От Кремъл заявиха, че започва вторият етап на специалната операция, а именно "Стоп, хайде обратно!".

Това означава изтласкване на НАТО към границите му от 1997 г., осигуряване на стратегическа дълбочина за Русия и наказание за САЩ и НАТО за неспазване на договореностите на пакта със СССР, довели до сегашната глобална катастрофа.

От Москва заявиха, че не вярват "отношенията между Русия и НАТО да бъдат възстановени", като евентуална ескалация зависи изцяло от действията на НАТО.

Значи, ескалацията предстои, а с нея и етап № 2 на операцията "Стоп, хайде обратно!".

Фронтовете са ясни. Действа принципът на скачените съдове – колкото повече НАТО губи войната в Украйна, толкова повече нараства ескалацията по линията на другите фронтове – в Централна Европа, Прибалтика, Балканите, Близкия Изток и др.

За илюстрация ще предложа хипотетичен край на Втората световна война (известно още като Великата отечествена война): през 1945 г., ако не беше намесата на САЩ и Англия, които скочиха в последния вагон, парадът на победата по улиците на Париж щеше да е неизбежен. Общо взето историята очевидно щеше да поеме по друг път и Европа окончателно щеше да се превърне в част от Евразия.

Но най-важното е, че Европа щеше да престане да бъде постоянен източник на световни войни за дълго време, манипулирана от англосаксонския ционизъм.

Не знам нито оперативните, нито стратегическите планове на Генералния щаб на Русия, знам това, което е обявено публично: целите на Северния военен окръг на специалната операция са демилитаризацията и денацификацията на Украйна, което предполага цяла Украйна по един или друг начин. В същото време има и публично искане от страна на Русия НАТО да се върне към границите от 1997 г., т.е. там, където беше и през 1991 г. преди с измама и неспазване на договореностите на Запада със СССР да започне нов Drang nach Osten, по почти същия сценарий като на Хитлер. 90-те години по своите последствия бяха катастрофа, която донесе огромни загуби на Русия. Но тя въпреки всичко, при Путин се съвзе и се изправи.

Какъв е моментът?

Съвременна Русия е единствената сила в света, която през постсъветския период разшири реално своята зона на контрол и влияние, включително значителни териториални придобивания. Нека ги изброим:

• 2008 г.: територията на Абхазия и Южна Осетия, с площ от 13 000 кв. км, позволяваща стратегически достъп до Закавказието и изцяло под руски контрол;
• 2013 г.: окончателно е включен в състава на изключителната зона на икономическите интереси на Русия континенталният шелф на Охотско море, с площ от 54 000 кв. км;
• 2014 г.: Русия си връща Крим в своя състав. Площта на това териториално придобиване е 27 000 кв. км;
• от 2014 г. бившите украински територии на ДНР и ЛНР (ЛДНР) фактически се намират изключително в зоната на руските интереси, а сега са напълно включени в Русия. Включени са също Запорожие и Херсонска област. Общата им площ е 71 000 кв. км;
• 2022 г.: акваторията на Азовско море напълно стана вътрешна за Русия с площ от 38 000 кв. км;
• накрая, арктическият континентален шелф, правата върху който бяха потвърдени от комисията на ООН, с площ от 1,2 милиона кв. км, се контролира изцяло от Русия, която има световен най-големият ледоразбивач флот.

Общо териториални придобивания: 1 403 000 кв. км, което представлява разширение от 8,3%, включително територии отвъд морските граници.

И това всъщност е само началото. И на похода на Русия към осигуряването на нейните интереси и тяхната стратегическа дълбочина.

Срещу Русия е целият консолидиран Запад от 50 държави, повече отколкото с Хитлер срещу СССР.

През юли 2023 г. на срещата на НАТО във Вилнюс /Естония/ за първи път след Студената война страните от НАТО одобриха хиляди страници секретни военни планове как ще атакуват Русия. Пактът не беше разработвал такива планове след края на Студената война. Целта е да се продължава прокси-войната в Украйна и нарастването на въоръжените сили на НАТО в Европа от сегашните 40 000 на 300 000.

Контраофанзивата на Киев се провали, въоръжените сили и бойната техника на Украйна и НАТО понасят колосални загуби в сравнение с която и да било война досега.

В отговор на присъствието на ядрените оръжия и бомби на САЩ в Германия, Русия разположи свое тактическо ядрено оръжие в Беларус.

Едновременно Русия се обърна към САЩ – за изтегляне на руското и американското ядрено оръжие от Европа заедно с неговата инфраструктура.

За Запада е необходимо Украйна да продължи да воюва, въпреки че това отдавна няма смисъл и че шанс за запазване на някаква украинска държавност вече не дава и капитулацията. За да може войната да продължава, САЩ са готови да жертват още няколко свои съюзници – Полша, Румъния, България, Прибалтика /в Европа/, Южна Корея /в Азия/. Това са пионки на дъската.

Така проектът "Украйна като анти-Русия" не можа да изпълни тази задача и постепенно преминава към изпълнението на основната задача – Европа, като анти-Русия. Всички последни срещи на НАТО показаха, че сме на ръба на голяма нова европейска война и че старата Европа отново е обречена на клане, и е платформа, където ще се разгърнат военните действия.

Увеличаването на Силите за бързо реагиране на НАТО в Европа от 40 000 на

300 000 бойци, чрез увеличаване на осемте съществуващи досега батальонни тактически групи в бригади, е най-голямото разполагане на сили на НАТО от Студената война насам.

В края на пролетта на 2023 г. беше разгърната ескадрила стратегически самолети – цистерни КС-10 и КС46 от ВВС на САЩ в 33-та база в Повидз, Полша. Тези самолети са предназначени да извършват презареждане с гориво в полет на полски F-16, което значително разширява техния боен обсег. Тук е и стратегическата цел – да се действа от територията на Полша, като се избягва зоната на поразяване на белоруската ПВО и се използват наскоро закупените крилати ракети AGM-158 JASSM-ER.

Едновременно и коридорът Сувалки се превръща във военна зона. В случай на действия от Полша главната задача на белоруската групировка ще бъде деблокиране на Калининградска област и пробив през коридора Сувалки, най-вероятно през Литва.

Струпването на сили на НАТО в Прибалтика и срещу Калининград, заедно със засиленото присъствие на ударни елементи продължава и в момента.

Постепенно Специалната операция на Путин преминава в дългата война на Русия срещу НАТО и САЩ.

Що се отнася до горещата фаза ясно е, че досега Русия "загряваше". Навлизането й ставаше планомерно, поетапно и внимателно. И много ефективно. Досега военният бюджет на Русия не е надминал 2 процента от брутния продукт. Такава война не е имало досега. Русия все още участва с по-малко от 30 процента от своя военен потенциал. Останалите 70 процента държи в резерв за голямата война с НАТО и САЩ, която е неизбежна.

Образно казано това означава, че мечката беше събудена и няма да се върне обратно в бърлогата. Нещо повече. Мечката е разярена. Виждали ли сте разярена мечка? Не сте. Аз съм виждал и не ви го пожелавам.

Москва до последния момент призоваваше към разум и компромиси. И предупреждаваше какво ще последва.

Действаше така нареченият алгоритъм на Путин. Става дума за степенуването на предложенията на Путин.

Първото предложение на Путин е винаги приемливо и взаимоизгодно, даже с известен ущърб на интересите на Русия.

Второто предложение на Путин вече е доста по-тежко, но, както се казва, "все още може да се диша".

Третото предложение вече е най-тежкото: "или – или".

Сега сме в разгара на "или – или".

С отхвърлянето от САЩ на всички предложения на Русия, светът навлезе в сегашната мегакриза те скоро няма да излезе от нея. Защото тя ще преминава в други войни.

По отношение на военния компонент в Украйна и Европа, Русия дава "мастер-клас" на НАТО. Мечката озверя.

Контраофанзивата на Киев в източна Украйна беше разгромена. Загубите на режима и на Киев са огромни. САЩ готвят изтегляне на "елита на Киев" от 170 000 души зад океана.

Москва готви стратегическа офанзива. И всичко това само 2 години след 17 декември 2021 г.

Да припомним какво предложи Путин на Запада на 17 декември 2021 г. и което беше отново предложено през декември 2023 г.

На 17 декември 2021 г. руското външно министерство с двата проектодоговора – "За гаранциите за сигурността между Русия и САЩ" и "За мерките за сигурността между Русия и НАТО", очертаха какво ще стане в трансформирането на глобалната геополитическа, политическа, икономическа и военна инфраструктура.

Това наистина не беше ултиматум, а разписание и представяне на онова, което ще се случи и как ще се случи.

Светът никога досега не е бил пред такива предизвикателства и пред такова тотално преустройство на всичко.

Откакто се помня в световната политика, т.е. от 60-те години, по линията Изток – Запад не е имало такъв "императивен документ", който важи и сега с пълна сила.

Москва даде на Вашингтон време да отговори в писмена форма, като каза, че исканията не са "меню по избор", т.е. САЩ и НАТО или ще се съгласят с документа , или ще го отхвърлят.

Отхвърлянето беше предвидено от Москва, както и опитите на САЩ за протакане и печелене на време.

Отговорът на въпроса какво ще последва беше ясен.

Но преди това е другият въпрос – защо и как се стигна до сегашния момент, който ще определя международния живот в обозримо бъдеще и несъмнено ще влезе някога в световните учебници.

И така, Русия никога не беше разговаряла със Запада по този начин. Но дойде и този момент.

Моментът е без прецедент. САЩ трябва да бъдат върнати в рамките на международното право и договореност. Но със САЩ вече не може да се водят преговори и да се подписват договори, от които те излизат когато си искат.

САЩ доказаха, че са недоговороспособни. Русия не може да разчита на никакви празни обещания от САЩ.

Още през април 2014 г. Путин се обърна към Федералното събрание и заяви, че Западът е "лъгал много пъти, вземал е решения зад гърба ни, поставял ни е пред свършен факт".

В основата на това двуличие беше именно споменатото в началото разширяване на НАТО на Изток, "както и разполагането на военната инфраструктура по нашите граници", противно на обещанията му, още от 1990 г.

Това е истина.

Датата 9 февруари 1990 г. ще бъде запомнена завинаги като "ден на позора", що се отнася до отношенията САЩ – НАТО – Русия. Това беше датата, на която държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър увери Михаил Горбачов по време на преговорите за обединението на Германия "2+4", че НАТО няма да напредне "нито един инч на Изток" към границите на Русия.

Нивото на измама, съдържащо се в това празно обещание е лесно различимо и днес, тъй като НАТО се разшири от времето на Студената война до 30 държави–членки и стигна до границите на Русия.

ще припомним, че по време на Втората световна война 27 милиона съветски граждани (16% от населението) загинаха, в сравнение с 418 000 американци (0,32% от населението).

След войната през 1947 г. САЩ сформираха военен съюз в Западна Европа – НАТО, на което СССР отговори по-късно със създаването на Варшавския договор. Но скоро НАТО започна да нарушава принципа на държавен суверенитет, заложен в член 2 от Хартата на ООН.

Когато Берлинската стена и Желязната завеса паднаха през 1989 г., започна разширяването на НАТО на територията на Германската демократична република, въпреки че се предвиждаше обединение с неутрализиране на ФРГ и ГДР. В крайна сметка Горбачов се съгласи с обединението на двете Германии при условие, че НАТО няма да се разширява на Изток.

Канцлерът на Западна Германия Хелмут Кол, неговият външен министър Ханс-Дитрих Геншер и френският президент Франсоа Митеран съвместно подкрепиха руската позиция – НАТО трябваше да се ангажира да няма по-нататъшна експанзия на Изток.

Уверението на американския държавен секретар Джеймс Бейкър "нито един инч на изток" относно разширяването на НАТО на срещат му с Горбачов на 9 февруари 1990 г. беше част от каскадата от уверения за съветската сигурност, дадени от западните лидери на Горбачов и на други съветски официални лица по време на процеса на обединение на Германия през 1990 г. и през 1991 г., според разсекретени чак сега американски, съветски, германски, британски и френски документи, публикувани от Националния архив за сигурност към университета "Джордж Вашингтон".

Документите показват, че много национални западни лидери са отхвърляли членството на Централна и Източна Европа в НАТО. Първите конкретни уверения на западните лидери относно НАТО започнаха на 31 януари 1990 г., когато западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер откри наддаването с голяма публична реч в Тутцинг, Бавария, за обединението на Германия. Посолството на САЩ в Бон информира Вашингтон, че Геншер е посочил ясно, "че промените в Източна Европа и процесът на обединение на Германия не трябва да водят до "накърняване на съветските интереси в областта на сигурността". Следователно НАТО трябва да изключи "разширяване" на Изток, т.е. преместването по-близо до съветските граници".

Депешата от Бон също отбелязваше предложението на Геншер да остави източногерманската територия, т.е. ГДР извън военните структури на НАТО дори в обединена Германия в НАТО.

Последната идея за специален статут на територията на ГДР беше кодифицирана в окончателния договор за обединение на Германия, подписан на 12 септември 1990 г. от външните министри на "2+4".

"Формулата на Тутцинг" веднага стана център на вълна от важни дипломатически дискусии през следващите дни, водещи до решаващата среща на 10 февруари 1990 г. в Москва между Кол и Горбачов, когато западногерманският лидер постигна съветското принципно съгласие за обединението на Германия в НАТО, и че НАТО няма да се разшири на Изток.

След това не веднъж, а три пъти Бейкър използва формулата "нито един инч на изток" с Горбачов на срещата на 9 февруари 1990 г. Бейкър увери Горбачов, че "нито президентът, нито аз възнамеряваме да извличаме някакви едностранни предимства от протичащите процеси" и че американците разбират, че "не само за Съветския съюз, но и за други европейски страни е важно да имат гаранция, че ако САЩ запазят присъствието си в Германия в рамките на НАТО, нито сантиметър от сегашната военна юрисдикция на НАТО няма да се разпростре в източна посока.

Бейкър го каза отново директно на Горбачов на 18 май 1990 г. в Москва, давайки на Горбачов своите "девет точки", които включват трансформацията на НАТО и запазване на неядрена Германия, и отчитане на интересите на съветската сигурност. Бейкър каза "Преди да кажа няколко думи за германския въпрос, искам да подчертая, че нашата политика не е насочена към отделяне на Източна Европа от Съветския съюз. Имахме такава политика преди. Но днес ние сме заинтересовани да изградим стабилна Европа и да го направим заедно с вас."

И френският лидер Франсоа Митеран в Москва на 25 май 1990 г. каза, че той лично е "за постепенното разпадане на военните блокове", и продължи каскадата от уверения, като каза, че западът трябва "да създаде условия за сигурност за вас, както и европейската сигурност като цяло".

На срещата на върха във Вашингтон на 31 май 1990 г. Буш направи всичко възможно, за да увери Горбачов, че Германия в НАТО никога няма да бъде насочена срещу СССР: "Повярвайте ми, ние не тласкаме Германия към обединение и не ние определяме темпото на този процес. И разбира се, ние нямаме никакво намерение, дори в мислите си, да навредим на Съветския съюз по никакъв начин. Ето защо ние говорим в полза на обединението на Германия в НАТО, без да пренебрегваме по-широкия контекст на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, като вземаме предвид традиционните икономически връзки между двете германски държави. Такъв модел, според нас, отговаря и на съветските интереси".

Тачър също се включи, след срещата на върха във Вашингтон, на срещата си с Горбачов в Лондон на 8 юни 1990 г. Тя каза на Горбачов: "Трябва да намерим начини да вдъхнем на Съветския съюз увереност, че сигурността му ще бъде гарантирана…" Още през март 1991 г., според дневника на британския посланик в Москва, британският министър-председател Джон Мейджър лично уверява Горбачов: "Ние не говорим за укрепване на НАТО". Впоследствие, когато съветският министър на отбраната маршал Дмитрий Язов попита Мейджър за интереса на източноевропейските лидери към членство в НАТО, британският лидер отговори: "Нищо подобно няма да се случи".

Когато руски депутати от Върховния съвет дойдоха в Брюксел, за да видят НАТО и да се срещнат с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер през юли 1991 г., Вьорнер каза на руснаците, че "Не трябва да позволяваме изолирането на СССР от европейската общност". Според руския меморандум за разговора "Вьорнер подчерта, че Съветът на НАТО и той са против разширяването на НАТО (13 от 16 членове на НАТО подкрепят тази гледна точка)".

Така Горбачов стигна до краха на Съветския съюз, уверен, че Западът не застрашава сигурността му и няма да разширява НАТО. Вместо това, разпадането на СССР и Борис Елцин щеше да получи повече уверения. Когато САЩ и ЕС/НАТО се опитаха да се разширят отново, този път с Украйна, Русия каза на Запада, че Украйна не може да влезе в НАТО, защото Русия знаеше, че планират да разположат противоракетната отбрана на САЩ на територията на Украйна. Тези ракети имат около пет минути полет до Москва, срещу което никоя страна на земята не може да се защити. Русия посочи, че конвенционалните бойни глави на противоракетната отбрана на САЩ са от тип, който може да бъде въоръжен с ядрена бойна глава. Тази промяна може да бъде извършена за около 90 минути и никой дори няма да разбере за нея. Това би поставило Москва в рамките на 5 минути от ядреното унищожение и Русия няма да го толерира.

Русия даде да се разбере, че гледа на влизането на Украйна в НАТО като на "екзистенциална заплаха" и ще използва военна мощ, за да го спре, ако трябва. Никой на Запад не го взе на сериозно. САЩ при Джо Байдън продължиха да настояват за влизане на Украйна в НАТО.

И всички бяха шокирани когато след предупреждението от 17 декември 2021 г. руските войски преминаха в Украйна на 24 февруари 2022 г. Чисто и просто руснаците трябваше да направят това. Това буквално е въпрос на оцеляване за Русия, като се има предвид огромното разширяване на НАТО по време на края на 1990-те и началото на 2000-те.

Междувременно след разпадането на СССР три неутрални държави се присъединиха към Европейския съюз – Австрия, Финландия и Швеция. ЕС и НАТО обаче са едно и също образувание. Съгласно Договора за Европейския съюз, изменен в Договора от Лисабон, НАТО е този, който осигурява отбраната на Европейския съюз, независимо дали неговите членове също са членове на НАТО. Де факто тези държави вече не са неутрални след присъединяването им към Европейския съюз.

През 1993 г. Европейският съвет в Копенхаген обяви, че страните от Централна и Източна Европа могат да се присъединят към Европейския съюз.

През 1997 г. срещата на върха на НАТО в Мадрид призова страните от бившия съветски блок да се присъединят към НАТО. След ГДР (1990 г.) в нарушение на обещанията, това бяха Чехия, Унгария и Полша – през 1999 г.; след това през 2004 г. – България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения; през 2009 г. – Албания и Хърватия; през 2017 г. – Черна гора, и отново през 2020 г. Северна Македония.

НАТО започна и преговори с Украйна и Грузия за присъединяване. Швеция и Финландия се отказаха от теоретичния си неутралитет и се присъединяват към НАТО.

Но това, което беше неприемливо през 1990 г., е още по-неприемливо и днес. Не е възможно ракетите на НАТО да са на няколко минути полет от Москва. Което е и грубо нарушение на устава на ООН.

Хартата на ООН беше договорена от 50 държави през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, дори преди съветските войски да превземат Берлин и да принудят нацисткия Райх да се капитулира. Хартата беше приета единодушно. Оттогава други 147 държави го подписаха, с което общият брой е 197.

Руското предложение от 17 декември 2021 г. за договаряне между САЩ и Русия за опазване на мира гласи в член 2, че: "Страните гарантират, че всички международни организации, военни съюзи и коалиции, в които участва поне една от страните, се придържат към принципите, съдържащи се в Устава на Организацията на обединените нации".

Поради причините, обяснени по-горе, това предполага трансформация на НАТО или неговото разпускане.

Същото предложение гласи в член 4, че бившите държави-членки на СССР не могат да се присъединят към НАТО. Това означава, че Естония, Латвия и Литва трябва да го напуснат и че нито Украйна, нито Грузия ще могат да се присъединят.

Член 7 от предложението на Русия предвижда забрана за разполагане на ядрени оръжия извън нейните граници. Това предполага незабавно изтегляне на атомните бомби, незаконно съхранявани, например, в Италия и Германия в нарушение на Договора за неразпространение на ядрени оръжия от 1968 г.

Освен това зачитането на Устава на ООН изисква и връщане към първоначалното функциониране на ООН и изоставяне на незаконните практики, в които тази организация беше ангажирана след разпадането на СССР, без да се отчитат интересите на националната сигурност на Русия и не само на нея.

Що се отнася до договора за обединяването на ФРГ и ГДР се оказа, че той е невалиден, защото ФРГ, както през 1990 г., така и днес, е несуверенна окупирана държава, т.е. без национален суверенитет и международна юридическа субективност. Което означава всякакви договори, подписвани от ФРГ - преди и след 1990 г. са... нищожни. И че със сегашните предложения на Москва може да се стигне до изтеглянето на ФРГ... от ГДР.

Това засега не беше забелязано, но ще се появи в близко време.

Кратко обяснение...

Не съществува никаква "Единна Европа". Тя е само средство за САЩ да съберат всички европейски страни в едно стадо и да ги подгонят накъдето си искат.

Окупацията на Европа започна веднага след откриването на втория фронт през 1944 г. Периодически се появяваше и информация за секретните договори, регламентиращи тази окупация.

През 2007 г. се появи книгата "Немската карта" на ексшефа на военното контраразузнаване на ФРГ Хелмут Комос. Той твърдеше, че съществува таен държавен договор от 21 май 1949 г., в който с графа "Строго секретно" са изложени основните ограничения, въведени от трите западни страни-победителки - САЩ, Англия и Франция, за суверенитета на ФРГ. С него всеки нов канцлер преди да положи клетва е длъжен да подпише в САЩ документ, получил названието "канцлер акт". Според Комос договорът ще действа чак до 2099 г., което означава, че ФРГ продължава да е окупирана държава, без национален суверенитет и международна юридическа субективност.

Тази информация беше потвърдена и от Егон Бар, в миналото съветник на Вили Брандт, канцлер на ФРГ от 1969 - 1974 г. През 2009 г. Бар сподели, че Брандт е трябвало да подпише унизителни документи, ограничаващи суверенитета на ФРГ. Брандт е направил това след като е разбрал, че подобни документи преди него са подписвали трима предишни канцлери на ФРГ.

Това означава, че ФРГ е полупроекторат на САЩ, които могат да извършват от територията на ФРГ всякакви действия, които счетат за "необходими".

Когато Барак Обама като президент на САЩ направи първото си пътуване в чужбина до базата Рамщейн в Германия и на 5 юни 2009 г. заяви: "Германия е една окупирана държава и ще остане такава".

Това означава, че и договорът "2 + 4" за обединяването на двете Германии е нищожен, както и последвалото разширяване на НАТО в ГДР, Източна Европа и т.н.

Поредното рязко изостряне на отношенията САЩ/НАТО - Русия започна през 2019 г. с излизането на Вашингтон от Договора за съкращаване на ракетите със средна и малка далечина.

Ще припомним, че САЩ при Буш -младши, излязоха едностранно от Договора за противоракетна отбрана от 1972 г. /ПРО/, който беше основата на стратегическото равновесие на планетата чрез заплахата за взаимно унищожение. Последва изграждането от САЩ на ПРО с антируска насоченост.

САЩ разположиха в Румъния и Полша наземни аналози на вертикалните установки за пуск на крилати ракети Tomahawk Mk-41.

Разбира се, САЩ могат да твърдят, че там няма никакви такива ракети, тъй като са специалисти по твърденията. Но това не променя същността на нещата, още повече, че наземните противоракетни комплекси Aegis Ashore в чиито състав влиза и системата за вертикален пуск е аналогична на универсалната установка Мк-41, можеща да пуска крилати ракети със средна далечина Tomahawk, както и с ядрени заряди.

През септември - ноември 2021 г. призраците от миналото започнаха да се връщат в Европа.

Първо САЩ разположиха многодомейнно-оперативна група в Германия, а след това отново активираха артилерийското командване, което беше въоръжено с прословутите балистични ракети със среден обсег на действие Pershing II с ядрени бойни глави по време на Студената войн.

Появата на многодомейнни оперативни бойни групи (Multi-Domain Task Force / MDTF) се свързва с установяването в американската армия на концепцията за "Multi-Domain Operations" (MDO) като основна концепция на войната, която замени предишната концепция за "Multi-Domain Battle". Тази концепция са основава на предпоставката, че американската армия трябва да е готова да се противопостави ефективно на нови методи за водене на воина в пет различни физически среди (домейни) - на земята, в морето, във въздуха, в космоса и в кибер пространството, и да може да извършва едновременно операции във всички тези домейни, тоест многодомейнни (многосферни) операции.

Това е развитие на концепцията за мрежово-центрична война, която предполагаше най-дълбока интеграция на бойни единици от всички видове въоръжени сили на САЩ (армия, военновъздушни сили, флот, морска пехота и други).

С анонсираното решение на САЩ да разположат ядрено оръжие в Европа, ситуацията на контингента става изключително тежка.

Евентуалното разполагане означава, че САЩ готвят на Европа участта на потенциален театър на ядрената воина с цел да бъде пренасочена част от ядрения потенциал на Русия от нанасяне на удар по територията на САЩ.

Така стигаме до сегашния момент.

САЩ играят руска рулетка с войната и мира. До Третата световна война е една крачка.

САЩ въртят барабана на револвера. Вдигат го към главата си и натискат. Няма изстрел. Зареждат пак. Пак няма. Засега САЩ имат жесток късмет, че все още не са се застреляли.

Рулетката е "руска" и Русия предупреждава: извади патрона, хвърли пистолета, внимавай какво правиш.

Но САЩ не слушат и продължават да натискат спусъка.

Това е новата война на САЩ, която е тотална война срещу Русия.

Едновременно това е последната битка за контрола над света. Това е финалната битка между Запада и Изтока. Всичко напомня формирането на фронтовете /с малки разлики/ в навечерието на Втората световна война.

За САЩ Украйна беше само началото. Главната им цел е Русия - нейното дестабилизиране, смяна на режима, подчинение.

Първият патрон в барабана беше внесеният в Конгреса на САЩ законопроект 758, който даде зелена светлина за "предотвратяване на агресията на Русия срещу Украйна, Грузия, Молдова" и т.н.

Това беше първата крачка към пряк сблъсък с Русия и напомня подобна резолюция от 1998 г. при президента Буш, която стана основание за нахлуването на САЩ в Ирак. По-просто - това е официалното разрешение за война с Русия.

И така, предложенията на Русия от 17 декември 2021 г. отразяваха законните опасения за сигурността на Русия.

Стратегическото търпение на Русия се изчерпи. Годините на безмилостно посегателство от страна на САЩ и НАТО към територията на Русия стигнаха до момента, в който Русия каза "Стоп, хайде обратно!".

Накратко, няма повече експанзия на Изток от ръководения от САЩ военен блок, и второ, обратно към границите от 1997 г.

Подкрепяният от НАТО нацизма и ционизма режим в Киев, който заплашва руския народ в Източна Украйна и националната сигурност на Русия, е последната капка, която преля.

Руснаците стигнаха до заключението, че само решителните действия от тяхна страна имат шанс да отрезвят Вашингтон от високомерието и да възстановят чувството за отговорност във Вашингтон, поне равно на чувството за отговорност, което поддържаше напрежението от студената война. Ако Вашингтон не успее да си върне чувството за отговорност, възможността за Армагедон отново ще надвисне над главите ни.

Русия достигна прага на нетърпимост към по-нататъшното американско двуличие и празни уверения. Ако не бъдат предоставени широкообхватни гаранции за сигурност, тогава следващият ход е Русия да постави някои още по-сериозни военни карти на масата, които поетапно демонстрира.

От друга страна е очевидно, че Партията на войната в САЩ, поне засега, преобладава.

Ясно е, че Партията на войната не оставя на Русия друга възможност освен да предприеме по-нататъшни едностранни действия, и те ще върнат лидерите на Запада обратно в реалния свят.

Но хората в правителството и армията на САЩ, са толкова невежи по отношение на историята, и толкова арогантни в погрешните си представи за руската армия, че никой от тях не е очаквал това да се случи. Всъщност се случва в момента в Украйна. Украйна губи и ще губи. Месечен цикъл. Точка. Всичко това, защото САЩ, ЕС и НАТО инсталират на властни позиции хора, които или не познават историята, или чиято дума не означава нищо. Подозирам - и двете са. Благодарение на тези хора половин милион украинци вече са мъртви. По-малък брой руснаци също са загинали. И за какво? НИЩО от това, трябваше да бъде. Ако бяхме уважили думата си, нищо от това нямаше да се случи.