Започва четвъртият месец от геноцида в Газа. Такова престъпление, пропорционално към населението, светът не познава. В ден 90-и от конфликта Израел-Хамас броят на жертвите сред цивилните палестинци е потресаващ. 40 000 са загинали, включително изчезналите и предполагаемите загинали под развалините на бомбардираните сгради. 12 000 от загиналите са деца. Освен загиналите има потвърдени ранени от 60 000. От населението на Газа, което беше 2,3 милиона в началото на военните действия, 1 840 000 сега са "изселени".

От жилищните единици в Газа 75 000 единици сега са унищожени. Други 200 000 жилищни единици са частично разрушени.

От училищата в Газа 300 са повредени.

От търговските или промишлени сгради в Газа (магазини, складове, фабрики), 1500 са напълно унищожени.

От молитвените домове в Газа 150 джамии и 5 църкви са повредени или унищожени.

От болниците и клиниките в Газа 145 са били мишена на Израел и са или частично повредени, или напълно унищожени.

От медиите 180 офиса или студия на медии са повредени или унищожени и 85 журналисти са убити.

Това, което се случва в момента, не е "самозащита", а масово избиване на цял народ. Не се заблуждавайте, това е най-голямото пропорционално престъпление може би въобще в историята.

***

Целта на Хазарската мафия е изграждане на Голям (Велик) Израел в Близкия Изток, и на Хазария (Нов Йерусалим) в Украйна.

Отново ще припомним, че още през 1996 г. родените в САЩ ционисти, въртящи се около Пол Улфовиц, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Ричард Пърл, създадоха нов мозъчен тръст, наречен "Проектът за нов американски век". Принципната цел на мозъчния тръст в крайна сметка беше създаването на нов "момент на Пърл Харбър", който би оправдал нова ера на войни за смяна на режимите в Близкия изток.

По-второстепенна, но също толкова важна част от тази формула включваше господството на "Велик/Голям Израел".

По-рано – през 1993 г., започна подготовката за войната в Украйна и се появи идеята за Хазария.

След убийството на Ицхак Рабин дойде новият режим на премиера Бенямин Нетаняху (т.е. полско-литовския еврей Милейковски).

Ричард Пърл написа доклада Clean Break /"Чист пробив: Стратегия за осигуряване на царството"/, който очерта поредицата от цели, които ще управляват стратегическата визия на Вашингтон и Тел Авив за следващите две десетилетия. Той призова преди всичко за: анулиране на основите за споразуменията от Осло, които заплашваха да доведат до мирен климат чрез икономическо сътрудничество в Близкия Изток с решение за две държави в Палестина, стартиране на нова доктрина за "право на преследване", оправдаваща въоръжените нахлувания в палестинските територии, убеждаване на САЩ да свалят режима на Саддам Хюсеин в Ирак, въоръжени нахлувания в Ливан и възможни удари срещу Сирия и Иран.

През 2007 г. генерал Уесли Кларк добави още подробности към тази неоконсервативна програма, когато разкри съдържанието на дискусия, която имаше с Улфовиц и Ръмсфелд 10 дни след тероризма в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Кларк заяви, че му е казано за планирани нахлувания в седем държави, които ще се осъществят в рамките на пет години… а именно: "Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Сомалия, Судан и Иран".

Правенето на рационален анализ на мотивите за тази динамика е голяма трудност за всеки геополитически коментатор, свикнал да мисли в що-годе приемливи термини. Но в този случай рационалният подход е заразен от огромни дози самозаблуден хегемонизъм, фанатичен имперски фанатизъм и есхатология на "Последните времена" с месиански привкус (приемащ както християнски, така и еврейски форми).

Нетаняху и неговите поддръжници неоконсерваторите в САЩ и Великобритания подкрепят амбицията на Израел да провокира огромна регионална война – от една страна, като същевременно вярват, че може би ще успеят да използват Израел като клин, за да разстроят изгражданите от Русия и Китай коридори за развитие (BRI, съкращение от инициативата "Един пояс, един път" и международен транспортен коридор Север-Юг) – от друга страна.

Тези евразийски коридори за развитие се разглеждат като екзистенциална заплаха за колективния Запад, тъй като осигуряват основата за жизнеспособността на нова икономическа архитектура на дългосрочно планиране и взаимно сътрудничество. Ролята, която се очаква да играе Израел в дневния ред срещу "Един пояс, един път" е да приеме формата на три големи проекта в рамките на тази игра "Кула от слонова кост" на създателите на сценария в стила "Ранд".

Това са:

• 1) Ръководеният от САЩ "Икономически коридор Индия – Близък Изток (IMEEC), обявен на G20 на 15 октомври 2023 г. в Индия, който предвижда обширна мрежа от железници и пътища, простиращи се от Индия през ОАЕ, Саудитска Арабия, Израел и Европа. Тази предложена обширна мрежа от железопътни линии, тръбопроводи, коридори за корабоплаване, пристанища и кабели за данни ще заобиколи Турция и ще подкопае Средния и планирания Южен коридори на "Един пояс, един път" на Китай.
• 2) Възраждането на канала "Давид Бен Гурион", който беше предложен за първи път от американски инженери през 1963 г. Този план изисква използването на 520 ядрени взрива, за да прорежат близо 260 км канал от Червено море до Средиземно море, заобикаляйки стратегическия Суецки канал.
• 3) Експлоатацията на огромни офшорни залежи на петрол и природен газ, открити край бреговете на Газа между 1999 г. и днес, което ще направи Израел основен петролен център в света с мащаба на водещите държави от ОПЕК. Като се има предвид дългият и жалък списък на други подобни планове на САЩ, които се разпаднаха в рамките на секунди след зачеването, още сега може да се каже, че и IMEEC е обречен, създаден за геополитически мокри мечти, неспособни да различат реалността от фантазията. Западът не само няма финансови средства да инвестира в такива дългосрочни проекти като IMEEC, но също така е загубил инженерните умения, необходими за изграждането на такъв мегапроект.

За перспективите за възраждането на канала "Давид Бен Гурион", който се превърна в интернет сензация през последните седмици, въпреки че пишем за него от 10 години, трябва да се изяснят няколко заблуди. То беше предложено за първи път от инженери в Министерството на енергетиката на САЩ през 1963 г. (и веднага засекретен до 1993 г. Досега няма доказателства, че са се провеждали дискусии за съживяване на този проект от десетилетия. Много коментатори твърдят, че проектът предвижда "хвърляне на стотици ядрени бомби върху Газа" (което предполага, че израелските заплахи за ядрено бомбардиране на Газа са прикритие за изграждането на този канал), въпреки че действителното инженерно проучване изисква специално проектирани ядрени детонации, които използват геометрия на насочен взрив, напълно различни от детонациите на тротил при тунелирането (макар и по-мощни с много величини). Простото "пускане на бомби" върху пустиня никога не би проработило, а необходимите инженерни умения, разходи и много години строителство правят този проект толкова нереализуем, колкото и IMEEC. По-вероятно фанатиците на "Великия Израел" просто искат да поемат контрола над Суецкия канал (след като може да бъде провокирана война с Египет).

Големият бандитизъм с кражбата на енергия в офшорните зони на Газа в Източното Средиземноморие е много по-стратегическо и осъществимо и придоби допълнителна привлекателност за отчаяна Европа, откъсната от руското гориво, след санкциите на Запада заради специалната военна операция на Русия, започната през февруари 2022 г. Ако бъдат разработени, тези офшорни ресурси могат да превърнат Израел в световен енергиен център, а "Велик Израел" в нова империя, която, според оценките на САЩ от 2010 г., представлява над "1,7 милиарда барела възстановим петрол и средно 122 трилиона кубически фута възстановим газ" на стойност над 453 милиарда долара. Това огромно находище край бреговете на Газа (следователно е законна собственост на хората от Газа) е открито за първи път през 1999 г., когато компания, наречена British Gas откри залежи от приблизително един трилион куб. фута природен газ на 19 мили от бреговете на Газа. Последваха споразумения за разработване на този проект на стойност 1,2 милиарда долара. Въпреки че Ясер Арафат изрази интерес към разработката на тези ресурси преди две десетилетия, Израел блокира Палестинския инвестиционен фонд (фондът, отговорен за извършването на разработката), използвайки аргумента, че "финансирането може да бъде използвано за подкрепа на тероризма". Когато Хамас спечели в Газа през 2007 г., усилията на Израел да блокира финансирането на морския залеж в Газа се увеличиха значително. Това е може би причината победата на Хамас през 2007 г. да бъде отпразнувана и от шефа на израелското разузнаване Амос Ядлин, който телеграфира на американския посланик Ричард Джоунс, че ще бъде "щастлив", ако Хамас състави правителство, защото "тогава армията може да се справи с Газа като с враждебна държава". Коментарите на Ядлин бяха повторени през 2019 г. от самия Нетаняху, който каза пред членовете на Ликуд Кнесет: "Всеки, който иска да осуети създаването на палестинска държава, трябва да подкрепи укрепването на Хамас и прехвърлянето на пари към Хамас… Това е част от нашата стратегия – да изолираме палестинците в Газа от палестинците на Западния бряг.

Когато през 2010-2011 г. консорциум от израелски, американски и австралийски енергийни компании откри още повече находища на нефт и природен газ в левантския басейн "край бреговете на Израел", западното Средиземноморие се превърна в потенциален глобален game changer. Бившият израелски министър на енергетиката Карине ел Харар описа амбицията на Израел да се превърне в глобален енергиен център след подписването на меморандум за разбирателство от 2022 г. с Египет, обещаващ да разработи газовите находища: "Това е исторически момент, в който малката държава Израел се превръща във важен играч на световния енергиен пазар. Меморандумът за разбирателство ще позволи на Израел за първи път да изнася израелски природен газ за Европа и е още по-впечатляващо, като се има предвид значителният набор от споразумения, които подписахме през последната година, които позиционират Израел и израелските енергийни и водни сектори като ключов глобален играч."

Ако Израел желае да има пълен контрол върху морските запаси от нефт/газ в Газа, той може да постигне целта си само ако законните собственици и бенефициенти, живеещи в Газа, изчезнат.

На 13 октомври 2023 г. изтече политически документ, съставен от Министерството на разузнаването на Израел. Той препоръчва "насилствено и постоянно прехвърляне на 2,2 милиона палестински жители на ивицата Газа на Синайския полуостров в Египет".

Подкрепата на САЩ за изхвърлянето на жителите на Газа в Синайския полуостров започна буквално минути след 7 октомври.

Решението да се игнорира реалността е върхът на некомпетентност, която заплашва да излезе далеч извън регионална война и да се превърне в глобален термоядрен пожар по-бързо, отколкото мнозина си представят. Светът ще бъде изправен пред преживяване, което ще накара Тъмната епоха от 14-ти век да изглежда като дребно хълцане в световната история.