Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Тема на месеца
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
55 години цветни контрареволюции на ционизма и неолиберализма: Горбачов /2/
12.2023

Преди една година почина Михаил Горбачов

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като за Горбачов в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

  • главен гробар на СССР и Източна Европа;
  • който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
  • който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
  • който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
  • който лично ръководеше най-голямата "цветна революция, т.е. контрареволюция", пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става в Европа е контрареволюция. С Украйна, като анти-Русия, също е контрареволюция.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново ще се върна към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен журналист и анализатор от онези години във висшите етажи на журналистиката, и като единствен, за съжаление, журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се падна, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина. Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълвах една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. И не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

***

Всъщност процесът започна преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И най-накрая успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за „перестройката“ и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше „нежизненоспособността на социалистическите държави“. Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно MI6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант

/такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни.“

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума? Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел Шамир в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря“.

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обясняваше всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонският ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия, не само в Украйна.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на „капитализъм с човешко лице“, щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

/Продължение от предишния брой./

Втората среща на Гейтс и Крючков се състоя в Москва през май 1989 г. Това беше първата визита на Гейтс в СССР в делегацията, водена от Бейкър. Срещнаха се конспиративно, в дома на Берия на "Малая Никитская". От Крючков Гейтс разбра, че КГБ продължава да подкрепя перестройката и че Крючков е в групата на Горбачов.

На следващия ден в присъствието на Гейтс, Горбачов говореше на Бейкър, че Гейтс е лидер на звеното в Белия дом, чиято цел е да бъде дискредитиран Горбачов и, че, ако отношенията между СССР и САЩ се подобрят, Гейтс ще загуби своята работа. Но на прощаване Горбачов каза на Гейтс, че е чул, че “неговата среща с Крючков е била много полезна.” Гейтс отговори, че “той и неговите колеги се възхищават от Горбачов и че никой не е срещу него”. Гейтс не можеше да каже на Горбачов за последния анализ на ЦРУ, в който оценяваха шансовете му да оцелее на 50:50 и че ще падне в течение на 3-4 години. Оценката се оказа неточна. Горбачов ги изпревари.

Третата и последна тайна среща между Крючков и Гейтс се състоя през февруари 1990 г. в Москва е стария кабинет на Андропов, в щаб-квартирата на КГБ на Лубянка. В навечерието на срещата Бейкър беше убедил Горбачов и Шеварднадзе да се съгласят с влизането на обединена вече Германия в НАТО, като по този начин ще бъде контролирана като евентуална опасност... срещу СССР.

Гейтс описва последната си среща с Крючков, но премълчава едно важно обстоятелство - че още през 1989 г. Гейтс създаде секретна група от 4-5 души за планиране в случай на извънредни събития в СССР и че е нея освен Кондолиза Райс, бяха и Пол Вулфовиц, Ермарт, Денис Рос. Техните срещи бяха толкова секретни, че се бяха договорили да не ги отбелязват в своите бележници.

Подробности за тази група се появиха в една статия във “Вашингтон пост” на Дон Обердорфер на 17 януари 1993 г., като нейните инициатори бяха от обкръжението на Буш-старши. С тази статия от САЩ изпращаха предупреждение към Кремъл и лично към намиращия се вече в него Елцин, че Гейтс разполага с информация за заговор и държавна измяна на самия Елцин. Ставаше дума за неговите контакти с тази суперсекретна група на Гейтс.

Какво всъщност планираше тя? Работеше над сценария какво да се прави в Русия след като рухне СССР и контролираното разрушение на Русия.

Сред привържениците на окончателното решение на “руския въпрос” са били Гейтс, Чейни, Ръмсфелд, Игълбъргър.

Каква беше тази последна среща на Гейтс и Крючков в кабинета на Андропов през февруари 1990 г.? Тонът на Крючков се отличаваше от предишните срещи. Той беше напрегнат. Изглежда, че вече се беше отказал от Горбачов и перестройката, и беше стигнал до извода за “ужасната грешка”.

Това оформяше и последния етап от предателството и дилетанщината на Крючков.

В началото молеше вашингтонските ястреби да помогнат на Горбачов да се пребори със съпротивата на съветските “консерватори”. Накрая, през февруари 1990 г., Крючков говореше на същия Гейтс да съобщи на своите началници, че вече не могат да разчитат на неговата лоялност към Горбачов. Разбира се, Крючков добре знаеше, че Гейтс и Райс вече са отписали Горбачов и работеха за “техния човек” - Елцин.

Гейтс стана директор на ЦРУ през май 1991 г., няколко седмици преди августовския пуч в Москва, неслучайно. След пуча позициите на Елцин вече бяха много по-силни.

***

Идването на Горбачов на власт беше началото на новия кръстоносен поход на САЩ и Запада.

Този нов фундаментализъм има две “свети земи” - “старозаветният Израел” и “новозаветните САЩ”, чийто политически институти са сакрални, а евангелизмът и американизмът са едно и също.

Заради това днешният неоконсерватизъм признава идентичността само на две държави - САЩ и Израел, като външната политика на САЩ стана заложник на ционисткото лоби.

От американска страна олигархичното семейство на Буш-старши, обединяваше американските неоконсерватори зад неостаряващата програма за англосаксонския миропорядък, начело със САЩ и Англия.

Основателят на този клан Прескот Буш беше финансов агент на Фриц Тисен в САЩ и поканен да финансира превъоръжаването на нацисткия Вермахт. Стоманеният крал Тисен, наричан “ангелът на Хитлер”, беше главният финансист на Националсоциалистическата партия на Германия от 1923 г. и вдъхновител на “нощта на дългите ножове”. Само войната на Хитлер в Австрия накара Тисен да стане опозиция и накрая се озова в Даха.

След поражението на нацистка Германия, консервативните елити на САЩ и Англия наследиха нейните разузнавателни и научни кадри (групата на Вернер фон Браун) и създадоха в САЩ и Англия общности от колаборационисти на Хитлер от Европа и СССР.

Втората елитна формация се подхранваше от идеологията на американския “месианизъм и изключителност”, за които и днес бръщолевят, чийто носители бяха елитите от Ню Йорк, Бостън и Нова Англия, с база във финансовия и индустриален капитал на Източното крайбрежие на САЩ. Това бяха предимно републиканци, възпитаници на елитните колежи и университети Харвард, Йейл и Принстьн, като веруюто им беше интервенционизмът, т.е. активната външна политика, основана на вярата в месианското предназначение на САЩ в света. Те нямаха намерение да спасяват Британската империя, а да я заменят с Американска. Техният капитализъм беше либерален, на новите западни ценности.

Но този външнополитически елит изчезна заедно със смъртта на неговия последен президент Джон Кенеди. Заменилият го консервативен елит на Рейгън и Буш-старши и на неоконсервативните идеолози около Буш-младши се формираше вече на базата на политическите и финансови елити на Юга и Запада на САЩ. В негови ръце американският месианизъм възприе чертите на религиозен фундаментализъм, с апокалиптично чувство за съвременната история.

Най-новата инкарнация на този месианизъм стана “Проектът за новото американско столетие”. Десните републиканци не можеха да се примирят с мирното съвместното съществуване със СССР. Към средата на 70-те години те започнаха да се прегрупират и да приключват с политиката на разведряването.

Центърът на този елит, в това число и в спецслужбите на САЩ, се формираше около Буш-старши. Именно той, а не Рейгън, беше в центъра на неоконсервативната революция на САЩ, защото, за разлика от Рейгън, беше и елитообразуващо олигархично семейство.

И именно около тях през последните 25 години се формираше предана бюрокрация, в която, тогава и сега, личаха имената на Чейни, Гейтс, Райс, Ермарт... Този център постепенно стана щаб на стотици сътрудници на спецслужбите на САЩ, Англия и Израел, които бяха участвали във военни преврати, генерали от спецназа, бивши началници на генщабове, на ЦРУ и ФБР, бивши посланици, членове на закрити елитни общества на атлантизма и новия световен ред. Тристранната комисия, Клубът на Билдербергите, Съветът по международните отношения, ръководството на основни банки и корпорации като всички заемат и видни места в агентурни проекти на трансатлантическия елит, предимно с неоконсервативна насоченост.

За съжаление, всичко това не се знаеше или не подлежеше на правилен анализ през втората половина на 80-те години в София, Прага, Варшава и преди всичко в Москва. Това беше огромният провал не само на социалистическата идеология, но и на спецслужбите на всички соцстрани и на КГБ и неговото ръководство, получаващо задачите си лично от Горбачов.

***

Оттогава изтече много вода и станаха известни факти, от които започна да се оформя мрачната история на проникването на Горбачов във висшата власт в СССР...

...През август 1942 г. в Приволное се появили и хитлеристки мотоциклетисти. Според биографите на Горбачов той обаче не се изплашил и заявил: "Ние не се страхуваме от вас."

Но дали именно тогава младият Горбачов не беше спечелен, за да стане по-късно "най-добрият немец" и като партиен демагог сам да извърши онова, което не беше по силите на Хитлер и неговите милиони мотоциклетисти и танкисти - да изгради "велика Германия". Дали именно в онези военни времена не е попаднал в архивите на немските спецслужби, които по-късно имаха отношение към открито предателската дейност на Горбачов като генерален секретар и президент на СССР.

Защото през 1991 г. се появиха предположенията, че 12-годишният тогава Горбачов е дал на немските власти писмено задължение да им сътрудничи. Нищо особено. Това беше рутинна форма на работа на хитлеристите с младежите над 11 години в окупираните съветски територии. И дали онази малка хартийка след няколко десетилетия не беше попаднала някъде, за да му се напомни какво обещание е поел в далечната 1942 г.? Би могло и да е така.

Дали Горбачов наистина е подписал някакви декларации не е ясно. Но версията съществува и на фона на онова, което вършеше, звучи доста убедително. Още по-странно е, че в своите мемоари Горбачов си спомня как окупаторите са имали намерение да го разстрелят заедно със семейството му като комунисти на януари 1943 г., но на 21 януари Приволное е било освободено от Съветската армия.

През 1950 г., след като завършва училище и иска да избегне армията, Горбачов подава документите за юридическия факултет на Московския държавен университет. Приемат го без изпит предвид неговия "работническо-селски произход", трудовия стаж (на комбайн) и че вече е бил кандидат-член на КПСС.

В университета Горбачов е бил нормален студент, учил се е добре, занимавал се е с обществена работа. Тогава се срещат с Анатолий Лукянов, който стана негов най-верен и ефективен съратник в унищожението на политическата система на СССР.

По време на следването Горбачов се жени за Раиса Максимовна, недолюбваната първа дама на СССР.

Горбачов завършва МГУ през 1955 г. Почти по същото време в престижния Колумбийски университет в САЩ отработва своя талант на провокатор още един бъдещ съратник на Горбачов - Александър Яковлев, наречен "Гьобелс на перестройката". Ще припомним, че Колумбийският университет беше традиционно ловно поле на чужденци от ЦРУ. Така е до днес. След университета Горбачов не успява да остане в Москва и се връща в Ставрополския край, където се насочва към работа в комсомола и сяда на бюрото на зам.-завеждащия отдел "Агитация и пропаганда" на краевия комитет на ленинския комсомол, където още тогава изявява качествата си да не довежда докрай нито едно сериозно начинание. Особено ясно това проличава, когато стига до първи секретар на краевия комитет и неговите сътрудници пишат: "Нито едно завършено дело и така практически с всичко".

Към партийната работа го насочва от комсомола Фьодор Кулаков, който през лятото на 1960 г. става първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС.

Кулаков беше силен и ярък човек, добре познаващ селското стопанство. Горбачов, неизвестно по какви причини, му допада и през 1962 г. започва да го издига.

Горбачов завършва задочно Ставрополския селскостопански институт, което му дава основание да се счита за "изтъкнат специалист в областта на икономиката на селското стопанство".

През 1964 г. Кулаков премина на работа в ЦК на КПСС и постепенно достигна високо положение сред близките сътрудници на Леонид Брежнев. През август 1968 г., не без протекцията на Кулаков, Горбачов стана втори секретар на Ставрополския комитет на КПСС.

И именно тогава - през април 1969 г., стана може би най-важното събитие в живота на Горбачов. Той за първи път се срещна с Юрий Андропов - кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС, председател на КГБ на СССР, пристигнал да почива в Железноводск. Андропов беше посрещнат от 38-годишния тогава Горбачов.

Кой беше Андропов?

Ще припомним, че когато се разиграваше унгарската драма през 1956 г. той беше посланик на СССР в Будапеща, а ръководителят на КГБ при Горбачов - Владимир Крючков, през 50-те години при Андропов беше пресаташе в съветската мисия в Унгария и по-късно приемник от Андропов на поста председател на КГБ.

Днес е доказано, че телеграмите на Андропов в немалка степен повлияха на решението на Кремъл да хвърли Съветската армия за елиминиране на унгарския метеж.

Всички, които познаваха Андропов, бяха съгласни в едно - унгарските събития, според него, щяха да доведат до разклащане на социалистическия строй, заради което беше необходимо незабавно вмешателство. Даже силово. Заради това Андропов зае позиция и за влизане на войските на СССР и на страните от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г.

Същото може да се каже и за Афганистан.Това също беше негова идея.

Причините, заради които Леонид Брежнев назначи Андропов за председател на КГБ вместо Владимир Семичастни, и до днес не са ясни. Още повече заради подозренията към Андропов лично на главния идеолог на КПСС Михаил Суслов, на който не се харесваше обкръжението на Андропов - Георгий Арбатов, Феодор Бурлацки, Александър Бовин. Андропов не се разбираше и с премиера Алексей Косигин. Двамата изпитваха един към друг дълбока антипатия.

Заради това Брежнев за всеки случай се застрахова. След като назначи Андропов за шеф на КГБ, за негов заместник изпрати Семьон Цвигун, работел с Брежнев още в Молдавия.

Силата на КГБ по онова време беше наистина колосална. Целият апарат наброяваше 490 000 служители. В състава на КГБ влизаше и военното контраразузнаване, негови представители имаше във всички държавни ведомства, обществени организации, крупни промишлени предприятия и т.н.

По времето на Андропов КГБ отчиташе нова работоспособност, нови победи в Студената война и в защита на социалистическата държава от посегателствата на "вътрешните врагове".

Но постепенно Андропов започна да изгражда позиция на контрол над Политбюро на ЦК на КПСС, ЦК на КПСС и техните членове, на борба с корупцията и нарушенията на социалистическия морал. Това не се харесваше на Брежнев, Черненко и Громико.

В средата на 70-те години СССР ставаше страна на герантокрацията. Престарелият и практически нетрудоспособен Брежнев до самата си смърт остана генерален секретар.

През 1984 г. неговото място беше заето от 72- годишния Константин Черненко, който също не беше в състояние да управлява партията и страната. През 1980 г, за премиер беше назначен 75-годишният Николай Тихонов, също в тежко здравословно състояние.

В Политбюро около Андропов започнаха да стават доста странни работи, и особено около секретарите Фьодор Кулаков, Пьотр Машеров и Григорий Романов. Дали те бяха стигнали до обща договореност да се спре възходът на Андропов или бяха разбрали за неговата най-голяма тайна, която в тогавашните условия в СССР и света щеше да означава елиминиране на Андропов, даже физическо. Каква беше тази тайна?

Това беше еврейският произход на Андропов.

Несъмнено появата и възходът на Юрий Андропов към върха на властта в СССР е една от най-големите неизвестни в близката история. На пръв поглед всичко за него беше известно, още повече след избирането му за председател на КГБ, а след това и за генерален секретар на ЦК на КПСС.

Но някъде дълбоко зад кулисите се криеше друга истина, за еврейския произход на Андропов, истерично укривана от него, и за направения чрез него смъртоносен пробив на световния ционизъм във върхушката на СССР, пренесен след това с Горбачов, Елцин и т.н.

Генсекът Андропов беше внесъл вероятно преднамерено много лъжи в своята биография, но те като че ли трябваше да скрият най-важната.

Днес е известно, че бащата на Юрий Андропов се е наричал Левл (Владимир) Либерман и е бил полски еврей, а майката е била Геня (Евгения) Файнщейн. Баща му е бил телеграфист на жп станцията Нагутска и е умрял от тиф през 1919 г. Вдовицата му се е преместила със 6-годишния си син в Моздок, където се е омъжила за гърка Андрополу, който осиновил Юрий. Но и вторият баща скоро умрял и му оставил в наследство своята фамилия, преведена на руски като Андропов,

Тези факти за произхода си Юрий Андропов укриваше старателно и вероятно нямаше да излязат наяве, ако не бяха някои случайни находки.

Продължение в следващия брой


You have read 1 of your 15 free articles this month.
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 334, Dec. 2023
Радиация над Европа: „…винаги може да стане и по-лошо“
Максимата за ядрената тема "никога не е толкова лошо, че да не може да стане още по-лошо" отново се потвърди.През юни-ав...
    Голямата война на генерал де Гол
През 2023 и 2024 г. се навършват 55 години от събитията, станали през 1967 г. и 1968 г., които бяха преломни за Европа и...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com