Истината за 11 септември 2001 г. Термоядреното унищожение на Световния търговски център в Ню Йорк? Кои, как и защо го направиха? Тези въпроси и до днес нямат отговор.

Навършиха се 22 години от тероризма в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 г.

В САЩ и на Запад медиите отново правят всичко възможно да не си спомнят за това събитие и да не го обсъждат.

Налага се отново ембарго на информацията. Подобна инструкция е излязла отново от Белия дом към американската и западноевропейската пропаганда, за да се избегнат всякакви въпроси от рода на:

• Какво ще кажете, ако всичко, което беше казано и написано за 11.09.2001 г. е лъжа?
• Какво ще кажете, ако не е имало никакви мюсюлмански терористи, които са атакували двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон?
• Какво ще кажете, ако:
• това беше ядрена операция на "фалшивия флаг" на върхушката на САЩ и Израел /Буш – Чейни – Улфовиц – Нетаняху – ЦРУ – Моссад/;
• това беше началото на Третата световна война;
• това беше началото и краят на Американската империя и т.н.?

***

Ще припомним отново, че "Строго секретно" още през октомври 2001 г. излезе със своята версия за събитията, която, от перспективата на времето се оказа близко до реалностите. Много близко и днес, след 22 години.

За да се потвърди отново, че "войната срещу тероризма", последвалите войни на САЩ срещу Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Украйна и т.н. са всъщност последните издихания на Американския ХХI век, който продължи само 10 години и чиято смъртна агония продължава и сега, пред нашите очи.

Преди обаче да се спрем на ядрената истина за 11 септември, да припомним по-широкия фон на ставащото през онези години, през които започна залеза на Американската империя.

…И така, когато СССР се разпадна в началото на 90-те години, елитът на САЩ вярваше, че след Студената война ще настъпи период на просперитет. Но от военно-промишления комплекс и ЦРУ наложиха превъоръжаване през 1995 г. и агресивната империалистическа политика през 2001 г. Тази фракция, която се идентифицираше с групата "Непрекъснатост на правителството", подготви войните в Афганистан и Ирак предварително, като те започнаха след 11 септември 2001 г.

Изправена пред военен провал в Ирак и невъзможността да атакуват Иран, тази група промени стратегията си. Тя прие британско-ционисткия проект за сваляне на светските режими в Големия Близък Изток и преустройство на региона в малки държави. Постепенно тя пое и контрола над НАТО, Европейския съюз и ООН.

В тази група основна роля играеха Доналд Ръмсфелд (секретар на отбраната), Джордж Буш – старши и младши (президенти на САЩ) и Дик Чейни (вицепрезидент на САЩ).

Във Вашингтон бяха убедени, че САЩ остават единствената държава с наистина глобална сила, обхват и влияние във всички измерения – политически, икономически и военни, и че няма заместител на американското лидерство.

Президентът Джордж Буш – старши, подтикна своята марионетка иракския президент Саддам Хюсеин да нахлуе в Кувейт, за да може Буш да се представи като защитник на международното право. След това той насърчи големите държави да влязат в коалиция срещу Саддам, за да може Вашингтон да утвърди своето господство в света.

Те реорганизираха света по време на операция "Пустинна буря" – притиснаха своя съюзник – Кувейт, да открадне иракския петрол. След това насърчиха своя иракски съюзник Саддам да анексира Кувейт, чиито граници произволно бяха очертани от британците 30 години по-рано. Накрая те приканиха всяка държава на планетата да ги подкрепи – вместо ООН – във "въвеждането на нови правила на международното право".

След това принудиха президента Бил Клинтън да се превъоръжи през 1995 г., въпреки че по това време САЩ вече нямаха враг, който да им се равнява.

Започна безумната гонитба за налагане на имперския проект на САЩ – Pax Americana, чрез пет войни, които се водеха без одобрението на ООН – в Югославия (1995 и 1999), в Афганистан (2002), в Ирак (2003), Либия (2011) и Сирия.

Войната в Персийския залив едва беше приключила, когато Буш–старши накара своя министър на отбраната Дик Чейни, който предаде заповедта на Пол Улфовиц, да напише "Ръководство за отбранителна политика". Това беше секретен документ, но откъси от него все пак бяха публикувани.

"Първата ни цел" – се пишеше в него, "е да предотвратим повторното появяване на нов съперник, независимо дали на територията на бившия Съветски съюз или някъде другаде, който може да представлява заплаха, подобна на тази, която по-рано представляваше СССР. Това е преобладаващото съображение, залегнало в новата регионална стратегия за отбрана, и изисква да се предотврати всяка враждебна сила да доминира в регион, чиито ресурси, при консолидиран контрол, биха били достатъчни за генериране на глобална мощ. Тези региони включват Европа, Далечния Изток, териториите на бившия Съветски съюз и Югоизточна Азия."

"Доктрината на Улфовиц" трябваше да предотврати нова Студена война и да гарантира на САЩ мястото им на "световен полицай". Президентът Буш – старши демобилизира армията, защото тя вече трябваше да бъде нещо като полицейски сили.

И именно за да демонстрира "необходимото ръководство", Вашингтон реши през 2001 г. да поеме контрола над всички запаси от въглеводороди в "Големия Близък Изток" – решение, с което започна войните в Афганистан и Ирак. За това беше необходима голяма провокация, каквато стана на 11 септември 2001 г.

За да бъде приложена доктрината на Улфовиц се изискваха не само финансови и човешки средства, но и мощна хегемонистична воля. Група политически и военни служители се надяваха да популяризират кандидатурата на сина на Джордж Буш - старши /Джордж Буш - младши/ и поиска от ционисткото семейство Кахан да създаде група за лобиране и Проектът за Нов американски век.

Те фалшифицираха президентските избори във Флорида - с помощта на губернатора Джеб Буш, брат на Буш - младши, като готвеха и шоковия удар, тероризма на 11 септември 2001 г.

Но зад тези сбития и тяхното тълкуване, особено в САЩ, от 11 септември 2001 г., се случваше нещо съвсем различно и невидимо.

Когато "двата самолета" се разбиваха в Световния търговски център, когато беше ударен и Пентагона, Националният координатор за борба с тероризма, Ричард Кларк, стартира процедурата за "Непрекъснатост на правителството". Разработена по време на Студената война, в случай на ядрена конфронтация и обезглавяване на центровете на изпълнителната и законодателната власт, тази процедура беше създадена за да спаси страната, като се прехвърли цялата отговорност на временен орган, който беше предварително определен тайно. Но на този ден -11 септември 2001 г., никой от избраните лидери не беше умрял.

Независимо от това, към 10 часа сутринта Джордж Буш - младши вече не беше президент на САЩ. Изпълнителната власт беше прехвърлена от Белия дом във Вашингтон към мястото "R", бункера в Raven Rock Mountain. Членовете на Конгреса и техните екипи бяха отведени "за тяхна безопасност" в друг мега-бункер близо до столицата, комплексът Greenbrier.

Greenbrier включва и голяма зала за провеждане на съвместните сесии на двете камари.

Алтернативното правителство, чийто състав не се променяше поне девет години, включваше сякаш по съвпадение - няколко личности, които дълго време бяха в политиката, включително вицепрезидентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд и бившият директор на ЦРУ Джеймс Уулси.

В следобеда на 11 септември израелският премиер Ариел Шарон се намеси в кризата и се обърна към гражданите на САЩ, докато никой в САЩ все още нямаше новини за местопребиваването на Джордж Буш - младши. Шарон обяви солидарността на Израел, който също бил "отдавна жертва на тероризъм". Той говореше така, сякаш беше убеден, че атаките са приключили, но без да посочва източниците си и сякаш представляваше американската държава.

В края на следобеда на 11 септември 2001 г. временното правителство върна от укритието му президента Буш, който произнесе телевизионна реч. Представителите на Конгреса също бяха освободени от бункерите.

Всеки преврат е още по-ефективен, когато хората не осъзнават, че това се е случило и затова не се противопоставят. Първите десет поправки на Конституцията бяха отменени от Патриотичния акт. Всъщност беше извършен държавен преврат, конституцията беше суспендирана, САЩ влязоха в извънредно положение, което продължава и до днес.

И започнаха Третата световна война.

Президентът Буш - младши обяви "Войната срещу тероризма" - израз, който е безсмислен. Тероризмът не е световна сила, а метод за действие. Джордж Буш - младши квалифицира този нов конфликт като "Безкрайна война". Тя продължава и днес.

Четири дни по-късно президентът Буш председателстваше среща в Кемп Дейвид, по време на която беше приет принципа за дълга поредица от войни, насочени към унищожаване на все още неконтролираните държави в "Големия Близък Изток", както и план за политически убийства по целия свят.

Този проект беше кръстен от директора на ЦРУ Джордж Тенет - "Матрицата на световната атака". Това беше само началната фаза на много по-далечната стратегия, продължаваща и до днес.

В света обаче, почти веднага се появиха паралелни версии за 11 септември 2001 г., в това число и от "Строго секретно"...

***

…И така, да се върнем отново към ядрената версия за тероризма в Ню Йорк на 11.09.2001 г.

Истината за 11 септември 2001 г. е страшна. Тя не е, че някакъв чалмат Осама, укриващ се в пещера в намиращия се в онзи момент в 10-ти век Афганистан, е организирал супер технологичното изпълнение. В това вече не вярват и най-големите глупаци.

Това беше вътрешна операция на американската върхушка, техните спецслужби, "дълбоката държава" и израелският Моссад.

11 септември стана страшна дата в историята на света. На нея започнаха едновременно няколко процеса.

На 11 септември 2001 г. започна гражданската война в САЩ, която доведе до преврат и суспендиране на конституцията на тази страна, в която оттогава има извънредно положение.

На 11 септември 2001 г. започна "войната срещу тероризма", използвана от глобалната клептокрация, в опит за окончателно утвърждаване на своето доминиране и заграбване на ресурсите на цялата планета в Близкия Изток, Северна Африка, Европа, Централна Азия, Иран, Русия, Китай и т.н.

На 11 септември 2001 г. реално започна Третата световна война, чиито първи етап беше "войната срещу тероризма", за да се стигне до сегашната война срещу Русия, Китай, Иран, Сирия…

Това събитие стана определящо за началото на ХХI век и вероятно ще остане такова до края на века с всички негови предвидими и непредвидими последици и процеси.

Става дума преди всичко за "ядрената истина", т.е., че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди...

... Когато милиони хора по света "видяха" как "двата самолета" удариха кулите на Световния търговски център в Ню Йорк на 12 септември, те бяха твърде шокирани, за да могат да подложат на критичен анализ това събитие. Заради това и досега се налага официалната версия, че два кухи алуминиеви самолета пробиха напълно две стоманени здания, изчезнаха в тях и авиационното гориво – керосинът, разтопи тези хиляди тонове стомана бетон и други елементи на микроскопичен изпаряващ се прах.

Но разрушението на Световния търговски център няма абсолютно нищо общо със "самолетите".

Въпросът е дали въобще двете кули бяха ударени със самолети и въобще дали имаше самолети в тези атаки, или това беше поредната мистификация. И как можаха два алуминиеви самолета да пробият напълно двете стоманени кули? Това е един от най-популярните видеоматериали, който показва с каква лекота алуминиевият самолет пробива стоманена кула, без да намалява скоростта си и без абсолютно никакви негови части д паднат обратно на улицата. Възможно ли беше това? Не. Нито на теория, нито на практика.

За какво тогава ставаше дума?

Най-показателното на този видеоклип е, че случайно попадналият в кадъра човек не реагира въобще на звука на „приближаващия самолет”, нито на звука на преминаващия „самолет” през стоманената външна и вътрешна броня на Южната кула като нож в масло. Човекът започва да реагира на самия взрив вътре в кулата.

Впрочем на същото видео се вижда, макар и не много отчетливо, как външните алуминиеви конзоли, избити от взрива, отлитат навън като изпреварват огненото кълбо и отлитат в диаметрално противоположно направление на движението на удрящия кулата „Боинг”. Отгоре на всичко кулите паднаха в неправилна последователност.

Ето защо може да се предполага, че самолетите въобще не бяха нужни. Или излишни, тъй като не можеха да добавят нищо към унищожението на Световния търговски център. А, тъй като самолетите бяха напълно излишни, може смело да се предположи, че престъплението на 11 септември беше извършено въобще без самолети. Унищожението на двете кули и на Сграда 7 нямаше нищо общо с каквито и да било самолети.

Заради това мислещи изследователи на 11 септември започнаха да оспорват тезата на правителството на САЩ, че въобще е имало самолети, ударили двете кули.

В Интернет има хиляди такива публикации и доказателства, че „самолетите” бяха дигитални, тоест нереални, имагинерни, измислени и цифрово направени, и добавени към цялото съчинение за 11 септември.

Има и друга фактология, оспорваща самолетите, но от друга гледна точка. Тя е много по-убедителна, а именно, че алуминият на самолетите не може по никакъв начин да пробие стоманата на СТЦ. Точка. Край.

Да се вярва, че алуминиеви самолети „Боинг-767” биха могли да пробият тези дебели двустенни стоманени периметри е все едно да се вярва, че законите на физиката на 11 септември 2001 г. си бяха взели отпуска. Някой може да си мисли, че самолетите, даже от алуминий, след като летят с 805 км/час, заради своята маса и скорост притежават достатъчно кинетична енергия да пробият напълно през цялото сечение двете кули, въпреки че те бяха направени от стомана.

Това обаче е неправилен подход. Чисто интуитивно наистина може да изглежда, че огромният бързолетящ самолет носи огромна енергия и може да пресече напълно зданието, в което се е врязал. Но ситуацията може и да се обърне, тоест какво ще се случи, ако такава огромна сграда като стоманената Южна кула бъде ускорена до 800 км/час и удари неподвижен алуминиев самолет. Дали самолетът ще бъде сплескан или още си мислите, че той ще пробие цялата сграда, така че нито един негов детайл няма да остане извън кулата, която има стоманена конструкция два пъти по-дебела от челната броня на най-съвременните танкове.

За да станат нещата още по-очевидни представете си, че убивате неподвижна муха с мухобойка при скорост на мухобойката 1 метър на секунда, след това 10 метра на секунда, след това 100 метра на секунда. Можете ли да достигнете необходимата скорост, при която мухата вместо да бъде размазана, да пробие мухобойката като остави в нея съответната дупка? Не.

А сега си представете неподвижна мухобойка, в която се врязва летяща муха със скорост 1 метър на секунда, 10 метра на секунда и накрая 100 или 200 метра на секунда. Може ли да стане така, че тя ще пробие мухобойката? Не.

Същото се отнася и за нашия случай. Дали движещият се самолет се врязва в неподвижната кула, или подвижната кула се врязва в неподвижен самолет, физиката на събитието остава идентична.

Много от експертите, които от началото не обърнаха внимание на стоманената конструкция на кулите на СТЦ считаха, че външните фасади са направени само от витринни стъкла. Тогава наистина самолетите можеха да се врежат в кулите. Но за изненада се оказа, че кулите и отвън са направени от дебели стоманени колони, които не се отличават от вътрешните стоманени колони и са разположени по целия външен периметър на кулите.

И когато това стана очевидно, стана очевидно и нещо друго – че никакъв самолет по никакъв начин не би могъл да се вреже изцяло (в това число крилата и опашката) в такава стоманена гора и напълно да изчезне вътре така че даже най-малка част от него да не остане отвън или да не падне обратно на улицата. Едва ли ще се намерят хора, които ще повярват на илюзията, че алуминиевият Боинг може напълно да пререже и премине през изобразените тук стоманени колони, разположени на един метър една от друга на фасадите на кулите. Пълна глупост.

За да приключим с темата, ще посочим, че алуминият не може да пробива стомана. Заради това няма нищо чудно, че и до днес нито една комисия или различни американски институти по стандарти и технологии не искат да направят експеримент с използване на бракуван Боинг-767 и няколко подобни стоманени колони. От официална гледна точка именно този експеримент ще убеди скептиците, че именно самолети са ударили и подпалили и унищожили двете кули. Но не те искат. И едва ли ще поискат, защото нито един алуминиев "Боинг" не може да извърши такъв подвиг.

Смущават и повредите, нанесени от другия Боинг-767 на стоманените колони по периметъра на другата, тоест Северната кула на СТЦ. Тук пък добре се вижда, че външните колони са прерязани по няколко абсурдно прави линии, паралелни една на друга, така че дупката пробита от самолета, даже от космоса не отговаря на силуета на самолета. По принцип обяснението на този нелеп феномен е просто. Както се вижда на илюстрациите, периметрите на кулите се състояха не само от външни странични колони. Върху тях имаше и алуминиево покритие, закрепено от външните страни на колоните. Но за разлика от самите стоманени колони, които бяха едно цяло от основата до върха на кулите, тези алуминиеви накладки се състояха от много по-къси вертикални сегменти, което ясно се вижда на оставените линии, паралелни една на друга, повтарящи се на равни интервали. Тези линии са стиковките на алуминиевите накладки.

Проблемът на организаторите на 11 септември се състоеше в това да разположат кумулативни заряди (предназначени за имитация на попадение на самолет, тоест силуета на самолети), не вътре в кулите, а отвън. Заради това кумулативните заряди трябваше да бъдат разположени така, че тяхната взривна енергия да бъде насочена навътре към зданието и представлението да изглежда правдоподобно. Ако бяха разположени вътре в зданието, тогава цялата секция на кулата, ударена от самолета, нямаше да падне вътре в зданието, а навън. Щеше да бъде избита от взрива отвътре навън. Разбира се, това не можеше да се допусне. Да се прикрепят заряди отвън на кулите също не можеха, тъй като щяха да се виждат. Заради това организаторите на 11 септември разположиха кумулативните заряди между външното алуминиево покритие и стоманените колони. Тяхната взривна енергия беше насочена навътре, за да пререже колоните именно в кухите места. И така беше направено, като дупката трябваше да отговаря на силуета на самолета.

Но и тук организаторите на 11 септември не бяха разчели нещата добре. Въпреки че голяма част от взривната енергия на тези заряди беше насочена навътре, неголяма част от взрива се оказа насочен в обратната посока, създавайки ефекта на отката. И именно този откат откъсна алуминиевото покритие. И вместо акуратно да пререже алуминиевата облицовка в нужните места, този взрив просто откъсна цели парчета алуминий по дължината на вертикалните сегменти и ги изхвърли долу на улицата.

Освен това на една от снимките се вижда отчаяна жена, държаща една от стърчащите колони. След това беше разпозната като Една Цинтрон. Явно се е надявала да бъде спасена. Но и тя загина при падането на Северната кула. В последния миг на своя живот тя демонстрира на целия свят, че се намира в точка, където трябваше вече да има напълно разтопена стомана и че американската върхушка нагло лъже своя народ и целия свят кой е реалният организатор на 11 септември 2001 г.

Разрушението на Световния търговски център нямаше абсолютно нищо общо със самолетите.

Южната кула, в която удари вторият самолет, падна първа.

Северната кула, в която удари първият самолет, рухна втора. Това означава, че на пожара бяха нужни 1 час и 42 минути, за да разруши първата кула и само 56 минути, за да разруши втората.

Това беше първият признак, че тяхното разрушаване нямаше нищо общо с пожара.

Осъзнаването дойде тогава, когато изследователите на 11 септември започнаха да анализират как здание № 7 на Световния търговски център, намиращо се до двете кули, което беше изключително солиден 47-етажен небостъргач също от стоманена рамка, рухна по подобен начин, но чак на 11 септември в ранната вечер, въпреки че в него не попаднаха никакви самолети.

Официалният доклад на комисията за 11 септември предпочете въобще да не споменава разрушението на здание № 7, т.е. че сривът на едно огромно 47-етажно здание насред Ню Йорк нямаше никакво значение.

Ставаше ясно, че унищожението на двете кули и на здание № 7 няма нищо общо с керосина на самолетите. Самото падане на здание № 7 чак вечерта, показваше, че самолетите на терористите бяха напълно излишни, че унищожението на СТЦ щеше да стане така или иначе, независимо от "самолетите". Някой просто искаше тези сгради да рухнат. И те рухнаха.

Заради това отдавна никой не вярва на официалната версия, че причината за унищожението на кулите беше горивото от ударилите се в тях самолети. Никой не вярва и в опровержението, че четирите сгради на Световния търговски център (1, 2, 6 и 7) не са били унищожени с експлозиви, заложени в кулите много преди 11 септември.

Но какви бяха тези експлозиви, които бяха толкова мощни, че направо изпариха голяма част от бетона и стоманените греди на 110-етажните небостъргачи?

Всички запазили се все още видеозаписи (повечето от тях постепенно изчезват и са унищожавани от организаторите на тази терористична операция, както стана и с убийството на Джон Кенеди) показват, че двете кули са унищожени с ядрени взривове. За такива здания традиционните методи бяха неприложими. Необходимо беше принципно ново нещо. И това ново беше намерено – ядрено разрушение.

Тази идея не беше нова и се появи заедно с ядреното оръжие, т.е. в началото на 50-те години. Тогава ядрените заряди се наричаха атомни. И така беше прието – атомно унищожение на високи сгради. Така се наричаха и мунициите SADM и MADM, които означаваха Special Atomic Demolition Munitions и Medium Atomic Demolition Munitions, т.е. атомни боеприпаси за унищожение на сгради.

Други по-популярни имена на тези заряди бяха mini-nuke, превеждани като "ядрен мини заряд", въпреки че реално тези заряди изглеждат като големи куфари от 50-70 килограма или като раници, в които се пренасят.

Всеки от споменатите атомни боеприпаси за унищожение може успешно да се използва и за разрушение на крупни обекти, които не могат да бъдат разрушени с помощта на разумно количество обикновено взривно вещество.

Но коефициентът на полезно действие на такова ядрено унищожение с помощта на SADM или MADM не е висок. Заради това инженерите, които готвят свалянето на високи здания, трябва точно да определят точките на носещите конструкции, на които трябва да са разположени зарядите. Освен това подготовката за унищожение на здание в мирни условия е много по-лесна по традиционен начин, отколкото с ядрени заряди, които са и много по-скъпи. Тези заряди могат да бъдат използвани само в случай на извънредни ситуации.

Но защо тази стара концепция е била използвана за унищожението на Световния търговски център?

Това стана заради новото поколение здания, появили се в края на 60-те години от стоманена рамка.

Дотогава нямаше нито един случай на унищожение на високо здание по стария имплозивен начин никъде по света. При новите сгради от стоманени рамки не се използваха бетонни колони, а дебели стоманени греди. В здания като СТЦ - самите тези кули са носеща конструкция. Стоманената рамка на СТЦ се състоеше от изключително дебели двустепенни стоманени колони, разположени в центъра и по периметъра. Това беше принципно нов подход в строителството. Кулите-близнаци се състояха от кухи стоманени колони - квадрати в сечението си, разположени по всичките четири фасади на разстояние един метър и образуващи по този начин изключително устойчива структура. Структурата на параметрите на кулите се състоеше от 59 такива колони на всяка от четирите фасади. Централното ядро на кулите се състоеше от 47 правоъгълни в сечението си стоманени колони, които бяха едно цяло от самата гранитна основа на Манхатън до самите върхове на кулите.

Тези стоманени колони бяха невероятно дебелостенни, всяка стена беше по 6,35 см, заради което общата дебелина на всяка от колоните беше 12,7 см. За да си представим колко е това за сравнение ще посочим, че челната броня на най-добрия танк по време на Втората световна война Т-34 беше само 4,5 см и беше едностенна.

Разбира се, системите за ядреното разрушение на кулите и на сграда 7 бяха необходими, за да може Департаментът за зданията да разреши самото им строителство. Вероятно никой от проектантите не е и помислил, че някога това ще стане на практика.

Има и разлика между атмосферния и подземния ядрен взрив. Без да влизаме в подробности ще посочим, че при подземния той така се разполага, че силата да бъде насочена нагоре и високо над него всичко се превръща на прах и пепел.

В конкретния случай с кулите-близнаци в Ню Йорк техните фундаменти бяха на дълбочина 27 метра, а 150-килотонните ядрени заряди, предназначени за тяхното сваляне, са били на дълбочина 77 метра или на 50 метра под подземните основи на кулите.

При кулите зоната на раздробяването на зданията от подземния взрив може да стигне до височина 350-370 метра, а зоната на разтопяването до 290-310 метра.

Способността на ядрения взрив да превръща в прах стоманата и бетона е уникална.

Една от фотографиите показва как микроскопичен прах покри целия Манхатън след срива на кулите. Много хора погрешно повярваха, че това е "бетонен прах". Не, това беше прах от всичко, но преди всичко "стоманен прах", защото в конструкцията на СТЦ бетон почти не се използваше. Кулите се строяха предимно от стомана, а не от бетон.

Много хора недоумяват защо сграда 7 падна точно акуратно надолу, докато двете кули-близнаци се унищожаваха, разхвърляйки не само прах, но и доста големи отломки в значителен радиус наоколо. Този въпрос не е труден за отговор. Сграда 7 беше доста по-ниска и изцяло влизаше в зоната на раздробяването, докато двете кули бяха много високи и силата на ядрения взрив не достигна с достатъчна сила до техните върхове.

Ще припомним, че точно 12 секунди преди падането на северната кула беше регистриран силен подземен основен труд и един вторичен трус. Магнитудът на земетресението надвишаваше 5,5 по Рихтер и показваше, че е предизвикано от не по-малко от 100 килотона подземен взрив. Реално магнитудът беше по-висок 5,8, тъй като земетресението беше предизвикано от 150-килотонов ядрен взрив. Тези 12 секунди бяха необходими, за да може подземният ядрен взрив да изпари достатъчно количество гранитна и друга порода и да се изстреля нагоре като превърна тялото на кулата в прахообразна структура.

Според ядрени експерти това може да стане само с миниядрени бомби, заложени под централните колони на небостъргачите, детонирани отгоре-надолу и конфигурирани да се взривят нагоре. Само така може да се обясни онова, което се вижда. Ако са използвани бомби, които могат да унищожат една десета от сградата за 1 секунда, тъй като Северната кула беше 110 етажа, това ще отнеме приблизително 11 секунди и тъй като горните три блока на Южната кула се наклониха и бяха взривени като едно цяло, в този случай унищожението на тази кула отне само 9 секунди.

Ядрени заряди не могат да бъдат използвани с по-голяма мощност в индустрията за сваляне на сгради, заради легални причини. Според съветско-американския договор за мирните ядрени взривове от 1976 г. мощността на зарядите, използвани за невоенни цели беше ограничена до 150 килотона за всеки индивидуален взрив и 1500-килотона агрегатна мощност за групови взривове. Заради това системата за унищожението на СТЦ се състоеше от три подобни взрива с агрегатна мощност 450 килотона. Ще посочим, че мощността на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. беше по-малка от 20 килотона.

Друга версия издигна теорията, че нанотермит беше причината за унищожението на двете кули. Но нанотермитната хипотеза беше опровергана, тъй като е физически закон, че експлозии може да унищожи материал само ако има взривна скорост, равна или по-голяма от скоростта на звука в този материал, като скоростта на звука в бетона е 3200 м/сек., в стоманата – 6100 м/сек., докато най-високата взривна скорост на нанотермитите е 895 метра на секунда. Ясно е, че не може да става дума за нанотермити. Това не можеше да стане по този начин.

А как стана? Наистина ядреният компонент на унищожението на сградите 1, 2, 6 и 7 на Световния търговски център е най-тъмната и най-пазена тайна на 11 септември.

За щастие има научни доказателства за онова, което се случи на Ground Zero. Пробите от праха и водата разказват истинската история за 11 септември, тоест, че ставаше дума за ядрено събитие.

Експлозивите, които унищожиха двете кули, бяха толкова мощни, че отломките от Северната кула бяха изхвърлени по ъгъл 45 градуса нагоре до височина 200 метра и паднаха чак в Зимната градина. Само това слага край на мистификацията, че двете кули са били взривени с нанотермит или са паднали заради пожарите от горивото на самолетите.

И така, постепенно започна да се оформя още една версия – за така наречената нулева кота нулева отметка, епицентър, т.е. Ground Zero.

Ще отбележим, че мястото на бившия Световен търговски център на английски се нарича Ground Zero – нулева кота, или епицентър. Но повечето хора не си дават сметка колко важна е уликата с Ground Zero.

Много хора възприемат Ground Zero (с главни букви) като собствено име, например като название на град или на кораб. Но малко хора днес си спомнят, че ground zero (с малки букви) беше присвоено на мястото, на което се издигаше Световният търговски център твърде бързо, за да бъде собствено име. Практически веднага след рухването на двете кули и няколко часа преди да падне Здание № 7: почти всички официални лица вече наричаха мястото на бившия СТЦ със странните думи ground zero като двете думи се пишеха с малки букви.

Използването на термина ground zero за зоната на бившия Световен търговски център продължи през целия 12 септември 2001 г., и някои агенции продължаваха да го пишат като ground zero и през целия 13 септември. И чак тогава някой разбра своята грешка и статутът на това словосъчетание беше издигнато до Ground Zero, т.е. с главни букви, като някакво собствено име – Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис.

Но защо веднага след унищожението на СТЦ тези странни думи бяха използвани за обозначението на неговото място. Дали това беше грешка? Да, но специалистите по гражданска отбрана бяха абсолютно прави, когато обозначиха тази зона като ground zero. В това нямаше грешка. Това наистина беше ground zero в смисъла, в който го приемат специалистите по гражданска отбрана. А как го приемат – като точката на земята вертикално под или вертикално над точката на взрива на атомна или термоядрена бомба.

Това обяснение ще намерите във всеки тълковен речник на английски, разбира се, преди 11 септември 2001 г. Това се отнася и за Webster.

Заради това агентите от ФБР не се стесняваха да се появяват с пълни комплекти за химическа защита, допълнително облепени с лепящи ленти, пред нищо незнаещите и неразбиращи плебеи, които се тълпяха около руините на СТЦ и много от които след това развиваха странни болести и измряха. Радиацията има странното свойство винаги да поразява в най-голяма степен именно клетките на костния мозък в сравнение с останалите клетки на организма. Заради това повечето жертви от радиация страдат именно от левкемия. Освен това радиацията предизвиква различни ракови заболявания, поразяващи различни органи или даже няколко органа едновременно, особено когато радиоактивният прах попада в белите дробове или хранителния тракт. И именно заради това агентите на ФБР на 11 септември 2001 г. бяха облекли пълни комплекти за химическа защита заедно с противогазите, облепени с различни лепенки – за да се защитят от радиоактивния прах на Ground Zero и особено от радиоактивната пара, която те нямаха намерение да вдишват или гълтат.

Значи, някой знаеше какво наистина беше станало на ground zero преди да стане Ground Zero.

В други речници намираме подобни дефиниции: ground zero – точката на повърхността на земята или водата под или над точката, в която е станал взрив на атомна или водородна бомба; ground zero – съществително, място, където се е взривила ядрена бомба или са станали най-големите разрушения; ground zero – място, където се е взривила ядрена бомба.

Заради това и английският език се оказа една от първите жертви на 11 септември 2001 г., нещо, което почти никой не забеляза.

Не се учудвайте, че почти всички нови английски речници, напечатани след 11 септември, започнаха да тълкуват ground zero, като че ли има повече от едно значение. На този термин вече бяха приписани от 3 до 5 нови значения, които варират от огромни разрушения, голям безпорядък, до базово равнище или отправна точка.

Други предпочетоха друг изход. За тях ground zero е място, където се е взривила бомба, без да указват за каква бомба става дума, въпреки че тя трябва да е ядрена или термоядрена.

Отворете всички английски речници на различни издатели след 11 септември и ще се убедите в тази невероятна лингвистична машинация. Всички без изключение започнаха да включат термина ground zero и да го тълкуват, като че ли има повече от едно значение, стараейки се с всички сили да отвлекат вниманието на читателя от предишната ядрена и само ядрена природа на термина ground zero преди той да стане Ground Zero, за да бъде скрита истината, че на 11 септември 2001 г. Световният търговски център в Ню Йорк беше унищожен с ядрен или термоядрен взрив.

Инженерите изчислиха, че една трета от сградите са били напълно изпарени, и че 90 процента от отломките и руините, и въобще от това, което е останало от двете кули, беше паднало навън от техните основи.

Какъв вид експлозиви могат да причинят такова унищожение? Единственото нещо, което може да го обясни, се нарича ядрен заряд.

Департаментът на енергетиката (DOE) на САЩ събра водни проби от подземията на Сграда 6 единадесет дни след 11 септември, които показваха равнища от тритий 55 пъти по-високи от нормалния фон. Какво доказваше това?

Има и други доказателства, които сочеха категорично, че на Ground Zero беше станала ядрена експлозия с появата на цезий, уран, торий, барий, стронций, молибден, лантан, хром и цинк. Но анализът показва, че тези елементи корелират помежду си само тогава, когато са очаквани да се появят в резултат на ядрена експлозия.

И така, двете огромни кули, всяка от които по

500 000 тона, бяха унищожени за 9 и 11 секунди, като техните отломки бяха изхвърлени нагоре до стотици метри. Няма никакво съмнение, че това беше ядрен взрив.

Кратерите под двете кули могат да бъдат издълбани само от термоядрено оръжие. Термичните снимки от 16 септември показваха горещи петна, характерни за ядрен взрив.

Почти един месец по-късно - на 18 октомври 2001 г., все още имаше големи горещи петна под Кула 1, Кула 2 и Сграда 7. Пет месеца по-късно, през февруари 2002 г., руините под Кула 1 продължаваха да са горещи.

Намерените стоманени греди, тежащи по 8 тона и дебели 10 см, са били огънати като подкови, което може да бъде постигнато само от температурата на термоядрен взрив.

До края на 2006 г. сред оцелелите от атаката в Световния търговски център бяха диагностицирани 400 души с рак на кръвта, гърлото, тестисите и мозъка, което обикновено се получава при радиационно излъчване.

Появи се и друга ядрена хипотеза.

Според пенсиониран американски агент, специализиращ се в контрашпионажа срещу Израел, видът ядрени заряди, използвани на 11.09.2001 г. е модифицирана версия на W-54, заряди, които тайно са били доставени на Израел между 1988 г. и 1989 г. от свръхзапасите на САЩ, т.е. нелегално изнесени по времето на Буш - старши и Бил Клинтън.

Базираните на плутоний бойни глави имат химически отпечатък, който може да идентифицира вида на "дизайна", къде плутоният е бил произведен и колко е стар.

Само един 2-килотонов ядрен заряд е нужен за унищожението на двете кули на търговския център. 2-килотонов заряд произвежда огнено кълбо от около 40-60 метра в диаметър с над 4000 градуса. Той е напълно достатъчен да стопи основните греди на централната носеща конструкция на сградата. Блясъкът на взрива е по-малко от 1 секунда и е предимно в ултравиолетовия светлинен спектър. Свръхналягането ще бъде насочено нагоре с взрива. Отпадъците ще са минимални и в рамките само на "кота нула". Радиацията ще спадне до приемливи нива в течение на 72 часа след взрива. Тя е била запечатана в циментовия прах и е причината за многобройните смъртни случаи от рак в района на Ню Йорк.

Циркулиращата история за "откраднат ядрен материал от Русия" беше лъжа на Израел, за да бъде скрит оригиналният източник на ядрения материал, идващ от складовете на САЩ. Нелегалното предоставяне на американски ядрени заряди не се отнасяше за Израел и страните от НАТО.

Тук отново се появява името на Дик Чейни, който заедно с Буш - младши е предоставял ядрени глави на други държави, срещу онова, което са искали от тях.

Зарядите, избрани от Израел, са били споменатите W-4, доставени от ядрените складове на Амарильо /Тексас/. Общо на Израел са били доставени около 350 ядрени глави за период от 20 години, т.е. към момента техният "живот" може да е изтекъл.

W-54 е най-подходящ заради неговата конструкция и леснотата да бъде копиран и модифициран. Основния дизайн на W-54 съдържа 1,5 пъти повече плутоний от стандартния. Това позволява да бъде на проверката на всички дипломатически пощи с гайгерови броячи при влизане и излизане от САЩ.

Израелското ядрено съоръжение Димона е стандартен 75-мегаватов реактор, използван във Франция за тяхната плутониева програма. В резултат на преексплоатирането на реактора в Димона е имало парова експлозия в края на 80-те години по времето на Буш - старши. Заради това центърът не работеше много години, докато бъдат отстранени унищоженията.

Оттогава вероятно действа на ниски оперативни нива и е използван предимно за производството на изотопи. Това принуди Израел да търси чужди ядрени доставки от САШ, за да продължи своята ядрена програма.

Тъй като полученият от тях ядрен материал има ограничен във времето живот, това не позволява да бъде използвано като оръжие.

Но микроядрените заряди въпреки остаряването на плутония могат да произвеждат по-малка детонация под 2 килотона. По този начин те могат да бъдат използвани като малки мръсни бомби или като много малки тектонични заряди. Те са били използвани и на 9 септември 2001 г.

Всички микроядрени заряди, използвани от Израел, са преработени W-54. Те бяха използвани не само в Ню Йорк, но и във взривовете на остров Бали, в Лондон и в Япония - за взривяването на АЕЦ Фукушима. Те са били използвани в Ирак, Афганистан, Сирия, Йемен.

Според някои американски източници те са складирани и в повечето посолства на Израел по света за лесно използване.

Използваните на 11.09.2001 г. са били укрити в консулството на Израел в Ню Йорк, преди да бъдат поставени в кулите. След 11.09.2001 г. ФБР започна проверката на всички дипломатически пощи с гайгерови броячи при влизане и излизане от САЩ.

Движението за истината на 11 септември обвини правителството на САЩ, Израел и лично Буш - младши и Дик Чейни в унищожение на Световния търговски център.

Световният търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. беше унищожен с ядрено оръжие – или при строежа на сградите, или заложено по-късно – от Израел. Това са технически подробности.

11 септември 2001 г. беше краят на Pax Americana в ХХI век, който продължи само 10 години, и колелото на Третата световна война, която продължава сега и в Украйна, и вероятно ще продължи още много. Това ще е много дълга война.