Кризата около Червено море ескалира бързо в няколко основни вектора:

• военен;
• енергиен;
• транспортен;
• информационен.

САЩ и Западът подхождат към Йемен с присъщото им високомерие и липса на трезва оценка – Йемен е още един балон, достатъчно е просто да докарате военни кораби на САЩ и Англия до бреговете му и да започнете да потапяте всичко, което се движи там по вода или по въздух край брега.

Даже не е необходимо да прехвърляте там кораби от Европа, САЩ или други далечни страни. На две крачки от Йемен е Джибути, натъпкана с чужди военни бази – американски, френски, италиански, немски, испански, японски. Освен това йеменските хути контролират най-много 30 процента от Йемен. Те пиратстват в Червено море, в такива тесни води, където и гарван не може да мине без знанието им.

Още през ноември 2022 г. (една година преди началото на сегашните събития) хутите нападнаха кораба Pacific Circon край бреговете на Оман. При разследването след атаката беше установено, че корабът е бил ударен от дрон "Шахед-136". Но, което впечатли, беше наличието на сателитен приемник, чрез който хутите контролираха летящите дронове и можеха да променят програмата им за полет, като въвеждат нови координати за удара. Защо е важно? Обхватът на действие на "Шахед-136" е най-малко 2500 км. По принцип той не се изпраща на такова разстояние, но може да кръжи с часове в един район над морето, чакайки да се появи подходяща цел.

И това не е единственият атакуващ дрон, с който хутите разполагат. Не само че са регистрирани нови модели с неразбираеми за западното разузнаване характеристики, но сред вече известните хутите имат в арсенала си Hudhud-1 (обхват на действие до 15 км), Kasef-1 и Kasef-2K (150 и 200 км), "Самад-1" – до 500 км, "Самад-2" – до 1300, "Самад-3" – до 1700 км. Както може би се досещате, вероятно почти никой от тях не е произведен в Йемен. Но Изтокът си е базар. Купихме го някъде. Честна дума. Или ни го подариха роднини от Иран.

Още по-интересни са нещата с противокорабните ракети. Първо, всичките са оборудвани с електрооптично и инфрачервено насочване. Да започнем с най-малката ракета: Mayun – носи до един тон експлозиви на борда. Това е, което хутите използваха, за да атакуват цели в Израел. Или крилатата ракета Quds Z-0, също произведена в Иран. Обхват на действие – до 800 км. И ако Tufan може лесно да достигне Суецкия канал и по-нататък в Средиземно море, тогава е Quds са в състояние да ударят почти всички саудитски петролни пристанища на Червено море.

Това нещо атакува успешно танкери и контейнеровози. Това са предимно кораби на големи морски превозвачи (Maersk, например) и кораби на най-големите търговци (Trafigura и други).

Заслужават внимание още няколко ракети. Произведената в Иран балистична ракета Toofan е с обсег от 1350 до 1950 км, "Фалек" – обхват до 140 км, "Танкил" – до 500 км, Assef – до 450 км.

Отделно има противокорабна ракета с най-големи размери и неизвестни характеристики, наречена Мохит – която до болка прилича на руската ракета "Оникс" от Русия. Същото лице, същият контур и същите размери крилати ракети. Най-голямата от тях (по размери) се нарича Рубеж. Обхват на действие – до 80 км.

"Мандаб-2", до 300 км. Sayyad, подобно на силите Quds, има радиус на унищожение до 800 км. Характеристиките на крилатата ракета Sabil не са известни.

Как изглежда театърът на военните действия. За да разберете: общата ширина на пролива на Баб ел-Мандеб не надвишава 18 мили (33 км), което прави възможно използването на цялата негова линия за атаки.

Освен това маршрутът на търговските кораби е ограничен до два фарватера край бреговете на Йемен. Основната цел на Израел е да провокира огромна регионална война, а на САЩ – да използват Израел като клин, за да разстроят изгражданите от Русия и Китай коридори за развитие (BRI, съкращение от инициативата "Един пояс, един път" и международен транспортен коридор Север – Юг) – от друга страна.

Тези евразийски коридори се разглеждат като екзистенциална заплаха за колективния Запад, тъй като осигуряват основата за жизнеспособността на нова икономическа архитектура на дългосрочно планиране и взаимно сътрудничество. Ролята, която се очаква да играе Израел в дневния ред срещу "Един пояс, един път" е да приеме формата на три големи проекта. Това са:

1) Ръководеният от САЩ "Икономически коридор Индия – Близък Изток (IMEEC), обявен на G20 на 15 октомври 2023 г. в Индия, който предвижда обширна мрежа от железници и пътища, простиращи се от Индия през ОАЕ, Саудитска Арабия, Израел и Европа. Тази предложена обширна мрежа от железопътни линии, тръбопроводи, коридори за корабоплаване, пристанища и кабели за данни ще заобиколи Турция и ще подкопае Средния и планирания Южен коридори на "Един пояс, един път" на Китай.

2) Възраждането на канала "Давид Бен Гурион", който беше предложен за първи път от американски инженери през 1963 г. Този план изисква използването на 520 ядрени взрива, за да прорежат близо 260 км канал от Червено море до Средиземно море, заобикаляйки стратегическия Суецки канал.

3) Експлоатацията на огромни офшорни залежи на петрол и природен газ, открити край бреговете на Газа между 1999 г. и днес, което ще направи Израел основен петролен център в света с мащаба на водещите държави от ОПЕК.

Като се има предвид дългият и жалък списък на други подобни планове на САЩ, които се разпаднаха в рамките на секунди след зачеването, още сега може да се каже, че и IMEEC е обречен, създаден за геополитически мокри мечти, неспособни да различат реалността от фантазията. Западът не само няма финансови средства да инвестира в такива дългосрочни проекти като IMEEC, но също така е загубил инженерните умения, необходими за изграждането на такъв мегапроект.

За перспективите за възраждането на канала "Давид Бен Гурион", който се превърна в интернет сензация през последните седмици, въпреки че пишем за него от 10 години, трябва да се изяснят няколко заблуди. То беше предложено за първи път от инженери в Министерството на енергетиката на САЩ през 1963 г. (и веднага засекретен до 1993 г. Досега няма доказателства, че са се провеждали дискусии за съживяване на този проект от десетилетия. Много коментатори твърдят, че проектът предвижда "хвърляне на стотици ядрени бомби върху Газа". Простото "пускане на бомби" върху пустиня никога не би проработило, а необходимите инженерни умения, разходи и много години строителство правят този проект толкова нереализуем, колкото и IMEEC. По-вероятно фанатиците на "Великия Израел" просто искат да поемат контрола над Суецкия канал.

Големият бандитизъм с кражбата на енергия в офшорните зони на Газа в Източното Средиземноморие е много по-стратегическо и осъществимо и придоби допълнителна привлекателност за отчаяна Европа, откъсната от руското гориво, след санкциите на Запада заради специалната военна операция на Русия, започната през февруари 2022 г. Ако бъдат разработени, тези офшорни ресурси могат да превърнат Израел в световен енергиен център, а "Голям Израел" – в нова империя, която, според оценките на САЩ от 2010 г., представлява над "1,7 милиарда барела възстановим петрол и средно 122 трилиона кубически фута възстановим газ" на стойност над 453 милиарда долара.

Ако Израел иска да има пълен контрол върху морските запаси от нефт/газ в Газа, той може да постигне целта си само ако законните собственици и бенефициенти, живеещи в Газа, изчезнат.

На 13 октомври 2023 г. изтече политически документ, съставен от Министерството на разузнаването на Израел. Той препоръчва "насилствено и постоянно прехвърляне на 2,2 милиона палестински жители на ивицата Газа на Синайския полуостров в Египет".

Подкрепата на САЩ за изхвърлянето на жителите на Газа в Синайския полуостров започна буквално минути след 7 октомври.

Решението да се игнорира реалността е върхът на некомпетентност, която заплашва да излезе далеч извън регионална война и да се превърне в глобален термоядрен пожар по-бързо, отколкото мнозина си представят. Светът ще бъде изправен пред преживяване, което ще накара Тъмната епоха от 14-ти век да изглежда като дребно хълцане.

Ситуацията на Червено море радикално променя световните търговски пътища. От януари 2024 г. големите европейски корабни компании, включително Maersk, CMA CGM Group и Hapag-Lloyd, начисляват допълнителни такси, тъй като пренасочват корабите от маршрута Суецки канал – Червено море към много по-дълги маршрути около Африка. Разходите за транспортиране на стандартен контейнер с товароподемност около 27 тона от Източна Азия до Северна Европа почти се удвоиха (до $2760). Предварителните навла за тежкотоварни танкери са се увеличили с 87% - всичко това ще доведе до още по-голяма инфлация в Стария свят. Да припомним, че маршрутът Индийски океан – проливът Баб ел-Мандеб – Червено море – Суецки канал – Средиземно море все още е един от "централните" маршрути в световната търговия: неговият дял в международните превози на товари в момента надхвърля 20%, вкл. транспортирането на нефт и нефтопродукти – най-малко 35%.

Типичното пътуване от Персийския залив до центъра за търговия с петрол Амстердам – Ротердам – Антверпен през Суецкия канал отнема 19 дни. Ако корабът следва маршрута на нос Добра Надежда, отнема почти 35 дни, за да стигне до Амстердам. По-дългите маршрути оказват натиск върху цените на товарите поради разходите за гориво и по-малкото налични кораби.

В допълнение към увеличаването на разходите за гориво, по-дългото пътуване изисква повече кораби да поддържат същия график за доставка, а по-малкото налични кораби води до по-високи цени и разходи за зареждане с гориво.

По този начин маршрутът между Китай/Япония и Скандинавия около нос Добра надежда (Южна Африка) сега ще бъде приблизително 10-13 дни по-дълъг, отколкото през Червено море и Суецкия канал.

Общите разходи за превоз на товари по този маршрут през 2024 г., според оценките на споменатите компании, ще се удвоят.

Ако отговорът на хутите е "адският триъгълник", т.е. блокирането на 3 пролива едновременно, цените на петрола ще скочат до небето.

Хутите заплашват да блокират всички морски пътища в Близкия Изток.

Движението Ансар Аллах обяви планове за затваряне на всички основни водни пътища в Близкия Изток, включително Суецкия канал и проливите Ормуз и Баб ал-Мандеб. Тази инициатива, наречена "Триъгълникът Ал-Акса" ще бъде приложена в случай на широкомащабно нападение срещу Йемен от страна на САЩ. В момента хутите активно увеличават запасите си от противокорабни ракети и безпилотни летателни апарати. Те също така изпращат предупредителни сигнали до страните от Персийския залив да не подкрепят евентуална американска инвазия в Йемен. Изпълнението на такъв план от хутите може да има сериозни последици, цените на бензина ще отлетят в космоса и то по начин, който никога не се е случвал досега. Ще видим 150 или 200 долара, но дори 300 и дори почти 500 за барел. Ситуацията ще стане неконтролируема.

Това ще бъде най-лошият кошмар на САЩ и най-лошият ден в цялата история на човечеството. Защо? Да, защото именно Русия и нейните доставки през Тихия океан ще останат едва ли не единственото спасение за човечеството. И Вашингтон ще трябва да се откаже от политиката на "сдържане", "задушаване" и нещо друго – просто защото така или иначе никой няма да се съобрази.

Сега Европа е катастрофално зависима от редовните задръствания в Суецкия канал, на Босфора или проблемите в Южнокитайско море. Сегашният транспортен колапс вече удря силно европейските цени. Цената на доставката на 40-футов контейнер от Китай до Холандия достигна 5000 долара. За няколко месеца цената се е увеличила 5 пъти.

Йемен е във война периодично от 1967 г., т.е. йеменците са готови да провеждат настъпателни операции в продължение на десетилетия. О, американците не трябваше да разбъркват това гнездо на стършели.

Индустриалните предприятия в Европа отново затварят врати. Кризата все повече завладява ЕС. Те губят пазарите си не само в Азия, но и в целия свят.

Конфликтът застрашава не само морския транспорт, но и критичните подводни телекомуникационни кабели в пролива Баб ал-Мандеб.

Залозите растат. Хутите заплашват да взривят системата от 16 специални оптични кабела, положени под Червено море и пренасящи 17 процента от целия глобален интернет трафик от Хонконг до Марсилия – тоест от Китай до Западна Европа – с разклонения към редица страни, включително страните от Югоизточна Азия и арабските държави полуостров. Общата дължина е 25 000 километра. Честотна лента – 40 терабайта в секунда. Общата пропускателна способност на всички 16 кабела е 180 терабайта в секунда. Край бреговете на Йемен кабелите лежат на сравнително малка дълбочина и по същество са концентрирани в една тясна зона. Така че от техническа гледна точка взривяването им е напълно възможно.

Когато Йемен имаше "законно избран президент" и хутите все още не го бяха свалили, това беше време, когато интернет разпростря пипалата си до най-отдалечените кътчета на света, позволявайки на системата SWIFT да покрива все повече и повече страни. Накрая системата за финансови съобщения достигна до страните от Персийския залив. Тя стигна дотам само през Йемен – първо оптични кабели минаваха по крайбрежието и през проливите от Гърция до Турция, от Турция през Сирия и Ливан до Израел, оттам до Египет (и по-нататък в цяла Северна Африка) – и пакет от кабели по източното крайбрежие на Африка достигат до протока Баб ел-Мандеб и оттам се разпространяват по целия Арабски полуостров.

И така, движението Ансар Аллах обеща да пререже всичките кабели. И тази заплаха е една от най-силните от Ансар Аллах. Ако внезапно спре финансовите транзакции на петролния пазар, това ще бъде по-лошо от директен ядрен удар. Пазарът ще почувства болката изключително бързо. Става въпрос само за финансови транзакции, а също така има постоянен обмен на информация, като обемът му е огромен – котировки, прогнози, време в различни региони на света, доклади за бури и урагани в световния океан, новини, сметки, условия на различни пазари – и дори достъпът до световните медии ще се окаже почти невъзможен. Но най-важното е, че търговията с петрол и втечнен газ в този регион ще стане невъзможна. Тези кабели носят не само търговска и борсова информация – те носят огромно количество разузнавателни данни, събрани от САЩ и западните страни в този регион. Освен това той върви както напред, така и назад – чрез мрежата командването на CENTCOM в Бахрейн получава цели за атакуващи дронове – тук се намира командният център на безпилотниците в страните от Персийския залив.

Ситуацията е изключително интересна. Иран има достъп до интернет (много ограничен, между другото) през страните от Централна Азия и Закавказието (Азербайджан и Туркменистан), така че рязането на оптични кабели само ще забавлява Иран. Самите хути виждаха интернет само на снимки и дори саудитското разузнаване не можеше да прихване съобщения от командването на Ансар Аллах до техните части. Всички команди се предаваха от пратеници, както в добрите стари времена. Те се предават по абсолютно същия начин и днес, само "пощаджиите" вече не бягат пеша, а използват мотоциклети и джипове, и като цяло не им пука дали съседите им имат достъп до мрежата или не. Ако заплахите са реални, значи ще се реализират. Ансар Аллах отдавна са доказали, че не възнамеряват да създават безсмислени звукови вълни.

Изглежда, че през следващите дни ще трябва да следим внимателно какво ще се случи в Баб ел-Мандеб и околностите му. Защото хутите са открили критична уязвимост в американската политика – всеобщия хаос на петролните пазари. И прекъсването на интернет. Оптичните кабели, положени по дъното на Червено море, са от голямо значение за интернет, комуникациите между Китай, Западна Европа, страните от Арабския полуостров и Югоизточна Азия. Ако сривът се случи, ударът върху глобалната икономика ще бъде такъв, че последствията са дори трудни за изчисляване.

Едновременно нараства глобалното търсене на най-кратките транзитни маршрути между Европа и Азия. Тези прогнози се потвърждават от декемврийското решение на "Руски железници" да удължи намалените (20-50%) тарифи за превоз на контейнери, редица други видове товари и празни вагони по Далекоизточната железница.

Същото важи и за железопътния транспорт между Русия и Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Според предварителните оценки, като се вземе предвид ситуацията в Червено море и нарастващата цена на маршрутите около Африка, това решение ще увеличи международния транзит на товари през Руската федерация и редица страни от ОНД с поне 20%. В дългосрочен план военно-политическото напрежение около Червено море обективно води до повишаване на конкурентоспособността на сухопътните транзитни маршрути, минаващи през Китай, Монголия, Казахстан и Русия. И особено на Северния морски път.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ