Тема на месеца

Преди една година и половина почина Михаил Горбачов

За мъртвите или добро, или истината.

Но, тъй като за Горбачов в бившия СССР , в днешна Русия и в Източна Европа не са много хората, които ще го помнят с добро, ще се опитам отново да разкажа истината.

Наистина трудно е да се помни този човек с добро, който се оказа:

• главен гробар на СССР и Източна Европа;
• който предаде и продаде за копейки интересите на съветския народ, разори СССР и Източна Европа;
• който доведе света до най-страшната геополитическа катастрофа;
• който със своята "перестройка и гласност" служеше директно на Запада;
• който лично ръководеше най-голямата "цветна революция, т.е. контрареволюция", пик на процеса на контрареволюциите, започнали още през 1968 г. и продължаващи и до днес.

Заради това грешат онези, които мислят, че заедно с Горбачов си отива и една цяла епоха. Нищо подобно.

Епохата на контрареволюциите продължава и днес. Онова което става в Европа е контрареволюция.

Това, което става в света след 1990 г., също е глобална контрареволюция.

Заради това в няколко броя на вестника отново се връщам към генезиса на явлението Горбачов.

"Отново", защото това правя от 30 години, като първи и последен журналист и анализатор от онези години във висшите етажи на журналистиката, и като единствен, /за съжаление,/ журналист, при който има приемственост в позициите и анализа.

И защото отново на мен се падна, без да съм настоявал за тази роля, да направя равносметката на голямата картина.

Въобще много неща ми се паднаха. Но все някой трябва да свърши и тази работа, т.е. да се обясни какво и защо се случи.

Ясно е, че с написаното от мен през отминалите 30 години запълвах една огромна аналитична празнина, за едни от най-важните събития на ХХ и ХХI век. И не само в България, защото постепенно журналистите, заели се с подобна задача в Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и в самата Русия, ставаха все по-малко или си "заминаха" и имаше опасност този безпрецедентен социален и геополитически преврат в СССР и Източна Европа да остане без обобщение. Или поне без опит за обобщение.

Всъщност процесът започна преди 1989 г., когато на политическата сцена на СССР беше качен един човек, който започна „перестройката“ – цветната контрареволюция, повтаряща се оттогава до днес в различни варианти в различни държави.

Войните – горещи и студени, се водеха срещу СССР от няколко десетилетия. Безуспешно. Тогава противниците му се опитаха направо да го обезглавят. И най-накрая успяха.

Намериха един кариерист от Ставропол, който се оказа на най-неподходящото място в най-неподходящото време, което не подмина и България. Заради това превратите в Източна Европа, след това и в СССР, имаха общ генезис.

Цветната контрареволюция стана обобщение на сценария за държавен преврат и външно управление, осъществяван чрез изкуствено създавана политическа и икономическа нестабилност и шантаж на властта и обществото с открит терор.

Все още има хора, които твърдят, че причината за „перестройката“ и последвалото разпадане на Източна Европа и СССР беше „нежизненоспособността на социалистическите държави“. Нищо подобно. От перспективите на времето беше доказано, че нямаше нито една обективна причина за последвалата катастрофа на социализма. Той беше ликвидиран отгоре, като Горбачов от началото беше само инструмент, който беше прехванат от Лондон, Вашингтон и Тел Авив, съответно MI6, ЦРУ и МОССАД.

СССР беше обречен. Огромната страна се управляваше от авантюрист и игнорант

/такъв беше и Елцин/, който нищо не разбираше от икономика, промишленост, армия, служби и т.н.

Всичко последвало беше следствие на болестта, а не самата болест.

Ще се върна към доста известния вече цитат на Михаил Горбачов от 1992 г., че: „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма... Когато лично се започнах със Запада разбрах, че не мога да отстъпя от поставената цел. А за нейното постигане трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР и ръководствата във всички социалистически страни.“

Това е известно и от перспективата на времето обяснява много.

Но има един друг цитат, който е напълно неизвестен, и който обяснява много повече, включително онова, което и аз се опитвам да обясня вече 30 години.

За какво става дума?

Става дума за едно изказване на Горбачов на 15 юни 1992 г., отразено и в стенограмата на неговата среща с тогавашния премиер на Израел – Шамир, в Ерусалим.

Какво е казал Горбачов: „Всичко, което направих със Съветския съюз, направих в името на Мойсей. В борбата между ционизма и комунизма победи ционизмът, а комунизмът умря“.

Този цитат досега беше напълно неизвестен, но той обясняваше всичко. Абсолютно всичко...

Заговорът на англосаксонския ционизъм срещу СССР и Русия, срещу социализма и въобще срещу цялата световна геополитика, беше грандиозен. Той продължава и сега, срещу Русия.

Ако по онова време Рейгън или Тачър бяха обявили своя перестройка и изграждане на „капитализъм с човешко лице“, щяха или да ги разстрелят като кучета, или да ги изпратят в лудницата.

Но Горбачов нямаше кой да го прати в лудница. Кой можеше да му попречи? Медиите бяха подчинени на бюрокрацията. Същото се отнасяше и за обществените организации, армията и спецслужбите.

Всъщност трудно е да се намери в историята на ХХ век човек, който да е нанесъл по-големи поражения на СССР/Русия и на Източна Европа от Михаил Горбачов. Трудно е да се намери по-калпав интригант и дребен провокатор, недоучен юрист и също толкова учен агроном, несъстоял се комбайнер, суетен пуяк и страхлив предател, политически игнорант и организационен импотент, празноглав дърдорко и глуповат ентусиаст, херострат и садист, наслаждаващ се от причиненото от него на стотици милиони хора в неговата страна и на още толкова – извън нея, които са единодушни, че този човек е достоен само за презрение.

Всичко това е вярно. Бившият комбайнер, прекарал целия си живот на партийното поприще, притежаващ удивителното умение да пудри мозъците на другите с безкрайно празнословие и самосъзерцание, направи наистина главозамайваща кариера. Неговите амбиции бяха доста големи. И беше победен от по-големите амбиции на измъчения от алкохола Елцин, чийто интелект беше като на табуретка и се наливаше с литри водка, ломотейки нещо за демокрация.

Миша Горбачов искаше да се прослави по целия свят, заради което беше готов да си сложи всякаква маска и да намери всякакво оправдание. От началото не му даваше покой мисълта да стане велик реформатор, изсекъл прозорец към Европа. Изсече обаче огромна дупка в трюма на кораба под названието СССР, последната свръхдържава – преграда пред ордите на банкерския капитал и петата колона на бъдещите компрадори, човекът хвърлил страната си в хаос и след това преминал към рекламирането на пиците на Pizza Hut и куфарите на Louis Vuitton.

***

Продължение

от предишния брой

И досега трудно могат да се обяснят причините за срива на СССР и социализма в Източна Европа. В станалото няма логика, закономерност или наука. Но много от въпросите отпадат, ако на тези процеси се погледне от друга точка - на огромната операция на задкулисните структури и мрежи, на световната масонерия и вербовката на така наречените "агенти за влияние", т.е. на граждани на една държава, които работят за интересите на друга, използвайки за това своето положение във висшите ешалони на властта, ръководството на страната, политическите партии, парламента, средствата за масова информация, науката, изкуството, културата.

През последните години в Русия и другаде по света се появиха нови информации за съветската върхушка от последния етап и нейните задкулисни връзки със световната масонерия. Това са реалности. Именно тяхното подценяване доведе до катастрофа на социализма и СССР.

На някои от тях сме се спирали в миналото в "Строго секретно". В няколко броя ще се спрем на нови имена и събития. При социализма те се криеха в секретните архиви. А какво се казваше в тях? Че "масонството е тайно престъпно общество, преследващо целите на юдейското учение за "избрания народ". През целия XX век една от основните задачи на световната масонерия беше да изгради свои структури в СССР и Източна Европа, за да унищожи социализма, който беше основна заплаха за съществуването на западния капитализъм и за самата масонерия.

През всички тези години масоните се опитваха да изградят на територията на СССР мрежа от дълбоко укрити агенти и влияние, които по принцип работеха за САЩ или бяха подготвяни от ЦРУ.

Може да се счита, че атаката на англоамериканската масонерия срещу световния социализъм започна през 1953-1962 г. Масонът Алън Дълес, който като шеф на ЦРУ, разработи редица секретни програми. Те бяха пряко продължение на идеята за унищожението на СССР, разработена по време на войната от шефа на американското разузнаване Донован, който настояваше САЩ да помагат на Хитлер срещу СССР.

Една от основните точки на тези програми беше подготовката на "съюзници, помощници и единомишленици в СССР." Опитите на американските спецслужби да вербоват някои от съветските стажанти в края на 50-те години и началото на 60-те години в Колумбийския университет (едно от най-активните вербовъчни полета на ЦРУ), сред които бяха и бъдещият предател Олег Калугин или бащата на перестройката на Горбачов - Александър Яковлев. Въпреки подозренията, тогавашните съветски органи не успяха да установят дали при тях имаше вербовка. Но още през втората половина на 60-те и началото на 70-те години, според КГБ, при Яковлев бяха налице всички критерии на дефиницията на агент за влияние. В началото на 70-те години Яковлев беше назначен за посланик на СССР в Канада, където активно поддържаше връзки с лица, които имаха доверителни отношения с канадския премиер и виден масон Пиер Трюдо. Вероятно именно в този период ставаше сближаването на Яковлев със съветското масонско задкулисие.

Пак по същото време във висшите ръководни кръгове на ЦК на КПСС се появи група агенти за влияние в които до 1964 г. влизаха Фьодор Бурлацки, Шахназаров, Герасимов, Александър Бовин, Георгий Арбатов, които тласкаха съветското ръководство към първите крачки на разрушаването на СССР. Пример за агент за влияние беше директорът на института за САЩ и Канада Арбатов, за който години по-късно зам.-държавният секретар на САЩ Талбот написа ,че "Арбатов - стана приятел на САЩ още през 70-те години."

Активирането на агентите за влияние в СССР ставаше на фона на все по-широката дейност на масонските центрове - Клубът на Бидербергите и Тристранната комисия, които се страхуваха най-много от възраждането на Русия на национално-патриотична основа. Така нареченият Римски клуб разработи анализа "Предели на ръста", който призоваваше към съкращаване на две трети от човечеството под предлога за контролирана раждаемост или изчерпване на ресурсите в Третия свят.

Основно препятствие към тази цел беше СССР, който отгоре на всичко разполагаше със значителна част от световните ресурси.

Това беше известно на съветското ръководство. КГБ изготви документ, наречен "За плановете на ЦРУ за изграждане на агентура за влияние сред съветските граждани."

Така, към началото на 80-те години, американското разузнаване имаше десетки помощници и единомишленици във висшите ешалони на Съветския съюз. Резултатите от тяхната дейност станаха очевидни след 1990 г., като тяхното сътрудничество със западните спецслужби вече не можеше да бъде отречено.

В Москва, по инициатива на Арбатов, и с пряката подкрепа на Горбачов се върна Александър Яковлев, който веднага зае ключово място в дирижирането на антируските процеси. Около него се групираха одиозни личности, изиграли трагична роля в историята на СССР и Източна Европа - Коротич, Афанасиев и Попов, Примаков, Арбатов и др.

Подкрепата на Горбачов за тях се засилваше и тази група, предимно от партийния апарат, науката и културата, започна да придобива чувство за безнаказаност и всевластие.

Представяха се и като борци за новите идеи, за реформиране на социализма, гласност, прозрачност, преустройство и т.н.

През някои от основните западни институти, преминаха подготовка стотици агенти за влияние, които бяха ядрото на разрушаването на СССР и на бъдещия режим на Елцин-Попов, Старовойтова, Полторанин, Мурашов, Станкевич, Гайдар, Бочаров, Явлински, Лукин, Чубайс, Болдирев, Боксер, Урманов, Разников, Вирютин. На Горбачов са били докладвани всички сводки за агентите за влияние. Но той нищо не направи. обратното. Забрани на КГБ да ги разработва.

Бъдещето ще потвърди конкретните детайли на превръщането на комунистическите функционери и идеолози в дейци на международното масонско движение (същото се отнася и за част от перестройчиците в България, Чехословакия, Полша, ГДР, Унгария). Известно например е признанието на ръководителя на апарата на Горбачов - Болдин, че генералния секретар на ЦК на КПСС, е получавал подкупи от южнокорейски лидери. Появи се информация за подкуп от 3 милиона долара на Шеварднадзе за неговата предателска политика по време на агресията на САЩ в Ирак през 1990 г., или за крупна парична помощ от САЩ за Примаков.

Този механизъм беше вграден в системата на управление на комунистическата партия, която работеше като масонския орден, и властова структура за контрол и влияние.

При Горбачов контактът с масонството стана вероятно по време на неговата почивка в Италия. Контактите на Александър Яковлев с масонството пък бяха от времето на престоя му в Канада.

Първите данни за принадлежността на Горбачов към свободните масони се появиха на 1 февруари 1988 г. в малотиражното списание Mehr Licht - "Повече светлина". Аналогични сведения бяха публикувани в нюйоркския вестник "Ново руско слово" от 4 декември 1989 г. с фотографиите на Буш-старши и Горбачов.

Но най-силното доказателство за принадлежността на Горбачов към масонерията бяха неговите контакти с представители на "световното правителство" и влизането му в Тристранната комисия.

Посредник беше масонът и агент на израелския Моссад Джордж Сорос, който през 1987 г. създаде така нареченият Фонд Сорос-СССР, от който по-късно се появи съветско-американският фонд "Културна инициатива", и в който работеха Афанасиев, Бакланов, Заславская, Масаров, Аметистов. С парите на фонда беше финансиран и Явлински, който разработи програмата за разрушаването на съветската икономика.

Влизането на Горбачов в Тристранната комисия може да се отнесе към януари 1989 г. Срещата на главните архитекти на съветската перестройка с "братята", работили за "благото на архитекта на Вселената" и Новия световен ред се състоя в Москва. Тристранната комисия се представляваше от нейния шеф Дейвид Рокфелер (той ръководеше и Съвета за международни отношения на САЩ), Хенри Кисинджър, Валери Жискар Дестен, Яхиро Накасоне, от страна на Горбачов присъстваха Яковлев, Шеварднадзе, Арбатов, Примаков, Медведев. В резултат на секретните преговори беше разработен договор за съвместна дейност, чийто характер тогава не беше ясен на никой.

Но всичко стана ясно и към края на 1989 г., когато в същия състав Горбачов се срещна в Малта с президента на САЩ Буш-старши. Договореностите скоро доведоха до крушението на СССР и до контрареволюциите в Източна Европа, в това число в София на 10 ноември 1989 г. Постигането на договор именно на Малта - столицата на ордена на Малтийските рицари, чиито кавалери са членовете на Тристранната комисия и на Клуба на билдербергите, символизираше началото на новия етап между световното задкулисие и предателската дейност на ръководството на КПСС и СССР.

1990 г. стана и фатална за СССР. В кратък срок се срина системата на управлението на страната - Горбачов, Яковлев и Шеварднадзе. Започнаха съзнателен демонтаж и разрушение на държавните структури, които бяха замествани от задкулисни органи, преди всичко масонски ложи и организации. Характерно е, че първата официална масонска структура, появила се в СССР, беше международната еврейска масонска ложа Бнай Брит, като разрешението беше дадено лично от Горбачов по ходатайство на Кисинджър. Разширяваше се и дейността на фонда на Сорос като голяма част от неговите сътрудници бяха агенти на западните спецслужби. През април 1990 г. главата на ордена Великият изток на Франция призна, че в Русия вече има лица, принадлежащи към него.

При Елцин дейността на масоните се засили още повече. Самият той не криеше връзките си с антируските организации. Буш-старши заяви, че идването на режима на Елцин е "наша победа, победа на ЦРУ". Тогавашният директор на ЦРУ и сегашен секретар на отбраната на САЩ Робърт Гейтс пък си устрои на Червения площад свой "собствен парад на победата".

Между ЦРУ и Елцин бяха установени връзки на господар и васал. През октомври 1992 г. Гейтс в секретност се срещна с Елцин, като последният даже не използва своя преводач в разговора.

Световното задкулисие награди Елцин със звание което носи всеки член на съветската масонска върхушка - командор на Малтийския орден, който той получи на 16 ноември 1991 г. И Елцин, без да се стеснява, парадираше в доспехите на малтийския масон.

През август 1992 г. той подписа указ 827 за възстановяване на официалните отношения с Малтийския орден. съдържаните на този указ се държеше в тайна.

Първата подобна организация в Русия стана широка разпространения в западните страни масонски клуб "Ротари интернешънъл". Неговото откриване беше на 6 юни 1990 г. Масони от първия набор в този клуб станаха Лужков, Собчак, Гусински, Нагибин, Сагалаев, Амбарцумов, Фьодоров, Говорухин. Преобладаваха хора от бившето обкръжение на Елцин. Според примера с Тристранната комисия и Клуба на билдербергите през 1992 г. беше създаден руски аналог - клуб "Магистериум". Ключови фигури и тук бяха Сорос, Яковлев, Шеварднадзе, Евтушенко, Неизвестни, Собчак, Бродски, Шаталин.

"Братята" започнаха да готвят подарък на своите задгранични началници и върнаха на Запад масонските архиви, събрани от Хитлер по време на окупацията на Европа. И отново организатори бяха Яковлев и Шеварднадзе.

Продължение в следващия брой

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ