Бил Браудер, така нареченият "активист за правата на човека" е забогатял със съмнителни и направо криминални сделки.

Негов "адвокат" (всъщност най-обикновен счетоводител) беше Сергей Магнитски, който по-късно почина, за което Браудер обвини двама руски полицаи – Карпов и Кузнецов.

Но дали Магнитски не беше ликвидиран именно от Браудер, който успя да ограби руската държава и да пожертва най-близкия си сътрудник?

И какво общо може да има цялата тази криминална афера със съчиняването на някакъв "Закон Магнитски" и неговото приложение според интересите на самия измамник, прикриващ се с някакви "права на човека", използващ неуки и продажни адвокати, в т.ч. и в България.

И как смъртта на Магнитски беше използвана от администрацията на САЩ, заедно с Браудер, за да създадат закон, който й позволи да предприема действия срещу всеки неизгоден и непопулярен за тях човек по света в "името на човешките права".

Това е политически трилър, за който широката публика, за съжаление, не е информирана в истинските му измерения.

През последния период американският инвеститор Бил Браудер иска да санкционира и бивши швейцарски служители за това, че не са експроприирали средства от руснаците, въпреки че Браудер е осъден престъпник, който помогна за разграбването на руската държава през 90-те години, с бизнес партньори, които спечелиха парите си чрез организираната престъпност.

"Финансовият център на Швейцария подкрепя руските олигарси и по този начин войната на Владимир Путин в Украйна". Това е мнението на Бил Браудер, който в момента води истинска кампания срещу Швейцария. Браудер може да разчита на мрежа от влиятелни хора. Той е свързан и със западните властови елити.

Някои големи швейцарски медии предложиха на Браудер платформа няколко пъти през последните месеци. Той използваше тази сцена, за атаки срещу швейцарските банки и съдебната система. Според Браудер Берн се "превръща" в "съучастник на Путин".

Наскоро той говори, заедно с други, пред Хелзинкската комисия на Конгреса на САЩ, в която се обсъждаха възможни санкции и срещу Швейцария. Там Браудер разкритикува Швейцария за нейната политика спрямо Украйна и Русия. Сега тази комисия възнамерява да санкционира и швейцарски граждани. Наскоро той подаде искане в този смисъл. В полезрението му са бившият федерален прокурор Майкъл Лаубер и двама други бивши федерални служители. Браудер дори поиска Стефан Блетлер, настоящият швейцарски федерален прокурор, също да бъде санкциониран. Хелзинкската комисия обаче отхвърли това искане.

Комитетът по външна политика (APK-S) отхвърли атаките на 22 август. Федералният департамент на външните работи (FDFA) също отвърна на удара.

Браудер обвинява швейцарски служители в корупция във връзка с аферата със Сергей Магнитски, който почина в руски затвор на 16 ноември 2009 г.

Несъответствията в тази афера ще бъдат обсъдени по-долу, в контекст, който се укрива упорито в Европа и в България.

Кратката версия, която Браудер е преразказвал на света безброй пъти и която почти всички големи медии безкритично възприеха, е следната: Сергей Магнитски, който е работил като "адвокат" за Браудер е разкрил как корумпирани руски служители са се обогатили и са откраднали 230 милиона долара от държавата. Като средство за това им е послужила компанията на Браудер Hermitage Capital Management, която те експроприират с фалшиви документи. След като "разкри" скандала, по-късно Магнитски почина. Магнитски обвини двамата полицаи Павел Карпов и Артьом Кузнецов за престъпленията. Последният по-късно го арестува и се погрижи да бъде изпратен в затвора, където беше убит през 2009 г. Толкова за гледната точка на Бил Браудер.

Според Бил Браудер в този данъчен скандал е замесена и Швейцария. Причината за това е, че част от парите, за които се твърди, че корумпираните руснаци са били заграбили от държавата, са потекли към сметки на швейцарските UBS и Credit Swisse и са били изпрани в тази страна.

Браудер през 2011 г. повдигна обвинения от името на своята компания. През същата година Главната прокуратура на Швейцария откри наказателно производство по подозрение за пране на пари. 18 милиона франка бяха временно задържани във връзка със случая. През 2021 г. обаче Главната прокуратура на Швейцария сложи черта под производството и го прекрати.

"Въз основа на обширните си разследвания, Федералната прокуратура установи, че няма обосновано подозрение за престъпление, което да оправдае повдигането на обвинения в Швейцария" – написа Главната прокуратура на Швейцария в своето съобщение за медиите по онова време. Главната прокуратура на Швейцария обаче конфискува четири милиона франка – тъй като "може да се докаже връзката между някои от конфискуваните активи в Швейцария и престъплението, извършено в Русия".

Откакто делото беше прекратено, Браудер е във война срещу Швейцария. В неговите очи това е измамна държава. Федералната прокуратура е корумпирана банда.

Междувременно обаче прокуратурата отказа на Браудер статут на частен тъжител. В хода на своите разследвания той стигна до заключението, "че въпреки задълбочените разследвания не може да се докаже, че средствата, които са предмет на швейцарското производство, са от престъпно деяние, извършено в ущърб на Hermitage Capital".

Но Браудер не иска да приеме това. Той е подал жалба до Федералния съд. Решението все още предстои. На този фон американският инвеститор наскоро започна истинска кампания срещу Швейцария. Причината: в тази страна 14 милиона швейцарски франка са били платени на "корумпирани руснаци" във връзка с аферата Магнитски, каза пред вестници на медийната група CH-Media в интервю на 14 август. В него той озвучи голямата атака. "Швейцария най-накрая трябва да стане чиста", каза Браудер. Той обвини страната, че не е "надеждна".

Трън за Браудер е фактът, че Швейцария не се движи стриктно в съответствие с линията на САЩ. Във войната в Украйна, която е предимно прокси война между САЩ и Русия, каза той, Швейцария е твърде приятелски настроена към Русия – особено местният стоков и финансов център, където се съхраняват руски пари. "Според Асоциацията на швейцарските банкери, до 200 милиарда руски пари се държат в Швейцария", каза Браудер. Но от тях, каза той, Швейцария е замразила само 7,5 милиарда. Той също обвинява Швейцария, че не участва в работната група на Г-7 за проследяване на "корумпираните руснаци" и критикува швейцарските оръжия, че не достигат до Украйна.

Браудер твърди, че знае точно какво е правилно за Швейцария. Буквално: "Швейцария също зависеше от помощта на САЩ за връщането на нацисткото плячкосано злато на еврейските семейства. И Швейцария също зависеше от помощта на САЩ за затваряне на тайните банкови сметки на перачите на пари. Даже днес Швейцария упорито се придържа към традициите си. Сега страната трябва да се модернизира и да стане част от цивилизования свят, що се отнася до финансовите въпроси. Очевидно това не е възможно без САЩ".

Браудер получи подкрепа за последните си атаки най-вече от големите швейцарски медии. Журналистите тук почти не са поставяли досега под въпрос изявленията на Браудер. Напротив, отделни журналисти безкритично възприеха аргументите на Браудер като свои. Neue Zurcher Zeitung (NZZ) наскоро дори го нарече "активист за правата на човека". Достатъчна причина да разгледаме по-отблизо миналото на Бил Браудер и неговите противоречиви изявления.

***

Инвеститорът, който е "безупречен" е родом от САЩ, взел е британско гражданство по "данъчни причини", позициите на Браудер са близки до тези на американските неоконсерватори, които пропагандират "надмощието на САЩ в света".

За Браудер Путин е "точно толкова терорист, колкото Осама бин Ладен". Американският инвеститор настоява за по-строги действия срещу Китай. В противен случай има опасност "Си Дзинпин да нахлуе в Тайван".

На американския инвеститор не му липсва самочувствие: с антируската си кампания той твърди, че е разкрил как Русия е манипулирала президентските избори в САЩ през 2016 г. в полза на Доналд Тръмп. Поне така твърди в книгата си "Заповед за замразяване". Междувременно отдавна е ясно, че историята с "руската намеса в изборите" няма много общо с реалността и е лъжа, и че Тръмп съди нейните съчинители.

Преди Браудер да влезе в новините като инвеститор в Русия – което ще обсъдим по-долу, той е работил за супер-мошеника, еврейският медиен магнат и мултимилиардер Робърт Максуел в началото на 90-те години. По това време Максуел изгражда Източноевропейски инвестиционен фонд. Браудер отговаряше за някои от "инвестициите" на Максуел и пътуваше много из бившия комунистически блок.

Бизнес-империята на Максуел обаче се разпадна в началото на 90-те години. Той седеше върху планина от дългове. За да поддържа компаниите си, Максуел открадна 460 милиона паунда от пенсионния фонд на Maxwell Communications Corporation, оставяйки хиляди служители и пенсионери без пари. Тогава ВВС нарече мултимилиардера "най-големият измамник в британската история". Максуел умря мистериозно през ноември 1991 г. по време на почивка на Канарските острови /или беше "изтеглен" от МОССАД, като беше убит негов двойник/.

"За Браудер работата за Максуел беше отрова за кариерата му. За известно време никой друг работодател не искаше да го наеме", пише Алекс Крайнер, който е проследил възхода на Браудер в детайли в книгата си "Убийството на Уилям Браудер".

Ще припомним, че Робърт Максуел е баща на Гислейн Максуел, бившият довереник на Джефри Епщайн. Епщайн, който от години поддържаше група за сексуална експлоатация на непълнолетни, "почина в затвора през 2019 г." Гислейн Максуел беше осъдена на 20 години затвор през 2022 г. във връзка с аферата Епщайн.

След като беше работил за Максуел, Бил Браудер най-накрая намери нова работа в средата на 1992 г. в Salomon Brothers, обхванатата от скандали инвестиционна банка. Той стана по-известен към края на 90-те години на ХХ век, когато си създаде име като инвеститор по време на "разбойническите години" в Русия.

Правейки това, Браудер пое по път, който не беше изобщо за него. Дядото на Браудер, Ърл Браудер, е бил колоритна фигура в Комунистическата партия на САЩ. Той се беше кандидатирал в президентските избори в САЩ през 1936 г. и 1940 г.

Бащата на Браудер, Феликс Браудер, е известен математик. "Дядо ми беше най-големият комунист в САЩ. Исках да стана най-големият капиталист в Русия", каза Браудер пред Sonntags Blick на 20 август 2023 г.

Американският инвеститор беше много близо до постигането на тази цел: по време на ерата на президента Борис Елцин Браудер и неговият Hermitage Fund бяха отчасти най-големият чуждестранен инвеститор в Русия.

Малко след старта си в Москва Браудер успя да направи огромни печалби със своя фонд.

През 1997 г. Hermitage Fund постигна 235 процента печалба. Това направи фонда "най-добрият изпълнител в света" през тази година. Още по-впечатляващо е, че фондът беше спечелил 718 процента от създаването си. Активите му под управление са нараснали от първоначалните 25 милиона долара до повече от 1 милиард долара. В рамките на няколко години той стигна активи на стойност 4 милиарда долара.

Първоначално Браудер беше и поддръжник даже на президента Владимир Путин, за разлика от днес. Фондът на Браудер инвестираше пари в руски компании, като "Газпром".

Браудер, с "изчистен" образ, обича да играе ролята на "активист за правата на човека". Той "безстрашно пое битката срещу автократичния режим на Путин", според образа, разпространяван на Запад.

Но "чистият" образ на Браудер няма нищо общо с реалността. Неговият възход в Русия беше възможен само благодарение на важни поддръжници от богатия ционистки руски елит, който действаше с организираната престъпност. Сред най-важните му бизнес партньори в Русия бяха Едмонд Сафра и Бени Щайнмец.

Hermitage Fund на Браудер стартира в средата на 90-те години с "начална инвестиция от 25 милиона долара от Safra and Steinmetz.

Нека да разгледаме накратко Сафра в тази точка. Едмонд Сафра беше сефарадски евреин от Бейрут с бразилски паспорт. Роден през 1932 г., той дълго време беше патриарх на клана Сафра. Той действаше извън Женева, градът, който той превърна в "световна столица на банкирането на сефарадите", както Джан Треп описва в книгата си "Швейцарска връзка".

Едмонд Сафра загина при мистериозни обстоятелства при пожар в мезонета си в Монако през 1999 г.

Приживе Сафра, когото наричаха "гений на банковия свят", беше смятан за един от двадесетте най-богати хора в света. Сафра имаше много добри връзки със западните политици. Сред неговите приятели беше и Хенри Кисинджър, който беше държавен секретар на САЩ от 1973 г. до 1977 г. Няколко от неговите банки бяха многократно замесени в съмнителни сделки през 90-те години. Банките на Сафра са участвали в пране на пари за Shakarchi Trading Company. Ханс В. Коп, съпругът на първия швейцарски федерален съветник Елизабет Коп, също беше член на борда на директорите на компанията по това време, което по-късно се оказа гибелно за последната.

Според разследващ доклад на администрацията за борба с наркотиците на САЩ (DEA), "предполагаемите дейности за пране на наркотици" на Махмуд Шакарчи са преминали през Републиканската национална банка на Ню Йорк на Сафра, наред с други канали.

Едмонд Сафра основа Банката за търговско развитие в Калвин Сити през 1956 г. През 60-те години банката се разшири и отвори множество клонове по целия свят. През 1966 г. Сафра също основа клон в САЩ – Републиканската национална банка на Ню Йорк.

През 1999 г. HSBC купи части от империята на Сафра, включително Safra Republic Corporation и Republic New York Corporation, холдинговата компания на Републиканската национална банка на Ню Йорк. Това беше покупка, за която HSBC по-късно щеше да съжалява. Част от парите, които HSBC взе от банките на Сафра, бяха с криминален произход, както отбелязва финансовият журналист Джан Треп. В хода на разкритията на Swissleaks журналисти разкриха, че клиенти на HSBC в Женева са били замесени в трафик на оръжия, наркотици и финансиране на тероризма.

Едмонд Сафра първоначално също имаше добър бизнес с Браудер в Русия. Републиканската национална банка на Ню Йорк продаде милиарди банкноти в щатски долари /най-вероятно фалшиви/ на десетки корумпирани руски банки през 90-те години. Много от тези банки бяха параван и всъщност обслужваха организираната престъпност в Русия. Това беше разкрито от журналиста Робърт Фридман още през 1996 г. В доклад на ЦРУ от 1994 г. десет от най-големите руски банки бяха описани като "сламени мъже".

И до днес кланът Сафра е сред най-богатите сред богатите. Сред 300-те най-богати хора в Швейцария, кланът Сафра се класира на четвърто място през 2018 г. с приблизително състояние от 19 до 20 милиарда швейцарски франка.

Както Сафра, така и Бени Щайнмец беше важен бизнес партньор на Браудер в Русия. Щайнмец също принадлежи към класата на свръхбогатите. Състоянието му се оценява на милиард долара.

Израелско-френският търговец на стоки и диаманти притежава Beny Steinmetz Group Resources (BSGR), компания, активна в добива на минерални ресурси в африкански страни като Гвинея и Сиера Леоне, както и в търговията с недвижими имоти.

Апелативен съд в Женева призна Щайнмец за виновен в подкупване на чужди служители през април 2023 г. Щайнмец беше осъден на три години затвор, от които трябва да излежи 18 месеца. Според съда милиардерът е подкупвал политици в Гвинея. Той плати на Мамади Туре - четвъртата съпруга на покойния президент на Гвинея Лансана Конте, 8,5 милиона долара. Това му даде права за добив в региона Симанду.

Така стигаме до историята на Магнитски, т.е. до противоречията в нея. Обратно към Браудер.

Руските власти все повече не харесваха дейностите на Браудер от началото на 2000-те години. Компаниите на Браудер бяха атакувани от съдебните власти. През 2004 г. те разследваха фонда на Браудер по подозрение за укриване на данъци. През 2005 г. Браудер беше принуден да напусне страната. Визата му беше отменена.

Историята стана интересна през 2009 г., след смъртта на Сергей Магнитски. Браудер направи всичко възможно и упражни влиянието си върху медиите и политиците на Запад. Той лобираше за санкции срещу Русия – държава, която за Браудер олицетворява "цялото зло на света".

През 2012 г. Браудер отбелязва първите си успехи. В тогавашните САЩ президентът Барак Обама прие така наречения "Закон Магнитски". Законът санкционира руски граждани, които бяха считани за отговорни за смъртта на Магнитски. По-късно законът беше затегнат няколко пъти и беше приложен в други западни страни.

Политиката на САЩ се основаваше на доклад на Руския съвет по правата на човека (RHRCI), т.е. че осем надзиратели в затвора са били Магнитски с гумени пръчки в деня на смъртта му. На лекарите от спешна помощ не беше позволено да влязат в килията му в продължение на един час и 18 минути, докато той вече беше мъртъв. Съветът по правата на човека цитира само Браудер като източник за своя доклад.

Проблемът е, че Браудер не може да обоснове много от твърденията си. Това беше разкрито и от Der Spiegel, като това списание със сигурност не е известно с приятелски настроени към Русия репортажи.

Вярно е, че Браудер не може да докаже твърдението си, че Магнитски е бил убит. Но това не му попречи да разказва на света тази история без прекъсване през последните няколко години, включително пред канадския парламент.

Като доказателство за твърденията си Браудер се позовава на доклада на разследващата комисия пред германския новинарски портал. Der Spiegel, който писа за това през 2019 г.: "На своя уебсайт той също помества доклада на анкетната комисия като доказателство, че същите длъжностни лица, които са инкриминирали Магнитски, "умишлено са го измъчвали и накрая са го убили". Но в самия документ липсва каквото и да е споменаване на предумишлено убийство. Двамата полицаи Карпов и Кузнецов – предполагаеми организатори на убийството, не фигурират в руския оригинал на доклада на комисията. Кузнецов се споменава само в английски превод на уебсайта на Браудер."

По-късно Карпов съди Браудер в съд в Лондон за клевета. Отговорният съдия Саймън официално обяви, че британското правосъдие не носи отговорност. Писмените мотиви за решението му обаче съдържат някои изобличаващи изречения за американския инвеститор: Браудер беше "съчинител на истории". Той "дори не беше близо до това да подкрепи обвиненията си с факти".

Der Spiegel също установи в свое проучване, че (противно на това, което твърди Браудер) Магнитски изобщо не е уличавал споменатите служители. Новинарският сайт пише за протокола от доклада на руската комисия: "Магнитски наистина споменава имената на двамата следователи почти 30 пъти и описва тяхната роля в обиска. В нито един момент обаче той не отправя конкретно обвинение към тях лично. Във втора стенограма на изявление, направено на 7 октомври, Карпов и Кузнецов изобщо не се споменават. Освен това от формата на първия документ става ясно, че Магнитски не е направил изявленията изцяло по собствено желание, а като свидетел в съдебен процес.

Магнитски беше "свидетел по дело", тъй като руските власти – както вече споменахме, разследваха компанията на Браудер по подозрение за укриване на данъци. Магнитски не е бил "адвокат" на Браудер, а е работил за него от години като счетоводител.

Андрей Некрасов също обърна внимание на тези факти и противоречиви изказвания на Браудер. Режисьорът е направил филма "The Magnitski Act – Behind The Scenes" през 2017 г. Некрасов е критик на Путин, който първоначално е повярвал на Браудер. Но той забеляза, че историята на Браудер има много пропуски и противоречия. Проучил е оригиналните документи от руски и казва: "Следователите разпитаха Магнитски, защото беше счетоводител на Браудер. Некрасов също подчертава, че Магнитски не е обвинявал полицаите. Проблемът с историята на Браудер на този фон е, че "обвинението на Магнитски срещу Карпов формира основата за историята на Браудер", казва Некрасов. Но това обвинение се основава на измислица на Браудер. Без него къщата от карти щеше да се срине.

Във филма си Некрасов разговаря и с майката на Магнитски. Тя се съмнява, за разлика от Браудер, че синът й е умишлено убит. "Опитваха ли се да го убият? Не знам." Тя разкритикува окаяните условия в затвора. Те със сигурност са довели до смъртта на нейния син. Тя също така обяснява тежките условия с процедурите, които се водят срещу компаниите на Браудер по това време: "Те се опитваха да го накарат (Магнитски) да се признае за виновен или да уличи Бил (Браузер)".

Въпреки очевидните противоречия и пропуски в разказа на Браудер, американският инвеститор успя да убеди голяма част от западните политици в борбата си за "справедливост".

Браудер спечели и Съвета на Европа със своята "история". Бившият член на Съвета на Европа Андреас Грос разчита главно на източниците на Браудер в своя доклад за "аферата Магнитски". Бившият национален съветник от социалдемократите на Швейцария написа доклада през юни 2013 г. от името на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. "Документите, които имаме, са от източници на Браудер. Винаги трябваше да използваме преводи от офиса на Браудер, защото самият аз не чета руски", обясни Грос в интервю с Некрасов. По-късно в писмо до редактора на FAZ Грос отхвърли обвинението в едностранчивост. Той обаче не можа да даде никакви доказателства за твърдението си. FAZ от своя страна отказа да отпечата опровержение на Некрасов.

През последните години политици и представители на медиите многократно се позовават на доклада. Във всеки случай те предават образа на Браудер като смел "активист за правата на човека", борещ се срещу корумпирания руски режим.

Но американският съдия Уилям Х. Поли заключи, че докладът на Грос страда от "липса на надеждност". Беше "пълно с показания на свидетели, които симпатизираха на Магнитски и Браудер". Някои от тях, според съдията, са платени от Hermitage.

В допълнение към швейцарските банки, споменати по-горе, Браудер обвини и други компании в други страни, че са откраднали част от 230 милиона долара. Сред тях беше компанията Prevezon. Собственикът на компанията се защити срещу Браудер в съда. В хода на процеса съдия Поли направи горните изявления. "Браудер също така призна пред адвоката на Prevezon Марк Цимрот, че Магнитски изобщо не е юрист и няма юридическо образование."

Поразителното е, че Браудер многократно е намирал за трудно да убеди съдиите в своите аргументи в съдилищата. Компаниите Glendora и Kone Holdings Ltd., дъщерни дружества на Browder's Hermitage, са съдени в Русия, наред с други места, във връзка с данъчен скандал. Неуспешно. Съдът отхвърли молбата на Glendora и Kone Holdings Ltd. Мотивите бяха, че компаниите на Браудер никога не са завеждали дела за предполагаемата кражба. Това мнение се споделя от Некрасов. Според него Glendora и Kone Holdings Ltd. са възразили само срещу факта, че прехвърлянията на пълномощни на компаниите на Браудер не включват информация за сертифициране. Самите корпоративни презаписи не предизвикаха компаниите на Браудер. Нито са подавани оплаквания за фалшификации. Това отново противоречи на публичните изявления на Браудер. Той последователно твърдеше, че корумпирани руски служители са прехвърлили компаниите му на нови собственици чрез фалшиви документи и след това са откраднали пари.

Важно е също, че през декември 2015 г. руският главен прокурор Юрий Чайка публично обвини Браудер. Той го обвини, че сам е извършил разкритата измама от 230 милиона щатски долара. Чайка също така обвини Браудер, че е отговорен за смъртта на Октай Гасанов, Валери Курочкин и Сергей Коробейников. И трите лица бяха руски граждани, които бяха заподозрени в аферата Магнитски. Всички те са починали между 2007 г. и 2008 г. и оттогава руските власти многократно са разследвали случая.

Според Генералната прокуратура (тази връзка е блокирана в някои страни) на Русия Браудер е основният заподозрян за горепосочените смъртни случаи. Според разследващите има "голяма вероятност" посочените лица, както и Магнитски, да са били отровени. Руската прокуратура смята, че и четиримата са били убити от хора на Браудер с рядко водоразтворимо алуминиево съединение. Високопоставен служител в руската Генерална прокуратура каза, че е "много вероятно те да са били убити, за да се отърват от съучастници, които биха могли да дадат уличаващи показания срещу Браудер".

Руският президент Владимир Путин нарече Браудер "сериен убиец". Според Путин, Браудер също е използвал активите, които е ограбил в Русия, за да направи големи дарения за кампанията на Хилъри Клинтън, наред с други неща. През 2017 г. руски съд осъди Браудер на девет години затвор за укриване на данъци.

Руските власти многократно се опитваха да екстрадират Браудер. Те обаче не успяват, защото Браудер разчита на мощни поддръжници на Запад.

Няколко пъти поискаха и ареста на Браудер чрез Интерпол. На 30 май 2018 г. Браудер беше арестуван в Испания по искане на Русия, но малко след това беше освободен.

Големите медии едва ли са забелязали многобройните несъответствия и противоречия в разказа на Браудер. Журналистите почти не са обърнали внимание и на "възхода" на Браудер и многобройните му познанства със съмнителни личности от света на "големия бизнес". Гореспоменатите големи швейцарски медии не правят изключение. Международно влиятелни журналисти също се оставиха да бъдат "засмукани" от Браудер.

Браудер може да разчита на цяла армада от журналисти и политици, които преразказват историята му на публиката. Влиятелни журналисти като Бил Алперт и Роман Анин работеха ръка за ръка с Браудер и възприеха неговия възглед за нещата. И двамата публикуваха обширни доклади за историята с Магнитски – Алперт във вестник "Баронс", Анин – в "Новая газета". "Те работиха с нашия екип", каза Браудер на адвоката Марк Симрот, който защитаваше Prevezon в делото срещу Браудер.

Журналисти от New York Times спечелиха наградата "Пулицър" за техните съдебни репортажи от Русия, включително за Магнитски.

Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP) също работи с Браудер. През 2015 г. OCCRP получи първата в историята "Награда за правата на човека Сергей Магнитски" за "изключителна разследваща журналистика". Наградата беше присъдена за статия, озаглавена "Следете парите на Магнитски". Автори на текста са Михай Мунтеану от OCCRP и двамата журналисти, споменати по-горе – Бил Алпърт и Роман Анин. Всички те базират своите изследвания изключително на източниците на Браудер.

OCCRP се подкрепя от Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID), Държавния департамент на САЩ, Фондациите за отворено общество на Сорос (OSF), Rockefeller Brothers Trust, Scull Foundation и German Marshall Fund, наред с други.

В Европа Браудер е подкрепян от антируската публицистка Марилуиз Бек, наред с други. Бек, бивша членка на Бундестага на Зелената партия, съосновава Центъра за либерална модерност (LibMod) със съпруга си Ралф Фюкс. Мозъчният тръст е известен с антируските си позиции.

Браудер обаче е "гнуслив" към медийните професионалисти, които мислят с главите си. Американският инвеститор се бори с тях. Например Браудер направи всичко възможно, за да цензурира гореспоменатия филм на Некрасов. Планираната прожекция пред Европейския парламент беше отменена в последния момент, след като адвокатите на Браудер заплашиха със съд.