Последните разкрития, че Лех Валенса е бил „Болек“ всъщност не бяха нови. Те се появиха още преди 20 години...

... Лех Валенса е бил „Болек“. Основателят на „Солидарност“, човекът, „унищожил комунизма“, заедно със своя сънародник Карол Войтила, е бил вербуван от полските служби за сигурност и в течение на 6 години е донасял срещу своите колеги от корабостроителницата „Ленин“ в Гданск под псевдонима „Болек“.

Отдавна в Полша не се беше появявала такава буря заради една книга. Ставаше дума за изданието преди 10 години на полския Институт за национална памет, в който се пазят архивите на Министерството на вътрешните работи и спецслужбите на социалистическа Полша.

Двама историци от института – Славомир Ценцкевич и Пьотр Гонтарчик, бяха събрали компромата за най-известния от живите поляци Лех Валенса.

Същността на книгата, основаваща се на архивни материали, беше много проста – Валенса е бил доносник на службите за сигурност „Болек“ на местно ниво.

„Държавна сигурност и Лех Валенса. Допълнение към биографията“ е обемиста книга, състояща се от 18 раздела и 400 страници. Изучавайки отчетните материали на специалните служби, авторите потвърждаваха факта на регистрация на Лех Валенса под номер 12535 в ІІІ отдел на Държавна сигурност в Гданск, като секретен сътрудник под псевдонима „Болек“ през периода 1970-1976 г.

В книгата са показани регистрационният картон на Лех Валенса с архивния номер „Болек“, докладите на оперативните работници на Държавна сигурност, както и преглед на архивния материал за Валенса, извършен от служител на ДС през 1978 г. В последния се сочи, че Валенса е „започнал да сътрудничи на органите за сигурност на 29.12.1970 г. като таен сътрудник „Болек“ на доброволни начала и е бил вербуван от ІІ отдел на Воеводската милия в Олщин.“

„Болек“ е бил активен, давал е „ценна информация за деструктивната дейност на някои от работниците“. Привеждат се записите на водещите офицери, от които се вижда, че на основата на тази информация са били заведени няколко дела, а „Болек“ е получил за своето старание 13 100 злоти и ги е приел охотно.

Авторите са намерили няколко доноса на „Болек“, които го показват като агент „проявяващ много собствена инициатива в разпознаването на източниците на опасност“. По този начин под наблюдението на ДС са се оказали 24 работници от корабостроителницата, много от които след това са били репресирани.

Отбелязва се, че като член на стачния комитет „Болек“ се е ползвал с доверието на колектива. И ако не е знаел фамилиите на „работниците, симпатизиращи на вражеската страна“ щателно ги е описвал с външни данни и местоживеене.

Сътрудничеството на „Болек“ започва да куца през 1974 г., когато ситуацията в „Ленин“ се стабилизира. Агентът обяснява, че в предприятието нищо не става“. Такава инертност довежда „Болек“ до изключване от действащата агентурна мрежа на 19 юни 1976 г.

„Никъде не е написано, че Валенса е „Болек“, беше казал преди години Валенса в разговор с журналисти. Тогава почти никой не знаеше какво искаше да каже. Но днес е ясно. Може би е вярвал, че документите за неговата личност в архивите на МВР няма да излязат на светло. Но още през 90-те години историците бяха в състояние да определят личността с псевдонима „Болек“. Тогава се появи и тезата, че през 1970-1976 г. в Гданск са действали няколко десетки тайни сътрудници с псевдонима „Болек“. „Само в Гданск агентите с псевдонима „Болек“ са били 56. Взели са малко документи от различни досиета и са направили от мен 57-ят. Просто и ясно“ – каза Валенса.

Но авторите на книгата са направили анализ на агентурната мрежа в Гданск през този период и са разбрали, че тогава е имало само четирима агенти „Болек“, от които само един с номер 12535 е работил в Гданската корабостроителница. Останалите трима агенти, описани като „Болек“ не са имали нищо общо със завода и даже не са живеели в Гданск.

По време на своето сътрудничество „Болек“ е имал трима водещи офицери. Вербуван е от ДС веднага след декемврийските събития през 1970 г. На „Болек“ са поставили задачи с инцидентен характер, в превантивната дейност срещу лица, които от януари 1971 г. са организирали митинги и стачки в гданския „Ленин“.

Водещите офицери са обърнали внимание на точността, с която се е явявал на определеното място за срещи. Стараел се е да изпълнява поставените задачи даже когато е бил болен.

И така „Болек“, доносникът на градско равнище, стана унищожителят на комунизма“.

Първото и до днес е отричано от Валенса, във второто, самият той е все по-малко сигурен.