Еxtra Фокус

На територията на съвременен Судан, на брега на Червено море, в древността е имало регион, известен като Нубия.

Историята на Нубия е тясно свързана с Древен Египет.

В този район се намират около 250 древни пирамиди в различна степен на запазеност. Много от тях са унищожени едва през 19 век, когато тук пристигат европейските войници. Но не всички са били унищожени.

Тези структури /1/ се наричат пирамидите Мерое в чест на Мероитското кралство (известно още като Куш). Те са много по-малки от древноегипетските и се смятат за не толкова древни. Учените казват, че са построени около 800 години след като египтяните са спрели да строят пирамидите си.

Подобно на древните египетски пирамиди, пирамидите на Мерое са богато украсени с различни фрески от живота на владетели и на обикновени хора.

Пръв ги изследва френският минералог Фредерик Кайо през 1821 г., като в същото време се натъква на много любопитна фреска, за която все още се спори.

Тази фреска изобразява човек с наистина огромни размери /2/, на раменете си той носи два слона наведнъж. Освен това слоновете имат бивни, тоест те са напълно възрастни животни.

Човекът изглежда най-обикновен, това не е божество и не е някакво чудовище от митовете.

На него няма дрехи, сякаш е роб или бедняк.

Забележителното е, че чертите на лицето му, според изследователите, са по-скоро кавказки, отколкото египетски, а косата му не е черна, а руса. Че русата коса не е просто резултат от избледняване на цвета с течение на времето се вижда от факта, че и двата слона са очевидно тъмни.

В тази връзка можем да си припомним и бележките на римския историк Йосиф Флавий от 79 г. пр. н. е., в които пише, че последният от египетските гиганти е живял по времето на управлението на Исус Навин (13 век пр. н. е.).

Флавий описва, че тези гиганти са имали големи тела и лица, много различни от тези на обикновените хора, и че са били "удивителни за гледане и страшни за слушане на силните им гласове, които са звучали като рев на лъв".

И също ще припомним историята за мумифицирания пръст на гигант, /уж/ намерен някъде в древноегипетско погребение /3/.

През 1988 г. Грегор Сперри, швейцарски бизнесмен и любител на древния Египет, се свързва с египетска банда от "черни археолози", които са плячкосвали древни гробници. И го завели при човек на име Нагиб, който показал на Сперри огромен мумифициран човешки пръст, увит в парцал.

Говорело се, че този пръст се е пазил около 150 години в семейството на Нагиб, чиито предци също са били крадци на гробове, и че те го ценели много и го показвали само на няколко души.

Дължината на пръста е била 35 см, дебелината – 6 см. След като внимателно разгледал пръста, Сперри разбрал, че той принадлежи на реално биологично същество, че не е фалшив.

Пръстът изглеждал като отрязан с нещо остро, а на места кожата била повредена. Между изсъхналата кожа са се виждали остатъци от гъбичките, а нокътят едва се е държал на мястото му. Също така по кожата на някои места е имало следи от ухапвания, като от плъх или мишка.

Сперри бил зашеметен, тъй като този размер на пръста означавал, че носещият трябва да е бил висок поне 5-6 метра.

Но той все още е бил скептичен и Нагиб му показал папка с документи, които показвали, че това са истински останки. Имало и рентгенова снимка на пръста, където ясно се виждали костите.

Нагиб отказал да каже на Сперри къде е открит пръстът, но намекнал, че мястото е скрито някъде в дъното на Голямата пирамида на платото Гиза и че там има "огромни празни гробници".

Сперри направил няколко снимки на пръста и дълго време се молил на Нагиб да му продаде пръста, но той категорично отказал и взел пръста, като го увил отново в парцал.

През 2009 г. Сперри се завръща в същия град Биър Хукър и се опитал да намери Нагиб, но не успял. Той показал снимки на пръста на учените, но те нямали мнение за случая.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ