.От началото на 2024 г. дълбоко зад кулисите на света се разиграва един от най-опасните епизоди на започналата Трета световна война. Той е свързан с най-важните ядрени атрибути на двете велики сили, по-специално на САЩ, така наречените "ядрени куфарчета" /в случая със САЩ се нарича "футбол"/, тяхното местопребиваване, кондиция, кой и кога може да ги използва и т.н.

Оказа се, че при Путин "куфарчето е наред" и винаги го съпровожда, но при Байдън често липсва, което пък роди въпроса дали Байдън не е представляван от двойници и дали въобще е жив и не се разиграва пореден dance macabre, както със смъртта на Елизабет II.

Но при "куфарчетата" нещата са от висша ядрена сериозност, тъй като става дума за устройствата и кодовете, с които могат да бъдат изстреляни ядрените ракети на великите сили.

Сегашният епизод с ядреното куфарче на САЩ /наричано "футбол", представляващо кожена чанта/, започна по много странен, направо смъртно мистериозен начин. Продължава и сега с въпроса къде всъщност са ядрените кодове на САЩ и каква всъщност е тяхната кондиция.

Започна в началото на 2024 г., когато беше съобщено, че секретарят на отбраната на САЩ Лойд Остин е бил хоспитализиран и опериран във военния център "Уолтър Рийд" от рак на простатата и изчезна за 2 седмици.

Официалната версия беше, че Остин е бил хоспитализиран от 1 до 5 януари 2024 г., като е стигнал даже до реанимацията. Но по това време и следващите три дни никой в САЩ, в това число президентът Джо Байдън, държавният секретар Блинкен и заместничката на Остин – Кетлин Хикс, не са знаели къде е Остин, дали е жив или мъртъв и т.н.

Министърът на отбраната на САЩ, както и президентът са двете лица с пряк достъп до ядреното куфарче /кодове/ на ядрената триада на САЩ.

Лойд Остин е първият човек, с когото Джо Байдън ще се консултира в най-критичните моменти. Например, когато балистични ракети са насочени към САЩ.

Министърът на отбраната е ключово звено във веригата на командване между президента и военните, включително ядрената верига на командване, където най-важните решения трябва да се вземат за броени минути – до 15.

Но къде е бил Остин, в болницата или другаде, и защо никой не го беше виждал над 10 дни.

Но ние следяхме по същото време друга версия на ставащото онези дни с Остин и Байдън. А именно, че Лойд Остин е бил убит /ранен/ на 3 януари в Киев /Украйна/.

На 7 януари се появи изтичане от някои източници, че министър на отбраната Лойд Остин е бил убит в Киев на 3 януари, когато крилати ракети са ударили команден бункер, където Остин и генерал-лейтенант Валерий Залужний, главнокомандващ на украинската армия, са се срещнали тайно, за да обсъдят организирането на асиметрична офанзива срещу Русия.

Остин и група украински военни са били в това, което смятали за сигурен военен команден център на 20 фута /6 метра/ под улиците на район Печерски в центъра на Киев. 20 крилати ракети са унищожили сгради на повърхността и са сринали лабиринта от взаимосвързани камери под земята. Ударът е разрушил структурите и е разрушил това, което е отдолу.

И всичко това ставаше в условията на ужасния психологически танц по света заради свалянето на ядрения праг до нула и липсата на ясен ядрен протокол за използването на ядрените оръжия, т.е. на ядрените куфарчета.

И в този момент ядреното куфарче на САЩ беше неизвестно къде, секретарят на отбраната Остин май беше жив или мъртъв, и въобще дали ядреният куфар на САЩ не е стигнал до Израел, който разполага с ядрените кодове на САЩ, с които може да изстреля ядрените ракети на САЩ.

Това е и основният въпрос на нашата поредица "Къде е ядреното куфарче на САЩ".

Как изглежда американското "ядрено куфарче" и какво има в него?

Съдържанието и принципът на действие на "ядреното куфарче" е една от най-големите държавни тайни, но все пак нещо е известно. Това е черна кожена чанта. Вътре, в изработена от фирмата Halliburton от свръхустойчива титанова сплав, има куфар с размери 45х35х25 см с кодова заключалка. Теглото му е 18 кг. С куфарчето нито за секунда не се разделя дежурният специален помощник на президента, към чиято ръка то е прикрепено със специални белезници.

Вътре в куфарчето има спътников предавател и материали, на чиято основа президентът трябва да вземе решение за използването на ядреното куфарче. Сред материалите е и "черната книга", в която във вида на 30 прости схематични варианти за действие е изложен планът за ядрен удар.

В куфарчето е и списъкът на секретните бункери, от които може да се възползва президентът в случай на ядрена атака срещу САЩ. Има и инструкция за връзка с Пентагона и препоръки за по-нататъшни действия. Освен това има и протоколи за активиране на националната система за извънредно оповестяване EAS, по която президентът може да се обърне към нацията в течение на 10 минути след обявяване на извънредното положение, независимо от своето местонахождение.

Ако президентът реши да използва ядрено оръжие, охраната трябва да осигури неговата безопасност, докато специалният помощник отваря куфарчето. След това президентът трябва да избере подходящия вариант за действие и помощникът да се свърже с Пентагона или с въздушния команден пункт на Боинг Е-4B. За да бъде изпълнена заповедта, президентът трябва да се идентифицира с помощта на специален "златен код", който е записан върху пластмасова карта. На нея е личният код на президента от цифри и букви, и, който е заповед за онзи, чиито ръце трябва да натиснат бутоните за пуск на ракетите от шахтите и атомните подводници.

Куфарчето преминава от единия към другия президент в деня на инагурацията, точно в 12 часа на обед, когато става официалното предаване на властта. На всеки нов стопанин в Белия дом обясняват как трябва да използва съдържанието на куфарчето.

Информацията за ядрения куфар е тайна. Известно е, че терминалът съхранява кодове за активиране на ядрения арсенал. С помощта на ядреното куфарче най-високопоставеният служител се свързва със стратегическите ракетни сили и заповядва ядрен удар.

В куфарчето има специална конферентна връзка, която не може да бъде заглушена или блокирана. Информацията се предава чрез специални шифри – символи, известни само на висшите лица, притежаващи ядрено куфарче.

Информация за атаката се проверява и чрез други канали. След надеждно потвърждение на ракетната агресия дежурният служител прехвърля всичките три куфарчета в боен режим. С този сигнал се дава заповед за разблокиране на ракетите и дежурният персонал на ракетите-носители натиска бутоните.

И именно за това ядрено куфарче на САЩ ставаше и става дума от началото на 2024 г. във връзка със странните събития около Остин и Байдън.

И въобще къде са ядрените кодове на САЩ и не се ли намират отдавна в Израел?

Така стигаме отново до "случая Полард", зад който се крие цял цикъл на отношенията САЩ – Израел, както и евентуалният отговор на въпроса "Къде е ядреното куфарче на САЩ. И не се ли намира в Израел." Цикълът обхваща периода от 60-те години до днешния ден:

• глобализирането, тектоничните промени в геополитиката;
• убийството на Кенеди през 1963 г.;
• излизането на САЩ от златото през 1972 г.;
• симбиозата при клана Буш – ЦРУ – Федерален резерв;
• глобалния наркотрафик – Иран – Контрас, Афганистан;
• падането на световния социализъм и на СССР – Горбачов;
• събитията в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.;
• войната на САЩ "срещу тероризма" и инвазиите в Ирак и Афганистан, Либия, Йемен, Сирия;
• конфликтът Клинтън – Нетаняху и Тръмп – Байдън;
• войната в Украйна и Близкия Изток.

Така се е случило, че в момента само аз съм в състояние да анализирам тези процеси от цикъла в САЩ /1972 – 2024 г./

И така, да започнем, доколкото е възможно подред, но от доста неочаквано място.

Едно от последните решения на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп от 20 ноември 2020 г. беше разрешаването на Джонатан Полард – американецът от еврейски произход, който прекара 30 години в американски затвор заради шпионаж в полза на Израел – да замине за Израел.

На 30 декември 2020 г. целият свят видя кадри от летище "Бен Гурион" в Тел Авив и как един възрастен мъж с дълга бяла брада слиза от самолета, сваля маската от лицето си и целува израелската земя.

Да го посрещне с почести дойде премиерът на страната Бенямин Нетаняху /Милейковски/, който връчи на Полард и съпругата му Естер израелски карти за самоличност.

"Добре дошли! Колко е хубаво, че си дойдохте у дома!" – заяви Нетаняху.

"Много е вълнуващо да си у дома" – отвърна Полард и благодари на Нетаняху и на еврейския народ за подкрепата.

По ирония Полард и съпругата му пристигнаха с частен самолет, предоставен от американския казино-магнат Шелдън Аделсън, който почина скоро след това /предполагаше се и убийство/, сякаш това е била последната му мисия в живота.

Това беше един от най-големите и най-малко известни проблеми на 80-те и 90-те години на отношенията САЩ – Израел и на световните специални служби – израелският шпионин Джонатан Полард, осъден в САЩ на доживотен затвор през 1986 г., както и на последвалите проблеми на администрациите на Буш, Клинтън, Обама, Тръмп и на Байдън.

Ще припомним, че в последния момент подписването на мирния договор за Близкия Изток през 1986 г. щеше да бъде осуетено. Търканията обаче не бяха между Ясер Арафат и Нетаняху, а между Бил Клинтън и Нетаняху, заради арестувания в САЩ през 1985 г. и осъден на доживотен затвор за шпионаж в полза на Израел Бенджамин Полард.

Нетаняху настояваше пред Бил Клинтън той да бъде незабавно освободен. Бил Клинтън отхвърли категорично това искане, но след това се, поради шантажа на Нетаняху се съгласи да "преразгледа" случая, който беше съставна част от ставащото в Белия дом през 1985-1998 г.

Трябва обаче да се върнем към началото на 80-те години, когато американски граждани бяха взети заложници в Иран. Ако президентът Джими Картър ги беше освободил, той щеше да спечели изборите. Но Джордж Буш и други хора на Роналд Рейгън зад кулисите се договориха с Иран /срещата беше в Париж/ да забави освобождаването. Те се страхуваха, че October Surprise /Октомврийска изненада/ през 1980 г., т.е. че освобождаването ще помогне на Картър.

Според договорката с Иран Техеран освободи заложниците чак след изборите. Срещу това Иран получи пари и оръжейни доставки. Посредникът в тази сделка беше… Израел. Ето защо и Израел трябваше да получи нещо.

Рейгън спечели изборите. Буш стана вицепрезидент, а Каспър Уайнбъргър /евреин по рождение, но лед това сменил религията/ - секретар на отбраната.

По същото време Винс Фостър работеше в NSA /Националната агенция за сигурност/, като по-късно стана съветник на Бил Клинтън във Вашингтон и имаше "близки отношения" с Хилари Клинтън. Говореше се, че е неин любовник.

По същото време в Централата на морското разузнаване на САЩ, като анализатор работеше споменатият американски евреин Джонатан Полард. Именно той беше вербуван за връзка с МОССАД на Израел.

По нареждане на Уайнбъргър, Винс Фостър започна да снабдява Полард с тонове суперсекретни ядрени документи, с които Израел се превърна в ядрена сила, насочена не срещу Ирак, а срещу основния враг на САЩ по онова време – СССР.

Израел плащаше на Винс Фостър и на Полард. Фостър получи на сметка в Швейцария над 10 милиона долара, които по-късно /преди неговата смърт през 1993 г./ изчезнаха по загадъчен начин. Предполагаше се, че са били отвлечени от т.нар. "Петата колона" и компютърни хакери от ЦРУ.

Фостър работеше за МОССАД не само чрез Полард, но и чрез Робърт Максуел, който беше висш шпионин и на МОССАД.

Тъй като дейността на Полард попадаше под ударите на Закона срещу шпионажа в САЩ, и тъй като самият Уайнбъргър беше в опасност, както обикновено става в такива случаи Полард беше пратен в затвора с доживотна присъда, за да не говори.

Остана обаче Фостър, който до 1993 г. продължи да доставя на Моссад най-големите американски тайни, включително ядрените кодове.

По този начин Израел можеше да нанесе с американски ядрени оръжия удар срещу СССР. А СССР, който никога нямаше да предположи, че кодовете са пуснати от друга държава, щеше да отвърне на САЩ. Двете супер сили щяха да се унищожат взаимно. Запомнете тези три изречения.

Фостър умря през 1993 г. Официалната версия беше самоубийство. Неофициалната, но по-вероятната, беше убийство.

Сега погледнете разписанието: 1986 г., една година след като Джонатан Полард беше арестуван, министър-председателят на Швеция Олаф Палме искаше да разкаже как шведската оръжейна фирма Bofors е участвала в "Октомврийската изненада", която по-късно беше наречена скандала Иран - Контрас. Палме беше убит от "самотен убиец" в Стокхолм. МОССАД?

Израелският министър-председател Ицхак Рабин също искаше да разкаже за ролята на Израел в "Октомврийска изненада", Иран – Контрас и бъркотията около Полард. Но също беше ликвидиран от "самотен убиец". МОССАД?

Полард беше пратен в затвора, което отразяваше свирепата битка по линията ЦРУ – МОССАД.

Полард беше арестуван през 1985 г. след неуспешен опит да получи убежище в израелското посолство във Вашингтон.

Той се призна за виновен и след като прекара две години в ареста беше осъден на доживотен затвор. След като излежа 30 години Полард беше освободен през ноември 2015 г. А след изтичането в края на 2019 г., на петгодишния период на условно освобождаване, отпаднаха юридическите ограничения, които му пречеха да напусне САЩ. Това му беше позволено от Доналд Тръмп...

... И така, кой беше този Джонатан Полард?

Роден на 7 август 1954 г. в Галвестън, Тексас, в еврейско семейство. През 1961 г. фамилията се мести в Саут Бенд, Индиана, където баща му Морис Полард – микробиолог, преподава в Университета на Нотр Дам.

След като завършва гимназия, той влиза в Станфордския университет в Калифорния, където през 1976 г. се дипломира със специалност "Политически науки". Още докато е студент се хвали, че е двоен гражданин на САЩ и Израел, твърди, че работил за МОССАД и че е достигнал ранг на полковник в израелските отбранителни сили. Даже твърди, че е убил арабин, докато е бил на охрана в кибуц. Разказва още, че баща му е бил агент на ЦРУ и затова се е наложило да избягат от Чехословакия по време на Пражката пролет през 1968 г., когато бил разкрит. Разбира се нито едно от тези твърдения не беше вярно.

Състудентите му обаче си спомнят, че Полард е бил наркоман и алкохолик.

През 1976 г. се опитва да влезе в ЦРУ. Отказват, когато разбират за наркотиците.

Приет е във флота, получава цивилно място като анализатор в разузнавателното звено в Field Operational Intelligence Office.

След като се дипломира, Полард започва работа като анализатор в американското военноморско разузнаване, където има достъп до класифицирана информация и където през 1983 г- осъзнава, че американските специални служби умишлено прикриват информация, жизненоважна за сигурността на Израел, като по този начин нарушават условията на американо-израелския меморандум за обмен на разузнавателна информация, който задължава САЩ да прехвърлят на Израел цялата такава информация.

През 1984 г. Полард става служител на Лакам (Бюро за научни отношения) – израелската секретна служба към Министерството на отбраната, ангажирана с военно-техническото разузнаване. Връзката с нея е осъществена чрез израелското посолство във Вашингтон и израелския разузнавач Ави Селу, а по-късно и с Бенямин Нетаняху. След това Полард пътува до Израел и Франция, където се среща с шефа на службата Рафи Ейтан.

По същото време вече е един фалирал човек – с дългове по кредитните карти, с дългове за наеми, коли, мебели. Задлъжнял е толкова, че е било обсъждано отнемането му на достъпа до секретна информация /Top Secret clearance/.

Арестуван е година и половина по-късно – през ноември 1985 г.

За шпионирането Израел му е плащал добре. Заплатата му е възлизала на 2500 долара месечно, плюс десетки хиляди долари за хотели, храна и даже за бижутерия. Контролирал го е Рафи Ейтан, дългогодишен офицер, който по това време е шеф на научно-техническо разузнавателно звено в Израел.

Полард е получил 50 000 долара в брой от израелските началници, които обещали, че всяка година ще му внасят в чужбина по още 30 000 долара. Полард е поел задължението да шпионира поне 10 години, след което ще получи още 540 000 долара.

През 1986 г. Полард беше осъден на доживотен затвор, а жена му – Ан, за която се жени през 1985 г., на пет години за незаконно притежаване на секретни документи.

От затвора Полард се разведе с нея и се ожени за Естер Цайт от Торонто.

"Аргументът" на Полард, че е шпионирал за Израел от идеалистични подбуди беше разбит на пух и прах. Ставаше дума за пари.

Ставаше дума и за огромно количество документи, касаещи сигурността на САЩ, предадени на МОССАД. Ако се съберат ще имат широчина 2 метра, дължина 2 метра и височина 3 метра. Цял самолет документи, отпътували от САЩ за Израел. Те не бяха фокусирани само върху продукта на американското разузнаване – анализите и оценките.

Те разкриваха най-чувствителната му област – източниците и методите.

Полард предаде на Израел тайните на американските системи и как те работят. Сред тях например беше едно невероятно качество на американските спътници, които могат да правят фотографии извън оста си в Космоса. Докато обикаля Земята в една посока сателитът може да снима райони, които са извън неговия обхват. По същия начин те наблюдаваха и израелските ядрени силози, които обикновено бяха укривани от американските спътници.

Полард предаде и подробна информация за платформите – във въздуха, сушата и в морето, използвани от военните компоненти на Националната агенция за сигурност на САЩ за прехващане на израелските военни, търговски и дипломатически комуникации. Част от тях бяха в американското посолство в Тел Авив, друга – в Кипър.

Полард снабдяваше Израел с най-важната ежедневна сигнална разузнавателна информация – събирана със средствата и методите на NSA от целия свят. Така например преди бомбардировка, спътник на САЩ трябва да бъде изместен на друга орбита /с огромни финансови разходи/, за да осигурява електронно покритие на региона от Земята. Включваха се и наземните подслушвателни системи, станции, вериги. По този начин чрез тази система Израел можеше да следи как САЩ ръководят своята система и изместват нейните ударения. Нещо повече – Израел е могъл да направи американската система цел на първи удар и да се скрие, ако е необходимо.

Рафи Ейтан е контролирал операцията с двете си връзки в израелското посолство във Вашингтон – Ерит Ерб и Йосеф Ягур. По едно време Полард им е предавал седмично толкова много документи, че трябвало да инсталират високоскоростна копирна машина.

Служителите в Националната агенция за сигурност на САЩ говорят помежду си за честоти, спектри, модулации, обхвати. Те се занимават предимно с разузнавателни сигнали – SIGINT, и вътрешната радио-сигнална инструкция RASIN. Тя е суперсекретна и се състои от десет тома, които постоянно се актуализират със списъка и параметрите на всеки известен сигнал. Полард е откраднал и тях.

"Това е Библията" – заяви един телекомуникационен офицер от разузнаването на САЩ. "Тя описва как събираме сигналите навсякъде по света, в това число на всички известни комуникации на СССР".

По-късно се появи и друг случай, включващ аметрията. Системата RASIN беше насочена предимно към СССР и неговите хиляди честоти, къси вълни и комуникации, чрез които съветските военни части в огромната страна поддържаха връзка помежду си. Тези сигнали се отбиват от йоносферата и са прехващани на хиляди километри от техния източник.

Предаването на RASIN на Израел постави Националната агенция за сигурност /NSA/ на САЩ пред огромния въпрос дали тази информация не е стигнала от Израел до СССР и до каква степен събираната от САЩ информация за СССР е била истинска, е не манипулирана, тъй като руснаците са знаели вече за какво става дума.

Целта на морското разузнаване на САЩ бяха /и са/ руските кораби, самолети и ядрени подводници, чиито ракети са насочени към САЩ. Те са постоянно следени и би трябвало да бъдат веднага унищожени, ако се наложи. Информацията за Средиземно море се събира ежедневно от разузнавателното звено на Шести флот на САЩ FOSIF в Рота /Испания/. Полард е предал на Израел и FOSIF.

Но не всеки документ, предаден от Полард се занимаваше със сигналното разузнаване.

DIAL-COINS е система, която по онова време съдържаше цялата разузнавателна информация, събирана от ВВС, армията, флота и военните аташета в Израел и страните от Близкия Изток. Това е важна информация, особено от традиционното разузнаване. Ставаше дума за хиляди американци, работещи в Близкия Изток под прикритието на различни съветници, инженери, инструктори, туристи и т.н.

Освен това Полард е пратил в Израел следната информация:

• специален технически доклад за съветската ракетна система Стрела-10 (SA-13);
• анализ на тенденциите в развитието на зенитно-ракетни системи на военноморските сили на СССР;
• информация за нивото на шум, излъчван от кораби и подводници; проучване на разузнавателната работа на израелските военноморски сили;
• проучване на пристанищните съоръжения в Тобрук, Либия;
• данни за нетрадиционни методи на война във военноморските сили на Либия;
• информация за възможността за електронна война между Иран и Ирак;
• документи за военното значение на разширяването на техническата инфраструктура в Южен Йемен;
• информация за изграждането на завод за нервнопаралитични газове в Сирия;
• данни за комплекса PLO в Тунис (през октомври 1985 г. израелските военновъздушни сили нанасят сериозен удар по базите и щаба на ООП в Тунис, на базата на данните получени от Полард).

Някои медии твърдят още, че Полард е дал на израелците имената на американски агенти в СССР в страните от Варшавския договор, което от своя страна е довело до арестите и дори екзекуциите на някои от тях.

И така, през ноември 1985 г. Полард е спрян и разпитан от агенти на ФБР, докато изнася класифициран документ от кабинета си. Обяснява, че го носи на анализатор в друга агенция за консултация. Проверка показва, че това не е вярно, затова агентите искат обиск в дома му. Полард обаче има право на телефонно обаждане до жена си, за да й каже къде се намира. Той използва кодовата им дума "кактус", сигнализирайки, че има проблеми и тя трябва да махне от дома им всички класифицирани документи. Ан се опитва да направи това, като иска помощта на съсед, тъй като става дума за тежък товар.

Мислейки, че всичко е наред, Полард сам се съгласява да претърсят жилището му, но се оказва, че жена му все пак е пропуснала някои документи. На този етап обаче ФБР може да докаже само нерегламентирано използване на супер секретни документи. След частичното си признание Полард първоначално е поставен под наблюдение, но не е задържан.

На 21 ноември 1985 г. той и съпругата му се опитват да получат убежище в израелското посолство във Вашингтон, където по това време израелският посланик в САЩ е настоящият министър-председател Бенямин Нетаняху, вероятно "водещ офицер" на Полард.

По време на съдебния процес Джонатан Полард се призна за виновен, че е предал на Израел класифицирани документи за военни инсталации.

Израелското правителство от своя страна също призна, че е получило секретни документи от Полард, като дори предостави на американците доказателства за неговата вина. Израелското държавно ръководство обаче твърдеше, че решението за използване на Полард и шпионаж срещу САЩ не е взето на високо ниво, а е просто "самоинициатива".

На 4 март 1987 г. Полард беше осъден – прокурорът поиска присъда от "неопределен брой години", но съдията постанови доживотен затвор, като се позова на големите щети, нанесени на страната, на база на доклад на военния министър.

Ан Полард беше осъдена само на 5 години лишаване от свобода, но беше освободена след 3 години и половина заради здравословни проблеми.

След освобождаването й Полард подаде молба за развод. По-късно обясни, че тъй като е очаквал да бъде в затвора до края на живота си, не е искал Ан да бъде обвързана с него. Тя обаче коментира, че документите за развод са й били връчени без предупреждение или каквито и да било обяснения.

Докато Джонатан Полард беше зад решетките, в Израел и САЩ се формира лоби в негова защита, в което участват и членове на Киесета с различни политически възгледи.

По-късно чак при правителствата на Нетаняху, за първи път бяха установени официални контакти между правителството на Израел и Полард – в затвора той беше посетен от израелски министри.

През 1995 г. Полард получи израелско гражданство. А на 12 май 1996 г. Израел открито го призна за свой агент, действащ от името на държавата, като по този начин поема пълната отговорност за действията му. Израелското правителство заяви намерението си да улесни освобождаването на Полард и пристигането му в Израел. А главният равин на страната Меир Лау настоя пред американския президент Бил Клинтън да го помилва.

Според неофициална информация Нетаняху първоначално успя да получи съгласието на Бил Клинтън да освободи Полард като жест в замяна на съгласието на израелското правителство да освободи "арабски терористи" по споразумението от Уай. По-късно обаче Клинтън отказа.

В крайна сметка, Полард беше освободен заради законодателство – затворниците, излежаващи доживотна присъда за престъплението, за което е осъден той, могат да бъдат освободени след 30 години, ако няма заплаха от повторно извършване на подобно престъпление.

На 1 юли 2015 г. адвокатите на Полард бяха уведомени, че правителството на САЩ няма да възрази срещу предсрочното му освобождаване.

Така на 20 ноември 2020 г. отпаднаха всички ограничения и той вече може да замине свободно за Израел заедно с новата си съпруга. След като двамата кацнаха на израелска земя, посрещнати от Нетаняху. Шефът на МОССАД Ели Коен обяви, че Полард ще получи държавна стипендия, еквивалентна на пенсиите, отпускани на бивши агенти на Моссад. Сега той живее с Естер в Йерусалим.

Както споменахме, освобождаването на Полард беше най-важната задача на Конференцията на президентите на основните американски еврейски организации, която е консорциум от 55 групи. Те настояваха за освобождаването му под претекста, че става дума за "антисемитизъм" и че Израел както тогава, така и сега е съюзник на Вашингтон.

Самият Полард твърдеше, че единственият му мотив е била защитата на Израел от арабите и СССР, и да не позволи втора йомкипурска война като през 1973 г., когато Египет и Сирия нанесоха изненадващ удар на Израел.

Полард постепенно се превърна в основен политически проблем на отношенията САЩ – Израел. В началото на президентството на Бил Клинтън тогавашният израелски министър-председател Ицхак Рабин /по-късно убит/ настоя два пъти за помилването му. Но Клинтън не предприе нищо.

Клинтън беше под огромното давление на ЦРУ и другите разузнавателни национални централи да не освобождава Полард. Директорът на ЦРУ Джордж Тенет заплаши президента, че ако Полард бъде помилван, той ще си подаде оставката. Седем бивши държавни секретари на отбраната на САЩ /някои от които са с еврейски произход/ също искаха Полард да остане в затвора.

По време на израелско-палестинските мирни преговори в Мериленд, Клинтън се беше съгласил да го освободи. Поне така твърдеше израелското правителство.

Но когато обещанието на Клинтън стана известно, американската разузнавателна общност реагира гневно. Споменахме за реакцията на шефа на ЦРУ Тенет, че ще си подаде оставка. Някои лидери на разузнавателните среди започнаха да говорят. Четирима пенсионирани адмирали които на различни етапи са били директори на военноморското разузнаване, декларираха, че пускането на Полард ще бъде "безотговорно". Започна и изтичането на секретна информация за Полард.

Още през 1995 г. "Строго секретно", като един от първите в света, започна да публикува тези подробности.

След години отричане Израел най-накрая призна, че Полард е бил агент на израелското разузнаване МОССАД.

Предателството на Полард имаше най-лошите последици за националната сигурност на САЩ в цялата им съвременна история. ЦРУ потвърди, че Полард предал на Израел супер секретните американски военни, разузнавателни и дипломатически кодове, имената на над 100 американски агенти в Близкия Изток, технологиите на Националната агенция за сигурност на САЩ /NSA/ за разбиване на кодовете и прехващане на чуждите комуникации, плановете на САЩ за водене на война в Близкия Изток и т. н.

Палме, както споменахме, беше убит в Стокхолм от "самотен убиец".

Израелският министър-председател Ицхак Рабин също беше ликвидиран от "самотен убиец".

Дойде ред и на Винс Фостър, който се самоуби през 1993 г. Неофициалната версия беше, че е бил ликвидиран.

Евентуалната връзка между Полард и убийствата на Фостър отразяваше свирепата битка между ЦРУ и Моссад. Една от тезите беше, че определена група в ЦРУ е ликвидирала Фостър заради неговото предателство.

Но имаше и друга – че Фостър е бил убит от агенти на МОССАД в САЩ и че убийството на Рабин беше последният пирон, забит в прикриването на убийството на Винс Фостър.

Веднага след убийството му МОССАД започна да нервничи. Рафи Ейтан, който ръководеше операцията с Джонатан Полард беше в паника. Той ръководеше и агентите, които работеха с Фостър.

Последваха доста странни събития. Един израелец, каращ откраднат камион се опита да прегази един от разследващите смъртта на Фостър. За късмет някой успя да гръмне предната гума на камиона и израелецът си счупи врата.

Един от най-добрите шпиони на МОССАД в Чикаго "падна" и пострада.

Друг човек на МОССАД в Бруклин, който обикновено поръчва ударите, беше посетен от някакви американци и посъветван да използва предимствата на бързото пътуване за Израел.

Четвърти човек на МОССАД в Маями изведнъж замина на "дълга ваканция".

Само по себе си това можеше да подскаже идеята за ударна група на МОССАД, състояща се от трима мъже и една жена. По-важно в случая беше, че те бяха идентифицирани от записа на видеокамерата на входа на апартамента на Винс Фостър във Вашингтон следобеда, в който той умря…

Последва скандала на Бил Клинтън и Моника Левински в Овалния кабинет.

Оказа се, че МОССАД е шантажирал Клинтън със записите на неговите сексразговори с Моника Левински. Подслушването е било заложено на телефона на Моника, най-вероятно е било организирано от Нетаняху.

Предполага се, че Моссад е записал поне 30 часа разговори между Клинтън и Моника.

Паралелно се развиваше и друг процес по линията ЦРУ – Моссад.

В началото на 1997 г. ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност на САЩ /NSA/ започнаха бясно издирване на израелски шпионин за когото се предполагаше, че действа в администрацията на Клинтън. Това не беше Полард. Но след като информацията се появи на 7 май 1997 г. във "Вашингтон пост" разследването беше прекратено.

Нещата бях странни. През януари 1997 г. NSA прехвана телефонен разговор между един от дипломатите на Израел във Вашингтон и Дани Ятом, шефът на израелското разузнаване Моссад. Дипломатът искаше разрешение от своя шеф да "отиде при Мега", за да получи копие от тайно писмо, което беше изпратено от тогавашния държавен секретар на САЩ Уорън Кристофър на президента на Палестинската автономия Ясер Арафат, в което ставаше дума за гаранциите на САЩ за споразумението за изтегляне на Израел от Хеброн на Западния бряг. Според NSA Ятом е отхвърлил предложението на дипломата с думите "това не е нещо, за което използваме Мега".

Но слухът, че израелският Моссад има шпионин вътре в американската върхушка предизвика смут. На 7 май "Вашингтон пост" написа: "Едно официално лице знае, че ФБР издирва израелския шпионин Мега. Според него висш американски чиновник е предавал секретна информация на Израел. Това можеше да се окаже много по-сериозно от шпионския скандал с Джонатан Полард.

Дотогава аферата с Полард беше един от най-големите провали на американската разузнавателна общност. И ловът на вътрешния контрольор на Полард, т.е. за Мега, започна.

Появиха се съобщения, че не става дума за един човек, а за "Комитета Х", съставен от дузина висши лица в Пентагона и NSA, за които имаше подозрение, че са били част от шпионската мрежа на Полард.

На този фон се появиха и спекулации за причините за прекратяването на издирването на споменатия израелски шпионин Мега.

През март 1999 г. се появиха информации, че Моссад е шантажирал Клинтън със заплахата, че ще разпространи телефонните му разговори с Моника Левински, за да го принуди да прекрати издирването на Мега. Самата Моника заяви пред Кенет Стар, че Клинтън е споделил с нея на 29 март 1997 г., т.е. именно по времето на най-усиленото търсене на Мега, че "подозира, че разговорите му в Белия дом са записвани от агенти на една държава", т.е. на Израел.

По-късно беше установено, че комуникационната система на Белия дом беше "ремонтирана и модернизирана" още в началото на мандатите на Клинтън от израелската фирма Amdocs, която не е забравила да осигури по-нататъшен достъп до телефонните линии и другото комуникационно оборудване на Белия дом.

Но начинът, по който Дани Ятом отхвърли идеята на своя човек от Вашингтон, изключваше възможността Мега да е електронно средство за подслушване.

Въпреки прекратяването на издирването на Мега опитите за локализиране на израелската шпионска клетка продължиха. През септември 2000 г., група на ЦРУ, съставена от контраразузнавачи, пристигна в Израел след като американският посланик там Мартин Индик беше се срещнал с бившия шеф на Моссад, Ефраим Халеви, но за тази среща не беше съобщил във Вашингтон. Ако имаше кандидат в политическото обкръжение на Клинтън да бъде шпионинът Мега, това беше именно Индик. Австралиец, роден в Англия, той беше висшият австралийски шпионин за Близкия Изток през 70-те години. След това напусна поста на заместник-директор на Австралийския офис за национални задачи /отговарящ на американската NSA/ и се появи в Израел като "медиен консултант" на израелските премиери Менахем Бегин и Ицхак Шамир.

Австралиецът Индик получи зелена карта, даваща му право да работи и живее в САЩ, през 1987 г. и стана американец през 1993 г., само осем дни преди да бъде назначен от Клинтън за старши директор за Близкия Изток и Югоизточна Азия в Съвета за национална сигурност.

Друг, който можеше да бъде Мега, беше Леон Фюрт, съветник по националната сигурност на вицепрезидента Ал Гор и ционистки фанатик. Той беше засечен да предава секретна информация за израелския премиер Нетаняху, който пък беше най-големият личен враг на Клинтън.

В списъка от заподозрените да бъдат Мега в апарата около Клинтън беше и Ричард Кларк "царят на антитероризма" в Съвета за национална сигурност, който преди години помагаше за продажбите на оръжие от Израел за Китай.

Всеки един от споменатите би могъл да бъде човекът, който е давал секретна информация на Нетаняху и на МОССАД, с което те са шантажирали Клинтън.

Но отговорът може да е напълно различен и по-прост – Мега не беше "къртица" в Белия дом, Мега е много по-видимо формирование, известно сред неговите няколко десетки члена като Мега-групата.

За съществуването на Мега-групата стана известно една година след съобщението за самия Мега.

На 4 май 1998 г. Wall Street Journal съобщи за срещата на 20 еврейски милиардери в манхатънския апартамент на Майкъл Стейнхардт. В срещата взеха участие някои от най-силните имена на еврейското лоби в САЩ, започвайки от Едгар Бронфман – председател на Световния еврейски конгрес, Чарлз Бронфман – брат на Едгар и шеф на фамилния концерн Seagrams, Лесли Векслер от Limited, Чарлз Шустерман – председател на Samson Investment, Харв Мейерхоф – магнат от Балтимор, Лорънс Тиш – председател на Loews, Макс Фишер – нефтеният магнат от Детройт, магнатът Макс Лендер, Леонард Абрамсон – създателят на U. S. Healthcare.

Според вестника, Мега-групата беше създадена през 1991 г. от Векслер и Чарлз Бронфман като неформално политикоопределящо лоби, което събира милиарди долари за Израел. Мега-групата се среща два пъти годишно на двудневни сесии, на които зад затворени врати взимат решения за политиката на САЩ.

За тази цел еврейски мега-донори са "създали мозъчен тръст, който ще генерира дългосрочната стратегия за представяне на Израел в благоприятна светлина".

Новият мозъчен тръст – Emet, което е еврейската дума за "истина", беше създаден от Леонард Абрамсон, Едгар Бронфман и Майкъл Стейнхардт, тримата водещи члена на Мега-групата.

Историята с Мега-групата избухна с пълна сила на 5 май 2001 г. в израелското издание on-line Media Network на журналиста Израел Шамир. Той съобщаваше за срещата на Мега-групата, състояла се предишния ден в манхатънския апартамент на Едгар Бронфман. Бронфман, като шеф на Световния израелски конгрес, беше домакин на срещата на 50-те най-богати и най-силни евреи в САЩ и Канада.

Те се съгласиха да започнат програма за да влияят върху американското обществено мнение относно израелската политика. Тези мега-бръмбари се наричат Мега-група.

Контраразузнавачите на САЩ сбъркаха. Мега не беше агент, Меха беше шефът.

Мега-групата около Бронфман беше само един компонент на трансатлантическата финансова олигархия, която сега тласка света към ядрен сблъсък, за да прикрият краха на своята финансова империя.

***

И така, къде е ядреното куфарче на САЩ.

Запомнихте ли онова изречение: По този начин Израел може да нанесе с американски ядрени оръжия удар срещу СССР /Русия/. И СССР /Русия/ никога няма да предположи, че кодовете са пуснати от друга държава, щеше да отвърне на удара.

И двете суперсили ще се унищожат взаимно.

И въпросите:

• къде изчезна Лойд Остин в началото на годината, след като имаше сериозен спор с Нетаняху;
• защо държавният секретар на САЩ Тони Блинкен пребледнял пътуваше до Израел;
• защо изведнъж в заплахите на Израел срещу Русия се прибавиха и "ядрени елементи";
• защо Нетаняху отвърза войната в Украйна с войната в Близкия Изток и т.н.