Кабинет по медицина

Аутизмът – откъде се взе? До 1990 г. го нямаше. Сега има нещо, кето се нарича с глупавия термин "аутизъм". За какво става дума.

Какво е аутизъм и каква е неговата психическа или физиологична природа?

Нека започнем с директно цитиране на някои стари източници.

Преди се смяташе, че аутизмът е ранна проява на симптоми на шизофрения…

Децата с аутизъм имат увреждания не само в психиатрията, но и в неврологията.

Терминът аутизъм сега с използва много рядко – в професионалните среди се говори за разстройство от аутистичния спектър.

"…Никой не може да каже точно какво е…" и "…ясно опишете и дефинирайте".

Това е набор от нарушения в развитието, които водят до определени промени.

Аутизмът засяга хора с различни характеристики, но всички те имат едно общо нещо: проблеми във взаимодействието с външния свят.

Хората с аутизъм "…имат трудности в общуването" и "…зле използват света около тях".

Аутизмът е измислен в Европа, за да оправдае педагогическата импотентност. Да речем, не можем да учим и възпитаваме не защото сме непохватни, а защото те (децата) са "болни в главата".

В България, където преди идването на дивия капитализъм знаеха как да учат и възпитават децата си несравнимо по-добре, на "аутизъм" не миришеше дори и близо. Просто имахме друга професионална парадигма на мислене, поради несравнимо по-висока педагогическа култура.

Но вече мирише на някаква наказателна психиатрия. И как да обозначите това явление, когато абсолютно естествените реакции на здравата детска психика към моралната деформация на родителите и некомпетентността на учителите са наречени от нещастни специалисти "болести" и започват с "лечение", задълбочаване на проблема, отблъскване на родители и учители от самотното дете, задълбочаване ситуацията на конфронтация.

Първата група - разстройство на социалното взаимодействие - включва "леки" аутисти без изразени черти. Тези хора са склонни да имат затруднения в общуването:

1) не поздравяват хората,

2) не обичат да споделят мисли и емоции,

3) почти не променят начина на общуване в различни ситуации,

4) рядко спазват правилата за разговор,

5) те са лоши в перифразирането, следването на последователността на диалога и т.н.,

6) не винаги разбират двусмислени твърдения, хумор, метафори,

7) вземат малко участие в живота на обществото,

8) не се стремят към професионално себеизразяване и високо академично представяне.

Четем тези глупости и си мислим: да, при всеки нормален мъж след добро питие идва аутизъм. Освен това половината от тези признаци (1, 3, 4, 5, 6) са свързани с дефекти в образованието и дидактическа некомпетентност на учителите, с които децата очевидно нямат късмет. Дайте им добър учител и след два-три месеца "аутизма" ще изчезне.

Другата половина от признаците се дължат на типа темперамент и интровертната ориентация на личността (2, 3, 7, 8), което "лекува" има смисъл само ако "лекарят" няма достатъчно интелигентност.

И разбира се, целият този "медицински" кретенизъм и измама дойде при нас от САЩ, където повече от едно поколение психолози и лекари се побъркаха в бизнеса в ума и съвестта. Ние вече прецакахме родната образователна система, като я подобрихме според стандарта за слабост на негрите с всички тези ЕЕГ, тестове и други болонски оригвания. Сега е ред на психологията и психиатрията.

Втората група – разстройство от аутистичния спектър – включва хора с по-изявени особености:

1) не знаят как да започнат и поддържат разговор,

2) не показват емоции,

3) често не могат да гледат в очите събеседника, да жестикулират и да променят изражението на лицето,

4) имат затруднения в поддържането на отношения с другите,

5) не се интересуват от връстници,

6) правят повтарящи се движения, говорят едни и същи фрази, упорито се стремят към монотонност, фиксират се върху нещо, спазват определени ритуали (до приемане на една и съща храна),

7) не толерират промяната,

8) не реагират или напротив, реагират твърде бързо на сензорни въздействия (например не забелязват болка, температурни промени, подушват и усещат предмети, гледат светещи и движещи се обекти с очарование),

9) разстройството от аутистичния спектър понякога е придружено от умствена изостаналост.

И тук всъщност вече се долавя една нестабилна граница между здравето и душевната болест, от другата страна на която количеството безполезност на децата за родителите се превръща в качество и поражда чисто физиологични нарушения на психологическия субстрат: "…епилептиформната активност се записва на ЕЕГ при деца с аутизъм. В клиничната картина… могат да се наблюдават гърчове. Такива хора… се нуждаят от постоянна антиконвулсивна терапия… Често има проблеми в гастроентерологията – лошо храносмилане, метаболизъм… диагностиката изглежда доста здрава.

Има ли лек за аутизъм?

"Как да се лекува аутизъм не е ясно", защото това е "нарушение на развитието. Няма лекарства за аутизъм – има лекарства, които могат да облекчат някои от негативните симптоми, поведенчески прояви; те се използват, за да направят детето по-общително, за да може да се занимават с него.

Днес светът отделя милиарди долари за изследвания (основният аргумент в наше време са милиардите долари) в тази област. Те се опитват да идентифицират биомаркери на аутизма, за да го разпознаят възможно най-рано и може би някой ден да измислят лек.

Каква е логиката: как да се лекува не е ясно, но все пак лекуваме… и то не с активен въглен или мляко със сладко от малини, а с рисперидон – лек за "много висока агресивност". И не задавайте идиотски въпроси като: откъде идва "агресията" – при деца, които просто не забелязват възрастните – те ги игнорират по някаква причина, противно на всичките инстинкти. И въпреки че такова детско "невежество" изглежда наистина неестествено. Но ако се замислите за причините, които го пораждат, става очевидно, че това е просто естествена и напълно огледална реакция на провокативното първоначално "невежество" на децата, заедно с техните "глупави" и "неуместни" проблеми, техните много заети родители в живота, правене на кариера, изграждане на почти семеен личен живот с любовници, разширяване на границите на личността им чрез присъединяване към модни психо-практики и обучения, избутване на собственото дете в най-отдалечената периферия на лични грижи и интереси.

И колко бързо и умело такова родителско "безразличие" се използва от бизнес акулите след като са уловили тенденцията към моралната деградация на човешкия вид за печалба. И оттук милиардите за изследване на това, което вече е ясно и разбираемо. Въпреки това децата не стават по-добри. Изоставени с живи родители – всяка година стават все повече. Така че, защо да не ги лекуваме? Децата, а не виновните родители. Особено ако се пуснат реклами и провокират родители, които вече са предали децата си веднъж във вторично предателство. В крайна сметка достатъчно е да убедите престъпниците, че психическото осакатяване на деца не е по тяхна вина. В крайна сметка банкерите също са родители, които прелиствайки банкноти, даже помнят имената на децата си. В края на краищата в Америка са изчислили, че за един аутист през живота му само държавата харчи до 3,2 милиона долара.

Негодниците знаят как да превърнат престъпността в източник на доходи, а престъпните родители в съюзници, които ще одобрят бюджета на държавата с финансиране за борбата с аутизма, а след това самите те ще водят неразбираемите си деца на инжекции и други медицински корекции, и те ще купуват хапчета в аптеките.

Ето защо днес милиарди хора се движат в търсене на лек за аутизма. и бъдете сигурни: лекарството ще бъде. Но аутизмът няма да изчезне. Защото се казва: "Учените са се опитали да преброят всички варианти на аутизма.

Идентифицирани са около сто и следователно ще има стотици лекарства. И ще са необходими стотици милиарди, за да ги създадете. За доброто на децата.

Но докато не бъдат измислени лекарства, можете да спечелите допълнителни пари за така наречената "корекция" с много правдоподобна мотивация: да върнете развитието на изоставено дете "към нормалното", като се помага на детето "да се впише напълно в света около него".

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ