Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

World War III
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Часовникът на „Страшния съд“ е на секунди от Апокалипсиса
Големият анализ "всичко за оръжията"
11.2023

Най-важното събитие за международната сигурност на стратегическо равнище Русия – САЩ отново остана незабелязано. Вероятно не случайно.

Защото с него приключи най-важният етап в развитието на човечеството след 1972 г. до днес при оръжията и ядрената сигурност. И започва нов етап на ядрена несигурност в много по-сложни времена.

На 17 октомври руската дума прие проектозакон за дератифицирането от Русия на Договора за прекратяване на ядрените опити от 1996 г. По този начин вече няма никакви действащи договори в областта на глобалната стратегическа и ядрена сигурност. Пътят към ядрената пропаст е широко отворен. Часовникът на Страшния съд е броени секунди до полунощ.

След договорите за противоракетната отбрана /ПРО/ за въоръжените сили в Европа

/ДОВСЕ/, за малките и средни ракети /ДРСМД/, за съкращаването на стратегическите въоръжения /СНВ-3/, дойде ред и на договора за забрана на ядрените опити.

Светът е в качествено нова ситуация – на ядрено превъзходство на Русия и на опити на САЩ да запазят статуквото от началото на ХХI век.

Западът е в безнадеждна ситуация. Паника е блокирала всички негови политически и военни рецептори. Западът е фокусиран върху войната с Русия и няма други планове освен война с Русия. Сега се нуждае от нов Пърл Харбър, може и ядрен – в Украйна, Близкия Изток, Азия...

Унищожени бяха и вече не действат всички договори на стратегическо равнище между САЩ и Русия.

Да повторим:

От първия и най-важен – Договорът за противоракетната отбрана от 1972 г. /ПРО/ - САЩ излязоха през 2002 г.

На 11 март 2015 г. престана да действа и Договорът за ограничаване на въоръжените сили в Европа /ДОВСЕ/, който предвиждаше ограничаване на пет категории обикновени въоръжения – танкове, бойни бронирани машини, артилерия с калибър над 111 мм бойни самолети и ударни хеликоптери.

На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха и от договора с Русия за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина на действие /ДРСМД/.

По същото време САЩ съобщиха, че имат намерение да излязат и от споменатия Договор за забрана на ядрените опити, който бяха подписали, но не ратифицираха.

Остана само Договорът за съкращаване на стратегическите ядрени въоръжения /СНВ-3/, подписан през 2011 г. и удължен до 2026 г., който определяше формулата на стратегическите ядрени оръжия на двете страни – по 1550 заряда и по 700 балистични ракети-носители, изстрелвани от 800 активни и неактивни установки, от който Русия излезе на 21 февруари 2022 г.

И какво имаме в резултат – не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите за края на Втората световна война.

В регионалната европейска сигурност отдавна не действа Хелзинкският акт за ненарушимостта на границите.

Нарушени бяха и договорите за неутралитета на Швеция и Швейцария.

Под въпрос е и Договорът за Германия "4+2", както и за границата между Полша и Германия на Одер и Ниса.

Това пък означава, че войната в Украйна не е само начало на Третата световна война, но и начало на Последната световна война.

Казват, че сме на прага на Третата световна война. Какъв праг? От 78 години тази война бушува над нас, не е спирала нито за миг и сега ще премине в пряк конфликт с ядрено оръжие.

Ако САЩ и Англия си мислят, че в някакъв момент на войната в Украйна са реализирали своите цели и ще си вдигнат куфарите, както от Афганистан, и ще се ометат зад Океана и Канала, правят фатална грешка. Този път номерът няма да мине. САЩ и англосаксонският ционизъм този път ще си платят по пълната програма.

Започна тотално преустройство на света. Специалната военна операция от началото е с отворен край. На стратегическо равнище в Украйна горещата война между Русия и САЩ навлиза в заключителен етап.

"Дългата украинска игра" на Путин преминава в "дълга глобална игра на Русия".

Писал съм, че времевият хоризонт постоянно ще се променя заради отворения край на операцията, тъй като залогът е възможно най-висок от всички възможни – от тоталното преустройство на света до формирането на антизападния съюз, и на постзападния свят.

Много малко хора си дават сметка колко лоша в момента е реалната ситуация в света.

Става дума за това, че в момента в Европа и света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност. Повтарям – няма никакви договори. Всичко се движи на автопилот, но и него вече го няма.

Ситуацията е без прецедент за последните 80 години от времето на Студената война, когато беше въведен така нареченият "часовник на Страшния съд".

Войната срещу нацизма не само че не е приключила, но в момента сме в продължение на Втората световна война и окончателната битка срещу нацизма в Украйна, Германия, Англия, САЩ и Израел.

Излизането на Берлин /и Вашингтон/ от Потсдамските споразумения от 1945 г. за края на Втората световна война означава, че Европа остава без такова споразумение. Няма и мирен договор. И с Япония, основният съюзник на Хитлер, няма мирен договор.

От юридическа гледна точка започва обратно отброяване, което вероятно отново ще завърши с пълна и безусловна капитулация на Запада.

Паралелно върви другата война – във финансите и икономиката, чийто срив може да стане във всеки момент.

Крахът ще е ужасен. В резултат на кризата финансовият сектор на Запада ще се съкрати минимум 10 пъти, от сегашните 50 процента в икономиката до равновесните 5 процента от БНП. Но, както знаем, в него 2/3 са колосален балон, което означава, че финансовият сектор може да се съкрати и 30 пъти, те.. до отрицателни стойности. А това ще се отрази и на хоризонта на края на тази война. Или ще го измести в ядрения спектър, който ще я превърне в Последна световна война, според обстановката, която се променя с несрещана в историята на човечеството скорост.

I. Договор за забрана на ядрените опити.

Путин изпрати проект до руската Дума, който да отмени ратификацията от Русия на Договора за забрана на ядрените опити. Проектът беше одобрен от Дума-та, т.е. Русия няма да е първата, която ще възобнови изпитанията на ядрени оръжия, но ако САЩ продължават по този път, например с опит в Невада или Аляска, тогава Русия ще отговори незабавно.

Ако САЩ възобновят надпреварата в ядрените оръжия, като се върнат към ядрените опити, Русия ще започне тази надпревара с непреодолими преднини при системата за доставка на ядрени оръжия. В момента възобновяването на ядрените опити изглежда неизбежно. Самият договор е остатък от отдавна унищожен набор от договори, които определиха вече несъществуващата архитектура за ядрена сигурност.

На ядрения полигон на Нова Земя се извършват технически работи за модернизиране на полигона.

От гледна точак на тестовете – след излизане от Договора за забрана на ядрените опити – най-вероятните са или да се започне с подземен ядрен взрив, или да се извърши въздушен взрив от 750 килотона заряд.

Размишлявайки върху думите на Путин за евентуално подновяване на ядрените опити, първо, Русия ще ги използва като инструмент за принудителна дипломация. Тестовете ще бъдат насрочени така, че да съвпаднат със събития от политическо или военно значение. Тези ядрени опити биха сигнализирали, че Русия е готова да използва своя арсенал в случай на операция на САЩ или НАТО срещу Русия.

Втората цел на евентуално възобновяване на ядрените опити е подновяването на руския ядрен арсенал. В момента Русия изпълнява голяма програма за ядрена модернизация. Това засяга и трите компонента на руската ядрена триада и включва, както подобрения на съществуващи активи, като разработването на междуконтинентални балистични ракети "Сармат" или "Булава", и новите системи, като "Авангард".

Възможните ядрени опити на Русия ще бъдат последвани от нарастване на потенциала за нова ера на руските ядрени оръжия.

Разбира се, разиграването на "ядрената карта" не означава непременно използването на оръжия за масово унищожение, а е набор от мерки, предназначени да убедят врага в неизбежността на използването им при определени условия, ясно дефинирани на най-високо политическо ниво.

Какъв може да бъде алгоритмът на тези действия?

Първо, както писахме по-горе, Русия официално се оттегли от Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити.

И второ - веднага след това може да извърши мащабни ядрени опити. Мащабни - това означава сравними с тези на Нова Земя от 1961 г.

Трето, ще се провеждат учения (вече започнаха) и с тактическо ядрено оръжие. Освен това, то трябва да бъде предадено на разположение на руските войски в Калининградска област, Крим и Беларус, както и да се оборудват с него корабите на руския флот.

След като тези стъпки бъдат предприети, ще дойде време за политическия ултиматум, който ясно ще каже, че ако доставките на оръжия за Украйна от САШ и НАТО продължат, Русия ще нанесе ограничени удари с конвенционални точни оръжия срещу логистични центрове в страните от НАТО.

Ако пактът отговори с удари срещу руските войски в Украйна или атака на руска територия, ще последват ограничени ядрени удари срещу военната инфраструктура на НАТО в Европа.

Освен това този ултиматум трябва да бъде с конкретен характер - с указание за времето и целите.

Задачата на такава политика е да създаде критични рискове за съществуването на страните от Европа и Северна Америка, ако те продължат да оказват военна подкрепа на Украйна. Като междинен етап на ескалация може да се използва и демонстративното унищожаване на част от спътниковата група на противника, която снабдява въоръжените сили с информация.

Какво представлява Договорът за забрана на ядрените опити. Подписан през 1996 г., договорът беше важна стъпка към предотвратяване на разпространението на технологии за ядрени оръжия и задържане на арсеналите на най-големите ядрени сили в света. Заедно с по-ранните договори, споразумението също имаше за цел да намали разпространението на радиоактивен материал, взривен в атмосферата и океаните по време на Студената война.

Тук е и проблемът: договорът никога не влезе в сила, защото редица страни, включително САЩ, никога не са го ратифицирали. Но все пак повечето подписали го страни, в т. ч. и САЩ, го спазваха.

Русия подписа и ратифицира договора през 2000 г.

САЩ го подписаха, но Сенатът на САЩ отказа да го ратифицира, позовавайки се на опасения относно проверката на спазването на забраната от други страни. И Китай го подписа, но не ратифицира.

Сега Русия се оттегля и "дератифицира" договора.

Как се появи този договор.

САЩ, СССР и Англия проведоха стотици ядрени опити между 1945 г., когато първата в света атомна бомба беше взривена в американския щат Ню Мексико, и 1961 г., когато съветски служители детонираха най-мощното оръжие в света, Цар Бомба.

Франция се присъедини към клуба на ядрените опити през 1960 г., Китай, 1964 г.

През 1974 г. Индия тества първото си ядрено устройство, което допълнително разшири ядрения клуб.

Тест от 1980 г. в Китай стана последният атмосферен тест, на която и да е страна.

Последният тест на Москва - подземен - се проведе през октомври 1990 г. на отдалечения арктически архипелаг, наречен Новая Земя.

Великобритания, Съединените щати, Франция и Китай проведоха последните си тестове през следващите години, преди 1996 г., главно под земята.

Индия, Пакистан, Израел и КНДР - всички, които са извършили открити ядрени опити от 1996 г. насам, не са членове.

Подписан през 1996 г., договорът беше изпратен до 187 подписали страни за ратифициране, но никога не влезе в сила поради група държави, които се "въздържат", начело със САЩ.

Последиците, от тестването доведоха до частична забрана на атмосферните, океанските и космически тестове през 1963 г., но подземните тестове продължават да бъдат разрешени.

Оттеглянето на ратификацията на Русия е политическа стъпка - изравняване на статута със САЩ и възстановяване на законодателния паритет с Конгреса на САЩ.

От тук до възобновяването на ядрените опити е само една крачка. Която и да е от страните, ако направи това, ще го следват всички останали.

И започва новата ядрена надпревара в условията на хипероръжията.

Договорът за ядрените опити е последният. Преди него бяха другите основни договори. Да ги припомним.

2. Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/.

На 10 май 2023 г. Владимир Путин подписа указ за започване на финалната процедура за денонсиране на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).

ДОВСЕ беше подписан на 19 ноември 1990 г в Париж. В него взимаха участие 16 страни-членки на НАТО и и 6 държави от Варшавския договор.

Договорът ограничаваше възможностите за разполагане на обикновените въоръжения покрай границите между страните на военните блокове, за да бъде намалена вероятността от внезапно нападение и от крупни бойни действия в Европа.

Районът на действието на ДОВСЕ беше сухопътната територия от Атлантическия океан до Урал, включващ и Фарьорските и Азорски острови, Мадейра, Шпицберген, Канарите, Земята на Франц Йосиф и Нова земя. Както и цялата територия на запад от реката Урал и Каспийско море, и Турция, до точката на пресичането на турската граница на 39-я паралел.

ДОВСЕ беше заключителният документ на продължилите няколко години във Виена преговори за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа.

Според ДОВСЕ на европейския континент беше разрешено да бъдат разположени:

  • 40 000 танка;
  • 40 000 артилерийски системи;
  • 60 000 бронирани машини;
  • 13 600 военни бойни самолети;
  • 4000 ударни хеликоптери.

Техниката беше разделена поравно. На всяка от страните се разрешаваше да има половината от лимитите за танкове, самолети и т.н.

Всяка страна се задължаваше да съкрати количеството военна техника в Европа до 20 000 танка, 30 000 бронемашини, 20 000 артилерийски системи, 6800 бойни самолета и 2000 хеликоптера.

Освен съотношението 1:1 по направлението на основния удар, което не допускаше нито една от страните да реализират успешна атака, за която е необходим по-голям превес, експертите се погрижиха и за фланговете.

Според договора, от двете страни на условната фронтова линия трябваше да останат около 157 000 единици тежка ударна техника. Реално те бяха 216 000. За да не бъдат премествани излишните

59 000 танка, хеликоптери и оръдия към фланговете на европейския театър, бяха установени ограничения. На север и юг на континента беше разрешено да останат само символични сили.

През 1990 г. фланговите ограничения бяха второстепенен проблем. Но достатъчно беше да се разпали войната в Северен Кавказ и стана ясно, че предвидените за Русия 700 танка и 1300 артилерийски единици са недостатъчни за борба с терористите. Защото, освен за юга тези сили бяха необходими и за Мурманск, Псков и Петербург, руската армия не можеше да се вмести в парижките договорености, за което заяви открито.

ДОВСЕ влезе в сила на 9 ноември 1992 г. и беше подписан от Горбачов.

Към края на 90-те години се оформи силен дисбаланс заради разширението на НАТО на Изток за сметка на бившите страни от Варшавския договор и държавите, появили се след разпадането на СССР. Заради това на 19 ноември 1999 г. в Истанбул беше подписана адаптация на ДОВСЕ, като лимитите вече се въвеждаха не за военните блокове, а за отделните страни.

За Русия квотата беше 6350 танка, 11 280 бронемашини, 6315 артилерийски системи, 3416 самолета и 855 хеликоптера, като се задължи да изведе своите войски от Грузия и Молдова.

Но адаптираният ДОВСЕ беше ратифициран само от четири държави – Беларус, Казахстан, Русия и Украйна. И до днес 27 държави от НАТО не са го ратифицирали, следователно да се говори за права и задължения на Русия от юридическа гледна точка е нищожно.

Москва все пак изпълни своите обещания по адаптирания договор и изведе от Грузия своята техника от базите на Вазиани и Гудаути.

В първоначалния вариант ДОВСЕ устройваше САЩ, което не се отнасяше за адаптирания вариант. Първият договор им позволяваше безпрепятствено да се придвижват на Изток към границите на Русия като реконфигурираха и своето военно присъствие от бази в Германия към бази в Румъния и България.

Ако САЩ и НАТО бяха ратифицирали адаптирания договор от Истанбул, би трябвало да намалят своите въоръжения. Сумарното съкращение на въоръженията на страните от НАТО в сравнение със сегашните при танковете щеше да бъде 4800, при бронемашините – 4400, при артилерията – 4000 единици, което отговаря на 10 демобилизирани натовски дивизии.

Новата система от Истанбул ограничаваше и преразпределението на въоръженията между държавите-участнички и потенциала за крупномащабри операции.

НАТО не можеше да допусне това по принцип. Полша, Унгария, Чехия и Словакия трябваше до края на 2002 г. да съкратят своите равнища с 595 танка, 665 бронемашини и 440 артилерийски системи, Германия - с 200 танка, Италия - с 82 танка, 167 бронемашини и 137 въздушни системи.

В Истанбул страните от НАТО поеха задължението да не разполагат постоянни бойни сили на територията на новите страни-членки, което беше нарушено от България и Румъния с появата на тяхна територия на американски военни бази.

НАТО въобще не се опита да спазва договореностите от Истанбул, но настояваше това да прави Русия.

Последваха и плановете на Буш да разположи в Полша и Чехия противоракетната отбрана - ПРО, на САЩ, което внесе нови елементи в стратегическия баланс на силите. Логично беше Москва да реагира.

Всъщност споровете за ДОВСЕ се водеха отдавна. Русия твърдеше, че Западът нарушава всички правила и договори. Москва беше убедена, че САШ искат да я изтласкат от Черноморския и Каспийски район и да разпространят своите военни структури в Грузия и Южен Кавказ.

На 11 март 2015 г. Руската федерация прекрати своето участие в заседанията на Съвместната консултативна група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. По този начин обявеното от Москва през 2007 г. прекратяване на действията на ДОВСЕ стана пълно.

От Русия заявиха, че тази крачка на руската страна "не означава отказ от по-нататъшния диалог за контрол над обикновените въоръжения в Европа, ако и когато за това съзреят нашите партньори".

Конкретно, прекратяването от Русия на участието й в ДОВСЕ се дължеше на разполагането на американски танкове и бронирана техника в Латвия и на развитието на ситуацията в Украйна с разполагане на американска техника, войници, съветници и наемници.

Този проблем засягаше и военните бази на САЩ в България, Румъния и Полша, които също нарушават договора от 1990 г.

Ситуацията се усложняваше от приемането в НАТО на Литва, Латвия, Естония и Словения, които не бяха участници в договора.

Не ставаше дума само за трикратното превъзходство на НАТО, но и за това че ДОВСЕ сериозно обвързваше ръцете на Русия в случай на криза.

Русия не можеше да увеличи въоръжените си сили на европейския театър без да наруши ДОВСЕ, което от своя страна можеше да стане за НАТО повод за война.

По този начин от договор, носещ стабилност, ДОВСЕ се превърна в договор, който може да послужи като барут за запалване на конфликт в Европа.

И така, сега, на 10 май 2023 г. Русия денонсира напълно ДОВСЕ. Край.

Сега може да движи колкото иска танкове, самолети, БТР-и, хеликоптери и т.н., където иска в европейската си част, срещу нахлулите там, натовски войници и оръжие.

III. ДРСМД

Паралелно се движеха сагите с другите два, даже по-важни, стратегически договора - Договорът за съкращение на ракетите със средна и малка далечина - ДРСМД /т.нар. договор за средните и малки ракети/, и Договорът за съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения -ДСНВ-3 /т.нар. договор за големите ракети.

Какво се случи при тях?

На 2 февруари 2019 г. САЩ излязоха от Договора с Русия за съкращение на ракетите със средна и малка далечина на действие - РСМД, който, от над 30 години, наред с договора СНВ-3 беше крайъгълен камък на международната стратегическа сигурност.

В същия ден и Русия също прекрати участието си в договора. Путин съобщи, че Русия няма да инициира никакви преговори за спазване на договора нито по линията на министерството на външните работи, нито на Министерството на отбраната и даде зелена светлина за развитието на наземна крилата ракета "Калибър" и на хиперзвукова ракета със среден обхват.

В навечерието на суспендирането си на договора Вашингтон отправи поредни обвинения към Москва, че новата ракета за Искандер 9М729 е именно "наземен вариант на "Калибър" - с по-голям обхват.

Москва отговори с отворен показ на тази ракета, от който се виждаше, че тя е с обхват 480 км, което не беше нарушение, но и това не намери отзвук в САЩ.

Всъщност излизането на САЩ от този договор започна още през 2013 -2014 г., когато Барак Обама обвини Русия в... неговото нарушаване, т.е. че Русия през 2008- 2011 г. е тествала наземна крилата ракета с радиус над 500 км. След това се прехвърлиха към споменатата ракета за Искандер 9М729, че и тя била наземна крилата ракета с по-голям радиус.

След това Вашингтон започна да се оправдава, че този договор за РСМД не включва Китай и Иран, които развиват и свои наземни крилати ракети, т.е. че САЩ излизат от договора не толкова заради Русия, а заради Китай и Иран.

Всъщност причините бяха коренно различни.

Както неведнъж писахме, САЩ, след 25-годишно доминиране на глобалния ядрен "полигон" при стратегическите и тактическите ракети, започнаха да губят предимство. Заради това приеха нова ядрена програма за 400 милиарда долара за военно-промишления комплекс и опит за реанимиране на икономиката на САЩ. Едновременно налагаха на Европа и НАТО да купуват американско оръжие, за което беше необходима антируската и антикитайска риторика.

Едновременно САЩ разположиха ракетните установки Мк-41 в сухопътна версия в Румъния и Полша - в Девесалу и Реджиково, които могат да използват и крилатите ракети Tomahawk.

САЩ развиваха и хиперзвуковата крилата ракета Х-51А и нарушаваха договора за РСМД при антибалистичните тестове.

С една дума, повтаряше се познатата картина - САЩ нарушаваха, но обвиняваха Русия.

Решението /на Тръмп/ на 2 февруари 2019 г. да излезе от Договора за РСМД задвижи лавина от опасни събития в Европа и между САЩ и Русия.

Европа отново стана заложник на интересите и целите на САЩ и на контролирания от тях НАТО. Това беше и целта - да се изнесе бойното поле далеч от САЩ - в Европа, която да бъде използвана срещу основния противник - Русия.

Всъщност САЩ от години търсеха повод за излизане от Договора за РСМД не само като повод за въвеждане на пореден пакет от санкции срещу Русия, но и за решаване на своите военни и геополитически проблеми.

Договорът за РСМД от 1987 г. имаше безсрочен характер.

Неговите участници САЩ и СССР се задължаваха да не произвеждат, да не провеждат изпитания и да не разгръщат балистични и крилати ракети с наземно базиране със средна и с по-малка далечина от 500 до 5500S км Намиращите се на въоръжение до този момент ракети бяха унищожени. Най-голямото съветско постижение в тази област - оперативно-тактическите комплекси "Ока", чиито свръхзвукови ракети не можеха да бъдат прехванати от никаква отбрана, въобще не влизаха в обхвата на договора. Но Горбачов се съгласи и с тяхното унищожение. Това стана по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г.

Тогава САЩ шантажираха СССР с бързите ракети "Пършинг", разположени в Германия. Днес шантажират, че разполагат нови ракети още по-близо - Прибалтика, Полша, Румъния, и преди всичко изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост и разполагането в Румъния и Полша -наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41. Неземният гориворакетен комплекс Aegis Ashore, в чийто състав влиза и системата за вертикален пуск, Mk-41 и може да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, което беше нарушение на Договора за РСМД.

Наред с това в САЩ влезе програма за развитие на ракетите с наземно базиране с радиус на действие от 500 до 5500 км те на същото въоръжение, което САЩ и СССР прекратиха да разработват по време на Студената война преди 3 десетилетия. САЩ казваха, че става дума за "традиционна", а не за ядрена ракета, което обаче не e нарушение на договора, който не правеше разлика между двата типа въоръжения.

Претенция САЩ имаха и към разполагането на руските крилати ракети 9М729 за комплексите ''Искандер", като предполаганата от западните експерти далечина на тази ракета е от 2000-2600 км, въпреки че тя е до 500 км.

Създаването на модификация на "Калибър" със сухопътно базиране не беше проблем, както и въоръжението с нея на "Искандер". Тази система беше разработена, а и разположена в Калининградска област в отговор на въвеждането на ПРО на САЩ в Полша.

Въобще Русия успя през отминалите 30 години да реши задачите, които се решаваха с унищожените по договора комплекси и да ги прехвърли на други системи, които не нарушаваха договора, но са даже по-ефективни.

Сега Русия има на въоръжение не само наземните комплекси "Искандер" - до 500 км, но и крилатите ракети "Калибър" с въздушно и морско базиране, които са изцяло извън ДРСМД и не попадат под ограниченията му, като далечината на тези ракети по наземни цели достига според някои източници 2000 - 2500 км.

Значи без да нарушава ДРСМД Русия може с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпи само за ракетите със средна далечина. Нещо повече, Наи-новите разработки, които влизат на въоръжение в Русия, въобще имат произволна далечина, т.е. за тях няма недостъпни цели на планетата при свръхзвукова скорост.

Това е коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава светските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопоставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес за голяма изненада на американците, при високоточното оръжие и крилати ракети Русия ги изпревари и направи това без да нарушава Договора за средните и малки ракети.

Това означава, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат да наваксат технологичното изоставане от Русия. И американците излязоха от Договора за средните и малки ракети.

Но, както обикновено, обвиниха Русия, че го нарушава.

Веднага обаче се появяват много въпроси.

На първо място, щом американците излязоха от договора, какво ще могат да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Първите американски средни и малки ракети ще могат да се появят в Европа след 7-10 години. Сега пробутват английските, френските и немските в Украйна.

Да видим дали САЩ въобще имат какво да разполагат. Наистина американците създават план за модернизиране на ядреното си оръжие, но става дума за създаването на нови крилати ракети, като имат предвид, че руснаците вече са ги изпреварили, т.е. имат такива ракети, но американците нямат такива и имат намерение да ги създават през следващите 10 години, като похарчат 400 милиарда долара.

Какви могат да са сроковете? Само изборът на производител на тези ракети е разчетен на 54 месеца, т.е. четири и половина години. Значи, чак след тези години американците ще знаят кой ще бъде избран да започне да прави ракетите и да избере образеца, който след време ще започне държавните изпитания и доработки и чак след това ще бъде взето решението за начало на производството на тази нова ракета. Значи, ракетата ще се появи не по-рано от 7-8 години.

Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети?

Ако става дума за балистичните ракети, американците нямат нищо. Нищо! Последната такава ракета беше прословутата "Пършинг-II", която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва.

Добре, ако вземат да приспособят от онова, което имат, нещо бързо? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C - крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух-повърхност.

По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но и тя още не е приета на въоръжение, разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели.

Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух - повърхност. Ракетата вече е доста стара.

Добре. Американците са ясни.

Какво могат да противопоставят руснаците на САШ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.

Най-простото нещо е сухопътният вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър", която с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км Значи, още преди 10 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета Х-101 с обикновен заряд и X- 102 - с ядрен заряд? С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен - 5500 км.

Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики, която сега се базира на стратегически бомбардировачи; но приспособяването й в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице и не се нуждае от започване от нула.

На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс "Искандер", който е разположен в Калининград, и сега - в Беларус.

Шах и мат на американците и при малките и средни ракети.

IV. СНВ-3.

Сега да анализираме какво се случи с най-важния стратегически договор между САЩ и Русия, т.е. за "големите ракети" - СНВ-3.

На 21 февруари 2023 г. Русия спря участието си в този най-важен договор съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения /ДНСВ-3/, /на Запад START-З/ между Русия и САЩ.

По-важна тема няма и едва ли ще има в обозримо бъдеще, т.е. в следващите 20-30 години.

Онова което от 25 години постепенно предлагахме, като хипотеза, вече е реалност. В няколко насоки:

  • на 21 февруари 2023 г. Русия материализира най-лошия сценарий за САЩ при стратегическите ядрени оръжия;
  • Русия за първи път в историята спечели технологичната надпревара във въоръженията спрямо целия Запад и вече няма да изпусне водачеството;
  • суспендирането на участието на Русия в ДНСВ-3 ще доведе на коренна промяна в съотношението на силите и в ядрената надпревара;
  • в балансите ще трябва да се включат и ядрените арсенали на Англия, Франция и Израел, и на напълно нови играчи като Китай, КНДР, Пакистан, Иран. Балансът ще се промени рязко;
  • на САЩ жизнено е необходим нов договор ДНСВ-4, като опит за неутрализиране на предимството на Русия и предотвратяване на излизането на нов мощен участник - Китай;
  • САЩ губят окончателно ядрената надпревара, което трябва да доведе до тяхна капитулация или до самоубийствени стъпки в тази област, особено в Украйна;
  • развитието на ситуацията доведе до прекратяване и на Договора за забрана отношенията между Русия и САЩ стигнаха до точката до невъзврата развръзката предстои;
  • възможният изход е политически ултиматум на Русия към САЩ и НАТО с повторение на исканията от февруари 2022 г. или с нови прибавени към тях.

Да разгледаме горните точки в тяхната последователност и взаимна обвързаност.

Да започнем от най-важното, което определя всичко друго, а именно, че за първи път в историята Русия спечели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

На 21 февруари 2023 г. Путин обяви спиране на участието на Русия в Договора СНВ-3.

Формално причината за спирането беше отказът на САЩ да допуснат руските експерти до своите ядрени съоръжения, което нарушава условията на ДНСВ-3, както и развитието на потенциала за ядрен удар от Франция и Великобритания - членки на НАТО, които не са страни в договора, но които все по-често изпращат ядрени заплахи срещу Русия.

Освен това Русия преустанови участието си в договора, защото с успешното развитие на нейните хиперзвукови военни технологии договорът СНВ-3, подписан на 8 април 2010 г. от лидерите на САЩ и Русия, вече не отговаря на нейните интереси.

Ще припомним, че ДНСВ-3 беше изготвен така, че да отговаря на интересите на САЩ, оставяйки интересите на Русия на заден план.

Преди това, на 13 декември 2002 г., САЩ се изтеглиха едностранно от Договора за ограничаване на противоракетните системи - ПРО, поставяйки Русия и ООН пред свършен факт.

Глобалната система за противоракетна отбрана беше нарушена. САЩ започнаха масово разполагане на многопластова противоракетна система около Русия, като оръжие на първия удар.

Руските опасения относно разполагането на американска ПРО около руските държавни граници бяха игнорирани Според експерти през 2015 г. глобалната система за противоракетна отбрана на САЩ би могла да ликвидира до 30% от целия ядрен потенциал на Русия и всяка година този процент само се увеличава. Целият свят разбра, че глобалното господство на САЩ в областта на системите за противоракетна отбрана ще доведе до безусловна капитулация на всяка държава, включително на ядрените сили.

Русия отговори с модернизиране на нейния ядрен потенциал с ускорени темпове, довеждайки нивото на съвременните оръжия в стратегическите си ядрени сили до 81,3%. През цялото това време се работеше за създаване и тестване на ядрени хиперзвукови оръжейни системи.

Това беше отговорът на Русия на плановете на САЩ до началото на 2035 г. системата за противоракетна отбрана на САЩ гарантирано да прихваща балистичните ядрени блокове на междуконтинентални ракети на Русия.

Ясно беше, че разгърнатата система за противоракетна отбрана на САЩ и НАТО може да бъде неутрализирана или чрез изграждане на нов ядрен арсенал, или чрез създаване на принципно нови оръжия.

Натрупването на нов ядрен потенциал обаче води до огромни разходи за въвеждане на нови комплекси и за тяхната поддръжка. Русия се отказа от тази идея и концентрира сили в модернизацията на ядрената си триада.

Беше решено да се неутрализира американската система за противоракетна отбрана с нови хиперзвукови технологии, някои от които не влизат в обсега на ДНСВ-3.

Основната разлика между ядрените балистични бойни глави, които също летят с хиперзвукова скорост, и хиперзвуковите ядрени бойни глави е следната - след отделяне от ракетата-носител ядрените бойни глави летят по балистична траектория без възможност за маневриране, докато хиперзвуковите бойни глави маневрират през целия етап на полета, включително крайната траектория в атмосферата.

В СССР се доближиха най-много до създаването на хиперзвукови ядрени оръжия, някои разработки бяха внедрени под формата на самонасочващи се маневриращи бойни глави. Но разпадането на СССР спря хиперзвуковата работа както в Русия, така и в САЩ.

В САЩ работата по хиперзвуковото ядрено оръжие се възобнови през 2003 г., след като станаха известни плановете на Русия за пълномащабни тестове на планер, създаден според техническите разработки още на СССР.

През февруари 2004 г. Русия за първи път тества в открития космос прототип на хиперзвуков планер. който беше изстрелян от космодрума Плесецк.

Именно това изстрелване предопредели развитието на хиперзвукови ударни технологии в Русия.

Тогава за първи път бяха тествани експериментални средства за маневриране в атмосферните условия на полета, когато бойната глава се нагрява до хиляда градуса, създавайки плазмен облак.

Цялата трудност при създаването на маневриращи хиперзвукови бойни глави се състои в това, че е изключително трудно да се направи това в условията на атмосферен полет, когато устройството лети със скорост 28 пъти по-висока от скоростта на звука (28 Маха). Да не говорим за материалите, които не само трябва да издържат на такива натоварвания и температури, но и да останат функционални и управляеми по време на целия полет.

Пускането на прототипа през 2004 г. предопредели развитието на хиперзвуково оръжие в Русия. Тогава се достигна скорост, която беше 9 пъти по-висока от скоростта на звука и това е хиперзвукова скорост, при която е много по-трудно да се контролира полета, отколкото при скорости от 4-6 Маха. Но при контролирания полет това беше частично постигнато.

През 2010 г. и 2011 г. и САЩ тестваха своя прототип на хиперзвукова бойна управляема единица -Falcon HTV-2, но и двата теста приключиха "преждевременно" поради повреда на системите за управление.

Третият тест беше отменен, тъй като американските учени смятаха, че няма да доведе до нови резултати и няма да реши проблемите.

Проектът Falcon HTV-2 беше спрян. Причината за отмяната е, че американските специалисти не са успели да решат техническите проблеми на контролирания хиперзвуков полет със скорости от 20 Маха или повече.

От 2011 г. САЩ започнаха работа по по-малко рисков проект - Advanced Hypersonic Weapon /AHW/ "Усъвършенствано хиперзвуково оръжие", разработено за сухопътните и военноморските сили на САЩ. Системата трябва да може да поразява цели с конвенционални бойни глави (в бъдеще и с ядрени) на разстояние до 6000 км, при хиперзвукова скорост до 8 Маха.

Като част от тази програма в САЩ беше обявена системата LRHW (Long Range Hypersonic Weapon), чиито тестове започнаха през 2017 г. Но и до 2022 г. САЩ не успяха да реализират концепцията за контролиран полет по цялата траектория при високи числа на Мах.

Съдейки по тестове от 2020-2022 г., контролираният полет на блока C-HGB е възможен само при скорости до 5 Маха (според други оценки, до 8 Маха, точните цифри са класифицирани) и на разстояния от не повече от 2800 км.

Въпреки че САЩ тестват само отделни компоненти на системата, те искаха да пуснат системата в експлоатация, което изглежда странно, като се има предвид липсата на самата ракета, тъй като хиперзвуковият блок е тестван на редовен носител, чиито бойни изпитания трябва да започнат едва-през 2023 г. Само преди 3 седмици Пентагонът отложи поредният тест на LRHW.

Междувременно в Русия се работеше по създаването на управляем боен блок със стратегическо назначение, който да замени стандартните ядрени бойни глави на междуконтиненталните балистични ракети.

Програмата са казваше "Авангард". През 2016 г. беше успешно тестван хиперзвуков планер, който точно уцели целта. Планерът се управляваше по цялата траектория на полета, развивайки скорост от 28 Маха. Последният полет на "Авангард" се проведе на 26 декември 2018 г. Тогава хиперзвуковият блок потвърди неуязвимостта срещу системите за ПВО и ПРО.

Още тогава беше ясно, че руските учени са направили истински пробив при хиперзвуковите технологии.

На 1 март 2018 г. Путин представи този комплекс в посланието си до Федералното събрание, но малко хора повярваха в това.

Но когато според договореностите на СНВ-3, през 2019 г. първите хиперзвукови системи "Авангард" бяха поставени на бойно дежурство и до тях бяха допуснати американски специалисти, те изпаднаха в нокаут от видяното.

Защо?

Защото "Авангард" и останалите демонстрирани преди и след това нови хиперзвукови оръжия на Русия поставиха началото на ерата, както неведнъж писах, на новата хиперзвукова геополитика, в която:

  • хиперзвуковите оръжия елиминират веднъж завинаги англосаксонско-ционистката "класическа" геополитика;
  • това е краят на американската военна доктрина за така наречения "бърз глобален удар , които от 27 декември 2018 г. официално вече не може да бъде нито бърз, нито глобален, нито удар;
  • направо е нулирана американската противоракетна отбрана в САЩ и Европа и нейния потенциал за изпреварващ обезглавяваш удар;
  • дава възможност именно на Русия да нанесе бърз глобален и обезглавяваш удар не само срещу САЩ и НАТО, но във всяка точка на планетата;
  • внася напълно нови и тепърва изяснявани драматични промени в глобалното позициониране на силите и неговите центрове със затихващи функции на САЩ и НАТО. И Китай вече въведе няколко хиперзвукови вида оръжие и др.

Това беше отговорът на Русия на излизането на САЩ през 2003 от Договора за противоракетната отбрана - ПРО, от 1972 г„ който беше основата на ядреното стратегическо равновесие на планетата.

И именно в този момент от Ставката показаха изстрелването на новия хиперглидер "Авангард", който от неговата шахта на Домбаровский, долетя със скорост 27 Маха, т.е. 27 пъти скоростта на звука, до целта на полигона на Камчатка.

Да поразсъждаваме защо "Авангард", "Сармат" и "Кинжал" нищо не може да ги спре, и защото всяка противоракетна отбрана става ненужна.

Става дума за боен хиперзвуков планиращ блок, движещ се с около 30 000 км/час. Сами можете да изчислите за колко време ще долети до САЩ, Англия или Канада, и защо американците вече могат да се простят с илюзиите за някакъв бърз глобален удар.

Шах и Мат. И при големите и хиперзвукови ракети.

V. ХИПЕРЗВУКЪТ

Хиперпредставлението обаче тепърва започва. Този път шокът е наистина зашеметяващ и наистина исторически.

Какво представляват днешните междуконтинентални балистични ракети "Топол", "Ярс", "Булава", "Сармат", "Минитмън", "Трайдън" и т.н.? Всичките летят по балистична траектория, чиято висша точка е примерно 1000-1500 км изминават разстояние от 7000 - 15 000 км.

Към целта лети така нареченият "автобус" или платформата, на която се намират бойните блокове. В нужния момент "автобусът" ги изстрелва и те летят вече по своя полет като бойните блокове падат към целта със скорост 5-7 км/сек. През атмосферата преминават за около 20 секунди, като забавят скоростта и се нагряват. Нагряват се силно. Защитата на атомната бомба, намираща се вътре в бойния блок е приоритет.

Какво става при "Авангард"? Той е доста по-голям в сравнение с обикновените бойни блокове. Има собствена система за управление и лети не в Космоса, а в атмосферата голяма част от полета си.

Това означава, че той е изстрелван на старта в обикновена балистична междуконтинентална ракета -"Топол", "Сармат", само че на борда например на "Сармат", вместо 10 бойни блока по 500 - 800 килотона има няколко планиращи бойни блока "Авангард".

Носещата ракета се издига на 1300 км на висшата точка. "Авангардите" се отделят от нейния "автобус" и с рязка маневра падат надолу в атмосферата до височина от около 40-50 км. И там - в атмосферата, вече летят до целта 3000 или 10 000 км не 20 секунди, а примерно 5 или 10 минути, и силно се нагряват, евентуално до 2000 градуса.

Защо в атмосферата? Защото заради евентуалните лазерни оръжия на САЩ руските бойни блокове ще летят в атмосферата, където лазерите няма да ги спрат или унищожат.

Освен това руснаците винаги пускат бойните си блокове със съпътстващи лъжливи цели.

Това означава, че "Авангард" просто е невидим за ПРО на САЩ - сега и в бъдеще, и е неунищожим. Как да бъде открито това плазмено кълбо, летящо с хиперзвукова скорост? Няма начин, нито може да бъде засечено, нито унищожено.

Добре, да кажем, че американците успеят да направят противоракета срещу хиперзвука на Русия. Но в бойни условия срещу бойните блокове лъжливите цели ще е нужно огромно количество ракети-прехващачи. Русия има на наземни и подводни носители около 1500 бойни блока. Значи, за да бъдат прехванати ще са необходими 15 000 ракети-прехващачи, ако се предвидят по 10 прехващачи на всеки боен блок, т.е., за да бъдат прехванати 1500 бойни блока на Русия ще са необходими хиляди / американски ракети-прехващачи. Такова нещо икономиката на САЩ, която е в дълбока криза, не може да издържи.

С наличните бойни блокове на стратегическите си ядрени сили Русия ще може да нанесе по САЩ не един и не два ядрени удара, а няколко, като всички прехващащи бази на САЩ на тяхна територия или Европа ще бъдат предварително унищожени с удар например от "Искандер".

Това означава, че "Авангард , независимо дали е хиперзвуков боен блок или планираща или маневрираща бойна глава, променя хода на историята.

"Авангард", като геополитическо оръжие е обезглавяване на англосаксонско-ционистката "анаконда", т.е. на геополитиката на Запада за удушаване на Русия.

Тук се крие и тайната за названието на "Авангард" - той разчиства пътя на всички други руски ракети, които ще достигнат целите без проблеми. "Авангард" не е балистична ракета, той е преди всичко хиперзвуков управляваш боен блок, който може да бъде носен от различни носители. Като ракета той не може да бъде съкратен и не попадаше под някакви действащи договори.

ПРО на САЩ търпи тотален крах. Базите в Източна Европа губят всякакъв смисъл.

Обобщавайки, "Авангард" сложи край на Третата световна война. На 27 декември 2018 г. стана технологична революция в ракетостроенето. Тя стана в Русия.

Какви ще са практическите последици в хиперпрограмата?

1. Новата тежка ракета "Сармат", която ще замени "Сатана", при такъв хиперзвук и такава , мощност става "Сатана" на квадрат, най-мощното оръжие в историята на човечеството.

2. Над 120 милиарда долара и 28 години работа, похарчени от Пентагона за ПРО и Aegis бяха хвърлени на вятъра. Те са безполезни срещу руските ракети. Като носител на "Авангард" бяха извадени от складовете старите светски течногоривни ракети УР-100, което е много по-евтино. Шахтите се строяха именно за тази ракета.

3. Задачата за миниатюризацията на новата хиперзвукова технология ще бъде решена бързо. Сега ще се появи хиперзвук и на ракетите със средна далечина с морско и наземно базиране. Вече се работи.

4. В близките 3-4 години ще се появят руски средни ракети до 5500 км с морско базиране - в началото над водата, а след това и на подводници. Това означава, че 12-те американски самолетоносачни групировки, крайцери, десантни кораби ще бъдат плаващи братски могили на хиляди морски пехотинци на САЩ. Защото всяка руска фрегата с новото оръжие на борда става убиец на цяла самолетоносачна групировка.

С хиперзвука Русия обезоръжи световния полицай САЩ.

И така Русия прекрати стратегическото споразумение със САЩ ДНСВ-3, защото получи неоспоримо преимущество при хиперзвуковите технологии.

Ако преди повече от 20 години само САЩ можеха да се оттеглят от всякакви стратегически споразумения по всяко време, днес Русия пое това право.

Такава стъпка от Русия силно развълнува ръководството на САЩ, тъй като там би трябвало да разбират всичко прекрасно. Оттук и думите на помощник-държавния секретар на САЩ по въпросите на контрола върху въоръженията, че САЩ остават ангажирани да работят конструктивно с Русия за пълно прилагане на новия СНВ-4 и че Русия може лесно да провери претенциите си по СНВ-3, като изпрати инспектори в ядрените американски обекти.

О, Чудо! САЩ "внезапно" решиха да допуснат руски експерти до своите стратегически ядрени обекти.

Защо?

Основата на ядрената триада на САШ са стратегическите атомни подводници, като новото поколение ракетоносци от клас Columbia ще бъдат въоръжени с ракети Trident D5LE. Те ще носят бойно дежурство до 2084 г. Тоест в САЩ новото поколение стратегически подводни ракетоносци ще бъдат въоръжени с ракетна система, приета на въоръжение през... 1990 г.

При балистичните ракети вместо да разработват нова ракетна система, САЩ вече приеха програми за удължаване на живота на подводната ракета Trident D5. Единственият начин за модернизиране на комплекса е разработването на нова ядрена бойна глава W93, която трябва да замени съществуващите бойни глави от типа W76 и W88 на подводниците на ВМС на САЩ от 2034 г. Няма да има хиперзвуков модул и целият дизайн на W93 ще бъде базиран на W88, но с подобрена функция за безопасност.

Но как така? Как ракета, приета на въоръжение през 1990 г, може да бъде на въоръжени до 2084 г., тоест почти век? Проблемът е, че всички съвременни ракетни системи са във финален етап на развитие и качествен пробив е възможен само с използването на хиперзвукова версия. А за това е необходимо да се свали зоната на разделяне и активното насочване на бойните глави от близкия космос в стратосферата, където съвременните противоракети вече не могат да прихващат такива цели по принцип.

Например, според изчисленията на военни експерти, за прехващане на един планер "Авангард" или Falcon HTV-2 ще са необходими най-малко 50 ракети SM-3 от глобалната противоракетна отбрана на САЩ, изстреляни от различни райони на океана.

Но "Авангард" е съществуващ комплекс, a Falcon, HTV-2 е фантазия.

Руският ракетен комплекс от ново поколение РС-28 "Сармат" може да носи или 10 маневриращи бойни глави с индивидуална насочена мощност от 750 Кт всяка, или планери "Авангард" - в ядрен вариант с мощност от 0,8 до 2 М, или в кинетичен вариант.

Днес е очевидно, че САЩ не са в състояние да създадат стратегическа междуконтинентален хиперзвуков ракетен комплекс в разумни срокове, а старата глобална система за противоракетна отбрана на САШ не може да се справи с хиперзвуковите системи от локален и стратегически характер. В САЩ разбират това добре.

След като американски специалисти инспектираха комплекса "Авангард" през 2019 г., САЩ и Великобритания поискаха от ООН пълна забрана на използването на хиперзвукови оръжия, а Русия да постави под контрола на ООН хиперзвуковите комплекси "Авангард", "Кинжал" и "Циркон". Нищо не се получи.

За първи път в историята Русия печели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

VI. Дали САЩ имат големи ракети.

Що се отнася до спирането на участието на русия в СНВ-3 това е най-силният ход на Кремъл. Малко хора разбират какво наистина се е случило, защото не са започнати с подробностите.

Ще припомним обаче, че първото нещо, което Джо Байдън направи на 21 януари 2021 г., едва прекрачил прага на Овалния кабинет, беше да уведоми Кремъл за намерението на неговата администрация да удължи Договора СНВ-3, който изтичаше през февруари 2021 г., за още 5 години, т.е. до 2026 г., без предварителни условия. Което беше направено шест дни по-късно, на 27 януари 2021 г. На този ден Държавната дума на Русия и Съветът на федерацията ратифицираха споразумението между Русия и САЩ за удължаване на СНВ-3 до 5 февруари 2026 г.

Защо бързаше Вашингтон?

Защо новоизбраният президент на САШ подписа удължаването на СНВ-3 веднага след встъпването в длъжност?

Отговорът на този въпрос беше даден от руския министър на отбраната Шойгу точно месец преди тази дата - Русия в края на 2021 г. беше обновила ядрената си триада в 92%. Шойгу заяви това на 21 декември 2021 г.

В САЩ тази цифра по това време беше едва 31%. Две години по-късно не е много по-висока - 32%.

Какво се случи? Путин, по своя традиционен маниер, асиметрично обърна ситуацията на 180 градуса с един ход, разбърквайки всички фигури на дъската и деликатно обяви оттеглянето на Русия от СНВ-3 и началото на надпреварата в ядрените оръжия, превръщайки горещата война в Украйна в студена, със САШ, където в момента Русия има трикратно предимство. И въпреки че Путин нарече това "спиране на участието на Русия в СНВ-3", цялата работа е, че самият договор не предвижда такива неща. От правна гледна точка той е изготвен по такъв начин, че всяка от страните да може да се оттегли от него, като даде на другата страна поне тримесечно предизвестие. Друг вариант за неговото разваляне (а още повече за спиране) в договора няма.

Това означава, че той е изстрелван на старта в обикновена балистична междуконтинентална ракета -"Топол", "Сармат", само че на борда например на "Сармат", вместо 10 бойни блока по 500 - 800 килотона има няколко планиращи бойни блока "Авангард".

Носещата ракета се издига на 1300 км на висшата точка. "Авангардите" се отделят от нейния "автобус" и с рязка маневра падат надолу в атмосферата до височина от около 40-50 км. И там - в атмосферата, вече летят до целта 3000 или 10 000 км не 20 секунди, а примерно 5 или 10 минути, и силно се нагряват, евентуално до 2000 градуса.

Защо в атмосферата? Защото заради евентуалните лазерни оръжия на САЩ руските бойни блокове ще летят в атмосферата, където лазерите няма да ги спрат или унищожат.

Освен това руснаците винаги пускат бойните си блокове със съпътстващи лъжливи цели.

Това означава, че "Авангард" просто е невидим за ПРО на САЩ - сега и в бъдеще, и е неунищожим. Как да бъде открито това плазмено кълбо, летящо с хиперзвукова скорост? Няма начин, нито може да бъде засечено, нито унищожено.

Добре, да кажем, че американците успеят да направят противоракета срещу хиперзвука на Русия. Но в бойни условия срещу бойните блокове лъжливите цели ще е нужно огромно количество ракети-прехващачи. Русия има на наземни и подводни носители около 1500 бойни блока. Значи, за да бъдат прехванати ще са необходими 15 000 ракети-прехващачи, ако се предвидят по 10 прехващачи на всеки боен блок, т.е., за да бъдат прехванати 1500 бойни блока на Русия ще са необходими хиляди / американски ракети-прехващачи. Такова нещо икономиката на САЩ, която е в дълбока криза, не може да издържи.

С наличните бойни блокове на стратегическите си ядрени сили Русия ще може да нанесе по САЩ не един и не два ядрени удара, а няколко, като всички прехващащи бази на САЩ на тяхна територия или Европа ще бъдат предварително унищожени с удар например от "Искандер".

Това означава, че "Авангард , независимо дали е хиперзвуков боен блок или планираща или маневрираща бойна глава, променя хода на историята.

"Авангард", като геополитическо оръжие е обезглавяване на англосаксонско-ционистката "анаконда", т.е. на геополитиката на Запада за удушаване на Русия.

Тук се крие и тайната за названието на "Авангард" - той разчиства пътя на всички други руски ракети, които ще достигнат целите без проблеми. "Авангард" не е балистична ракета, той е преди всичко хиперзвуков управляваш боен блок, който може да бъде носен от различни носители. Като ракета той не може да бъде съкратен и не попадаше под някакви действащи договори.

ПРО на САЩ търпи тотален крах. Базите в Източна Европа губят всякакъв смисъл.

Обобщавайки, "Авангард" сложи край на Третата световна война. На 27 декември 2018 г. стана технологична революция в ракетостроенето. Тя стана в Русия.

Какви ще са практическите последици в хиперпрограмата?

1. Новата тежка ракета "Сармат", която ще замени "Сатана", при такъв хиперзвук и такава , мощност става "Сатана" на квадрат, най-мощното оръжие в историята на човечеството.

2. Над 120 милиарда долара и 28 години работа, похарчени от Пентагона за ПРО и Aegis бяха хвърлени на вятъра. Те са безполезни срещу руските ракети. Като носител на "Авангард" бяха извадени от складовете старите светски течногоривни ракети УР-100, което е много по-евтино. Шахтите се строяха именно за тази ракета.

3. Задачата за миниатюризацията на новата хиперзвукова технология ще бъде решена бързо. Сега ще се появи хиперзвук и на ракетите със средна далечина с морско и наземно базиране. Вече се работи.

4. В близките 3-4 години ще се появят руски средни ракети до 5500 км с морско базиране - в началото над водата, а след това и на подводници. Това означава, че 12-те американски самолетоносачни групировки, крайцери, десантни кораби ще бъдат плаващи братски могили на хиляди морски пехотинци на САЩ. Защото всяка руска фрегата с новото оръжие на борда става убиец на цяла самолетоносачна групировка.

С хиперзвука Русия обезоръжи световния полицай САЩ.

И така Русия прекрати стратегическото споразумение със САЩ ДНСВ-3, защото получи неоспоримо преимущество при хиперзвуковите технологии.

Ако преди повече от 20 години само САЩ можеха да се оттеглят от всякакви стратегически споразумения по всяко време, днес Русия пое това право.

Такава стъпка от Русия силно развълнува ръководството на САЩ, тъй като там би трябвало да разбират всичко прекрасно. Оттук и думите на помощник-държавния секретар на САЩ по въпросите на контрола върху въоръженията, че САЩ остават ангажирани да работят конструктивно с Русия за пълно прилагане на новия СНВ-4 и че Русия може лесно да провери претенциите си по СНВ-3, като изпрати инспектори в ядрените американски обекти.

О, Чудо! САЩ "внезапно" решиха да допуснат руски експерти до своите стратегически ядрени обекти.

Защо?

Основата на ядрената триада на САШ са стратегическите атомни подводници, като новото поколение ракетоносци от клас Columbia ще бъдат въоръжени с ракети Trident D5LE. Те ще носят бойно дежурство до 2084 г. Тоест в САЩ новото поколение стратегически подводни ракетоносци ще бъдат въоръжени с ракетна система, приета на въоръжение през... 1990 г.

При балистичните ракети вместо да разработват нова ракетна система, САЩ вече приеха програми за удължаване на живота на подводната ракета Trident D5. Единственият начин за модернизиране на комплекса е разработването на нова ядрена бойна глава W93, която трябва да замени съществуващите бойни глави от типа W76 и W88 на подводниците на ВМС на САЩ от 2034 г. Няма да има хиперзвуков модул и целият дизайн на W93 ще бъде базиран на W88, но с подобрена функция за безопасност.

Но как така? Как ракета, приета на въоръжение през 1990 г, може да бъде на въоръжени до 2084 г., тоест почти век? Проблемът е, че всички съвременни ракетни системи са във финален етап на развитие и качествен пробив е възможен само с използването на хиперзвукова версия. А за това е необходимо да се свали зоната на разделяне и активното насочване на бойните глави от близкия космос в стратосферата, където съвременните противоракети вече не могат да прихващат такива цели по принцип.

Например, според изчисленията на военни експерти, за прехващане на един планер "Авангард" или Falcon HTV-2 ще са необходими най-малко 50 ракети SM-3 от глобалната противоракетна отбрана на САЩ, изстреляни от различни райони на океана.

Но "Авангард" е съществуващ комплекс, a Falcon, HTV-2 е фантазия.

Руският ракетен комплекс от ново поколение РС-28 "Сармат" може да носи или 10 маневриращи бойни глави с индивидуална насочена мощност от 750 Кт всяка, или планери "Авангард" - в ядрен вариант с мощност от 0,8 до 2 М, или в кинетичен вариант.

Днес е очевидно, че САЩ не са в състояние да създадат стратегическа междуконтинентален хиперзвуков ракетен комплекс в разумни срокове, а старата глобална система за противоракетна отбрана на САШ не може да се справи с хиперзвуковите системи от локален и стратегически характер. В САЩ разбират това добре.

След като американски специалисти инспектираха комплекса "Авангард" през 2019 г., САЩ и Великобритания поискаха от ООН пълна забрана на използването на хиперзвукови оръжия, а Русия да постави под контрола на ООН хиперзвуковите комплекси "Авангард", "Кинжал" и "Циркон". Нищо не се получи.

За първи път в историята Русия печели надпреварата в технологичното въоръжаване срещу западните страни.

VI. Дали САЩ имат големи ракети.

Що се отнася до спирането на участието на русия в СНВ-3 това е най-силният ход на Кремъл. Малко хора разбират какво наистина се е случило, защото не са започнати с подробностите.

Ще припомним обаче, че първото нещо, което Джо Байдън направи на 21 януари 2021 г., едва прекрачил прага на Овалния кабинет, беше да уведоми Кремъл за намерението на неговата администрация да удължи Договора СНВ-3, който изтичаше през февруари 2021 г., за още 5 години, т.е. до 2026 г., без предварителни условия. Което беше направено шест дни по-късно, на 27 януари 2021 г. На този ден Държавната дума на Русия и Съветът на федерацията ратифицираха споразумението между Русия и САЩ за удължаване на СНВ-3 до 5 февруари 2026 г.

Защо бързаше Вашингтон?

Защо новоизбраният президент на САШ подписа удължаването на СНВ-3 веднага след встъпването в длъжност?

Отговорът на този въпрос беше даден от руския министър на отбраната Шойгу точно месец преди тази дата - Русия в края на 2021 г. беше обновила ядрената си триада в 92%. Шойгу заяви това на 21 декември 2021 г.

В САЩ тази цифра по това време беше едва 31%. Две години по-късно не е много по-висока - 32%.

Какво се случи? Путин, по своя традиционен маниер, асиметрично обърна ситуацията на 180 градуса с един ход, разбърквайки всички фигури на дъската и деликатно обяви оттеглянето на Русия от СНВ-3 и началото на надпреварата в ядрените оръжия, превръщайки горещата война в Украйна в студена, със САШ, където в момента Русия има трикратно предимство. И въпреки че Путин нарече това "спиране на участието на Русия в СНВ-3", цялата работа е, че самият договор не предвижда такива неща. От правна гледна точка той е изготвен по такъв начин, че всяка от страните да може да се оттегли от него, като даде на другата страна поне тримесечно предизвестие. Друг вариант за неговото разваляне (а още повече за спиране) в договора няма.

Освен това не са много ясни конкретните условия за евентуално връщане на Москва към договора. В посланието си Путин посочи само причините, поради които Руската федерация спира участието си в него: става дума за ядрените арсенали на Великобритания и Франция, съответно 463 и 288 ядрени глави, които не са взети предвид в споразумението, за атаката на украински дронове срещу руски летища на стратегическата авиация*с голям обсег, както и за новите комплекси на стратегическите ракетни сили на Руската федерация, доставени на бойно дежурство, които САЩ искат да инспектират, което в условията на военни действия, според Москва, е неприемливо.

Следователно и СНВ-3 отива в историята, а бъдещият договор за стратегическа стабилност и ядрени оръжия ще бъде сключен след войната в Украйна или в нейния край, вече при нови условия. и тук се появява въпросът дали САЩ имат въобще големи стратегически ракети.

Отдавна подсказвахме, че в близките години САЩ могат да загубят 90 процента от своя ядрен потенциал, а може вече и да са ги загубили.

И второ - че Вашингтон не знае и няма с какво да замени просрочените си и остарели технически ракети-носители, старите им ядрени бойни глави и техните плутониеви ядра, заради липсата на оръжеен плутоний и обогатен уран.

С една дума - че САЩ нямат ракети и ядрени бойни глави.

Това е най-важната и актуална оръжейна, политическа и геополитическа тема. Такава ще бъде и през следващите 20-30 години, ако решението й не настъпи в сегашната криза.

САЩ затъваха в блатата на собствените си лъжи. Русия не им пречеше и очакваше своя момент. И той настъпи на 21 февруари, когато Путин съобщи, че Русия суспендира договора СНВ-3.

В този момент се оказва, че САЩ не бяха и не са готови за нова надпревара в ядрените оръжия и сами се набутаха в капана, от който няма излизане. Защото Русия вече има не само количествено, но и качествено ядрено превъзходство, което САЩ няма да могат никога да преодолеят.

И защото САЩ нямат нито ракетите-носители, нито ядрени бойни глави, нито плутониеви ядра за тях.

Голямата картина е коренно различна.

Да започнем с ракетите-носители, при които САЩ продължават да блъфират. На 11 февруари глобалното ударно командване на ВВС на САЩ (AFGSC) изстреля междуконтинентална балистична ракета Minuteman III от базата на космическите сили на САЩ Ванденберг в Калифорния.

Съобщено беше, че тази балистична ракета успешно е прелетяла около 6,760 км до полигон на атола Куаджалейн на Маршаловите острови в Тихия океан. Но имаше един нюанс: на борда на ракетата нямаше бойни глави, тоест на ракетата нямаше полезен товар, т.е. ракетата лети празна.

Значи, ракетата, която трябваше да измине 11 150 км към Русия (за една бойна глава е обявен обхват от 15 000 км с маса от около 400 кг) в действителност успя да прелети само 6760 км. Празна.

Това е резултат от програмата PSRE (Програма за обновяване на ракетния двигател, която върви от 2004 г., чиято същност е, че в твърдогоривния ракетен двигател, чието гориво с течение на времето се напуква, площта на горене се увеличава драстично и двигателят може да избухне по време на изстрелване, заради това се залива със специален пластификатор, който се абсорбира в заряда и го омекотява. Пукнатините се запълват, но енергията на двигателя пада, както и импулсът на двигателя (неговата тяга и време на работа). В резултат на това и обсегът на ракетата пада.

За да се възстанови обсегът, трябва да се намали полезният товар.

Преди това, на 16 август 2022 г., командването на глобалния удар на ВВС на САЩ изстреля междуконтинентална балистична ракета Minuteman III без заряд, но оборудвана с една "тестова бойна глава" (фалшива глава с неизвестна маса вътре в коничната термична защита) от базата Ванденберг.

Споменатата втора ракета излетя успешно, но попадението на халосната бойна глава в полигона на атола Куаджалейн не беше демонстрирано. Очевидно остатъчната енергия на ракетата не е била достатъчна, за да докара една бойна глава до 6,760 км, въпреки че сега ракетата беше изстреляна празна, въобще без никакъв товар.

Това означава, че до полигона на атола Куаджалейн не е долетяло нищо и не е могло да долети, защото самата ракета не достига целта, тя изгаря в атмосферата на голяма височина. Летят само конусите от бойните глави, покрити с аблационна защита към Земята.

Тези черни конуси достигат до земята, вътре в които са скрити ядрените заряди. Така че, когато американците съобщиха, че "балистичната ракета успешно е прелетяла около 6,760 км до полигона, "поне малко лъжеха".

Защото ракетата не е прелетяла 6,760 км. Тя е прелетяла част от балистичната траектория - такава, че ако на борда й имаше бойна глава, тя щеше да продължи да лети по инерция и да падне някъде на разстояние 6,760 км от точката на изстрелване.

Смисълът на тази демонстрация е, че параметрите на траекторията на междуконтиненталните балистични ракети се засичат от спътниците за ранно предупреждение на Русия и Китай, като според тази траектория се изчислява предполагаемата зона на падане на бойните глави - поне 15 минути преди бойните глави наистина да долетят някъде.

Освен това полетът на бойни глави може изобщо да не се наблюдава. Те са много по-малки по размер от ракетата. Руснаците и китайците виждат, че Minuteman III е отработила траектория, която съответства на далечина от 6,760 км до полигона.

Въобще, това е обикновена американска лъжа. Това тестово изстрелване е част от периодични усилия на САЩ да демонстрират, че ядреното им възпиране действа надеждно и ефективно срещу заплахите на 21-ви век и е уверение за техните съюзници.

Значи, ракетата - носител Minuteman III не е много наред.

Да видим какво е положението с ядрените бойни глави, които тези ракети носят до целта.

Не е добро, защото бойните глави W76 отдавна са изгнили и от 2002 г. до 2009 г. бяха демонтирани и заменени на всички ракети Minuteman III с по-нови бойни глави от 300 Кт - Mk21-W87, останали след извеждането от експлоатация на ракетата LGM-118 Peacekeeper. Но дизайнът на новата бойна глава Mk21 е комбиниран с ядрения заряд W87 в едно цяло и не може да бъде демонтиран (ядреният заряд може да бъде изваден от стария блок Mk12A, а самият заряд можеше да бъде частично разглобен за подмяна на компонентите.

Освен това, преди време се появи информация, че конструкцията на интегрирания блок Mk21-W87 е функционално неработеща. Въпросът е следният: ако тази бойна глава бъде занесена на полигона и взривена, тя ще избухне. Но ако се опитате да го пуснете от орбита, ядрената част няма да издържи нагряването на бойната глава в процеса на преодоляване на плътните слоеве на атмосферата.

Това стана очевидно при тестването на "манекенйте" на бойната глава Mk21 - самият корпус полетя към земята, но не беше възможно да се създаде необходимата топлоизолация за ядрен заряд. Защото в блока не остана място за такава топлоизолация. Затова дизайнерите дори не започнаха да използват топлоустойчиви експлозиви в инициатора, решавайки, че и "това ще стигне" за тестване на полигона, а ако се стигне до ядрена война на никой няма да му пука - ядрен армагедон, ракети ще летят на всички страни.

Въпросът е и как американците загубиха рецептата за създаване на един свръхсекретен компонент на термоядрените бойни глави - материала с кодовото име Fogbank, който правеха за старите термоядрени бойни глави W-76. Този компонент беше изобретен през 1975 г. по време на Студената война. Производството му беше установено в съоръжение 9404-11, което е част от производствения комплекс Y-12 и се намира в град Оук Ридж, Тенеси. Последната бойна глава W-76, която изискваше FOGBANK, беше произведена през 1989 г. в производствения комплекс Y-12. Четири години по-късно - 1993 г., производственото съоръжение беше изведено от експлоатация и всички специалисти участващи в създаването на материала, се разпръснаха. Някой си намери друга работа, други се пенсионираха, но никой от тях не предаде знанията си на следващите. Така до началото на нашето хилядолетие FOGBANK се превърна в нещо като рецепта за баница на починала баба, която никой в семейството не помни.

Всичко би било наред, но ядрените оръжия имат неприятното свойство да се разграждат с времето. През 2000 г. Националната администрация за ядрена сигурност на САЩ (NNSA) се зае да модернизира всички ядрени бойни глави W-76, произведени през 70-те и 80-те години - това би удължило техния експлоатационен живот най-малко до 2040 г. Но за извършването на тези мащабни работи беше необходим споменатият секретен материал FOGBANK.

И в този момент стана ясно, че никой не знае как да го получи. Всички, които са го произвеждали преди десетилетия, или бяха умрели, или просто са забравили какво представлява. Не бяха запазени и никакви съответни документи. За да разберете колко трудно беше пресъздаването на FOGBANK, трябва да знаем за какво става дума. Този материал, разбира се, все още е високо засекретен, но експертите вече са разработили консенсус относно неговите свойства и функции. Това е изключително лек и невероятно здрав аерогел - така нареченият "замръзнал дим". Това се подсказва както от името, чиято първа част се превежда като "мъгла", така и от факта, че според бившия директор на NNSA Том Д'Агостино, в производството му се използва ацетонитрил, който се използва за създаване на аерогелове. Ако говорим за пряката цел, тогава това най-вероятно е междинен материал, който помага да се направи преходът между етапите на ядрено делене и ядрен синтез. В момента на термоядрения взрив се смята, че се нагрява до 85 милиона градуса по Целзий.

Като начало NNSA инвестира милиони долари за разработване на алтернативен материал. Но никаква компютърна симулация не можеше да покаже как новият материал би се държал в реалния свят, а практическите ядрени опити през 21 век вече за забранени. Така агенцията трябваше да се върне към плана за пресъздаване на производствената технология на FOGBANK. Започна със значителни закъснения, като в началото направи основен ремонт на съоръжение 9404-11, което някога е произвеждало FOGBANK.

Въпреки липсата на техническа документация за изграждане на оригиналната конструкция, през 2007 г. NNSA е произвела FOGBANK и успяха да намалят количеството на примесите в сравнение с оригиналния материал. Но нещо отново се оказа нередно с него и за преработката му бяха отпуснати още милиони долари. В крайна сметка това даде желания резултат. Още през 2008 г., за втори път в своята история, NNSA сертифицира производствената технология на FOGBANK.

Оказа се обаче, че в модификацията нивото на примеси е твърде ниско и че използвайки по-модерни процеси на пречистване в ранните етапи на производството учените по невнимание са отстранили някакво химическо съединение, без което материалът е загубил значителна част от необходимите си качества.

Както и да е, десет години по-късно, т.е. чак през 2018 г., последният ремонтиран W-76 зае мястото си в ядрения арсенал на суперсилата. Но Русия вече ги беше изпреварила с десетилетия, а опитите на САЩ да заменят ядрената глава с нови - W-89, W-91 и W-93, засега са неуспешни. Защо?

Според данни на Пентагона ядреният арсенал на САЩ остава практически непроменен през последните години, като се поддържат 3708 бойни глави в експлоатация. От тях само около 1770 бойни глави са разположени на ракети-носители, а приблизително 1938 са в резерв. В допълнение, приблизително 1536 изведени от експлоатация бойни глави очакват демонтиране, с което общият запас от ядрени бойни глави достига приблизително 5244.

От приблизително 1770 разположени бойни глави, 400 са на наземни междуконтинентални балистични ракети, приблизително 970 са на балистични ракети, изстрелвани от подводници, 300 са в бази на американски бомбардировачи и 100 тактически бомби са в европейски бази.А ще припомним, че договорът СНВ-3 ограничава общия брой на стратегическите пускови установки до 800 разгърнати, и неразгърнати и 700 разгърнати, както и броя на ядрените бойни глави, разположени на разгърнатите пускови установки до 1550.

Нa 27 октомври 2022 г. администрацията на Байдън публикува некласифицирана версия на своя дълго отлаган преглед на ядрената позиция (NPR). Класифицираният NPR беше представен на Конгреса през март 2022 г., но публикуването му беше отложено.

Планът NNSA 2022 споменаваше два пъти повече нови проекти за ядрени оръжия от предишния план от 2018 г. Това отразяваше разглеждания проблем с надеждността и безопасността на оръжията, и че днес в САЩ практически не са останали хора, способни да произвеждат ядрени оръжия, и че ще отнеме много време преди да създадат ново. Това е проблемът.

Още през 2001 г. беше пенсиониран "последният от мохиканите" - 77-годишният ръководител на Националната лаборатория в Ливърмор Сиймор Сак - талантлив физик, разработчик на повечето ядрени заряди, които в момента са на въоръжение в американската армия и ВМС, участник в 85 ядрени опита.

Между другото, по-рано, през септември 1991 г., Конгресът на САЩ нанесе съкрушителен удар на собствената си ядрена отбранителна индустрия, като прие закон, забраняващ разработването и производството на нови видове ядрени заряди, както и тестването на ядрени оръжия. Всички предишни програми за разработване и производство на нови боеприпаси бяха закрити наведнъж. По-специално, със закон беше забранено разработването и производството на ядрени елементи на заряди - ядра от Pu239, U233 и U235 за първични модули; елементи от U233 и U235 за вторични модули, и елементи от U238 за трета степен.

Съоръженията за производство на плутониеви ядра в Savannah River Nuclear Solutions LLS (SRNS) на уранови елементи в комплекса за национална сигурност Y-12 и обектът Hanford бяха затворени. По закон е разрешено само ремонт на ядрени заряди със замяна на "неядрени елементи" на структурата на заряда (взривно вещество, електроника, електрическо окабеляване и т.н.), т.е. така нареченото удължаване на жизнения цикъл (LEP).

Всъщност през цялото това време, 30 години - почти цяла вечност, в тази област американците стояха на едно място. Но това не означава, че не правеха нищо.

По време на Студената война две лаборатории участваха в разработването на ядрени оръжия в Съединените щати.

Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL Los Alamos National Laboratory, LANL) е една от 16-те национални лаборатории на Министерството на енергетиката на САЩ. От 1945 г. до 1991 г. LANL разработи 60 от 90 типа експериментални и серийни ядрени оръжия, които бяха на въоръжение в американската армия, военновъздушните сили и флота. Но през последните 30 години LANL не се занимаваше с военни въпроси, а разработваше евтини и екологични биогорива и възобновяемите енергийни източници.

Ливърморска национална лаборатория (Lawrence Livermore National Laboratory, LLNKL) -национална лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ, е в Ливърмор, Калифорния. Основана е през 1952 г. за засилване работата по създаването на термоядрена бомба.

Заедно с националната лаборатория в Лос Аламос това е една от двете лаборатории в САЩ, чиято основна задача е разработването на ядрени оръжия. LLNL сега се занимава с изследвания в енергетиката, екологията и биологията (включително био инженерство).

Само Sandia National Laboratories остана на военната тема, която, подобно на двете по-горе, е продукт на "проекта Манхатън", но ако LANL и LLNL бяха пряко ангажирани в разработването на ядрени оръжия, SNL се занимаваше с адаптиране на ядрени заряди към носител и разработване на корпуси за бойни глави и авиобомби.

Първата американска въздушна бомба, създадена след края на Студената война, беше В61-11 Bunker Buster през 1997 г. Работата се ръководи от Sandia National Laboratories. Задачата на SNL беше на базата на стандартната ядрена бомба В61-7 да направи проникващ боеприпас, способен да пробие 30 метра почва със средна плътност или двуметров бетонен таван и да експлодира под земята.

Произведени са общо 48 корпусни комплекта нови боеприпаси за преобразуване на бомби В61-7 във В61-11. 36 от тях в момента са на въоръжение с бомбардировачи В-2.

През 2020 г. управляваната ядрена бомба В61-12 беше пусната в експлоатация. Националните лаборатории Sandia създадоха "новата" бомба по същата схема: в новия корпус е старият "физически пакет" W61-4 с мощност 45 килотона.

Общо през 60-те години на миналия век са произведени 695 единици такива устройства, 200 от тях под формата на бомби В61-4 са на въоръжение в тактическата авиация, останалите се съхраняват в складовете на Министерството на енергетиката на САЩ.

Общо до 2025 г. се планира да се използват до 500 физически опаковки W61-4 за производството на съответния брой бомби В61-12.

Бомбата В61-12 се превърна в контролирана, регулируема високоточна бомба, след като получи инерционно-сателитна система за насочване, подобна на управляемите бомби JDAM. Това ще позволи поставянето на бомбата В61-12 във вътрешните оръжейни отделения на изтребителите F-35. Теглото на авиобомбата В61-12 е 375 кг, дължината е 3,56 м, а диаметърът на тялото е 330 мм. Ако кръговото отклонение на старата неуправляема бомба В61-4, пусната от бомбардировач В-52 от средни височини, е 180 метра, новата бомба попада в кръг с радиус 30 метра.

В момента се извършва друга работа на Sandia National Laboratories - W-93. Този път ВМС поръчаха нова бойна глава W93/Mk7, която да замени остарелите W76-0/Mk4 и частично да замени W76-1/Мк4А и W88/Mk5.

Новата бойна глава трябва да бъде с размери Мк5 с физически пакет W61-7 с регулируема мощност от 0,3 килотона до 340 килотона. Общо в складовете на Министерството на енергетиката има 600 такива устройства. Следователно не може да се говори за пълна подмяна на всички бойни глави на балистични ракети на подводници. През лятото на 2021 г. стана известно, че Англия планира да увеличи запасите си от ядрени бойни глави с повече от 40 процента.

Налице е постепенна, поетапна деградация и на британския ядрен отбранително-промишлен комплекс. Ако в зората на "ядрената ера" Великобритания беше една от водещите страни в разработването на ядрени и термоядрени оръжия, сега от някогашната научна, техническа и технологична мощ не е останало нищо - само една малка американска частна компания, която няма опит в разработването и производството на ядрени оръжия. Компанията преди това се е занимавала с поддръжка на атомни електроцентрали. Всички въведени като боеприпаси в експлоатация с Кралските военновъздушни сили и флота, са разработени от Изследователския център за атомни оръжия (AWRE) в Алдермастън близо до Рединг в Беркшир, но този център е затворен през 1997 г. Великобритания днес напълно е загубила всякакви компетенции, технически и технологични възможности за разработване и производство на ядрени оръжия и е принудена изцяло да разчита на САЩ, за да поддържа собствения си ядрен статут.

В СССР са две организации също разработчици на ядрени устройства. В различни времена те са били наричани по различен начин. Това са КБ-11 (Арзамас-16) в Саров, и КБ-1011 (Челябинск-70) в Снежинск.

Въз основа на работата, извършена в СССР (Русия) през 70-90-те години на комплексите от ракетни оръжия на военно-морските сили и стратегическите ракетни сили, включително боеприпаси от малък и среден клас мощност, беше отбелязан безпрецедентен качествен ръст на основните им характеристики, които определят бойната ефективност. Значително се увеличи специфичната енергия на ядрените бойни глави. За боеприпаси с малък и среден размер тя се увеличи от 1 кт/кг на 5,25 кт/кг.

Съвременните руски термоядрени боеприпаси, създадени още през 2000-2010 г. са 100-килограмов малък клас (150 - 250 кт), 200-килограмов среден клас (500 кт) и 400-килограмов висок клас (2 М). В същото време беше повишено нивото на противоракетната отбрана. Според изчисленията на водещи американски специалисти на американците ще са им нужни най-малко 20 години при подходящо финансиране, за да достигнат същото ниво на плътност на мощността на ядрените заряди като на руснаците.

Новият план за управление и поддръжка за 2022 г. на Националната администрация за ядрена сигурност за ядрените запаси на САЩ удвоява броя на новите програми за ядрени бойни глави спрямо предходния план от 2018 г.

Анонсирана беше информация за новата военноморска бойна глава W93, нова ядрена крилата ракета с морско изстрелване и две бъдещи бойни глави, които вероятно ще бъдат производни на това, което се наричаше "надеждни бойни глави за смяна" (RRW).

Някои "нови типове" бъдещи бойни глави бяха изброени в "Ядрения наръчник" на Министерството на отбраната на САЩ, публикуван по-рано в края на 2021 г.

Флотът трябва да получи четири от шестте нови бойни глави. Първият от тях трябваше да бъде нова ядрена бойна глава за крилатата ракета с морско изстрелване.

Втората нова военноморска бойна глава e W93/Mk7, обявена от NNSA през февруари 2020 г., за да замени остарелите W76-0/Mk4 и частично да замени W76-l/Mk4A и W88/Mk5.

Новата бойна глава трябва да бъде с размери Mk5 с физически пакет W61-7 с регулируема мощност от 0,3 до 340 килотона.

Третата военноморска бойна глава e SLW/X, която е на път да замени напълно всички W-76-l/Mk4A и W76-2/Mk4A. Това показва, че SLW/X, нов тип бойна глава, може да има гъвкави настройки на мощността от 0,3 кт до 90 т, за да покрие както W76-1 клас малка мощност, така и W76-2 ултра малък клас.

Четвъртата военноморска спускаема бойна глава е бъдещата стратегическа с морско базиране от среден клас (до 500 кт), която е посочена като заместител на W88/Mk5. Силите на междуконтиненталните балистични ракети ще получат една нова бойна глава, известна като Future Strategic Land-Based Warhead, която да замени W87/Mk21 и W78/Mk12A.

Бомбардировачите получават ново оръжие, известно като Future Air-Delivered Warhead. Преди това оръжието е било известно като В61-13. Това оръжие е развитие на модела В61-12. Но засега тези разработки са на начален етап.

Така след ракетите-носители и ядрените бойни глави на САЩ стигаме до плутониевите ядра на бойните глави. Тук проблемът е още по-голям.

Защото САЩ не могат да произвеждат ядрени бойни глави, тъй като упадъкът на ядрената индустрия на САЩ достигна, както писахме, такава дълбочина, че вече не е изненадващо, че в доклада на Сметната палата на САЩ (GAO) се казва: "САЩ не могат да произведат достатъчно плутониеви ядра за своите ядрени бойни глави. До 2030 г. Пентагонът иска да прави 80 нови плутониеви ядра годишно, но това не е възможно, защото ядрената инфраструктура на САЩ е разрушена". Обърнете внимание -плутониеви ядра.

Плутониевите ядра са най-важният компонент на ядрените оръжия. Те действат като спусък - когато се детонира плутоният предизвиква малка ядрена реакция, която предизвиква по-голямата вторична експлозия на основния ядрен заряд.

САЩ произвеждаха до 200 ядра годишно по време на Студената война в завода Rocky Flats на Westinghouse в Колорадо. Заводът беше затворен през 1989 г. след акция на ФБР и Агенцията за опазване на околната среда заради екологичните нарушения. Заводът беше затворен и разрушен. Повече от 1,3 милиона кубични метра отпадъци бяха отстранени и повече от 72 милиона литра вода бяха рециклирани.

Сега САЩ имат само една лаборатория в Лос Аламос, където могат да се възпроизвеждат плутониеви ядра. От 2007 г. до 2011 г. там са направени 29 модернизации на ядрени бойни глави за ракети на ядрени подводници, но през 2013 г. всички работи и тук бяха спрени поради неспазване на правилата за работа с радиоактивни материали.

Оттогава САЩ не са произвели нито едно плутониево ядро. Нито едно. В резултат повечето ядра в американските бойни глави днес са на възраст между 30 и 40 години. А както казахме, плутоният се - разгражда бавно с течение на времето, разяждайки ядрото и потенциално засягайки ефективността на оръжието.

През 2021 г. работата беше възобновена и Националната администрация за ядрена сигурност (NNSA) обяви, че е завършила успешно първата модернизация на бойната глава за ракети Trident II D5 на ядрени подводници. Но същността на модернизацията беше инсталирането на електронен предпазител, взривно вещество за активиране на заряда на ядрена бойна глава от модела от 1988 г. Не се съобщаваше нищо за състоянието на плутониевото ядро на ядрената бойна глава.

През 2019 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп инструктира NNSA да възобнови производството на ядрени оръжия и да го доведе до 80 броя да 2030 г.

На 9 февруари 2023 г. NNSA съобщи за стартирането на проекта за производство на плутониева шахта в Лос Аламос (LAP 4) за производство на плутониеви ядра. За тази цел се планира да се "създаде необходимата инфраструктура в Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL), за да се даде възможност за производство на 30 военни резервни плутониеви ядра годишно", както и да се пренастрои "бивш завод за смесено оксидно гориво в Savannah River, площадка в Aiken, Южна Каролина, за производство на най-малко 50 ядра годишно в проект, наречен Savannah River Plutonium Processing Facility.

Институтът за анализ на отбраната - организация която управлява няколко федерално финансирани фирми, нарече тези планове на NNSA нереалистични.

Освен това Американската асоциация за контрол на оръжията /NCA/ посочи, че "районът на река Савана е уязвим на ветрове и наводнения, причинени от урагани".

Производството на плутониеви ядра на площадката на река Савана ще изисква транспортирането на повече плутоний през СЩА. Вместо да преместят ядрата на около 300 мили от техния склад в завода Pantex в Тексас до Лос Аламос, те ще заминат близо 1000 мили повече, за да стигнат до мястото на река Савана. Това, наред с други неща, ще предизвика искове от транзитните щати.

Що се отнася до лабораторията в Лос Аламос, тя се намира в зона със сеизмично опасни тектонични разломи. В лабораторията редовно се регистрират различни нарушения на безопасността при работа с радиоактивни материали. Лабораторията "има недостиг на квалифициран персонал", който би знаел как да борави с плутоний, така че да не достигне случайно критична маса и да започне неконтролирана верижна реакция", т.е. да не изгърми всичко.

Независим преглед постави под въпрос способността на NNSA да изпълни изискванията на Конгреса за производството на плутониеви ядра в Лос Аламос и река Савана 80 ядра годишно.

На 8 февруари шефът на NNSA призна, че плановете за изграждане на нови ядрени оръжия до 2030 г. са "неосъществими". САЩ не могат да произведат планирания брой плутониеви ядра за ядрени оръжия. Нито сега, нито в близко бъдеще, а може би изобщо никога.

Това означава, че през следващите години 90% от ядрения арсенал на САЩ може да не са боеспособни.

САЩ не могат да произвеждат нови ядрени бойни глави, което поставя под въпрос не само статута им на водеща ядрена сила, но и техния потенциал спрямо такива съперници, като КНДР и евентуално Иран.

Значи, и ракетите ги няма, и зарядите им не са наред, и плутоният липсва, т.е. какво е реалното състояние при САЩ?

От тази гледна точка през следващите години САЩ могат да загубят до 90% от ядрения си потенциал. Проблемът е, че животът на повечето бойни глави скоро ще изтече. В същото време американците все още не са успели да възстановят производството на нови, защото не могат да произведат плутониеви ядра, необходими за ядрени бойни глави. 3,800 бойни глави, които съставляват 90% от американския ядрен арсенал, са достигнали възраст 30 - 40 години, а максималният им срок на експлоатация не надвишава 45 години.

През 2019 г. Тръмп се опита да възобнови производството на ядрени бойни глави, но през януари 2013 г. Пентагонът призна, че САЩ не са в състояние да организират това производство до 2030 г. Причината е в остарелите или напълно изчезнали производствени мощности през последните 30 години.

Всичко това поставя въпроса дали САЩ не са в ядрена несъстоятелност, т.е. дали въобще разполагат със стратегически ядрени сили.

Ако е така, това надлъгване може да завърши за САЩ плачевно и трагично.

Неслучайно анализираме постоянно този много важен въпрос - дали САЩ въобще имат стратегическо ядрено оръжие и, ако го имат, дали е в тези бройки, които официално съобщават или блъфират заради стратегическата несъстоятелност, т.е. че нямат вече "големи" стратегически ракети, което носи огромен риск за САЩ и техните съюзници и марионетки.

Защо?

От 1991 г., т.е. след разпадането на СССР, САЩ промениха своята военна доктрина и престанаха въобще да произвеждат ядрени бойни глави и оръжеен плутоний, т.е. най-младата им бойна глава е 30-годишна. А те, както е известно, имат нормативен срок на служба до 30 години, т.е. до 2021-2022 г. Даже обикновеният патрон не се съхранява толкова дълго, всеки трети дава засечка, а какво да кажем за ядреното оръжие.

С тази стратегия САЩ гарантирано трябва да се разоръжат в ядрен аспект към края на 20-те години. Тези процеси имат чудовищна инерция и не могат да бъдат спрени или бързо възстановени.

Каквито и да бяха мотивите на САЩ за спиране на производството на ядрени бойни глави, факт е, че днес ги нямат.

Може би именно заради това Байдън набързо подписа удължаването на СНВ-3 без никакви условия, а сега паниката на Вашингтон, след изтеглянето на Русия от СНВ-3, е голяма.

В тази област има два факта, които останаха незабелязани.

На 3 октомври 2020 г., т.е. още при Тръмп, Русия прекрати действието за договоря със САЩ за утилизиране на оръжейния плутоний, а два дни по-късно замрази Договора за сътрудничество в научните изследвания, разработките в ядрената и енергийна сфера, както и прекрати Договора за сътрудничество със САЩ по конверсията на изследователските реактори.

Така например командващият стратегическото командване на САЩ адмирал Чарлз Ричард наскоро заяви, че няма смисъл да се удължава животът на Minuteman III - основните стратегически ракети на САЩ, по икономически причини и поради липсата на техническа документация. Освен това, според него, си струва да се спре финансирането на програмата за наземно стратегическо възпиране (GBSH), т.е. на наземните ракети, която струва 264 милиарда долара. По негово мнение е по-добре САЩ да се съсредоточат върху междуконтиненталните ракети с морско базиране 133A Trident II (D5) и да компенсират загубата на наземния арсенал чрез развитието на стратегическите бомбардировачи.

Но тук пък лошият въпрос — бомбардировачите В-1В не са носители на ядрено оръжие, a В-52Н са от войната във Виетнам и са силно уязвими, а от В-2 са само 20 броя.

Затова всички надежди са в очакваното въвеждане на "Стелт" - невидимите бомбардировачи В-21, които трябва да се появят до 2030 г.

И така, 450 бройки междуконтинентални балистични ракети LGM-30 Minuteman III ще бъдат нарязани на метал.

336 единици Trident II на застаряващите ядрени подводници от клас Охайо (последната беше въведена реексплоатация през 1997 г.) трябваше да се преработят в Trident II (D5) за новите подводници от клас "Колумбия", които въобще още ги няма и може да се появят чак към 2031 г., но за тях може да няма оръжеен плутоний.

Значи, може да се направи извод за дълбоко деградиране на US-стратегическите ядрени сили, което има необратим и неуправляем характер. Под неуправляемост на процеса се разбира, че той вече не се контролира от военно-политическото ръководство на САЩ и не може да бъде спрян.

Върви и друга деградация.

Американските ядрени специалисти остаряват и излизат в пенсия с тревожна скорост. Още през 2008 г. повече от половината ядрени специалисти в ядрените национални лаборатории на САЩ бяха над 50-годишни, като немного от тях имаха съответните знания. И откъде да ги вземат щом като ядрени заряди не са създавани от над 20 години, а нови не се проектират.

Сега безстопанствеността в националните лаборатории на САЩ е достигнала такова равнище, че правителството беше принудено да извади от лабораторията в Лос Аламос всички ядрени материали, тъй като там ги крадяха и продаваха неизвестно на кого.

Да обобщим отново какво става с ядрената триада на САЩ.

Да започнем с междуконтиненталните балистични ракети с наземно базиране.

САЩ имат само един тип. Това e Minuteman-III на въоръжение от 1962 г. Той е остарял технически и морално. Опитите на САЩ да създадат ракета от тип Peace Keeper се провалиха. Ракетният комплекс, за който бяха похарчени над 1 трилион долара просъществува по-малко от 20 години и беше свален от бойно дежурство без замяна.

С пълен провал завърши и кампанията за създаване на 5000 леки междуконтинентални балистични ракети Minuteman, аналог на руския "Топол". Бяха извършени само два изпитателни пуска. Първата ракета беше унищожена със сигнал от центъра заради излизането й извън контрол. Вторият пуск беше частично успешен. След това всички работи по този проект бяха замразени и прекратени.

В резултат, на въоръжение в стратегическите ядрени сили на САЩ в техния наземен компонент остават 450 напълно остарели ракети Minuteman-III, които нямат никакви средства за преодоляване на противоракетната отбрана на Русия и не се знае дали ще се взривят въобще. Това се потвърди и от решенията за отмяна на насроченото за 2021 г. модернизиране на Minuteman. Там няма какво да се модернизира. Ракетите просто не са бойно готови. Заради това в САЩ се водят разговори за необходимостта от бърза разработка на принципно нови стратегически ракети от следващото поколение.

Какво е положението при балистичните ракети на подводниците.

Към 2020 г. САЩ планираха да имат 480 балистични ракети на 20 атомни подводници. Но към днешна дата имат 14 подводници с 336 ракети. Това е най-боеспособната съставна част от ядрената триада на САЩ. Но подводниците от клас.Охайо бяха конструирани още по времето на войната във Виетнам. Малко по-новите ракети Trident II (D5) вече са над 25 години, като новите подводници "Колумбия" още ги няма. При нормите за бойно дежурство (60 процента от времето) през близките години подводниците на САЩ ще се окажат на стоянки в базите заради неспособност да излязат в морето. Боеготовността на Trident II в момента също предизвика големи съмнения, тъй като са твърдогоривни и носят със себе си тактически проблеми, както и Minuteman.

Да погледнем и стратегическата авиация.

Предполагаше се към 2000 г. САЩ да имат 230 съвременни стратегически бомбардировачи - 130 В-2 и 100 - В1В, но към август 2012 г. имаха в бойния състав само 131, от които 63 са В-52Н, които трябваше да излязат от въоръжение още през 1966 г. Но именно те днес са гръбнакът на американската стратегическа авиация.

В-52Н са единственият във ВВС на САЩ носител на крилати ракети с голяма далечина с ядрена бойна част. Но тези машини са много стари. Последният В-52-Н излезе от цеха на 26 октомври 1962 г., почти преди 60 години. За тези самолети няма нито двигатели, нито запасни части и не се знае дали ще излетят, дали ще долетят и дали ще се върнат, да не говорим дали въобще ще могат да изстрелят ракетите си.

Ръководството на САЩ знае добре, че скоро ще се лиши напълно от ядрената си тояга и заради това на 15 февруари 2016 г. от САЩ дойде съобщението, че могат да съкратят ядрения си потенциал с 80 процента, като през 2020 г. съобщи, че ще предназначат над 1 трилион долара за модернизирането си на ядрените сили, което реално едва ли ще стане до 30 години. А кой ще ги чака дотогава?

Като обобщение може да се каже, че в 2023 г. САЩ влизат напълно неподготвени за ядрена конфронтация с Русия и Китай.

През 2018 г. при Тръмп те приеха нова ядрена доктрина за периода до края на 21 век. Според тази доктрина основата на новосъздадените стратегически ядрени сили трябва да бъдат 400 моноблокови наземни МБР, вероятно наречени Minuteman - IV, първата от които трябва да се появи през 2029 г. За тези цели те искат да оставят 450 мини пускови установки, 50 от които ще бъдат фалшиви.

Според новата доктрина на САЩ военноморският компонент на стратегическите ядрени сили трябва да включва до 240 Trident II, инсталирани на 12 подводници от клас "Колумбия". Първата атомна подводница от новия клас трябва да влезе в бойни патрули през 2031 г.

И накрая, третият въздушен компонент на актуализираната триада на САЩ ще бъдат 60 тежки бомбардировача от типа В-21 Raider /В-3/ с ядрени крилати ракети с въздушно изстрелване и регулируеми ядрени бомби. Първият такъв бомбардировач трябва да се появи през 2025 г. Впоследствие планират да разположат нова крилата ракета с удължен обсег с ядрена бойна глава на тези бомбардировачи.

Както се вижда САЩ имат големи планове за бъдещето. Но точно сега те не са готови да се сблъскат с Русия и вече никога няма да са готови.

Сега разбирате ли за какво всъщност става дума за стратегическо равнище Русия - САЩ.

И защо спирането от Русия на участието й в СНВ-3 може да е окончателна присъда за САЩ в момент, когато Русия ги изпревари както количествено, така и качествено. Особено с най-новите руски ядрени оръжия.

САЩ са особено разтревожени и от атомния "Буревестник". Той не попада в рамките на СНВ-3 и от другите хиперзвукови оръжия на Русия.

С други думи, Русия може да направи и разположи във всякакви удобни за себе си количества нови стратегически носители на ядрени оръжия, които не са в рамките на СНВ-3. А САЩ могат да презаверят с Русия само за онези видове оръжия, които имат и двете страни. Само те могат да бъдат предмет на преговори.

Русия има хиперзвукови "Кинжал", "Циркон", "Авангард", "Сармат". Има и "Посейдон" , и др.

А САЩ нямат и няма да имат до 20 - 30 години нищо такова. А дотогава и Китай ще ги е изпреварил.

И разбирате ли защо Русия суспендира участието си в СНВ-3 и остави САЩ в блатото на техния блъф.

И защо Путин предупреди, че Русия може да въведе в доктрината си изпреварващия удар, който може да бъде нанесен и с хиперзвукови оръжия, които са извън СНВ-3.

И защо загъването на САЩ и НАТО в Украйна вече е най-голямата екзистенциална заплаха и за тях.

VII. Удари по центровете за решения

Не в Европа, а в Лондон и САЩ се намират центровете за вземане на решения. И там, по-точно оттам, идва финансирането.

Какъв е смисълът да удряш Париж или Берлин? Но нещата продължиха и продължават да се развиват.

В края на март 2023 г. Русия спря всички уведомления на САЩ, включително предупрежденията за тестови ядрени изстрелвания.

Досега, наред с данните за текущото състояние на ядрените сили на страните, публикувани на всеки шест месеца в съответствие с договора СНВ-3, страните обменяха и предварителни предупреждения за тестови ракетни изстрелвания.

Това вече не е истина. Няма никакви договори и договорености.

Сега, когато Русия тества своя ракета, САЩ няма как да знаят дали това е тест - или е истински пуск. Може да последва погрешно тълкуване. Неправилно тълкуване на посоката на движение. Погрешно тълкуване на намерението.

Предупреждаваме от години, че когато ядрената война започне, това ще се случи като гръм от ясно небе.

На 28 март 2023 г. руските стратегически ядрени сили започнаха "планирани учения" на междуконтиненталните си балистични ракети "Ярс". Всяка ракета "Ярс" носи ядрена глава с мощ 800 килотона, която може да унищожи половин САЩ.

Няколко дни след като САЩ започнаха да доставят танкове на въоръжените сили на Украйна, Русия взе решение да засили подводния си флот в Тихия океан с атомните подводници "Хабаровск" и "Белгород".

"Белгород" е наричана "подводницата на "Страшния съд". Същото се отнася и за "Хабаровск". И двете подводници са носители на "царя на войната" - невероятно мощното ядрено торпедо "Посейдон".

Само един "Посейдон" може да унищожи цялото Западно крайбрежие на САЩ, крайбрежните градове и големите формирования на вражеския флот, както и групите самолетоносачи. Същото се отнася и за Източното крайбрежие.

Няколко дни по-рано един руски генерал призова да се удари и Великобритания с "Посейдон", която ще потъне на дъното на океана". Предупреждението беше отправено във връзка със съобщението, че Лондон е доставил хиляди снаряди с обеднен уран в Украйна считани от Русия за "мръсно ядрено оръжие". Отговорът на Русия може да дойде без никакво, предупреждение, още повече, че Англия достави на Украйна и ракетите...

На 29 април Външно министерство на Русия обвини САЩ, че "директно убиват руснаци": руският народ бива убиван с прицели, правени от САЩ, с пари на САЩ, с оръжия, доставяни от САЩ и с ръцете на режим, доведен на власт от САЩ в резултат на преврат, организиран от САЩ.

Ясни са и причините за започналото разполагане на руско тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус.

Москва и Минск отдавна предупреждаваха, че ще бъдат принудени към такава крачка, ако Финландия бъде приета в НАТО и пактът се придвижи плътно до границите на Русия. И ако САЩ продължат да разглеждат територията на Беларус като потенциално място за провокиране на полско-руски конфликт, налице е нова ядрена стратегическа ситуация в този район на Европа.

Със "съвместната ядрена мисия" на съюзната държава на Русия и Беларус, Москва прави паралели с практиката на САЩ да разполага американски ядрени оръжия на територията на редица "неядрени" членки на пакта, което означава, че в областта на международната сигурност Русия е принудена да премине към нов, вероятно предпоследен етап от ядреното сътрудничество с Беларус.

Десет BBC-самолета вече са в Беларус и са приспособени за използване на тактически ядрени оръжия (засега не се съобщава дали оръжията са на самолетите).

Оперативно-тактическите ракетни комплекси "Искандер-М", доставени на белоруската армия, вече са считани за носители, т.е. могат да носят ракети с ядрена бойна глава с по-голям от 600 км обхват.

До 1 юли ще бъде завършено изграждането на хранилище за тактическо ядрено оръжие на територията на Беларус. Засега директно не е казано за решението (и за времето и количеството) за попълване на това хранилище със "съдържание". Тази последна стъпка е оставена, очевидно, в резерв.

Но ако тенденцията се запази, тогава през лятото или есента ще видим изявление за разполагане на руските тактически ядрени оръжия в Беларус - заедно с акцент, че то остава под пълния контрол на руската армия.

Вероятно и това ще се случи, тъй като Полша все по-настойчиво изисква разполагането на американско тактическо ядрено оръжие на своя територия.

Появиха се карти, показващи предишната инфраструктура в Белоруската ССР, за разполагане на балистичните ракети "Топол".

Част от нея е съхранена и може да се използва за мобилните комплекси "Искандер" с ядрени бойни ) глави.

Обсегът на "Искандер-М" е от 50 до 500 километра /според някои данни границата от 650 км вече е премината/. Точността на удара е от пет до седем метра. Благодарение на характеристиките си "Искандер" е в състояние да маневрира по цялата траектория на полета. "Искандер" може да използва както балистични, така и крилати ракети, както конвенционални, така и ядрени.

Територията на Беларус значително разширява зоната на разполагане на руските ударни системи в западно направление. Това се отнася както за тактическите, така и за стратегическите оръжия.

Всъщност цяла Полша ще е простреляна. Също така цялата територия на Украйна ще бъде в засегнатата зона, част от Словакия, Чехия, Румъния, както и цялата Балтика..

що се отнася до "Искандери" от Калининград, в засегнатата зона ще попаднат Украйна, Полша, балтийските страни, Финландия, Швеция и Дания.

След разполагането на "Искандер" в Калининград и Беларус, в зоната на удара попадат почти всички големи бази на НАТО и системите за ПРО на САЩ в Европа.

Ракетите на "Искандер" могат да носят ядрена бойна глава с мощност до 50 килотона. Тя е около три пъти по-мощна от бомбата, хвърлена от американците над Хирошима (15-18 кт). Максималната скорост на полета на "Искандер" се доближава до 10 Маха (12 хиляди километра в час). Обявеният обсег от 500-600 километра при тази скорост "Искандер" ще преодолее за около 3,75 минути. Предполага се, че един удар на тактическо ядрено оръжие може да унищожи цели в район от около 1,5 х 1,5 км.

Спираме се на "Искандер" в Беларус и Калининград, защото това оръжие ще е game-changer на евентуалния европейски военен театър.

Така стигаме до въпроса дали демонстрацията на ядрена сила от Русия е неизбежна.

Единственият начин да бъде вразумен Западът е да се вдигнат залозите до краен предел. В този смисъл тактическият ядрен удар ще изпълнява тази задача.

Задачата на такава политика е да създаде критични рискове за съществуването на стратите от Европа и Северна Америка, ако те продължат да оказват военна подкрепа на Украйна. Като междинен етап на ескалация може да се използва и демонстративното унищожаване на част от спътниковата група на противника, която снабдява въоръжените сили с информация.

Междувременно часовникът на "Страшния съд", настроен от базираното в САЩ списание Bulletin of the Atomic Scientists, беше преместен на 26 януари на 90 секунди до полунощ, т.е. до ядрения Апокалипсис.

Това е най-близкото разстояние на стрелките до ядрена глобална катастрофа. По-близо до самоунищожението не сме били никога след 1947 г.

Как се движеше часовникът?

  • 1953 г.: 2 минути преди 12 часа. САЩ и СССР за 9 месеца извършиха ядрени опити.
  • 1963 г.: 12 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договор за частична забрана на ядрените опити.
  • 1968 г.: 7 минути преди 12. Франция и Китай разработиха свое ядрено оръжие, войната в Близкия Изток, войната във Виетнам, началото на световната надпревара във въоръжаването.
  • 1969 г.: 10 минути преди 12. САЩ ратифицираха договора за неразпространение на ядреното оръжие.
  • 1972 г.: 12 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договор за ограничаване на стратегическите оръжия СНВ-1.
  • 1974 г.: 9 минути преди 12. Застой в СНВ-2.
  • 1981 г.: 4 минути преди 12. Основните държави продължиха да се въоръжават, вълната на тероризма, конфликтът в Афганистан, военното положение в Полша, войната в юга на Африка.
  • 1988 г.: 6 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договор за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус на действие.
  • 1990 г.: 10 минути преди 12. Краят на Студената война.
  • 1991 г.: 17 минути преди 12. САЩ и СССР подписаха договора за ограничаване на стратегически нападателни оръжия СНВ-2.
  • 1995 г.: 14 минути преди 12. Ескалиране на въоръжаването.
  • 1998 г.: 14 минути преди 12. Ескалиране на въоръжаването.
  • 2002 г.: 7 минути преди 12. Застой в ядрените преговори, САЩ се изтеглиха от Договора за ПРО.
  • 2020 г.: 2 минути преди 12 часа.

Бюлетинът приписва и "злонамерени планове на Китай, Иран и КНДР, като същевременно споменава, само мимоходом, че "последният останал договор за ядрени оръжия между Русия и САЩ - СНВ-3, е в опасност". Ясно е, че в сегашния си вид перспективите за преговори между САЩ и Русия за нов СНВ-4 са по-малко и от нула. Лавров, заяви ясно, че войната срещу Русия вече не е хибридна, тя е "почти" реална.

Това "почти" всъщност означава тези "90 секунди".

Колективният Запад ангажира цялата тежест на своите финансови ресурси, за да смаже Русия по всеки възможен начин - чрез финансова, културна и психологическа война и с истинска военна война, като последващо действие. Въпреки това Русия устоя.

Сега базираните на реалността разработки преобладават над измислиците. Глобалният юг се отделя в отделен икономически модел, вече независим от долара за своите търговски нужди.

Формално Украйна е първият в света де факто член на НАТО, без да е действителен член, наслаждавайки се на по-малко от нулев национален суверенитет, заедно с натовски нацистки щурмови войски, въоръжени с американски и немски танкове в името на "демокрацията".

Комбинацията ЕС - НАТО извежда нещата на съвсем ново ниво. ЕС по същество е сведен до статута на военен придатък на НАТО.

Няма план Б.

Или има? 90 секунди до полунощ?

Ако трябва да съм откровен, тъй като се занимавам с ракетно-ядрената тематика над 45 години, по-голяма глупост отдавна не съм чел. Светът отдавна е в условията на Трета световна война. Ядрена.

А стрелките на този часовник отдавна са преминали "12", т.е. в зоната на ядрения Апокалипсис.

Красимир Иванджийски, октомври 2023 г.


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 333, Nov. 2023
Ндрангета, кокаинът и хероинът
Продължава пренареждането на наркоканалите в Европа и света. В центъра на вниманието е италианската Ндрангета. Всъщност ...
    Последната война на ционистки Израел
На 7 октомври ционисткият режим в Тел Авив започна поредна етническа чистка срещу Ивицата Газа. Микроструктурата на изра...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com