Германия премина всички възможни и невъзможни "червени линии".

Това е повторение на Drang nach osten на Хитлер.

В Русия – в Съвета на федерациите, започна подготовка за денонсиране на Договора за Германия "2+4" от септември 1990 г.

Подготвя се и остър демарш към Берлин и други западни столици в стила "ТАСС е упълномощен да заяви". Не е трудно да се досетим какво ще е съдържанието му.

Всичко се повтаря, или по-точно всичко започва отначало.

Защо?

На 22 февруари 2023 г. Бундестагът на ФРГ одобри резолюция за доставка на Украйна на далекобойно оръжие. Става дума за крилатата ракета TAURUS, която в някои варианти е тактическа крилата ракета.

Всички договори "отиват на кино". И преди всичко споменатият "2+4", който беше основата на всички договори за международната сигурност след 1990 г. Сега и той вече е зачеркнат. Москва ще го денонсира.

По-рано "зелената" външна министърка на Германия Аналена Бербок заяви, че ЕС участва във войната срещу Русия за първи път след 1941 г., т.е. потвърди, че имаме повторение на операция "Барбароса" на Хитлер.

Едновременно Германия изпраща всякакво оръжие за Киев, начело с танковете Leopard.

В Бундестага се появиха гласове за ядрено въоръжаване на Германия, на фона на появата на неонацисти в политическата и военна върхушка на страната.

Германия се готви за война? Нищо подобно. Германия вече участва във войната. Сега, след като не действат никакви договори за глобална сигурност и се ревизират договореностите за края на Втората световна война, след като в регионалната европейска сигурност отдавна не действа Хелзинкският акт за ненарушимостта на границите, след като бяха нарушени и договорите за неутралитета на Швеция и Швейцария, под въпрос е и Договорът за Германия "4+2", както и за границата между Полша и Германия на Одер и Ниса.

Това пък означава, че войната в Украйна не е само начало на Третата световна война, но и начало на Последната световна война.

Писал съм много пъти, че времевият хоризонт постоянно ще се променя заради отворения край на специалната операция, тъй като залогът е възможно най-висок от всички възможни – от тоталното преустройство на света до формирането на антизападния съюз, и на постзападния свят.

Става дума за това, че в момента в Европа и света няма никакви действащи договори за поддържане на глобалната и регионална сигурност. Повтарям – няма никакви договори. Всичко се движи на автопилот, но и него вече го няма.

Денонсирането от Русия на Договора "2+4" означава, че войната срещу нацизма не само че не е приключила, но в момента сме в продължение на Втората световна война и окончателната битка срещу нацизма в Украйна, Германия, Англия, САЩ и Израел.

Договорът "2+4" беше много по-важен от всички други договори след 1990 г. Защо?

Да се върнем към близкото минало.

На 25 януари 2023 г. Путин каза, че "Германия е била и в момента продължава да бъде фактически и юридически окупирана държава с всички произтичащи от това последици.

С една дума – ФРГ продължава да бъде окупирана държава без национален суверенитет и международна юридическа субективност, което означава, че както подписаните от нея, така и подписаните за нея многостранни или двустранни договори са нулеви. Повтарям – нула.

В това число и основните договорености за Втората световна война в Потсдам, което пък означава, че Втората световна война продължава, и че срещу Русия в Украйна воюва отново неонацизмът на

ФР Германия. И на САЩ.

Какво каза Путин. "След Втората световна война САЩ не са официализирали юридически края на окупацията на Германия и юридически в страната все още има американски окупационни войски. След Втората световна война тя е разделена на четири сектора – американски, английски, френски и съветски. Впоследствие Москва официално оформи прекратяването на окупационния статут, но САЩ не го направиха. И, строго погледнато, формално и юридически на територията на Федерална република има американски окупационни войски. И всъщност е така – те са много. След Втората световна война Германия никога не е била суверенна държава в пълния смисъл на думата."

Това означава, че ФРГ не е имала и няма атрибутите на суверенна държава, което пък означава, че каквито и да било договори, които е подписвала или са били подписвани за нея, са невалидни.

Става дума преди всичко за споразумението от Потсдам от 2 август 1945 г., сложило край на Втората световна война, заменено на 12 септември 1990 г. от Договора за окончателно уреждане по отношение на Германия /т. нар. "Договор 4+2"/, който предвиждаше неутрален статут на Германия и едновременно разпускане на НАТО и Варшавския договор, подписан от ГДР, ФРГ, СССР, САЩ, Великобритания и Франция.

Да започнем подред, т.е. от Потсдамската конференция на Голямата тройка /17 юли – 2 август 1945 г./ в двореца Цицилиенхоф в Потсдам, за която европейските политици не са чували, но чиито договорености бяха основата на мира в Европа и света до днес. Защото, заедно с Ялтенската конференция, тя беше най-важната среща в края на Втората световна война за бъдещото устройство на планетата.

В Потсдам преди 79 години се срещнаха лидерите на трите най-крупни държави на антихитлеристката коалиция от Втората световна война. /Сталин, Труман и Чърчил, който в последните дни беше сменен от Атли/.

Това беше третата им среща. Първите две се състояха в края на 1943 г. в Техеран /Иран/ и в началото на 1945 г. – в Ялта /СССР/. Целта на конференцията беше определянето на политическото и икономическо следвоенно бъдеще на Германия, завършване на войната с Япония и принципите на следвоенния свят.

Изпълнено като комюнике, споразумението не беше мирен договор според международното право. То беше заменено от Договора за окончателно уреждане по отношение на Германия /2+4/, подписан чак на 12 септември 1990 г. в Москва.

На конференцията беше окончателно съгласувана системата за четиристранната окупация на Германия, като по време на окупацията върховната власт там ще се осъществява от САЩ, СССР, Англия и Франция, всеки в своята зона.

Най-важният проблем беше определянето на новата германо-полска граница по линията Одер – Западна Ниса.

Централно място в конференцията заеха въпросите с демилитаризирането, денацифицирането и демократизирането на Германия. В съответствие с решенията на Ялтенската конференция потсдамските договорености предвиждаха пълно разоръжаване на Германия, разпускане на нейните въоръжени сили, унищожение на монополите и ликвидиране в Германия на промишлеността, която би могла да се използва за военно производство, унищожение на национал-социалистическата партия, прекратяване на всякаква нацистка дейност и пропаганда в страната.

Конференцията в Потсдам присъди на Полша река Одер като нейна западна граница, цялата зона на изток от нея (с изключение на анклава Калининград), включително Померания, повечето от Източна Прусия и Данциг под полска администрация.

От 79-годишната перспектива от всички потсдамски решения именно това има най-голямо влияние върху историята не само на Германия и Полша, но и на цяла Европа.

Полша беше "пренесена" 300 км на Запад, ликвидирани бяха основите за териториалните спорове със съседите на Изток, редуцирана беше немската територия с 25 процента с пренасяне на тежестта от Прусия към Вестфалия и Надрения.

Немското население, останало в Полша, Чехословакия и Унгария, беше преселено на Запад.

Конференцията потвърди предаването на СССР на Кьонингсберг, заедно с една трета от Източна Прусия, на чиято територия беше създадена Калининградска област.

Но за първи път от ХІІІ век голяма война в Европа завърши без мирен договор между победителите и победените. Такива договори бяха подписани с европейските съюзници на хитлеристка Германия през 1947 г. Но за Германия великите сили предпочитаха да решават без договор. Това положение продължи до 1990 г.

Тогава договорът, окончателно регулиращ немския проблем, беше оформен през лятото на 1990 г. в Бон и Париж, и подписан в Москва на 12 септември 1990 г. от четирите окупационни сили и двете немски държави – ФРГ и ГДР /конференцията 2 + 4/. /б. а. – това беше и последният голям договор, който имах възможност да отразявам на място. Предпоследният беше срещата на Буш с Горбачов в Малта./

Но ФРГ нямаше пълен суверенитет. За обединяването им беше необходимо съгласието на победителите във Втората световна война. Нямаше и мирен договор. Съседите на Германия, в това число Чехословакия и Полша, искаха многостранна мирна конференция, като онази от 1919 г. Но "силните на деня" кооптираха само Франция. Варшава и Прага получиха "утешителна награда". Изслушаха ги на едно от заседанията.

Но и между "големите" имаше противоречия.

САЩ искаха бързо обединяване на ФРГ и ГДР.

Франция и Англия искаха да изчакат.

И тук Горбачов поднесе най-големият подарък на Хелмуд Кол. Съгласи се с всичко, в това число и с изтеглянето на могъщата Западна групировка на Съветската армия от ГДР.

Договорът "За окончателно регулиране на проблема с Германия", който беше подписан през септември 1990 г. в Москва беше хартийка без юридическа стойност. На Горбачов бяха обещали, че Германия ще излезе от НАТО, че НАТО ще се разпусне едновременно с Варшавския договор; че в нова Германия ще обкръжат със специални грижи няколко десетки хиляди хора от ГДР, които знаеха руски език и ще ги използват за бъдещото сътрудничество със СССР; че…

Не изпълниха нищо. Германия остана в НАТО. Пактът стигна до границите на Русия. Резултатите от Втората световна война, Ялта и Потсдам бяха зачеркнати въпреки десетките милиони жертви, дадени от народите на СССР и Източна Европа.

Но невалидността на "2+4" се дължеше и на друга причина.

Последваха разкритията с така наречения Канцлеракт между ФРГ и САЩ, според който ФРГ продължаваше да е окупирана държава, което поставя под въпрос легитимността на самото обединяване на двете немски държави и анексирането от ФРГ на ГДР.

Става дума за секретния документ, който са длъжни да подписват всички канцлери на Федералната република Германия и да признават неговите положения.

Ако е така, дали въобще има държава ФРГ, дали тя въобще може да съществува като субект на международното право? Ако е така, съвременната история на света ще бъде преобърната нагоре с краката и нито един договор няма да има сила и международна валидност.

Дали това беше и най-голямата подигравка на световното задкулисие с Германия и Европа, защото и единна Европа не съществува. Както и ЕС и НАТО?

Тайният документ Канцлеракт принуждава всяко немско правителство да действа в полза на западните страни-окупатори на западната част на следвоенна Германия.

Канцлерактът е документ, който е длъжен да подписва всеки немски федерален канцлер преди да положи клетва и да потвърди поетите задължения спрямо съюзниците, преди всичко САЩ.

Това означава, че ФРГ е полупроекторат на САЩ, които могат да извършват от територията на ФРГ всякакви действия, които счетат за "необходими".

А това означава, че през целия период след 1945 г. до ден днешен ФР Германия, а и цяла Европа, чийто локомотив е Германия, беше окупирана от САЩ и е в позицията на васал.

Както и че цялата политика на ФР Германия след 1990 г. с изграждането на Четвъртия райх и новия поход на Изток – Drang nach Osten, беше подчинена на целите на САЩ и Англия, а именно – да сблъскат отново Германия и Русия в нов конфликт, който Германия отново да загуби. Което наблюдаваме сега в Украйна и около нея.

Да погледнем картата на Европа днес. Дали Германия не е успяла 80 години след разгрома във Втората световна война, да постигне целите, поставени още през ХIII век от Първия райх, а след това от Втория и Третия, а именно господство над балканските славяни, Централна Европа, Прибалтика и Украйна.

След преврата в Киев през 2014 г. Германия завладя последната територия, която рицарите на Тевтонския орден и привържениците на Lebensraum искаха да подчинят.

Ще припомня, че още по време на Потсдамската конференция на 30 юли 1945 г. Съюзническият контролен съвет беше създаден в Берлин, за да изпълни четирите съюзнически резолюции ("Четирите D"):

• Денацификация на германското общество за изкореняване на нацисткото влияние;
• Демилитаризация на бившите сили на Вермахта и германската оръжейна индустрия;
• Демократизация, включително създаване на политически партии и профсъюзи, свобода на словото, печата и религията;
• Децентрализация, водеща до германски федерализъм.

Както виждаме, нито една от тези четири "Д" не се състоя, за да се стигне до днешния ден, в който Германия обяви война на Русия, победителят във Втората световна война, по заповед на САЩ.

Ако сте забелязали, и специалната операция на Русия в Украйна започна със същите "четири Д" – денацификация, демилитаризация, демократизация, децентрализация. Накратко – Втората световна война не е приключила, Русия отново воюва с неонацизма, който й обяви нова война.

Като първи в Европа, а може би и в света, предвидихме тази еволюция преди повече от 25 години.

Без да имаме претенции за авторско право ще продължим да я следим, в рамките на възможностите, и в бъдеще.

Сега никой не може да предвиди какво и кога ще се случи.

След евентуалното денонсиране на договора "обединена Германия ще бъде де юре некомпетентна и несъстоятелна".

Русия, като една от страните в договора "2+4", ще денонсира договора по силата на който Германия беше обединена и деокупирана. Това беше и споразумението, според което СССР освободи Германия от своя контрол, но не предвиждаше и изчезването на ГДР.

Но Съветският съюз не върна независимостта на Германия просто така, а при определени условия. А те или никога не бяха спазвани, или бяха грубо нарушени.

И сега, Русия, като правоприемник на Съветския съюз, ще денонсира договора за обединение и връщането на независимостта на Германия.

Това словосъчетание обяснява всичко – Германия не е нито обединена, нито независима, нито деокупирана.

Всичко се връща към момента преди подписването на договора "2+4" и даже към Потсдамските споразумения.

Какво може да се очаква? Отговорът е много прост – всичко. Денонсирането на договора отваря такава порта, че през нея ще може да мине всичко.