Отдавна призоваваме да се спре търкалянето на "бардака на пет колела", т.е. на олимпиадата.

На път сме да познаем. Защото олимпийските игри 2024 г. в Париж може и да не се състоят, а ако се състоят – да са последни.

Така нареченото олимпийско движение стигна до своя абсурд – до самоунищожение на собствените си "принципи", чрез политизиране и комерсиализиране.

В случая, заради неистовата русофобия на сегашния президент на Международния олимпийски комитет (МОК) Томас Бах не изпрати покана към олимпийския комитет на Русия за участие в Париж.

Този път Русия отговори светкавично с официалното обявяване на Игрите на БРИКС 2024 г. от 20 до 23 юни, точно преди олимпиадата.

А веднага след олимпиадата в Русия ще се проведат грандиозни Игри на дружбата с повече от 5000 спортисти в 27 вида спорт.

Между тях е олимпиадата в Париж, ако въобще се състои. Защото, обявяването на Игрите на БРИКС беше последвано от финансов колапс на Олимпийските игри. Спонсори и застрахователи започнаха масово да оттеглят заявки. Твърде много политика и твърде малко пари.

В историята на Олимпиадата никога не е било толкова лошо. Политизацията доведе МОК до задънена улица.

Руската страна до последно отлагаше официалното обявяване на Игрите на БРИКС. Все още се опитваше да преговаря с МОК за допускане на руски и белоруски спортисти, без никакви унизителни условия.

В отговор МОК роди актуализиран списък, според който руските спортисти са сякаш "допуснати" до някои спортове. Но с "червено" бяха спортовете, в които руснаците имат прилични шансове да спечелят медали, но няма да могат да представят отбор. Спортовете без ограничения, т.е. в "зелено", при които дори руските символи са приемливи, например, в голфа и бадминтона.

Но свирепото дискриминиране спрямо Русия остава:

• без знаме и химн;
• без отборни спортове;
• спортистите не трябва да говорят за Специалната военна операция и според изискванията на някои асоциации, да изразят писмено отхвърлянето си на "руската агресия";
• не се де допускат спортисти от ЦСКА, "Динамо", Руската национална гвардия и други правоохранителни органи на Русия.

На 22 юни 2023 г. МОК изгони Международната боксова асоциация (IBA) от олимпийското движение и отложи окончателното решение за допускане на руснаците до Олимпиадата през 2024 г. в Париж до 26 юли 2023 г.

МОК чака до последния момент, след което не изпрати покана на Русия за Париж 2024 г.

Москва веднага отговори с Игрите на БРИКС и на дружбата.

В Русия нещата се промениха.

Надигна се мощна вълна с искане те да се откажат от участие в Олимпийските игри като "неутрални". Освен това имаше изявления от редица водещи спортисти, най-гръмки от които бяха думите на мегазвездата във фигурното пързаляне Камила Валиева: "Ще играем само под руски флаг!". Момичето лично си го върна на Томас Бах за неговите гаври с руското фигурно пързаляне. И не само.

Само с флаг и химн. А онези руски спортисти, които искат да участват като "неутрални", разбирасе ще могат, но на своя сметка и пари, тоест като частни лица.

МОК фалира. И на 26 юли (краен срок) не изпрати покана до руския екип.

Отговорът от Руската федерация пристигна буквално на следващия ден. Официалното обявяване на игрите на БРИКС 2024 – от 20 до 23 юни, точно преди Олимпиадата. Около 4500 спортисти, 25 вида спорт. Очаква се да участват около 50 страни, всички от които са заявили желание да се присъединят към БРИКС.

И веднага след Олимпиадата в Москва ще се проведат грандиозните Игри на дружбата. Това са повече от 5000 състезатели в 27 вида спорт.

Малко статистика. Държавите, които са против участието на Руската федерация на олимпиадата, са само 35. Но тези, които са "за" – са 171. От тях 82 са за руско участие със знаме и химн.

Усещате ли вектора?

За признаването на олимпиадата е необходим кворум. И ако МОК не покани руснаците, тогава ще игнорира мнението на огромното мнозинство от страните. А кворумът може да бъде голям проблем. С всички последствия. В това число и погребението на Олимпиадите.

Появи се въпросът и за парите. Сметките отново не излизат.

а) Започва масово оттегляне на заявките за права за излъчване и провеждане на конкурси. Заявленията вече са оттеглени от три дузини компании и промоутъри. А тези, които тъкмо щяха да ги подадат – се скриха в очакване и не искат да потвърдят заявките си. "Чакай да видим какво ще стане." Още повече, че финансовите възможности на БРИКС са много по-големи от МОК.

б) Спонсорите, обикновено щедри и непретенциозни, изведнъж затвориха портфейлите си. И не искат да поемат рискове. И сега чакат да видят как ще свърши всичко. А както и да свърши, това е краят.

в) Даже застрахователните компании, които работят с МОК в продължение на много години, се объркаха. Те отказват да подписват договори и чакат развитието на ситуацията. Но без застраховка Олимпиадата няма да започне.

Появиха се и други интересни данни:

• бюджетът на МОК за 2022 г. приключи с дефицит от 1,12 млрд. За тази година се планира минусът да се удвои (или може би да се утрои);
• приходите от спонсори са намалели тройно спрямо 2016 г. и представляват едва 11% от бюджета. Спонсорите бягат;
• на Летните олимпийски игри през 2021 г. Токио загуби 6,3 милиарда. Това не включваше разходите за инфраструктура. Колко ще загуби Париж… само Бах знае. Вече никой не помни кога за последно страните-домакини спечелиха пари от игрите. Все са на загуби.

В момента МОК има огромна дупка в бюджета и по същество е във фалит. Все още не е продаден нито един билет за Олимпиада Париж 2024 г., въпреки че по-рано по това време продажбите вече течаха.

С такъв багаж МОК се приближи до 01.06.2023 г., когато започва формирането на приходната част на Олимпиадата в Париж и разходите за нейната организация. И тук всичко е толкова лошо, че едва ли може да стане по-лошо.

Какво се очаква на другия полюс?

Предварително желание за участие в "Игрите на дружбата" в Русия изразиха страните от Голямата петорка БРИКС и 20 страни, кандидатствали за членство. Повечето африкански страни също са готови да се присъединят. Близкият Изток ще участва. Разбира се и Куба (не само бокс). И Централна и Латинска Америка, като особено внимание обръщат на футбола. Привличането на отборите на Аржентина, Бразилия, Парагвай и други на Игрите е гаранция за вниманието на световната публика и приходи от правата на телевизионни предавания.

Унгарците ще увеличат значително стойността на турнирите по фехтовка, плуване и водна топка, а Океания ще добави представителност.

И всичко това на фона на непрекъснати вълнения и безредици не само в Париж, но и в цяла Франция, както и изявления на министъра на вътрешните работи Жералд Дарманен: "Ако ситуацията в страната не се нормализира, през лятото на 2024 г. няма да можем да гарантираме безопасността на гостите и участниците в Олимпиадата през 2024 г."

Днес финансовото състояние на МОК изглежда катастрофално:

• приходите за 2008 г. бяха 2,4 милиарда долара, за Олимпийските игри през 2020 г. – 3,3 милиарда долара (спонсори) плюс 1,3 милиарда долара (приходи), от които 2,93 милиарда долара бяха изразходвани за загуби плюс разходи (общ нетен приход 232 милиона долара);
• бюджетът на МОК за 2022 г. приключи с дефицит от 1,12 милиарда долара и досега няма решение за Париж 2024 г., а само членски внос от участващите страни;
• ако през 2010 г. 34% от приходите бяха от спонсори и 53% от продажба на права за излъчване, то от 2016 г. 73% са от продажба на права и само 11% от спонсори.

Между другото, самият МОК все още няма готови кандидати за домакин на зимните олимпийски игри през 2030 г. Всеки би искал това събитие да се проведе в Европа. Но европейците нямат излишни пари. За първи път в историята Зимните олимпийски игри може да не се състоят заради икономическата криза.

да не забравяме и заиграването на МОК със Световната здравна организация (СЗО). Последната лятна олимпиада в Токио 2021 г. се състоя въпреки че заради ковид-вълната властите на Япония обявиха национално бедствено положение.

Срещу олимпиадата се обявиха над 84 на сто от японците, 40 процента искаха игрите отново да бъдат отложени за 2022 г. или за далечното бъдеще, а 43 процента настояваха игрите въобще да бъдат анулирани.

От другата страна на този конфликт беше Международният олимпийски комитет – МОК. Почти никой не знаеше, че властите на МОК принудиха спортистите да подпишат преди Токио нещо като декларации, съдържащи освобождаване на МОК от каквато и да било отговорност за фаталната организация или, по-точно, за липсата на каквато и да е организация на игрите: "Заявявам, че участвам в игрите на собствен риск и собствена отговорност, което обхваща… сериозни увреждания на тялото или смърт, свързани с потенциалните заплахи за здравето, като например Ковид-19."

Никой не се вълнуваше, че стадионите и трибуните за първи път в историята са празни и че няма никакъв "празник на цялото човечество".

Имайки предвид, че 75 на сто от приходите на МОК идват от правата на телевизионните предавания, беше ясно защо журналисти като мен, които са наблюдавали 20 олимпиади написаха: "МОК получава в конкурса за алчност златен медал, среброто отива за американския TV-концерн NBC, а японските организатори на олимпиадата печелят бронза. Тяхната отговорност да поставят своите интереси над кризата с общественото здраве е главната тема на тези инвалидни игри".

Разбира се, нещата са много по-дълбоки, а именно:

• политизирането на олимпиадите и класациите;
• отдавна изчезналата идея за масовост на спорта;
• парите и игрите;
• допингът и спорта;
• джендърите и извращенията в спорта;
• правото на МОК да включва без одобрение на сесията каквито поиска видове спорт и съответно да изключва;
• какво става с българския спорт;
• докога "бардакът на пет колела ще продължи да се търкаля".

Споменах, че първите ми активни спомени за олимпиадите са още от 1952 г. Последната -Токио 2020, беше вероятно 20-ата поред, която имах възможност да следя.

Но от онези ранни години имам и други много по-важни спомени. Например, как в средата на 50-те години с други деца чакахме с часове на някогашните червени сгурийни кортове на ЦДНА, защото този клуб имаше само няколко ракети и 50-ина топки и трябваше да чакаме ред за първите уроци по тенис. Но чакахме, защото искахме да спортуваме.

След това, отново в ЦСКА, минах през футбола и детския волейбол, чийто първи треньор беше Митко Захариев. след това през волейбола при юношите на Левски на "Веслец", където треньор беше Гигов…

Това беше масовият спорт. Спортът в провинцията и училищата беше по-силен от известните клубни отбори, които оттам черпеха таланти и сила за всички спортове.

Така се изграждаше правилната пирамида на масовия спорт. Такива като мен бяха стотици хиляди. Някои продължиха професионално в спорта, други останахме любители, но завинаги масови спортисти от моето и следващите поколения до 1990 г.

По-късно избрах интелектуалната кариера, но отново бях първият български политически журналист, който започна да пише в официоза "Работническо дело" за недолюбвания до 80-те години по политически причини у нас тенис на корт. Гонехме топките по корта с Евгени Раданов, който пък редовно ме биеше. Споменавам го, защото Евгени беше и личната охрана на Петър Младенов на стълбите пред Народното събрание, когато приписаха на Младенов думите за "танковете", които той въобще не беше казал. Но интригантът с приписването беше Андрей Луканов, който съчини някаква касета и т.н.

Вече се сещате, че този увод е увертюра към тоталния ни провал в олимпийския и масовия спорт след 1990 г.

Защото позорът на българския спорт започна след 1990 г., когато ни набутаха в система, която унищожи всичко – промишлеността, селското стопанство, науката, образованието, интелекта и затънахме в блатото на грабежа, измамите, простотията и самозаблудите, че "не ни достигна съвсем малко", че "бяхме на косъм", че "нямахме късмет".

Или че спортистите имат нужда от психолози. Какви психолози, бе? Защо нашите предишни олимпийски участници и шампиони даже не бяха чували тази дума, но въпреки това държаха малка България няколко десетилетия в първата десетка на най-олимпийските нации на планетата. Защо те нямаха нужда от психолози, пресаташета, имиджмейкъри, спонсори? Защо започнаха да взимат допинг чак когато другите ги бяха изпреварили с 15 години?

Отговорът е прост – защото техният допинг беше преди всичко патриотизмът. Те се бореха, тичаха, вдигаха, хвърляха, стреляха, ритаха и така нататък, за България.

А защо днес този патриотизъм го няма?

Защото що се отнася до спортистите, те нямат голям избор – или славата и парите, или тяхната липса. Избират първото заедно с допинга, абортите, преливането на кръв, пиенето на урина от бременни жени и т.н.

Залогът е огромен. Медал в леката атлетика гарантира стартове в платените международни състезания. Най-добрите подписват договори с производителите на екипи, дават на заем физиономиите си на рекламните агенции.

Заради това организирането и провеждането на игрите е поверено на други хора, събрани в една компания, наречена Международен олимпийски комитет (МОК). Толкова лъжи и измами на едно място не могат да се срещнат даже в български парламент.

Именно от МОК започва голямата илюзия.

Да се върнем към историята…

Благородната надпревара си остана лична илюзия на барон дьо Кубертен, бащата на съвременните олимпиади.

Петте олимпийски кръга, считани за древни символи, "открити" в каменния блок в Делфи от Лин и Грей Пул, в действителност бяха издълбани чак през 1936 г. за нуждите на филма на Лени Рифенстал "Олимп".

Олимпийският огън също няма нищо общо с „античната традиция“, въпреки че преди всяка олимпиада няколко гръцки жени, облечени в туники, тържествено го палят на Олимп.

За първи път огънят беше използван като символ на игрите в Амстердам през 1928 г., а предаването на огъня с факли в щафета беше стартирано в нацистка Германия на олимпиадата в Берлин през 1936 г. Самите факли идваха от фабриките на Круп, който преди и по време на войната беше основен производител на оръжие за Хитлер.

Маратонското бягане, което днес е кулминацията на всяка олимпиада, въобще не е присъствало в древността. Но беше включен в канона за съвременните състезания в памет на войника, който през 490 г. преди новата ера е отнесъл от Маратон до Атина вестта за победата на гръцките войски над персите, след което е умрял от изтощение.

Чак до 724 г. преди новата ера игрите са продължавали само един ден и са се състояли само от една дисциплина – бягане на разстояние един стадион, т.е. по-малко от 200 метра. Постепенно са се удължавали и разраствали, докато стигнали до пет дни с такива дисциплини като бокс, борба, надбягване с колесници, панкратион (съчетание на бокса и борбата), къси и дълги бягания, и петобой.

Бегачите са се състезавали на правоъгълна писта. Първият овален стадион се е появил 500 г. преди новата ера в Коринт.

Олимпиада са наричали не самото спортно събитие, а периодът между състезанията, които са се провеждали на всеки четири години.

Идеята за игрите беше възродена през ХІХ век от група ентусиасти на класическата култура – Евангелос Запас, Антониос Викелас и барон Пиер дьо Кубертен.

Първата съвременна олимпиада беше проведена през 1896 г. на стадиона Панатинайкос в Атина (наричан Калимармаро, т.е. красив мрамор), благодарение на Кубертен, който, ако днес можеше да види олимпиадата, щеше не само да се обърне, но и да излезе от гроба.

Наследник на Кубертен беше някакъв барон масон - Анри дьо Байле-Латур, продължител на великите идеи. „Болшевиките са извън човечеството, докато съм председател на МОК техният флаг няма да бъде вдигнат на нашия пилон.“

Сталин, за да си го върне на барона, организира Червената спартакиада, която беше контрата на ІХ-ата олимпиада в Амстердам през 1928 г.

Хитлер разбираше значението на олимпийската идея, въпреки че и той в началото твърдеше, че е измислица на евреите и масоните. Но Х-ата олимпиада в Берлин през 1936 г. беше първата "истинска", което се дължеше на факта, че за първи път тя беше предавана по телевизията, която беше измислена от американците и използвана от нациста д-р Гьобелс. В Берлин трябваше да се докаже превъзходството на бялата раса. Герой стана негърът Джеси Оуенс от САЩ.

От името на хитлеристка Германия в МОК участваше граф Карл Ритер фон Халт, който по-късно стана министър на спорта на Третия райх и член на NSDAP и SA. Именно той уреди с някой си Евъри Бръндейдж (тогавашен редови член на МОК, американец с висок ранг в масонската ложа) позволение за изрисуването на петте олимпийски кръга върху хитлеристките подводници.

След това граф фон Халт, заедно със същия Бръндейдж, уредиха следващите игри през 1940 г. да се състоят в столицата на другия член на оста – Токио. Той твърдеше, че игрите в Берлин са помогнали много за укрепването на световния мир и международното разбирателство. Граф Халт беше член на МОК чак до 1964 г., докато в Токио най-накрая се състоя олимпиадата. Тогава умря.

Не умря обаче масонът Бръндейдж, който беше шеф на МОК през 1952-1972 г. През 1966 г. в Комитета беше приет и един испанец – маркиз Хуан Антонио Самаранч, който беше банкер, през 50-те години – губернатор на Барцелона, преди това – член на режима на Франко.

Когато членовете на МОК взимаха подкупи от градовете, борещи се за домакинство на игрите, Самаранч „не знаеше нищо за това“.

Така стигаме до съвременния МОК или по-точно каква шашма е този Международен олимпийски комитет /МОК/ Кой ги е избрал или сам се избира и кооптира?

МОК е една от най-загадъчните, да не кажем смешни, международни структури. Членове на МОК не са олимпийските комитети на страните-участнички. Членовете на МОК са не повече от 115, от които 70 въобще не са свързани с определена дейност, 15 члена са действащи спортисти, 15 члена представляват международните спортни федерации или техните асоциации и само 15 члена представляват националните олимпийски комитети или техните асоциации.

Членовете на МОК са негови представители в своите страни, а не са делегати в МОК на тези страни.

Започвайки от 2003 г. членовете на МОК могат да се избират за 8 години с възможност за преизбиране. Но да се стане член на МОК вече е много трудно. Създадена беше така наречената Комисия по номинация, т.е. „отдел кадри“, където трябва да постъпват предложенията от международните федерации, националните олимпийски комитети, техните обединения или от действащи членове на МОК. Комисията прави предложения на Изпълкома, който ги изучава и чак тогава предлага на сесията на МОК да приеме един или друг кандидат.

Това означава, че никой не избира членовете на МОК. Те са кооптирани, т.е. въвеждат в своя състав от самите членове на МОК.

Какъв е текущият състав на МОК? От неговите членове една трета са аристократи, останалите милионери или приобщени.

От какво се хранят? Единственият източник на финансиране на МОК е частният сектор. Голяма част от средствата идват от телевизионни компании и спонсори, предимно спортни фирми.

Към 2015 г. доходите на МОК бяха: от продажба на правата на предаване на олимпийските игри – 53 процента от общия обем, от спонсори – 34 процента, от продажба на билети – 11 процента, от лицензиране – 2 процента.

Печалбата на МОК за 2015 г. беше 4,4 милиарда долара. Достатъчно да се нахранят стотици гладни „аристократи“. И, разбира се, изпълняват политически поръчки. И, тъй като все пак става дума за спорт, трябваше да има медали и класации.

И именно тук започна политическото деградиране на игрите – летни и зимни, което достигна своя връх в Токио.

Заради политиката някъде преди 30 години споменатият МОК промени системата за изчисляване на класациите на олимпийските отбори.

Преди 1990 г., т.е. при СССР и социалистическите страни, се смяташе така: 6 точки – за злато, 5 точки – за сребро, 4 точки – за бронз, 3 точки – за 4-то място, 2 точки – за 5-то място, и 1 точка – за шесто място.

Това беше справедлива система. Тя показваше не само истинското състояние на спортните отбори, но беше и важно отражение на масовостта на спорта в отделните страни.

Но тя имаше само един "недостатък". При тази система често печелеха класирането отборите на СССР, на ГДР, на Куба и други соцстрани. Това бяха и годините на огромните олимпийски успехи на НР България.

Американците не можеха да печелят по тази система. Включително и на спортната арена. И въпросът се изкачи на политическо равнище.

САЩ трябваше да направят нещо. И измислиха. И някъде в средата на 60-те години чрез тяхната клиентела в МОК и олимпийските структури предприеха редица мерки за "коригиране на ситуацията".

1. Броят на медалите по видовете спортове беше ревизиран. Например в гимнастиката, в която спортистите на СССР по онова време бяха силни, намалиха броя на дисциплините и съответно на медалите. А в плуването, където САЩ бяха лидер, увеличиха броя на дистанциите и дисциплините, и на някои други подобни места.

2. Въведени бяха нови видове спортове, с които освен в САЩ, никой не се занимава. И продължават. Последният, който си спомням беше скуош. (Или искаха да го въведат?). В Същото време категорично отказваха да въведат самбо, в което спортистите от СССР и соцстраните бяха водещи.

3. Преструктурираха състезателния график така, че онези спортове, в които Западът и САЩ водеха, да са в първите дни на игрите. А в които СССР и соцстраните водеха – да се играят в края на игрите.

Графиците бяха пренаредени с пропагандна цел. През първата седмица на Олимпиадата всички американски медии съобщаваха за "смазващата победа на спортистите от свободния свят" над "империята на злото". А от втората седмица сухо съобщаваха броя на точките, спечелени от всички отбори, докато на финала за победата на СССР въобще забравяха да съобщят.

Разбира се, и соцпропагандата работеше – "социализмът за пореден път доказа своето превъзходство за следващите 4 години".

4. САЩ въведоха почти свободен и безплатен принцип за набиране на олимпийския си отбор, позволявайки на чуждестранни спортисти да бъдат приемани. За да могат да купуват спортни таланти от цял свят.

5. Измислиха и нови правила за допинга. Оказа се, че допинг-тестове се събират от всички. Но се обявяват избирателно и че тестовете за допинг се съхраняват в продължение на 6 години. И мога да бъдат представени по всяко време през тези 6 години. Или може да не бъдат представени. Значи, ако е необходимо, може да бъде отстранен или оставен даден спортист в националния отбор и в бъдещата олимпиада.

За допинг се счита всяко лекарство, дори потискащо кашлицата, което се приема без разрешението на лекар, сертифициран от WADA. А ако има такова разрешение, тогава всяко лекарство не се счита за допинг. По този начин повечето олимпийски отбори днес са съставени предимно от "смъртноболни хора", приемащи с разрешението на WADA животоспасяващи лекарства.

Що се отнася до допинга, в САЩ са най-силните концерни и фармацевтичните продукти, за които се харчат милиарди долари, които или не са включени в списъка на забранените препарати или не са откривани с методи, одобрени от Олимпийския антидопингов комитет.

6. Когато и горните мерки не даваха резултат (това се случваше често), тогава САЩ се захванаха за статистиката.

Например отборът с най-много златни медали да бъде обявен за победител. А не по общ брой медали или по споменатата в началото точкова система, която е най-обективна.

Това доведе и до скандалите с класирането в Токио, особено между САЩ и Китай, и между Русия и Великобритания (виж таблицата).

Войната на МОК срещу Русия започна на 5 декември 2017 г., когато МОК забрани на Русия да участва в олимпиадата в Пьончан, като на спортистите й беше разрешено да участват като неутрални, т.е. под белия флаг на олимпийския комитет, на само онези, които ще бъдат поканени от МОК, след като специална комисия определи дали са "чисти".

И оттук започна ново комерсиализиране и криминализиране на световното олимпийско движение.

Тоест бардака на пет колела, който може и да се дотъркаля до Париж – градът на всички бардаци, но може и да не се дотъркаля. Ще видим.