Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

На прага на III световна война
От самолета и комплекса на „Страшния съд“ до „Мъртва ръка“ и бункерите на властта
Анализ на „Строго секретно“

На 10 септември, най-вероятно всичките руски самолети на "Страшния съд" /четири или пет/ се вдигнаха във въздуха в 03.00 ч. руско време и полетяха "нанякъде". "Нанякъде", защото всичките са изключили своите транспондери и не можеха да бъдат проследени. Но тъй като и в това имаше логика се предполагаше, че след изключване на транспондерите близо до Уралските планини, всичките включително самолета РА-96024, ID RSD309, който е президентския самолет, са кацнали на супер-секретния обект на планината Ямантау.

Самият общ полет на самолетите на "страшния съд" по това време на нощта беше много обезпокоителен.

Още по-обезпокоителен беше, ако се вземе предвид, че няколко часа по-рано Дмитрий Медведев, заместник-председателят на Съвета на федерацията (Сенат) на Русия, направи публикация, в която направи зловещата прогноза, че САЩ ще претърпят "поредна атака в стила на 11.09.2001 г., но с ядрен или биологичен компонент", без да обяснява кой ще е целта – самите САЩ, Русия или някоя друга държава.

Самото съчетание на тези факти дава основание да се спрем отново на този комплекс, който може да се нарече "комплексът на Страшния съд".

Да започнем от споменатите руски самолети на "Страшния съд", които са мобилни командни центрове в случай на ядрена война. Те са предназначени да транспортират висшето политическо и военно ръководство на страната в случай на ядрен "Армагедон".

Тези командни центрове са базирани на самолета Ил-96-400М.

Ил-96-400М е модернизираната версия на цивилния реактивен самолет за дълги разстояния Ил-96. В момента вариант на Ил-96-300 е и основно средство за пътуване на президента Владимир Путин по въздух, подобно на това на Air Force One на САЩ.

Ил-80 служи като самолет на "Страшния съд" на страната. Той е модифициран Ил-86 и е от съветската епоха. Тези самолети нямат прозорци извън пилотската кабина, за да предотвратят заслепяването на пътниците от ядрена детонация, както и за смекчаване на радиационните последици.

Руските космически сили разполагат с четири налични въздушни командни пункта Ил-80 и ще получат два въздушни командни пункта на базата на Ил-96-400М. След първата двойка се очаква трети нов самолет, базиран на усъвършенстваната версия.

Новият самолет ще има много по-голям обсег и възможност да зарежда гориво във въздуха и ще може да комуникира с подводници в радиус от 6000 км.

Самолетът ще бъде специално оборудван за предаване на заповеди и кодовете за изстрелване навсякъде, където се намират ракети-носители с ядрени боеприпаси, т.е. на страшната система "Периметър", т.е. на оръжието на абсолютното възмездие, наричано още "Мъртва ръка".

Още след като САЩ обявиха намерението си да се оттеглят от Договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обхват /РСМД/, по целия свят се заговори за възобновяване на надпреварата с ядрените оръжия. И за руската система "Мъртва ръка", която може автоматично да нанесе унищожително ядрено възмездие.

Коментарите за "Мъртва ръка" се засилиха и след излизането на САЩ и Русия от последния договор за глобална сигурност – Договорът за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия /СНВ-3/.

Става дума за руската система за ядрено отмъщение "Периметър", която на Запад по начин, характерен за американското въображение, се нарича "Мъртва ръка" или "Машината на Страшния съд" и т.н.

Особеността на тази система е, че тя е създадена да нанася автоматичен ядрен удар в случай на ядрена атака срещу Русия. Предполага се, че вражеският удар може да унищожи комуникационните системи, което прави невъзможно да се реагира на атака. "Периметър" трябва да анализира ситуацията и ако забележи признаци за атака срещу Русия – радиация, сеизмична активност и загуба на комуникация с командването – да даде командата за изстрелване на ответните ракети.

Следим тази тема от доста време, защото системата "Мъртва ръка" беше най-страшният отговор от времето на СССР срещу евентуална ядрена атака на САЩ или НАТО. Тя действа и днес, като командването се намира в секретен подземен център в планината Ямантау в републиката Башкортостан.

Става дума за факта, че Русия притежава чудовищно оръжие на възмездието, което гарантира ответен ядрен удар по противника даже в кошмарен случай, че в Москва или в Генералния щаб вече няма да има кой да взема решението за този удар. Уникалната система контраатакува автоматично, безотказно и апокалиптично.

Да си представим най-страшния вариант. Светът, балансиращ на ръба на войната, рухва. Срещу Русия, САЩ нанасят изпреварващ ядрен удар, чиято цел е да бъдат унищожени нейните ядрени сили. Руските ракети, стартиращи от шахтови пускови установки, от подводници и самолети, основните ядрени сили, мегаполиси, промишлени и военни центрове, пунктовете за управление са унищожени с един масиран удар на САЩ. Могъщият си ядрен арсенал Русия просто не е успяла да използва. Заповедта не е стигнала до ядрения център. Ядрените сили на Русия са слепи, неми и неподвижни.

Но в този момент става нещо. Унищоженият противник оживява. Хиляди ракети се изстрелват към западните страни и САЩ, и изтриват от лицето на Земята техните големи градове, военни бази, промишлени центрове и т.н.

Така работеше по времето на СССР системата "Периметър", наречена "Мъртва ръка". Тя изстрелва автоматично ответен ядрен удар. Гарантира старта на балистичните ракети от подводно, надводно и шахтено базиране, даже когато противникът е унищожил всички пунктове, даващи заповед за ответна атака.

Системата влезе на бойно дежурство през 80-те години. През 90-те години, в рамките на СНВ-2 беше свалена от дежурство и какво ставаше с нея беше неизвестно. Според някои данни тя е била включена отново след изтичането на срока на действие на СНВ-1 през декември 2009 г.

Вероятно системата има собствени независими командни пунктове – 4, които са разположени на големи разстояния един от друг и дублират своите функции. В тях действа главната и секретна част на "Периметър" – автономна, контролна командна система. Това е сложен програмен комплекс, създаден на базата на изкуствен интелект, който може да прави собствени изводи дали става ядрено нападение срещу Русия. При отсъствие на редови сигнали от нормалните командни пунктове на стратегическите ядрени сили "Периметър" пуска в действие операцията "Апокалипсис". От шахтите се изстрелват командните ракети, създадени на базата на междуконтиненталната ракета УР-100 (стартова маса 7 тона, далечина на полета – 11 000 км, две степени, течногоривен двигател). Те носят особена глава. Това е радиотехническа система. Когато ракетата лети над територията на страната изпраща пусковите кодове за целия ядрен ракетен комплекс и в един момент мъртвите подводници оживяват. От шахтите им излизат континентални ракети.

Същото става с мъртвите ракетни шахтени установки и стратегическата авиация. "Периметър" е особено устойчива срещу всички поразяващи фактори на ядреното оръжие. Извеждането й от строя е практически невъзможно.

Системата е проектирана така, че да остане в състояние на сън, докато не бъде активирана в случай на криза. Едва след това системата, използвайки сензори започва да следи мрежата от сензори за сеизмично, радиационно и въздушно налягане за признаци на ядрени експлозии. След това системата трябва да провери четири предположения /ако – тогава/.

Първо, системата удостоверява, че в страната е настъпила ядрена експлозия /или няколко експлозии/. Ако това условие е изпълнено, тя ще се опита да се свърже с Генералния щаб. Ако има връзка, системата решава, че отговорните лица са живи и сами могат да вземат решение за ответен удар, след което "Периметър" ще изчака от 15 минути до 1 час и след това, ако не открие признаци на нова атака, ще се изключи.

Но, ако комуникационната линия с Генералния щаб е прекъсната, "Периметър" ще направи извод, че е настъпил Апокалипсисът. Системата веднага ще прехвърли правомощията за изстрелване на ракетите на онзи, който се намира в този момент в специално защитените бункери дълбоко под земята. Това може да бъде и министър, изпратен във връзка с кризата, или 25-годишен младши лейтенант, който вчера още е бил курсант на военна академия. По този начин системата "Периметър" или "Мъртва ръка" няма правомощията и техническите възможности да изстрелва ракетите самостоятелно.

"Периметър" е уникална система, която все още няма аналози в света и казва на противниците, че Русия сама няма да нападне никого, но в случай на атака срещу нея последствията могат да бъдат страшни.

През 2020 г. беше съобщено, че руските стратегически ракетни сили ще получат най-новия мобилен комплекс ракетата "Сирена-М", който веднага беше наречен ракета за "Страшния съд", т.е. за системата "Периметър".

Какво е това оръжие и каква е целта му?

Комплексът "Сирена-М" ще бъде част от системата "Периметър", предназначена за автоматичен удар обратно срещу противника в случай на мащабна ядрена атака.

"Сирена-М" е онази ракета, която след като се издигне в небето "ще даде заповед" на останалите ракетни комплекси за атака срещу противника. Ето защо тя бе наречена ракета на "Страшния съд".

Модернизираният комплекс трябва да влезе в експлоатация до 2025 г.

Последните новини за "Страшния съд" бяха от 30 декември 2016 г., когато беше предаден за експлоатация вторият самолет Ил-96-300, в комплектацията "Салон", който може да изпълнява ролята на "Самолета на страшния съд", т.е. да осъществява командването и управлението на всички видове войски на Русия, както и на отделни части и даже батальони и на централен пункт на управление на стратегическите ядрени сили, ако техните наземни структури на управление бъдат унищожени.

Сега идва и новата ракета "Сирена-М", която вероятно е новата командна система. Тя носи особена глава. Това е радиотехническа система. Когато ракетата лети над територията на страната – изпраща пусковите кодове за целия ядрен ракетен комплекс и в един момент мъртвите подводници оживяват. От шахтите им излизат континентални ракети. Същото става с мъртвите ракетни шахтени установки и стратегическата авиация. "Периметър" е особено устойчива срещу всички поразяващи фактори на ядреното оръжие. Извеждането й от строя е практически невъзможно...

...Да се върнем към началото, т.е. дали самолетите са кацнали на планината Ямантау и какво се намира там.

Предполага се, че планината Ямантау, заедно с планината Косвински (600 км на север) е дом на голямо секретно ядрено съоръжение или бункер, или и двете. Появиха се и няколко публикации за супер секретния обект на Ямантау, в които се определяха строителите на подземния град, къде се намира, как се защитава, какви комуникации са предоставят и т.н.

В началото на 21 век Путин стана чест гост на южно-уралския ски курорт Абзаково, разположен на около 60 км от Магнитогорск. Но нито Путин, нито неговите помощници успяха да обяснят на обществеността защо държавният глава избра това място. Официално – Путин обичаше да кара ски там. Но имаше и неофициална версия – че президентът наблюдава завършването на строителството на таен подземен град, разположен в най-високата планина на Южен Урал – Ямантау (в превод от башкирски – "лоша глава", височина 1640 м).

Американците първи съобщиха на света за съществуването на таен планински обект в Южен Урал. На 16 април 1996 г. The New York Times публикува статия, в която се съобщава за мистериозна военна база, която се изгражда в Русия. Русия изгражда гигантски военен комплекс под земята в Уралските планини, твърдяха западни медии. Скрит в планината Ямантау в района на Белорецк (днес град Межгорие) в Южен Урал, огромният комплекс е свързан с железопътна линия и магистрала. В работата са включени хиляди работници.

Темата беше подета и от други чужди медии. Washington Times публикува статия на 1 април 1997 г. "Москва строи бункери в случай на ядрена атака". Русия реализира скъпа програма за изграждане на подземни убежища, тунели и командни пунктове, наследени от Студената война. В частност, продължава работата по създаването на подземен команден пункт за стратегическите сили в Урал, близо до град Белорецк.

Туристите, които ежегодно се изкачват на тази планина казват, че от началото на 2000-те години мерките за защита на околността на Ямантау са станали по-строги. От една страна планината се намира на територията на държавния резерват Южен Урал (те казват, че резерватът не е създаден там случайно) и че Ямантау се патрулира не само от рейнджъри, но и от военни.

Въпреки това дори жителите на Межгорие, разположено в подножието на планината, не знаят какво се крие в недрата на планината Ямантау. Съоръжението в Ямантау е със статут на повишена секретност – това е факт, всичко останало са само спекулации и предположения.

В планината Ямантау не са построени мини, а истински подземен град. Изграждането на подземна база в планината Ямантау наистина е започнало през съветските години по време на Студената война. Съоръжението е проектирано и изградено от управление "Строителство-30", подчинено на Министерството на отбраната.

Работата по изграждането на подземния град е завършена около 2002 г. (по времето на честите посещения на Путин в Абзаково). Оттогава се извършва постоянна работа за поддържане на комплекса (оттук и засилената охрана на територията). Клон на железопътната линия е свързан с планината Ямантау. От Магнитогорск е открита магистрала.

Градът в планината е предназначен за едновременно пребиваване на 300 000 души (например 400 хиляди души живеят в Магнитогорск, 1,5 милиона – в Екатеринбург).

В подземния комплекс, който е разделен на така наречените "домове", е създадена необходимата инфраструктура: комуникациите са свързани, изградени са системи за поддържане на живота. Създадени са всички условия, за да могат хората да останат в този подземен град поне шест месеца, без да напускат повърхността. Комплексът се състои от система от шахти с диаметър 30 метра и обща дължина около 500 км., колкото е околовръстния път на Вашингтон. И единствената разумна употреба на този вид обект е по време или след ядрена война. Няма друга причина страна, толкова финансово затруднена като Русия, да продължи да влива огромни ресурси в предприятие като Ямантау.

В Москва също има няколко такива бункера. За тях се знае много по-малко. Ако вярвате на американското разузнаване, в Москва има два огромни бункера, които могат да защитят политическия елит на страната в случай на ядрена война. Там могат да се поберат до 10 000 души. Единият от тях се намира на дълбочина 300 метра под Кремъл, вторият е недалеч от Московския държавен университет. Структурите са свързани с тунели, през които може да се стигне и до летище Внуково.

Още две отбранителни структури се намират на 60 км южно от Москва. Там се съхраняват запаси от храна, гориво, кислород, комуникационно оборудване и пр.

Какви са бункерите на властта по света.

Веднага след атаката на 11 септември 2001 г. Джордж Буш отлетя за базата Barksdale в Луизиана. От самолета нареди евакуация на Белия дом, Пентагона, Конгреса, Върховния съд и ЦРУ – общо 20 000 души.

От тази база Буш отлетя за Центъра за командване на стратегическите бомбардировачи и балистичните ракети на САЩ. Вицепрезидентът Дик Чейни пък замина за подземния център в Mount Weather – Вирджиния, откъдето ръководеше операцията "Денят на страшния съд".

Тя се появи още през 50-те години при президента Айзенхауер. Тогава опасността от ядрена война беше реална, както и необходимостта от подземни противоатомни бункери. Президентът на САЩ трябваше да бъде евакуиран на самолетоносач или в един от подземните центрове. В СЩА те са над 40.

В началото на 90-те години един от тях беше открит даже под хотела Greenbrier в туристическия център White Sulphur. Той беше убежище за 800 души, най-вероятно за членовете на Конгреса.

Най-важна обаче е базата в Offut – щаб-квартирата на стратегическите сили на САЩ. Триетажният бункер е оборудван със собствена електроцентрала, системи срещу магнитен резонанс и запаси от храна. До него в постоянна готовност са 4 самолета Е-4B, от които също могат да се контролират балистичните ракети.

В бункера в планината Cheyenne пък са укрити основните сървъри на правителството на САЩ.

Саддам Хюсеин имаше няколко десетки подземни убежища, които реално са миниградчета с всички необходими инсталации. Никога не се знаеше в кое от тях е Хюсеин. Обикновено те бяха под неговите 70 дворци.

Едно от убежищата беше построено от немска фирма. Стените му са дебели 2 метра и е изолирано с 3-тонни врати. Има няколко етажа, всеки отделен от другите с хидравлични прегради. Най-отдолу е квартирата на Саддам, която без проблем ще издържи и на най-силните подземни бомби, които американците използваха вече в Афганистан.

Най-голямото убежище обаче се намира под Пекин. Има коридори дълги 4000 км и 70 000 км подземни пътища. Ако някой има неговите планове може да излезе на повърхността чак на 100 км от Пекин. Системата от скривалища е наричана Подземна велика китайска стена.

Строителството й започна през 1969 г. по времето на Мао. След няколко години под Пекин вече имаше огромен град. Китайското ръководство има отделно убежище, откъдето се командват ракетите и спътниците. В тази подземна мрежа могат да се укрият 10 млн. китайци. В нея има фабрики, магазини, училища и кина.

В Европа строителството на подземни бункери беше прекратено отдавна.

Правителството на Германия например търси купувач на своя противоатомен мегабункер, намиращ се на 20 км от Бон, в тунела на някогашното метро. Той има площ от 83 000 кв. м., 897 помещения и конферентни зали – някои за 600 души, 936 стаи и спални.

В Англия до неотдавна месторазположението на атомните убежища беше висша държавна тайна. Такъв беше и супертайният бункер в шотландския St. Andrews, който е за 300 души, включително командния център.

Под Министерството на отбраната в Лондон се намира командният бункер на НАТО. Осем етажа под земята е центърът на генералите, които взимат решенията за военните действия на съюза. Оттук изпращаха самолетите, които бомбардираха Белград по време на войната в Косово.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 332, October 2023
Новата руска стратегическа ракета, тежката „Сармат“ влезе на въоръжение
В началото на септември най-новата руска стратегическа ракета "Сармат" влезе на въоръжение.Това означава, че ракетата на...
    Геостратегически съюз Русия - Китай - КНДР срещу диктата и хегемонията на запада
Какво означаваше визитата на лидера на корейската народно-демократична република – Ким Чен Ун, в Русия и срещите му с Вл...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com