На 7 декември 2023 г. Генералният секретар на ООН Гутиереш се позова на най-мощния дипломатически инструмент, член 99 на ООН, който нарежда свикване на заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да се справи със ситуацията в Ивицата Газа, която шефът на ООН нарича "заплаха за международния мир и сигурност".

Член 99 не е бил използван от 1989 г.

В писмо до Съвета за сигурност на ООН Гутиереш се позовава на член 99 от Хартата на ООН, който гласи, че "генералният секретар може да доведе до вниманието на Съвета за сигурност всеки въпрос, който според него може да застраши поддържането на международния мир и сигурност".

Това е първият път, когато Гутиереш се позовава на чл. 99, откакто пое функцията на генерален секретар на ООН на 1 януари 2017 г. В писмото Гутиереш призовава Съвета за сигурност да окаже натиск за предотвратяване на хуманитарна катастрофа и призовава за обявяване на хуманитарно примирие в Газа.

По същото време и до момента, в който приключваме този анализ, ситуацията в Газа бележи нова ескалация.

Според нов доклад на ООН комбинираната експлозивна мощ, отприщена от Израел в Газа от 7 октомври насам, вече надвишава тази на атомната бомба, хвърлена над Хирошима от САЩ в края на Втората световна война. Броят на убитите палестинци вече е по-висок от броя след няколко години американски удари по Афганистан и Ирак.

Израел използва за ударите по Газа високоточно оръжие, предадено му от САЩ. Става дума за коригираните авиационни бомби JDAM, които могат да носят "различни заряди".

Още от началото на операция "7 октомври" в допълнение към геноцида и етническото прочистване в Газа, ционисткият режим прибягна до ядрен шантаж срещу палестинците.

Изявлението беше направено от израелския министър на наследството Амихай Елияху, който заяви, че ядрена атака срещу Ивицата Газа "е една от възможностите", които Израел може да използва във "войната срещу Хамас".

Арабските страни реагираха остро. Говорители на ОАЕ заявиха: "Тези изявления представляват нарушение на международното право, както и подбуждане към извършване на тежки престъпления на международното хуманитарно право и извършване на геноцид".

В същия смисъл генералният секретар на Арабската лига Ахмед Абул Гейт заяви: "Израел притежава ядрени оръжия, което е публична тайна…".

Всъщност Елияху не е единственият представител в Тел Авив, който мисли за тази "възможност" за Газа. Възможно е истинско намерение зад отстраняването му да е опит да го накара да млъкне – не защото е казал "лъжа", а защото е казал нещо, което не трябва да се казва. С други думи, няма реални гаранции, че израелците не обмислят "ядрената възможност" срещу Газа.

От стратегическа гледна точка няма смисъл да се говори за ядрени оръжия в регионален конфликт, протичащ в толкова тесни териториални граници. Радиоактивното замърсяване няма да бъде ограничено до Газа, но ще достигне и територията на Израел. За съжаление такава рационалност в решенията на ционисткия режим няма. Режимът е в паника и се спасява. Процесът на вземане на решения не се основава на стратегически изчисления, което прави ситуацията непредсказуема и много тревожна. Така че на практика, независимо дали Израел вече обмисля използването на ядрени оръжия или не, много е възможно скоро да има това "искане" от страна на най-радикалните ционистки среди.

Всъщност ядрените оръжия на Израел са основната причина за конфликта в Близкия Изток.

Първият комитет на Общото събрание на организацията на обединените нации (ООН) отново призова Израел да се отърве от ядрените оръжия. Страната е призована да прехвърли ядрените си съоръжения на Международната агенция за атомна енергия /МАГАТЕ/. Той е насочен основно срещу Израел, който се смята за една от деветте държави с ядрени оръжия. Трябва да се отбележи, че самият Израел никога не е признавал, че притежава такова оръжие. В резолюцията се отбелязва, че Израел е единствената страна в Близкия Изток и една от малкото сред 193-те държави-членки на ООН, които не са подписали Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Първият комитет на Общото събрание на ООН също одобри със 170 гласа призив за безядрена зона в Близкия Изток. Израел беше единствената страна, която се противопостави.

Така Израел отново попада в категорията на престъпленията срещу човечеството.

Става дума преди всичко за израелският сенчест и измамен ядрен арсенал Израел притежава ядрени оръжия, въпреки че нито признава, нито отрича съществуването на ядрен арсенал. Израел не е страна по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) и не е приел правилата на МАГАТЕ за основните си ядрени дейности.

точният брой на бойните ядрени глави на Израел, не е известен, но се смята, че техният брой е между 200 и 500 термоядрени оръжия и система за доставка.

Израел измести Великобритания като пета ядрена сила в света и в момента може да съперничи на Франция и Китай по размера и сложността на своя ядрен арсенал. Въпреки че е джудже от ядрените арсенали на САЩ и Русия, всеки от които притежава над 10 000 ядрени оръжия, Израел все пак е ядрена сила.

Каквото и да е числото, няма съмнение, че ядрените оръжия на Израел са налични и в голяма степен предназначени за "водене на война" в близкия Изток.

Основен елемент от ядрения арсенал на Израел са "неутронните бомби", миниатюрни термоядрени бомби, предназначени да максимизират смъртоносната гама радиация, като същевременно минимизират ефектите от взрива и дългосрочната радиация – по същество предназначени да убиват хора, като ги оставят непокътната собствеността.

Оръжията включват балистични ракети и бомбардировачи, способни да достигнат Москва… Самите бомби варират по размер, от "разрушители на градове", по-големи от бомбата в Хирошима, до мини тактически бомби.

Това е основна дестабилизираща динамика, движеща надпреварата във въоръжаването в Близкия изток, и ще принуди държавите в региона всяка да търси своя собствена "възпираща сила". Второ, това ще разкрива гротескния двоен стандарт, според който САЩ и Европа осъждат Ирак, Иран и Сирия за разработването на оръжия за масово унищожение, като в същото време защитават и подкрепят главния виновник. И накрая, Израел без ядрени оръжия ще направи Близкия Изток без ядрени оръжия и всеобхватното регионално мирно споразумение много по-вероятни. Без това едва ли ще има смислено решение на арабско-израелския конфликт.

Дали израелските ядрени оръжия са блъф или реалност? Най-накрая започнаха да се задават правилните въпроси. Защото мистериозното изказване на премиера Голда Меир по време на арабско-израелската война от 1973 г. беше достатъчно ясно: "първо, ние нямаме ядрени оръжия, и второ, ако се наложи, ще ги използваме". Оттогава това се превърна в общоприето схващане, че Тел Авив има ядрено оръжие. Почти веднага след появата си на политическата карта Израел обяви програма за "мирен атом". Няколко пъти беше повторено, че не се предвижда създаване на ядрени оръжия и колкото по-често официалните лица казваха това, толкова по-силно се засилваше подозрението, че лъжите на Тел Авив са сред най-добрите в света. Твърде много признаци сочеха към разработването на специфични технологии за бойни единици и превозни средства за доставка.

Израелската комисия за атомна енергия (IAEC), ставаща все по-затворена, само потвърди опасенията.

IAEC е основана през 1952 г., но се развиваше успоредно с американската ядрена програма още от 1945 г. Три години по-късно САЩ и Израел сключиха споразумение за изграждането на атомна електроцентрала.

Проектът се наричаше "Център за ядрени изследвания Нахал Сорек". Реактор с мощност 5 MW се строеше близо до градовете Явне и Палмахим, и се превърна в най-чувствителното съоръжение в света. След няколко объркани въпроса в ООН, Тел Авив съобщи, че Нахал Сорек се фокусира върху изследване на изотопи за медицински и научни проекти и въобще …"оставете ме на мира, ние трупаме практически опит в експлоатацията на атомни електроцентрали" и не всичко върви гладко с реактора. От Великобритания, през 1962 г. съобщиха, че в град Димона, при драконовски предпазни мерки, се строи втори ядрен изследователски център за военни цели. Смутените французи казаха: нашият експериментален тежководен реактор с мощност 28 MW ще стои там. Две години по-късно той действително стартира. Това, което изглеждаше вярно, беше, че и двата реактора (американският и френският) бяха проектирани да произвеждат оръжеен плутоний. Но от 1968 г. евреите отказват международни проверки и адреналинът скочи след изявлението на Голда Меир през 1973 г., а след това целият свят беше разтърсен след мистериозен инцидент край островите Принц Едуард в Индийския океан. Там няколко научни станции регистрираха мощна експлозия и ярка светкавица, подобно на въздушен тест на ядрено оръжие с малка мощност. Израел или ЮАР? Или заедно?

След това се появи смътната история с учен от ядрения център в Димона, мароканецът Мордехай Вануну, който избяга от Израел и започна да се пазари с английската преса за наличните доказателства за военната ядрена програма на Тел Авив. Той предостави няколко десетки снимки за справка и даде куп интервюта. Но МОССАД го хвана с красиво израелско момиче и го отвлече, хвърляйки го за 18 години в затвора по обвинения в държавна измяна. Не беше известно къде е отишъл "пакетът от доказателства".

Колко бойни глави биха могли да произведат? Не повече от двеста, въз основа на наличния капацитет. А вонените анализатори вярваха, че сто и половина единици тактически ядрени оръжия биха били достатъчни, за да сдържат арабите и персите. Но фактите за присъствие/отсъствие така и не се появиха.

Единственият убедителен аргумент за наличието на тактическо ядрено оръжие в Израел са редовните (от средата на 90-те години) учения на т. нар. "триада".

Става дума преди всичко за балистичните ракети. "Джерихо-3" (Jericho). Продуктите са изключително секретни, не можете да прочетете нищо за тях в отворени източници. Според изтичане на информация става дума за ракети земя-земя със среден обсег (5500 километра) с бойна глава от хиляда килограма.

Това се отнася и за няколко дизелово-електрически подводници от клас Dolphin, закупени от Израел от Германия в началото на 2000-те години. И тук има мистерия – торпедните апарати дали са 650 мм или 533 мм. Или модернизирана за неизвестна израелска модификация на противокорабната ракета Harpoon с ядрена бойна глава. Или може би базирана в морето балистична ракета с малък обсег до 300 километра.

Но редовно се провеждат учения на наземни комплекси с "Дерихо-3", подводници и ескорт с участието на специални ескадрили или многоцелеви изтребители F-15I и F-16D с патрулиране/дозареждане във въздуха.

Преди това в Средиземно море тази "триада" удряше цели далеч от любопитни очи, самолети летяха, за да хвърлят няколко големи свободно падащи бомби, а наскоро започнаха да изстрелват модернизирани противокорабни ракети "Габриел-2". Дали имат "специална бойна глава" или не, отново е въпросителна. Но естеството на учението с неговите строго секретни протоколи, ясно показва наличието на нещо много мощно. Или сме изправени пред много скъпа за бюджета измама.

Друго косвено доказателство за наличието на израелски ядрени оръжия е безумната и трескава работа на Тел Авив за създаване на ракетни носители. Не се оправдава с нищо друго освен с адаптирането на "специални бойни глави". Става дума за маниакалното упорство при придобиване на лицензи за производство на френски оперативно-тактически ракети MD-660. И тогава се случи огромен скандал, който едва не завърши с прекъсване на дипломатическите отношения.

Както се оказа… израелците преработиха тези носители и създадоха свои "собствени" ракети: оперативно-тактическите "Луз" и със среден обсег "Джерихо". Може ли Израел да използва ядрено оръжие? От десетилетия центърът в Димона произвежда оръжеен плутоний от естествен уран за израелските ядрени и по-късно термоядрени оръжия. Може ли да възникне ситуация, в която Израел да ги използва? Разбира се, че може. В противен случай Тел Авив нямаше да харчи пари за пълноценна ядрена триада. Която, даже Англия и Франция например нямат, но израелците и още три нации в света - американци, руснаци и китайци, имат.

Официалната позиция на Израел по въпроса за ядрените му оръжия не е нито да отрича, нито да потвърждава. Въпреки това, всъщност, самият факт на неговото съществуване е добре известен.

Но да се върнем на оръжията. Какъв ядрен арсенал има Израел?

Тук няма точни цифри. Има оценки, базирани както на възможностите на реактора Димона, той може лесно да осигури суровини за три плутониеви ядрени бойни глави годишно, така и на военните нужди на Израел. Предвид спецификата на региона, едва ли има по-малко от 150 бойни глави (по-малък брой няма да е достатъчен срещу многобройните му недоброжелатели), а предвид реакторните му възможности едва ли ще има повече от 200. Тел Авив има пълноценна триада. Първата му част са наземните междуконтинентални многостепенни балистични ракети с твърдо гориво "Джерихо-3" (балистично те имат гарантиран обсег на действие над 10 000 километра), както и наземните и също твърдогоривни ракети с по-малък обсег "Джерихо-2". И двете са във военната база Сдот Миха. Ракетните установки са защитени главно от дълбочината на тяхното поставяне в местните скали.

Възможностите на израелските носители на ядрени оръжия често се илюстрират с два кръга. По-малката, с радиус 1500 километра, показва възможностите на крилатите ракети, по-голямата – възможностите на балистичните ракети.

Освен това Израел разполага с няколко свободнопадащи ядрени бомби за F-15 и F-16. Поради презареждане във въздуха, те имат голям обсег – Тел Авив трябваше да бомбардира с тях цели в Тунис.

Военноморската част на триадата е пет германски подводници Dolphin, всяка от които носи поне пет крилати ракети Popeye, изстрелвани от подводници, които могат да носят 200 килотона ядрени бойни глави. Обсегът на ракетата е най-малко 1500 километра.

Какво може да принуди Тел Авив да използва своя арсенал?

На пръв поглед изглежда, че шансовете Израел да използва ядрено оръжие са нулеви.

Има една причина и тя е банална: числата. Населението на потенциалните врагове на Израел – това са Сирия, Ливан, Египет, Палестина, Йордания, Ирак и Иран – е 270 милиона души. Общият им мобилизационен контингент е до 20 милиона души. Ако ислямските страни от Близкия Изток бяха обединени, с организирани действия те биха могли да победят израелците с численост. В края на краищата, израелците са само девет милиона, а ако без арабите, около седем. Дори като се вземат предвид жените, израелците няма да могат да наемат повече от три милиона в армията.

Очевидно е, че Израел, срещу когото армиите на тези страни ще действат едновременно, няма да може да се справи: колкото и да мобилизирате, врагът винаги ще е няколко пъти повече. В този момент използването на ядрено оръжие е неизбежно. Можете доста точно да посочите момента, в който вероятността за това ще се доближи до сто процента. Ако Тел Авив загуби подкрепата на САЩ и Ирак даде на Иран сухопътен коридор за война с Израел и Иран проведе обща мобилизация, възможностите на Израел да води война с конвенционални оръжия очевидно ще станат недостатъчни. В този момент ще дойде времето за "оръжието на Страшния съд", както Обетованата земя обикновено нарича тази част от своите оръжия.

Колко реалистичен е подобен сценарий? Самите САЩ не могат да откажат подкрепата си за Израел - тяхното лоби е твърде силно там. Има обаче един нюанс – САЩ днес изпитват трудности с въоръжените си сили. Бягството им от Афганистан показа дори на най-заклетите почитатели на Вашингтон в Близкия Изток, че защитата му е, да кажем, умерено силна. Ако ислямските страни, споменати по-горе, искат да създадат коалиция, способността на Вашингтон да й повлияе неядрено , е близо до нула. Да, той може да изпрати там самолетоносачи, самолети ще се опитат да изстрелят крилати ракети или дори (върху Египет) планиращи бомби. Но броят на крилатите ракети, с които разполагат САЩ не е неограничен. А възможностите за използване на планиращи бомби срещу страни с модерна противовъздушна отбрана са ограничени (започвайки с "Бук-М3"). САЩ може да не рискуват да изпращат сухопътни части. Но те няма да имат благоприятни условия за наземни битки и в този случай големите загуби са почти неизбежни. Бомбардирането само по себе си не може да победи решителен враг – КНДР, Виетнам и така нататък, показаха това преди много време.

След специалната операция в Украйна към това беше добавен още един фактор. Западните страни изпратиха различни оръжия на противниците на Русия на бойното поле – MLRS, крилати ракети, танкове, самолети, противовъздушна отбрана. Но без особен ефект. Така, дори при формалното присъствие на американска подкрепа, Израел ще е изключително далеч от сигурността. Израел ще бъде на ръба на военна катастрофа и ще използва ядрено оръжие. Близкият Изток ще се превърне в зона на ядрена трагедия с перспектива да ескалира в глобална ядрена война.

Има и други важни неща.

Израел не е подписал Договора за неразпространение на ядрените оръжия, нито каквито и да било други договори, като например Договора за всеобща забрана на ядрените опити.

Ще припомним, че само преди месец руската Дума отмени ратификацията на Договора за всеобща забрана на ядрените опити. Какво е значението на този договор и какво означава отказът да се ратифицира, си струва да помислим след изучаване на историята от приемането на този документ. Преди всичко има два договора. Първият се нарича "Договор за забрана на опитите на ядрени оръжия в атмосферата, космоса и под вода". Той се нарича "Московски договор", според мястото на подписване.

Този документ беше подписан на 5 август 1963 г. в Москва. Страните по споразумението, т.е. инициаторите, бяха СССР, САЩ и Великобритания. Договорът влезе в сила на 10 октомври 1963 г. и беше открит за подписване от други страни на 8 август 1963 г. в Москва, Вашингтон и Лондон. В момента 131 държави са страни по Договора. Но подписването на Договора е само половината от битката, най-важните документи подлежат на задължителна ратификация, тоест одобрение на най-високо законодателно и изпълнително ниво в подписалата държава. Тоест, за да влезе договорът в сила, е необходимо одобрението на парламента да стане закон. Парламентът, като представител на избирателите, гласува за ратификацията на договора и по този начин потвърждава, че държавата се задължава да спазва разпоредбите на този договор. Фактът на ратификацията се формализира със специален документ, наречен инструмент за ратификация. Страните или обменят ратификационни инструменти, или, в случай на голям брой страни, депозират ратификационните инструменти при депозитаря, който може да бъде една от подписалите страни или трета страна. В Московския договор депозитари стават СССР, САЩ и Великобритания. Страните, присъединили се към Договора, прехвърлиха своите ратификационни инструменти съответно в Москва, Вашингтон или Лондон.

Тук има още един момент. Тъй като присъединяването към подобен тип договор е процес на два етапа, естествено може да има държави, които са го подписали, но не са го ратифицирали. Московският договор например не беше подписан от Китай, Франция, двете Кореи и Израел. И по този начин Договорът по принцип беше донякъде дефектен, тъй като какъв беше смисълът от това, че някои от страните, които първоначално се стремяха да притежават ядрено оръжие, дори не планираха да го подпишат.

И тогава влезе в действие Договорът за всеобща забрана на ядрените опити – многостранен международен договор, насочен към забрана на тестовите експлозии на ядрени оръжия и всякакви други ядрени експлозии за граждански или военни цели навсякъде. Договорът вече не беше иницииран от отделни държави. Договорът беше приет от 50-ата сесия на Общото събрание на ООН на 10 септември 1996 г. и беше открит за подписване на 24 септември 1996 г. Този договор беше много по-обмислен документ, тъй като едно от неговите приложения ясно дефинира списък от 44 държави, които могат да си позволят ядрени оръжия и атомна енергия. Така за 2023 г. Договорът е подписан от 187 държави и ратифициран от 178 от тях. Но въпросът не е кой е подписал, и кой не го е подписал. По-горе беше посочено, че едно от условията за влизане в сила на Договора е задължителното подписване и задължителна ратификация на Договора от всяка от 44-те държави, изброени в Приложение № 2. Списъкът не е изваден от нищото, списъкът от 44 държави е съставен от МАГАТЕ, а критерият за включване в списъка е наличието на действащи ядрени реактори на територията на тези страни към момента на съставяне на Договора досега. Тоест всичко е прозрачно: ако има ядрен реактор, има възможност да се получи оръжеен плутоний, което означава, че теоретично е възможно да се създадат ядрени оръжия. Всъщност много страни направиха точно това.

И така, 44 държави, които са имали реактори по време на създаването му, само три не са го подписали – Индия, Пакистан и КНДР. Тоест, не е спазено първото изискване за влизане в сила на Договора. 41 от 44 държави го подписаха.

По-нататък. Следва ратификация. И още по-малко са ратифицирали Договора – 36 от 44 държави. Към неподписалите се присъединиха и САЩ, Китай, Израел, Иран и Египет.

ООН не се отказа и на 6 декември 2006 г. Общото събрание прие резолюция, в която се подчертава необходимостта от бързо подписване и ратификация на Договора. За резолюцията гласуваха 172 държави, две бяха против – КНДР и САЩ. По принцип Договорът за всеобща забрана на ядрените опити не влезе в сила, което означава, че на практика си остана фикция. Но много държави, които все още спазваха условията на предишния договор, не извършиха тестове. Включително САЩ. Там не са провеждани тестове от 1992 г.

Същото направиха и в Русия. Няма значение дали става въпрос за джентълменско споразумение или добросъвестно изпълнение на Московския договор, важното е, че страните са спазили условията на Договора, което всъщност го прави такъв. Тук ще оставим настрана политиката на САЩ по отношение на Договора, те не скриха, че няма да го ратифицират. Какво може да спечели Русия от напускането на Договора? Оказва се, че не е възможно да отмените подписа, но можете да отмените ратификацията. Русия ще остане страна по договора, но по същество страна по договор, който не е влязъл в сила.

Между 1949 г. и 1990 г. Съветският съюз е извършил 715 ядрени опита, използвайки 969 ядрени устройства. Отделно от този брой 124 теста са извършени за мирни цели. Повечето от изпитанията в СССР са извършени на ядрения полигон Семипалатинск и на ядрения полигон на архипелага Новая Земля. На 30 октомври 1961 г. на полигон № 6 на Новая Земля беше взривена най-мощната водородна бомба в историята – 58-мегатонна Цар Бомба. Сеизмичната вълна в резултат на експлозията обиколи земното кълбо три пъти и звуковата вълна достигна остров Диксън на разстояние около 800 километра от точката, където е била взривена бомбата. На полигона в Семипалатинск на 11 октомври 1961 г. за първи път беше извършена подземна ядрена експлозия. Трябва да се каже, че когато две години по-късно, през октомври 1963 г., влезе в сила гореспоменатия Московски договор "За забрана на изпитанията на ядрени оръжия в атмосферата, космоса и под водата", той остави такава вратичка като подземни изпитания. Едно от исканията му обаче беше следното: радиоактивни утайки след ядрен взрив в недрата на земята не се допускат извън държавата, извършила тестовете. А полигонът в Семипалатинск имаше много работа. От 1949 г. до 1989 г. там са извършени 468 ядрени опита, при които са детонирани 616 ядрени и термоядрени устройства включително:

• 125 атмосферни (26 наземни, 91 въздушни, 8 височини);
• 343 под земята (215 в щолни и 128 в кладенци).Семипалатинската изпитателна площадка беше затворена на 29 август 1991 г. и тук приключи историята. В Русия остана само полигон на Новая Земля. На 27 февруари 1992 г. президентът на Руската федерация подписва Указ – 194 "За полигона на Новая Земля". С този указ той е определен за Централен полигон на Руската федерация, а в село Белушя Губа е сформиран жилищен и научен център на архипелага. на Новая Земля е напълно възможно да продължат тестовете на различни ядрени устройства.

По отношение на количеството световните лидери са САЩ, които от 1945 до 1992 г. официално са провели 1054 теста от всякакъв вид, атмосферни, подземни, повърхностни, подводни и в космоса. По-голямата част от тестовете са проведени в тестовата площадка в Невада (NTS), Маршаловите острови в Тихия океан, а също и в Атлантическия океан. Последната ядрена експлозия в САЩ беше на ядрен полигон в Невада на 23 септември 1992 г. Полигонът е затворен, но е подходящ за тестване.

Китай извърши 45 теста на ядрени оръжия (23 в атмосферата и 22 под земята) от 1964 до 1996 г. Тестовете бяха прекратени през 1996 г., когато Китай подписа Договора за всеобща забрана на ядрените опити. От 2007 г. с указ на правителството на КНР ядреният полигон Лоп Нор е напълно затворен и превърнат в туристически обект.

Франция проведе 210 ядрени опита между 1960 и 1996 г. Французите се оказаха много прагматични и не обезобразиха територията си, оставяйки "красотата" на ядрените опити на други. 17 теста бяха проведени в пустиня – Сахара, на територията на Алжир, 46 атмосферни и 147 повърхностни и подземни на атолите във Френска Полинезия.

Великобритания провежда първия си тест на 3 октомври 1952 г., като взривява ядрено устройство на борда на кораб, закотвен край островите Монте Бело (западния край на Австралия). Общо Великобритания е извършила 88 ядрени опита от 1952 до 1991 г.

КНДР извърши шест ядрени опита на ядрения полигон Punggye-ri.

Индия проведе първия тест през 1974 г. До 1998 г. бяха извършени пет подземни ядрени експлозии на тестова площадка северозападно от град Похран. Индия беше официално обявена за ядрена сила, но два дни по-късно Делхи обяви отказа си от допълнителни тестове.

Пакистан не остана по-назад, на 28 май 1998 г. взриви пет бомби под земята, а на 30 май – още една.

С какво оттеглянето на ратификацията на договора може да бъде полезно за Русия и за САЩ. Нека започнем с факта, че ядрените оръжия са много различни по своите свойства от конвенционалните. Един обикновен снаряд може спокойно да лежи в сух склад в продължение на няколко десетилетия и да не загуби смъртоносните си свойства. Но в ядреното устройство непрекъснато протичат сложни процеси на радиоативен разпад, което се нарича период на полуразпад. Тоест с течение на времето изотопният състав на заряда се променя и той може да се влоши до известна степен. С конвенционалните снаряди всичко е по-просто: от една партида се взема контролно количество и се изстрелва на стрелбището. Въз основа на резултатите се правят заключения за годността на цялата партида, след което тя или се отписва и изпраща за ремонт, или нейното съхранение продължава.

С ядрените оръжия всичко изглежда приблизително по същия начин. Всъщност само пълномащабно изследване може да даде ясен отговор на въпроса дали боеприпасите са подходящи за употреба. Това се отнася за Русия, САЩ, Англия, Китай. Дали ще възобновят опитите, ще видим.