Агресията на "недържавата" Израел срещу Палестина е последната война на държавата на ционизма.

На 12 ноември ООН за пореден път гласува да обяви израелските селища в окупираните палестински територии, включително Източен Ал-Кудс (Йерусалим) и окупираните

Голански възвишения, за незаконни: За – 148; Въздържали се – 18; Против – 7.

Този път, може би за първи път от 30 години, и България гласува срещу Израел.

По-рано арабските страни отново съобщиха, че се придържат към позицията за необходимостта от създаване на палестинска държава в границите от 1967 г. със столица в Източен Йерусалим с прекратяване на израелската окупация на палестински територии.

Русия и Китай отново се придържат към тази позиция.

Подчертаваме думите за "пореден път" с "отново", защото Израел е структурата, срещу която в историята на ООН е имало най-много резолюции, решения, осъждания, порицания, както и неговата политика на ционизъм, расизъм, апартейд и геноцид.

Не използваме думата "държавата" Израел, защото такава държава няма. Има "недържава" Израел, която от самото начало от 1947 г. окупира и анексира територии на Палестина, за да се стигне до сегашния момент, в който /заедно със САЩ и Англия/ искат напълно да унищожат палестинския народ и да заграбят останалата част от земята му в Газа и Западния бряг.

С престъпленията си през тези години Израел не позволи на Палестина да изгради държава, предвидена от резолюцията на ООН от 1967 г.

Реално Палестина е най0големият бежански концлагер под открито небе в съвременния свят.

А престъпленията на Израел са най-големите военни престъпления след Втората световна война.

По отношение на термина "държава" най-често използваната дефиниция е от Макс Вебер, който описва държавата като "задължителна политическа организация с централизирано правителство, което поддържа монопол върху законното използване на сила в рамките на определена територия".

Вебер пише, че държавата "е човешка общност, която (успешно) претендира за монопола върху законното използване на физическа сила в рамките на дадена "територия".

На Палестина липсват всички необходими условия, главно централизирано правителство, което да поддържа монопол върху легитимното използване на сила в рамките на определена територия: липсва суверенитет върху нейната територия, разделена на две отделни и некомуникиращи зони – Газа и Западният бряг; няма пълна използваемост на своето море и е правно лишена от възможността да експлоатира своите природни ресурси (морските залежи в Газа); липсват легитимни бойци като официално призната организирана сила за самоотбрана.

Израелската военна окупация на палестински територии от 1967 г. насам и блокадата на ивицата Газа от 2007 г. насам попречиха на палестинския народ да упражнява какъвто и да е контрол върху собствените си ресурси от изкопаеми ресурси, отказвайки им така необходимите фискални и експортни приходи и спускайки палестинската икономика на ръба на колапса. Икономическите разходи, нанесени на палестинския народ под окупация, са добре документирани: строги ограничения върху движението на хора и стоки; конфискация и унищожаване на имущество и активи; загуба на земя, вода и други природни ресурси; фрагментиран вътрешен пазар и отделяне от съседни и международни пазари; разширяване на израелските селища, които са незаконни според международното право. Въпреки лицемерна измислица на основните медии за Ивицата Газа и/или Западния бряг като "държава" и за израелските действия срещу "терористите от Хамас в ивицата Газа", това не е държава или част от нея, нито пък действието на Израел е международна полицейска операция (разрешена от кого?), а клане на цивилни в бежански лагер, създаден от враждебна към обитателите на бежанския лагер и държава.

Ивицата Газа не е държава, защото липсват минималните изисквания, за да бъде определена като такава. Не може да се дефинира като държава политическа единица и човешко общество, което обитава ивицата Газа, което зависи от доставките на храна, вода и електричество от Израел, където платежното средство е израелската валута, което е ограничено от Израел до остатъчна територия на границата с Египет. Това не може да е пълноправна държава. Със сигурност по-скоро прилича на индиански резерват в САЩ от ХIХ век, стартиран, за да се завладее Западната граница, където коренното население изнемогваше в резервати и тормоз, извършван от нашествениците, идващи от Изтока. По-точно това е огромен концентрационен лагер, и огромен бежански лагер. Съвременно варшавско, нацистко и "ционистко гето".

Ясно е, че Палестина не отговаря на държавните стандарти. Освен това и територията й е разделена на две отделни и некомуникиращи зони (Ивицата Газа и Западния бряг). Дори ако приемем абсурдно, че Палестинската власт и Ивицата Газа са били /са съответно държава и част от нея/, в този случай провалена държава и/или практически празна суверенна държава, във всеки случай ООН и цялата доктрина на международното право установява незаконността на израелската блокада.

Палестина е незаконно подложена на блокада от 18 години. Палестина има нещо като две правителства, които не са съгласни помежду си и по този въпрос.

От 2005 г. Израел наложи блокада на движението на стоки и хора в и извън ивицата Газа. След 2007 г. Израел наложи безсрочна блокада на Газа, която продължава и до днес.

Тел Авив сега твърди, че има "право на самозащита срещу тероризма", но му беше отговорено, че той е терористът и окупира територията на Палестина. Каква самозащита? Това са класически военни престъпления и геноцид от Израел. Израел е обвинен в нарушаване или неизпълнение на всички задължения, които са му наложени или с които се е ангажирал съгласно различни споразумения за прекратяване на огъня по различни поводи за облекчаване или премахване на блокадата.

Групи, представители на международната общност и юристи по международно право, по-специално по Четвъртата Женевска конвенция, държат Израел за основно отговорен като окупационна сила. Международното право разглежда блокадата като акт на война.

Така стигаме и до "недържавата" Израел, защото няма такава държава, а онова, което го има ще изчезне до 2 години. Това не са прогнозите на Кисинджър, а неща за които не се знае /а може би Кисинджър да е знаел за тях/.

Какви са те? Много прости. Всяка държава трябва да има бюджет. Но не и Израел. /А напоследък и САЩ./

Да се върнем към внезапната атака на Хамас срещу Израел, като припомним, че Хамас беше създаден от ЦРУ и МОССАД, както Ал кайда и Осама бин Ладен.

Първо и най-важното, ако тази атака не се беше случила, правителството на Нетаняху трябваше да я измисли и осъществи, защото те не могат да съществуват без бюджет и нямат бюджет дори до края на 2023 г. От 1 октомври започна фискалната година и започна обратното броене - до 15 октомври, когато на международните регулатори трябваше да представят както бюджета, така и трябваше да представят както бюджета, така и източниците за неговото попълване.

Досега въпреки информационната буря, която се стовари върху главите ни в първите дни на агресията срещу Газа не чухме нито една разумна дума за истинските причини за пряката връзка между "атаката на Хамас" и неспособността на Израел да формулира своя нов бюджет за 2024 г. И Хамас изведнъж "пристигна" навреме и "атакува" в най-подходящия момент за правителството на Нетаняху. Създаде се обществено мнение в света, че Израел е жертвата и че отговорът му ще бъде остър и международната общност ще подкрепи подобни действия. И нито дума за зададените въпроси – защо са пропуснали атаката, въпреки многобройните предупреждения от различни източници и дори от Египет?

Защо не реагираха? Вместо отговор се леят пропагандни клишета за единството на еврейския народ пред трагедията, случила се точно навреме.

Но сценарият е слаб и преигран още с тероризма в Ню Йорк на 11.09.2001 г., в която Нетаняху, Буш-старши и Чейни също имаха участие. И сега по чисто "случайно, и "по щастливо стечение на обстоятелствата" Джо Байдън установи безвизово влизане в САЩ за притежателите на израелски паспорти на 27 септември, сякаш предусещайки събитията - за да имат къде да бягат, ако нещата излязат извън контрол.

И, защото, както споменахме, Израел няма бюджет за 2024 г. и трябва за пореден път да се спасява с война.

Обърнете внимание на това, което пишем по-долу. Или го прочетете няколко пъти.

Държавата Израел не се осъществи като държавно образувание в продължение на 72 години, докато тръстът беше в ход и не купи земята, на която се намира. Става дума за 25-годишния тръст (от 1948 – 1973 г.), създаден от Ротшилд за земите на Палестина и Израел (тръст за закупуване на земя от наемодатели).

През 1973 г., чрез хитра специална операция, наречена "Войната Йом Кипур от 1973 г.", Израел присвои чрез репарации дял от много "навременния атакуващ агресор" върху приходите от 25-годишен тръст, създаден от Ротшилд за земите на Палестина и Израел.

Поради липсата на собствена земя и статута на държава, бюджетът на Израел (като този на Палестина) се изграждаше чрез гаранция – първоначално Великобритания и СССР бяха гаранти за Израел, а след 1973 г. САЩ издават гаранция. След това този дълг се покрива от външни източници – приходи от тръстове на евреите, дарения и помощи от САЩ и др. Непокритата част от дълга се връща и записва в бюджета на гаранта, т.е. на САЩ.

През целия период на своето съществуване Израел не е показвал бюджет без дефицит поне пет години подред – тоест не само не е могъл да купува земя, но и да трупа критерии, за да се класира за признаване като държава.

Тъй като и САЩ сега нямат собствен бюджет за 2024 г., те не могат да издават гаранции, както обикновено. Израел всъщност има 30 дни, за да нарисува бюджет (обратното броене започна от 1 октомври), но поради факта, че няма източници и не спазва никакви срокове Нетаняху иска да реши проблема, като получи средства за спешни случаи или за война и за тях да се създаде бюджет за 180 дни или поне за следващите 2,5 месеца, тоест до края на 2023 г. Но без допълнителни участници конфликтът между две корпорации Израел и Палестина – води до война, защото, както вече споменахме, не само че Израел не е държава, но и другата страна на конфликта – Палестина и Хамас, не са държави. Следователно не могат да осъществят военна агресия, която да оправдае спешните мерки на Израел.

В международното право само субект със статут на държава с друг субект с подобен статут може да започне война, в противен случай е невъзможно да се започне война и въз основа на резултатите от нейното завършване да се определят репарации и обезщетения на губещата държава.

Казват, че за Палестина, за формирането на бюджета след 1973 г., Арабската лига (Лигата на арабските държави) даваше гаранция, но самата Арабска лига са "голи" и няма какво да им се вземе.

Въпреки това, докато Иран не бъда въвлечен във войната, Израел и САЩ ще се опитат да въвлекат Арабската лига на страната на Палестина, защото ако оскубят само арабите, без да пипат персите, тогава Израел може да има достатъчно средства да формира бюджета само до края на 2023 г. Ами по-нататък?

Иран е единственото образувание, освен СССР, което имаше и има както суверенни средства, така и тяхното покритие. Сега Израел, в коалиция със САЩ трябва спешно да "победи" Иран и неговите съюзници, да ги обвини, така че и САЩ, и Израел да "закачат" своите репарации и обезщетения върху него, които ще бъдат платени от губещата страна за сметка на суверенни фондове, което ще позволи на САЩ и Израел да имат бюджети до 2026 г. Непокритият бюджет на Израел отива в дълга на американската корпорация, като гарант за Израел. Не говорим за официалния дълг, който вече е над 32 трилиона долара, а за общия дълг, който вече надхвърли 258 трилиона.

От самото начало (от 1947 г.), "както говорят злите езици", гарантите Великобритания, Ротшилд и СССР, и особено след "войната по поръчка" през 1973 г. хвърлиха този куфар без дръжка – Израел, около врата на американците и след 1973 г. започнаха да приписват дълга на Израел на дълга на новия гарант – САЩ.

Но и САЩ са в огромна криза и се опитват, особено от времето на Хилъри Клинтън и Барак Обама, да се освободят от този куфар – Израел, или поне от военния престъпник Нетаняху. Който, от своя страна, прави всичко възможно да въвлече САЩ в нова война: голяма – в Украйна и Европа, или по-малка – в Близкия Изток, и преди всичко срещу Иран, на когото ще наложат репарации и обезщетения като агресор след края на конфликта. Те искат да използват това, за да изградят бюджетите – на Израел и САЩ, поне до 2026 г.

Основният рупор на ционизма – Wall Street Journal, от първите дни на конфликта, когато нямаше пълна картина на случилото се, вече знаеше, че Иран е виновен за атаката, както за атаката в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., когато, в ЦРУ, Пентагона и МОССАД вече знаеха, че това е работа на чалматия "терорист на всички страни и народи" Осама Бин Ладен, който по същото време лежеше в американска болница с болни бъбреци.

Ще опишем втората част от този глобален план в следваща статия, но засега може да кажем, че на Израел му остават около 2 години да съществува в сегашния си вид, дори ако сега реши проблема с бюджета до 2026 г. Евреите няма да имат полза в дългосрочен план от този конфликт, нито арабите няма да имат полза, нито Иран и САЩ няма да имат полза. Бенефициентът е съвсем различен, той вече чака всички в Близкия Изток да се избият взаимно за да получи главната награда – властта над света.