Не се заблуждавайте. Ядрената война /преди всичко с участието на Израел/, върви с пълна сила и сега в Газа.

Какви и кога бяха досегашните ядрени операции на ционисткия режим в Тел Авив…

…Може да се каже, че още на 4 август 2020 г., в 17 часа следобед в Бейрут – Ливан, започна официално ядреният етап на Третата световна война. Показателно беше, че организаторът му Израел беше избрал за ядрената атака срещу бейрутското пристанище точно 75-ата годишнина от ядрената атака на САЩ срещу Хирошима.

Това не беше случайно. Бейрут – 4 август 2020 г., се нареди на върха на предишните ядрени провокации на САЩ и Израел, започвайки от средата на 90-те години до днес…

…И така, на 4 август 2020 г. следобед в един от складовете на пристанището на Бейрут, до големите зърнени силози, стана комбинирана експлозия, като последният взрив унищожи половината град – стотици мъртви, хиляди ранени, невъзстановими щети. 400 000 души са останали без дом. За възстановяването на града, ако въобще това е възможно, ще са необходими най-малко 20 милиарда долара.

Взривът имаше мощ на ядрен заряд от някакъв нов вид. Ударната вълна помете половината Бейрут, детонацията беше чута чак в Кипър, който е на 250 км от Бейрут, а взривът предизвика трус със сила около 6 по Рихтер.

Веднага се появиха няколко версии на катастрофата. Някои от тях бяха предварително подготвени, други се появиха след взрива.

Една от началните версии беше, че в склада на пристанището на Бейрут от 2014 г. /което пък съвпадна с майдана в Киев/, са се съхранявали 2750 тона амониев нитрат, който, поради някои свои свойства не се използва само за "наторяване в селското стопанство". Една искра и хилядите тонове селитра са се самовзривили и са унищожили половината Бейрут.

Но даже теоретично селитрата не може да избухне самостоятелно, трябва да й се помогне. Освен това селитрата не може да изкопае кратер, дълбок 40 метра и широк 130 метра /както при взрива в китайския град Тянцзин през 2018 г./, а над пристанището се появи плазмена гъба, приличаща на "гъбите" на новите ядрени заряди от 4-то, 5-то и даже 6-то поколение.

И така стигнахме до основния въпрос.

Кой нанесе ядрен удар по Бейрут и с какво.

Отговорът се появи на 6-8 август. Това беше ядрена атака на Израел, прикрита с някакви съчинения за "амониева селитра", "Хизбула" и т.н.

Какви бяха самолетите и ракетите на Израел - от видеата в интернет се виждаше, че атакуващите самолети са били F-16.Кадър по кадър се виждат самолетите и атаката с ракетата. Един от тях се отдалечава след освобождаването на бомба и изчезва в облака. След това следва ядреният взрив.

Най-вероятно Израел използваше ядрено оръжие от ново поколение. То му е било доставено от САЩ за изпитание в бойни условия. Подобно оръжие беше използвано и в Ирак, Афганистан, САЩ, Саудитска Арабия, Индонезия, Пакистан, Япония, Китай, Йемен, Донецк и др.

Отсъствието на продукти от взрива с дълъг период на разпадане и незначителното по площ радиоактивно замърсяване на местността позволява да се предположи, че са били използвани така наречените "чисти" термоядрени боеприпаси, т.е. от ново 4-то и 5-то поколение.

На първо място става дума за гарантираното унищожение на високозащитените подземни обекти на противника и неутрализиране на химическите и биологически оръжия за масово унищожение, т.е. цели, които се намират дълбоко в земята, в многометрови бетонни укрития. Заради това в новата американска ядрена стратегия, приета през 2002 г., на „чистото“ термоядрено оръжие беше отредена ролята на крайъгълен камък в перспективната стратегическа триада. Тя се вписваше и в приетата от САЩ концепция за превантивен ядрен удар, според която американците имат „право“ да използват ядрено оръжие даже в мирновременни условия.

Тъй като в „чистите“ термоядрени боеприпаси реакцията на синтеза трябва да се инициира от източник на енергия с алтернативна реакция на деленето, ключов момент става замяната на съществуващия с мощен и компактен детонатор с малки габарити.

Разбира се, тази информация в момента е най-големият секрет на САЩ, Англия и Израел.

Израел си сътрудничи със САЩ, Великобритания, Франция в областта на оръжейните технологии. Отдавна беше установено, че тези три държави са помпали не само технология, но и ядрени материали в Израел.

Било е създадено и относително леко микроядрено оръжие, което може да се носи от един войник за различни цели срещу стратегически цели, включително водноелектрически централи и постове.

Ако уранът е "натоварен" с достатъчно водород, може да започне ядрен процес. "Натоварването" на урана с деутерий над известно равнище също стартира верижна ядрена реакция. Така се елиминира проблемът с така наречената "критична маса", която се нуждае от големи количества ядрен материал. Сега милиграми уран могат да се използват за производството на оръжия с размерите на оръжейни патрони.

1. Първото поколение ядрени оръжия вече са стари над 70 години. Те бяха ураново-плутониеви, много мръсни и много неефективни. Една нормална бомба от първо поколение освобождаваше около 20 килотона енергия, използваща около 8 г уран-235 или около 1000 кг естествен уран.
2. Второто поколение ядрени оръжия бяха с гигантски мегатонни размери, двустепенни водородни бомби. Твърде големи, за да бъдат използвани.
3. Третото поколение ядрени оръжия бяха миниатюризираните оръжия на 60-те и 70-те години на ХХ век, използвани в американските ракети Trident и Minuteman.
4. Четвъртото поколение оръжия бяха неутронните бомби от 80-те години.
5. Петото поколение бяха въведени на бойното поле през 90-те години и вече не се нуждаят от допълнителна уранова среда. Това рязко намалява вторичният ефект на радиация и не се нуждае от достигането на критична маса. Тези най-нови оръжия от 5-то поколение имат ограничен радиоактивен ефект. Това ги прави най-доброто оръжие за модерните армии и за държавно спонсорирания тероризъм. Те са лесни за производство и са много ефективни. Не е необходим никакъв ядрен реактор или големи заводи за тежки елементи. Масовото производство става бързо и лесно. Удар на Израел срещу Сирия с мини ядрено оръжие вероятно беше направен на 2 ноември 2019 г.

Ядреното оръжие от 5-то поколение не се нуждае само от около 100 грама U-235, за да произведе сила на експлозията от 2 тона THT. Силата се повишава с добавянето на малки количества уран.

Тази тайна беше укривана над 25 години, но сега е общодостъпна. Тези оръжия не произвеждат електромагнитен импулс – ЕМР, реално нямат радиоактивно замърсяване и съвсем малко радиация, която изчезва за няколко часа. Мощта им е много малка в долните килотони, започвайки от 0,5 килотона. Заради това те са много лесни за използване, за разлика от старите мегатонни чудовища. Те могат да бъдат направени от използвани ядрени горивни елементи на атомните централи, които могат да се купят на черния пазар.

От години пишем, че ядрената война на САЩ и Израел върви отдавна.

…И на 4 август 2020 г., с ядрената атака на Израел срещу Бейрут, този праг беше отново прекрачен.

Да разкрием накратко и други ядрени операции и престъпления на Израел и САЩ след 1990 г., т.е. след разпадането на СССР, което им даде възможност да се чувстват безнаказани.

Сградата на ФБР 19 юни 1993 г.: Едно от разклоненията на Моссад в САЩ – SPLC, разтревожено от нарастването на влиянието на патриотичната милиция в САЩ, използвайки Тимоти Макуей, взриви сградата на ФБР.

Световният търговски център, първи опит: През февруари 1993 г. бомба в камион, най-вероятно с ядрен заряд, беше взривена под Световния търговски център в Ню Йорк.

1996 г. – кулите Кхобар в Куала Лумпур бяха взривени. Израел съобщи, че това е направено от Хизбула, но американското военно разузнаване свърза операцията с Моссад.

Зарядите, избрани от Израел, са били споменатите W-54, доставени от ядрените складове на Амарильо /Тексас/.

Общо на Израел са били доставени около 350 ядрени глави за период от 20 години. W-54 е най-подходящ заради неговата конструкция и леснотата да бъде копиран и модифициран. Основният дизайн на W-54 съдържа 1,5 пъти повече плутоний от стандартния. Това позволява да бъде на служба даже след 32 години. Всички микроядрени заряди, използвани от Израел, са преработени W-54. Те бяха използвани не само в Ню Йорк, но и във взривовете на остров Бали, в Лондон и в Япония – за взривяването на АЕЦ Фукушима. Те бяха използвани в Ирак, Афганистан и Сирия.

11 септември 2001 г. стана страшната дата в историята на света. На нея започнаха едновременно няколко процеса. На 11 септември 2001 г. започна гражданската война в САЩ, която завърши с преврат и суспендиране на конституцията на тази страна, в която оттогава има извънредно положение.

На 11 септември 2001 г. за почна „войната срещу тероризма“, използвана от глобалната клептокрация и ционизма за опит за окончателно утвърждаване на своето доминиране и заграбване на ресурсите на цялата планета в Близкия изток, Северна Африка, Европа, Централна Азия, Русия и т.н.

Става дума преди всичко за „ядрената истина“, т.е., че за унищожението на Световния търговски център (СТЦ) в Ню Йорк бяха използвани ядрени заряди.

Огромният взрив в световния туристически център Бали (Индонезия) на 14 октомври 2001 г. в 23,10 ч., уби 200 души, рани над 400 души и унищожи 47 сгради и над 100 коли, и не приличаше на нищо познато в досегашната история на тероризма.

Взривът в Бали беше причинен от неконвенционално оръжие, най-вероятно ядрен микрозаряд – специална ядрена унищожителна муниция (Special Atomic Demolition Munitions – SADM).

В битката за летището на Багдад, която започна през нощта на 4 април 2003 г., американците използваха тактическо ядрено оръжие, по-точно неутронна бомба, която ликвидира съпротивата на иракчаните на летището от няколко хиляди души, а заедно с тях беше жертвана и една американска дивизия, което беше първо използване на тактическо ядрено оръжие на съвременен военен театър.

Прословутата пещера „Тора-Бора“, в която би трябвало да се крие Бен Ладен, беше бомбардирана с ядрени бомби през 2003 г. и 2004 г., които проникват до 30 метра дълбочина и експлодират изгаряйки целия кислород в пещерата. Американците изтриваха следите.

11 март 2011 г. в Япония започна „апокалипсисът“. Земетресението беше от 8,1 до 9 бала по Рихтер, най-голямото в досегашната история на Япония. Последва колосална цунами, най-голямата в регистрираната история на света.

Вълната нанесе огромни щети и унищожения на населението и икономиката на Япония и я превърна в „страната на залязващото слънце“ с взривяването на реакторите на атомната електроцентрала „Фукушима-1“ от заложени от Израел в реакторите на АЕЦ Фукушима миниядрени заради.

Последва най-голямата в световната история техногенна катастрофа, която затъмни трагедията в Чернобил стотици пъти. Последиците й ще се чувстват най-малко 100 години.

Едновременно се активира така нареченият сеизмичен огнен пръстен на Тихоокеанската тектонична плоча, което започна със земетресението в Чили – на 27 февруари 2010 г., продължи на 22 февруари 2011 г. със земетресението в Нова Зеландия, пренесе трусовете и в САЩ – в разлома Нов Мадрид, напомпа супервулкана в Йелоустоун и удари Япония.

В нощта на 3 май 2013 г. Дамаск беше разтърсен от три мощни взрива. Според началната информация това беше ракетен удар на израелските ВВС по научноизследователския център, разположен в селището Джамрая.

Но според други източници атаката беше с ядрени оръжия срещу щаба на 4-та дивизия на сирийската армия и казармите на 104-та бригада (счита се, че това е елитът на Републиканската гвардия, охрана на президента). На разположение на 104-та бригада са и военните съветници от Иран.

След ядрен анализ военните експерти стигнаха до извода, че атаката срещу Дамаск беше нанесена с ядрено оръжие. Израел е използвал ядрена бомба (бомби), доставени му от САЩ за евентуалната война срещу Иран. В резултат, Сирия не е загубила 300 души, а цяла визия. Три мощни удара е имало и по летището на Алепо, тоест реалните загуби на Сирия възлизаха на хиляди души.

В края на май 2015 г. Израел нанесе ядрен удар по Йемен. Разпространените в интернет видеозаписи показваха пикселизирането, причинено от частиците от ядрената експлозия, които атакуват сензорите на камерата. Няма никакво друго обяснение за бялата плазмена топка, регистрирана малко преди колосалната детонация. Камерата никога не лъже.

В сряда, 12 август 2015 г., в 23:33:57 ч. и в 23:34:27 ч. в контейнерния терминал на китайския град Тянцзин, който е съперник на Ню Йорк и Хамбург с 15-милионно население, избухна огромна техногенна катастрофа. /Обърнете внимание – в контейнерния терминал, както и в пристанищния терминал на Бейрут на 4 август 2020 г./.

Първият взрив прогърмя с еквивалент 3 мегатона, след това последва още по-мощен – 21 мегатона. Нанесени бяха колосални щети на пристанището, околните жилищни и промишлени райони, с хиляди жертви. Взривът беше видян и от Космоса. От последвалите взривове на различните химикали и продукти в терминалите, според някои китайски социални мрежи, токсичният газ стигна и до Пекин, който е само на 120 километра.

С една дума, катастрофа, вероятно по-голяма и от бедствието във Фукушима през март 2011 г.

Първият взрив, и особено вторият с мощност 21 килотона, нанесоха поражения като взривове на атомни бомби, унищожавайки околните здания и изпепелявайки всичко, като американските атомни бомбардировки на Хирошима и Нагазаки преди 70 години.

Ядрената атака срещу Тянцзин, с който е основното търговско пристанище на китайската търговска експанзия по така наречения нов Морски копринен път към Европа и Тихия океан, стана точно на 70-годишнината от американското ядрено престъпление срещу Хирошима и Нагазаки на 6 август и 9 август 1945 г. /Обърнете внимание – че атаката на Израел срещу Бейрут стана на 75-ата годишнина от Хирошима и Нагазаки./

Едно нещо е сигурно – срещу Китай беше нанесен удар с тактическо ядрено оръжие, и срещу Китай започна ядрена война. /Сценарият в основни линии се повтори с атаката срещу Бейрут./

Първата доказана ядрена атака срещу Донецк беше през август 2014 г., втората – на 8 февруари 2015 г.

Ядрената атака от август 2014 г. беше извършена с оръжие земя-земя, изстреляно от части на киевската хунта. Никакво конвенционално, термобарично или друго оръжие не би могло да направи това.

Доказателствата за ядрената атака са неоспорими. При анализа на видеоматериала се вижда, че жълто-оранжевият взрив е от алфа и бета радиация, която се генерира в атмосферата при детонирането на ядрената бойна глава.

Първичният взрив става на 300-1000 метра над земята, като пълното детониране е при удара в земята. За ядрения взрив са необходими около 3 секунди за пълната имплозия. Вероятно ядрената глава е трябвало да бъде взривена на по-голяма височина. Според размера на взрива, ядрената глава е с мощност 5 килотона или по-малко. Същото показва и скоростта на движението на взривната вълна.

Има две детонации. Първата произвежда звуковата вълна на експлозията на обикновен взрив. Обикновено това е прикритието на ядрения взрив. Втората детонация е на повърхността и е от мини-ядрения заряд. Най-вероятно е използван Lance. Те действат по този начин. Украинците нямат такива оръжия. Някой им ги е дал или продал. Заради това престъпниците вероятно са Нетаняху и Порошенко.

Втората ядрена атака стана на 8 февруари 2015 г. Тогава жителите на Донецк станаха свидетели на експлозия с колосална мощ, която дойде от характерния гъбообразен облак. Първите предположения бяха, че става дума за взрив на ракета или на фабриката за химически продукти. Но взривната вълна, нейното разпространение, мощта и гъбата показват отново, че става дума за тактически ядрен взрив, отново с Lance, прикрит като стрелба с обикновена бойна глава на Точка-У. Епицентърът на експлозията беше в Куйбишевски район на Донецк, в близост до химическата фабрика. Властите на Донецк определиха, че това е атака с тактическа балистична ракета…

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ