Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Информационна война
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Информационната война: Красимир Иванджийски – 33, 55 и 77 години
12.2023

За миг се подвоумих за съдържанието на заглавието и върху какво да акцентирам. Не беше сложно:

  • 33-годишнина на издавания от мен от 1991 г. в-к "Строго секретно";
  • 55-те години на моето присъствие въобще в журналистиката;
  • и 77-те мои години, които ще отбележа в близко време.

Заглавието ги обобщава, а съчетанието им, доколкото знам, е без аналог в съвременната световна практика на журналист, издател и стратегически анализатор в основните области – икономика, висшата политика, войната и мира, геополитиката и т.н.

Започващата под това заглавие поредица вероятно ще продължи до есента на 2024 г. Дължа я на моите приятели и читатели от десетилетия, и като отговор на онова, което те написаха за мен преди няколко години: "Ако в съвременна България може да се говори за концепт-портрет, т.е. за образ на интелектуалец, състоящ се от възгледи, идеи, концепции и публикации, на публицист, журналист, политик и аналитик, това несъмнено е портретът на Красимир Иванджийски, който е знаково явление в съвременния български и световен интелектуален елит. Заслугата на Красимир Иванджийски, образно казано, е, че той е първият в нова България политически атеист, неограничен от политически догми, идеологии или "общоприети истини", налагащ мотото "Мислете със собствените си глави, разработете собствена технология, за да откриете, предвидите и управлявате процесите, намерете жизнените сили в себе си, а не в илюзиите".

Тъй като на моите години вече не съм суетен, и знам "колко струвам", ще се опитам да опростя тези оценки и да ги приведа на по-прост език, а именно – кое е най-важното в голямата картина около нас и какво е нашето място върху нея.

На първо място това е безпрецедентната информационна война в света през последните 80 години /особено през последните 30/, когато след 1990 г. светът навлезе в много важен и критичен преход от една епоха към друга.

Тъй като работя с информация вече 55 години, мога да твърдя, че информацията се превръща в нова ера на човечеството. Досега неговата истинска история беше прикрита, замазана, излъгана. Но изведнъж бентът падна и информацията се отприщи. Изплува онази – истинската, която воюва с лъжите и измамите на последните 200-300 години на човечеството.

Значи, мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка за станалото и чакащото ни.

Светът стигна до задънена улица и повече не може да живее в идиотизма на западния проект, кулминирал в съвременния либерален финансов фашизъм и в англосаксонския ционизъм.

Кризата е планетарна, съпротивата срещу нея – също. В този сблъсък най-важна е информационната война.

В началото Западът имаше колосално превъзходство в медии и средства. Но постепенно нещата се промениха с появата на така наречените "алтернативни медии", сред които една от първите в света беше и "Строго секретно" през 1991 г.

Но двубоят продължава. Изходът не е предрешен. Двубоят е колосален, исторически, космически. Това е криза на целия предишен световен ред с отказ на цялата досегашна система в мащабите на цялата планета.

В момента се разгръща поредният етап на тази война.

Светът навлезе безповратно в ерата на "алтернативните медии", за да стигнем до днешния ден, когато с чиста съвест мога да напиша, че направеното от нас през отминалите 30 години е един от важните информационни и аналитични агрегати, феномен, какъвто не е имало в българската и световна публицистика и аналитичност.

Какво ще бъде по-нататък?

Въпросът "какво по-нататък" трябва да се оформи в някакъв продукт. На хората е нужно ново начало и нова свобода. Приближаваме се към така наречения End Game, сходна с обстановката преди Първата и Втората световна война. Дисбалансите родиха криза, която води към тектонични промени.

Това е най-важно за мен – че и в световен мащаб доказахме, че е възможна такава медия, /с няколко други/, която през последните години оформяше, /наред с други/, най-напред течението, а след това реката на алтернативните медии, които вече са определящи, и че нашата информация, разработки, идеи, знания, опит и равнище свършиха добра работа.

Става дума преди всичко за сблъсъка с новите глобални медийни монополисти – печатни и преди всичко електронни – Google, Facebook, Twitter; Instagram, YouTube, Wikipedia и др., които се превърнаха в най-свирепото средство на цензурата на неофашизма на глобализма т.е. на глобофашизма.

96 процента от световния информационен медиен пазар служат на електронните и печатни слуги на новия световен ред. 95 процента от него се определят вече от изкуствения интелект, базиращ на споменатите медии. Такъв монопол нямаше и основният идеолог на Хитлер - Гьобелс. Такива Fake News - лъжливи новини, човечеството не помни.

Срещу тях е укрепващият поток на истинската информация и алтернативните медии /алтмедиите/, в който и "Строго секретно" има своето заслужено място.

Това е най-важната война, много по-важна от ракетите и вирусите. Всъщност вирусът COVID беше "изтърван", за да могат зад неговото прикритие глобалните медийни монополисти да започнат нова атака срещу наистина свободните медии.

Google и Twitter започнаха поголовно елиминиране от своите съперници.

Защото, ако има някакво място, в което глобалната мафия да е уязвима, то е именно при информацията. Това е войната на плутокрацията и мафията, т.е. на властта на една малка престъпна група.

И започналата гражданска война в САЩ е подстрекавана от същата група, т.е. от 6-те глобални корпорации, които контролират 96 процента от медийните изходи в САЩ и в света, и които сами се определят като официални, основни, главни носители на истината, въпреки че са елементарни професионални лъжци. Присъединиха се и добре известните по-специални централи, които могат да съществуват само в света на лъжата и измамата. И двете групи усетиха екзистенционалната заплаха и започнаха атаката срещу алтернативните медии.

Още през 2016 г. се появи списък на 200 сайта и издания, които Google трябваше да елиминира чрез спиране на рекламните им приходи. Войната се пренесе в интернет с основни поръчкови изпълнители Google и Twitter.

Вирусната карантина в САЩ донесе прелом в развитието на информационната глобална война, заради срива на доверието. "Основните медии" се сринаха до нулеви равнища. За тях трябва да се доплаща все повече. Но в кризата парите ги няма и спонсорите фалират. Освен това олигархията не обича да плаща на вятъра. Значи, трябва да се елиминира конкуренцията.

Но и това няма да им помогне. Нещата за тях са трагични. На Запад годишно се харчат за "официалните медии" над 100 милиарда долара, но те вече са без никаква ефективност или възвръщаемост. Никой не им вярва, не ги чете и не ги гледа. Но ако тези медии изчезнат, ще изчезне и олигархията. Порочният кръг се затваря.

Не могат да помагат и транснационалните корпорации, тъй като ефективността на техните реклами пада непрекъснато още от 2000 г.

С една дума парите за "официалните медии" стават все по-малко и прикриването на престъпленията - все по-сложно. Тълпата може и да е глупава, но не може вечно да бъде мамена.

Тенденцията ще се засилва. Колкото повече "официалните медии" губят влияние, толкова повече алтернативните ще го печелят.

Промиването на мозъците вече не работи. Лъжливите "официални медии" не могат да определят реалността. Дебилизирането на хората и унищожаването на човешките ценности - на семейство, работа, образование, религия, вече не върви. Отблъскването от дъното започна.

В момента сме в епицентъра на тектоничния сблъсък. Това е най-важната война на човечеството. И тя няма да завърши мирно.

Преминаваме през събития с библейски или най-малкото с исторически пропорции.

Човечеството е на влак с еднопосочен билет към ада. Всеки от нас има различни спирки, но дестинацията е една и съща. Значи, за да си върнем правата и достойнството, трябва да ги извоюваме.

Това ще е дълга и сложна война.

* * *

Тъй като имах щастието да работя в топ- журналистиката на света и да участвам, по един или друг начин, в топ-политиката, все някога количеството на натрупаните години и написаните материали трябваше да премине в качество, т.е. когато вече никой не се закача с теб. Обикновено това е позицията на живия класик - никой не смее да го ругае, но всички очакват с нетърпение да вземе да се разкара завинаги. Ще ги разочаровам - през следващите години имам намерение да удвоя постигнатото - количествено и качествено.

Може би именно заради това все по-често ме питат как е възможно толкова дълго да се работи с такова темпо. Отговарям, че, за да се върви с времето, трябва да се пише не всеки ден, а всеки момент и инструментът винаги да е наред.

Така се случи, че моят беше наред и в най-невероятните условия, в каквито други журналисти вече никога няма да работят - насред пустинята в Намибия, заобиколен от бушмени (филмът за тях беше направен по-късно); на 3000 метра над морското равнище, в средата на 70-те години в Адис Абеба, когато освен за вестника предавах и за радиото и телевизията, и заради липсата на кислород и смрадта на разлагащите се наоколо трупове, се получаваше такава хипервентилация, че две думи не можеха да се изрекат; в най-затънтеното кътче на света - Лесото, където трябваше да уча местните хора как се работи с факс; в залата за заседания на южнойеменското политбюро в Аден в средата на 80-те години, само няколко часа след като те се бяха изпоразстреляли до един, а мозъците им бяха още по стените; в Кабул по време на предишната война, когато страшните болки от амебата щяха да ме ликвидират преждевременно; в Прага, където се напихме с Карлос (Чакала); или пък, когато за изненада на военното контраразузнаване на ЮАР се срещнах с шефа на военната организация на АНК Крис Хани, който, разбира се, молеше за оръжие.

Освен това три пъти горях в самолет - в Африка и Афганистан, няколко пъти ме хващаха такива тропически болести, спрямо които COVID-19 е дребна настинка. И така нататък.

Когато преди33 години

/които бяха продължение на предишната ми 20- годишна кариера/ обещавах да давам принос за поощряване на мисленето като замиращ процес, не съм и предполагал, че ще се наложим и като важна част от основния феномен на нашето време - алтернативните медии, въпреки че знаех, че светът навлиза в нов стадий на развитие, в който са важни трайните неща, като геополитиката, геоикономиката, реалното производство, почтената информация, т.е. на алтернативните медии, които са антитеза и контрапункт на платените медии, на лъжливата пропаганда и глобалната измама и лъжа.

В началото бяхме малцина в целия свят. Ще спомена някои имена, които въобще не сте чували, но които бяха истински пионери - Орлин Граббе, Школник, Тейтъм, Линдън Ларуш, Ренс... - по-малко от десетина, които чрез "периферни медийни изходи" бяхме стигнали до извода да бъдат лишени "основните медии" от техния информационен и исторически монопол.

Постепенно се присъединиха нови хора и идеи, за да се оформят т.нар. алтернативни медии, които вече доминират и са политикоопределящи.

За да стигнем до днешния ден, когато с чиста съвест мога да напиша, че направеното през отминалите години е един от важните информационни и аналитични агрегати в световната публицистика и аналитичност.

Станахме професионалната позиция срещу преобладаващата политическа и медийна халтура.

Изпреварваме събитията с 5-10 години с мегапреглед и анализ, който интегрира геополитически, икономически и военни аспекти.

Станахме пионери на геополитиката и геоикономиката в Европа.

Преди години на първата страница на вестника написах "Вестник не за всеки", т.е. за хора, които могат да мислят, които разбират реалностите и могат да правят причинно-следствена аналитична връзка между предишните и "новите" времена.

Днес бих добавил, че това е вестникът на съпротивата, упоритостта и издръжливостта.

С тези 334 броя вестникът е най-старият и най-независим след 1990 г. - като периодика, в България и една от най- свободните и независими творчески лаборатории в Европа и света.

В досегашните 334 броя на вестника се крие фундаменталната документация на политическата и обществена еволюция на нашето време.

Големите картини в галериите могат да се обхванат напълно само когато се отдръпнем по-далеч от тях, за да видим детайлите и тяхната композиция. Така е и с онова, което правим. За да се разбере неговият мащаб и размах е нужно да измине време.

Въпреки че с писане не се спасява света, вече обслужваме най-голямата в света читателска аудитория - 193 държави, т.е. всички държави в ООН. Читателите ни са от Австралия и Аляска, от Русия и САЩ, от Китай и Южна Африка.

Има представители на различни професии и интереси - политици, бизнесмени, пенсионери, младежи, военни и хакери, президенти и премиери. И всички искат да повярват в онова, което пишем - че човек е не само Homo, но даже може да стане и Sapiens.

В тази обстановка "Строго секретно" се превърна в медиен и политически феномен.

Разликата между мен и другите основни геополитици на съвремието е, че аз съм бил "на място" на всички основни точки на геополитиката на планетата, а не само на теория и по книжки. И така се случи, че съм ходил и по "коридорите" на властта през втората половина на 20-ти век, в които се взимаха и най- важните решения.

Нарекоха кошмара около нас "демокрация", либерален или неолиберален капитализъм или глобализъм. Но всъщност става дума за система на абсурда, за системен абсурд или абсурдна система.

Най-точното е система на абсурда, която доведе планетата до екологична гибел, като човекът стана несъвместим със Земята.

Заради това бунтът е срещу тази абсурдна система. И в двата случая системата е врагът. Това е системен срив. Тази система повече не може да съществува. Наблюдаваме нейната смъртна агония.

Човечеството стигна до задънена улица на своето развитие по всички параметри.

Човекът беше превърнат от системата в животно и излишен лумпен. Вижте какво става около вас. Това е фашизъм. В новите условия - неофашизъм, унищожение на 7 милиарда "излишни хора".

Единственият ни шанс е унищожението на тази човекоядна система. Ако не успеем, историята на Homo Sapiens, като биологичен вид, ще стигне до своя край с небивала катастрофа.

Значи, пред нас продължават да са основните въпроси "защо, накъде и как". Съпротивата е започнала и навлиза в решаваща фаза. Това е неизбежно.

Разбира се, не секват въпросите какво и кой е "Строго секретно". Неведнъж сме сочили, че този въпрос сам по себе си е отражение на лумпенизираната политическа медийна обстановка у нас и на презумпцията, че в нея не би могло да има такава публицистика и аналитичен център.

"Строго секретно" е единственият вестник в България, който излиза от толкова време с един и същ издател, със собствени средства, с една и съща тематична линия, с една и съща цел.

"Строго секретно" направи революция в българската политика и публицистика и в представянето на другата гледна точка.

Със "Строго секретно" започнах проект, определящ нови стандарти и критерии, дефиниращ процеса към разкрепостяване на ума и мирозрението.

Отдавна съм свикнал с атаките срещу мен лично и защитаваните от мен идеи във века на мракобесието. Не се оплаквам. Всеки си плаща за мисията, ако я има, и за нейните рискове.

Тази картина не е "литературен репортаж". Тя е реалност, която обаче хората предпочитат да не забелязват, защото е твърде страшна. Но първата крачка беше направена отдавна. Обществото на потреблението подмени "мисля, следователно съществувам" с "купувам, следователно съществувам". Онзи който не купува - не съществува, от гледна точка на интересите на глобалната класа.

Какво мога да ви кажа? Гответе се да живеете в нов свят, без самозалъгване и розови очила, в свят на жестоки престъпления и на безпрецедентна криза, която ще продължи още 20-30 години.

Вече няколко пъти имах намерение да огранича активната си публицистична дейност. Причината е естествена – "времето покрива с жълто всички дървета".

Но друга причина не ми дава да се оттегля - тя е съзнанието, че "пиша история", и страхът, че няма да ми стигне времето да обясня онова, което знам. И как да се откажа в такъв момент?

Още нещо лично. През отминалите десетилетия ми се падна да измина доста дълъг път. Много вода изтече под моста на времето. Падна ми се "да работя там, където други вече няма да работят, да се срещам с хора, с които вече други няма да се срещнат, да напиша неща, които други няма да напишат". Доста дълъг, но интересен и благодарен път. Вероятно съм имал и своите "пет минути на славата", но и на провал, сред които онзи момент, когато с още няколко души в Европа и другаде можехме да осуетим перестройката на Горбачов. Не успяхме, излъгаха ни.

Но както вече писах, да паднеш е физика, да станеш е характер.

Дали намерихме всички отговори? Не. Не е предвидено. По-важното е обаче, че задаваме въпросите.

Свършихме добра работа. Доста има още да вършим. Заради това казвам, че "все още не е вечер".

Кризата е огромна. Това е пиковият момент на нейното деградиране.

Хората не си дават сметка колко зле са нещата. Целият свят е медиен затвор и информационна колония...

Сега отново е момент да се "събират камъните". И ще извикат "Страж, колко е часът?", а той ще отговори: "Още е нощ, но вече съмва".

Махалото тръгна в обратна посока.

Разбира се, всяко начало има и край. Вероятно скоро ще стигна до момента, в който проектът "Строго секретно" ще бъде изчерпан или ще спре поради житейски причини. Но и това да стане, няма страшно.

Няма да сме нито първите, нито последните, които ще слязат от тази неблагодарна хамлетовска сцена.

Продължаваме заедно да пишем историята.

От тази гледна точка, тези 33 години все още не са точка, а само запетая.

И винаги ще харесваме, когато другите се смеят. Защото знаем, че ще се смеем последни.

Успех! И бъдете здрави през 2024 г.!

P. S. Вдясно даваме графиката на трафика на основните и водещи алтернативни медии в света, съставенa от Ron Unz, и от други източници.

Обърнете внимание, че на 1-во място в света е аналитичният финансов и геополитически сайт ZeroHedge.

Очаквайте:

  • "Строго секретно" на 33 години
  • Красимир Иванджийски – 77 години
  • Борбата с Fake News
  • Българската прес-титуция и джурналистика
  • Журналистиката – най-древната професия или занемарено психозаболяване
  • Колапсът на реалността
  • Срещу ADL и AIPAC
  • Помийната яма WikiLeaks
  • Как работят медиите
  • За плагиатите и крадците
  • Периодът в Централна Европа
  • Периодът в Африка и Близкия Изток
  • Операция "Кейптаун" и др.
  • Някои от книгите на Иванджийски


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 334, Dec. 2023
Какво се криеше зад „Пражката пролет“
През 2023 г. и 2024 г. се навършват 55 години от събитията, станали през 1967 г. и 1968 г., които бяха преломни за Европ...
    САЩ ускоряват създаването на ядрената бомба В61-13, но не по-рано от 2030 г., която ще бъде носена от F-35
На 27 октомври Пентагонът съобщи, че ускорява началото на създаването на новата ядрена авиационна бомба В61 – mod 13. До...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com