Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Конспирация
Защо и как беше убита Даяна
Това беше краят на Короната
Aнализ на „Строго секретно“

Този анализ, който започнахме още през август 1997 г., се нуждае от много внимателно четене. Ако не го разберете, го оставете да "преспи" и го прочетете втори и трети път. Така се работи на върха на световния анализ, на който се намираме от десетилетия.

Това не е PR, а поредно доказателство за нашето място в глобалните медии и качеството, което се предлага от нас от десетилетия.

Що се отнася до убийството на Даяна, ще продължим да го следим и да го попълваме с нови обстоятелства, ако се появяват.

***

И така, неотдавнашната смърт на милиардера Мохамед Фаяд /това е истинското му име, ал си добави сам/, който си отиде на 94-годишна възраст, предизвика битка за богатството му от 1,7 млрд. паунда между наследниците му.

Собственикът на прочутия Harrods в Лондон, който купи с пари откраднати от султана на Бруней, притежава активи за милиони паунда, плюс парижкия хотел Риц, който е оценяван на 500 млн. паунда, и имение близо до Окстед, Съри, оценено на 100 млн. паунда. Отделно е притежател на девет коли от марката "Ролс Ройс", има огромна колекция от произведения на изкуството и няколко апартамента в Ню Йорк.

Мохамед ал Фаяд почина в навечерието на 26-ата годишнина от смъртта на сина му Доди и принцеса Даяна, в автомобилната катастрофа в Париж. До края на живота си Мохамед твърдеше, че това не е било инцидент, а двойката е била убита от британските тайни служби и често заявяваше, че един ден истината ще излезе наяве.

Сега същите служби се надяват, че истината ще бъде погребана завинаги със смъртта на Мохамед ал Фаяд.

* * *

Както коментираме от 26 години, като едни от немногобройните центрове в света, смъртта на Даяна стана преломен момент в историята на британската корона и за нейния окончателен упадък, завършил със смъртта на Елизабет II и коронясването на Чарлз.

Да се върнем към смъртта на Даяна и някои най-важни отговори на въпросите защо, как и от кого беше убита Даяна на 31 август 1997 г. в тунела "Алма" в Париж, заедно с Доди Ал Фаяд.

Да се върнем накратко към това престъпление, към неговата авансцена и кулиси.

Преди 26 години, в нощта на 30-31 август 1997 г. беше убита принцеса Даяна и нейният египетски приятел Доди Ал Фаяд в автомобилна катастрофа в тунела "Алма" в Париж.

"Строго секретно" беше едно от първите издания в света, които веднага след катастрофата през 1997 г. започнаха да разработват хипотезата за убийството на Даяна.

Събирането и анализа на информацията беше изключително трудно. /Така е до днес./ Получавахме я от закрити източници, предимно от САЩ и Англия, както и от други канали, за да се оформи истината за престъпния заговор с участието на кралицата, британските служби MI5 и MI6, ЦРУ, израелския МОССАД, френското разузнаване и др.

Последната снимка на Даяна, направена в нощта на 30 август 1997 г. я показваше до нейния приятел Доди Фаяд на задната седалка на Мерцедеса, който бяга от задния вход на парижкия хотел Риц, по пътя към тайното любовно гнездо на двамата в Париж, закупен за тях от Мохамед ал Фаяд.

Даяна се е обърнала, за да гледа през задното стъкло на колата. Колата се кара от шофьора Анри Пол. Бодигардът на Доди – Тревор Рийс Джонс, е на предната седалка до шофьора и само той си е закопчал колана. Лицата им са осветени, вероятно от лазерен лъч.

Какво се случи през следващите няколко минути и до днес е една от големите тайни на края на ХХ век и едва ли някога ще бъде разкрита или потвърдена официално.

Но неофициално още от самото начало беше ясно, че Даяна е убита по преднамерен и планиран отдавна начина, за да се стигне до удара на колата при скорост над 100 км/ч. в страничните стълбове на парижкия тунел Понт д'Алма в 24,20 ч. на 30 август 1997 г.

Разбира се, официалното разследване на Скотланд Ярд и на френската полиция обяви смъртта на Даяна и Доди за "трагичен инцидент". Светът трябваше да повярва, че вината е на папараците и на пияния шофьор на мерцедеса.

Но анализите показваха, че смъртта на 36-годишната Даяна се дължеше на други причини и че това беше планирано убийство след развода на Даяна с Чарлз и нейната връзка с Доди ал Фаяд.

Що се отнася до Чарлз и въобще до Уиндзорите, при тях е задължително мъжете, които наследяват трона, да се женят за некатолически девици със синя кръв. Това елиминираше Камила – сегашната прокси-кралица на Чарлз, тъй като беше "използвана стока". Тя се ожени за Ендрю Боулс, който през 1972 г. трябваше да прекъсне флирта си с принцеса Ана. Чарлз се готвеше да се ожени за 25-годишната Ана Уолъс през 1977 г., но тя му се разсърди, защото той публично я обиди, танцувайки на един бал с Камила Боулс, която вече беше майка на син.

След това, под давлението на майка си, Чарлз насочи вниманието си именно към Даяна Спенсър. Тя беше манна небесна за уиндзорите – девица със синя кръв.

Но преди брака Чарлз прекарваше повече с Камила, отколкото с Даяна.

любовта на Даяна се превърна в дълбока омраза към Чарлз и кралицата. Междувременно от свенливо момиче тя се превърна в млада жена, звезда на мрачния небосклон на Уиндзорите.

Даяна, още приживе, беше записвала своите страхове и предчувствия и ги е оставила на иконома Пол Барел. Впоследствие той взриви Англия с част от своите разкрития за задкулисието на Бъкингамския дворец. Именно от вдиеозаписите, оставени от Даяна на Бърел, се разбра, че Чарлз е хомосексуалист.

В своя таен видеодневник, Даяна се оплаква, че Чарлз поддържа "нездрави отношения" с един от своите помощници Майкъл Фосет.

Даяна, цялата в сълзи, се оплаква пред камерата: "Той е твърде близък с Фосет. Какво може да се направи, ако твоят мъж е в нездрави отношения със своя слуга".

Даяна разказва пред своя видеодневник, че Чарлз и неговият близък помощник се били заварени от нея заедно с в една стая и са се почувствали "неловко" и "напрегнато".

Видеозаписът, направен от Даяна, седяща сама пред камерата, четири години е лежал на тавана на бившия й камериер – Пол Барел, чийто мемоари хвърлиха и доста неприятна светлина и върху поведението на самата Даяна.

/Полицията е намерила записите по време на обиска в дома на Барел при събирането на улики за делото, заведено срещу него по поръчка на кралицата. Но след постигане на взаимно съгласие обвиненията срещу Барел бяха снети./

На един от записите Даяна седи в една от стаите на двореца Кенсингтън. Картината се фокусира и тя казва: "Ето, пак съм сама". След това започва жална тирада по адрес на Чарлз и неговата любовница Камила Паркър. Даяна казва: "Чувствам се напълно изолирана. Чарлз повече се доверява на Фосет, отколкото на мен. Това е невъзможна ситуация".

Принцесата излива своята злоба и срещу други членове на кралското семейство, включително кралицата и нейния съпруг – принц Филип.

Даяна казва, че кралицата я счита направена "не от тесто, за да бъде кралица. Каква тъпанарка".

Филип, според нея, е невъзможен. "Той винаги намира начин да ме унижи. Според мен той е малоумен".

За съдържанието на 40-минутната касета изтече информация до Sunday Mirror, който го публикува.

В друг сюжет, бледната Даяна се облива в сълзи заради изолация и самотност. "Чувствам се в капан – повтаря тя. Кралското семейство живее в средновековието. Пребиваването ми тук е непоносимо".

Тя трогателно говори за своите деца Уилям и Хари, но не споменава нищо за слуховете, че Хари не е син на Чарлз, а на един от нейните любовници.

Тя обвинява Чарлз, че иска да й отнеме децата и говори за своето намерение да решава сама как трябва да ги възпитава. "Искам да се срещат с прости хора, да живеят в реален свят. Не искам да растат в тази задушаваща атмосфера".

Тя говори, че кралските слуги гледат "високомерно и отвисоко. Това е ужасно. Уверена съм, че зад всичко това се крие Фосет. Неговото влияние е твърде голямо".

По-късно обаче според излязлата в САЩ книга "Даяна, тайни и лъжи" на Николъс Дейвис, "Даяна е била убедена, че не нейният съпруг – принц Чарлз, а любовникът й – Джеймс Хюит, е баща на принц Хари, като тази жестока тайна е била също сред причините за нейната смърт". "Когато Даяна е била бременна с Хари, принц Чарлз се е молил бебето да не прилича на Хюит, тъй като е вярвал, че все още има минимален шанс той да е баща".

Но след раждането на Хари приликата му с Джеймс Хюит е ставала все по-очевидна, за да се стигне до актуалните снимки, от които е напълно ясно, че Хари е дете на Хюит, а не от Чарлз.

"Проститутка, развратница, курва…" Такива думи е чула по телефона шест месеца преди смъртта си принцеса Даяна. Но те не са били на някой бивш любовник или на изоставения Чарлз. Крясъците в слушалката са били на майка й – Франсис Шанд Кид. Свидетел на тази история е бил нейният камериер – иконом Пол Барел.

Самата Даяна май си е заслужава тези епитети, което се вижда от разкритията за онова, което е ставало в дворците в Англия. Барел разкри, че Даяна е обличала коженото си палто на голо и е тръгвала с колата им Лондон да търси своя любовник. Други мъже са били докарвани при нея в багажника на колата. Тя е обичала да дразни репортерите като е отивала в близката аптека да си купи презервативи.

Всъщност тайните щяха да си отидат с Барел в гроба, ако той не беше обиден от роднините на Даяна, които започнаха срещу него процес, защото е откраднал нейни лични вещи и документи. Барел го спечели благодарение на личната намеса на Елизабет II. Но по-късно камериерът реши да си отмъсти за 500 000 лири (толкова струваха неговите спомени, разказани на булевардния печат). Би могъл да поиска и три пъти повече, защото сензациите бяха наистина големи.

"На своя рожден ден Даяна си уреди среща с любовника. Облече серги с брилянти и изглеждаше прекрасно. Съблече се гола и след това тръгна да го търси в Лондон, наметната само с кожено палто" – разказа Барел.

Този любовник, всъщност най-голямата любов на Даяна, не е бил Доди Ал Фаяд, а пакистанският хирург Хаснат Хан. Даяна е била луда по него. Стараейки се да му угоди тя си е връзвала косата с кърпа, както правят вярващите мюсюлманки. По молба на Даяна, Барел е трябвало да изясни дали католически свещеник може да благослови нейния таен брак с пакистанеца, - брак на християнка с мюсюлманин.

Според барел, Даяна се е свързала с Доди Ал Фаяд само за да накара Хан да ревнува. При това не е обръщала внимание, че Доди е наркоман.

Но Хан и Доди не са били единствените грехове в живота на Даяна. Други мъже са били вкарвани при нея в двореца в багажника на колата на Барел. По този начин Даяна е отмъщавала на Чарлз, който по същото време е имал любовни срещи с Камила.

Даяна изневеряваше на Чарлз и със своя бодигард 37-годишния Бари Манаки, който "случайно" беше убит в автомобилна катастрофа.

Според Джеймс Хюит – един от следващите й любовници, Даяна му беше казала, че смъртта на Манаки беше организирана от уиндзорите и разузнаването MI6. След това Хюит, също беше предупреден да прекрати връзката си с Даяна, за да не последва съдбата на Манаки.

Чарлз продължаваше да й изневерява с Камила, а Даяна му отмъщаваше с различни мъже, като в едно интервю заяви, че се съмнява "дали той въобще може да бъде монарх".

Но и това не беше всичко.

Нов гвоздей Даяна "заби" с разкритията, публикувани пак от Daily Mirror. В писмото си тя пишеше, че съпругът й – принц Чарл, планира да я убие. Думата "съпругът ми" в предишните публикации на това писмо беше зачеркната, заради което се предполагаше, че става дума за принц Филип – бащата на Чарлз. Но от оригинала се разбираше, че ликвидирането на Даяна чрез "катастрофа с кола, повреда на спирачките и сериозно нараняване на главата" е било замислено от Чарлз, "за да си очисти пътя към женитбата с Камила Паркър".

Обърнете внимание – това ставаше преди развода на Чарлз с Даяна и много преди катастрофата на Даяна и Доди в Париж.

И чак на 9 декември 1992 г. беше съобщено, че Чарлз и Даяна са решили да се разведат.

Кралицата нареди на Чарлз и Даяна да се разделят. Даяна получи 17 милиона лири, но я лишиха от титлата "кралско височество", което допринесе за нейната смърт. Ако беше я запазила, щеше да има VIP-охрана при всяко пътуване.

Но Даяна, вече разведена с принц Чарлз, продължаваше да бъде огромна заплаха за британския двор.

Няколко години преди смъртта на Даяна и нейния египетски приятел Доди Ал Фаяд, няколко основни световни разузнавателни централи вече я разработваха на пълни обороти. Това бяха английските MI5 и MI6, американското ЦРУ, израелският МОССАД. Те знаеха, че Даяна и престолонаследникът Чарлз се разделят и че тя вероятно е тръгнала на "лов" за нов съпруг.

На 20 юли 1996 г. в Чикаго Даяна се срещна с банкерите от клана Ротшилд. Дали те вече й бяха избрали съпруг? И кой беше той" И дали Даяна се съгласи? Едва ли.

Даяна напусна САЩ и вече никога не се върна там. Нещо повече. Тя веднага започна любовна връзка с Доди Ал Фаяд.

Според документите на английското разузнаване MI6 флиртът е започнал през ноември 1996 г. Дали Даяна е вярвала, че семейството на Фаяд е достатъчно силно, за да я предпази от нарастващата опасност? Или пък е решила да си отмъсти по най-уязвимия начин на кралското семейство, с който щеше да взриви цялата структура на Новия световен ред и неговата кабала? И защо именно Доди Ал Фаяд?

Ще припомним, че нейният флирт с Доди и визитата при гинеколога е показала напреднала бременност. Снимките й от ваканцията в бански костюм в юга на Франция, 14 дни по-рано, показваха характерна закръгленост на начална бременност.

Ако към това се добави и слухът, че майката на бъдещия крал на Англия можеше да замине с нейния мюсюлмански приятел, като вземе принцовете Уилям и Хари със себе си, нещата ставаха още по-страшни. Това бяха достатъчни причини, за да се организира опитът за неутрализиране, елиминиране или убийство на Даяна.

Ще добавим още една – така наречените уиндзори са свързани с немските батенберги и са станали Маунтбатън чак след първата световна война. Даяна самата беше заплаха за тези самозванци. Бащата на Даяна беше десети потомък на Карл I Стюарт. Стюардите са първата европейска кралска династия. Заради това беше и мезалиянса на не многородовития Чарлз с принцеса Даяна. За да могат техните деца да станат потомци на стюардите. Но не се получи.

***

Тогава се появи Доди Ал Фаяд.

Да се върнем още по-назад.

По времето на президента Роналд Рейгън, когато избухна скандалът Иран-Контра, едно от челните имена в него беше на Аднан Кашоги, търговец на оръжие, който тогава беше считан за най-богатия човек в света. Неговия братовчед и партньор беше Мохамед Ал Фаяд (бащата на Доди). Връзката между Ал Фаяд и Иран-Контра трудно може да бъде намерена, но Ричард Таус, бивш агент от ФБР, твърди, че Кашоги и Ал Фаяд са били свързани с Иран-Контра чрез фирмата Castle Securities. Около нея бяха забъркани и Оливър Норт, адмирал Джон Поиндекстър, Ричард Секорд и Аднан Кашоги. Около тях действаше и група, съставена от професионални убийци.

В началото на скандала Иран-Контра Доди Ал Фаяд беше на 24 години. От онова време бяха и слуховете, че Доди е поставено лице и перач на парите на чичо си – Аднан Кашоги, от търговията с оръжие и наркотици, с които правеше филми в Холивуд.

Друг интересен аспект на скандала Иран-Контра беше, че Оливър Норт се обърна към тогавашния шеф на ЦРУ Уилям Кейси, който се свърза с Робърт Макфалран, съветникът на Рейгън по националната сигурност с предложение да търсят съдействие от ЮАР и Израел. Бащата на Даяна – лорд Ърл Спенсър, имаше доста голям бизнес в ЮАР. Неговият син и брат на Даяна – Чарлз Спенсър, беше жител на ЮАР. Лорд Спенсър беше най-добрият приятел на братовчеда на Аднан Кашоги – Мохамед Ал Фаяд. Именно тяхното дълго приятелство доведе до представянето на сина на Мохамед Ал Фаяд, 40-годишният Доди, на Даяна.

На този фон според документи на ЦРУ и MI6, през юни 1997 г. шефът на MI6 Дейвид Спединг е бил помолен от Кралския дворец да намери "трайно решене" на проблема с Доди Ал Фаяд, засечен от ЦРУ, МОССАД и MI6, че има интимна връзка с Даяна от ноември 1996 г.

В документите се сочеше, че Дворецът е силно разтревожен от връзката на Даяна с Доди, която може да бъде политическа катастрофа. Принц Филип (съпругът на кралица Елизабет) виждал в нея сериозна заплаха за династията, тъй като тази афера е "расово и морално отвратителна и нито един син на бедуински търговец с камили не може да бъде подходящ съпруг за майката на бъдещия крал". По същото време MI6 е поискало от Американската агенция за борба с наркотиците досието на Доди, подозиран, че е наркоман (кокаин).

На Спединг е било наредено да намери трайно решение, което означава да ликвидира Доди с осигурена благословия от Двореца. По същото време е била уредена и среща с израелския K-Team в Женева. Срещата е била успешна. Мерцедесът на Доди в Париж е бил откраднат. Бил е върнат с липсваща електроника. колата е била преработена така, че да отговаря на външни радиокоманди.

Информация по този въпрос се появи в английския London Mirror, който отпечата част от съдържанието на един от секретните документи.

И още по-важно – че в деня на катастрофата в Париж – 31 август 1977 г., друг английски вестник Sundаy Mirror публикува новината, че по молба на кралица Елизабет II английското контраразузнаване и разузнаването MI6 са подготвили таен доклад за връзката между Даяна и Доди, която щяла да "взриви империята" Била е разглеждана и възможността за емиграция на Даяна. Но как да емигрира щом като нейният по-голям син трябва да бъде следващят крал на Англия.

Какво е съдържанието на документите.

В един от телексите се споменава директорът на английското разузнаване Дейвид Спединг.

За първи път в тях се споменава и специалната група на израелското разузнаване МОССАД – известна като K-Team.

А ето и съдържанието на един от документите, които бяха публикувани от London Mirror.

Top Secret. Външно разузнаване…

Информационен доклад.

Забележка: разузнавателните източници и методи, свързани с по-нататъшно разпространение и използване на информацията подлежи на контрол, определен в началото и в края като Top Secret.

Клас на доклада: Top Secret, доклад – 00D831/173466-97.

Държава: Франция.

Дата на изготвяне – 17 юни 1997 г.

Предмет на файла: Даяна и Доди.

Справки: DC/Case.

Източник – CAS Paris (CAS London/CAS Geneva/CAS Kingston, британски гражданин Кен Етеридж.

  • 1. Връзката между Даяна и Доди, според достоверен таен източник, започва през ноември 1996 г. Те стават интимни скоро след първата среща.
  • 2. Достоверен източник съобщава, че Дворецът е сериозно разтревожен от тази връзка. Министър-председателят счита че връзка с Ал Фаяд може да е политическа катастрофа. Единбург (принц Филип) вижда сериозна заплаха за династията, ако връзката продължи.

    Негов цитат: "Такава афера е расова и морално недопустима и никой син на бедуин – търговец на камили не може да бъде подходя за майката на бъдещия крал на Англия".

  • 3. искане, отправено към представител на DEA в Англия за досие на Доди: кокаин.
  • 4. Американският представител при MI6 е помолен от Дейвид Спединг за съдействие за намиране на трайно решение на проблема Доди. Благословията на Двореца е осигурена.
  • 5. Белият дом (на САЩ) отрича такова искане от Спединг. Харисон е бил упълномощен само да организира среща на MI6 в Женева с K-Team на МОССАД.
  • 6. Срещата в Женева е била успешна.
  • 7. Лимузината "Мерцедес" на Ал Фаяд е била открадната и върната с липсваща в нея електроника. Достоверни разузнавателни източници потвърждават участието на K-Team. Източникът съобщава, че колата е била ремонтирана така, че да се контролира от външен радиоконтрол.
  • 8. Женева съобщава, че на 28 май 1997 г. тежко натоварен "Фиат Турбо"… (край на текста на страницата).

Top Secret…

Тези и други документи съдържат доказателства за старателно подготвена конспирация от ЦРУ, DIA, Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA) и английското MI6 за убийството на Даяна. NSA обаче отказва тяхното разсекретяване, тъй като "това ще причини голяма вреда за националната сигурност на САЩ".

Засекретяването на досието не е толкова заради защитата на личния и сексуалния живот на Даяна, отколкото аз да не се разбере по какъв начин американските и английски шпионски централи са събирали информацията за нея.

Специалистите са убедени, че освен 1056 страници има и още хиляди засекретени и намиращи се в други агенции материали, за чието съществуване знаят малко хора.

Ако те излязат на дневна светлина от тях ще се разбере следното:

Даяна и Доди е трябвало да съобщят за своя предстоящ брак на 1 септември 1997 г. (понеделник), веднага след като тя каже за това на синовете си – Уилям и Хари.

ЦРУ и МОССАД са разбрали за това, тъй като са подслушвали нейните телефонни разговори с Лусия Ди Лима, жената на посланика на Бразилия във Вашингтон. Даяна за първи път е срещнала Ди Лима, когато заедно с Чарлс направиха държавна визита в Бразилия през 1991 г. Мъжът на Лусия по онова време беше посланик на Бразилия в Лондон.

ЦРУ е съобщило на MI6 за намеренията на Даяна и Доди да се оженят. MI6 е задвижило плана за убийството, в който вероятно е бил включен и специален K-Team на МОССАД. Изпратени са в Париж, където Даяна катастрофира.

След визитата си в Чикаго, Даяна замина направо при Мохамед Ал Фаяд. Дали баща й лорд Спенсър й беше казал при необходимост да търси закрила при него? Ако Спенсър е имал бизнес с Ал Фаяд, той е знаел, че той има средства да я защити. От своя страна Мохамед Ал Фаяд не можеше да не види предимствата на връзката на сина си с Даяна.

Но Дворецът беше в паника от вероятността за брак между Даяна и Доди. Те знаеха, че трябва да направят нещо толкова шокиращо и травматизиращо, че Даяна да се върне "обратно в строя" и никога повече да не помисли да дезертира. Дворецът все още се нуждаеше от нея за Англия и за бъдещия крал – синът й Уилям.

Изходът беше да убият Доди. Хората, които планираха това знаеха, че Даяна е бременна от него и че ще се оженят скоро. Трябваше да действат бързо, преди да се оженят и да отидат в парижкия дворец, собственост на Ал Фаяд.

Мохамед Ал Фаяд беше вече купил Paris Chateau в Париж, който преди това беше собтвеност на дука на Уиндзър.

Даяна срещна Доди Ал Фаяд през юли 1997 г., няколко седмици преди тяхната смърт, на борда на яхтата Jonikal в Кан. Яхтата беше собственост на бащата на Доди – Мохамед Ал Фаяд. Ако Доди и Даяна се оженеха, техните синове щяха да бъдат братя на принц Уилям – наследник на трона. Това не беше интрига на Ал Фаяд, тъй като Даяна сама се "покани" на яхтата, с което искаше отново да отмъсти на уиндзорите. Когато започна флирт с Доди, тя му подписа присъдата.

Какво щеше да стане, ако се оженеше за него и приемеше исляма? Ами ако имат деца? Мисълта, че принц Уилям, бъдещият крал на Англия ще има мургав брат мюсюлманин беше най-лошият от всички възможни сценарии. Даяна унищожаваше самата тъкан на нацията, която Mi-5 и MI6 трябва да защитават. И МОССАД не можеше да позволи това.

Те мислеха по следния начин: след смъртта на Даяна прожекторите отново ще се насочат към Двореца и към принц Чарлз, неговата популярност ще започне да расте, ще си върне общата симпатия. И най-важното, принц Уилям ще е напълно под контрола на Двореца. Мисията приключена. Никаква Даяна, никакъв съперничещ двор. Монархията е спасена и сигурна.

Към тази картина трябва да се прибавят още няколко щрихи.

Едната от тях е, че преди смъртта Даяна е била готова да вземе участие в документален филм за Ирак. Ричард Мур "пишещ за Cyber Journal казва: "Даяна наистина беше готова да вземе участие в нещо, което щеше да бъде считано за голяма провокация – филм за Ирак… Той щеше много повече да застраши Новия световен ред и интересите на елита, отколкото обидното за короната сексуално поведение на Даяна".

Филмът е бил подготвен от Парвеез Саяд от Shanti TV и щеше да разкрие причиненият от следвоенните санкции ужасен глад на стотици хиляди невинни иракски деца.

Така стигаме до въпроса "как и от кого", т.е. за коридорите и лицата, където е било планирано убийството. Разкритията – най-достоверни и най-опасни за английската тайна служба, дойдоха от бившия агент MI6, Ричард Томлинсън.

Кой беше Томлинсън.

37-годишният тогава бивш офицер от английското разузнаване MI6 (Military Intelligence – Department 6) е постъпил в него през 1991 г. Работил е в Босна, Москва и Близкия Изток. През 1995 г. е уволнен от MI6 като "неподходящ". Отива да живее в Испания, откъдето пишеше под псевдонима "Агент Т".

Когато се върна в Англия беше арестуван, тъй като бившите му шефове се страхуваха, че от Австралия ще публикува книга за MI6. В затвора беше 6 месеца, след което замина за Лозана (Швейцария). Там си откри страница в Internet, но фирмата-сървър я закри. След това Томлинсън си откри нова web-страница в Калифорния, но тя също бе закрита под давление от Англия.

На 12 май 1999 г. по интернет бяха разпространени имената на десетки служители на MI6. Последва намеса на пресцензурата на английското правителство към всички английски медии да не споменават нищо за разкритията, за които се предполагаше, че са на Томлинсън.

MI6 имаше основания да се страхува. Разпространеният материал за смъртта на Даяна хвърля нова светлина за вероятното участие на британската тайна служба в нейното убийство.

По-долу публикуваме с незначителни съкращения показанията на бившия агент на MI6 Ричард Томлинсън на 12 май 1999 г.

I. Ричард Джон Чарлз Томлинсън бивш офицер от MI6 декларирам от Женева /Швейцария/:

1. Има документи на разположение на Британската тайна разузнавателна служба MI6, които ще хвърлят важна светлина върху обстоятелствата около смъртта на принцеса Даяна, Доди ал Фаяд и Анри Пол в Париж на 31 август 1997 г.

Работех за MI6 през септември 1991 г. – април 1995 г. През периода видях различни документи, които могат да дадат нови насоки на разследването.

2. През 1992 г. работех в Източноевропейския отдел на MI6 и бях ангажиран в голяма и сложна операция за контрабанда на съветско оръжие от разпадащия се СССР. През 1992 г. през няколко дни имах възможността да чета документите на тази операция. Те съдържаха много съобщения, телеграми, агентурни данни, снимки и т.н.

3. Срещи между участниците в тази операция са ставали в Хотел Ritz в Париж. Във файла имаше агентурни съобщения от информатор в хотела, който беше само с кодов номер. Офицерът от MI6 му плащаше в брой за неговата информация. Исках да разбера кой е този информатор, тъй като имаше добър достъп до ставащото в Ritz. Поръчах информация от личното му дело от централната картотека на MI6. Когато я прочетох не бях учуден, че информаторът беше от службата по сигурността на хотела, тъй като разузнавателните агенции винаги се насочват към охраната на по-важните хотели. Но бях изненадан, че националността на информатора беше френска. Името му беше Анри Пол. /б.р. – Анри Пол беше шофьорът на Мерцедеса, който возеше Даяна и Доди и загина заедно с тях/.

Убеден съм, че връзката му с MI6 е продължила до неговата смърт, тъй като агенцията никога няма да прекъсне връзката с така добре внедрен информатор.

Убеден съм, че личното дело на Анри Пол съдържа данни за негови срещи с контролиращия го офицер от MI6 до смъртта му.

Убеден съм, че този файл съдържа и доказателства от огромно значение за причината на инцидента, който уби Пол заедно с Даяна и Доди.

4. Обикновено старшият офицер от резидентурата на MI6 контролира информаторите от рода на Пол. В Париж по времето на катастрофата имаше двама работещи под прикритие офицери на MI6. Първият беше Николас Джон Ендрю Лангман, роден през 1960 г.

Вторият беше Ричард Дейвид Спиърман, роден също 1960 г.

Убеден съм, че единият от тях, или двамата, са познавали Пол и вероятно са имали среща с него непосредствено преди смъртта му Поне единият от тях, или двамата, разполагат с данни с огромно значение за установяването на последователността на събитията довели до смъртта на Даяна, Доди и Пол.

Спиърман беше влиятелен офицер с много добри връзки, тъй като преди изпращането за Париж беше личен секретар на Шефа на MI6 Дейвид Спединг и е имал достъп и до най-тайната информация на MI6. Вярвам, че неслучайно Спиърман беше изпратен в Париж само две седмици преди смъртта на Даяна.

5. През 1992 г., по време на войната в Югославия, работех предимно по Сърбия. През това време се запознах с Николас Бърнард Франк Фишуик /роден през 1958 г./, офицер от MI6, който по онова време отговаряше за планирането на операциите на Балканите. При една среща той ми показа документ от 3 страници, който беше план за убийството на сръбския лидер Слободан Милошевич.

Фишуик беше отбелязал, че планът е бил връчен на следните шефове на М1-6 - Мариус Кендрик-Пиърсли /тогава ръководител на балканските операции/, Джон Риде /тогава офицер по сигурността на балканските операции/, офицерът за свръзка на SIS /Secret Intelligence Service/ към MI6, шефът на източноевропейския отдел /тогава Ричард Флетчър/ и Алън Пети /личният секретар на тогавашния шеф на MI6 Колин МакКол/.

Планът за убийството на Милошевич съдържаше три сценария.

Третият може да бъде много полезен при установяването на причините на смъртта на Даяна. Той предвиждаше Милошевич да бъде убит чрез катастрофа на личната лимузина. Фишуик предлагаше тя да стане в тунел, в който бетонната стена ще причини смърт или сериозни наранявания и ще елиминира случайни свидетели.

Фишуик предлагаше катастрофата да бъде предизвикана чрез пистолет-светкавица, оръжие, което се използва от специалните части за ослепяване на шофьори, пилоти на хеликоптери или терористи. Този сценарий беше подобен на обстоятелствата на катастрофата на Даяна.

6. В MI6 разбрах за неофициалните контакти между MI6 и Кралския двор, който често искаше информация за членовете на кралското семейство. Често искаха и ЦРУ да поставя членове на семейството под дискретно наблюдение. Така е било и с Даяна. В документите на MI6 има важна информация за наблюдението на Даяна в дните преди нейната смърт.

7. Научих също, че един от "фотографите-папараци" е нещатен агент на MI6.

8. На 28 август 1998 г. дадох по-голямата част от тази информация на съдията Харв Стефан, който разследва катастрофата на Даяна в Париж. Начинът, по който MI6 и френското DST се опитаха да ми попречат, сочи, че имат много за криене и се страхуват.

9. Ha 31 юли 1998 r. DST ме арестува в Париж. Заведоха ме в централата на DST, където ме разпитваха 38 часа. Въпреки че бях освободен без обвинение те конфискуваха моя компютър.

10. На 7 август 1998 г. трябваше да замина от Нова Зеландия за Сидней, за да дам интервю за австралийския Канал 9. Бях в самолета, когато офицални лица се качиха и ме изведоха под предлога, че са получили "факс от Канбера", в който се съобщава, че има проблеми с моите документи. Такъв факс не съществуваше.

11. След като дадох показания пред френския съдия бях поканен за интервю на живо на американската NBC. Отлетях от Женева за Ню Йорк на 30 август. Трябваше да дам интервюто на следващия ден - понеделник сутринта. След кацането в Ню Йорк капитанът на Swiss Air нареди всички пътници да се върнат по местата. Четирима представители на американските имиграционни служби дойдоха при мен, взеха ми паспорта. Изведоха ме от самолета и заведоха в центъра за разпити на имиграционната служба. Там ме снимаха, взеха отпечатъци от пръстите, държаха ме седем часа преди да ме депортират обратно за Женева. Имиграционните офицери открито заявиха, че действат по указание на ЦРУ.

12. На 8 януари 1999 г. бях задържан на френската граница от DST за четири часа. Връчиха ми документи за депортиране и ме върнаха в Швейцария. Това стана по заповед на MI6. Забраната ми във Франция е незаконна, тъй като притежавам английски паспорт, който дава право за пътуване в целия Европейски съюз.

13. Каквато и да е ролята на MI6 в смъртта на Даяна и Доди убеден съм, че в техните документи има неоспорими доказателства за установяването на истинските причини.

По същото време в Интернет изтече и списък с имената на 115 агенти на английското разузнаване MI6. Томлинсън отрече да го е правил и MI6 отрече истинността на списъка. Това само по себе си беше странно, имайки предвид законите на шпионажа – в такива случаи да се мълчи. Едновременно MI6 оказа огромно давление върху английските медии да не публикуват имената. По този начин MI6 косвено призна, че списъкът все пак е валиден.

Появява се въпросът дали той беше истински. Защо считаме, че беше истински?

Преди всичко защото е точен. Много от имената в него са от Балканите, където Томлинсън е работел преди да бъде уволнен от MI6 през 1995 г. Някои от имената са били известни само на него и на ограничен кръг лица. В един от случаите офицерът е наречен wanker. Това не е термин от шпионажа, а обида, която англичаните използват често спрямо други мъже и означава "онанист". Човекът с това прозвище е Тимоти Клайден, именно той е уволнил Томлинсън от MI6.

Можело ли е списъкът да е съставен от открити източници?

Не. В специализирани издания преди това бяха публикувани по-малко от 20 имена. А списъкът съдържа 115. Освен това, ако беше компилиран от открити източници в него би трябвало да присъстват и имената на разкрити преди това английски шпиони, като например Кристофър Хуран, издъненият резидент на MI6 в Прага.

Томлинсън твърдеше, че някои от лицата в списъка са започнали работа в MI6 след неговото уволняване, поради което списъкът не е негов.

Не. Всеобща практика в разузнаването е работата на един шпиони да бъде продължена от други шпиони, които преди това също са работили в системата. Ето защо вътрешен човек не е трудно да предвиди имената на агентите и след неговото отстраняване.

Истина е обаче, че Томлинсън и Ал Фаяд са се срещнали след като Томлинсън беше пуснат от затвора през 1998 г. Ал Фаяд беше убеден, че MI6 е участвал в убийството на Даяна и неговия син Доди. Ал Фаяд е платил на Томлинсън да го посети в Сен Тропе /Франция/ през 1998 г. След това Томлинсън за първи път публикува свои предположения, че MI6 е забъркан в убийството на Даяна и Доди.

Ha 11 май 1998 г. Ал Фаяд се обърна към Томлинсън да направи нова клетвена декларация пред адвокати и да потвърди, че MI6 е участвала в убийството на Даяна. На 12 май Томлинсън пусна тази декларация по интернет.

Това означава че: Ал Фаяд познаваше Томлинсън. Той му е давал пари. След това Томлинсън направи изявление, което подкрепи тезата на Ал Фаяд за смъртта на неговия син и Даяна. Четири дни преди да тръгне списъкът с имената на английските шпиони по света Ал Фаяд беше ядосан на английското правителство. Появиха се имената им, които, като че ли идваха от Томлинсън. Публикуването им беше в интерес на Ал Фаяд, защото унищожава MI6, обвинява английското правителство и двореца. Всичко това даваше основание да се смята, че списъкът с имената на английските шпиони е истински.

Всичко това имаше връзка с катастрофата на Даяна и Доди в Париж в края на август 1997 г. Но от тези документи, както и от показанията на Томлинсън никъде не се казваше, че Даяна ще бъде целта на убийството. Никъде в оригиналните документи на MI6 нямаше абсолютно нищо за евентуално убийство на Даяна. Щом Томлинсън вярваше, че Даяна не е целта, това означаваше, че през тези два и половина месеца между написването на документите на MI6 на 12 юни 1997 г. и убийството на 30 август 1997 г. е бил приет нов план.

В книгата Gideon's Spies се появи и твърдението за връзката с МОССАД. Според него в парижкия хотел Ritz е тил агент на МОССАД. опитващ се да вербова шофьора Анри Пол, в деня, в който стана катастрофата в която Пол беше убит.

През юли 1998 г. Мохамед Ал Фаяд зададе редица въпроси в писмо, изпратено до всички членове на английския парламент. Въпросите заслужават да се повторят.

Ал Фаяд пишеше за "заговор" за елиминирането на Даяна и неговия син, и се опита да свърже всички висящи въпроси: "Защо бяха необходими един час и 40 минути, за да бъде закарана принцесата до болницата? Защо никои от фотографите не успяха да предадат заснетите от тях снимки? Защо през същата нощ имаше взлом в къщата на фотографа, който е посредник при продажбата на снимките на папараците? Защо нито една от пътните камери, намиращи се в този район на Париж и вътре в тунела Alma не заснеха нито един кадър? Защо всички камери, следящи скоростта на колите по трасето на Мерцедеса, не работеха, а камерите, следящи трафика, не бяха включени? Защо мястото на трагедията не беше блокирано и защо беше отворено за трафика само няколко часа по-късно? Кои бяха двамата неидентифицирани мъже в тълпата, които след това седнаха в бара на хотела? Те поръчваха на английски, но наблюдаваха и слушаха по чисто професионален начин?"

Книгата Gideon's Spies вероятно е един от умните начини за дезинформация и за прикриване на агентите на МОССАД, участващи в убийството на Доди и Даяна.

Според оригиналния план е трябвало да бъде убит само Доди Ал Фаяд, а Даяна да остане жива, но да бъде сплашена до такава степен, че никога повече да не създава проблеми на английското кралско семейство.

Впоследствие обаче, както става често, се оказа, че версията е била подготвена като дезинформация, за да бъде използвана в случай, че истината за убийството на Даяна бъде разкрита и че неговият инициатор ще трябва да се оправдава. С други думи и Даяна беше целта на убийството.

Но кой можеше така да е изплашен, че да пусне версията, че само Доди е трябвало да бъде убит. А Даяна не. Кой можеше да загуби всичко, ако хората разберат, че именно той е поръчал убийството на Даяна. В кралското семейство има само един човек, който щеше да има огромен проблем с поръчването на убийството. Ставаше дума за мъжа на кралицата, принц Филип.

В това беше убеден не само бащата на Доди - Мохамед Ал Фаяд. В това са убедени и други източници. Принц Филип е искал да бъдат убити Даяна и Доди. Но той е знаел, че неговата роля може да бъде разкрита. Поради което беше пусната и версията, с която той може да каже на своите внуци: "Не исках тя да умре. Исках да убият само този син на търговец на камили. Да, наредих на докторите в линейката след катастрофата да направят аборт на Даяна. Не можех да оставя майката на бъдещия крал на Англия - принц Уилям, да бъде бременна с арабско копеле. Не знаех обаче, че абортът ще я убие".

***

Убийството на Даяна и Доди? Отговорът трябва да се търси в три неща - мотивът, средствата и възможността.

Мотивите са ясни. Даяна не се страхуваше да говори какво става в британското кралско семейство. Нейният развод с Чарлз там беше приет като предателство към монархията. Даяна беше допусната до коридорите на висшата власт, но ги напусна. Връзката й с Доди ал Фаяд беше политическо дисиденство. Тя стигна дотам, че наричаше кралското семейство "гущери" и "влечуги", и че "това не са хора". Британската монархия, с цялата си сила, стана основен враг на Даяна. Във Великобритания всички членове на контраразузнаването MI5, на разузнаването MI6, членовете на парламента и офицерите, полагат клетва за вярност пред монархията, а не пред Великобритания. Даяна извърши държавно предателство. Защото във Великобритания монархията е държавата.

Тогава се появи още по-голям проблем - нейната връзка с египтянина и мюсюлманина Доди ал Фаяд. Според президента на Американо-арабския-мюсюлмански съвет това беше повече от флирт. Той твърди, че Даяна и Доди са се оженили преди смъртта им тайно в Египет. По този начин те станаха и смъртна опасност за "националната сигурност" на Израел. Раждането на англо-арабско дете на известната двойка щеше да предизвика интерес към арабската култура и да стане стимул за обединяването на арабите.

Средствата? Според бившия английски шпионин Ричард Томлинсън английското разузнаване MI6 е разполагало с механизмите за убийството. И американските ЦРУ и NSA са разработвали Даяна няколко години.

Вероятно убийците на Даяна идваха от международен конгломерат от служители на шпионски централи.

Физическият убиец на Доди може да идва и от френския криминален свят, свързан с английското разузнаване. Той може да е човекът, който веднага след катастрофата на 31 август 1997 г. в тунела Алма в Париж влезе в колата, за да провери дали Доди все още е жив и му счупи врата.

Даяна, след катастрофата, беше качена в линейката, за да я откарат в болницата. Закараха я там чак след един час, като по пътя й направиха аборт, с което тя реално беше убита.

А то е такова престъпление, че направо всява ужас.

Първите телевизионни новини след катастрофата сочеха, че Даяна е "излязла от Мерцедеса и е ходила около него".

Първите филмови материали по телевизията показваха, че Даяна е "излезла от колата", в "съзнание", но "със счупена ръка, с рана на бедрото и с вероятно мозъчно сътресение". В същите материали се подчертаваше, че "нейните рани не застрашават живота й, но са сериозни". Тези начални информации идваха от ВВС и Sky News. Но трябваше да минат 3 години преди тези информации да бъдат публикувани, от които се виждаше, че основната цел на атентата вечерта на 30 август 1997 г. беше Доди Ал Фаяд. Дворецът беше дал благословията си за елиминирането на Доди, бащата на детето, което Даяна носеше.

Дворецът беше изчислил, че Даяна е в третия месец на бремеността.

Първоначалният план предвиждаше убийство на Доди и аборт на Даяна.

Дворецът беше заповядал да се направи аборт на Даяна с метода DLC. Абортът беше направен в линейката, която беше паркирана почти един час встрани на улицата, по пътя към болницата.

Абортът беше извършен, но загубата на кръв беше твърде голяма, а напредналото увреждане на вътрешните органи, необратимо. Даяна умря от загуба на кръв, причинена от аборта, а не от "разкъсано сърце".

Прикриването на истината беше разпоредено от Бернадет Корсел, жената на президента Ширак, която беше информирана веднага и замина за болницата. Мадам Корсел е сърцето на организацията Opus Dei във Франция.

За да са сигурни, че Доди ще умре, един от членовете на K-Team се намираше в тунела. Той беше онзи, който влезе първи в колата, като че ли да провери дали Доди е жив. Не е известно дали Доди е бил мъртъв или жив в момента, в който "специалистът" е счупил неговия врат. След като излезе от колата той поклати глава към другите членове на групата, които бяха дегизирани като фотографи. Работата беше свършена. Доди Ал Фаяд беше мъртъв.

Даяна след катастрофата беше жива. Тя излезе от колата, ходеше. Знаеше, че Доди е мъртъв. Когато линейката пристигна Даяна влезе в нея сама. Има снимка, на която се виждаше как Даяна седи в линейката. Изглеждаше добре и се качи в линейката.

Но линейката се нуждаеше от цял час, за да стигне до близката болница. Защо беше закъснението?

Линейката паркира в една странична улица, където направиха аборт на Даяна...

Тук стигаме до същността. И Даяна беше целта. Невъзможно е да се предполага, че след като види убийството на Доди и след принудителен аборт тя ще мълчи. Даяна трябваше да бъде елиминирана завинаги. Това беше основната част от плана.

Но имаше конспирация в конспирацията. Бременността на Даяна трябваше да бъде укрита от патолозите, които щяха да й правят по-късно аутопсията. Закараха я в болницата, когато вече беше на ръба на смъртта.

Имаше и други "аномалии":

  • началните съобщения бяха, че спидометърът на колата е замръзнал на 196 км/час. След това се оказа, че е сочел "нула";
  • най-напред виновни бяха папараците, след това Анри Пол, и накрая тайнствени Fiat;
  • френската полиция и до днес не е показала съдържанието на конфискуваните от папараците филмови ленти;
  • Мерцедесът се е ударил два пъти в тунела. Първият удар е в третия стълб на тунела, след това удар в 13-ия;
  • линейката пристига чак след 15 минути, в началото хората са повикали пожарната;
  • след като правят на място преливане на кръв на Даяна, тя е пренесена в линейката. Персоналът нарежда на шофьора да се движи бавно. Става нещо невероятно - 9-те километра до болницата Pitie-Salpetriere в източен Париж линейката изминава за цял час, толкова дълго, че шефът на парижката полиция се изплашил, че линейката се е загубила по пътя. Следващото забавяне става на около 1,5 км от болницата, когато персоналът я спира, за да "инжектира адреналин в сърцето" на Даяна, което било спряло;
  • защо никой не е забелязал, че шофьорът Анри Пол е бил "пиян";
  • защо бодигардът си е закопчал коланите секунди преди инцидента. Обикновено бодигардовете не си слагат колани, за да могат да действат в случай на нужда. Защо Даяна и Доди са били без предпазни колани;
  • каква е била тази кола с отворения багажник. Дали той не се е отворил и някой отвътре не е хвърлил нещо по Мерцедеса, предизвикващо експлозия. Свидетели казват, че са чули експлозия и чак след това е последвал ударът на катастрофата. Други казват, че е имало блясък от експлозия в тунела;
  • на Даяна не е била правена аутопсия в Париж. Доди, според мюсюлманския обичай, е бил погребан на следващия ден след катастрофата. Също без аутопсия.

Три години след катастрофата, през април 2000 г. адвокатите, представляващи Мохамед Ал Фаяд получиха копие от дотогава засекретения меморандум, подготвен от професорите Доминик Лекомт и Андре Лиенхард, двамата френски патолози, работещи за съдията Стефан. В него те предполагаха, че британските власти, включително кралският хирург д-р Бъртон, са укрили някои от аспектите на английската "официална" аутопсия. Двамата френски лекари бяха в Лондон на 23 юни 1998 г„ където се срещнаха с английските си колеги Бъртон и Бърджис. Те получиха копие от английската аутопсия на Даяна като им беше казано, че то е само за тяхно "лично ползване" и да не се включва в официалните файлове на съдията Стефан, тъй като всеки материал от тях стигаше веднага и до адвокатите на Ал Фая д.

Почти тригодишното укриване на меморандума на Лекомт и Лиенхард повдигна сериозни въпроси за достоверността на "официалната аутопсия" на Даяна, включително основният – дали по време на смъртта си тя е била бременна.

Как беше извършено престъплението?

Тези въпроси бяха отговорени отдавна, като към тях се прибавиха и покаянията на нови 14 очевидци, намиращи се в близост до катастрофата през онази нощ. Те заявиха, че колата на Даяна е била заобиколена от няколко коли и от мотоциклети, които са я гонили, Папараците въобще не са били наблизо и са пристигнали 1-2 минути след катастрофата, така че те не могат да бъдат обвинени. Защото бяха измамени. С маневра, организирана от Анри Пол, хотелът Риц беше поставил пред централния вход друг мерцедес за объркване на папараците, което позволи на Даяна и Доди да се измъкнат през задния вход. От този момент е и споменатата в началото снимка на Даяна, която гледа назад към отдалечаването на другия мерцедес.

Но нейният мерцедес е бил преследван от други хора - от двамата души на мотоциклета и от две коли - едната лимузина, а втората турбо Фиат Уно. Лимузината в непосредствена близост отзад на Мерцедеса му е давала сигнали с фаровете, заради което шофьорът е карал все по-бързо, за да им избяга. По същото време Фиат Уно е ускорил и е закачил мерцедеса, за да го изтласка на едната страна. Това е позволило на двамата мотоциклетисти да изпреварят колата на Даяна. Когато моторът е бил около 5 метра пред колата, седящият на задната седалка на мотора е насочил лазерен лъч към мерцедеса, който е заслепил шофьора. Последвало е ново завъртане на кормилото и жесток удар на колата в 13-я стълб на тунела.

Един от свидетелите, наблюдавали тази сцена, заяви, че е видял как моторът е спрял след катастрофата, пътуващият на задната му седалка е слязъл и е влязъл в мерцедеса. След това се е обърнал към каращия мотора и е посочил с жест, използван от военните (две скръстени ръце пред тялото и след това изправяни настрана, показващи "мисията успешна"). След това двамата са избягали от тунела.

Всъщност това не беше единственото укривано от френската полиция доказателство. Няколко часа след катастрофата тя съобщи на репортерите, че Мерцедесът с Даяна и Доди се е движел със 120 мили на час, тъй като спидометърът е замръзнал именно на тази цифра. Това беше лъжа. Експертите на Даймлер Бенц заявиха, че след всяка катастрофа спидометърът на всеки Мерцедес се връща на нулата. Две седмици след това френската полиция поправи "грешката си".

По същия начин полицията лъжеше, че Даяна е била затисната, почти смазана със задната седалка, поради което толкова дълго време е трябвало да я вадят и возят с линейката до болницата. Но снимките на папараците опровергаха тази лъжа.

странна е и личността на бодигарда на Даяна Тревър Джонс. Най-напред ВВС съобщи, че Джонс е член на "английска специална служба". След това версията беше променена и той стана "човек от сигурността на Ал Фаяд". За да се стигне до окончателния вариант, че е бодигард на Даяна. Като единствен оцелял от катастрофата на него му направиха операция на лицето и челюстта. След това съобщиха, че му е бил изрязан езика, а след това, че има пълна амнезия. В края на краищата обаче Джонс се оправи. Той потвърди версията за втората кола в катастрофата.

И Мерцедесът е "бил преследван от втора кола и от двама мотоциклетисти. "Не си спомням точно, но ми се струва, че това беше бяла кола с багажник, който се отвори пред нас".

Според първоначални информации полицията е намерила доказателства, че Мерцедесът е бил ударен от Fiat Uno 60 метра преди мястото, на което се е разбил. Минаващ наблизо човек заяви: "Чух пищенето на гуми, видях малка тъмна кола на завоя, стори ми се, че хората вътре искаха да избягат колкото се може по-бързо".

Друга лъжа беше "твърдението", че шофьорът на Мерцедеса Анри Пол е бил пиян Освен това в него били установени и два наркотика, издавани на рецепта. Това беше основен момент в доказателството на Лондон и Париж, че става дума за "инцидент, причинен от пиян шофьор". Твърдението, че в кръвта на Пол равнището на алкохола е надминавало три пъти позволената доза, се базираше само върху тестовете, направени от френските патолози няколко часа след катастрофата. Но паралелни независими тестове оспориха редица технически аспекти на аутопсията.

Те показаха, че в кръвта има и почти смъртоносно количество въглероден моноокис Откраднати от моргата проби и направеният токсичен тест показват равнище на този смъртоносен газ в кръвта на Пол, възлизащо на 30 на сто.

Но Доди Ал Фаяд нямаше такъв газ в кръвта си. По какъв начин е възможно Анри Пол да има толкова високо равнище алкохол в кръвта, следи от стимуланти, издавани на рецепти и отгоре на всичко токсично равнище на въглероден моноокис в момента на катастрофата, а Доди Ал Фаяд да няма и следа от газа.

Ако Пол е бил отровен с газа преди да седне зад кормилото той би трябвало да дава още тогава признаци за загуба на ориентация, повръщане, болки в тялото. Но камерата в хотела Ritz и снимките направени от нея между 21 ч. и 24 ч. показват, че той няма такива признаци - нито е пиян нито е отровен.

Остава единственото логично обяснение, което се споделя от повечето патолози. Кръвните проби взети post mortem не са от Пол, а от друг човек. В същата нощ в градската морга на Париж имаше още дузина други трупове, когато Пол е бил закаран там.

Защо бяха укривани дълго време и показанията на свидетели, че непосредствено преди катастрофата в тунела е имало ослепителна светкавица, която вероятно е заслепила Пол. Специалистите знаят че става дума за антиперсонален лазер и че такова оборудване е било използвано в сценария за убийството на Даяна.

Последваха разкритията на споменатия Томлинсън. Той съобщи, че когато е работил в MI6 е бил запознат от съответното тайно звено за убийства на политически личности, прикривани като инциденти и катастрофи, с документ от три страници, който е бил план за убийството на сръбския лидер Слободан Милошевич.

Той е съдържал три сценария. Третият е този, според който беше убита Даяна. Той е предвиждал Милошевич да бъде ликвидиран чрез катастрофа на личната му лимузина. Най-добре тя да стане в тунел, в който бетонната стена ще причини смърт или сериозни наранявания и ще елиминира случайни свидетели. В него се е предлагало катастрофата да стане чрез пистолет-светкавица, оръжие, което се използва от специалните части за заслепяване на шофьори, пилоти на хеликоптери или терористи.

Всичко това и още много други неща се случиха в нощта на 31 август 1997 г. в Париж. Предстояха още по-странни, а именно убийството на самата кралица Елизабет II в края на 2016 г. и нейното "погребение" през… 2021 г., като междувременно това се случи и с нейния съпруг принц Филип.

Британската монархия е в най-голямата криза на своето съществуване. Предстои финалът.

Продължение

в следващия брой.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 332, October 2023
Ядрената истина за 11 септември 2001 г.
Истината за 11 септември 2001 г. Термоядреното унищожение на Световния търговски център в Ню Йорк? Кои, как и защо го на...
    Русия – САЩ: започва истинската война
Би трябвало да сте разбрали, че Третата световна война е започнала. Колосалните противоречия, натрупани през последните ...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com