В Украйна беше поставена бариера пред ционисткия проект за "Нова Хазария", Нов Йерусалим".

В Сирия беше поставена бариера пред ционисткия план за "Голям Израел".

Общо поражението на англосаксонския ционизъм е с непредвидими в момента последици за целия западен проект, САЩ, Англия, Франция, Израел…

Това обяснява и сегашната война на Израел срещу Газа.

Битката е на живот и смърт. В по-широк контекст – между Запада и Изтока, а в цивилизационен разрез – между либералния капитализъм и глобализма от една страна, а от друга – националния суверенитет и реалната независимост.

Една от точките на съсредоточение е именно Близкият Изток и идеята на ционизма за "Голям Израел"…

Преди 40 години американските стратези въведоха понятието "Голям Близък Изток", обозначаващ пространството от Магреба до Бангладеш и обявиха тази огромна територия за зона на приоритетните интереси на САЩ.

През 2006 г. програмата за американско доминиране в този район беше обновена от тогавашния държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, която въведе термина "Нов Близък Изток" /заменил Голям Близък Изток/, обясняващ плана за прекрояване на границите на Близкия Изток от Ливан до Сирия, Ирак, Иран и даже до Афганистан. Всичко това се определяше като стратегия на "конструктивния хаос".

Концепцията за "Новия Близък Изток" бяха приети на официално въоръжение от САЩ и Израел в разгара на спонсорираната от американците и англичаните обсада на Ливан. По същото време израелският премиер Олмерт и държавният секретар Райс информираха света, че реализацията на проекта за Новия Близък Изток е започнала именно от Ливан.

Всичко това съвпадна с едно друго събитие, което в началото остана незабелязано. Става дума за една карта, съставена от пенсиониран американски подполковник Ралф Петерс, работещ в Националната военна академия на САЩ. Оказа се, че този неизвестен човек е един от известните вътрешни пентагоновски автори.

Какво представляваше тази карта?

Така например "Свободен Кюрдистан" е съставен от територии на Турция, Ирак и Иран. Останалата част от Ирак е разделена на две нови държави – Сунитски Ирак и Шиитска арабска държава.

Няма никаква Палестинска автономия.

Територията на Йордания е увеличена за сметка на Саудитска Арабия, която от своя страна е разделена на две нови държави – Ислямска свещена държава (с Мекка и Медина) и Саудитски независими територии.

Открадната е и територия от Иран, която се дава на шиитски Ирак. От Иран и Пакистан е взета територия за създаване на Свободен Балуджистан.

От Сирия е взета територия за създаване на Голям Ливан.

От картата се виждаше, че една от целите е прокарване на енергиен транспортен коридор през "приятелски територии" – Кюрдистан, Сунитски Ирак и Йордания към Израел, по който могат да минат нефтът и газът не само от Кюрдистан, но и от Азербайджан, Туркменистан и Казахстан.

Важни са нефтените и газови залежи в северен Ирак, които са изчислявани съответно на 45 милиарда барела нефт и 100 трилиона кубометра природен газ.

Както се вижда от перспективата на днешния ден англоамериканската окупация на Ирак, по-точно на иракски Кюрдистан, се използваше за балканизиране (разделяне) и финландизиране (умиротворяване) на Близкия Изток. С тях американската военна карта прокарваше и пътя към Централна Азия през Близкия Изток.

Близкият Изток, Афганистан и Пакистан са стъпалата за американското влияние върху територията на бившия СССР и постсъветските републики в Централна Азия.

На споменатата карта на Петерс беше нанесен прекроеният и реформиран Близък Изток, който сега трябва да се идентифицира с "Новия Близък Изток". Самият автор пишеше, че международните граници никога не са "абсолютно справедливи".

Неслучайно картата на Новия Близък Изток веднага предизвика силна тревога на Турция.

Но картата е най-малкото, което предизвиква тревога от плановете на САЩ, Англия и Израел.

Всъщност играта на Новия Близък Изток започна още през 1997 г., когато пенсионираният и нуждаещ се от финансови средства Збигнев Бжежински пусна книгата "Голямата шахматна дъска". В нея различните държави са третирани като шахматни фигури и пионки, с които САЩ и Англия разиграват разни смели и неочаквани комбинации за преустройството на политическата карта на света.

Нещата бяха ясни. Бжежински беше получил поръчка да обоснове "необходимостта" от установяване на господството на САЩ над стратегическия кръстопът на света – Централна Азия, която от геополитическа гледна точка след неочаквания крах на СССР, стана място на сблъска между силите на "морето", оглавявани от САЩ, и на "сушата" – Русия и Китай. Ако успеят, според Бжежински, САЩ ще си осигурят контрола над Евразия и на стиковката на разположените около нея геополитически полюси Европа, Близкия Изток, Индия и Тихоокеанския район.

От тогава администрациите на САЩ като всяка бюрократична структура се придържа към рецептите на Бжежински.

Но неговата шахматна дъска бързо остаря. Това се дължеше на формирането на новия нефтен глобален пазар през последните 15 години.

На пазара се появиха нови крупни потребители, чиито нефтени апетити растат глобално. По потребление на нефт на първо място в света излезе Китай, изпреварвайки Япония.

Друг крупен потребител на нефт стана Индия, която изпревари Германия.

Постоянно расте потреблението на нефт в Бразилия, в други страни на Латинска Америка и Югоизточна Азия. Засега няма основания да се предполага, че ръстът на потреблението им на нефт ще спре. Обратно, ще расте и в бъдеще.

За страните-износителки на нефт тази ситуация е печеливша. Но зависимостта на производителите на енергоресурси е напълно несъвместима с еднополюсния свят, в който САЩ си присвояват статута на единствената глобална свръхсила. От много години добивът на нефт в САЩ пада. Те бяха изпреварени от Саудитска Арабия, а след това и от Русия.

Ако не бъде спрян ръстът на потреблението, запасите от нефт на САЩ ще свършат до 10 години. Същото се отнася и за Англия.

Заради това във Вашингтон се появи проектът за Новия Близък Изток, имащ за цел да установи американски контрол над 62 процента от доказаните световни запаси от нефт и над 40 процента от газ – нова "игра", в която голямата печалба ще е контролът над главните източници и пътищата за транспортиране на енергоресурсите. Така камуфлират и основната цел – Русия, с идеята за Новия Близък Изток, който е подстъпът към окончателното унищожение на основния геополитически, военен, културен и цивилизационен враг – Русия.

Но затъването в Ирак и Афганистан попречи на тези планове. Войната в Ирак отблъсна от САЩ целия мюсюлмански свят.

Какво по-нататък. По-нататък трябваше да се очаква засилване на кюрдския сепаратизъм, който доведе до проблеми на Иран и Турция. В Китай се засили тибетският и уйгурският сепаратизъм. И в Китай трябва да "избухне" нещо.

Оформен беше и конфликт в Крим и Украйна между Киев и Москва.

И Грузия отново може да бъде използвана.

А сега Армения и Азербайджан и Казахстан.

В резултат трябва да се появят "евразиатски Балкани".

Картата на "Новия Близък Изток", съставена от полковник Ралф Петерс, трябваше да подготви общественото мнение за предстоящите изменения в Близкия Изток.

От началото на неотдавнашната "арабска пролет" американците преминаха към геополитическа перестройка на района, което естествено постави и въпроса за "съдбата на Израел". Този въпрос оттогава не слиза от дневен ред и се представя само в една формула, т.е. ционистките медии правят акцент върху "смъртната заплаха" за Израел от страна на Палестина, Ливан и Иран, която се засилваше заедно с изострянето на ситуацията в Сирия.

Разбира се, премълчава се най-важното – не само дълбоката заинтересованост на Израел в дестабилизирането на околните държави от арабско-мюсюлманския свят, но и основната роля, която Тел Авив играе в този хаос и в разпалването и поддържането на войните в района.

За това, още през 2011 г., разказа един от създателите на витаещата в кръговете на сегашния израелски елит доктрина на "хиперционизма" равинът Аврам Шмулевич.

На първо място, той оцени "арабската пролет" като добре дошла и благо за Израел. Мюсюлманският свят – писа Шмулевич – затъва в състоянието на хаоса. Това ще е положителен фактор за евреите. Хаосът е най-доброто време, за да вземем ситуацията под контрол и да пуснем в действие еврейската цивилизационна система. Сега се води борба за това кой ще е духовен лидер на човечеството. Сега сме длъжни да вземем контрола в свои ръце. Ние не само ще купуваме арабския елит, но ще ги храним и възпитаваме. Човек, който получава свобода едновременно трябва да получи инструкция как да я ползва. И тази инструкция за човечеството ще напишем ние, евреите".

Говорейки за външнополитическите цели на Израел, Шмулевич сочи "необходимостта" да се заемат естествените граници по Нил и Ефрат, установени от Тората, след което трябва да последва втори етап на настъплението – разпространение на хегемонията на Израел в целия район на Близкия Изток. "Асад няма да издържи повече от две години, ще започне революция в Йордания, ще се вдигнат кюрдите и Кавказ ще стане част от Близкия Изток. Всичко това трябва да изглежда като един Ирак или Афганистан".

Шмулевич повтаряше основните положения на изложения още през 1982 г. стратегически замисъл на израелската върхушка, известен като "плана Юнон", насочен към постигане на регионално доминиране чрез дестабилизиране и разчленяване на съседните арабски държави. Това фактически беше възпроизведено в плана за Новия Близък Изток на Кондолиза Райс и Ралф Петерс.

Този документ беше наречен "Планът Юнон" и описваше създаването на "Голям Израел". Зад плана стоят ционисткото правителство на Нетаняху, партията Ликуд и военната и разузнавателна върхушка на Израел.

Според основателя на ционизма Теодор Херцел, еврейската държава се простира от Египет до Ефрат. Според равина Хишман "обетованата земя е от реката на Египет до Ефрат и включва Сирия и Ливан".

Ако се погледнат от тази перспектива войните срещу Ирак през 2003 г., срещу Ливан – през 2006 г., срещу Либия – през 2011 г., и сегашната срещу Сирия, както и смяната на режима в Египет, онова, което става в Близкия Изток е по-разбираемо. Целта е отслабването и евентуалното разчленяване на съседните арабски държави, като част от експанзията на проекта "Голям Израел".

Проектът поддържа изграждането на еврейски селища на окупираните територии. В по-широк план той предвижда и изпъждане на палестинците от Палестина, и анексирането на Западния бряг и на Газа от Израел, което Нетаняху се опитва да осъществи сега.

"Голям Израел" ще включва части от Ливан, Йордания, Сирия, Синай, Ирак и Саудитска Арабия.

"Планът Юнон" е израелски стратегически план за осигуряване на регионално доминиране, както и преконфигуриране на геополитическата обстановка чрез раздробяване на съседните арабски държави в малки образувания.

Израелските стратези гледаха на Ирак като на основно стратегическо предизвикателство. Заради това Ирак беше първата цел на атаката срещу арабския свят.

През 2006 г. и 2008 г. бяха публикувани карти, които отразяваха съдържанието на "Плана Юнон". Освен разделения Ирак този план предвижда и разделянето на Ливан, Египет, Сирия, Иран, Турция, Сомалия, Пакистан, Египет, Судан и Либия.

Планът базира върху две основни предпоставки:

• 1. Израел трябва да стане регионална империална сила.
• 2. Да се доведе до разделението на целия район на малки държави и до разпадането на всички съществуващи арабски държави. Големината им ще зависи от етническия състав на всяка държава. След това тези мини-държави ще станат сателити на Израел.

Войната срещу Сирия беше част от започналия процес на териториална експанзия на Израел.

Това съвпадна с появата на споменатата карта на Ралф Петерс, работещ в Националната военна академия на САЩ, с която Вашингтон и Тел Авив искат да установят американски контрол над 62 процента от доказаните световни запаси от нефт и над 40 процента от газ. А ако може и повече.

Това означава, че още през 1982 г., а и по-рано, в Израел беше разработена доктрината, която Израел трябва да реализира в района на Близкия Изток. И в Украйна.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ