Според учените промяната на климата само в началото ще върви към затопляне, а след това към охлаждане, и нов малък ледников период.

Вероятно на границата между двата процеса се намираме в момента.

Европа по отношение на климата е уникална. Никъде в света няма регион, толкова близко до полюса и въпреки това, толкова топъл.

Така е, защото климатът в Европа се определя не от отдалечеността от Екватора, а от преминаващото покрай нея топло течение Гълфстрийм. И в това е най-голямата тревога. В наши дни, заради комплексното действие на няколко фактора, скоростта на Гълфстрийм е паднала до минимума за последните хиляди години и въобще може да спре.

Това ще е колосална екологична катастрофа. Ледниците в Европа могат да стигнат до Средиземно море.

Това за което предупреждаваме от 14 години, вече е истина, която носи колосални промени за климата на планетата.

Те започнаха веднага след катастрофата на нефтената платформа Deepwater Horizon на British Petroleum в Мексиканския залив през 2010 г.

Последните космически снимки са категорични – Гълфстрийм го няма, достига някъде до средата на Атлантическия океан, а на север или на юг – само понякога.

Това се отразява на всички океански течения във всички океани. Към полюсите сега постъпва много по-малка топлина, отколкото в миналото.

За първи път започнахме да пишем за риска от подобни изменения през 2010 г., когато спътниковите наблюдения показаха спиране на циркулацията в Мексиканския залив и разпадане на Гълфстрийм на няколко части.

Тогава можехме само да гадаем за последствията от тези промени за Земята.

Днес те са ясни. Гълфстрийм повече не тече. Въобще го няма.

Причината за отслабването на топлото течение беше аварията на платформата на BP в Мексиканския залив на 22 април 2010 г. Тогава от авариралата сонда Макондо само за 4 месеца изтекоха в океана над 1 милиона тона нефт, които блокираха част от течението на 400 км от брега на щата Северна Каролина. И още тогава се появи прогнозата, че това ще доведе до бързи климатични изменения особено в Западна Европа, а Скандинавия ще бъде покрита от ледник.

Появиха се и тези, че става дума за преднамерена геофизическа катастрофа, предизвикана от Англия и САЩ, за да бъде насочен студът към Евразиатския континент и Европа. Но, както винаги се случва, нещата не вървят както ги съчиняват. Защото въпреки затоплянето" снежната покривка в Азия и Европа расте. Появи се и феноменът на така наречената негативна фаза на арктическата осцилация", която ражда гигантски вълни от арктически въздух към Европа, Азия и САЩ през декември-януари.

И така, Гълфстрийм вече не тече или не достига там, където достигаше само преди няколко години. И няма къде да тече. Северният деловит океан има един топъл вход – Гълфстрийм, и един студен изход – студеното Лабрадорско течение.

Това се е случвало на всеки 200 000 години. Ледът около полюса не се топи, увеличава се и настъпва голямото застудяване -70 градуса за 10 години.

Ако това се случи, на мястото на Англия ще има ледена пустиня, даже няма да има сняг, а само дебел стотици метри лед, на мястото на Франция ще има тундра, на Испания – тайга, на субтропиците – Кипър и цяла Африка, разтопена пустиня.

Гълфстрийм се забави до рекордни нива в съвременната история. Според изчисленията активността на Гълфстрийм не е била толкова ниска през последните поне 1500 години.

И така. Какво е Гълфстрийм?

Това е може би най-известното от всички океански течения. Но това далеч не е единственото нещо. Когато хората говорят за Гълфстрийм, най-често говорят за по-голям феномен – Атлантическата меридионална циркулация (АМОС). Това е гигантска мрежа от морски течения в Северния Атлантик и Гълфстрийм е само една от нейните части.

Името Гълфстрийм буквално се превежда като "течението на залива". И има защо – самото течение Гълфстрийм се образува от сливането на две топли течения, едното от които – Юкатан, носи топли води от Карибско море и Мексиканския залив към Атлантика.

Там, край бреговете на Флорида, то се среща с течението на Антилите – именно от това място води началото си Гълфстрийм.

По-нататък пътят на течението минава покрай крайбрежието на САЩ и Канада, където преминава в Северноатлантическото течение.

То от своя страна се разпада на още няколко океански потока. Някои от тях – например Норвежкото течение и течението Ирмингер, носят топла вода към европейските страни, докато Канарското течение напротив, се обръща на юг, носейки студена вода към екватора.

Там част от тези води преминават в Северното екваториално течение, което от своя страна е един от изворите на Гълфстрийм. Така кръгът се затваря.

Самият Гълфстрийм е своеобразна водна "магистрала" с ширина до 90 км. Мощността му се оценява в цифри, достигащи според редица данни 150 свердрупа – това е единицата за движение на водата, еквивалентна на 10 на шеста степен кубични метри течност в секунда.

За сравнение, обемът на прясна вода, която навлиза в океана от всички реки по света, е "само" 1,2 Sverdrup.

Защо Гълфстрийм е важен?

Гълфстрийм е своеобразна "суперзвезда" сред теченията. Въпреки че системите на океанските течения са съставени от много други водни течения, Гълфстрийм исторически е получавал най-голямо внимание.

Причината е влиянието му върху климата в Европа и Северна Америка. Общоприето е, че водните маси, донесени от течението от екватора и Карибите, носят топлина в Северна Европа, формирайки много по-мек климат, отколкото в регионите, разположени на същата географска ширина. Така че зимите в Париж, Лондон и Амстердам са много по-меки, отколкото в градовете на Канада или Сибир.

Благодарение на Гълфстрийм пристанищата на Скандинавския полуостров не замръзват, което позволява на Норвегия, една от най-северните страни в света, да използва навигацията през цялата година.

Влиянието на Гълфстрийм се усеща и в Русия. Благодарение на топлите води н Северноатлантическото течение пристанището на Мурманск не замръзва.

Мекият климат на Европа е допринесъл за миграцията към тези региони на хората, които, въпреки северните ширини са могли да развиват селско стопанство тук и да не се притесняват от суровите зими.

Ако не беше Гълфстрийм, развитието на държавите в Северна Европа можеше да се развие по съвсем различен начин, така че не е изненадващо, че цялото внимание на западната цивилизация, нейните образователни центрове, култура и медии винаги са били насочени именно към Гълфстрийм.

Какво се случва с Гълфстрийм?

Има достатъчно доказателства, че течението се забавя и скоростта му е достигнала рекордно ниско ниво за последните 1500 години.

Учените откриха рекордно намаляване на скоростта на Гълфстрийм. Заключението им е – течението не е имало толкова бавна скорост от хиляда и повече години и забавянето на течението може да предизвика драстични промени във времето.

"Най-накрая", защото забавянето на Гълфстрийм беше регистрирано още преди години, но учените не искаха да го забележат.

Но учените не смеят да посочат основната причина за това, а именно – споменатата техногенна катастрофа в Мексиканския залив на сондата Deepwater Horizon на BP преди години и разливането на 800 000 кубокилометри суров нефт.

Екологичната катастрофа в Мексиканския залив, причинена от сондата Deepwater Horizon на британския концерн BP, образува на дъното своеобразен нефтен вулкан. От BP хвърлиха в залива милиони тонове разтворител Corexit и огромно количество други дисперганти, за да потискат въглеводородите. Но да неутрализират последствията от катастрофата не успяха.

Най-непоправимото последствие беше, че се промени температурата, солеността и гъстотата на морската вода, в резултат на което се размива границата между слоевете студена и топла вода, заради което подводните течения се забавят, а в някои места Гълфстрийм спря въобще.

Първи за спирането на течението съобщи италианският геофизик Фраскати Джанлуиджи Зангари, който наблюдаваше залива няколко години и направи точен математически анализ, че огромни маси прясна вода от север са нахлули в солените води на океана и са се устремили на юг. Това допълнително спираше движението на Гълфстрийм на север, което води до рязко охлаждане на Западна Европа и на източното крайбрежие на Северна Америка. Охлаждането мина през Ламанша и стигна до Мурманск.

Бедствието беше резултат на конспирация с глобални и регионални цели. BP е енергийният ресурс на правителствата на Великобритания, а в глобален план на банкерския картел на Ротшилд.

В 22 часа на 20 април 2010 г. в Мексиканския залив на нефтената платформа Deepwater Horizon на британската British Petroleum, разположена на 80 км от крайбрежието на САЩ срещу щата Луизиана, започна чудовищна, с библейски пропорции катастрофа, която се оказа още по-чудовищно престъпление срещу човечеството.

В резултат на неправилно сондиране, от дъното на залива избухна подводен нефтен гейзер. Постепенно се оказа, че става дума за подводен вулкан от нефт. След това всички данни бяха засекретени. Въпреки това стана ясно, че вулканът не е само от нефт, но и от асфалт или по-точно от така наречения батолит.

След това се появи тезата, че изригващите от земните недра нефт, асфалт, газове идват под огромно налягане от подземна кухина с размери на Еверест. Още по-лошо е, че за всичко това в BP са знаели. Знаел е и президентът на САЩ Обама.

Компанията BP, добиваща почти целия нефт за САЩ, е като наркоман, зависим от хероина. Нефтът е безкраен източник на огромни печалби за наркодилъра.

Най-вероятно експлозията на Deepwater Horizon е била причинена от известната със своята мрачна слава американска компания Halliburton, начело с Дик Чейни и Буш старши-старши.

Но и това не беше всичко. Банката Goldman & Sachs няколко седмици преди катастрофата в Залива беше продала 44 процента от своя дял в BP. Каква прозорливост.

И само шест месеца след катастрофата в Мексиканския залив, Гълфстрийм – северното атлантическо течение, започна да умира.

Прекратило беше своя живот и Норвежкото течение. В района на Мексиканския залив беше изчезнало Кръговото течение (Loop Current).

Тази система, наричана Големия океански конвейер или Глобалния лентъчен конвейер е ключов елемент в цялостното топлинно регулиране на планетата и я защитава от нов ледников период.

Заради екокатастрофата, причинена от British Petroleum в Мексиканския залив, тази глобална термосистема на редица места вече е умряла, а на други умира. Очаква ни нов ледников период.

Гълфстрийм е глобална "печка", отопляваща цялата година територията на САЩ и Западна и Северна Европа. Обемът на потока на Гълфстрийм е 50 милиона кубометра в секунда, което 20 пъти надвишава потоците на всички реки на света, взети заедно. Топлинната му мощност е равна на един милион атомни електроцентрали.

Гълфстрийм осигурява топлина от стотици векове, заради което средногодишната температура в Европа и САЩ е с 9-10 градуса по-висока, отколкото в аналогичните по широчина райони на европейската част на Русия, Сибир и Далечния Изток.

Благодарение на Гълфстрийм в Германия, Франция, Белгия няма суши и студове, унищожаващи посевите. Онова което Европа и САЩ получават от Гълфстрийм, е еквивалент на работата на милиони атомни електроцентрали, рязко повишаващи ефективността на техния социален живот, на икономиката и на селското им стопанство.

Няма да има нужда да чакаме 100 години, за да почувстваме промените в климата.

По приблизителни изчисления, ако Гълфстрийм престане да отоплява САЩ и Европа, загубите на всеки жител от тези райони годишно ще възлизат над 3000 долара, оттам и държавните разходи. Населението в тези райони е около 1 милиард. Това означава, че ще трябва да изразходват допълнителни 3 трилиона долара всяка година, за да живеят в по-топли жилища, офиси, дрехи и т.н.

Никой не бърза да бие тревога, тъй като за силните на света ще е трагично да съобщят, че в Англия и Скандинавия след няколко години ще "пасат" бели мечки, т.е. ще изчезне завинаги за тях всякаква геополитическа, икономическа и демографска перспектива.

С една дума – нов ледников период Процесът вече е започнал.

През 2016-2017 г. топенето на ледниците на Арктика достигнаха своя пик и скоростта на топенето се увеличи с пъти.

Същността на топенето на ледниците е в нещо друго. Не просто, че ледниците няма да ги има там, където бяха или че белите мечки няма да има къде да живеят. Същността е, че стопената от ледниците вода ще стане част от океана, т.е. ледникът ще премине в течно състояние, а след това при определени условия ще започне да се изпарява. И процесите на водооборота на планетата ще се променят.

Основното е, че днес на планетата се променя преразпределението на водните ресурси, т.е. там, където водата беше малко – става много, и обратното.

Тревогата за екологичното състояние на планетата премина в паника. Още повече, че още от средата на 70-те години беше ясно, че на нашата планета става глобално изменение на климатичната машина. Това касаеше всички температурни режими – влагооборотът, преразпределението на ледените маси, магнитните полюси и т.н.

Сега на планетата се формират два нови климатостабилизиращи фактора – на Север е атлантическият център за охлаждане, а в Западно-Тихоокеанския център – на затопляне. При това в зоната на Екватора водата става все по-солена и потъва в дълбочина. Пресните води, постъпващи от полярните области, са по-леки. Това може да доведе до още по-голяма трагедия – до обръщане на посоката на Гълфстрийм, т.е. процес на насрещно движение на водите от Арктика, които ще охлаждат океана до приекваториалните широчини. По този начин в Северното полукълбо вече се формира процес на обратно течение, реверс на Гълфстрийм.

Какъв е апокалиптичният сценарий? Заради падането на температурата снежната покривка ще се задържа доста по-дълго. А тъй като отражателната способност на белия сняг е около 9 пъти повече от черната земя, слънчевата светлина ще ес отразява от него много по-силно, вместо да се превръща в топлина. Получава се своеобразна верижна реакция, която постепенно ще доведе до това че снегът ще покрие почти цялата земя.

А след това ще започне процесът на настъплението на ледниците в сушата, по-точно "течението" на ледниците, тъй като те текат доста бързо, със скорост 7 метра на денонощие.

Погледът върху картите показва как изглежда Гълфстрийм сега. Вижда се, че цикличният участък на Гълфстрийм, наричан Warm-core Eddy, напълно се е разпаднал, а вторият цикличен кръгов участък Cold-core Eddy – значително е намалил интензивността си и е започнал да се разпада на отделни участъци. Освен това извитата опашка на Гълфстрийм, наричана Meander, също е започнала да се разпада и изправя.

Това води към охлаждане на Световния океан и той започва по-силно да поглъща атмосферна въглеродна киселина. Концентрацията на въглеродна киселина в атмосферата силно намалява, тъй като тя е основен парников газ, парниковият ефект отслабва и съответно температурата на планетата продължава своето падане.

Описанието по принцип се отнася за крайбрежните територии, т.е. тези, на които сега живеят 40 процента от населението на планетата и които произвеждат над половината от световния продукт.

Досега съществуваше общоприетото мнение, че налице е "глобално затопляне", което ще става постепенно и че светът ще има време да решава появяващите се проблеми.

Новите доказателства и факти обаче сочат, че това не е вярно и че трябва да се подготвим за друго, развитие на събития, не към затопляне, а към глобално застудяване или даже нов малък ледников период.

Едно от първите указания, че това е възможно, се появи още през 2002 г. в списанието "Дискавъри" в голямата статия "Изненадата на глобалното затопляне. Нов ледников период". Океанографите откриха в Атлантика огромен поток от прясна вода, формиран в резултат на топенето на ледовете на полюса. Те предупреждаваха, че този поток може скоро да разбие Гълфстрийм и да обрече Северна Америка и Европа на студени зими. Но животът вървеше със своя ход и на огромната опасност никой не обръщаше внимание.

След това, през 2004 г. на сцената излезе Дейвид Кинг, който беше водещ научен съветник на премиера на Англия Тони Блеър. Кинг му съобщи за наближаващата световна катастрофа и каза, че е необходимо да разкаже и на света за онова, което може да се случи. Тони Блеър заповяда на Кинг да мълчи. Но Кинг знаеше, че информацията е твърде важна, за да мълчи и без да пита повече се обърна към американското списание Science, където публикува своята информация и сподели тревогата си. В тази статия Кинг пишеше: "Изменението на климата е най-големият проблем, стоящ пред нас."

По-късно в тази история се включи и Пентагонът, който в течение на много години изучаваше глобалното затопляне във връзка с проблемите на националната сигурност, които могат да се появят. Един от отделите на Пентагона – Управлението за сумарна оценка (Office of Net Assassment), направи специално изследване. Това управление се ръководеше от Ендрю Маршал, отговарящ за откриване на потенциалните опасности, които могат да застрашат САЩ. Маршал се обърна към групата учени, които се наричат "Глобална мрежа на бизнеса", за да определят вероятните последствия от глобалното затопляне и кои от тях ще влияят върху националната сигурност. Резултатите от изследването бяха предадени на Пентагона под заглавието "Сценарий за рязко изменение на климата и неговите последици за националната сигурност на САЩ".

Разбирайки изключителното значение на това изследване Маршал реши да представи получената информация на целия американски народ. Но заради позицията на Буш-младши, за който най-голямата опасност беше съчинената от ЦРУ Ал Кайда и несъществуващият Осама бин Ладен, Маршал заобиколи президента и публикува получената от него информация през 2004 г. в списанието Fortune.

В статията той обясни, че в резултат на топенето на ледовете на Северния и Южния полюс и на ледниците по целия свят се образува прясна вода и този факт е в основата на застрашаващата ни глобална климатична катастрофа.

Гълфстрийм или, както го наричат учените "Североатлантически термохалинен конвейер" е поток от топла вода, който върви по повърхността на океана от южното към северното полукълбо, благодарение на което Северна и Западна Европа и Северна Америка не замръзват. Той също така поддържа повечето климатични модели в познатото ни от столетия състояние.

Когато Гълфстрийм се охлажда, той се спуска към дъното на океана и като океански поток се връща на юг, където отново се нагрява, издига се на повърхността и с непрекъснато конвекционно течение отново се връща на север. Това е гигантска триизмерна осмица. Моторът, поддържащ течението на тази топла вода се намира на север, там където Гълфстрийм се спуска към дъното на океана. Концентрацията на соли в океана принуждава този поток да потъва, тя издига и топлата вода от юг.

Сега, когато ледът на полюсите се топи и прясната вода се влива в Атлантическия океан, концентрацията на соли в океана намалява. Гълфстрийм се пуска не толкова дълбоко и в резултат течението се забавя.

Значителното забавяне на Гълфстрийм става поне от 1996 г. Тъй като Гълфстрийм се забавя, топлината вече не достига до северноатлантическия район и започват да се променят климатичните модели, чието равновесие поддържа този поток от топлина.

Но при Джордж Буш-младши американската администрация твърдеше, че учените не са прави и че няма проблем с Гълфстрийм и с климата. Учените обаче отговориха на Буш, че най-малкото е бил лошо информиран. Тъй като на САЩ се падат 25 процента от отделените в атмосферата вредни газове CO2, предизвикващи глобалното затопляне, би трябвало да се очаква, че въпреки всичко американската администрация ще започне война срещу затоплянето.

Но когато Буш стана президент се оказа, че неговите предизборни обещания са били празни приказки. Само два месеца след като влезе в длъжност САЩ излязоха от Протокола от Киото, международният договор, подписан и от САЩ през 1997 г., предвиждащ ограничения на замърсяванията на атмосферата, предизвикващи парников ефект. Вместо това Буш въведе доброволен план на снъкращаване, който позорно се провали.

Но Управлението за защита на околната среда публикува няколко анализа, в които не се споменаваше глобалното затопляне. Това ставаше под давлението на Белия дом, който напълно преработи главата за промените в климата. Даже някои сенатори бяха ужасени от степента на вмешателството на Белия дом в работата на това управление.

Но да се върнем към фактите. През 2002 г. за първи път в известната ни история Северният полюс напълно се разтопи и търговските и военни кораби плуваха точно над Северния полюс. Там имаше само вода и нямаше ледове, въпреки че в този район никога преди това не е имало по-малко от 30 метра лед.

По-рано специалистите от Грийнпийс съобщиха, че снежната шапка (плаващият лед) на Северния полюс от зимната до лятната е намаляла с около 480 км, но никой не обърна внимание на това съобщение.

Накрая обаче, благодарение на споменатия Ендрю Маршал, който разказа истината във Fortune на 9 февруари 2004 г., Пентагонът показа спътникови фотографии на Северния полюс от 1970 г. и ги сравни със снимките от 2003 г., които показваха, че само за 33 години Северният полюс се е стопил с 40 процента и продължава да се топи още по-бързо.

Какво ставаше на Южния полюс. Вероятно още преди 2000 г. оттам се откъсна ледникът Ларсен-А, което удиви учените- Имаха основание, тъй като този ледник е шелфов и е съединен с Южния полюс през последните 10 000 години. Ледникът Ларсен-B , намиращ се след ледника Ларсен-А, никога не се топи, тъй като е съществувал в течение на много ледникови периоди. Но през 2003 г. и Ларсен-B се откъсна и отплува в океана. Учените заявиха, че той ще се стопи в течение на 6 месеца, тъй като размерите му са огромни. Отново не познаха. Той се стопи само за 35 дни, в резултат на което равнището на Световния океан се покачи почти с два и половина сантиметра.

След това, когато ледникът Ларсен-B повече не съществува, друг гигантски шелфов ледник – на Рос, остана незащитен. Единственото нещо, което до 2004 г. не позволяваше на Рос да отплува в океана беше Ларсен-В.

Но според данни от последните години в Рос са се образували огромни пукнатини и той също потегли в океана. Ако Рос отплува, равнището на световния океан ще се издигне с 5-6 метра. А това ще промени целия свят, тъй като почти всички крайбрежни градове, много острови и територии ще се окажат напълно под водата.

Какво е ставало в миналото, когато е имало забавяне или спиране на Гълфстрийм? Такова забавяне или спиране на океанските течения в Северния атлантик е ставало стотици пъти в миналото, но през последните 10 000 години това се е случило само два пъти.

Според повечето учени вече е твърде късно да се промени онова, което трябва да се случи. Единственото, което можем да кажем е да се подготвим за наближаващия катаклизъм и да се приспособим, ако човечеството иска да продължи да съществува на Земята.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ