Генезисът на човечеството

Информациите за ожесточената война между еврейските военни и бойците на Хамас в мрежата от тунели под Ивицата Газа или под окупираните от Израел територии на Палестина ни връща отново към някои древни предания за Ануннаките и техните тунели и подземни инженерни структури.

Ясни данни за операции по прокопаване на тунели датират отпреди повече от 4000 години – асирийски резби показват инженерни единици, принадлежащи на Саргон от Акад (който царувал между 2334 г. и 2279 г. пр.н.е), подкопаващи стените на вражески градове.

Това е много интересно, защото Саргон приписва на Ануннаките успеха си в изграждането на първата империя в света, съсредоточена около мястото, където сега се водят битките в и под Газа. Районът е дом на "сложни, многоетажни подземни пещери и тунели със стаи, зали и складове".

Започнахме да следим темата за Ануннаките в Библията и световната история още преди 30 години. Според все повече данни Ануннаките са изиграли пряка роля в човешката история, записана в Библията, като се започне от създаването на човека до изграждането и унищожаването на древните цивилизации на Месопотамия.

Да разгледаме отново историята на древните извънземни ануннаки в Библията и в световната история.

Първият период на активност на Ануннаките започва преди големия потоп, записан в Библията като Потопа на Ной.

Пристигайки на Земята около 445 000 г. пр.н.е., първото селище на Ануннаките е създадено в Ериду в района, който е наречен Един или Земна станция1.

От Ериду златото първо е търсено във водите около Месопотамия, докато не се установило, че по-големи находища трябва да бъдат открити в Абзу, за който се смята, че е в района на Южноафриканското кралство Велико Зимбабве.

До 400 000 г. пр.н.е. общо осем града са били завършени заедно с град Нипур, служещ като Център за контрол на мисията.

Според Скрижалите на сътворението, необходимостта от работна сила, която да поеме работата по добива на злато, е довела до създаването на Примитивен работник или Homo Sapiens Sapiensa чрез сливане на ДНК на Homo Erectus и на Ануннаки.

В продължение на близо

11 000 000 години Хоминидите, подобни на маймуните, са присъствали вече на Земята и прогресията от най-примитивните до Homo Erectus е отнела милиони години. Въпреки това преходът към Homo Sapiens Man или модерен Човек изглежда се е състоял след само приблизително

40 000 години. Преди предполагаемото пристигане на Ануннаките, еволюцията е напредвала много бавно или по-скоро нормално, като са минали милиони години преди появата на следващия вид хоминидни маймуни.

Изглежда, че няма обяснение, нито екологично, нито друго, защо появата на съвременния човек е отнела само десетки хиляди години, когато всяка друга прогресия е отнела поне милиони, ако не стотици хиляди години.

Прототипът на Адама, създаден според шумерските текстове поставя началото на ера, в която хората започват да служат и да помагат на боговете Ануннаки в различните градове преди Потопа до Големия потоп около 12 000 г. пр.н.е., когато повечето от градовете и човешките селища преди Потопа са били унищожени.

Потопът бележи края на периода, известен на Ануннаките като Старите времена, който е записан в библейската Книга на Генезиса. След Потопа и около 10 500 г. пр.н.е. Ануннаките създават нов контролен център на космодрума на Синайския полуостров, на планината Мория. В допълнение, регионите на Месопотамия и долината на Нил са разделени между принцовете ануннаки Енки и Енлил.

Нова площадка за кацане, свързана с главния контролен център на Синайския полуостров е построена в Египет, като Ануннаките са построили пирамидални структури, за да насочат своя космически кораб към новата площадка за кацане поради липсата на естествена топография в областта на новото съоръжение.

Наследствените войни между боговете Ануннаки на Египет довели до Първата и Втората война за пирамидите, които в крайна сметка са довели до царството на Хорус в Египет и формирането на първата човешка египетска династия при Менес след Обединението на Горен и Долен Египет след Пирамидни войни.

Също по това време Върховният бог на Ануннаките, Ану, информира Ануннаките, че Земята трябва да бъде наследена от хората, а не от Ануннаките, и поради тази причина царството трябва да бъде установено и дадено на избрани земляни в следните региони, за да научи хората на знанието, науката и изкуствата на цивилизацията:

• Месопотамия, земята между Тигър и Ефрат - на Енлил;
• Долината на Нил – на Енки;
• Долината на Инд - под енлилтската богиня Инана;
• неутрален космодрум на Синайския полуостров за поддържане на контакт с Нибиру.

Допълнителен регион в МезоАмерика също е създаден при Нингишзида (Тот), като става известен като царството на Пернатата змия Кетцалкоатл.

Тези събития също са записани в Библията като основа за Завета между Яхве и Авраам.

Шумерските записи предполагат, че Авраам всъщност е бил вербуван от бога Ануннаки Енлил, за да събере армия, за да предотврати превземането на космодрума Синай от Мардук.

Битката на Авраам с еламитите, както е записана в библейската Книга Генезис, всъщност е в подкрепа на Енлил и след успеха в защитата на космодрума на Авраам е обещано Дете и много потомци като награда от Енлил.

По-късно е взето решение да се унищожи космодрумът с ядрени оръжия, за да се предотврати превземането му от противниковата фракция, водена от Мардук, събитие, което също е записано в Библията като унищожаването на Содом и Гомор.

Започва божественото царуване на шумерските Ануннаки, древните извънземни.

месопотамският град Киш е първият, на когото е присъдено божествено царство около 3760 г. пр.н.е. Именно в постоянните войни между Ануннаките за контрола над земното божествено царство се случват значителен брой войни, които оформят както древния, така и модерния свят.

Исторически погледнато, тези персийски войни, най-значимата от които е довела до първата в света империя под управлението на Аморите, водени от Саргон от Акад, очевидно са били пряк резултат от влиянието и ръководството на Ануннаките… Например, Саргон от Акад приписва успеха си на богинята на Ануннаки Инана и твърди, че тя пряко подпомага и се бие във войните, довели до формирането на Акадската империя.

Когато ануннакският принц Мардук е заявил, че според небесните знаци е настъпила ерата на Овена, в която той ще управлява Земята, той предприема кампания, която също ще дестабилизира региона на Месопотамия, навлизайки отново в земите на енлилите в Месопотамия, завладявайки Нипур, осквернявайки храма на Енлил и установявайки неговия нов храм във Вавилон.

Плановете на Мардук да контролира неутралното съоръжение за космодрума на синайския полуостров са довели до унищожаването на мястото от Енлилите с ядрени оръжия, както е описано в унищожаването на Содом и Гомор.

В резултат на отприщването на ядрените оръжия около 2024 г. пр.н.е. цялата шумерска цивилизация е унищожена от ядрен вятър и само новият град на Мардук във Вавилон е пощаден.

От Вавилон на Мардук са установени нови династии под управлението на аморейския крал Хамурапи, който приписва на Мардук заслугата, че му е дал царство.

Аморите ще се окажат в битка с асирийците и хетите за власт в региона, като всяка група ще претендира за вдъхновение и напътствия от конкретен клан на Ануннаките.

Докато Асирийската империя се формира и рухва с превземането на Вавилон от Навуходоносор II, събитията достигат кулминацията си с възхода на Кир Велики и неговото завладяване на Вавилон от името на Мардук, когато той сваля крал Набонайдус заради изоставянето на поклонението на Мардук в полза на Лунния Бог Грях на Енлилите.

Още веднъж тази дейност на древните извънземни Ануннаки е записана в Стария завет на Библията.

Персийската империя, създадена от Кир Велики, ще царува върховно, докато не бъде завладяна от Александър Велики, чиято претенция да бъде полу-бог може да се корени в опит да се представят неговите завоевания като продължение на войните и дневния ред на старите богове от света на древните Ануннаки.

Гръцкото завладяване на Персия и Египет под ръководството на Александър ефективно поставя земята на старите богове под гръцки контрол.

След смъртта на Александър Велики неговото кралство е разделено, проправяйки пътя за възхода на Римската република и курса на древната история, както обикновено го разбираме днес.

Ролята на извънземните богове Ануннаки в библията и световната история е призната от древните царе като Саргон от Акад, Хамурапи, Набоноид и Кир Велики, които са оставили печати и паметници, които изрично приписват на старите богове Ануннаки, че са играли активна и пряка роля в тяхното възкачване на власт.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ