Зад кулисите на войната на Израел срещу Газа се крие кражбата от Тел Авив и Вашингтон на газа и нефта на Палестина, Ливан и Сирия. Тя започна отдавна и продължава и сега, пред нашите очи, като може всеки момент да премине в регионална или Трета световна.

За какво става дума?

На 19 октомври Тел Авив съобщи за ракетна атака срещу газови платформи в находището Левиатан в Средиземно море.

Израелската армия е открила огън по ливанска територия в отговор на изстреляни оттам ракети. Според IDF са регистрирани около 20 ракети, изстреляни от Ливан по израелски газови платформи в находището Левиатан в Средиземно море.

Именно природният газ в шелфа на Ливан и на ивицата Газа са една от основните причини за израело-пелестинския конфликт. Израел и САЩ искат да ги откраднат. Това обяснява и взривяването на "Северен поток" от САЩ в Балтийско море, спирането на "Южен поток", опитите за саботаж и на "Турски поток", и на газовия хаб в Турция, последните маймунджулуци на режима в София срещу газовия транзит през България, войната срещу Сирия и Ливан, и т.н.

И сегашната операция на Израел срещу ивицата Газа има газов аспект - газът на Газа.

В края на 90-те години Израел започна да "инвестира" в природния газ. Архитектът на тази стратегия беше Ариел Шарон. След 1999 г. Ехуд Барак се опита да използва подобрените отношения с Египет и да внася газ от делтата на Нил. Но отношенията с Египет се влошиха след Втората интифада в Газа и идването на власт на Шарон, и подготвеният вече газов договор за 3 милиарда долара беше поставен "на трупчета".

През 2000 г. няколко компании съобщиха за откриването на "значителни залежи от газ срещу брега на Газа." И наистина в шелфа на Газа бяха открити големи залежи. British Gas (BG) и неговият партньор, намиращата се в Атина Consolidated Contactors Company (ССС), притежавана от ливанските кланове Сабах и Коури, получиха права за проучване и експлоатация за 25 години, подписани през ноември 1999 г. с Палестинската автономия.

Правата бяха поделени по следния начин: BG - 60 процента, ССС - 30 процента, и Инвестиционният фонд на Палестинската автономия - 10 процента. Договорът предвиждаше и изграждането на газопровод.

Лицензът на BG покриваше цялото крайбрежие на Газа, което граничи с няколко израелски офшорни газови съоръжения. 0бщо 60 на сто от газовите резерви по брега на Газа и Израел са на Палестина.

Групата ССС направи две сонди през 2000 г.: Gaza Marine-1 и Gaza Marine-2, като резервите бяха оценени на 1,5 трилиона кубометра на стойност около 4 милиарда долара. Но залежите се оказаха и по-големи.

От юридическа гледна точка, газът принадлежи на Палестина. Но смъртта на Ясер Арафат и победата на Хамас даде възможност на Израел да установи де факто контрол над газовите офшорни залежи до Газа.

През 2007 г. правата на Палестинската автономия над газовите залежи беше оспорена от Върховния съд на Израел под предлога, че те принадлежат на Израел. През 2006 г. BG беше на прага да започне помпане на газ до Египет.

През 2007 г. израелското правителство одобри предложение да купува газ от Палестинската автономия. Контрактът беше за 4 милиарда долара, от които 1 милиард за палестинците. Но Тел Авив нямаше намерение да се дели и, заобикаляйки Хамас и Палестинската автономия, се договори директно с BG. Целта беше да се анулира договорът*от 1999 г. между BG и Палестинската автономия при Ясер Арафат. Според предлагания през 2007 г. договор с BG газът от офшорните залежи срещу брега на Газа ще върви по подводен тръбопровод до израелското пристанище Ашкелон. Но през декември 2007 г. BG прекрати преговорите с Израел, а през януари 2008 г. затвориха своя офис в Израел. Сделката не стана.

Решението за подновяване на преговорите съвпадна с поредната инвазия в Газа през лятото на 2008 г. Личеше, че Израел иска да постигне ' договор с BG преди да атакува. През ноември 2008 г. израелското министерство на финансите нареди на Израелската електрическа компания да започне преговори с BG за покупката на природен газ от концесията в Газа.

От самото начало военната операция срещу Газа трябваше да "узакони" кражбата на газовите залежи от Израел в нарушение на международното право. На тази цел служи и милитаризирането на крайбрежието на Газа, като газовите залежи на Газа ще бъдат интегрирани с израелските офшорни инсталации, които са свързани с израелския енергиен транспортен коридор, простиращ се от пристанищата Ейлат, което е нефтен терминал на Червено море, до тръбопроводния терминал в Ашкелон, и северно - до Хайфа, и евентуално ще бъдат свързани с предвиждания израелско-турски тръбопровод до турското пристанище Джейхан.

Президентите на Палестина Махмуд и на Русия Владимир Путин в края на януари 2015 г. се договориха за развитието на офшорния газов залеж на Газа в Средиземно море. Това беше неприятна изненада за Израел и САЩ.

В Москва Абас заяви, че Русия е основна сила, която трябва да играе ключова роля в Близкия Изток.

И друга новина от голямата газова игра заслужаваше особено внимание.

В края на 2010 г. американски източници съобщиха, че компанията Noble Energy и израелските й партньори "са открили голям залеж от природен газ в крайбрежния шелф на Израел". Не беше съобщено обаче, че претенции към две трети от залежите има Ливан и че става дума и за палестинска собственост върху тези ресурси.

След сондажите, направени от Noble Energy, газовият залеж Левиатан се очертаваше да е най-големият дълбоководен залеж за последното десетилетие. Noble Energy съобщи, че залежът е с резерви да задоволява нуждите на Израел за 100 години. Разбира се, разработката на такъв дълбок залеж е трудна, но, ако се постигне, това може да превърне Израел не само в независима енергийна държава, но и в нетен енергиен износител, което ще промени енергийната карта на Близкия изток и на Европа.

Тогава блокираният от всички страни от близкоизточната криза Израел направи на ЕС предложение, от което Европа би трябвало трудно да се откаже. Ставаше дума за доставките на природен газ, който ще позволи на европейците да укрепят своята енергийна независимост срещу Русия, срещу което Тел Авив ще спечели подкрепата на ЕС във войните с арабите и за разширението на конфликта към Иран, Сирия, Кавказ, Черно море и Украйна.

Съобщението дойде на фона на слуховете, че в Средиземно море са открити "колосални запаси" от природен газ и нефт. И че сега Израел, от вносител, ще стане техен износител.

Значи, по-голямата част от новия добив може да отиде за износ, най-добре към Европа, през Средиземно море, Кипър, Турция към Италия.

Именно тази идея беше предложена от Израел на ЕС. Предложението беше европейците да инвестират в строителството на тръбопровод от морските залежи на Израел, през Кипър и Гърция до Италия. По този начин ням да има нужда от Южен поток от Южния енергиен коридор и т.н. Израел доказваше, че неговият газ ще намали зависимостта от природния газ от Русия. И именно тази идея беше подкрепена със спирането на Южен поток през България от Б. Борисов.

На теория газ и нефт Израел има, само че залежите са на съседни държави.

Според оценките на Американската геологическа служба в недрата на така наречения Левантийски басейн има около 3,45 трилиона кубометра природен газ и 235 млн. тона нефт. За сравнение, запасите от природен газ на Русия са около 50 трилиона кубометра.

Въпреки че тези запаси не се намират в неговата икономическа зона, Израел иска три залежа - Тамар, Далит и Левиатан.

Басейнът Левиатан покрива 83 000 кв. км в източното Средиземноморие. Заедно със залежа Тамар, открит през 2009 г. се очертава като "газова бонанза за Израел".

Тамар е с 283 милиарда кубометра, който е разположен на 90 км западно от пристанището Хайфа на дълбочина 5 км, а Левиатан - 450 милиарда кубометра, се намира на 140 км от брега по-близо до морската граница с Ливан. Разработчик на Тамар e Nobel Energy и израелската Dalek Group, принадлежаща на месния милиардер Ицхак Тшува. Управляваща компания по разработката на Левиатан стана австралийската Woodside Petroleum, след като големите в тази сфера фирми не се съгласиха с предложението заради спорния характер на залежа.

На Тамар на 30 март 2013 г. започна подаването на газ. Според плановете, 60 процента от него ще отиват за вътрешния пазар, а 40 процента ще се продават в чужбина, тоест около 260-360 милиарда кубометра. Но освен Израел, претенции към газовата баница в морето имат Кипър, Ливан, Сирия, Египет, Турция и независимата Палестина.

По същото време беше съобщено, че американската компания Noble Energy е открила крупни газови залежи в Източното Средиземноморие, които, според предварителни оценки, са около 950 милиарда кубометра, с потенциална стойност 260 милиарда долара.

Газовите залежи на Газа са част от широкия район Левант. Добивът на газ от Израел ще бъде в залежите, открит в палестинските води на Газа.

На 4 септември 2014 г. Израел и Йордания подписаха Меморандум за износ на газ от залежа Левиатан за следващите 15 години за 15 милиарда долара.

Израелската сделка беше подписана и от партньора на Израел в Левиатан, фирмата Noble Energy, зад която е Дик Чейни и Black Rock. Така палестинските газови залежи де факто бяха конфискувани от Израел.

От тогава до днес "терористичните заплахи" за Израел от Хамас /създавани от самия Израел/, са претекст за военната окупация на Газа /а сега и най-вероятно за нейното пълно анексиране/ и за кражбата на нейните ресурси.

Това обяснява и струпването на американски самолетоносачни групировки в Източното Средиземноморие. САЩ нямат газ, който да продават на Европа, за да я откъснат от Русия. Ще го крадат, заедно с Израел, от Палестина, Ливан и Сирия.

Предполага се, че Тамар /открит през 2009 г./ съдържа над 200 милиарда кубометра газ, Далит - около 14 милиарда, Левиатан - около 450 милиарда кубометра. Това са оценки на очакваните запаси, основаващи се на интерпретации на материалите от сеизмопроучването и от пускането на една-две пробни сонди. Нищо повече.

Появилата се през последните години пропагандна кампания на Израел за предстояща негова регионална газова експанзия на основата на разработката на нови газоносни провинции в Източното Средиземноморие, като Израел, без да дочака окончателно юридическо признаване на залежите, нито решаването на появилите се остри спорове със съседните държави, започна тяхната разработка, което доведе до ново напрежение в този взривоопасен район.

От тази гледна точка войната сега срещу Газа, Сирия, Ирак и Иран има общ знаменател - тя се води от блок, формиран от САЩ срещу народите, които се противопоставят на преформатирането на големия Близък Изток и на опитите за промяна на глобалния енергиен пазар.

В същата насока беше и появата на Ислямската държава на Ирак и Левант /ИДИЛ/, т.е. на новия Халифат, който раздели Ирак почти наполовина и отдели Иран от Сирия, Ливан и Палестина.

Все по-ясна става и целта - кой ще продава своя газ на Европа, в какви обеми и на каква цена. Това обяснява и защо три основни световни износители на газ - Русия, Катар и Иран, участват в една или друга степен във войната.

НАТО добави втора цел - контролът на газовите ресурси в района на Левант и тяхното експлоатиране. Въпреки че от десетилетия се знаеше, че южното Средиземноморие съдържа големи газови залежи в териториалните води на Египет, Израел, Палестина, Ливан, Сирия, Турция и Кипър само западните експерти реално знаеха от 2003 г. къде всъщност са разположени тези залежи и къде се простират под континента.

По онова време една норвежка компания Ansis извърши в Сирия проучване на недрата в сътрудничество със сирийската национална нефтена компания. Ansis работеше с друга норвежка компания Sagex. Двете тайно извършиха проучване в три измерения и откриха разширение на сирийските газови ресурси. Те са по-големи от газовите ресурси на Катар.

След това Ansis беше закупена от Veritas френско-американска компания, базирана в Лондон.

Споменатите секретни данни веднага станаха достъпни за французите, американците, англичаните и израелците, които бързо сключиха своя съюз за унищожение на Сирия и за кражба на нейния газ.

През 2010 г. САЩ възложиха на Франция и Англия да реколонизират Сирия и формираха коалицията "Приятели на Сирия". Тези "приятели" свикаха Работна група за икономическо възстановяване и развитие през май 2012 г. в Обединената арабски емирства под патронажа на Германия. След това 60 държави разделиха тортата, която още не бяха спечелили. Разбира се повечето от участниците в срещата не знаеха нищо за откритията на компаниите Ansis и Sagex.

Сирийският национален съвет се представляваше в работната група от Осама ал Кани, бивш глава на British Gas за операциите за прилагане на военни стратегии на енергийния пазар.

Правителството на Сирия не беше информирано за газовите проучвания на Ansis и Sagex чак до лятото на 2013 г. и чак тогава разбраха защо Вашингтон формира коалицията за унищожение на Сирия. От този момент президентът Башар Асад подписа договори с няколко руски компании за по-нататъшна разработка на сирийския газ.

Това беше удар срещу плановете на САЩ, Англия, Франция и Израел да откраднат чуждия газ. Междувременно British Gas проучваше газовите залежи в Палестина, но Израел се противопостави, защото приходите от газа палестинците щяха да използват и във войната си срещу Израел.

Ясно беше, че както в района така и далеч зад океана, продължават да се борят за газовия пазар на Европа подло и задкулисно, осъзнавайки, че други методи нямат. Всъщност това е една от основните причини за дестабилизирането на Сирия от САЩ и Израел. Още повече че в разработката на израелските залежи в Средиземно море участва известна фирма, Noble Energy, свързана с актуалния лидер на американската "дълбока държава" Дик Чейни.

Картината е сложна и противоречива. Липсва и достоверна информация. Но онова, което е ясно, е, че формира нов енергиен възел и изостри ситуацията в Източното Средиземноморие до нова война.

Източник на противоречия са морските блокове, разположен в териториалните води на Кипър. От името на Турската република в Северен Кипър, Анкара изпрати в района военни кораби срещу което протестират САЩ, Израел Гърция и Никозия Официалната позиция на Анкара е, че всички газови ресурси в шелфа на Кипър принадлежат не само на гърците-киприоти, но и на турците в Северен Кипър.

Анкара изпрати в потенциално богатите райони на Източното Средиземноморие сондиращ кораб и военни съдове. И съобщи, че турските мерки за разработка ще получат отговор и, че е готова да защитава своите права.

Израел от своя страна подписа договор за 420 милиона долара за въоръжаване на военноморските сили за защита на газовите залежи и морските пътища. Израел купи четири кораба за охрана на икономическата зона в Средиземно море, въпреки споровете с Палестина, Газа и др.

През 2019 г. Конгресът на САЩ работи над нов антируски закон, наречен "Партньорство за сигурност и енергетика в Източното Средиземноморие", който е пътна карта за ограничаване на политическите, икономическите и военните отношения на Русия с държавите от региона, за замяна на руския газ към Европа и за милитаризиране на източното Средиземноморие, насочен, както срещу Русия така и срещу Турция.

Значението на закона е двойно. Законопроектът е насочен към разработването на нови източници на газ за Европа и изграждането на тръбопроводи за доставката му, вместо руския газ.

Във военната сфера целта е заздравяване на позицията на САЩ в региона чрез съюз Гърция, Кипър и Израел, срещу Турция, за да вземат контрола над енергийните потоци в Източното Средиземноморие.

Плановете на Вашингтон са отделяне на Гърция от Русия и превръщането на страната в нов пост на американската военна и енергийна политика в Източното Средиземноморие и Близкия Изток - вместо Турция.

В резултат, предишното правителство на Ципрас се съгласи да модернизира американската военноморска база на Крит и да създаде база за хеликоптери в Александруполис. Нещо повече и много важно - на среща във Вашингтон още през октомври 2017 г. Ципрас и Тръмп обсъдиха прехвърлянето на тактически ядрени оръжия от авиобазата Инджирлик - в южна Турция, до района на селището Андравида в северната част на Пелопонес.

Така се очертава нов алианс в региона - Израел, Гърция, Кипър и САЩ срещу "външно враждебно влияние".

Войната срещу Сирия започна след подписването на споразумението за прокарването на газопровода Ирак - Ирак - Сирия.

Що се отнася до тази тръба, тя първоначално трябваше да бъде изградена до 2016 г., но тогава не стана и едва ли ще се случи скоро, имайки предвид войната в Сирия, Ирак и Кюрдистан.

Що се отнася до Сирия, припомняме някои неща от най-близкото минало.

Когато през 2012 г. Иран, Ирак и Сирия подписаха договор за изграждането на газопровод до 2016 г. от гигантския газов залеж Южен Парс (същият който Катар нарича Северен), който трябва да пресече Ирак и Сирия и да получи евентуално продължение в Ливан, целта му беше износ на газ за Европа.

Това беше една от основните причини за разпалването на войната срещу Сирия. Дотогава параноята на ЕС и САЩ беше насочена срещу Южен поток. Газопроводът Иран - Ирак - Сирия беше в сянка. Но ситуацията рязко се усложни.

Главното място в енергийната стратегия на Сирия заема политиката на "четирите морета", идея, представена от Башар Асад в началото на 2011 г., два месеца преди началото на подкрепяния от Запада метеж. Това е енергийната мрежа, съединяваща Средиземно, Каспийско и Черно море с Персийския залив.

Сирия и Турция се заеха с интегрирането на своите газоразпределителни системи и ги съединиха в Арабския газопровод, като планираха продължението му от Алеппо до Килис - Турция, откъдето той ще бъде съединен с "Набукко".

Дамаск също така се готвеше да прекара газопровод от Ирак. В края на 2010 г. беше подписан протокол за намеренията с Багдад за строителството на един газопровод и два нефтопровода. И отново целевият пазар беше Европа.

След това започна истинско газово торнадо. И даже когато войната влезе в Сирия, беше подписан договор за 10 милиарда долара за ирано-сирийска газова тръба. Ако тя бъде реализирана, по нея ще се транспортират поне 30 процента повече газ, отколкото по "Набукко".

Нефтът и газът ще идват при всички случаи от Иран, което не може да бъде допуснато от САЩ, Англия и Израел. Газът от Иран е кошмар за Запада. Крайният пункт на тези тръби може да е Турция, Ливан или самата Сирия, които направо ще изнасят газ към Европа от Източното Средиземноморие.

Но Сирия продължава да участва в газовата мозайка. Голяма част от сирийските нефтени запаси се намират в кюрдския североизток, тоест в района, който е между Ирак и Турция. Останалите запаси се намират на юг в долината на Ефрат.

Според данни от 2012 г. залежите югозападно от остров Крит са огромни, по-големи от онези, които се намират в басейна Левиатан. Оттук следва прогнозата, че в икономическата зона на Гърция може да има 50 трилиона кубометра газ.

Но сред политическите проблеми, които ще излязат на преден план, е въпросът за делимитирането на морските граници между Кипър, Египет, Израел, Ливан и (Турция. Не трябва да се забравя и Палестинската автономия и Газа.

В последно време работата по делимитирането напреднаха значително, особено след подписването на двустранен договор между Кипър и Израел. Кипър подписа и споразумение за морските граници с Ливан, но парламентът на тази страна засега не е ратифицирал документа заради проблемите с газовите залежи, за които Израел твърди, че са негови, но което се оспорва от Ливан. Това може да стане причина за евентуална война на Израел срещу Ливан наред с войната срещу Сирия.

Има големи проблеми и с делимитирането на морските граници между Гърция и Турция. Става дума за така наречения "егейски спор. Според американски източници, офшорните залежи на газ край бреговете на Кипър в блок 12 се оценяват на 140-230 милиарда кубометра.

Какво конкретно планират Израел, Кипър и Гърция. Тази тройка предвижда строителството на споменатия подводен газопровод с дължина около 1400 км, който ще мине и през територията на остров Крит. По този начин тръбата ще транспортира природен газ от израелските залежи Тамар, Далит и Левиатан и Блок 12 на Кипър към Европа през територията на остров Крит и континентална Гърция.

Но се забравят важни подробности за тази тръба.

Дълбочината е решаващият фактор. Дълбочината на морето при Тамар възлиза на повече от 1500 метра, а дълбочината на залежа от равнището на морето е 6500 метра.

Залежът Далит се намира в район с дълбочина на морето 1300 метра, като самият залеж е на около 3600 метра под морското равнище.

Залежът Левиатан е най-голям и се намира на 135 км от брега при дълбочина на морето 1645 метра. Но газоносният пласт е на 5800 метра под нивото на морето, а очакваните нефтоносни пластове са още по-дълбоко -на 7200 метра.

Кипърският залеж Афродита е съвсем дълбок. Газоносният пласт там е на 6000 метра под дъното при дълбочина на морето 1700 метра.

Заради това стойността на пробиването на един сондаж на Афродита е над 100 милиона долара, а на Тамар и Далит -повече. Истина е, че тези цифри са нищо в сравнение с очакваните печалби: от добива на Тамар - от 14 до 40 милиарда долара, а от Левиатан - до 310 милиарда, но отново според собствени оценки на Тел Авив, които не отчитат геологическите условия и степента на печалбата.

И дали не става дума за поредна измама и координирано американско-израелско газово мошеничество в глобален мащаб.

Зад споровете на политиците и търговците въобще не се чуват гласовете на геолозите. Именно те се опитват да обяснят, че става дума за поредна авантюра и че няма да е толкова просто с нефта и газа, както и с разходите, които се представят на публиката.

Според геологическите данни залежите от газ и нефт се отнасят към миоценовите турбидити. Терминът турбидит, преведен на по-прост език, означава "пясък". Но и пясъците са различни. Турбидитите например са утайки от тинести потоци, образувани на дъното на моретата и океаните. При подобни турбидити стана и подводната катастрофа в Мексиканския залив на BP.

Това играе важна роля в оценката на запасите. Тяхната величина ще бъде много по-ниска от декларираната.

Не става дума само за геологията. Важен е и политико-икономическият аспект.

Основният проблем при добива на въглеводороди в Източното Средиземноморие досега беше липсата на сътрудничество между съседните държави. Какво да се прави с получения от Левиатан газ? Има предложение да бъде втечняван на плаващ завод и да бъде развозван до клиентите. Но колко ще им струва?

На какво разчита Израел е трудно да се каже. Ясно е, че предложението за транспортиране на природен газ по тръбопровод в Средиземно море до Италия е жест на отчаяние.

Само ако се разбира енергийната платформа може да бъде разбран този конфликт.