Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Последната война на ционистки Израел
Това е краят на държавата на расизма и апартейда
Военен анализ на „Строго секретно“

На 7 октомври ционисткият режим в Тел Авив започна поредна етническа чистка срещу Ивицата Газа. Микроструктурата на израелско-палестинския конфликт беше отново взривена с опасност да премине в максиструктура, т.е. Трета световна война.

Ще припомним, че Ивицата Газа е най-големият концлагер под открито небе и това е най-гъсто населеното място в света. Повече от две трети от нейните жители са бежанци и повече от половината са на възраст под 18 години, т.е. всички операции за прочистване на Газа са срещу беззащитно население. Досега хиляди бяха убити, десетки хиляди останаха без дом. Мащабите на сегашното унищожение са геноцид. Днес Газа е в жестока хуманитарна катастрофа, причинена от ционисткия режим в Тел Авив.

На 7 октомври части на Хамас в Газа предприеха атака извън оградата на анклава и Израел даде сериозни жертви.

В отговор Нетаняху започна геноцидна ескалация срещу мирното население на Газа. Този път целта е нейната етническа чистка и пълно анексиране или унищожение.

Това не е нещо ново. Случващото се сега в Газа е панически опит на военнопрестъпника Нетаняху да запази поста министър-председател и да се спаси от неизбежното съдебно дело не само по обвинения в корупция.

Логиката е следната – след Газа, Хизбула в Ливан и Сирия, след това Иран, като всичко се координира със САЩ и НАТО и тяхната война срещу Русия в Украйна, т.е. изграждането на фронт от Израел до Балтика и обединяването на войните "2 в 1".

Кризата разбира се не е приключила, тя е в самото си начало. Рано е да се обобщават и да се извличат поуки. Но по своята тежест и обхват тя е толкова опасна, че има голяма вероятност от физическото изчезване на планетата.

Какво е ивицата Газа и какви са хората, които живеят там?

Газа има висок коефициент на раждаемост (3,9) и в резултат на това почти половината от палестинците живеещи там, са деца. Голямата част от това население живее в пренаселени градове и лагери, които са едни от най-гъсто населените райони в света. По-голямата част официално се считат за бежанци от ООН. В продължение на много десетилетия бежанските лагери са се превърнали в постоянни селища, сливайки се с околните градски райони. Повече от 80% от населението разчита на международна помощ за основни услуги и препитание.

По отношение на религията 99% от населението са мюсюлмани сунити. Това е подобно на Египет и други северноафрикански нации.

Територията е жестоко контролирана. Израел наложи сухопътна, въздушна и морска блокада от 2007 г., когато Хамас пое контрола над ивицата Газа и израелският кабинет по сигурността определи региона като "враждебно образувание". Сухопътната граница на ивицата Газа е силно укрепена, състояща се от ограда с двойна телена мрежа и бетонни бариери. Тези граници следват "Зелената линия", демаркация, определена след края на арабско-израелската война. Има и 100-300 метра буферна зона в границите на територията, където достъпът е ограничен.

Има два гранични пункта- един към Египет – на юг, и един към Израел – на север, – които ограничен брой цивилни могат да преминат. През годините граничните пунктове в източната част на територията бяха затворени. В долния ъгъл на територията има допълнителен пропускателен пункт, който служи като контролно-пропускателен пункт за стоки, влизащи от Египет.

Инфраструктурата е разкъсана. Много години на конфликт и недостатъчно инвестиране оставиха инфраструктурата в хаос в голяма част от Ивицата Газа. Има само една дизелова електроцентрала, която обслужва целия регион. Електропроводите преминават към Газа от Израел, но дори и в периоди без конфликт регионът има голям дефицит на електроенергия.

Газа получава достъп до прясна вода чрез крайбрежния водоносен хоризонт – подземно водоснабдяване, което намалява поради прекомерно извличане, и от инсталации за обезсоляване. Инфраструктурата остава повредена от периодични въздушни удари.

Газа е част от Палестина. Ивица земя покрай Средиземно море, дълга 40 км и широка не повече от 12 км. Според различни оценки на тази малка територия живеят от 2 до 2,5 милиона души, като гъстотата на населението е една от най-високите в света. Формално в ивицата има няколко града, но в действителност това е зона на почти непрекъснато градско строителство.

По време на войната за независимост на Израел през 1947-1949 г. ивицата Газа е под египетска окупация и там бягат много араби от цяла Палестина.

Израел окупира ивицата по време на Суецката криза през 1956 г., след това я връща на Египет, а по време на Шестдневната война през 1967 г. я окупира отново заедно със Синайския полуостров.

По силата на договора от 1979 г. Синай е върнат на Египет, но ивицата остава под израелски контрол. През 1987 г. в Газа се появява движението Хамас.

По силата на споразуменията от Осло (1993 г.) Израел предаде ивицата на Палестинската администрация. През 2005 г. той извърши "едностранно изтегляне" – изтегли всички еврейски селища и всички свои войски от Ивицата.

На свой ред през 2007 г. Хамас уби или изгони от Газа служители на палестинската власт, които представляват Фатах – управляващата в Палестина светска организация, враждебна на Хамас.

Оттогава ивицата Газа е фактически отделна политическа единица, управлявана де факто от Хамас.

Нахлуването на израелска територия на 7 октомври беше организирано от Ислямското съпротивително движение – Хамас (съкращение от арабското Харакат ал-Мукавама ал-Исламия). Възникна през 1987 г. след Първата интифада. По това време имаше известно разочарование от светските идеологии в арабския свят и лидери.

Идеологически Хамас се връща към международното религиозно-политическо сдружение "Мюсюлмански братя", което проповядва ислямски фундаментализъм и панислямизъм. Слоганът на структурата е ясен – "Ислямът е решението".

Първоначално Хамас беше подкрепян от израелските разузнавателни служби, които искаха ислямистите да се превърнат в противовес на Ясер Арафат и неговото движение на ООП – Организацията за освобождение на Палестина.

Както показаха събитията, Тел Авив направи ужасна грешка. През 2004 г. почина Ясер Арафат – символ на палестинската съпротива, ръководител на ООП в продължение на 35 години, основател на партията Фатах (Движението за национално освобождение на Палестина). Негов приемник беше Махмуд Абас, който пое курс към "умереност", отказ от насилствена съпротива срещу онези, които всички араби по света смятат за окупатори, и редица корупционни скандали.

През 2006 г. Хамас спечели изборите за Палестинския законодателен съвет, получавайки 74 парламентарни места (срещу 45 на Фатах). Преди това подобна ситуация възникна на общинските избори, където радикалите и техните съюзници получиха 91 от 118 мандата.

През 2007 г. Хамас и Фатах най-накрая се скараха. Хамас успя да постави Ивицата Газа под свой контрол, а Абас запази Западния бряг в свои ръце. Отношенията между Хамас и Фатах са обтегнати до краен предел.

Така се появи и сегашната парадоксална ситуация- две палестински власти, две квази-държави – на Западния бряг, управлявана от умерения "здравомислещ" и признаващ Израел Фатах, начело с Махмуд Абас – глава на палестинската администрация, и в Газа – също с напълно легитимна власт, опираща се на парламентарно мнозинство и правителство на движението Хамас, което отказва да признае Израел като държава и в най-добрия случай е готово на временни примирия.

Хамас има от 15 000 до 40 000 бойци под оръжие – както показаха събитията от последните дни, те са добре въоръжени. Застрояването в ивицата Газа е много гъсто, което ограничава Израел по време на пълномащабна военна операция. Хамас, според западни източници, получава подкрепа - финансова и политическа, от Катар и Турция.

За първи път след Втората ливанска война израелските въоръжени сили – ЦАХАЛ, осъществяват толкова мащабна операция извън пределите на своята страна и се изправиха пред необходимостта от сухоземна операция, за да изчистят Газа от "терористите" и да унищожат тяхната инфраструктура. За да успее Израел трябва напълно да окупира Газа години наред или да я анексира. Това е истинската цел.

Това може да е истинската цел. Израел не успя да се възстанови от пораженията, нанесени му от Хизбула в 33-дневната война през 2006 г. и планира реванш.

Атаката на Израел срещу сектора Газа не беше изненада. Реално тя се готвеше от няколко години. Въпросът беше какъв претекст ще измисли Тел Авив.

Така стигаме до най-важния може би момент.

Хамас беше създадена през 70-те години от израелските и американските разузнавателни служби, за да противодейства на Ясер Арафат.

Преди Хамас да стане това, което е днес, това беше просто маргинална група палестински мюсюлмани без реална власт. Днес Хамас управлява Газа и всичко това благодарение на САЩ и Израел, помогна за финансирането на палестинското ислямистко движение като "противотежест" на секуларистите и левичарите от Организацията за освобождение на Палестина и партията Фатах, ръководена от Ясер Арафат.

Самият Арафат наричаше Хамас "създание на Израел".

И сега, десетилетия по-късно, хамас се превърна в претекст и изкупителна жертва за Израел, за да води пълномащабна война не само срещу палестинците, живеещи в Газа, но и срещу Иран.

Реално Хамас е специфична терористична група, чиято основна разлика е, че е слуга на много господари едновременно. Идеологически се поддържа и от Турция. В края на краищата те са братя "мюсюлмани". Финансово Хамас се подкрепя от Катар, който е заинтересован от всякакви инструменти в тази част на региона, особено след краха на проекта си в Либия и Египет. Хамас е сунитска, и не само сунитска, а специфична секта.

Хамас е напълно инфилтриран от израелски агенти и те не е задължително дори да знаят, че са агенти. Ясно е, че като всеки такъв проект, той е заживял собствен живот и създава проблеми на всички участници. И в един момент Израел може да реши да приключи този проект.

Следователно задачата за премахване на Хамас може да бъде решена само чрез премахването на анклава Газа.

И така на 7 октомври Хамас атакува Израел. В резултат на това Израел получи и "моралното право" да заличи Газа и след това да прехвърли населението й и да го разпръсне навсякъде.

Каква е историята на израелската агресия срещу Газа през последните 16 години.

От началото на блокадата на Ивицата Газа Израел е атакувал 16 пъти 2-милионното население на анклава.

за 16 години Израел води 16 войни.

Израел даде галени имена на всички свои кървави операции за геноцид над палестинския народ: "Летни дъждове", "Есенни облаци", "Гореща зима", "Лято олово", "Облачен стълб", "Отбранителна линия", "Пазител на стените".

Много мастило беше изписано за дългогодишната връзка – по-скоро съюз – между Бенямин Нетаняху и Хамас. И все пак самият факт, че е имало тясно сътрудничество между израелския премиер и фундаменталистката организация.

Погромът от 7 октомври 2023 г. помага на Нетаняху, и то не за първи път, да запази управлението си, поне в краткосрочен план.

Всъщност политиката на Нетаняху след завръщането му в кабинета на министър-председателя през 2009 г. беше и продължава да бъде, от една страна, укрепване на управлението на Хамас в ивицата Газа и, от друга, отслабване на палестинската власт.

Повече от десетилетие Нетаняху помагаше по различни начини на нарастващата военна и политическа мощ на Хамас. Нетаняху е този, който превърна Хамас от терористична организация с малко ресурси в полудържавно тяло.

Това обяснява и защо израелските специални служби "проспаха" терористичната атака на Хамас – те позволиха да се случи умишлено, а може би стоят зад нейното организиране.

Нетаняху се опитва да се спаси отново.

Накратко: всичко случило се много-много силно намирисва на най-мръсната провокация, в която жителите на ивицата Газа изиграха ролята на жертвени овце.

И така, отново въпросът Cui Bono? – Кой печели?

Нетаняху е знаел предварително за масивната, добре координирана "изненадваща атака" от Хамас. Не е нужно да сте начален анализатор на ЦРУ в Близкия Изток, за да приемете, че успешната "изненадваща" атака на Хамас срещу Израел е била "вътрешна работа" – и двете предвидени от Моссад Бенямин Нетаняху.

Египет наистина е предупредил Израел за "голяма" атака три дни преди 7 октомври. И така, кой със здравия си ум вярва, че ако египетското разузнаване е знаело предварително за палестинското нападение – и че те са предупредили Моссад, че Моссад не е знаел за предстоящата атака? Това е риторичен въпрос. Смята се, че Моссад разполага с най-добрата мрежа от информатори, оперативни работници и двойни агенти в света (особено в Палестина и в арабския свят по-широко), че това е най-хитрата и безмилостна разузнавателна агенция в света, а Газа и Западният бряг са най-тежко наблюдаваните региони в света. И въпреки това Моссад не е имал представа за предстоящата атака? Хайде бе!

Но ако е вярно, че Моссад и Нетаняху са били предупредени, че атаката предстои, тогава следва, че Нетаняху и няколко високопоставени членове на Моссад и израелското разузнаване са съучастници в атаката и, което е по-лошо, те не са направили нищо за да предотвратят или да спрат това да се случи.

Ако тези представи тук са верни, тогава Моссад има оперативни служители/информатори на самия връх на йерархията на Хамас, с които се сътрудничат за определяне на времето на атаката, мястото и точно на еврейския празник Симхат Тора.

Сега да се върнем към отговорите на въпроса "Как Нетаняху и неговата администрация се възползваха от атаката на 7 октомври?" Много просто.

Ще припомним, че имаме множество примери за атаки под фалшив флаг на Израел и Моссад, извършени първо срещу други, в т.ч. и срещу други евреи.

Първа беше аферата Лавон – неуспешна израелска тайна операция с кодово име Operation Susannah, проведена в Египет през лятото на 1954 г. Като част от операция с фалшив флаг, група египетски евреи бяха вербувани от израелското военно разузнаване, за да поставят бомби в египетски, американски – и цивилни цели, притежавани от Великобритания: кина, библиотеки и американски образователни центрове. За атаките трябваше да бъдат обвинени Мюсюлманското братство, за да създадат климат на насилие и нестабилност, за да накарат британското правителство да задържи своите окупационни войски в зоната на Суецкия канал.

Вторият пример е израелската атака под фалшив флаг срещу USS Liberty, американският шпионски кораб, разположен в международни води край бреговете на Газа по време на Шестдневната война. Атаката се състоя на 8 юни 1967 г. Целта на USS Liberty беше да наблюдава египетските и (особено) израелските действия по време на войната. Liberty беше маркиран като американски кораб с много голям американски флаг, който се развяваше в задната част на кораба. Израелците предприеха атаки с торпедни лодки срещу Liberty, както и атаки с немаркирани изтребители. Израелската цел беше да потопи USS Liberty и да въвлече САЩ във войната на страната на израелците. Компонентът False Flag на атаката беше неискреното твърдение на израелците, че атаката е извършена от египтяните. В крайна сметка израелските нападатели бяха неуспешни. Liberty, въпреки много директни удари, някак си успя да остане на повърхността и екипажът му по-късно успя да идентифицира Израел като виновника. Въпреки това израелците, участващи в тази атака под фалшив флаг, убиха 34 и раниха 171 американски моряци на борда на Liberty.

След това имаме еврейски съветници от най-високо ниво в администрацията на Буш II, които манипулират и подтикват безгръбначния и глупав марионетен президент да започне нахлувания в Афганистан (2001 г.) и Ирак (2003 г.), дотогава антиизраелски държави, под ръководството на прикритието на възмездие за участието на тези нации в 9/11, въпреки че нито Афганистан, нито Иран имаха нещо общо с 11 септември 2001 в Ню Йорк – класически пример за фалшива операция с участието на Моссад и Нетаняху.

Да продължим. Във връзка с нахлуването и окупацията на Ирак имаме атентатите в метрото в Мадрид, Испания, от 11 март 2004 г., огромното мнозинство (90%) от испанското общество се противопостави на продължаващото участие в Коалицията на желаещите, ръководената от САЩ група от съюзници, които нахлуха и окупираха Ирак. Кандидатът за премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро се кандидатира на платформа, призоваваща за изтегляне на испанските войски от коалицията и се очакваше той да спечели премиерския пост. въпреки това, на 11 март 2004 г. точно преди изборите, мадридското метро беше бомбардирано, което доведе до 193 смъртни случая на пътници и над 2000 ранени. Голяма част от испанската общественост вярваше, че Моссад стои зад атаките.

Във всеки случай новоизбраният Сапатеро спечели изборите и на 28 април 2004 г. обявява края на мисията на испанския контингент на Коалицията на желаещите.

И накрая, бих искал да спомена терористичния атентат през февруари 2006 г. на джамията на Златния купол, разположена в Ирак, който предизвика братоубийствена религиозна гражданска война между шиитски и сунитски мюсюлмани. Това беше хилядолетно шиитско светилище, свещено и за сунитите. Въпреки това, по някаква странна причина, група предполагаеми бойци на Ал-Кайда решиха да взривят джамията, разпалвайки кървава междуособна религиозна война между шиити и сунити.

Кой имаше полза? Краткият отговор – израелците. Мюсюлманите да се бият помежду си означаваше че няма да изразходват ресурсите си в борба с еврейския Израел.

След всичко казано дотук, някой все още ли се съмнява, че 7 октомври е събитие с фалшив флаг? Все още ли вярвате, че Нетаняху и Моссад бяха напълно изненадани от много нехарактерния пропуск в израелската национална сигурност? Все още ли вярвате, че най-строго наблюдаваната и наблюдавана държава в Близкия Изток – Израел, разбира се със своите вездесъщи охранителни кули с хора и километри от непревземаеми високи циментови стени, заедно с хилядите си палестински информатори-отстъпници, някак си е разбрала всичко погрешно на 7 октомври? Ако вярвате в това, вие заслужавате Нетаняху да бъде и ваш министър-председател.

Целта е заличаване на Ивицата Газа от картата и геноцидна кампания на Израел срещу местните палестинци, както и заличаването на Палестина и западния бряг.

Това е само първият етап от големия ционистки колониален проект за контрол над целия Близък Изток.

Реално Ивицата Газа и нейните 2,2 милиона жители вече са заличени от съществуването от израелските военни използващи всички видове американски оръжия, което прави администрацията на Байдън активен съучастник в този геноцид.

Докато погледите на света са насочени към зверствата в Ивицата Газа, израелските въоръжени колонизатори (погрешно обозначени като заселници) извършват зверства и на Западния бряг. С бронирани превозни средства и подкрепени от хеликоптери нахлуха в палестински градове, Тул Карм, Наблус, Хеброн, Витлеем, Бейт Фурик и други. Те са насочени специално към бежански лагери. Тази геноцидна кампания на Израел срещу палестинците и заличаването на Палестина от Ивицата Газа и западния бряг е само първият етап от голям ционистки колониален проект за контрол над целия Близък Изток.

Ционизмът, геноцидна колониална идеология за етническо прочистване, е само един и най-новият от много от тези колониални проекти от древната история.

Този само еврейски Израел е първият етап от изграждането на Велик /Голям/ Израел, простиращ се от най-северната част на Ефрат на турската граница до дълбоката южна част на Нил на границата на Судан. Този Велик Израел трябва да стане най-силният център на земното кълбо, където всички световни лидери ще пътуват до новопостроения храм на Соломон в Йерусалим, за да лижат ботушите на израелския "крал".

От самото начало на незаконното си съществуване Израел получи всякаква финансова, военна, социална и политическа подкрепа от САЩ и повечето европейски страни. Те приеха сляпо ционистката идеология. Байдън подчерта многократно, че е "ционист". При последното си посещение в Израел той каза - "не е нужда си евреин, за да си ционист".

Байдън допълни, че Израел е "най-добрата инвестиция, която Америка някога е правила, "Израел е единствената най-голяма сила, която Америка има в Близкия Изток… ако нямаше Израел, САЩ трябваше да измислят Израел, за да защитят интерестие си в региона", продължи той.

След началото на палестинската операция "гордият евреин" и държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин III и президентът Байдън побързаха да посетят Израел, за да уверят израелските лидери в "пълната защита от Америка".

За да покаже военната подкрепа на Америка, Байдън нареди на четири големи групи самолетоносачи на САЩ да влязат в източното Средиземноморие.

Това е картината в момента, в който пишем тези редове към 25 октомври 2023 г.

Израел готви "сценарий Хирошима" за Газа.

Целта е градът да се доближи до Хирошима от Втората световна, война, но без използване на ядрено оръжие. А ако може, и с ядрено, срещу Сирия, Ливан и Иран.

Засега планът на израелската армия за нахлуване в Газа е пълна окупация на Ивицата и намаляването на нейната площ чрез буферна зона.

Целта на израелската сухопътна офанзива в Газа е да създаде буферна зона с ширина 1-3 км в северната й част, която да контролира военно, създавайки достатъчна стратегическа дълбочина между Ивицата Газа от градовете Сдерот и Ашкелон.

Израелските сили ще действат от четири посоки. Северен, централен и южен сектор, съчетани със създаването на морски стени по крайбрежието на Ивицата Газа.

Целта е в рамките на 5-10 години да се стабилизира политическо-местно правителство, приятелски настроено към Израел/САЩ.

Газа ще получи контролирано пристанище, което ще комуникира с Кипър.

Религиозната причина за конфликта!

Експерти твърдят, че целта на Израел е да построи на мястото на джамията Ал-Акса в Йерусалим, третата по значимост светиня на мюсюлманите, или по-скоро под нейната основа, Третия еврейски храм на Соломон.

Мюсюлманите съответно са против, защото смятат за оскверняване на тяхната светиня.

Но организаторите на световните процеси са над религиите, те ги създават, изкривяват, направляват и насърчават.

Самите англосаксонци и техните ционистки партньори, започнаха да създават различни ислямистки терористични клетки преди 100 години. И след това ги използваха: Мюсюлманските братя, Ал-Кайда, Ал-Нусра, талибаните, муджахидините, ISIS и много други, саудитците с уахабизъм, личности като Бин Ладен и така нататък.

Всички тези красиви легенди за храма на Соломон и борбата срещу неверниците са незначителни местни проблеми. това е страхотен начин за "дълбоката държава" да изпращат хора да умират на тъмно в името на личните им глобални и дългосрочни интереси.

Докато Израел и Палестина се карат и бият помежду си, глобалистите са техни приятели. И обратното – това е комбайн, който работи правилно от хилядолетия. И ако не можете да постигнете споразумение в продължение на много години, това означава, че целите са напълно различни.

Англосаксонците от 90-те години не допускат никого до преговорния процес в Близкия Изток. Следователно те прокарват собствените си интереси и това, което имат не е план, а геноцид.

Какво виждаме:

  • 1. Конфликтът в Близкия Изток се разраства през годините. Градусът на омразата се увеличава.
  • 2. Привличат се нови участници – Иран, Германия, Катар, Турция, САЩ, Испания, други страни от ЕС и света подкрепят една или друга страна на конфликт, било с оръжие или пари.
  • 3. Преговорният процес е в задънена улица и е под контрола на САЩ.
  • 4. Географията на конфликта се разширява – други страни са готови да се противопоставят на Израел или да изпратят доброволци.
  • 5. Не само Близкият изток се разделя. Митингите се провеждат по целия свят.
  • 6. Мюсюлманите стават по-силни, Израел отслабва. Наземна операция би довела до хуманитарна катастрофа, както стана в Ливан през 80-те години.
  • 7. Лидерите на двете страни излагат хората си като "пушечно месо".
  • 8. Расте мюсюлманската солидарност – процес на обединение срещу евреите. Макар и доста бавен.
  • 9. Конфликтът води до геноцид и хуманитарна катастрофа. Което ще се прехвърли в други региони под формата на цунами от бежанци и терористични атаки.

Всички страни са екстензивни /с изключение на Русия и Иран/ в смисъл – те зависят от външни ресурси, както икономически, така и политически.

Общата баница се свива, което изостря вътрешните противоречия сред елитите, затова те се опитват да ги изкарат навън и да ги решат за чужда сметка – да грабят и убиват.

Фунията от конфликти, която привлича все повече и повече страни. Нека разберем какво наистина се случва.

Какво е необичайното в Близкия Изток?

Има много конфликти на земята, даже и по-кървави, но само Близкият Изток привлича толкова много внимание от десетилетия. Защо?

1. Нефт. Нефтът все още не е под пълен контрол на глобалистите. Ако контролирате нефта в Близкия Изток, можете да държите Китай и Европа за гушата. Но ОПЕК+ сега доста успешно управлява цената на петрола в смисъл диктува своите условия на глобалистите. И приходите от него отиват за поддържане стандарта на народите в Близкия Изток, а не за джоба на глобалистите. Ай, колко лошо – Либия и Сирия са друга работа. защо да не демократизираме по същия начин саудитците и емирствата, Кувейт, Катар, Бахрейн и други?

2. Суверенни монархии. Англосаксонците са алергични към независимите държави. Целите за прекрояване на Близкия Изток бяха публикувани под името "План Ръмсфелд – Цебровски".

Дехуманизирането на саудитския принц Салман чрез убийството на журналиста Хашоги е черно петно за цялата страна. Саддам и Кадафи също бяха дехуманизирани преди атаката.

Саудитците разбраха "намека", кандидатстваха за членство в ШОС. Те са отслабени и от войната в Йемен, но се опитват да избягат от този капан и са сключили споразумение с Иран. Англосаксонците не могат да гледат спокойно на това.

3. Суецкият канал.

Все още не е под пряк контрол на глобалистите, за разлика от Панамския канал и Малаккския пролив. Защо им трябва той? Да контролират търговията между Европа и Азия и да й влияят в желаната от тях посока.

Колко години и усилия положи ЦРУ, за да скрие агресията на САЩ срещу Ирак, обвинявайки Саддам в производство на химически оръжия, макар и изфабрикувани.

Преди САЩ да нахлуят в Ирак, те провокираха 9-годишна война между Иран и Ирак, която отслаби и двете страни. Което улесни примамването на Саддам в Кувейт, за да оправдае първата война срещу него. Тогава на тази основа Ирак беше държан 10 години под най-страшните санкции на ООН.

И едва през 2003 г., след 23 години усилия за отслабване на страната, няколко години демонизиране на Саддам в световните медии, САЩ решиха да започнат пълноценна сухопътна операция срещу Ирак. Беше изненада за всички колко бързо превзеха Багдад. Саддам беше предаден от собственото си обкръжение. Повечето от населението и служителите вярваха, че САЩ ще дойдат да си спасят. Общо взето всички бяха с промити мозъци.

Да обобщим, в Близкия Изток продължава планът за поемане на контрол над суверенните монархии и петрола.

Затова нека си представим как ще действат англосаксонците по-нататък. Освен това вече се вижда посоката на разширяване на конфликта.

Израел иска да изгони един милион души от ивицата Газа. Това не е евакуация, това е геноцидна етническа чистка. Два милиона души бяха лишени от основните източници на живот: вода, лекарства, храна, електричество.

Това е колективно наказание на невинни хора – както при Хитлер. От друга страна, Египет, по искане на Вашингтон, поддържа блокада на Газа от юг и не допуска хуманитарни доставки, събрани от мюсюлмански страни.

1. Поради продължаващите израелски бомбардировки, 1-2 милиона палестински бежанци ще нахлуят в Египет и ще създадат хуманитарна криза там.

2. Това изостря противоречията на Египет с други мюсюлмански страни. Екстремистките организации могат да започнат терористични атаки на територията на Египет, под строгия контрол и финансиране на англосаксонците.

3. Възможно е някой голям кораб да бъде взривен в Суецкия канал, например танкер, да създаде екологична катастрофа и да принуди канала да бъде затворен за неопределено време.

4. Влошаването на ситуацията ще доведе до смяна на властта в Египет на американски марионетки. Или гражданска война, както в Либия, която ще направи невъзможна експлоатацията на Суецкия канал.

5. Задълбочаване на кризата с горивата и недостиг на евтини потребителски стоки в ЕС ще удари и Китай.

6. Колапсът на икономиките на ЕС и Китай, бягството на активи и капитали към САЩ ще свали цените на петрола за дълго време. Което ще срине икономиките на петролните монархии от Персийския залив и ще изостри техните междуелитни конфликти и ще ги тласне към "разправа" помежду си, ще удари Русия.

7. В този смут САЩ ще могат да рестартират своята икономическа система, като нулират своите дългове. И ще започнат да изграждат нов икономически модел, т.е. нов Световен ред.

8. В същото време те ще продължат да дестабилизират саудитците, Израел, Турция и Азербайджан, за да настроят всички срещу Иран. Тази последна стъпка ще отнеме десетилетия.

9. На всяка крачка ще има включване на все повече държави в подкрепа на воюващите страни, по дин или друг начин. А самите САЩ ще финансират всички и ще се крият зад океана.

Целта на следващата година е дестабилизирането на Египет, блокирането на Суецкия канал, експлозията на Турция, криза с горивата в ЕС, колапсът на китайската икономика и цунамито от бежанци в Европа, за да се принудят активите, мозъци и капитал да избягат в САЩ, за да поддържат разпадащата им икономика.

Атаката срещу Газа е само "суха тренировка" и за нов ливански боен план. Нова война с Ливан е свързана с израелските геополитически амбиции. Израел иска да установи нова северна граница по реката Литани в Южен Ливан и да инсталира приятелски режим в Бейрут. Плановете за анексиране на земите южно от Литани са още от времето на появата на еврейската държава, когато първият премиер Давид Бен Гурион описа бъдещите граници по следния начин: "На север на реката Литани, на юг – границата ще бъде в Синай, на изток – Сирийската пустиня".

Постепенно Израел ще ескалира нова голяма регионална война с въвличане на Сирия и Иран.

Операцията в Газа е повече от поредна израелска разправия с палестинските въстаници. В мюсюлманския свят тя се възприема и като удар по оста Иран – Хизбула, поставящ пред Техеран сериозен избор. Влиянието на Иран в Близкия Изток се базира на лидерството срещу Вашингтон, Лондон и Тел Авив. В психологическата борба през последните години, в които САЩ и Израел анонсираха постоянно военна операция срещу Иран, Техеран излезе победител. Този ефект се засили и от военната победа на Хизбула във въоръжения конфликт с Израел в Южен Ливан.

От друга страна вмешателството на Хизбула може да стане повод за израелски авиоудари не само срещу Южен Ливан, но и срещу Иран, което ще доведе до голяма война в Близкия Изток. Това означава, че мирният процес в Близкия Изток въобще ще спре, което се случва сега.

Тези събития, имат, както споменахме, и друг аспект. С тях Израел подготви "близкоизточния коридор" за САЩ и им очерта параметрите.

Събитията в Газа напомнят събитията през 2001 г., когато с 11 септември на Буш-младши "помогнаха" да затъне в афгано-иракското блато, което беше и една от причините за сегашната финансова криза на САЩ. Сега в подобен капан ще бъде хванат и Байдън, който направи ангажирани заявления за "единството на съдбата на САЩ и Израел". От Тел Авив му ги напомнят и му "помагат", като му очертават линията през близките месеци, по които трябва да се движи.

Преди 22 години, пряко или косвено, Израел въвлече САЩ във война, която противоречеше на политическите и икономическите интереси на САЩ, но отговаряше на интересите на Израел, тъй като 11 септември превърна арабско-израелския конфликт в арабско-американски.

Сега наблюдаваме началото на аналогична операция за създаване на достатъчно тесен коридор. Началото е в сектора Газа като предвестник на война срещу Иран.

Каква е ситуацията с ливанската Хизбула.

По време на ескалацията ливанската Хизбула даде да се разбере, че може да подкрепи действията на Хамас, ако "реши да действа". Говорим за по-мащабни военни действия, които биха могли да обхванат южния Ливан и северния Израел, ако Хамас предприеме дълга военна кампания. По-рано шейх Хасан Насрала заяви, че ако е необходимо, Хизбула може да използва "хиляди ракети", за да атакува цели в Израел – по-специално да унищожи пристанището Ейлат.

но в същото време Хизбула се придържа към стратегическа линия на поведение, в рамките на която постулира, че няма да влезе първа във война с Израел, действайки само когато е необходимо да се отговори.

Хизбула е един от стратегическите активи на иранската "Ос на съпротивата" и ако тя ще бъде използвана, това ще бъде само в случай на мащабна война.

Следователно, движението е в готовност, напомняйки, че е готово за варианти за съвместни действия срещу Израел.

В същото време, ако в началото на сирийската война Хамас и Хизбула бяха от противоположните страни на барикадите, след посредничеството на генерал Касем Сюлеймани, отношенията между организациите се нормализираха, и лидерите на Хамас започнаха да пътуват до Техеран.

За разлика от Хамас, проиранските формирования имат по-модерни балистични и крилати ракети – като тези, използвани от Ансар Аллах в Йемен. Те са в състояние да преодолеят ПВО на Израел, в това число "Железен купол", който се оказа доста продупчен.

Вероятно Иран ще избягва прякото участие в конфликта. Но в същото време от Иран заявиха, че са готови да помагат на Хамас, ако той поиска шиитски групи за помощ от името на Ивицата Газа. Ако Хамас направи това, като една от най-големите сунитски групи, всъщност ще признае, че не може без шиитски "чадър".

По този начин Иран, чрез своите групировки, ще постигне фактическо признание от палестинците, че именно Иран и "Оста на съпротивата" са основните техни защитници, а не Турция или Саудитска Арабия, които също претендират за тази роля. затова Иран постави своите фигури на дъската и чака покана от Хамас.

Ливанската Хизбула, иракската Катаиб Хизбула и йеменската Ансар Аллах и някои по-малки групи обявиха подкрепата си за Хамас. Москва и Анкара имат подобна позиция.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 333, Nov. 2023
Часовникът на „Страшния съд“ е на секунди от Апокалипсиса
Най-важното събитие за международната сигурност на стратегическо равнище Русия – САЩ отново остана незабелязано. Вероятн...
    „Авангард“ и „Сармат“ са готови
В началото на септември новата руска стратегическа ракета "Сармат" влезе на въоръжение.Това означава, че ракетата на без...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com