Американският военен шеф Лойд Остин отправи протест, че Руската федерация е възродила "най-ужасните ракети за Америка, без да има право на това".

Става дума за бойните железопътни ракетни системи /БЖРК/. Те бяха ликвидирани в Руската федерация от елцин след пряко "обжалване" на САЩ. Но от тогава досега измина много време, и ако при Елцин имаше все пак някаква договорна основа за протеста на САЩ, сега няма такова нещо, защото именно САЩ излязоха от всички ядрени договори с Русия.

Според САЩ, Русия е пуснала три влакови състава железопътни системи, въоръжени с ракетите "Ярс".

Всъщност темата с тези ракети не е нова. Както и отговорът за ужаса на САЩ нямат мобилни ракетни системи. Въобще.

И, защото една от горещите теми при обсъждането на вариантите за "военно-технически отговор" на Русия срещу отказа на САЩ и НАТО да приемат нейните предложения беше и версията за възможното разполагане на руски военни бази в Латинска Америка (Куба, Венецуела, Никарагуа).

Но тогава беше посочено, че от този "военно-технически отговор" едва ли ще има нужда, тъй като:

- първо, обявеният от Москва "военно-технически отговор" трябва да бъде бърз, а не дългосрочен. Нито една база не може да бъде изградена където и да било бързо. В същото време такава база веднага ще се превърне в удобна цел за противника, в сравнение например със съвременните нискошумни руски атомни подводници;

- второ, военната база е военнополитически отговор, дори геополитически, но не и военнотехнически, тъй като при създаването на военна база на първо място не са техническите въпроси, а политическите;

- трето (и това може би е основното), всички асиметрични отговори на Русия се отличават със значително по-ниски разходи от тези на врага (сравнете цената на ракетата "Циркон" с цената на US-самолетоносач). А цената на военна база на територията на друга държава не се ограничава само до цената на самата база, а включва цената на всякакви екстри за страната, която е домакин на такава база/.

Така че, ако военно-техническият отговор на Москва създава за противниците реална заплаха за тяхната територия и техния щаб под формата на внезапна, неизбежна и опасна употреба на военна сила, тогава това настъпателно и страшно оръжие трябва да бъде внезапно и методът на доставката му трябва да бъде неочакван, непредсказуем или труден за изчисляване, а също и относително евтин.

Тук един от отговорите могат да са именно железопътните или морски подвижни ядрени версии "Баргузин", разполагани в контейнери.

В момента в света има около 43 милиона контейнера. От тях 23 милиона се използват активно в морето, останалите доживяват живота си на сушата.

Но изведнъж се оказва, че ръждясал контейнер в надпис MAERSK, стоящ в пристанището - изобщо не е контейнер. А няколкостотин контейнера на товарната палуба на контейнеровоз, също не са истински.

С една дума - това са ракети, разполагани в неподвижни ж.п. или морски контейнери.

Ще припомним, че още през 2015 г. беше съобщено, че проектът на новия ракетен железопътен комплекс е готов и до 2020 г. в руските въоръжени сили ще постъпят 5 комплекса "Баргузин".

Става дума за бойните железопътни ракетни комплекси, които бяха създадени още в СССР. Това беше междуконтиненталната балистична ракета РС-23 и нейната железопътна версия ТР-23УТТХ "Скалпел", според НАТО. Оръжието беше наречено "Молодец" и практически не се отличаваше от обикновените товарни ж.п. състави.

През 2015 г. беше съобщено, че проектът на новия ракетен железопътен комплекс е готов и до 2020 г. в руските въоръжени сили ще постъпят 5 комплекса "Баргузин".

Информацията какво ще представлява "Баргузин" беше малко. Но ясно беше, че главното оръжие на "Баргузин" няма да са 100-тонните "Скалпели", а 50-тонните ракети РС-24/26 "Ярс".

Известно е, че всеки "Баргузин" ще носи няколко "Ярса". Според експертите той ще превъзхожда значително своя предшественик - "Молодец", по точност на полета на ракетата и други характеристики, което ще му позволи да се намира на бойно дежурство минимум до 2040 г.

По този начин руските стратегически войски се връщат към тройната групировка - комплекси с шахтено, с мобилно и с железопътно базиране. "Баргузин" е фактор, променящ правилата на играта. САЩ имат само комплекси с шахтено базиране. Заради това протестират, въпреки че "Баргузин" е и отговорът на Русия на американската програма за мигновен глобален удар.

Ще припомним, че в края на 80-те години американците създадоха цяла специална космическа групировка от спътници, за да следят съветските атомни влакове, които бяха за САЩ голямо главоболие да държат под постоянен прицел новите железопътни комплекси.

Какво представляваше предишният комплекс "Молодец".

В ракетния ж.п. състав влизаха два локомотива, команден пункт от седем вагона, вагон-цистерна със запаси от гориво, три тривагонни пускови системи с ракетите "Молодец". Този състав излизаше от пункта на базирането и под вида на обикновен граждански влак се движеше в железопътната мрежа, оставайки в постоянна готовност за старт и удар.

Към 1991 г. в СССР бяха въведени три ракетни дивизии, въоръжени с железопътни ракетни комплекси в Кострьомска и Пермска области, в Красноярския край, във всяка по четири ракетни полка, общо 12 състава, с по три ракети РТ-23 с по десет полумегатонни разделящи се бойни глави всяка. Общо се получаваха 360 бойни глави с индивидуално насочване със сумарна мощност 10000 "Хирошими". Ракетните влакове не излизаха извън рамките на договореностите със САЩ за съкращение на стратегическите настъпателни въоръжения.

Но тук се намеси Горбачов и започна преговорите СНВ-1 със САЩ с отстъпки именно при стратегическите ядрени оръжия. Сред тях попаднаха и ракетните влакове.

Горбачов беше игнорант. Споменатите 12 влака с 36 ракети с 360 бойни глави, можещи да преодоляват ПРО на САЩ, той обмени, т.е. унищожи, срещу абсолютна нула.

Една година по-късно Борис Елцин подписа договора СНВ-2, според който до 2003 г. трябваше да свали от въоръжение и да унищожи всички ракети РТ-23.

През 2015 г. беше взето решение за връщането на ракетните влакове в състава на стратегическите ядрени сили с нова усъвършенствана влакова версия и с нова ракета. Ракетата трябва да е РС-24 "Ярс".

Във всеки състав на "Баргузин" /името му вероятно идва от североизточния вятър/ ще има по шест междуконтинентални ракети на базата на ракетата "Яре" с разделящи се ядрени бойни глави /на "Молодец" имаше по три РТ-23/. Отчитайки мощта на "Баргузин" реално всеки нов влак ще се равнява на полк. В дивизията, която има на въоръжение "Баргузин", ще има пет такива полка. Това означава, че поне пет ракетни влака непрекъснато ще се движат по безкрайните руски пространства сред хиляди други еднакви пътнически, товарни и други влакове.

Вероятно ракетата на "Баргузин" е лека версия РС-26, идваща на смяна на 120-тонната "Молодец". Има данни, че нейната маса не трябва да надвишава 47 тона, с дължина, позволяваща да бъде опакована в 24-метров хладилен вагон. При тези габарити отпада необходимост от увеличаване на количеството на колесните двойки /което при "Молодец" беше демаскиращ фактор/ и специално да се укрепват железопътните линии по маршрута на бойното патрулиране на влаковете. Това беше основен недостатък при "Молодец", тъй като 100-тонната ракета беше много тежка и имаше радиус на действие само 1500 км, защото релсите не издържаха тази тежест.

Някои контейнери могат да бъдат натоварени и на кораби с насипни товари или контейнеровози. Такива са хиляди.

Русия отдавна практикува и поставянето на новите крилати ракети "Калибър-К" на сухотоварни кораби в морски контейнери, специално пригодени за тази цел".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ