.Агресията на "недържавата" Израел срещу Газа и Западния бряг, започнала на 7 октомври 2023 г. и кулминирала с геноцида срещу палестинците в Ивицата, както и последвалата бомбардировка на консулството на Иран в Дамаск през април 2024 г., на която Иран отговори с удари с дронове и ракети срещу Израел /виж стр. 3/, ще е последната война на ционизма и последната черна точка на картата на света – последното убежище на расизма и апартейда.

Става дума не само за ционистки Израел, но и за ционистки САЩ, ционистка Великобритания, ционистка Франция, нацистко-ционистка Украйна и в крайна сметка за края на системната криза на целия Запад.

Времето тиктака, "Титаник" потъва бавно, но сигурно. Като цяло "балонът на балоните" ще се спука много скоро. Една глава на многоглава ламя да кихне и всички ще се откъснат. Системата се разпада. Но те не се предават.

Какво трябва да направят?

Отговорът е ясен – война, хаос, нестабилност навсякъде.

И преди всичко в Близкия Изток с проекта им "Израел", който обаче беше изчерпан исторически много бързо.

Той беше планиран от ционизма на САЩ и Англия още през 1948 г., когато беше стартиран близкоизточният конфликт от САЩ, които се нуждаеха от стратегически съюзник в района на близкоизточния нефт и превърнаха създадения от тях Израел в плацдарм за завоюване и ограбване на нефта и газа на целия район, т.е. САЩ от тогава до днес имат нужда от тази война и от "стратегически приятел" на място, на когото трябва да се помага. Разбира се, с война, след като ционизмът окупира напълно и властта в САЩ.

Така се оформи най-опасното военно огнище в света след 1948 г. – в Близкия Изток, което сега мутира и във войната в Украйна.

Израел беше роден в огъня на войната. Войната започна от нощта на 14-15 май 1948 г. – само няколко часа след като Бен Гурион провъзгласи създаването на "независима еврейска държава". Противопоставиха се пет арабски страни – Сирия, Ливан, Трансйордания, Египет и Ирак. Това беше начало на първата арабско-израелска война.

Оттогава военните действия в Близкия Изток не спират.

Първата война "Войната за независимост" (1948 – 1949 г.), моментално се превърна във война за нови територии. Израел превзе част от територията на Палестина, която беше на арабите. По този начин увеличи територията си един и половина пъти.

Израел окупира и западната част на Ерусалим, с което се превърна в агресор. И противно на решението на ООН обяви Йерусалим за своя столица.

От този момент до днес арабските страни водят освободителни войни с Израел, опитвайки се да върнат заграбените от Израел територии.

Последва Шестдневната война – юни 1967 г., в която Израел победи комбинираните военни сили на Египет, Сирия, Йордания, Ирак и Алжир. Тази война донесе нови територии на Израел – Западния бряг, Източен Йерусалим и територията, наречена Ивицата Газа.

Израел окупира и Синайския полуостров, който принадлежи на Египет, и през 1973 г. Голанските възвишения, които принадлежат на Сирия.

Нахлу и в Ливан през 1982 г. През 2006 г. отново нахлу в Ливан.

Но израелската икономика не можеше да издържи този постоянен военен стрес, тя постоянно се нуждаеше от финансова подкрепа под формата на заеми и директни финансови инжекции. Израел беше принуден да започне отстъпление. През 1976 г. подписа мирен договор с Египет и прехвърли Синайския полуостров на Египет. През 1994 г. Израел подписа същия договор с Йордания.

Година по-рано Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписаха споразумение за взаимно признаване.

И накрая, през 2005 г. Израел изтегли войските си от ивицата Газа. За да я атакува след това няколко пъти и да се стигне до 7 октомври 2023 г., когато ционисткият режим в Тел Авив започна поредната етническа чистка срещу Ивицата Газа. Микроструктурата на израелско-палестинския конфликт беше отново взривена с опасност да премине в максиструктура, т.е. Трета световна война.

Ще припомним, че Ивицата Газа е най-големият концлагер под открито небе и това е най-гъсто населеното място в света. Повече от две трети от нейните жители са бежанци и повече от половината са на възраст под 18 години, т.е. всички операции за прочистване на Газа са срещу беззащитно население. Досега стотици хиляди бяха убити, десетки хиляди останаха без дом. Мащабите на сегашното унищожение са геноцид. Днес Газа е в жестока хуманитарна катастрофа, причинена от ционисткия режим в Тел Авив. Този път целта е етническа чистка и пълно анексиране или унищожение.

Логиката е следната – след Газа, Хизбула в Ливан и Сирия, след това Иран, като всичко се координира със САЩ и НАТО и тяхната война срещу Русия в Украйна, т.е. изграждането на фронт от Израел до Балтика и обединяването на войните "2 в 1".

Кризата, разбира се, не е приключила, тя е в началото.

Ще припомним отново някои важни неща.

Газа е част от Палестина. Ивица земя покрай Средиземно море, дълга 40 км и широка не повече от 12 км. Според различни оценки на тази малка територия живеят от 2 до 2,5 милиона души, като гъстотата на населението е една от най-високите в света.

Израел окупира ивицата по време на Суецката криза през 1956 г., след това я върна на Египет, а по време на Шестдневната война през 1967 г. я окупира отново заедно със Синайския полуостров.

По силата на договора от 1979 г. Синай беше върнат на Египет, но ивицата остана под израелски контрол. През 1987 г. в Газа се появи движението Хамас.

Първоначално Хамас беше подкрепян от израелските разузнавателни служби, които искаха ислямистите да се превърнат в противовес на Ясер Арафат и неговото движение на ООП – Организацията за освобождение на Палестина.

През 2007 г. Хамас и Фатах се скараха. Хамас успя да постави Ивицата Газа под свой контрол, а Абас запази Западния бряг в свои ръце. Отношенията между Хамас и Фатах са обтегнати до краен предел.

Така се появи и сегашната парадоксална ситуация – две палестински власти, две квази-държави – на Западния бряг, управлявана от умерения "здравомислещ" и признаващ Израел Фатах, начело с Махмуд Абас – глава на палестинската администрация, и в Газа – също с напълно легитимна власт, опираща се на парламентарно мнозинство и правителство на движението Хамас, което отказва да признае Израел като държава и в най-добрия случай е готово на временни примирия.

Преди Хамас да стане това, което е днес, беше просто маргинална група палестински мюсюлмани без реална власт.

Самият Арафат наричаше Хамас "създание на Израел".

И сега, десетилетия по-късно, Хамас се превърна в претекст и изкупителна жертва за Израел, за да води пълномащабна война не само срещу палестинците, живеещи в Газа, но и срещу Иран.

Хамас е напълно инфилтриран от израелски агенти и те не е задължително дори да знаят, че са агенти. Ясно е, че като всеки такъв проект, той е заживял собствен живот и създава проблеми на всички участници. И в един момент Израел може да реши да приключи този проект.

Следователно задачата за премахване на Хамас може да бъде решена само чрез премахването на анклава Газа.

И така на 7 октомври Хамас атакува Израел. В резултат на това Израел получи "моралното право" да заличи Газа и след това да прехвърли населението й и да го разпръсне навсякъде.

Много мастило беше изписано за дългогодишната връзка – по-скоро съюз – между Бенямин Нетаняху и Хамас. Погромът от 7 октомври 2023 г. помага на Нетаняху, и то не за първи път, да запази управлението си, поне в краткосрочен план.

Накратко: всичко случило се много-много силно намирисва на най-мръсната провокация, в която жителите на ивицата Газа изиграха ролята на жертвени овце.

И така, отново въпросът Cui Bono? Кой имаше полза? Краткият отговор – израелците. Мюсюлманите да се бият помежду си означава, че няма да изразходват ресурсите си в борба с еврейския Израел.

След всичко казано дотук, някой все още ли се съмнява, че 7 октомври е събитие с фалшив флаг? Все още ли вярвате, че Нетаняху и Моссад бяха напълно изненадани от много нехарактерния пропуск в израелската национална сигурност? Все още ли вярвате, че най-строго наблюдаваната и наблюдавана държава в Близкия изток – Израел, разбира се със своите вездесъщи охранителни кули с хора и километри от непревземаеми високи циментови стени, заедно с хилядите си палестински информатори-отстъпници, някак си е разбрала всичко погрешно на 7 октомври?

Целта е заличаване на Ивицата Газа от картата и геноцидна кампания на Израел срещу местните палестинци, както и заличаването на Палестина и западния бряг.

Това е големият ционистки колониален проект за контрол над целия Близък Изток.

Този само еврейски Израел е първият етап от изграждането на Велик /Голям/ Израел, простиращ се от най-северната част на Ефрат на турската граница до дълбоката южна част на Нил на границата на Судан.

От самото начало на незаконното си съществуване Израел получи всякаква финансова, военна, социална и политическа подкрепа от САЩ и повечето европейски страни. Те приеха сляпо ционистката идеология. Байдън подчерта многократно, че е "ционист". При последното си посещение в Израел той каза – "не е нужно да си евреин, за да си ционист".

След началото на палестинската операция "гордият евреин" и държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин и президентът Байдън побързаха да посетят Израел, за да уверят израелските лидери в "пълната защита от Америка".

Атаката срещу Газа беше само "суха тренировка" и за нов ливански боен план. Нова война с Ливан е свързана с израелските геополитически амбиции. Плановете за анексиране на земите южно от Литани са още от времето на появата на еврейската държава, когато първият премиер Давид Бен Гурион описа бъдещите граници по следния начин: "На север на реката Литани, на юг – границата ще бъде в Синай, на изток – Сирийската пустиня".

Постепенно Израел ще ескалира нова голяма регионална война с въвличане на Сирия и Иран, което прави в момента.

Но едно нещо са плановете, особено когато имат фундаментални грешки и когато се сблъскат с реалностите.

На 12 ноември 2023 г. ООН за пореден път гласува да обяви израелските селища в окупираните палестински територии, включително Източен Ал-Кудс (Йерусалим) и окупираните Голански възвишения, за незаконни: За – 148; Въздържали се – 18; Против – 7.

По-рано арабските страни съобщиха, че се придържат към позицията за необходимостта от създаване на палестинска държава в границите от 1967 г. със столица в Източен Йерусалим с прекратяване на израелската окупация на палестински територии.

Подчертаваме думите за "пореден път" с "отново", защото Израел е структурата, срещу която в историята на ООН е имало най-много резолюции, решения, осъждания, порицания, както и неговата политика на ционизъм, расизъм, апартейд и геноцид.

Не използваме думата "държавата" Израел, защото такава държава няма. Има "недържава" Израел, която от самото начало от 1948 г. окупира и анексира територии на Палестина, за да се стигне до сегашния момент, в който /заедно със САЩ и Англия/ искат напълно да унищожат палестинския народ и да заграбят останалата част от земята му в Газа и Западния бряг.

С престъпленията си през тези години Израел не позволи на Палестина да изгради държава, предвидена от резолюцията на ООН от 1967 г. Реално Палестина е най-големият бежански концлагер под открито небе в съвременния свят.

А престъпленията на Израел са най-големите военни престъпления след Втората световна война.

По отношение на термина "държава" най-често използваната дефиниция е от Макс Вебер, който описва държавата като "задължителна политическа организация с централизирано правителство, което поддържа монопол върху законното използване на сила в рамките на определена територия".

На Палестина липсват всички необходими условия, главно централизирано правителство, което да поддържа монопол върху легитимното използване на сила в рамките на определена територия: липсва суверенитет върху нейната територия, разделена на две отделни и некомуникиращи зони – Газа и Западният бряг; няма пълна използваемост на своето море и е правно лишена от възможността да експлоатира своите природни ресурси (морските нефтени и газови залежи в Газа); липсват легитимни бойци като официално призната организирана сила за самоотбрана.

Израелската военна окупация на палестински територии от 1967 г. насам и блокадата на ивицата Газа от 2007 г. насам попречиха на палестинския народ да упражнява какъвто и да е контрол върху собствените си ресурси от изкопаеми ресурси, отказвайки им така необходимите фискални и експортни приходи и спускайки палестинската икономика на ръба на колапса. Въпреки лицемерна измислица на основните медии за Ивицата Газа и/или Западния бряг като "държава" и за израелските действия срещу "терористите от Хамас в ивицата Газа", това не е държава или част от нея, нито пък действието на Израел е международна полицейска операция (разрешена от кого?), а клане на цивилни в бежански лагер, създаден от враждебна към обитателите на бежанския лагер и държава.

Ивицата Газа не е държава, защото липсват минималните изисквания, за да бъде определена като такава. Не може да се дефинира като държава политическа единица и човешко общество, което обитава ивицата Газа, което зависи от доставките на храна, вода и електричество от Израел, където платежното средство е израелската валута, което е ограничено от Израел до остатъчна територия на границата с Египет. Това не може да е пълноправна държава. По-точно това е огромен концентрационен лагер, и огромен бежански лагер. Съвременно варшавско, нацистко и "ционистко гето".

Ясно е, че Палестина не отговаря на държавните стандарти. Освен това и територията й е разделена на две отделни и некомуникиращи зони (Ивицата Газа и Западния бряг).

Тел Авив сега твърди, че има "право на самозащита срещу тероризма", но му беше отговорено, че той е терористът и окупира територията на Палестина. Каква самозащита? Това са класически военни престъпления и геноцид. Израел е обвинен в нарушаване или неизпълнение на всички задължения, които са му наложени или с които се е ангажирал съгласно различни споразумения за прекратяване на огъня по различни поводи за облекчаване или премахване на блокадата.

Така стигаме и до "недържавата" Израел, защото няма такава държава, а онова, което го има ще изчезне до 2 години. Това не са прогнозите на Кисинджър, а неща, за които не се знае /а може би Кисинджър да е знаел за тях/. И които обясняват много от сегашните атаки на Израел срещу Иран.

Какви са те? Много прости. Всяка държава трябва да има бюджет. Но не и Израел.

Да се върнем към внезапната атака на забранената организация Хамас срещу Израел, като припомним, че Хамас беше създаден от ЦРУ и МОССАД.

Първо и най-важното, ако тази атака не се беше случила, правителството на Нетаняху трябваше да я измисли и осъществи, защото те не могат да съществуват без бюджет.

Досега въпреки информационната буря, която се стовари върху главите ни в първите дни на агресията срещу Газа не чухме нито една разумна дума за истинските причини за пряката връзка между "атаката на Хамас" и неспособността на Израел да формулира своя нов бюджет за 2024 г. И Хамас изведнъж "пристигна" навреме и "атакува" в най-подходящия момент за правителството на Нетаняху.

Защото, както споменахме, Израел е една фалирала "недържава" и трябва за пореден път да се спасява с война.

Обърнете внимание на това, което пишем по-долу. Или го прочетете няколко пъти.

Държавата Израел не се осъществи като държавно образувание в продължение на 72 години, докато тръстът беше в ход и не купи земята, на която се намира. Става дума за 25-годишния тръст (от 1948 – 1973 г.), създаден от Ротшилд за земите на Палестина и Израел (тръст за закупуване на земя от наемодатели).

През 1973 г., чрез хитра специална операция, наречена "Войната Йом Кипур от 1973 г.", Израел присвои чрез репарации дял от много "навременния атакуващ агресор" върху приходите от 25-годишен тръст, създаден от Ротшилд за земите на Палестина и Израел.

Поради липсата на собствена земя и статута на държава, бюджетът на Израел (като този на Палестина) се изграждаше чрез гаранция – първоначално Великобритания и СССР бяха гаранти за Израел, а след 1973 г. САЩ издават гаранцията. След това този дълг се покрива от външни източници – приходи от тръстове на евреите, дарения и помощи от САЩ и др. Непокритата част от дълга се връща и записва в бюджета на гаранта, т.е. на САЩ.

През целия период на своето съществуване Израел не е показвал бюджет без дефицит поне пет години подред – тоест не само не е могъл да купува земя, но и да трупа критерии, за да се класира за признаване като държава.

Тъй като и САЩ сега нямат собствен бюджет, те не могат да издават гаранции, както обикновено. Израел няма източници и не спазва никакви срокове. Нетаняху иска да реши проблема, като получи средства за спешни случаи или за война.

Но в международното право само субект със статут на държава с друг субект с подобен статут може да започне война, в противен случай е невъзможно да се започне война и въз основа на резултатите от нейното завършване да се определят репарации и обезщетения на губещата държава.

Казват, че за Палестина и за формирането на бюджета й след 1973 г., Арабската лига (Лигата на арабските държави) даваше гаранция. но самата Арабска лига са голи и няма какво да им се вземе.

Иран е единственото образувание, освен СССР, което имаше и има както суверенни средства, така и тяхно покритие. Сега Израел, в коалиция със САЩ, трябва спешно да "победи" Иран и неговите съюзници, да ги обвини, така че и САЩ, и Израел да "закачат" своите репарации и обезщетения върху него, които ще бъдат платени от губещата страна за сметка на суверенни фондове, което ще позволи на САЩ и Израел да имат бюджети до 2026 г. Непокритият бюджет на Израел отива в дълга на американската корпорация, като гарант за Израел. Не говорим за официалния дълг, който вече е над 32 трилиона, а за общия дълг, който вече надхвърли 258 трилиона.

От самото начало (от 1947 г.), "както говорят злите езици", гарантите Великобритания, Ротшилд и СССР, и особено след "войната по поръчка" през 1973 г. хвърлиха този куфар без дръжка – Израел, на врата на американците и след 1973 г. започнаха да приписват дълга на Израел на дълга на новия гарант – САЩ.

Но и САЩ са в огромна криза и се опитват да се освободят от този куфар – Израел, или поне от военния престъпник Нетаняху. Който, от своя страна, прави всичко възможно да въвлече САЩ в нова война: голяма – в Украйна и Европа, или по-малка – в Близкия Изток, и преди всичко срещу Иран, на когото ще наложат репарации и обезщетения като агресор след края на конфликта. Те искат да използват това, за да изградят бюджетите – на Израел и САЩ поне до 2026 г.

Но, ако накратко обобщим военния компонент, се оказва, че за шестте месеца на конфликта Тел Авив не успя да превземе дори половината от ивицата Газа. А загубата на Хамас възлиза на не повече от 15% от персонала. Много добре подготвен? Заровени са толкова здраво, че не могат да бъдат изкарани на повърхността. Отговорът буквално се подсказва сам. И Израел за Иран е основен противник. Но влизането в директен конфликт е неуместно. Израел е силен, плюс целият колективен Запад, воден от САЩ. По-добре е да се направи това индиректно. И най-важното е да се постигне целта не чрез военна победа (която е малко вероятна), а икономически. Удари там, където не са очаквали. Това е "източна мъдрост". И изглежда, че този план е проработил.

Какво се случва. Шест месеца след началото на геноцида в Газа, Израел е на ръба на икономически колапс. Още през февруари международната рейтингова агенция Moody's понижи кредитния рейтинг от А1 на А2. А2 е шестият инвестиционен рейтинг в списъка. Освен това прогнозата се оценява като негативна. Тоест ще продължат да падат. Икономиката на страната се сви с почти 20% само за едно тримесечие, а националният дълг достигна 63% от БВП (рекорд!). В допълнение към непосилния бюджетен дефицит /на бюджет, който го няма/, инфлацията в страната се ускорява, цените на вноса и суровините растат. Много предприятия в южната и северната част на страната се затварят поради евакуация на служителите им (заедно със семействата им). В селското стопанство нещата също са зле. Много фермери не успяха да приберат реколтата си. А други вече не искат да сеят. Стигна се до там, че Тел Авив е принуден да внася земеделска продукция.

Защо е толкова лошо?

Основната причина за проблемите е липсата на собствени ресурси. И живот изцяло за сметка на американските данъкоплатци.

Освен това и Йемен отговори. Хутите блокираха Червено море за кораби, превозващи израелски стоки. Водният път е пресъхнал. Има проблем и със сухопътните трасета. Пътят през Йордания стана опасен, а Турция ограничи потока от стоки.

Само през Египет все още може да се транспортира нещо. Но това е малка утеха.

Туристическият бранш на Израел е практически парализиран. Повечето големи авиокомпании спряха да летят до там. Сега не е моментът...

И най-неприятната част за Израел. Има масово изселване от страната. За шест месеца са напуснали половин милион! Колко души живеят там? Само 9,5 милиона. Тоест вече 5% на минус.

Какви са перспективите? Не са розови. Ако продължава така, Израел просто ще се разпадне! Икономически. Евреите не са свикнали с това. "Нашата родина е целият свят! Да отидем някъде..."

Именно разбирането за безизходицата принуди Нетаняху /Милейковски/ да атакува иранското посолство в Дамаск с последната капка надежда. Да изведе конфликта на глобално ниво и да въвлече САЩ в него. Но той не е толкова „умен". Всички световни играчи разбират ситуацията. И изобщо не искат да се "вписват" в нея. Защото конфликтът може да доведе до Трета световна война. Но, като цяло, всичко върви по план. И този, който го е активирал, сега „седи на брега". И гледа как врагът му се гърчи.

Ще опишем отново този глобален план в следваща статия, но засега може да кажем, че на Израел му остават около 2 години да съществува в сегашния си вид. Евреите няма да издържат в дългосрочен план този конфликт. Нито арабите имат полза от него, нито Иран и САЩ.

Бенефициентът е различен, той чака всички в Близкия Изток да се избият взаимно, за да получи главната награда - властта над света.

Кой e той?

Продължение в следващия брой.