Генезисът на човечеството

Много от феномените, наблюдавани на повърхността на Луната, вероятно са създадени от разумни същества.

Американски и руски лунни сонди заснеха две такива "структури" от близко разстояние.

Руският спътник "Луна-9" и американският сателит "Орбитър-2" заснеха групи от твърди структури на две отдалечени от себе си места на лунната повърхност. Тези две групи обекти са разположени в определени геометрични фигури и вероятно са били разположени там от разумни същества /1/.

Тъй като американските космически служители са избрали да не правят публично достояние тези открития, хората не знаят за тяхното съществуване.

Снимката на "Луна-9" са направени на 4 февруари 1966 г., след като апаратът се приземи в Океана на бурите, и показват две прави линии от равно отдалечени камъни, които приличат на маркери покрай писта на летище. Всички тези кръгли камъни са идентични и са разположени под ъгъл, като създават силно отражение от Слънцето, което ги прави видими за снижаващи се летящи апарати /2/.

След като разгледаха снимките, някои учени отбелязаха, че случайното изместване на "Луна-9" около хоризонталната й ос е довело до това, че втората и трета снимка на камъните са направени под няколко различни ъгъла. Този двоен набор от снимки е позволил да се създаде триизмерен стереоскопичен изглед на лунната "писта за кацане и излитане".

Защо станцията "Луна-9" е променила положението си между второто и трето предаване, не е известно. Официалното обяснение беше: "Деформация на лунната повърхност. Може би почвата да се е стегнала там, където е кацнала станцията, или малък камък да е причинил първоначалната нестабилност".

Каквато и да е причината, руските наблюдатели имаха късмет. "Поради стереоскопичния ефект – съобщават те – можем да твърди,м че разстоянието между камъните един, три, два и четири е равно. Камъните са еднакви по размер. Изглежда, че наблизо няма никаква височина, от която камъните да се търкулнат и разпръснат в тази геометрична форма. обектите, наблюдавани в 3D, изглеждат подредени според определени геометрични закони".

Снимка №3 е направена от орбиталния апарат Н-2 от двадесет и три мили над повърхността на Луната и показва сенките, хвърлени от осем шпила (кули).

Според НАСА сниманата зона е приблизително 740 фута на 540 фута (244 х 178 м) при лунни координати 15 градуса 30? изток и 40 градуса 30? север. Слънцето се е намирало 11 градуса над лунния хоризонт.

Общият план за местоположението на тези обекти е показан на диаграмата (№ 4).

Руски учени, които са изследвали геометричните съотношения между обектите, са установили, че числата 3, 4 и 5 са разположени точно по същия начин като пирамидите на Хеопс, Хефрен и Менкаур в Гиза (Египет). Според руски оценки най-висок е големият шпил (номер 7) с височина на 15-етажна сграда (над 40 метра).

Втората серия от снимки е направена от американския US Orbiter-2 на 20 ноември 1966 г., на 29 мили над повърхността на Луната, над Морето на спокойствието. Снимките на района на около 2000 мили от "пистата", докладвани от руснаците в Океана на бурите, показват нещо, което изглежда като сенки на игловидните кули с осем върхове на Клеопатра" (древният египетски обелиск, сега в Ню Йорк) и на Монумента на Вашингтон.

Тъй като камерите на Orbiter-2 са били насочени директно към тези шпилове, се виждат само техните сенки. Но НАСА заяви, че Слънцето е на единадесет градуса над хоризонта и от това американските космически учени изчислиха, че "най-голямата изпъкналост" е около петдесет фута широка в основата и четиридесет до седемдесет и пет фута висока /5/.

Но учени, които изследваха снимките от Orbiter-2 не се съгласиха с тези американски оценки и казаха, че най-малкият от осемте видими обелиска "прилича на изключително голям смърч", докато най-големият според тях е три пъти по-висок от декларираната от американците височина, или достига до 15-етажна сграда /6/.

Освен това един космически инженер направи геометричен анализ на местоположението на тези обекти. Изчислявайки ъглите, под които те са разположени, той твърди, че те образуват "египетски триъгълник" на Луната, т.е. точната геометрична конфигурация, известна в древен Египет.

"Разпределението на тези лунни обекти" – подобно на разположението на египетските пирамиди, построени от фараоните Хеопс, Хефрен и Менкаура в Гиза, близо до Кайро. Центровете на шпиловете са разположени точно като върховете на трите големи пирамиди.

Каква е позицията на САЩ относно мистериозните лунни обекти?

Служител на НАСА попитан какво е направено през годините, откакто тези обекти са заснети, отговори: "Да, знаем за тези снимки и те бяха много ясни, но за тях нямаше никакви спекулации и в момента те са в архива".

Въпреки това през 1968 г. НАСА издаде много интересна публикация "Хронологичния каталог на регистрираните лунни събития". Този списък включва светлини – както неподвижни, така и движещи се, появяващи се на Луната и след това внезапно изчезващи; някои идеално кръгли кратери, които приличат повече на куполи и които в някои случаи са подредени в идеален ред, и такива явления като светещи мъгли и внезапни петна с цветове на скъпоценни камъни.

Бивш научен редактор на New York Herald Tribune каза, че е наблюдавал гигантска структура, подобна на мост, в Морето на кризите (на Луната), под която слънцето свети под неголям ъгъл. По-късно това беше потвърдено от други астрономи.

Съвременната литература е пълна с описания на стеноподобни съоръжения, образуващи идеални квадрати или ромбове; русла, които приличат на речни корита, измити от водата, много линии, които приличат на пътища, и дори на улици, на повърхността на Луната.

Снимки направени от съветската сонда "Луна-9" след нейното меко кацане на Луната през февруари 1966 г. показват сянката, хвърлена от малък, солиден обект, един от поредицата видими "маркери", разпръснати по лунната повърхност на почти две хиляди мили от местоположението на лунните кули. Диаграмата показва подреждането на камъните, много от които са с еднакъв размер, форма и на еднакво разстояние един от друг.

Въпреки пилотираните, и безпилотни кацания на Луната, ние все още знаем много малко за това, което се намира на нейната повърхност, просто поради нейния размер, голямото разнообразие от нейната топография и все още сравнително ограничения обхват на нашите сонди.

Нека приемем за момент, че Земята е била изследвана от Луната чрез две пилотирани кацания – да речем в Монголия и Източна Африка. Колко ще научим за повърхността на останалата част от планетата? Нашите океани, езера, планински вериги и реки може да се видят и снимат отгоре, когато се приближат, но колко по-малки обекти, като пирамиди и обелиски, построени от интелигентни същества с интелигентен дизайн, могат да останат неразпознати; или, още по-лошо, могат дори да бъдат унищожени просто защото не съответстват на това, което е счетено за възможно от експертите на канапетата в къщи.

Въпреки че много малко внимание беше обърнато на мистериозните лунни обекти, снимки на обелиска на "Орбитър-2" и "пистата" на "Луна-9" бяха широко публикувани през 60-те години, тъй като учените винаги са били заинтересовани от търсенето на всякакви доказателства за извънземен живот.

Освен това въпросът, който те задават сега за тези лунни обекти, е дали интелигентни същества са могли да посетят нашата Луна отдавна и да издигнат постоянни паметници и площадки за кацане на нея.

И на Земята има странни материални обекти, които предполагат някакъв вид извънземен произход или влияние. Египетските пирамиди продължават да озадачават учените, които сега изследват техните запечатани камери с най-съвременни и чувствителни електромагнитни устройства.

Според някои учени "или геометрията на пирамидите съдържа съществена грешка, която би повлияла на нашите показания, или има мистерия, която не подлежи на обяснение… в пирамидите действа някаква сила, която противоречи на законите на науката".

Възможността за извънземно влияние върху Луната беше повдигната и от д-р Карл Сейгън, който каза, че "разумни същества от други части на Вселената може да имат – или са имали – бази от другата страна на нашата Луна".

Въпреки че находката е много интересна, засега никой не е публикувал снимки, направени с помощта на съвременни сателити.

Въобще можем да попитаме – защо изобщо човекът е започнал да прави обелиски? Това е много тежка работа и е очевидно безцелна. Еднакъв ли е произходът на обелиските на Земята и тези на Луната? Възможно ли е и на двете това да са древни маркери, първоначално поставени от извънземни космически пътешественици, за да насочват по-късно пристигащите?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ