Преди 28 години, през лятото на 1995 г. създадохме и регистрирахме националното Движение неутрална България – ДНБ.

Учредителите бяхме група общественици, политици и дипломати, които бяхме работили у нас и по света по въпросите на европейската и световната сигурност – Хелзинки, по разоръжаването и мира – Виена, по Варшавския договор и НАТО, по интеграцията в СИВ и ЕИО, по СССР и САЩ, по балканските въпроси и т.н.

/б. р. – Учредител и Регистратор на Движението беше Красимир Иванджийски, съпредседатели бяха двамата с дипломата-посланик Любомир Шопов. Което означава, че де юре и де факто Движение неутрална България продължава да съществува, и че неговите идеи са актуални даже повече отколкото преди 28 години./

Тук публикуваме отново целите и Политическата платформа на ДНБ във вида, в който бяха публикувани за първи път през лятото на 1995 г. на страниците на "Строго секретно".

Платформата е достатъчно актуална и днес, в условията на започналата Трета световна война, в която България, заради националните предатели и унищожители е в критична позиция – на изчезваща или изчезнала вече държавност, и на безпрецедентна демографската катастрофа.

Движението от началото беше отворено за всички. Декларираха съпричастност и подкрепа хиляди българи – от ляво и отдясно, от всякаква възраст и професия, от цялата география на страната, от всички социални сечения и т.н. Една година по-късно, през лятото на 1996 г. движението наброяваше над 600 000 българи, които предвиждаха необходимостта от обявяване на активен неутралитет на България и от провеждане на референдум по този въпрос.

Разбира се, веднага срещу нас започна огромна компания от среди в САЩ, НАТО, Англия, Германия и Израел, от местните перестройчици около Луканов, Желев и Стоянов и др. Появата на Движение неутрална България с неговата платформа можеше да стане кошмар за глобалистите в Източна Европа.

Годината беше 1995 г. Разширението на НАТО, въпреки договореностите между САЩ и СССР, вървеше. Появата на тенденции към неутралитет в бившите социалистически страни можеше да стане заразително и да наруши техните планове, които проличаха още през 1997 г.

Тъй като разполагахме с аналитичен потенциал и международен опит предвиждахме, че този процес ще започне и завърши с геополитически преврати и контрареволюции в Източна Европа и с ликвидирането на тяхната държавност и независимост.

Последвалите го тогава събития потвърдиха, че неутралитетът може да бъде алтернатива не само за България на фона на безумието, обхванало съвременния свят. А набутването ни в НАТО от лицата Желю Желев, Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски и Соломон Паси без допитване на българите е едно от най-големите национални престъпления и съюзяването на нацизма и ционизма кулминирало днес в Украйна.

Въпреки всичко идеята за неутралитет отново е актуална, още повече че само след няколко месеца Европа и светът ще се окажат в нова геополитическа икономическа и военна ситуация, в която десетки страни ще декларират неутралитет като по този начин ще възстановят Движението на необвързаните от времето на Студената война, в което по онова време влизаха над 120 държави.

Възможно ли е това? Напълно. Неутралитетът е въпрос на едностранно изразена воля от една държава с международни гаранции от международни структури или група държави. Въвличането от НАТО и на неутралните Финландия и Швеция във военната структура на пакта показва страхът на НАТО от реанимирането на тази идея.

От друга страна центробежните сили се засилват в Унгария, Германия, Италия и др.

От трета страна ще ви припомня как най-големият политик на Франция от ХХ век ген. Шарл де Гол излезе от военната структура на НАТО и изпъди базите на САЩ, от което американците дълги години не можаха да се съвземат. И че ставащото днес във Франция, след връщането й във военната структура на НАТО, е устремно свличане към национална катастрофа.

От четвърта страна, не е трудно да се предвиди, че поражението на НАТО в Украйна ще означава и изчезване на НАТО, и че неговото изчезване ще означава историческо поражение на САЩ.

Кои ще са ни съюзниците, кой ще ни дава гаранции за сигурността, къде ще влизаме и излизаме като и еврото няма да го има?

В тези две изречения е събрана голямата картина на днешния и утрешния ден на Европа.

Има ли шанс идеята за неутралитет? Не само че има, но в условията на новата национална катастрофа, в която се намира България, може да е единственият все още шанс за спасение и последен опит преди да настъпи дългата нощ на безвремието.