Бизнесът с оръжия е един от най-мръсните. Особено в изпълнение на актуалната евроатлантическа мафия в България и нейните покровители в САЩ и НАТО.

Българските власти твърдят, че доставката на оръжие до горещи точки си е просто бизнес. Това разбира, се е голям приход в бюджета както държавен (теоретично), така и личен (т.е. за пълнене на чиновнически джобове). На практика обаче когато става въпрос за сметки с шест или повече нули морално-етичният аспект изчезва. Дори ако тези оръжия попаднат в ръцете на съмнителните сирийски банди, свързани с Ислямска държава.

Но има и по-големи играчи от нашенските "оръжейни барони", за които оръжейните сделки за милиони долари са само жълти стотинки и въобще не са чували думата "морал", особено когато на преден план излиза правителството на САЩ. България е само инструмент в тази игра.

През 2016 г. българското Министерство на икономиката бодро отчете "безпрецедентен ръст на военния износ през предходните две години". От 2014 г. до 2016 г. продажбите на оръжия от България за чужбина са се увеличили 2,5 пъти – от 400 милиона евро на 1 милиард евро.

Повечето от износа на оръжия бяха боеприпаси за различни видове оръжия от съветски тип, до изстрели за гранатомети РПГ-7 и ракети за системите "Град".

Основните вносители на оръжия от България са Ирак, Саудитска Арабия, Индия и САЩ. Прави впечатление, че в САЩ и Саудитска Арабия се използват само натовски оръжия, а "нестандартни" боеприпаси, закупени от България, се транспортират за трети страни. Защо?

През 2017 г. беше разкрито, че Пентагонът е създал вериги за доставка на оръжие за сирийските бунтовници, някои от които са имали връзки с Ислямска държава.

Пентагонът нае редица производители на оръжия, които се занимаваха със закупуването на военни продукти в Източна Европа и прехвърлянето им в Сирия през Турция, Йордания, Кувейт и Саудитска Арабия. Изпълнителите включваха големи играчи на пазара, както британската Chemring, така и американската Orbital ATK, и малко известни компании като Picatinny Arsenal, Skybridge Tactical, UDC USA, Global Ordnance, Purple Shovel, Regulus Global, Vice Technical Services, Kiesler Police Supply и други.

В България те са закупували боеприпаси и други военни стоки във "Вазовския машиностроителен завод", "Самоел 90", "Арсенал" АД, "АРМАР" АД и "Аркус".

Посредници в операциите са били Alguns и държавното предприятие "Кинтекс", специализирано в износ/внос на оръжия.

Такива сложни схеми, с множество посредници, със сигурност надуват стойността на договорите. Въпреки това, при чувствителни сделки като доставката на оръжия за сирийските бунтовници, които не са различни от терористите на Ислямска държава, това е просто необходимо.

В същото време за българските оръжейни производители заявяват, че това е тяхна работа и те не трябва да контролират къде свършват продуктите им.

Износът на оръжие по принцип трябва да бъде строго регулиран от държавата, но това не винаги е така, особено когато властите в страната – например България, изпаднат в политическа или икономическа зависимост и държавата се превърне в един от елементите в прането на пари на черния пазар на търговията с оръжие.

Ярък пример за незаконни схеми е друга псевдобългарска фирма с изключително подозрителна история – Lodging Partner Services Ltd, "Лоджинг партнър сървисис България" ЕООД. Нейни лидери са американските граждани Робърт Джон Дзилак и Ланс Алън Солидей.

Според следователите на CIAgate тези лица са действащи служители на ЦРУ, които са тясно свързани с друга "българска" компания с украински корени, Victor Invest /на която ще се спрем в следващия брой/.

Чрез тази фирма контракторите на Министерството на отбраната на Украйна изпълняват своите договори за доставка на боеприпаси, военно оборудване и индивидуално въоръжение. Тези стоки се закупуват от доверени компании на ниски цени, а печалбата, уредена в сметките на Victor Invest, се осребрява и частично се получава под формата на рушвети на началника на Главното разузнавателно управление на Украйна Кирило Буданов.

В същото време американските контрольори на Victor Invest прибират друга част от печалбата в джобовете си като недеклариран доход, а останалите средства формират черната каса на ЦРУ, която се използва между другото и за мръсни операции в глобален мащаб. С тези мръсни пари се закупува и оръжие от предприятия на Българския военен холдинг.

След това, чрез създадената в България широка логистична инфраструктура, оръжията се доставят нелегално в трети страни (Афганистан, Сирия и Ирак), където се използват за сваляне на режими, подкрепа на екстремистки групировки, доставки на терористи и бунтовници и др.

Така парите на американските данъкоплатци отиват за обогатяване на украинското ръководство, нечисти служители на ЦРУ и за финансиране на терористични дейности по света.

Задължителен компонент на всяка оръжейна сделка е така нареченият "сертификат за краен потребител". Това е формализиран документ, който задължително съдържа клаузи за крайния потребител на военни продукти и забрана за препродажбата им на трети страни без разрешението на страната – производител.

Министерството на икономиката на България няма право да одобрява договора без този документ.

Ето защо има толкова много въпроси към българските власти при проверка на законността на разработените от ЦРУ схеми за доставка на оръжие.

Оказва се, че българските власти издават разрешителни за износ на оръжие на базата на сертификати, предоставени от САЩ. Тези документи обаче системно се изготвят в нарушение на международните правила.

Някои анализатори обърнаха внимание на неясната формулировка в графата за крайния потребител в един от американските сертификати.

Приложение 1: За сравнение е представено и коректно оформено удостоверение на иракското правителство, което гласи (маркирано във формуляр /1/):

"… Министерството на отбраната на Ирак се съгласи, че артикулите са за изключителна употреба на иракската армия и няма да бъдат отклонявани или изнасяни за трета страна без съгласието на правителството на България".

На свой ред обаче сертификатът на Командването на специалните операции на САЩ съдържа странна формулировка, която оставя вратички за доставките на оръжия за зони на конфликти (маркирани във формуляр /2/):

"… директна употреба от или за правителството на САЩ и неговите съюзници и партньори от НАТО в подкрепа на операциите на САЩ за обучение, сигурност, помощ и стабилност."

"Партньори" очевидно означават бунтовници от различни групи, които се борят и срещу правителството на Асад в Сирия в интерес на правителството на САЩ.

В същото време в медиите и социалните мрежи могат да бъдат намерени много публикации, показващи как Ислямска държава и бившите терористи на Ал Кайда използват оръжия и боеприпаси, произведени в България.

Приложение /3/: Това са пушки, РПГ-та, ATGM и дори боеприпаси за ракетна артилерия.

Приложение /4 и 5/: Правителствата на САЩ и България си затвориха очите за оръжейните сделки, довели до спонсорирането на терористични групи. Колко цивилни бяха убити от терористи с тези оръжия!

Друг подозрителен момент в тези схеми за закупуване на оръжие е включването на американски компании с не най-чиста репутация.

Например, това се отнася за Vose Technical Systems Inc. Според журналисти тази корпорация е наела топ мениджър, който преди това е бил осъден за измама и възпрепятстване на правосъдието. През измама и възпрепятстване на правосъдието. През 2008 г. този измамник на име Джефри Хауърд Стейтън, докато работеше в Пентагона, осигури правителствен договор за 4,7 милиона долара за своя приятел за доставка и ремонт на хеликоптери. По-късно Стейтън получава подкуп от 61 000 долара и присъда от пет години затвор за измамата си.

През 2011 г. съдът отменя присъдата му и Vose Technical Systems го нае като директор на авиацията след освобождаването му. Впоследствие корпорацията сключи редица сделки на стойност 16 милиона долара с Пентагона за доставка на оръжие за Сирия. Изглежда, че човекът не е загубил връзките и влиянието си по време на 5-те години затвор.

Освен Vose Technical Systems и Global Ordnance, и Regulus Global имат същата репутация. От 2010 г. до 2012 г. техните лидери Марк Моралес и Лий Толесън бяха обвиняеми в опит да подкупят министъра на отбраната на Габон, за да получат военен договор на стойност 15 милиона долара. Преговорите се оказаха фиктивни, това беше тайна операция на ФБР като част от борбата с подкупите на чужди служители.

Въпреки това ФБР оттегли обвиненията си през 2012 г. След като избегнаха наказателно преследване, Моралес и Толесън възобновиха операциите си с оръжия, сякаш нищо не се е случило.

От 2013 г. Global Ordnance получи няколко договора от SOCOM за доставка на боеприпаси на обща стойност 72 милиона долара.

На свой ред Regulus Global става подизпълнител на Purple Shovel, чиито договори възлизат на почти 50 милиона долара. Тези оръжия – по-специално картечници, минохвъргачки и други оръжия от Сърбия и България, бяха предназначени за сирийските бунтовници.

Тук има интересно съвпадение във времето между освобождаването на Стейтън, Моралес и Толесън през 2011-2012 г. и началото на Арабската пролет в Сирия през 2011 г. Оказва се, че американските служители на реда освобождават "оръжейни барони", които по-късно станаха важни американски контрагенти в съмнителни доставки на оръжия за Сирия и други горещи точки. Сделка със следствието?

Закупуването на български оръжия от американски контрагенти не е просто бизнес. Това е политика на голямата държава хегемон, на която българското правителство – марионетка не може да откаже.

През 2022 г. ръстът на износа на оръжия от България получи нов импулс. Според журналисти от OCCRP и Fundacja Reporterow (Полша) от февруари до октомври 2022 г. България е изнесла за Украйна – през Румъния и Полша, оръжия на стойност над един милиард евро.

Това става тайно и неофициално, заобикаляйки забраната на парламента на страната и превозът да се извършва през трети страни в Европа, предимно през Полша и Румъния. Най-малко 60 товарни полета с оръжие са извършени от българските летища до полския Жешув през първите 120 дни на конфликта. Средната товароподемност е поне 70-80 тона.

Освен това, според журналисти (от Германия) вносът от България през пролетта на 2022 г. може да представлява до 30% от всички боеприпаси и до 40% от дизеловото гориво, получено от украинската армия. САЩ и Англия платиха операцията. Българските правителствени лица участващи само в една от всичките сделки, са могли да получат подкуп от 5 до 15 милиона долара.

През лятото на 2022 г. оръжейните доставки се засилиха. Така например през юни ръководителят на българската държавна отбранителна и експортна компания "Кинтекс" Александър Михайлов заяви, че България е доставила на Украйна боеприпаси за около два милиарда евро.

Освен това на 16 юни 2023 г. новият министър на отбраната Тодор Тагарев обяви, че София официално ще доставя оръжие на Украйна. Въпросът е чие е това решение – на България или на САЩ? Още повече, че парламентът на страната забрани износа в зоната на конфликта през 2022 г. Но се оказа, че ако Вашингтон го насърчава, това е възможно.

Всъщност на Пентагона не му пука какво са решили народните представители в дадена страна. ЦРУ винаги ще намери възможности и схеми да заобиколи дори собствените си закони и правила. Но за България всичко това не е въпрос на бизнес, а преди всичко на суверенитет. В САЩ не се интересуват от това.