Рязкото изостряне на военната зона "Полша – Беларус – Коридор Сувалки – Западна Украйна" изведе на преден план тактическото ядрено оръжие, неговото присъствие в Европа и Беларус и т.н. Последната новина в тази област дойде от Bloomberg, който

съобщи в края на юни че Русия превъзхожда САЩ 10 пъти по количеството на тактическо ядрено оръжие. "Русия има около 1900 единици тактическо ядрено оръжие, което е 10 пъти повече от САЩ".

Какво означава това – наред с несъстоятелността на САЩ при стратегическите ядрени оръжия (б. а. – на което се спираме по-горе), Русия превъзхожда САЩ тотално и при тактическите ядрени оръжия. А ако има ядрена война в Европа, тя ще е с тактически оръжия. И отново САЩ губят спрямо Русия в процес, който те самите инициираха, т.е. ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането. В случая Русия отрази обаче многократно ъгъла на атаката на САЩ при тактическите ядрени оръжия.

Няколко думи за предназначението на видовете ядрено оръжие:

- тактическото ядрено оръжие е предназначено за унищожението на живата сила и бойната техника на противника на фронта и в близкия тил;

- оперативно-тактическо – за унищожение на обектите на противника в пределите на оперативната дълбочина;

- стратегическо – за унищожение на административните, промишлени и други стратегически цели в дълбокия тил на противника.

Това означава, че в Европа, при ядрена война, ще се използва тактическо ядрено оръжие. Стратегическото, заради неговите параметри, не е "целесъобразно".

И така. Какво представляват тактическите ядрени оръжия.

Тактическите ядрени оръжия, известни също като нестратегически ядрени оръжия, включват малки ядрени бойни глави и системи за тяхната доставка, които са проектирани да бъдат използвани на бойното поле или за ограничен удар.

Тактическите ядрени оръжия включват гравитационни бомби, ракети с малък обсег, артилерийски снаряди, наземни мини, дълбочинни бомби и торпеда, оборудвани с ядрени бойни глави.

В сравнение със стратегическите ядрени оръжия, тактическите са по-малко мощни, и имат за цел да опустошат вражески цели в определена област, без да причинява широкоразпространено унищожение и радиоактивни утайки.

Мощността на тактическите ядрени оръжия варира от част от килотона до приблизително 50 килотона, докато стратегическото ядрено оръжие има мощност от 100 килотона до над един мегатон.

До 2023 г. никога не е използвано тактическо ядрено оръжие в бойна ситуация.

Москва не е публикувала своите номера на тактическото ядрено оръжие или някаква друга тяхна специфика, но както споменахме Вашингтон твърди, че руските ТЯО са 10 пъти повече от тази на САЩ.

В края на май Беларуският и Руският съвет за сигурност разгледаха обща концепция за сигурност, като тактически ядрени оръжия ще бъдат разположени по-близо до западните граници на съюзната държава на Беларус и Русия.

Беларуското външно министерство съобщи, че това е отговор на агресивната политика, провеждана от недружелюбни страни.

Сергей Шойгу подчерта, че Москва и Минск са били принудени да вземат решения за ответни мерки във военно-ядрената сфера поради "изключително рязката ескалация на заплахите" по западните граници на двете страни, и че всички дейности са организирани стриктно в съответствие със съществуващите международни задължения и не нарушават Договора за неразпространение на ядрените оръжия".

През последните две години и половина Беларус беше подложена на безпрецедентен политически, икономически и информационен натиск от страна на САЩ, Англия и в НАТО, както и от страните-членки на Европейския съюз. С оглед на тези обстоятелства са и основателните опасения и рискове в сферата на националната сигурност. Непосредственият повод за разполагането на тактическо оръжие в Беларус е решението на Англия да предостави на режима в Киев снаряди, съдържащи обеднен уран, което е считано за ядрено оръжие.

Кремъл подчерта, че разполагайки ТЯО в Беларус, Русия ще направи това, което САЩ са правили от десетилетия, като разполагат своите тактически ядрени оръжия в Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция.

Москва вече е помогнала на Минск да модернизира 10 беларуски самолета, така че да могат да носят ядрено оръжие.

Русия също е предоставила на Беларус ракетни системи с малък обсег на действие "Искандер", които могат да бъдат оборудвани с конвенционални или ядрени бойни глави. Изграждането на хранилища за тактическо ядрено оръжие в Беларус приключи до 1 юли.

Това, което правят Русия и Беларус, е отговор на онова, което САЩ и НАТО правят от десетилетия.

Защо тактическите ядрени оръжия на САЩ са в Европа?

Става дума за съвместно използване или ядрен обмен, който е двустранен договор за ядрено сътрудничество със САЩ, основан на политиката на САЩ/НАТО за засилено ядрено възпиране и защитата с ядрения чадър на САЩ.

САЩ осигуряват разширено ядрено възпиране на Япония и Република Корея с разполагането на ядрени оръжия не на тяхна територия, а на територията на САЩ.

Но в Европа американските ядрени оръжия са базирани отдавна и представляват риск от ядрен конфликт в Европа.

Като част от обмена на ядрени оръжия, някои държави без ядрено оръжие, които са членки на НАТО, се съгласяват с разполагането на американски ядрени оръжия на тяхна територия и предоставят собствени военни сили за доставка на тези оръжия по време на война.

Страните, участващи в ядрените оръжия са Италия, Германия, Холандия, Белгия, Турция. Те провеждат консултации относно политиката за ядрени оръжия в Групата за ядрено планиране на НАТО, поддържат технологията и оборудването (по-специално самолети с двойна употреба), необходими за доставката на ядрени оръжия и съхраняват ядрени оръжия на тяхна територия.

По този начин страните от ядрения обмен приемат, транспортират и съхраняват американски ядрени оръжия, а по време на война доставят тези оръжия, използвайки свои собствени средства за доставка, специално закупени и сертифицирани за тази цел. Въпреки че ядреният обмен има за цел да е разширено възпиращо средства и да служи като гарант за отмъщение в случай на нападение, това със сигурност увеличава рисковете от ядрени оръжия. Европа се превръща в следващия театър на конфликт и война. За ядрените сили очевидната цел в този случай ще бъдат онези страни, които са се съгласили с разполагането на американска военна техника на тяхна територия и потенциалното им използване за ядрени оръжия.

В момента въпросът за ядрените оръжия се обсъжда в Германия, Япония, Република Корея, Полша и други страни. Съюзниците на НАТО са съгласни, че разширеното ядрено възпиране на САЩ изисква американски военни бази и ядрени оръжия в Европа и че /според тях/ ядрените оръжия не нарушават задълженията по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО). Ядрените оръжия също дават на тези страни известно влияние върху използването или заплахата от използване на ядрени оръжия от САЩ. САЩ предоставят разширено ядрено възпиране на Япония и Република Корея, без да разполагат ядрени оръжия на тяхна територия. Така САЩ са в състояние да разширят влиянието на ядрения си чадър върху други страни.

Въпреки че САЩ твърдят, че ядреният обмен е съвместим с Договора за неразпространение на ядрено оръжие, САЩ и техните съюзници от НАТО в ядрения обмен нарушават задълженията си и отслабват режима на ДНЯО.

Участвайки в Групата за ядрено планиране на НАТО, съюзниците по ядрения обмен не само участват, но и ще влияят на доктрината, планирането, разполагането и други въпроси, свързани с ядрените оръжия на САЩ, базирани в Европа.

Реалността е, че нито една неядрена държава не може да влияе на това как САЩ използват своите ядрени оръжия, включително тези, базирани на територията на тези държави. В случай на конфликт между НАТО и Русия ядрените оръжия гарантират, че Европа се превръща в първия и основен театър на конфликта.

От началото на годината започна нова "игра на нерви". НАТО заплашва с разполагане на ядрени оръжия в Полша. Досега пет неядрени държави от НАТО разполагат с около 200 американски ядрени бомби. В същото време в края на 2021 г. пактът заплаши да премести зарядите "на изток от Германия", т.е. в Полша.

Въпреки че Германия не е ядрена сила, на нейна територия са разположени американски тактически ядрени бомби, които в случай на война трябва да бъдат носени от германски изтребители – бомбардировачи. НАТО заплаши Берлин, че в случай на отказ на Германия да участва в подялбата на ядрената отговорност, американските ядрени бомби могат да напуснат страната "някъде на изток", т.е. в Полша.

На това реагира Беларус, чийто президент Александър Лукашенко заяви, че ако американски ядрени бойни глави се появят в Полша, той ще предложи на Русия да върне ядрените оръжия на територията на републиката.

Във въздуха замириса на нова "криза Пършинг 2". Колко сериозна е ситуацията?

Къде, колко и какво са тактическите ядрени оръжия на САЩ в Европа.

По последни данни САЩ разполагат с около 190 тактически ядрени бомби В61-3 и В61-4 в Европа. Те са разположени в шест авиобази в пет държави:

• Klein Brogel (15 бомби) в Белгия;
• Volkel (15 бомби) в Холандия;
• Buchel (15 бомби) в Германия;
• Авиано (20 бомби) и Геди (15 бомби) в Италия;
• Инджирлик (20 бомби) в Турция.

Носителите на бомбите В61 са така наречените самолети с двоен капацитет на САЩ и някои други страни от НАТО.

За ядрените бомби от въздушните бази Авиано и Инджирлик това са многоцелеви ударни изтребители F-15E и многоцелеви изтребители F-16C/D на ВВС на САЩ.

Освен това по време на война ядрените бомби ще бъдат доставяни до цели и със самолети на военновъздушните сили на европейските съюзници на САЩ в НАТО, членове на програмата на НАТО за съвместно използване на ядрени средства ("Съвместни ядрени мисии на държавите-членки на НАТО" или "Споделяне на ядрената отговорност"). Това са белгийски и холандски многофункционални изтребители F-16A/B (модернизирани по програмата Mid-Life Update и понякога наричани F-16 MLU) (от базите Klein-Brogel и Volkel), както и немски и италиански PA-200 Tornado (наричан още Tornado IDS) (от базите Бюхел и Геди).

Поне до 2010 г. турските многоцелеви изтребители F-16 също трябваше да бъдат използвани за ядрени мисии, въпреки че оттогава ядрената мисия за тях може да е била консервирана.

Други държави от НАТО участват в ядрената мисия на НАТО чрез конвенционални поддържащи операции, известни като SNOWCAT (Подкрепа на ядрени операции с конвенционална въздушна тактика).

Ядрени бомби, както и кодове за тях, ще получават от американците Белгия, Холандия, Германия и Италия само по време на война, с одобрението на президента на САЩ /ако и когато се вземе решение за използване на ядрено оръжие/.

В мирно време бомбите В61, разположени в европейски въздушни бази, се охраняват от американците и се контролират и поддържат от Ескадрилата за поддръжка на боеприпаси на ВВС на САЩ (MUNSS).

Пилотите на ВВС на САЩ и техните съюзници от НАТО се обучават да използват тактически ядрени оръжия по време на годишното учение Steadfast Noon. Последното такова учение се проведе над Южна Европа на 18-28 октомври 2021 г.

Тъй като бомбите В61 са най-старите оръжия в ядрения арсенал на САЩ, през февруари 2012 г. стартира скромно наречената Програма за удължаване на живота. Но в нейните рамки беше създадена нова ядрена бомба В61-12 с подобрени бойни способности и програмата се превърна в най-скъпия проект за ядрена бомба в САЩ (всяка бомба В61-12 струва повече, отколкото ако беше направена изцяло от същото тегло чисто злато, а общата цена на програмата е около 12 милиарда долара).

За първи път в историята на американския ядрен арсенал бомбата В61-12 стана прецизно управляема. Има инерционна навигационна система, както и контролирана опашка (Tail Kit Assembly (TKA)) от Boeing вместо фиксирани стабилизатори. Вероятното кръгово отклонение от целта на новата бомба е намаляло до около 30 м (за старите модификации тази цифра е 110-180 м).

Бомбите В61-12 използват подобрен ядрен заряд на бомбите В61-4 със същия диапазон на производителност (0,3 kt, 1,5 kt, 10 kt и 50 kt). Тестовете (без ядрен заряд) показаха, че при изпускане бомбата напълно потъва в земята. Това я прави подходяща за унищожаване на добре защитени подземни цели. Управляемата опашка осигурява на бомбата В61-12 способност за планиране към целта, която липсва на предишните модификации, които могат да падат само по балистична траектория. Това ще позволи на самолетите-носители да изхвърлят В61-12 на по-голямо разстояние от целта, което ще намали вероятността самолетите да бъдат поразени от системите за противовъздушна отбрана.

Новата авиобомба ще замени всички останали на въоръжение стари модификации на авиобомби В61 – стратегическите В61-7 и тактическите В61-3 и В61-4.

Всички тези бомби ще бъдат преработени в завода Pantex (близо до Амарило, Тексас) във вариант В61-12.

Общо се смята, че се планира да бъдат направени около 480 бомби В61-12, които ще издържат поне още 20 години. Техните носители ще бъдат стратегически бомбардировачи В-2А и В-21, както и многоцелеви изтребители и изтребители-бомбардировачи F-15E, F-16C/D, F-16 MLU, PA-200 Tornado и F-35.

Първата серийна бомба В61-12 беше сглобена в САЩ на 23 ноември 2021 г. Пълномащабното серийно производство започна през май 2022 г. и ще приключи през фискалната 2026 г.

Очаква се че през 2022 – 2024 г. В61-12 ще замени старите тактически въздушни бомби В61-3 и В61-4 в Европа.

Американските ядрени оръжия се появиха в Западна Германия още през март 1955 г. И въпреки че сега този арсенал е стотици пъти по-малък, отколкото в разгара на Студената война, той продължава да бъде обект на сериозен дебат.

Скок на вниманието към американските ядрени оръжия се случи през пролетта и лятото на 2020 г., когато възникна въпросът за необходимостта от замяна на остарелите самолети с двойно предназначение Tornado с нови, необходими на Германия, за да изпълни задълженията си по политиката на НАТО за "участие" в тактическите ядрени оръжия. Тогава ръководителят на фракцията на ГСДП в Бундестага Ролф Мютцених заяви, че ядрените оръжия в Германия не повишават нейната сигурност, а напротив, и че е дошло времето да се изключи възможността за разполагане на ядрени оръжия в бъдеще.

На този фон американският посланик в Полша на 15 май 2020 г. написа: "Ако Германия иска да намали ядрения потенциал на НАТО и да отслаби алианса, може би Полша, която ясно изпълнява задълженията си, осъзнава рисковете и е на източния фланг на НАТО, може да приеме подходящите сили и средства".

На това руският външен министър Сергей Лавров каза, че прехвърлянето на ядрени оръжия от Германия на Полша би било пряко нарушение на основополагащия акт Русия – НАТО, в който НАТО се ангажира да не разполага ядрени оръжия на територията на новите членки на НАТО.

В Полша официалните лица мълчаха по-дълго, но в крайна сметка в началото на юни 2020 г. ръководителят на полското Бюро за национална сигурност Павел Солох каза, че Варшава в момента не преговаря с Вашингтон относно разполагането на ядрено оръжие на неговата територия. Историята обаче не свърши дотук.

През 2020 г. фракцията на SPD в Бундестага публикува документ, призоваващ за пълното премахване на ядрените оръжия.

В САЩ и НАТО възникнаха сериозни опасения, че политическият завой на Германия наляво може да доведе до нейното оттегляне от режима на НАТО за съвместно използване на ядрени оръжия.

В тази атмосфера на несигурност относно съдбата на американските атомни бомби в Германия отново изплува идеята за прехвърлянето им на Изток. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза на 19 ноември 2021 г.: "Очаквам Германия да продължи да бъде част от системата за ядрено споделяне, това е много важно за цяла Европа, това е многостранен формат, но алтернативата на това може ядрените оръжия да се окажат в други европейски страни, по-специално на изток от Германия, т.е. в Полша".

Полските военновъздушни сили са въоръжени с многоцелеви изтребители F-16C/D, вече сертифицирани за използване на ядрени бомби В61, а през втората половина на това десетилетие към тях ще се присъединят стелт изтребителите-бомбардировачи от пето поколение F-35A, също наскоро сертифициран в САЩ. В този смисъл Полша е в изгодна позиция по отношение на балтийските страни, които нямат собствена бойна авиация, особено самолети с двойно предназначение. И в случай на прехвърляне на ядрени оръжия, техните носители също ще трябва да бъдат предислоцирани там. А в случая с Полша няма нужда от това – достатъчно е да се обучат полски пилоти, които освен това участват в ядрените учения на НАТО Steadfast Noon от няколко години, макар и да извършват неядрени поддържащи мисии.

В Русия изявлението на генералния секретар на НАТО беше оценено по следния начин: "Ако той наистина е казал така, то за НАТО, чийто колективен глас е генералният му секретар, основополагащият акт Русия – НАТО вече не съществува".

Тази заплаха може да бъде неутрализирана с помощта на сили и средства, дислоцирани на руска територия (включително Калининградска област). Фактът, че американските ядрени оръжия засега няма да се появят в Полша, не означава, че те никога няма да бъдат там.

"Червените линии" за Русия в случая с ядрените бомби В61 не трябва дори да бъдат разполагането им в Полша, а началото на строителните работи по създаването на специални хранилища за тези бомби в полските въздушни бази и началото за обучение на полски пилоти за използване на ядрената В61. По-точно термоядрена, тъй като бомбата В61 е термоядрена, т.е. двустепенно (двуфазно) ядрено оръжие, базирано на принципа на радиационна имплозия. Четири променливи скорости на зареждане (0,3kt, 1,5kt, 60kt и 170kt), които могат да се задават по време на полет.

Турция, строго погледнато, се намира в Азия, но попада под отговорността на Европейското командване на САЩ (EUCOM).

Способните да носят както конвенционални, така и ядрени оръжия бомбардировачи ще бъдат заменени от изтребители-бомбардировачи F-35A от пето поколение. Германските самолети Tornado ще бъдат заменени от американски изтребители-бомбардировачи F-18F Super Hornet. А италианските военновъздушни сили ще заменят Tornado като носители на ядрени оръжия с F-35A.

Най-малкият капацитет на заряда в ядрения арсенал на САЩ (300 тона TNT).

Максималният разрушителен потенциал на В61-12 срещу подземни цели се оценява като еквивалентен на оръжие с мощност на експлозия на земята между 750 kt и 1250 kt. Дори при минимална мощност от 0,3 kt, експлозия В61-12 на дълбочина няколко метра под земята е еквивалентна по отношение на увреждащия ефект на оръжие с наземна експлозия с мощност от 4,5 до 7,5 kt.

Белгийските и холандските F-16 MLU и немските и италианските Tornado имат аналогови, а не цифрови интерфейси за комуникация с В61-12. Следователно от тези машини новите бомби могат да се използват само в балистичен режим с блокирана контролирана опашка, настроена като обикновени, тоест неуправляеми бомби.

Ако Германия приеме F/A-18F Super Hornet като самолет с двойно предназначение, тогава те ще трябва да бъдат сертифицирани като носители на В61-12 (засега нямат такъв сертификат).

На този фон на 1 август т.г. Москва направи класическа дипломатически ход и предложи да преговаря със САЩ за ядрено изтегляне на европейския континент, като официален представител на Кремъл очерта условията при които Русия ще изтегли своите тактически ядрени оръжия от Беларус, а именно, че САЩ трябва да демонтират своята ядрена инфраструктура и да премахнат всичките си ядрени бойни глави от Европа.

Русия може да обмисли изтегляне на тактическите си ядрени оръжия от Беларус, ако САЩ и НАТО прекратят враждебната си политика към Москва и Минск.

Това предполага пълно изтегляне на всички ядрени оръжия на САЩ на територията на САЩ и премахване на съответната инфраструктура в Европа.

В средата на юни Путин потвърди, че първите руски ядрени бойни глави вече са позиционирани в Беларус и това по-късно беше потвърдено от президента Лукашенко.

Написах "класически ход", защото подобна ситуация вече се случи в Европа през 80-те години между СССР и САЩ, като "кризата Пършинг 2".

Да се върнем към 80-те години, и по-точно към "ядрената 1983 г.", когато войната между СССР и САЩ трябваше да започне.

Учебният сценарий беше следният…

"…Провокационни действия на САЩ и техните съюзници от НАТО доведоха до криза в отношенията със СССР и страните от Варшавския договор. В Централна Европа по линията, разделяща частите на Съветската армия и войските от НАТО, станаха стълкновения. Военното напрежение растеше и придоби необратим характер. Президентът Рейгън даде заповед за начало на военните действия срещу СССР. Петък, 19 юни 1982 г. СССР нанесе превантивен удар по САЩ и страните от НАТО…"

За щастие, това не беше историческа хроника, а отработваната легенда на стратегическите учения "Щит-82". Но само една година по-късно, през есента на 1983 г., всичко това можеше наистина да се случи.

Да припомним какви бяха ученията "Щит-82".

Те започнаха на 14 юни 1982 г. и в тях участваше цялата гигантска военна машина на СССР и на армиите на страните от Варшавския договор. Кулминацията на ученията настъпи на 17-18 юни. Първа стартира ракета със средна далечина "Пионер". 15 минути след нейния старт тя удари целта на полигона Емба в Казахстан. След това от борда на атомната подводница K-92 беше изстреляна балистична ракета Р-29М, чиято бойна глава порази целта на Камчатка. След това от шахтените установки на Байконур бяха пуснати две балистични ракети УP-100, чиито бойни глави бяха успешно прехванати от две противоракети А-350.

С ракети "Циклон" и "Космос-3М" в промеждутък 50 минути беше пуснат спътник-изтребител "Космос-1379" и навигационен спътник "Космос-1380". Първият прехвана спътник-мишена, имитиращ американски навигационен спътник.

През същия ден ракетни пускове правеха и корабите на морския флот на СССР, стратегически бомбардировачи Ту- 95 и Ту-160, оперативно-тактически ракети и др.

Според Генералния щаб ученията трябваше да бъдат още по-мащабни, но в последния момент бяха намалени от ЦК на КПСС.

Атомните подводници трябваше да изстрелят 20 балистични ракети от района на Северния полюс, Охотско и Баренцово море. Една от тях трябваше да изстреля целия боекомплект. Тази уникална операция с едновременен пуск на 16 ракети от една подводница беше направена чак на 6 август 1991 г.

Освен това подводниците трябваше да изстрелят 20 крилати ракети. Частите на стратегическите ракети на цялата територия на СССР по команда от ракета от системата "Периметър" трябваше да пуснат 14 балистични ракети, чиито глави трябваше да бъдат прехванати от противоракетите А-350.

Според първоначалните планове, на орбита трябваше да бъдат изстреляни два спътника за фоторазузнаване, навигационен спътник от системата "Парус", три спътника от системата ГЛОНАСС, спътник за радиотехническо разузнаване, спътник-изтребител Р-36 с орбитална бойна част и накрая космическият кораб "Союз-Т" с двама космонавти на борда, който още на втората обиколка трябваше да се стикова с орбиталната станция.

Реално планът на "Щит-82" се получи по-скромен, но и така впечатли Запада. Там на последния ден на ученията дадоха названието "7-часовата ядрена война".

Каква беше предисторията на ученията?

През февруари 1978 г. САЩ прекратиха преговорите за ограничаване на военните действия в Индийския океан, през юни 1979 г. бяха прекратени преговорите за ограничаване на противоспътниковите системи. На 6 август 1979 г. американците организираха изтичане на информация, че президентът Картър беше подписал директива 59, според която ядрени удари в началото се нанасяха само по военни обекти на СССР и се предполагаше, че ще се води продължителна ядрена война. На територията на СССР бяха определени 20 000 военни цели, 15 000 промишлени обекта и 2000 центрове за управление. По този начин администрацията на Картър демонстрираше готовност за ядрена война. Дошлата след него администрация на Рейгън беше още по-агресивна.

Така стигаме до американските ракети със средна далечина "Пършинг-2", разполагани във ФРГ, които рязко промениха картината на континента. С долетно време само от 6 минути до цели в европейската част на СССР те оставяха малко време за взимане на решение за ответен ядрен удар.

През май 1981 г. на заседание на Политбюро на ЦК на КПСС беше съобщено, че САЩ планират ядрен удар по СССР. КГБ и ГРУ започнаха операцията РЯН (ракетно-ядрено-нападение), чиято цел беше откриване на подготовката за удар по СССР и търсене на възможности за неговото предотвратяване. САЩ блъфираха и демонстрираха готовност за ядрена война, а ръководството на СССР ги взе насериозно. И чак след събитията 1982-1983 г. стана ясно, че блъфът наистина можеше да доведе до реална ядрена война.

Военните провокации срещу СССР се съчетаваха с политически. Това беше речта на Рейгън на 8 март 1983 г., в която той нарече СССР "империя на злото". Този израз бившият актьор взе от филма на Джордж Лукас.

На 23 март 1983 г. Рейгън обяви програмата за Стратегическата отбранителна инициатива за създаване на противоракетната система с космическо базиране, преименувана в "Звездни войни".

Даже и днес тази инициатива е нереализуема от техническа гледна точка, да не говорим за началото на 80-те години. Но ръководството на СССР, възприе тази програма като опит за нарушаване на ядрения паритет и за безнаказано нанасяне на първи ядрен удар. Това беше настъпателна инициатива.

Но речите на Рейгън не бяха върхът на напрежението през 1983 г. На 1 септември 1983 г. беше свален южнокорейският Боинг-747. За това са написани стотици анализи и книги. Най-вероятно ставаше дума за мащабна провокация на САЩ, която усложни още повече отношенията на СССР със Запада.

На 26 септември 1983 г. съветските спътници откриха стартове на междуконтинентални балистични ракети от страна на САЩ. За щастие радарната част на системата не ги потвърди. Разследването показа, че спътникът е бил заблуден от слънчевата светлина, отразявана от високите облаци.

Но върхът на напрежението дойде в началото на ноември 1983 г. Повечето жители на СССР и САЩ въобще не разбраха, че в тези моменти светът беше наистина на прага на ядрена война, за която се появиха няколко версии.

На 2 ноември започнаха командните учения на страната от НАТО Able Archer 83. Отработваха действия в случай на ескалацията на напрежението, водещо до ядрен конфликт. В ученията се включиха и президентът Роналд Рейгън, вицепрезидентът Джордж Буш-старши, Маргарет Тачър, Хелмут Кол.

Съветското разузнаване откри, че в ученията бяха използвани нови, много по-сложни шифри, които се вписваха в сигнатурата на ядреното нападение. Без да знаят съдържанието на тези съобщения можеше да се предположи, че става дума за консултации за използване на ядрено оръжие.

Привеждането на войските от НАТО от степента на бойна готовност DEFCON-5 (мирно време) до DEFCON-1 (състояние на война) беше последната капка. Съветските лидери бяха почти уверени, че под прикритието на ученията се готви ядрено нападение. Напрежението спадна чак на 11 ноември, когато завършиха ученията Able Archer.

Но какво ставаше всъщност?

Според някои секретни информации войната трябваше да започне на 7 ноември 1983 г. с невиждана дотогава диверсия. В момента, когато на Мавзолея на Червения площад бяха съветските ръководители и минаваше манифестацията, трябваше да бъде взривено маскирано под лозунг ядрено устройство с мощност 0,1 килотона. Взривът в центъра на Москва трябваше да разруши Мавзолея и ГУМ, източната част на кремълската стена, да убие няколко хиляди демонстранти, цялото съветско ръководство и да предизвика хаос и паника в държавата.

Едновременно трябваше да бъдат приведени в действие току-що разположените в Европа ракети "Пършинг-2" с далечина на полета 1770 км, достатъчни за унищожението на подземните командни пунктове. Главите на тези ракети проникват до 90 метра под Земята и там взривяват ядрения заряд с мощност от 5 до 80 килотона.

САЩ не се страхуваха от ответен удар. За изстрелване на ядрено оръжие можеха да вземат решение само трима – Андропов, Громико и Устинов. Но те трябваше да бъдат унищожени още в първите секунди на войната. Ракетите щяха да останат в шахтите.

Подготовката за войната ставаше под прикритието на споменатите военни учения Alba Archer-83. Именно в този ден в САЩ беше въведена степен на бойна готовност DEFCON-1, означаваща, че САЩ се намират в преддверието на конфликт с възможно използване на оръжие за масово унищожение. До това равнище войските на САЩ не бяха въведени нито преди, нито след ноември 1983 г.

Но на парада на 7 ноември 1983 г. Андропов не се появи. Това беше шок за съветския народ. От средата на 20-те години лидерите на партията и държавата винаги стояха на мавзолея, даже през есента на 1941 г. Три дни преди смъртта си там стоеше и Брежнев. Всички знаеха, че Андропов е болен, но бяха уверени, че той ще се появи. И в СССР и в САЩ. Но правителствената болница не влизаше в обсега на евентуалния взрив на Червения площад. Ядреното устройство, тайно внесено през Прибалтика, беше твърде слабо. Ако Андропов останеше жив щеше да оторизира ответен удар. Заради това, според някои източници в щаб-квартирата на НАТО в белгийския Монс, войната беше отложена.

Но ударът скоро беше нанесен по друг начин. През март 1985 г. за генерален секретар на ЦК на КПСС беше избран Горбачов, който подписа със САЩ през 1987 г. Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина, от който САЩ излязоха през 2007 г.

Но през 1987 г. неговите участници – САЩ и СССР, се задължаваха да не произвеждат, да не провеждат изпитания и да не разгръщат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна – от 1000 до 5500 км, и с по-малка – от 500 до 1000 км далечина. Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област – оперативно-тактическите комплекси "Ока", чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение.

Това стана по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г. Договорът ликвидира цял клас ракети – носители на ядрени бойни глави със средна далечина до 5500 км и с малка – до 500 км. Към юни 1991 г. договорът беше изпълнен. СССР унищожи 1846 ракетни комплекси със средна и малка далечина "Пионер" Р-12, Р-14, РК-55, "ОТР-22", "Темп-С", "ОТР-23 Ока", а САЩ – 846 комплекса със средна далечина "Пършинг – II", и с малка – "Пършинг – IA".

Тогава САЩ шантажираха СССР с бързите ракети "Пършинг", разположени в Германия. Днес шантажират, че ще разположат нови ракети и по-близо – Прибалтика, Полша.

Междувременно в началото на 90-те години на южния фланг на Русия и в други гранични райони се появиха нови заплахи – изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост.

САЩ разположиха в Румъния и Полша наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41.

Наземният противоракетен комплекс Aegis Ashore, в чийто състав влиза и системата за вертикален пуск, е аналогичен на универсалната установка Mk-41 и може да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, които могат да носят и ядрени глави.

Русия обаче успя през отминалите 30 години да реши задачите, които се решаваха с унищожените по договора РСМД комплекси и да ги прехвърли на други системи, които не нарушаваха договора, но са даже много по-ефективни.

Днес Русия има на въоръжение не само наземните комплекси "Искандер", но и крилатите ракети "Калибър" с въздушно и морско базиране, които бяха и са изцяло извън ДРСМД и не попадат под ограниченията му, като заявената далечина на тези ракети по наземни цели достига до 1500 км /според някои източници 2000-2500 км/.

Далечината на хиперзвуковия комплекс "Кинжал", включвайки и далечината на носителя "Ту-22М3", достига до 4500 км. Значи, без да нарушава ДРСМД Русия можеше и може с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпни само за ракетите със средна далечина.

Това е коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава съветските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопоставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес, за голяма изненада на американците, при високоточното оръжие и крилатите ракети Русия ги изпревари без да нарушава всички предишни договорености в тази област.

Това означаваше, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат технологичното изоставане от Русия да не се превърне в стратегическа безпомощност на Вашингтон. И американците излязоха от договора за средните и малки ракети.

Стратегическа грешка и блъф на САЩ.

На първо място, американците какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети.

Да си представим какъв е технологичният цикъл на производството на ракети от нулево равнище. За такова изделие, като ново поколение балистични ракети със средна далечина, той е около 10 години. А налични въобще нямат. Даже старите Tomahawk, които американците модернизират от 50 години, не са приспособени да носят например ядрено оръжие. Значи те са крилати ракети със средна далечина, но летят бавно и докато прелетят своите 2000 км, комплексите за ПВО на Русия ще ги унищожат.

Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети?

Ако става дума за балистичните ракети, американците нямат нищо. Нищо? Последната такава ракета беше "Пършинг-II", която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва. По онова време "Пършинг" беше добра ракета, но днес американците ще трябва да създават нова ракета от нула. Това също е задача минимум за 20 години.

Добре, ако вземат да приспособят онова, което имат? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C – крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух – повърхност.

По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели.

Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух – повърхност. Ракетата вече е доста стара. Започнаха да я разработват в средата на 90-те години. В началото се предполагаше, че ще отиде и във флота, но през 2005 г. ВМС се отказаха от покупката на почти 500 бройки.

Добре, американците са ясни.

Какво противопоставиха руснаците на САЩ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.

Най-простото нещо е създаването на сухопътен вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър". Всъщност още през 2007 г. Русия показа такива комплекси, като на всеки могат да се разположат 4 или 6 ракети "Калибър". Но тогава целият свят мислеше, че далечината на "Калибър" е 380 км. Но, когато стана ясно, че даже с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км, ракетата придоби съвършено нови черти. Значи, още преди 15 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета Х-101 с обикновен заряд и Х-102 – с ядрен заряд. С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен – 5500 км. Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики бомбардировачи, но приспособяването й в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице.

На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс "Искандер". На него сме се спирали много пъти. Например през януари 2017 г. неговият генерален конструктор заяви, че е направено предложение за модернизиране на "Искандер" и че този комплекс ще се намира в строя 25-30 години. По-късно беше съобщено, че се разработват нови типове ракети за "Искандер" с увеличена далечина и точност.

Междуконтиненталната балистична ракета "Ярс-М", изпробвана на далечина от 2000 км до 6000 км, като нормираната далечина може да бъде и 1000 км, и 800 км. Значи, има функциите и на междуконтинентална, и на средна ракета. Отгоре на всичко е лека и нейната платформа може да се прехвърля със самолет, т.е. може да стане пребазиране за няколко часа.

И накрая е въпросът, че "американците със своите ракети в Европа ще поразяват територията на Русия, а руснаците със своите средни ракети няма да могат да поразяват територията на САЩ". И това не е истина. Още през 1984 г. тогавашният министър на отбраната на СССР Устинов планираше разполагане на Чукотка – под Анадир до Канада съветските ракети СС-20 "Пионер", които имаха далечина на полета около 5000 км и покриваха цялото западно крайбрежие на САЩ – до Лос Анжелис. Още тогава беше създадена инфраструктурата за такива ракети. Там беше прехвърлена специална дивизия за охрана на този нов ракетен район. Министърът на отбраната Сергей Шойгу още през 2015 г. заяви, че Русия отново ще възстанови дивизията за брегова охрана. Къде именно – на Чукотка, до Анадир. Огромната подземна инфраструктура е отдавна налице. Трябва само да се разконсервира.

Значи, нещата са много по-сложни. Всъщност, при ракетите нещата никога не са били прости. Особено при по-малките – тактическите.

Това означава край на една и начало на друга ядрена епоха, която не може да се предвиди.

И това не започна през 2022 г. в Украйна, а много-много по рано.