В предишния брой се спряхме на атаката на ционизма и атлантизма срещу ЧССР през 1968 г., която тогава беше провалена.

Но повторната атака на ционизма срещу ЧССР, този път през 1989 г. с така наречената "кадифена революция" беше успешна. Тя се ръководеше отново от ционизма на САЩ, този път начело с Мадлен Олбрихт, т.е. чехословашката еврейска Мадленка Олбрихтова, държавен секретар на САЩ, и от ционизма в Москва при Горбачов, през периода 1985 – 1990 г.

Паралелно се движеха и много други неизвестни по онова време процеси – връзките между Горбачов, Рейгън и Буш-старши, между КГБ и ЦРУ, и оформянето на огромната геополитическа атака на САЩ и Запада срещу СССР и Източна Европа.

По този начин се стигна до най-големия парадокс – че превратите в източноевропейските страни се осъществяваха съвместно от КГБ и ЦРУ.

Но операцията на КГБ се оказа грандиозен провал. Това не беше само провал на КГБ. Това беше преди всичко огромното предателство на Горбачов, който открито заяви няколко години по-късно, че "ционизмът победи комунизма" и, че той лично е служил на Мойсей.

Политическата отговорност на Горбачов за сполетялата на рубежа на 80-те и 90-те години катастрофа Източна Европа беше очевидна. Така беше и в Чехословакия, и "кадифените събития".

За цялата операция беше намерен и подходящ вожд – 53-годишният дисидент Вацлав Хавел.

Произхождащ от богато семейство, което след войната е било експроприирано за сътрудничество с немските окупатори, Хавел общо взето не обичаше комунизма, но беше напълно управляем и използван по линията на Второ управление на Държавна сигурност на ЧССР, т.е. контраразузнаването, спрямо неговите роднини, живеещи във ФРГ.

В епохата на социализма Хавел, като повечето чешки дисиденти, се занимаваше с "култура", която можеше да даде известност и в чужбина. И Хавел се зае с драматургията, като това беше сценичен работник в театъра "На Забрадли".

И така, на 17 ноември 1989 г. в Прага се разигра пиеса, чийто сценарий обаче не беше писан от Хавел. Въпреки че беше обявен за главен герой, той беше само една марионетка и контролиран статист.

В този ден в Прага се състоя традиционната демонстрация на студентите, посветена на юбилея от разстрела на подобна студентска демонстрация, начело с Ян Оплетал, от немците през 1939 г.

Но на 17 ноември 1989 г. съвършено неочаквано демонстрацията беше атакувана от местните пражки милиционери. Телевизията веднага съобщи, че един от студентите е починал. Съобщиха името и фамилията на жертвата, което предизвика удивление и… възмущение. В Пражкия университет учеха двама студенти с такава фамилия, но и двамата бяха живи.

Но възмущението от "разправата" с демонстрантите изведе на улицата на Прага хиляди хора. Правеше впечатление, че те бяха организирани със завидна дисциплина и бяха предназначени предимно за телевизионната картинка. Пред митингуващите излязоха и рокмузиканти, и най-известните певци на страната.

Веднага се появи и някакъв Граждански форум, с който компартията на ЧССР започна незабавно да води преговори като с равен партньор. По цялата страна разлепваха отпечатаните в партийните типографии портрети на Хавел с надписа "Правдата ще победи". Всъщност това беше лозунг на Ян Хус. Но Хавел не можеше да мине без плагиат.

На 29 декември 1989 г. "Кадифената революция" завърши с избирането на Хавел за президент. Но той нямаше никаква реална власт, тъй като Чехословакия беше парламентарна република. Заради това Хавел остана на този пост 13 години.

Междувременно ЧССР се разпадна, влезе в НАТО и ЕС и престана да бъде суверенна държава. (Нейният президент Вацлав Клаус беше последният европейски лидер, който се противопоставяше на Лисабонския договор.)

Започна процес на съкращаване на населението на Чехия със скорост 1,7 на сто годишно. Самият Хавел получи своите сребърници като издаде закона за реституцията и си върна собствеността на своето семейство – киностудията, концертната зала в центъра на Прага – Луцерна, поземлени владения, Барандов и др.

Друго постижение на този бутафорен президент беше преобличането на почетния караул на президентския дворец с оперетна униформа. Освен това политическите му занимания се свеждаха до участието в различни форуми, където с умен вид говореше, че тоталитаризмът е нещо лошо, а демокрацията е нещо добро. Но тази комедия имаше и друг план.

* * *

Да се върнем към споменатите събития от 17 ноември 1989 г. В центъра на Прага студентската демонстрация неочаквано беше атакувана от милицията като "загина" студентът "Мартин Шмид". Новината се разнесе в Прага и през Ройтерс тръгна към света. "Народната революция помете режима" - това гласеше официалната версия.

Но какво всъщност се случи и каква беше ролята на Горбачов.

Отговорът се знаеше вероятно от бившия шеф на чехословашката Държавна сигурност генерала Алоиз Лоренц. Знаеха го и Горбачов, и бащата на перестройката Александър Яковлев, както и тогавашният шеф на КГБ Крючков.

Днес е ясно, че официалната версия за "въстанието на масите" през 1989 г. беше пълна лъжа.

В края на октомври 1989 г. един от лидерите на студентското движение Милан Ружичка организира няколко срещи, на които се водеше дискусия. На 1 ноември се състоя среща на независимите студенти с посолството на САЩ в Прага (през ноември съставът на това посолство изведнъж нарасна с 30 души). На дискусията след срещата беше решено да бъде свикан таен конгрес на студентите в Северна Моравия, където трябва да бъде решен въпросът за демонстрациите в Прага.

"Студентът-дисидент" Ружичка беше лейтенантът от чехословашката Държавна сигурност Людвиг Зифчак, който отдавна беше внедрен в студентското движение и под това име учеше в университета в Острава.

Съдбоносната дата наближаваше. Неслучайно всички преврати в тогавашните социалистически страна станаха през октомври-декември, което показваше, че се ръководеха от един център в КГБ в Москва и лично от Крючков и Горбачов.

На 14 ноември в Прага долетя делегация на КГБ, начело с генералите Генадий Тесленко и Виктор Грушко (зам.-председател на КГБ), която се срещна с шефа на Държавна сигурност на ЧССР ген. Лоренц. За какво са говорили и до днес е загадка, но ясно е, че беше пусната "кадифената революция". Известно е, че Тесленко присъстваше в оперативния щаб на Държавна сигурност в Прага, следящ демонстрациите на 17 ноември 1989 г.

На какво се дължеше изведнъж този интерес на КГБ към една студентска демонстрация.

На 17 ноември 1989 г. "дисидентът" Ружичка водеше демонстрацията на студентите. Тя беше разрешена и полицията трябваше само да следи за реда. Но се случи нещо странно. Полицията блокира студентите и започна да ги бие. Най-много – водещия Зифчак. Той падна, сложиха го на носилка и го откараха с "Бърза помощ". Свидетелите не знаеха жив ли е.

И тук в играта беше включен друг агент на Държавна сигурност – Драгомира Дражска, внедрена в общежитията на Карловия университет. Тя започна да разпространява слухове, че Зифчак е убит. Дражска го нарече "Мартин Шмид". Но въпросът, както споменахме, беше, че в този университет имаше двама Мартин Шмид и в хаоса не можеше да се разбере кой е бил "убит".

Информацията попадна в световните агенции. "Свободна Европа" я предаваше на чешки език. Бившият началник на 10-то отделение на Държавна сигурност майор Петер Гак си спомня: "За това, че в демонстрацията на 17 ноември трябва да загине студентът "Мартин Шмид", знаех по-рано. Това трябваше да се случи в 17-19 часа вечерта."

Новината за смъртта на студента облетя цялата страна. Чехословашката телевизия веднага даде опровержение и засне интервю с живия Мартин Шмид. Но опровержението беше странно. Странният монтаж предизвика противоположната реакция – че телевизията лъже. По-късно ръководството на телевизията съобщи, че вината е била на камерата и на оператора. Но и това беше неубедително.

По-нататък централната телевизия се държеше още по-странно. Тя започна пряко предаване от демонстрацията, което не можеше да стане без разрешение отгоре. И именно репортажите на телевизията изведоха на улицата 250 000 пражани.

Преди това така нареченото "консервативно крило" в компартията поиска от милицията и Държавна сигурност да се справи с демонстрациите, което можеше да бъде проста операция. Но Държавна сигурност мълчеше, а нейният шеф ген. Лоренц се усмихваше загадъчно.

И така, един студент от Държавност водеше демонстрациите и играеше ролята на убит, а друг агент на Държавна сигурност разпространяваше чрез западните агенции слухове за жестокостта на комунистическата милиция, социалистическата държавна телевизия изведнъж започна да предава пряко протестните демонстрации. Чудеса, които и до днес никой не може да обясни.

На 19 ноември 1989 г. беше основан Граждански форум, чиито членове веднага се срещнаха с премиера Ладислав Адамец. На следващия ден ситуацията излезе напълно извън контрола на властите. Или именно това беше целта на реалните организатори на "кадифената революция". Със закъснение в Прага бяха въведени части на народната милиция. Но вече беше късно. На 7 декември 1989 г. комунистическата власт падна.

Каква беше съдбата на играчите в "кадифената революция"?

Зифчак беше осъден на 1,5 години, от които излежа 6 месеца. В съда той заяви, че заповедта да играе мъртвия студент е получил лично от ген. Лоренц, който му е казал, че тя идва от още по-високо. Самият Лоренц стана уважаван бизнесмен.

Но истинските организатори бяха в Москва на Лубянка, в КГБ.

Не ставаше дума само за Чехословакия.