оттогава са изградени куполни заслони върху най-малко 14 шахти и почвата е разчистена в подготовка за изграждане на още 19. Схемата, подобна на решетката на целия комплекс, показва, че в крайна сметка може да включа приблизително 110 силоза.

Силозите в Хами са разположени в почти перфектна решетка на около три километра един от друг, със съседни поддържащи съоръжения. Изграждането и организацията на силозите на Хами са много сходни със силозите от 120 на площадката в Юмен, а също така са сходни с една дузина силози, построени в учебната зона Джилантай във Вътрешна Монголия.

Силозите в Юмен и Хами представляват най-голямото разширяване на китайския ядрен арсенал въобще досега. Със 120 силози, изграждани в Юмен и 110 - в Хами, и дузина силози в Джилантай и евентуално добавяне на още силози в съществуващите зони за разполагане на DF-5, ракетните сили на народната освободителна армия (PLARF) ще имат приблизително 250 силоза и десет пъти повече от действащите днес.

Не е ясно как Китай ще експлоатира новите силози, дали ще ги зареди с ракети или част ще се използват като примамки. Ако всички са заредени с ракети с единична бойна глава, тогава броят на бойните глави на китайските МБР може да се увеличи от около185 бойни глави днес до 415 бойни глави. Ако новите силози са заредени с новите ракети DF-41, тогава китайските МБР могат потенциално да носят повече от 875 бойни глави (ако приемем по 3 бойни глави на ракета), но ако носят по 10 бойни глави, тогава общо Китай може да има около 3000 ядрени бойни глави, т.е. ще има почти паритет с ядрените запаси на Русия и САЩ.

Всички съществуващи китайски ядрени ракетни силози DF-5 в момента са в обсега на конвенционалните крилати ракети на САЩ. За разлика от тях, шахтите в Юмен и Хами са разположени по-дълбоко в Китай от която и да е друга китайска база и са извън обсега на конвенционалните ракети в САЩ.

Официалният брой на ядрените бойни глави на КНР е 250-350 броя.

Една ракета Dongfeng-41 обаче носи между 3 до 10 блока. Ако това се умножи по 300 ракети, тогава получаваме 3000 ядрени бойни заряди само в изграждащите се силози. Във всеки случай това ще е достатъчно за създаване на паритет със САЩ. Американската страна има над 3800 ядрени бойни глави /към 1 март 2021 г. са били разположени 1357 единици/.

Изграждането на ракетните силози Юмен, Хами и Ордос последва малко след началото на строителството на половин дузина шахти в ракетната база близо до Джилантай – във Вътрешна Монголия, първоначално описано в доклада от септември 2019 г. и в разширения доклад от февруари 2021 г.

Китай може също така да построи допълнителен брой шахти в своята ракетна база близо до Четсунжен (Сундиан) в провинция Хенан.

Тези оценки показват, че Китай може да построи 350 нови ракетни шахти. През април 2022 г. командирът на стратегическото командване на САЩ адмирал Чарлз Ричард нарече разширяването на китайските стратегически и ядрени сили "спиращо дъха", и че Китай възнамерява да изгради военна сила от световна класа до 2030 г.

Ракетните силози не са новост за Китай, който поставя междуконтиненталните и балистични ракети в силози от началото на 80-те години. Според различни оценки в момента Китай разполага с около 20 силоза за стари (но модернизирани) междуконтинентални балистични ракети DF-5 с течно гориво.

Изграждането на нови 350 силоза обаче е изключителна новина. Китай изгражда своите наземни стратегически ядрени сили чрез разполагане на три нови ракетни армии. Китай е загрижен, че неговите ядрени средства за възпиране са твърде уязвими за внезапна атака на САЩ. Предишният малък брой стационарни шахти отдавна се считат за особено уязвими. Решението на Китай да разработи усъвършенстваните мобилни междуконтинентални балистични ракети, които виждаме днес, е реакция на разполагането на американските военноморски сили на подводници с балистични ракети от клас Охайо в Тихия океан.

Но мобилните пускови установки са по-уязвими в съвременните условия. По-рано това беше актуална тема, но днес е почти не е възможно да се скрие мобилна ракетна система, дори за кратко време, и дори в огромните пространства на Китай.

Мобилната пускова установка е предимно метален обект с дължина над 24 метра, ширина около 3,5 метра и височина почти 5 метра. Той излъчва голямо количество топлина и е източник на електромагнитно излъчване едновременно в дузина честотни диапазони. Мобилната пускова установка не е защитена дори срещу конвенционални оръжия. Общият строителен план, видим от космоса, много напомня на един от методите за базиране на американските ракети МХ през втората половина на 70-те – първата половина на 80-те години.

Американците отработиха повече от 20 метода за базиране в търсене на неуязвимост срещу междуконтиненталните балистични ракети на СССР. Този метод беше одобрен от президента Роналд Рейгън на 1 декември 1982 г. Но и той беше отхвърлен.

Базовият проект получи името "компактна група" – близко разположени (плътен пакет). В посочения метод на базиране основният акцент беше поставен върху така наречения ефект на взаимно поразяване на бойни глави (братоубийство), при който последствията от експлозията на първата бойна глава унищожават, извеждат от строя или отклоняват другите бойни глави, прелитащи на определено разстояние от епицентъра.

Факт е, че бойната глава на междуконтиненталната балистична ракета е способна да издържи натиск в предната част на ударната вълна от ядрена експлозия от не повече от 5 кг/кв.см. Ракетите в шахтите са много по-добре защитени, способни да издържат на налягане с два порядъка повече. Същността на системата за базиране на "компактната група" беше да се разположат ракетните шахти на ракетите МХ една до друга и да си направят супер укрепени. 100 ракети МХ в стоманени пускови контейнери трябваше да бъдат монтирани в 100 пускови шахти или, според американското наименование – "укрития", разположени в "колона" два – три в ред на разстояние 550 метра един от друг. Дължината на тази "колона" е 22 километра, ширината е 1100 метра. Теоретично това трябваше да осигури оцеляването на повече от 50% от междуконтиненталните балистични ракети по време на хипотетична атака. Китайските анализатори са направили правилните изводи от 60-годишния американски и съветски опит в притежаването и експлоатацията на междуконтинентални балистични ракети. Чрез увеличаване на броя на междуконтиненталните балистични ракети, разположени в шахти, повече междуконтинентални балистични ракети могат потенциално да оцелеят при изненадваща атака и могат да нанесат ответен удар. Тази динамика "действие – противодействие" най-вероятно е фактор за текущата модернизация на Китай.

Американската шахта на Minuteman-3 има степен на защита срещу ударна вълна на ядрен взрив до 1000 фунта на квадратен дюйм (70 кг/кв.см.). От декември 1986 г. 50 ракети Peacekeeper (MX) са разположени в силоза Minuteman-3 на въздушната база Франсис Е. Уорън, Уайоминг. В същото време силозите бяха укрепени до ниво 140-154 кг/кв.см.).

През 2007 г. ракетите МХ бяха свалени от въоръжение. шахтите бяха изоставени, а 400-та ескадрила е разформирована.

Старите съветски шахти са много по-защитени например шахтата 15P018 на ракетата P-36M беше защитена до ниво от 300 кг/кв.см, а по-усъвършенстваните шахти 15P018M имат по-високо ниво на сигурност до 500 кг/см. Точно в тях сега се намират руските P-36M2.

Това ниво на защита направи възможно надеждната защита на най-добрите съветски ракети не само срещу бойните глави W-62/Mk-12 (капацитет – 170 килотона, 270 метра), но и по-мощните и точни W-78/Mk-12А (капацитет – 350 килотона, 220 метра) на американската ракета Minuteman-3.

Общо Русия има 58 такива шахти, 12 са заети от междуконтинентални балистични ракети УР-100Н с блок "Авангард", а в останалите 46 ще бъдат разположени "Сармати" от следващата година.

Американски експерти оценяват нивото на сигурност на силозите, които се строят в Китай на 500 кг/кв. см или по-висок.

Най-голямата новина в китайския раздел на доклада на САЩ е, че новата балистична ракета за подводници JL-3 с които се въоръжават атомните подводници от следващо поколение тип 096, ще има балистична ракета с три 250-килотона бойни глави с индивидуално насочване и обсег на изстрелване над 10 000 километра. Това е значително увеличение на капацитета в сравнение с JL-2, които в момента са разположени на подводниците от клас Jin (тип 094). Общо 48 ракети са разположени на четири подводници и това вероятно е една от причините за прогнозите, че ядреният арсенал на Китай може да се удвои през следващото десетилетие.

Въпреки увеличения обсег на ракетите обаче, подводниците от тип 096, работещи от текущата база в Южнокитайско море, няма да могат да поразяват цели в континенталната част на САЩ. За да постигнат целите си тук, те ще трябва да изстрелват своите ракети от Бохайско море. Това би довело до покритие на почти една трета от континенталната част ан САЩ. Въпреки това, за ракетни атаки срещу Вашингтон, подводниците от тип 096 ще трябва да отиде далеч в Тихия океан.

Какви са новите ракети на Китай?

Най-новата междуконтинентална балистична ракета DF-41 е загубила обозначението "-Х-", което показва, че разработването на ракетата е завършено и сега започва разполагането. Има общо повече от 16 мобилни пускови установки. Междуконтиненталната балистична ракета е твърдогоривна, тристепенна, стартова маса 80 тона, способна е да доставя разделящи се главни части до цел на разстояние от 12 000 до 15 000 километра (по последни данни) с три бойни глави с капацитет 250 килотона всеки. По-рано се смяташе, че DF-41 може да носи от 6 до 10 бойни глави с мощност от 90 до 150 килотона. Анализатори смятат, че ракетата вероятно ще носи само три бойни глави.

В момента Китай разполага с 24 мобилни пускови установки на DF-31A и DF-31AG в състава на две ракетни бригади. Интересно е също, че DF-31AG е посочена като "неизвестна", оборудвана с бойни глави или моноблок. вторият по вероятност е моноблок с мощност 700 килотона.

DF-31A първоначално е посочена като моноблок, което предполага, че версията AG потенциално може да има различен полезен товар.

Още след пет години общият брой на сухопътните сили на междуконтиненталните балистични ракети на Китай ще достигне 450 пускови установки, от които 400 стационарни шахти. DF-41 ще стане основата на сухопътните сили на междуконтиненталните балистични ракети, а общият брой на разположените върху тях заряди ще достигне 1000 единици. Общо подводниците и стратегическа авиация китайските стратегически сили след пет години (до началото на 2027 г.) ще се доближат до таваните на СНВ-3 от 700/800/1550 за САЩ и Русия.

По този начин ядрената триада на Китай ще се изравни с Русия и САЩ.

Новата ядрена карта на "голямата тройка, четворка – с КНДР, или петица – с Иран" ще е кошмарът и краят на САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ