На 27 ноември в Пекин започна съдебен процес за изчезналия полет на малайзийските авиолинии МН370 на 8 март 2014 г. /почти по същото време, когато ЦРУ и МОССАД организираха кървавия майдан в Киев/.

Обстоятелствата на изчезването му, почти десет години по-късно, все още са обвити в мистерия, но прави впечатление, че началото на процеса съвпада със сегашната агресия на Израел срещу Газа /както и тогава – изчезването на МН370 съвпадаше с агресията на Израел, пак срещу Газа, през 2014 г./.

Тогава, на 8 март 2014 г. "Боинг 777" пътуваше от Куала Лумпур за Пекин, когато контактът беше загубен само 38 минути след излитането. На борда имаше 227 пътници и 12 членове на екипажа. 154 пътници са били китайски граждани. Инцидентът предизвика огромен протест в Пекин, като роднини на пътниците редовно протестираха, че малайзийските власти не са проявили необходимото внимание към бедствието.

И днес роднини отказват да повярват, че самолетът е изчезнал, смятайки, че е отвлечен в неизвестна посока и че близките им са останали живи. Само няколко месеца по-късно, на 17 юли 2014 г. друг полет на малайзийските авиолинии – МН17, катастрофира над Донбаска област.

САЩ и НАТО веднага поискаха Русия да поеме отговорността за крушението на МН17 и скалъпиха някакъв процес в Шипхол /Холандия/ с някакви още по-скалъпени обвинения срещу Русия, която отговори, че няма нищо общо с тази катастрофа. Но нейните аргументи въобще не бяха допуснати в съда в Холандия.

Сега обаче в Китай започва процес за изясняване на катастрофата на МН370. Дали ще бъде направена връзка между двете катастрофи МН370 и МН17? Би трябвало, защото я направихме още през 2014 г. и препоръчваме този анализ отново на всички засегнати страни. Защото двете катастрофи са звена от една и съща верига и сочат един и същи извършител – Израел…

…Но да тръгнем подред и да се върнем към полет MH370 – на 8 март 2014 г.

И така, от 8 март 2014 г. във въздушното пространство над планетата и във водите на световния океан се разиграваше една от най-странните мистерии на последните години.

Самолет на малайзийските авиолинии "Боинг" 777-200 ER, извършващ редовен полет MH370 от Куала Лумпур /Малайзия/ до Пекин /Китай/ "изчезна" с 227 пътници от 15 страни на борда и с 12-членен екипаж.

Въпреки спасителната операция, най-голямата в историята на подобни произшествия, която включваше самолети, кораби и спътници на няколко държави, самолетът или останките от него, не бяха открити по маршрута или другаде в обхвата на полета – в морето и на сушата.

Анализираха се от най-големите специалисти версии – отвличане, саботаж, отклонение, самоубийство на капитана и всичко, което може да се измисли в тези случаи.

От 16 март 2014 г. САЩ, Русия и Китай отделиха свои военни спътници за координирано издирване на полет MH370. В търсенето бяха включени даже атомни подводници на САЩ.

Търсене се извършваше и над Киргизия, Казахстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан, където има изоставени съветски летища и военно-въздушни бази. Търсеха и над Пакистан и Афганистан.

Не бяха обсъждани обаче някои други версии – опит за бактериологична атака срещу Китай, отвличане и кражба на най-малкия микрочип KL03, създаване от Израел на фалшив претекст за атака срещу Иран. Комбинация на трите варианта или подготовка за сваляне на MH17 три месеца по-късно.

И така, на 8 март 2014 г. споменатият полет MH370 на малайзийските авиолинии от Куала Лумпур до Пекин изчезна и чак на 25 март някакъв спътник на австралийската авиокосмическа агенция "забеляза някъде в Индийски океан обекти, които могат да са останки от самолета".

След това се оказа, че става дума за грешка и търсенията се пренесоха другаде.

След първите седмици на издирването беше съобщено, че последният контакт с полет МН370 е станал от сушата, и че издирванията стават в 17 държави и над 5 милиона квадратни километра морска повърхност.

Междувременно и позицията на Пекин започна да се изостря и поискаха допълнителна информация от Малайзия какво е било на борда на самолета, още повече, че в него са летели и много китайци.

Фактите, които станаха известни от различни източници, бяха: на борда на полет 370 е имало подозрителен товар, пристигнал до Куала Лумпур по околен път. Товарът е пристигнал от САЩ до Сейшелските острови с намиращ се под американски флаг контейнеровоз Maersk Alabama, съпровождан от сътрудници на морска охранителна фирма Trident Group. Фирмата се специализира в охрана на превозване на ядрени и биологични материали.

Корабът Maersk Alabama принадлежи на компанията Maersk Line, базирана в Норфолк /Вирджиния/ в съседство с главната база на атлантическия флот на ВМС на САЩ, управлявана от Waterman от Алабама.

На 17 февруари товарът е бил разтоварен от кораба Maersk Alabama и доставен до международното летище на Сейшелските острови и натоварен на рейс на авиокомпанията Emirates, летящ до Куала Лумпур. След междинно кацане в Дубай съпровождащите товара двама спецназовци бяха намерени мъртви на борда на контейнеровоза. Ставаше дума за сътрудниците на Trident Group Марк Даниел Кенеди и Джефри Рейнолдс.

На 8 март товарът е бил изпратен със злополучния полет MH370 от Куала Лумпур към Пекин, но не е пристигнал до местоназначението.

От този момент мистерията започна да се задълбочава.

Над Южнокитайското море преди влизане във въздушното пространство на Китай самолетът се е отклонил от заявения полетен план и е поел курс към остров Диего Гарсия, в архипелага Чакос, разположен на 3450 км от точката на отклонението. На Диего Гарсия, наред с всичко друго, сеа намират и станция за управление на спътниците на ВВС на САЩ, станция за мониторинг на системата за глобално позициониране на ВВС на САЩ, глобална късовълнова система за връзка на ВВС на САЩ, както и станция за следене за космическото пространство на САЩ и аварийна площадка за кацане на космически совалки. Това означава, че въздушното и космическо пространство в този район се контролира така, че и албатрос не може да прелети незабелязан, да не говорим за огромен "Боинг".

На 8 март 2014 г. спътниците на споменатите държави наблюдаваха самолет в режим на реално време до неговото кацане на базата на военноморските сили на САЩ на Диего Гарсия, регистрирана като "западна площадка за кацане ЕТОР". Големи самолети там не кацат, въпреки че мястото е удобно.

Но след 8 март 2014 г. всичко се промени. Почти веднага на базата кацнаха четири пътнически самолета. Сред пътниците им обаче преобладаваха хората с титлата "доктор" – предимно специалисти епидемиолози и микробиолози от американския център за контрол и профилактика на заболяванията и техни китайски колеги. Не беше даден никакъв отговор защо тези експерти бяха докарани до Диего Гарсия.

Така или иначе това "нещо" е пътувало към Китай. Какво е било то – биооръжие или нещо друго?

Изчезналият самолет, както и много други, е бил оборудван със система за дистанционно управление, която позволява на специално обучени хора дистанционно да прехванат управлението на самолета, превръщайки го в безпилотен летателен апарат.

Каква би могла да е друга вероятна причина за катастрофата на полет MH370 и за унищожението на екипажа и пътниците?

Сред пътуващите 200 пътници така наречена целева група биха могли да са 20-те високотехнологични специалисти, работещи за фирмата Freescale Semiconductors, базирана в Аустин /Тексас/. От тези 20 програмисти и системни дизайнери, 12 бяха малайзийци и 8 китайци.

Компанията не беше нова и имаше отдавнашни връзки в Източна Азия като бивше подразделение на Motorola, която доминираше пазара на азиатските комуникации през следвоенния период. Freescale има дизайнерски центрове в Куала Лумпур и в Китай, в това число в Пекин, Тяншан, Шанхай, Ченгду и Суджоу.

Освен производството на микрочипове и други компоненти, Freescale има контракти с военно-промишления комплекс на САЩ, произвеждайки елементи на навигация, перископи, електронно насочване, самонасочващи ракети и други оръжейни системи, които се нуждаят от интелигентен контрол.

Но какво би могло да привлече вниманието на онези, които в Пентагона контролират този пазар и които не искат продуктите на такива фирми да попаднат в Русия, Китай или Иран.

През февруари 2013 г. Freescale показа своя Kinesis KL02, световният най-малък микроконтролер с размери 1,9х2 мм, съдържащ RAM, ROM и часовник. Въпреки че е толкова малък KL02 е ключът към следващото поколение война, базирана на самонасочване, токсическо разнообразие и йерархия на командите, или по-просто и адаптивно мислене на оръжията, което ще надхитри врага. Потенциалното му използване включва:

• безпилотници по-малки от муха за шпионски мисии или за доставка на биологично оръжие, например лабораторно клонирани вируси или токсични материали;
• инжектирани бионични импланти, захранвани от батерии, протези реализиращи мечтата наПентагона за роботизиран боец, известен като MICA;
• маневрени микросателити и миниподводници, които могат да бъдат контролирани като безпилотници, шпионски спътници, твърде малки за откриване от наземни телескопи и орбитиращи бойни глави, съдържащи химически биологически или ядрени материали.

Серийният код KL02 означава версия 2, произведена в Куала Лумпур, която е столицата на Малайзия, т.е. ядрото на новото поколение американски оръжейни системи беше разработено в чужбина, в мюсюлманска държава, икономически обвързана с Русия, Китай и Япония и критикуваща външната политика на САЩ и на Израел.

Евентуални тестове в Китай на версия KL03 беше нещо, което NSA, Пентагонът и DARPA би трябвало да спрат по всякакъв начин и на всяка цена.

В случая с Freescale изпълнителни мениджъри бяха няколко ветерани, свързани с прословутата Carlyle Group, която направи стотици милиарди от военизирани технологии, подпомагани от инвестиционни партньори, начело с Джордж Буш – старши, и няколко пенсионирани секретари на отбраната на САЩ.

Третата версия за изчезването на MH370 беше, че той е станал част от операция на Израел, по-конкретно на авиационната фирма GA Telesis за създаване на претекст за война срещу Иран, тъй като самолетът е "бил отвлечен от двама похитители от Иран", както съобщи Тел Авив.

Малайзия е цел на атаките на Израел като Иран. Тя беше една от първите държави, които признаха държавността на Палестина в ООН още през 1988 г. /в момента 134 държави-членки на ООН са направили това/. През януари 2013 г. премиерът на Малайзия Разак беше първият неарабски лидер, който посети Газа, за да покаже подкрепа за анклава. През ноември 2013 г. неофициална комисия в Куала Лумпур обвини Израел в геноцид на палестинския народ. /Ще припомним, че и атаката срещу АЕЦ Фукушима в Япония вероятно се дължеше на същите причини със същите изпълнители./

Бордовият компютър на МН370 е бил препрограмиран със софтуер на Израел и Пентагона. От Южнокитайско море до Диего Гарсия самолетът е бил дистанционно контролиран от оператор на безпилотници.

Радарните станции на Малдивите, инсталирани под американски военен контрол, са ръководили полета към Диего Гарсия. Самолетът е кацнал на пистата на американската военноморска база на Диего Гарсия, където има и център за изолиране на ЦРУ с подземни хангари и затвор, използван по време на войните в Ирак и Афганистан.

След сегрегацията на пътниците повечето от тях са били ликвидирани. Останки от друг самолет са били закарани далеч до брега на Западна Австралия от подводници или кораби на САЩ, като "доказателства" за катастрофата. Най-вероятно и екипажът е бил ликвидиран.

След това МН370 е излетял от Диего Гарсия и е летял към Червено море, където израелски самолети за електронна война рутинно заглушават радарите на Египет и Саудитска Арабия. След излитане от Диего Гарсия самолетът е бил поет от израелски екипаж и вероятно е летял през нощта. За да кацне Боинг 777 се нуждае от писта дълга минимум 3900 метра, като онази на Диего Гарсия. В Израел има само три такива писти - Тел Авив, Елат и на военновъздушната база Неватим, в близост до атомния реактор в Димона. Най-голямото летище в Близкия Изток - Неватим, е база за израелските стратегически ядрени сили, има 4 подземни хангари, достатъчно големи, за да скрият Боинг 777.

Така стигаме до крушението на 17 юли 2014 г. /само четири месеца по-късно от МН370/ на другия малайзийски полет МН17, този път над Донбас, за което беше обвинена Русия, която го "свалила" с някаква система "Бук".

Преди 10 години бяхме едни от първите, които писахме, че не е имало никаква ракета от руски "Бук", не е имало никакво руско участие или съучастие. И едни от първите, които предложиха версията, че онова, което наистина се случи, беше, че самолетът, който изчезна като полет МН370 над Тихия океан по пътя към Пекин, е бил изваден от укритието в Израел и изпратен с дистанционен контрол над конфликтната зона над Източна Украйна, за да бъде свален от изтребител, най-вероятно F-15 на Израел, действащ от летище в Азербайджан или в Грузия.

От първия момент, в който първите трупове от МН17 удариха в земята, Русия беше обвинена. Започнаха разказите за ракети, изстреляни от някакъв "Бук", като важна част от разгръщащия се сценарий за демонизиране на Русия и Путин от хунтата в Киев и Израел, продължила с "химически атаки" в Сирия, "отравянето" на Скрипал, Навални и прочее провокации.

Сега се навършват 10 години от катастрофата на МН17 над Украйна, т.е. на самолета, за който западните централи и медии твърдяха, че е полет МН17, излетял от летището Шипхол в Амстердам.

Но все по-ясно е, че никога не е имало полет МН17 от Шипхол, че цялата мистерия е поредно смърдящо престъпление, лично на Нетаняху и Порошенко и че истината не е за хора със слаби нерви и сърца.

Самолетът, който катастрофира в Украйна, вероятно беше споменатият МН370, който изчезна над Тихия океан 4 месеца по-рано.

Ще припомним, че самолетът на малайзийските авиолинии полет МН17 катастрофира на 17 юли 2014 г. над Донецка област. Той изпълняваше полет от Амстердам до Куала Лумпур. При катастрофата загинаха всички 283 пътници и 15 души екипаж.

МН17 беше пълен с труповете на пътниците от МН370, запазени с химикали, представени като трупове на болни от СПИН транспортирани за някаква международна конференция, беше свален /взривен/ над Украйна.

Медийното покритие беше пълно с лъжи.

Хората на земята видяха, че МН17 беше пълен с разлагащи се трупове на азиатци.

Бяха регистрирани и странни аномалии на пътниците на МН17 и на самия самолет:

• светеща флуоресцентна боя до един от труповете;
• силна миризма на формалдехид във въздуха;
• липса на кръв на или около труповете;
• жертвите не са европейци, повечето азиатци;
• странни мъртви птици;
• сини и черни устни на жертвите;
• чисто нови и неизползвани на анулиране паспорти на жертвите, всичките азиатци;
• от екипажа на самолета не бяха постъпили никакви съобщения;
• самолетът се разпадна на твърде малки части;
• изчезнаха 80 процента от конструкцията на самолета;
• мъртвите пътници паднаха голи;
• отломките и труповете бяха разпръснати на огромно разстояние на отделни неголеми трупи, като че ли някой ги е изхвърлял от друг летящ самолет и т.н.

Да се опитаме да съпоставим нещата.

На 17 юли 2014 г. в 17.20 часа Боинг 777 на малайзийската авиокомпания, полет MH17 от Амстердам за Куала Лумпур, беше свален над територията на Новорусия. Жертвите бяха 298. Останките от самолета паднаха на около 60 км от границата с Русия.

Използването на самолети за различни терористични акции през последните години е любимо занимание на САЩ, Израел и Англия. Ще припомним свалянето на южнокорейския самолет KAL007 над Сахалин по времето на СССР, трагедията над Локърби, унищожението на иранския пътнически самолет от американците над Персийския залив, "самолетите" атаки на 11.09.2001 г. в Ню Йорк и т.н.

В този списък беше и изчезването на 8 март 2014 г. на малайзийски полет МН370.

Сваленият МН17 беше чартър и е возел участници за СПИН-конференция в Мелбърн. Катастрофата стана над територия на Новорусия. Диспечерската служба, която е водела Боинга се намира в Днепропетровск, където губернатор беше ционисткият украински олигарх Коломойски /който по-късно докара на власт Зеленски/. От службата са отклонили МН17 така, че да премине над района на бойните действия.

От няколкото версии остана версията, че полет MH17 е бил свален с ракета въздух-въздух. Цялата операция е била организирана предварително с отклоняването на МН17 от неговия обичаен маршрут така, че да прелети над територия, заета от опълченците, върху които да бъде хвърлена вината. Както и стана.

Последваха нови санкции на САЩ и ЕС срещу Русия, нови заплахи от страна на НАТО и т.н., за да се стигне до процеса в Шипхол /Холандия/.

Нидерландските прокурори прочетоха обвинителния акт – 20, 21 и 22 декември 2021 г., по делото МН17 и съобщиха исканията си за присъдата. За четирима от обвинените по делото МН17 те искаха доживотен затвор – трима руски граждани и един украински.

Според съда в Шипхол ПН17 е бил свален от руски зенитно-ракетен комплекс "Бук", като споменатите четирима души непосредствено са били отговорни. Те сами не са натискали спусъка, но са получили и използвали "Бук" с военна цел, за да свали МН17.

Но веднага се появи и хипотезата, че става дума за поредна криминална провокация и конспирация на САЩ, Израел и режима в Киев на масово убийство, както предишни или следващи подобни сценарии – Панам над Локърби, "убийството" на Осама Бин Ладен в Пакистан, тероризмът на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, "обесването на Саддам Хюсеин", гибелта на руската атомна подводница "Курск", химическите атаки в Сирия и така нататък.

При полет МН17 комбинацията беше доста сложна, но не чак толкова. Ставаше дума за обединяване на три конспирации на САЩ и Израел – изчезването на полет МН370, свалянето на споменатия полет МН17 над Донбас и, най-вероятно, опит за сваляне на самолета "Борд 1" с Путин, който по времето когато беше свален МН17 летеше над Европа и се връщаше от срещата на БРИКС в Бразилия.

За какво става дума? Става дума за версията, че целта на атаката не е бил МН17, а самолетът на Путин "Борд 1", който по същото време се връщаше от Бразилия. Маршрутът на самолета на Путин се е пресякъл с МН17 в близост до Варшава на 330-ти ешалон на височина 10 100 метра. Контурите на самолетите си приличат, линейните размери са сходни, оцветяването от далечно разстояние е почти идентично.

Последва обаче нова изненада, която не беше изненада, тъй като този въпрос се задаваше от самото начало след свалянето на МН17. Кой самолет всъщност беше свален - полет МН17 или изчезналият на 8 март 2014 г. полет на малайзийските линии МН370, за който още тогава се предполагаше, че е бил отвлечен дистанционно от САЩ и Израел, приземен на остров Диего Гарсия, където пътниците са били "елиминирани", след което е излетял за Израел, откъдето пребоядисан и преномериран е бил изпратен за Шипхол /Амстердам/, известно като резервното летище на Моссад, откъдето е излетял вместо истинския МН17. А истинският полет МН17, според последни данни, е излетял 17 минути след фалшивия МН17 и е долетял до Куала Лумпур.

Последваха и други факти, от които може да се направи предположение, че участникът в катастрофата над Донецк е бил наистина изчезналият през март малайзийски Боинг 777 от полет МН370. Именно той е бил свален над Източна Украйна. Пътниците в самолета са били отдавна мъртви в моргите, както беше констатирано от свидетели на земята, като самолетът е бил управляван дистанционно.

Номерът на изчезналия през март МН370 беше MRO, а на сваления над Украйна - MRD. "0" много лесно може да стане "D".

Освен това експертизата установи, че един от прозорците на изчезналия през март МН370 е бил запоен с метална пластина, докато при МН17 той е бил отворен. Но на самолета, унищожен над Донецк, прозорецът се оказа... запоен.

В такава подмяна в началото беше трудно да се повярва. Но постепенно се оказа, че и правителството на Холандия е въвлечено в катастрофата. Именно холандската Royal/Dutch Shell може да спечели от "разчистването" на Донбас от руското население заради предвижданите разработки на шистов газ в този район. В договора с Shell са указани точните координати на договорения участък на шистов газ. И това са територии, предимно в Донецка и Херсонска области с площ 7886 кв.км.

Освен това само 15 минути преди падането на МН17, Израел възобнови своята агресия срещу ивицата Газа. Катастрофата с МН17 беше използвана като информационно прикритие от Израел за отвличане на вниманието на световната общественост от престъпленията в Газа.

Непосредствено след свалянето на малайзийския Boeing полет МН17 над Донбас се появи информация от достоверен източник, че самолетът е бил свален от израелски изтребител от Азербайджан или Грузия с ракета въздух-въздух Rafael - Python.

Тогава, група експерти по авиационна сигурност разпространиха анализа, че МН17 е бил свален с израелска ракета въздух-въздух Python 5.

Авторите на разследването са изчислили възможното детониране на ракетата, която удари самолета, приблизителният брой и тегло на атакуващите елементи, което от своя страна разкрива вида и най-вероятният производител на оръжието.

Външният поглед към останките от кабината на МН17 показва, че по фрагментите й има специфични унищожения, във формата на пробойни дупки и повърхностни наранявания, типични за високоскоростен удар с компактни твърди обекти. Подобни щети могат да се видят и по вътрешната страна на кабината. По-големи и по-малко оформени могат да се видят и по фюзелажа пред левия двигател. Щетите дават възможност да се определи източникът като високоефективна фрагментираща бойна глава на модерно антисамолетно оръжие. Освен тези големи дупки, останките на носа и на кабината носят и многобройни разпръснати микрократери от сблъсъка с високоскоростен прах и частици неизгорели взривни вещества и от елементи на взривната вълна, станала много близко до целта. В този случай това е пилотската кабина на МН17.

Началната скорост на ударните елементи на съвременните противовъздушни оръжия варират между 1500 и 2500 метра на секунда.

Експертите са анализирали снимките на пет сегмента на пилотската кабина и лявата част на полет МН17, на които са наброили около 230 бойни удара, дупки и наранявания. Това означава, че точната зона на удара може да се изчисли с голяма точност.

Бойната глава на ракетата е експлодирала близко до кабината от лявата страна, на разстояние 0,8 - 1,6 метра, от прозорците на пилотите. Размерите и характерът на пробойните отверстия дават възможност за определяне на вида на оръжието използвано в този случай.

Диаметърът на повечето от тях - 86 процента от всичките 186 дупки, са с размери от 6 до 13 мм, като повечето имат диаметър 8 мм. Общо ударните елементи бяха изчислени на около 4,88 - 14,8 кг.

Но ударните елементи на ракетата "Бук" тежат 8,1 грама, два пъти повече от елементите, пробили кабината на МН17. Заради това версията с ракетата "Бук" е некоректна.

С 95 процента вероятност експертите изчислиха теглото на бойната глава на ракетата. Експлозивът плюс ударните елементи, които свалиха МН17 са между 10 и 40 кг. Това даде възможност да се определи и типа на оръжието, използвано срещу МН17.

На първо място съветските или руски ракетни системи земя-въздух използват по-мощни глави от споменатите 40 кг, като в случая с МН17.

На второ място, съветските или руски ракети въздух-въздух, които имат подобни 10-40 кг бойни глави, използват друг тип ударни елементи вътре в главата, какъвто не беше случаят с МН17.

Редица чуждестранни ракети въздух-въздух имат съответна характеристика на бойната глава, но нямат физическите елементи на ракетата, използвана срещу МН17.

Това позволи на експертите да направят най-важния извод. Ракетата, която удари МН17 имаше пасивно радарно насочване на главата, което обяснява масивната експлозия в близост до кабината на самолета.

Освен това ракетата има търсач, който й дава възможност да определи размера и вида на целта и да избере за атаката най-жизнения й елемент. За Boeing това е пилотната кабина.

Има четири въздух-въздух ракети, които отговарят на описанието: френската Magis-12, израелската Shafrir, американската AiM-9 и израелската Python, всичките с малък радиус на действие.

Първите три отпадат от списъка заради различни причини, в това число типът на бойната глава или на насочващата система.

Python обаче заслужава по-голямо внимание. Тя е въоръжена с IR-търсач. Той дава възможност на малка бойна глава да противодейства на големи самолети. Бойната глава е въоръжена с комплекс ударни елементи.

Изводът е, че полет МН17 беше свален с израелска ракета въздух-въздух Python.

Следващият въпрос е чий изтребител я изстреля. В онзи момент украинците нямаха такива възможности. Но Израел имаше. Старият номер - пребоядисан изтребител, удар с ракетата и отлитане обратно към Грузия или Азербайджан.

Появява се въпросът защо и в двата инцидента – през март и юли 2014 г., участваха /т.е. бяха въвлечени/ самолети на малайзийските авиолинии. Тук нещата са по-малко известни. Малайзия е най-големият партньор на Китай в района на Тихия океан и именно там беше създадена комисията "Куала Лумпур", разследваща военните престъпление на Израел и Нетаняху срещу човечеството.