На 5 март Виктория Джейн Щепсел – Берувна Нуланд /Нуделман/ подаде оставка и е готова да напусне поста на заместник държавен секретар на САЩ през следващите седмици.

Съобщението беше направено от държавния секретар на САЩ Антони /Тони/ Блинкен по такъв начин, че да не вземе Нуланд да се откаже от оставката си /или уволнението си/.

Причините за нейното пенсиониране ще бъдат тепърва анализирани. Както и последиците, които ще имат отражение върху САЩ, Европа, Русия и Китай.

Защо?

Ще се опитам да отговоря на тези въпроси в тяхната по-дълбока перспектива, което не е характерно даже за най-известните аналитични центрове в света.

И така, коя беше, и е Виктория Нуланд /Нуделман/, /б. а. – произнася се Нуланд, а не Нюланд/.

Наричаха я "вечната Вики", а други – "вещицата".

Неслучайно кариерата й започна още преди 35 години при Буш – старши и при първото правителство на Елцин, в началото на 90-те години. И още от тогава отговаряше за отношенията с Русия, като "специалист по Русия". И още тогава беше на всяка среща на ЦРУ и Държавния департамент относно Русия, Източна Европа и Украйна.

Мандатът на Нуланд обхваща три и половина десетилетия "забележителна обществена служба при шестима президенти и десет държавни секретари". Започвайки с първото си назначение, като консулски служител в Гуанджоу, Китай, Виктория имаше много работни места в този департамент. Политически и икономически служител. Говорител и началник на кабинета. Заместник помощник секретар и помощник секретар. Специален пратеник и посланик.

Тези постове въоръжиха Виктория с познания по широк спектър от проблеми и региони и способността да използва пълния набор от инструменти на американската дипломация за насърчаване на нашите интереси и ценности".

Това е извадка от нейното CV в Държавния департамент на САЩ.

С други думи, Виктория Нуланд беше и е един от най-осведомените и опитни дипломати в целия Държавен департамент. но преди всичко на глобалисткия Вашингтон, тъй като Нуланд беше не просто символ на борбата срещу Русия, но и един от главните нейни архитекти.

Нуланд посвети целия си 62-годишен живот на Русия или по-точно на това тя да не съществува.

В Русия си спомнят нейната работа като… гостуващ пионерски ръководител в Одеса преди 40 години /по време на перестройката/ или шестте месеца, прекарани на съветски рибарски кораб в средата на 80-те, когато научи всички нюанси на руския език, т.е. да псува и да пие водка.

Но върхът на кариерата й беше Майданът в Киев през 2014 г., когато първо раздаде курабийките, а след това изпрати псувнята Fuck the EU на нерешителния Европейски съюз.

Но това беше само началото на върха на нейната кариера.

Нуланд работеше по Русия на различни позиции – заместник-постоянен представител в НАТО, прессекретар на Държавния департамент, в кабинета на вицепрезидента Чейни. И дори в Москва, където две години след разпадането на СССР тя "отговаряше за отношенията с правителството на Елцин". По това време тя беше все още начинаещ дипломат (само пет години опит в Държавния департамент), но беше вече достатъчно опитна, за да бъде на една вълна с представители на прозападния елит, дошъл на власт в Русия чрез Гайдар и Козирев.

Познаването на Русия от Нуланд не я направи русофилка, напротив. Тук не става дума за възгледите й за геополитиката (тя принадлежи към най-радикалното крило на неоконсерваторите), нито за съпруга й Робърт Каган, "трубадур" на американския интервенционизъм.

Това, което направи Нуланд русофобка, не беше нейната кариера, а нейният произход.

Нуланд /Нуделман/, подобно на много американски елити, е потомък на евреи имигранти от Руската империя. Подобно на шефа си Блинкен /Блинкин/, който като "горд еврей" винаги споменава дядо си от Киев, който бил избягал от погромите (всъщност той е избягал преди погромите), Нуланд също е потомък на еврейски имигранти в САЩ от този район. Дядо й напуснал Бесарабия, баба й напуснала територията на днешна Беларус.

И двамата – Блинкен и Нуланд, са начело на Държавния департамент и двамата са обединени от русофобията си за отмъщение на Русия заради своите предци за "ужасните години на погроми и унижения". Нямаше значение, че бабите и дядовците на Блинкен и Нуланд не са ги въобще преживели. "еврейският фактор" влияе и сега върху политиката на САЩ. Особено от 90-те години, когато бенефициентите на "приватизацията", предимно евреи, се стремяха да се сдобият с американски или израелски паспорти. Но веднага щом Русия се опита да предотврати атлантизацията и ционизирането на Украйна, те отново си спомниха за еврейския въпрос, като започнаха да обвиняват Русия в империализъм, съчетан с антисемитизъм, като казаха, че това са "вродени качества" на руснаците.

Така постепенно Нуланд изграждаше позицията на ционизма и нацизма срещу Русия.

И през целия период от 35 години Виктория Нуланд беше на сцената на Държавния департамент в една или друга роля. Но не най-важната. Най-важната беше на съпруга й – Робърт Каган, един от авторите /наред с Уилям Кристол/ на проекта за Нов американски век /PNAC/, разработен от двамата от 1997 г. до 2006 г., водещи фигури на неоконсерваторите.

Става дума за новата енергийна политика на САЩ, която беше резултат на проекта за Нов американски век /PNAC/, като целта на PNAC беше налагане на американското глобално лидерство.

PNAC влияеше и върху разработката на военната и външна политика на Буш – младши, особено при войните в Афганистан и Ирак.

Основателите на PNAC бяха Кристол и Каган. Кристол от 1972 г. е пожизнен член на Съвета за международни отношения – CFR, създаден от Рокфелер.

Каган е сътрудник на Центъра "Карнеги" и на Американския комитет за мир в Кавказ.

Започналото изостряне на отношения между САЩ и Русия след 2000 г. изкара на преден план добре познати от близкото минало имена – начело с Дик Чейни – дясната ръка на джордж Буш – старши, вицепрезидент при Буш – младши, но реален президент, архитект на така наречения Патриотичен акт от 2001 г., даващ неограничени пълномощия на службите на САЩ да следят и подслушват всеки, на всяко място, по всяко време, организаторът на агресията на САЩ в Афганистан, Близкия Изток и Централна Азия, посредством частните военни компании и паралелната глобална капиталова групировка Vanguard Group.

Дик Чейни беше архитектът на енергийните войни, които започнаха през 2001 г. и продължават и до днес, като се изразиха в такива трагични събития като събитията на 11 септември 2001 г., войните в Ирак и Сирия, "арабската пролет", убийството на Кадафи, провала на "Южен поток", Украйна, атаката срещу "Северен поток", разширението на НАТО на Изток и др.

Но в началото беше едно събитие, за което вече никой не си спомня – банкрутът на американския енергиен гигант Enron, покровителстван от Чейни и Буш – старши.

Корпорацията Enron използваше за своите цели мощния потенциал на дипломатическите и външнополитически ведомства и служи на САЩ по целия свят. В резултат на многобройните мошеничества Enron беше доведен до банкрут в края на 2001 г., който беше най-крупният банкрут в историята на САЩ.

Основната политика на Дик Чейни беше в енергийната сфера. Преди да бъде назначен за вицепрезидент на САЩ беше главен управляващ директор на компанията Halliburton и един от нейните крупни акционери.

На 20 януари 2001 г. Чейни оглави специалната комисия по енергетиката, която на 16 май 2001 г. представи на президента Буш – младши доклад под названието "Национална енергийна политика". Националната енергийна политика е план за енергийното превземане на целия свят.

От името на комисията Чейни предлагаше да се обединят усилията на бизнеса, държавата, местните общности и гражданите, за да се осигурят надеждни, достъпни и сигурни източници на енергия в бъдещето.

Към тази група се присъедини и Ричард Пърл, който по-късно стана един от основните членове на PNAC призоваващ още от 1996 г. за отстраняването на Саддам Хюсеин от властта в Ирак, като докладът беше представен на премиера на Израел Нетаняху.

През 1998 г. Пърл, заедно с други членове на PNAC – Пол Вулфовиц, Джеймс Улси, Елиот Абрамс и Джон Болтън, изпратиха писмо до Клинтън, призоваващо го да отстрани Саддам.

Особено активен беше и Джон Болтън, зам.-държавен секретар по контрола на въоръженията /2001-2005 г./. Към този клуб се включиха и Джеб Буш, по-младият брат на президента, губернатор на Флорида и Дъглас Фейт, ръководител на управлението за политика на Департамента на отбраната при Буш – младши.

Те и още няколко десетки специалисти разработиха и плана за PNAC за завладяване на световните нефтогазови ресурси, между другото предвиждащ построяването на нова тръба от Туркменистан към Индия и Китай, засилване на инвестициите на САЩ в руския нефтен сектор, налагане на ЕС на каспийския газ, контролиран от САЩ, като ключови страни бяха Грузия, Турция и Азербайджан.

Към септември 2001 г. Чейни вече контролираше напълно всички ключови процеси в администрацията на Буш – младши и беше сивият кардинал на американската политика. Той беше и инициаторът на сценария за събитията от 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон, заедно с МОССАД.

Последва завладяването на Афганистан и възобновяването на търговията с опиум, навлизането на американците в Узбекистан, Пакистан, Йордания, Грузия, Катар и Оман. САЩ бързо взеха под контрол целия Близък Изток. Помагаше им Израел, особено при Нетаняху.

Добивът на шистов газ в Украйна трябваше да се осъществява от сервизна нефтена компания на Halliburton, украинските военни части и други силови структури да се обучават и въоръжават от друга дъщерна компания на корпорацията Halliburton и частна военна компания KBR.

Заради лобирането на услугите на Halliburton в строителството на новата украинска армия и Националната гвардия споменатата Нуланд, в момент на пълна истерия, съобщи, че истинският президент на САЩ не е Обама, а Дик Чейни и че въобще кланът на Буш е зад паралелната глобална капиталова групировка Vanguard Group.

Постепенно на сцената излизаше хазарска мафия еврейска, като основен реализатор на глобализирането.

Много еврейски писатели възразяват, че терминът "хазарска мафия" се асоциира с всички евреи. Факт обаче е, че в контекста на съвременната история, на колективните интереси и настоящите събития по света, е трудно да се направи разлика между тези две понятия. И сега трябва да използваме термина "хазарска еврейска мафия" /ХЕМ/.

Видимо или невидимо, много големи картели по света са собственост на хазарската еврейска мафия. Чрез контролираните големи многонационални корпорации, оръжейни фабрики, петзвездни хотели, петролни компании, алкохолен бизнес, хранително-вкусова промишленост, технологии, минни и минерални ресурси, банки, филмова индустрия, печатни и електронни медии в САЩ и в света, с влияние върху ООН, с финансови институти като Световната банка и Международния валутен фонд, хазарската еврейска мафия превърна света в корпоративна индустрия, която умело работи за интересите на мафията.

Когато говорим за контрола над САЩ и света, няма разлика между хазарската мафия, евреите и Израел. В тази връзка Дон Алън и други пишат: "Съветът за международни отношения /CFR/ беше част от заговора за овладяване на контрола върху двете политически партии в САЩ и за използването им като инструменти…" Седемдесет и три процента от членовете на Съвета за международни отношения са евреи".

Има редица организации, които се състоят от "дълбоката държава" или от "невидимото правителство", които управляват Америка и света зад кулисите.

Еврейската група, която контролира националните правителства и мултинационални корпорации, насърчава световното управление чрез контрола на военните медии, фондовите субсидии и образованието, включително НПО… и контролира и ръководи проблемите на деня и по този начин контролират повечето налични възможности. Те искат да управляват парите, земята, храната и оръдията на всички по света.

След оркестрираната от ЦРУ и МОССАД драма с атентатите от 11 септември 2001 г., хазарската еврейска мафия действа срещу неционистките американци и цялата международна общност и дестабилизира глобалната икономика.

След разпадането на СССР, в консултация със своите ционистки съветници и неоконсерватори, американският президент Буш – старши въведе Новия световен ред /NWO/, като САЩ действат като глобален полицай за защита на политическите и икономическите интереси на Израел и американските евреи. В това отношение и ООН, МВФ и Световната банка също бяха използвани като агенти на хазарската мафия.

За да реализират скрития дневен ред на хазарската еврейска мафия, САЩ наложиха глобализацията като бърза либерализация на икономиката, свободните пазари, приватизацията и денационализацията и т.н. на по-слабо развитите страни, което доведе до чуждестранно господство на многонационалните корпорации и до глобалната финансова криза. Това допълнително задълбочи пропастта между бедните и богатите страни. И сега, въпреки провала си, хазарската мафия продължи да реализира проекта на глобализацията.

Когато Буш – старши стана американски президент, той и неоконсерваторите прекрачиха всички граници за осигуряване на политическите, икономическите и религиозните интереси на евреите и Израел за сметка на мюсюлманите и американците патриоти.

Тероризмът от 11 септември 2001 г. беше предварително планирана стратегия, ръководена от хазарската мафия.

След това Обама и Буш-младши нарочно създадоха хаос в мюсюлманския свят – окупацията на Афганистан и Ирак, войните в Близкия Изток, смяната на режима в Либия и Египет, подкрепата за Ал Кайда /Ал Нусра/ и Ислямска държава /известна още като ISIS, ISIL и Dаesh/ от дуета ЦРУ – МОССАД, Сирия и Ирак, насърчаването на сектантското насилие в ислямския свят между шиити и сунити. Това нанесе още по-голям удар на световната икономическа стабилност, което е от значение за хазарската еврейска мафия.

През септември 2015 г. ръководената от Русия коалиция с Иран, Ирак, сирийската армия – Националните сили за отбрана /NDF/ и базираната в Ливан Хизбула, започнаха да разбиват терористите на Ислямска държава, Ал-Нусра, Ал-Кайда в Сирия и Ирак.

Тел Авив искаше да започне нова студена война между САЩ и Русия, манипулирайки американско-руските различия по отношение на Украйна.

Днес Русия е под обстрел заради конфликта в Украйна. Конфликт, започнат от неокона-ешкенази Виктория Нуланд и Държавният департамент на САЩ. съпругът й, неоконът-ешкенази Робърт Каган, работи на заден план чрез мощни организации, като Project for New American Century, Brookings Institution Council for Foreign Relations.

Джордж Сорос също допринася финансово за украинската "революция" на Майдана.

Много от участниците на Евромайдана в Киев бяха членове на финансирани от Сорос неправителствени организации и бяха обучени от същите НПО на много срещи и конференции, спонсорирани от Международната фондация за ренесанс на Сорос /IRF/ и неговите различни институции за отворено общество, основана и финансирана от Сорос, може да се похвали, че е дала "повече от всяка друга донорска организация" за "демократичната трансформация" на Украйна.

С други думи, еврейските неокони гонят руската "мечка, като насъскват американското куче". Кучето не може да откаже, защото AIPAC го храни, подкупвайки както републиканците, така и демократите, които не са нищо друго, освен политически проститутки, готови да предадат страната си и да рискуват мира на света.

AIPAC се контролира от мощни ешкенази – американски бизнес-лидери.

Тяхната цел е да унищожат Русия за пореден път, като стартираха пожара в Украйна, който планират да разпространят в Русия чрез военна и икономическа война. Защо? Защото Русия имаше силата да се възроди от пепелта и пожара, предизвикани от евреите – ешкенази. И понеже Путин постави "олигарсите" на тяхното място. И понеже Русия спря американската война срещу Сирия, която беше организирана от AIPAC в полза на Израел.

След сегашното бавно разрушаване на ционизма в Израел, някъде дълбоко в съзнанието на умиращите ешкенази лидери може да лежи план за ново възобновяване. Това възобновяване е завладяването на някакъв хазарски хаганат – земя, която е разположена дълбоко в Русия и обхваща Украйна и Крим.

Ето защо законно избраният президент на Украйна Виктор Янукович беше свален с преврат и на власт дойде хазарската еврейска мафия – в началото на Порошенко, а сега – комика Зеленски.

От това змийско гнездо се появяваше главата на анакондата на споменатия постлиберален капитализъм Vanguard Group.

Разбира се, всичко това е в процес и още е трудно да бъде дефинирано. Но ясно е, че на мястото на историческите "собственици" на капитализма, начело с Ротшилд и Рокфелер, се появява някакво по-силно чудовище от тях, някакъв дълбочинен, направо тектоничен процес, ставащ в недрата на съвременния глобален капитализъм, т.е. изграждането на една шапка и пирамида над основните транснационални корпорации – които вече изпълниха своята роля, и появата на нов глобален октопод над корпорациите и държавите-инвеститор, контрольор, акционер, изкупуващ с минотарни дялове десетки корпорации и концерни. Vanguard Group и мафията Буш-Клинтън-Обама-Тръмп-Дик Чейни-Байдън, т.е. оформянето на суперсобственика и на най-голямата пирамида в историята въобще на капитализма, е последен опит за неговото спасение в каквато и да било форма.

И най-крупните банки в света – Bank of America, JP Morgan group, Wells Fargo, Goldman Sachs и Morgan Stanley, се контролират от Vanguard Group.

Този глобален център се оформи още от 70-те години именно около клана Буш и неговата симбиоза с ционистко-финансовата групировка на САЩ, Израел и Англия, и с наследството на хитлеристка Германия.

що се отнася до Украйна, сред компаниите, които я разглеждат като пазар на своята продукция, е американската корпорация Monsanto, която се намира под контрола на Vanguard. Monsanto вече контролира 90 процента от световния пазар на трансгенните семена. Ако се вземе предвид, че Украйна притежава голяма част от чернозема на планетата и е основната в Европа житница за производство на зърнени храни, Monsanto се стреми да я качи на иглата на зависимостта от генните модифицирани семена. Срещу това сега са масовите протести на фермерите в Полша и другаде в Европа.

Освен видимата страна от дейността на Monsanto в Украйна има и невидима. От 2014 г. в Украйна присъстваше и частната военна компания Academi /предишната Blackwater/, която е под контрола на Monsanto.

Другата частна военна компания – KBR /Kellog, brown and Root/, принадлежаща на Halliburton на Чейни и Ръмсфелд, пък разчиташе на големи печалби от усвояването на шистовите залежи на територията на Донбас, където действаше със своите постоянни партньори в нефтения бизнес Exxon Mobil и Chevron. и всичките тези компании са в империята Vanguard.

"Десният сектор" и "батальоните" на циониста Коломойски се появиха като подразделения на частната военна компания Academi, чието финансиране идваше директно от САЩ.

Става дума за така наречените "фалшиви долари" на Буш – старши, с които той лъжеше преди години шаха на Иран Реза Пахлави.

След това Саддам Хюсеин в Ирак по този начин внедряваше долара като основно платежно средство и переше трилиони от наркотърговията.

Става дума за една от най-големите финансови тайни на САЩ, която от години взривява целия свят – огромни количества американски фалшиви долари, вероятно над 2-3 трилиона, които бяха и са в обращение в Близкия Изток, Русия, Китай, Европа и в самите САЩ.

Началото беше поставено от Буш – старши, ЦРУ и Vanguard. През 70-те години Департаментът на финансите на САЩ в дълбока тайна започна да прави суперментета на своите долари. Целта беше да ги пуска в обращение по света за някои плащания или да предизвиква финансови кризи в неприятелски държави и да сваля техните правителства. Част от тях се движеха по каналите на американската мафия за плащане на наркотрафика, търговията с оръжие, рекета, убийствата. Други вървяха по каналите на ЦРУ.

В края на 1980 г. Буш – старши, който се кандидатираше за вицепрезидент на Рейгън, се договори с тогавашните власти на Иран да задържат 52-та американски заложници, за да не бъде преизбран Джими Картър. За услугата Иран получи пари, оръжие и обещанието американците да не им пречат в производството на фалшиви долари. За тази цел иранците купиха от Германия и Швейцария суперпечатарска техника, а от самите САЩ – оригиналната хартия за доларовите банкноти. Реално това бяха суперментета, които не можеха да бъдат разпознати даже във Федералния резерв на САЩ. С част от тези фалшиви долари през 1990 г., когато Буш – старши вече беше президент на САЩ, беше осъществена първата финансова атака срещу СССР и манипулиране на неговата стабилна рубла. За операцията през 1994 г. написа и покойната Клеър Стърлинг /която се прочу с обвиненията срещу България в случая Антонов/. През 1994 г. тя обаче написа истината – че атаката срещу рублата беше осъществена с огромни количества фалшиви долари и фалшиви рубли, напечатани в една от западноевропейските държави в координирана акция на няколко световни банки.

Такава операция беше приложена и срещу други бивши социалистически страни, в това число България, през есента на 1996-1997 г.

Тези трилиони фалшиви долари продължават да обикалят света. Стигнаха и до Украйна.

Както споменахме, американците преди години сами дадоха на шаха на Иран – Реза Пахлави, машината, хартията и матриците на доларите, за да печата "фалшивите", т.е. напълно истински банкноти, като по-важно беше зарибяването на този район и насочването на търговията на нефта към долара.

Така или иначе, по света има купени няколко швейцарски машини Intagliocolor 8, същите, които използваха американската доларова печатница.

Със същите супердолари сега Vanguard плащаше на наемниците от Grey Stone и Academi за тяхното участие във войната в Украйна и т.н.

Операцията "фалшиви долари" се разиграваше и в Украйна. В началото на 2015 г. в Германия беше арестуван сътрудник на Държавния департамент на САЩ с крупна партида фалшиви долари. При разпита се оказа, че арестуваният е помощник на станалата вече прословута по това време Виктория Нуланд /Нуделман/ и по съвместителство сътрудник на Vanguard.

Отново действаше старият номер с фалшивите долари на Буш, този път с помощта на Нуланд, Маккейн, Кери, Бренън и др. С фалшивите долари Vanguard плащаше на наемниците в Украйна, Сирия, Ирак, Либия, плаща и за нефта от главорезите от Ислямска държава.

Арестуваният в Германия заяви, че февруарският преврат в Украйна се контролираше от Vanguard, Държавният департамент, ЦРУ, чиновничката Нуланд и Коломойски, който се разплаща с фалшиви долари. Главната задача, която Vanguard беше поставил и на Порошенко е да бъдат убити колкото се може повече хора в Украйна, независимо дали са украинци или руснаци. Същата задача е и на Зеленски.

На 16 март 2014 г. в Times of Israel беше публикувана статия, в която се посочваше, че по-голямата част от евреите имат своите корени не в Палестина, а в Хазария.

Това беше и причината милиардерът Коломойски, губернатор на Днепропетровска област, да харчи десетки милиони фалшиви долари за набиране на десни украински националисти и неонацисти от цяла Европа, за да се бият срещу рускоезичното мнозинство в Донбас в Източна Украйна за превръщане на Украйна във "втори Израел".

Водачите на украинския преврат бяха ционисти, контролирани от Нуланд. Скоро те започнаха открито да споделят в свята среда, че могат да забравят за Израел и вместо това да чакат Месията на украинска земя.

Именно съчетанието укронацизъм – ционизъм се има предвид с денацифицирането на Украйна и деолигархизирането на Донбас /най-богатият район на СССР/, окупиран от хазарската мафия.

Украйна е просто пионка във войната на Хазарската мафия срещу християнска Русия.

Имаше обаче и други сили, работещи за държавния преврат.

Световната еврейска организация Хабад-Любавич имаше много силен център в Украйна в Днепропетровск.

В същото време беше обявен проектът "Еврейски Киев" на олигарха Игор Коломойски. Ще добавим и думите на Зеленски – марионетка на Коломойски, че иска да превърне Украйна в Голям Израел, т.е. в Нова Хазария.

Ще добавим и участието в преврата в Киев през 2014 г. на Ротшилд и Сорос, на "Сивите вълци", на Gladio и дълбоката държава, ЦРУ, МОССАД, MI6.

И през всичките тези години един от постоянно присъстващите елементи беше Виктория Нуланд, независимо дали в Белия дом бяха демократи или републиканци, неолиберали или неоконсерватори т.н.

Тя беше и е там като представител на Новия американски век, на AIPAC, на Съвета за международни отношения на хазарската мафия и т.н. Като основен наблюдаващ и организатор на ставащото в Украйна далеч преди 2014 г., Нуланд обикновено работеше "на първа линия" – в защитени заседателни зали по света, като беше кариерен посланик и в двете руския, и в американския смисъл на термина. Това означава, че човек е постъпил на дипломатическа служба не отвън /например като политически назначен/, а чрез специализирано образование и стълба в структурите на Министерството на външните работи. А в САЩ това е нещо като почетно звание за дипломати – не само за заслуги, но и за висока професионална квалификация. Нуланд се справяше добре с работата си и десетилетия наред отговаряше за важни сфери за Вашингтон – НАТО, Русия, Украйна, и чакаше всеки момент да оглави Държавния департамент.

Тя работеше по въоръжаването на Украйна и сглобяването на западната коалиция, която да снабдява Киев с оръжия и боеприпаси за конфликта с Русия. През февруари тя помоли Конгреса да одобри финансиране от 61 милиарда долара за Украйна, твърдейки, че по-голямата част от тях ще се "върнат обратно в икономиката на САЩ", за да се създадат работни места в оръжейната индустрия.

Последното й пътуване до Киев включваше намеса през Зеленски в полза на отстранения Залужни, но без резултат. Залужни беше уволнен.

В интервю в края на февруари Нуланд призна провала на усилията на САЩ спрямо Москва, като призна, че целта на нейната политика е "неРусия, която, честно казано, искахме".

И изведнъж Нуланд подаде оставка и си отива. Дали?

Няколко варианта:

1) Пенсионирането на Виктория Нуланд е признание, че основният външнополитически проект на Вашингтон – проектът Украйна, се е провалил. Никой държавен служител не е толкова идентифициран с фиаското в Украйна, колкото Нуланд. Тя участваше в дейностите по микроуправление на място по време на преврата от 2014 г. и наблюдаваше мръсното участие на Държавния департамент от началото на войната. Кариерният й път е неразривно свързан със злополучната катастрофа, подкрепяна от НАТО, която доведе до ненужната смърт на стотици хиляди украински редовни клиенти и заличаването на голяма част от страната. Следователно въпросът, който трябва да си зададем, е дали постоянните машинации на Нуланд да въвлече НАТО в неспечелима война с Русия са причината тя да бъде отстранена.

Нуланд е един от главните архитекти на продължаващия конфликт, което означава, че тя е до голяма степен отговорна за разширяващата се пропаст между лидерите на НАТО, нарастващата касапница на бойното поле и стратегическото поражение на САЩ спрямо техния геополитически съперник Русия. Накратко, никой друг държавен служител в САЩ не е по-отговорен за украинското блато от Виктория Нуланд. Освен това Нуланд оставя след себе си огромна катастрофа, за която няма лекарство и лесен изход. Това очевидно е ситуация без победа за Вашингтон, поради което Нуланд – която създаде този бардак, получи своя пропуск към изхода.

На 22 февруари на Нуланд беше зададен следният въпрос: "…ако Конгресът не действа / да представи допълнително финансиране на Украйна/… има ли план Б? Мисли ли администрацията как да получи помощ за Украйна, без Конгресът действително да разпредели финансирането за това?

Нуланд: Ние сме на план А. Ние сме на план А. И, честно казано, знаете ли, Сенатът на САЩ току-що прие този законопроект със 70 гласа. Така че това ви казва, че американският народ силно подкрепя продължаването на помощта на Украйна, в интерес на Украйна, но и в наш собствен интерес."

Няма план Б. Нуланд каза, че нито тя, нито нейните колеги са формулирали резервен план в случай, че войната не се развие според очакванията. Без план Б.

Това не е за вярване. Нуланд е или изключително арогантна, или престъпно небрежна, или едното и другото. Каквото и да е, можем да разберем защо властниците може да са решили, че е време да изгонят сприхавата Нуланд от пашата на зелената ливада.

2) Конфликт във върхушката.

Хвърлят Нуланд под автобуса по време на изключителна криза, защото се провали в най-голямата и най-важна задача на нейната 35-годишна кариера. Но можете да сте сигурни, че "уличен боец" като Нуланд никога не би хвърлил кърпата, освен ако не й е изрично наредено /заповядано/ да напусне. Тя можеше да се задържи на работата си, ако имаше поне някакви признаци на напредък във войната, но няма такива признаци. Това е толкова безнадеждна и ужасна ситуация, каквато не сме виждали.

Всичко това подсказва, че краят е близо. И ако краят е близо, тогава някой ще трябва да бъде виновен. Тогава пенсионирането на Нуланд е всичко друго, но не и доброволно. Тя е уволнена от Държавния департамент ЦРУ и NSA и които вече не вярват на нейната надута реторика и празни обещания за победа над Путин. И че следва свой дневен ред, който изправи САЩ пред катастрофа не само в Европа. С елиминирането Нуланд те признават, че прокси-войната се е провалила и че е необходима различна стратегия. И въпреки че все още не знаем какво ще доведе до тази промяна в политиката, знаем, че Нуланд няма да участва в нейното прилагане.

3) Дали има план Б?

Ако има, това ще е "Афганистан № 2". Оставката на Нуланд е част от подготовката на Джо Байдън за предстоящите президентски избори.

Администрацията на Байдън сега се съпоставя с реалността. Те имат избори на хоризонта и Украйна се превръща в голям проблем. Въпросът е как да се смекчат последствията от неизбежната победа на Русия. Нуланд, смятана за главния архитект на антируската и украинската политика на американската дипломация, със своята 35-годишна кариера, е отстранена, но протежета от това ниво не се сменят просто. Това почти винаги означава, че проектът е затворен.

Този резултат обаче се получава в два случая. Първият е, когато резултатът е постигнат, вторият е, когато, напротив, е настъпил провал и вече не е препоръчително да продължите проекта. Да се говори за успех на Нуланд като цяло е смешно, което означава, че остава само вторият вариант. Дори ако напускането на Нуланд се беше случило от само себе си, сигурно щеше да означава съкращаване на "проекта Украйна". Но тъй като е придружено от други действия, описани по-горе, точността на оценката вече не е под съмнение.

И това, което най-накрая довършва схемата е кой ще изпълнява задълженията на Нуланд след нейното заминаване. Тук, общо взето, всичко може да се разбере само от личността на наследника. Вместо Нуланд, "наблюдаващ на Украйна" в Държавния департамент е назначен друг заместник на Блинкен – кадровият ЦРУ-шник Джон Бас. С какво е известен този представител на САЩ, ако назначението му никога не се харесва на представителите на страните, в които е назначен? С това, че той е специализиран в компетентното "закриване на проекти". Това е "кризисен мениджър", чиято задача е да завърши проекта възможно най-бързо и ако е възможно, да запази поне някои активи. Той закри "проекта Саакашвили" в Грузия. Той беше посланик и в Афганистан, когато американците избягаха, оставяйки страната на талибаните. А също и като посланик в Турция, когато президентът Реджеп Ердоган, след като се противопостави на опит за военен преврат, проведе мащабна чистка на американски агенти и агенти на влияние. Тоест човекът, който ще наследи всички украински въпроси от Нуланд, със сигурност знае как да унищожава доказателства и да запечатва "помещения". Точно от това се нуждаят в Украйна Байдън и ЦРУ.

4) Смяна на вектора към Китай.

Също възможно. Реално САЩ постигнаха основната си цел в Украйна. Руснаци и украинци се избиват взаимно. Тази язва няма да заздравее до края на ХХI век. Украйна вече не съществува.

Унищожена е и "обединена Европа" и друг основен съперник – Германия.

Сега САЩ се изтеглят от това блато и се насочват към друго – Тайван.

Администрацията на Байдън променя вектора на външната си политика, сменя я към Китай и то внезапно. Така че тук всичко е сериозно, часът удари: САЩ се обръщат към /срещу/ Китай. Влиза в действие логиката на всички конфликти, която се нарича "тактика на изгорената земя": унищожете всичко зад вас, така че опонентът ви да не го получи. Това става в Украйна.

САЩ се изтеглят и пренасочват. Срещу това предупреди външният министър на Китай в последното си интервю.

Заместник в Държавния департамент основен "китаец" стана Кърт Кембъл, който беше предложен от Джо Байдън. Той не е толкова известен, но назначението му говори много. Кембъл е експерт по Азия или по-скоро майстор на плетенето на интриги срещу Китай. Той свърши отлична работа за екипа на Барак Обама, когато така нареченото сдържане на Пекин беше превърнато в един от приоритетите на външната политика на САЩ. През 2011 г. Вашингтон обяви стратегията "Завъртане към Изтока" и именно Кембъл, който тогава беше заместник-държавен секретар Хилари Клинтън по въпросите на Азия и Тихия океан, се смята за автор на антикитайските проекти. След тях, между другото, започна консолидирането на военните ресурси до границите на КНР, както и формирането на търговския блок Транстихоокеанско икономическо партньорство без Китай. Освен това Кембъл участва активно в създаването на антикитайския военен блок AUCUS /Австралия, Великобритания и САЩ/.

5) На този фон трябва да разгледаме и варианта, че Виктория Нуланд напусне сама потъващия кораб.

В Украйна Нуланд и нейната банда подпалвачи на война непрекъснато се опитваха да прехвърлят прокси-войната на Байдън вътре в Русия, докато тя правеше опити да свали руския президент Владимир Путин, което включваше убийството на Путин чрез ЦРУ или чрез наети наемници. След обявяването на оставката на Нуланд на 5 март 2024 г. се появиха и коментарите, че "Тя просто бяга от потъващия кораб на Байдън. Вики Нуланд не е глупава. Тя знае какво предстои. Тя се насочва към банкера".

Виктория Нуланд изигра жизненоважна роля като архитект на американските хегемонични чертежи в Украйна както в администрациите на Обама, така и в администрацията на Байдън.

Нуланд също беше в основата на конспирацията Russiagate за спиране на президента Доналд Тръмп, когато предаде така нареченото "досие Стийл" от бившия шпионин на MI6 Кристофър Стийл на ФБР. Нуланд се срещна със Стийл по време на преврата на Майдана в Украйна през 2014 г.

Нуланд знае всички тайни и беше на всяка среща на ЦРУ и Държавния департамент относно Източна Европа и Украйна. Потенциалните й престъпни дейности са огромни – биолаборатории, търговия с оръжие, трафик на хора, пране на пари. Тя беше зад свалянето на избраното украинско правителство и тласкането на НАТО на изток и последвалата война. Сега се опитва да избяга от правосъдието и от "потъващия кораб на Байдън".

Знае, че къщата от карти на Джо Байдън започна да пада, тъй като ще бъде тежко победен от Доналд Тръмп на 5 ноември, освен ако Демократическата партия отново не прибегне до изборно инженерство и манипулации на вота. Но много от високопоставените фигури в администрацията на Байдън може да не изчакат до 5 ноември и могат да последват примера на Нуланд.

Което ни води към още един вариант.

6) Излиза, за да остане.

Нуланд знае, че загубата на Байдън в изборите е неспасяема, и че с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом по-нататъшната й работа в Държавния департамент е несъвместима, въпреки нейния опит и връзки. Но оттеглянето от поста заместник-държавен секретар не означава, че тя напуска голямата политика. По-скоро ще седне в някоя неправителствена организация, като Института за изучаване на войната, който се ръководи от сестрата на мъжа й Каган, или в някоя друга неоконсерваторска дупка и ще продължи да дърпа конците на Вашингтон от задкулисието. Такива като нея са само временно изнасяни от политиката и нейната оставка не означава, че няма да чуем нищо повече за тази жена. Ще чуем, и то как – сега ръцете й ще се развържат съвсем и езикът й ще се развърже.

Нуланд и нейните бивши колеги, Джон Бренан и Хилари Клинтън, имаха отровен ефект върху политиката на САЩ, издигайки русофобията до държавната религия.

За съжаление "смяната на пощаджията" не означава непременно фундаментално преосмисляне на политиката. Въпреки това, това е стъпка в правилната посока. И този ден наближава бързо. Ето защо, както и да го погледнем, изхвърлянето на Нуланд е все пак положително развитие.

Поне засега…