Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Дълбока държава
Глобалната клептокрация: Ротшилд и Рокфелер се съюзяват. Това е краят /2/
Анализ на „Строго секретно“

Продължение от предишния брой

Продължаваме нашата аналитична поредица за един от най-важните и сложни процеси на последните два века – генезисът и развитието на клана на глобалната клептокрация – Ротшилд, от началото на ХІХ век до днес, който определяше и определя развитието на капитализма от зараждането му в Западна Европа до днешната глобализация.

През двете столетия в родословното дърво се появяваха много имена, за да се стигне до сегашния момент, когато двамата най-известни Ротшилд бяха Джейкъб Ротшилд и Евелин Ротшилд, затънали в остро съперничество.

"Бяха", защото и двамата вече не са живи.

Евелин Ротшилд на 91 години почина на 7.112022 г. Наследи го последната му жена Лин да Ротшилд, която, наред с Чарлз ІІІ и папа Франциск, се включи в Great Reset "Голямото нулиране" на Клаус Шваб /който също се оказа някакъв Ротшилд/.

Джейкъб Ротшилд, на който се спряхме в предишния брой, почина на 26.02.2024 г., на 87 години.

На Евелин Ротшилд ще се спрем в бъдеще. Засега ще останем при Джейкъб Ротшилд и Дейвид Рокфелер.

…И така, на 26 февруари на 87 години почина четвъртият барон Ротшилд – Натаниел Чарлз Джейкъб Ротшилд, глава на седмо поколение на банкерския клан Ротшилд, който, наред с всичко друго, беше един от главните подпалвачи на всички големи световни конфликти, особено след 1991 г. С неговите пари бяха финансирани цветните революции в Африка, Близкия Изток, Украйна и т.н. Парите му не бяха малко. Самият той каза:

"Казвам се Джейкъб Ротшилд. Семейството ми струва 500 трилиона долара. Ние притежаваме почти всички централни банки в света. От Наполеон насам сме финансирали и двете страни във всяка война. Ние притежаваме вашите новини, медии, петрол и вашето правителство" – такава фалшива реч на лорд Джейкъб Ротшилд се разпространяваше в социалните мрежи. И беше смятан за един от тайните владетели на земното кълбо.

Джейкъб Ротшилд е роден в Бъркшър, Англия, на 29 април 1936 г.

Джейкъб Ротшилд започва кариерата си през 1963 г. в семейната банка – NM Rothschild & Sons. През 1980 г. той избира да изгради своя собствена империя, напускайки семейния бизнес, за да съоснове тогавашната J Rothschild Assurance Group (сега St James's Place Plc). Ротшилд стана председател на RIT Capital Partners – един от най-големите инвестиционни тръстове на Лондонската фондова борса – през 1988 г. Ротшилд беше и заместник-председател на телевизия BSkyB между 2003 и 2008 г.

Финансистът също така основа Windmill Hill Asset Management, за да управлява благотворителните фондации на семейството. Банкерът беше и почетен президент в Института за изследване на еврейската политика.

След смъртта на Джейкъб Ротшилд, "Фондация Ротшилд" вече ще бъде оглавявана от дъщеря му Хана.

Състоянието на Джейкъб Ротшилд се оценява на около 5 трилиона долара през 2023 г. според Forbes, което го позиционира като неофициално най-богатия човек в света.

Джейкъб тръгна и срещу семейството си – собствения си баща Виктор (между другото, бивш заместник-директор на британското контраразузнаване MI5 и първи съветник на Тачър) и братовчеда си Евелин. Финансистът искаше да слее лондонската структура банка SG Warburg. Нейният основател Зигмунд Варбург се застъпи за обединението на Европа и се смяташе за "баща" на пазара на еврооблигации. Но подобна стъпка би нарушила основното правило на Ротшилд: парите трябва да останат в семейството.

Сделката с Варбург се провали, но Джейкъб постигна разделяне на бизнеса. От 80-те години компанията му е отделена от семейната банка.

Фондът на Ротшилд RIT Capital Partners от 1998 г. до 2018 г. показа обща възвръщаемост до 2400%. Основният наследник на делата на Ротшилд в Европа се смяташе за неговия по-малък полубрат Амшел.

Но през 1996 г. Амшел беше намерен мъртъв в парижкия хотел Бристол. Беше само на 41 години.

***

През 2012 г. Джейкъб Ротшилд и американският гражданин, "вторият владетел на света", сега също покойният Дейвид Рокфелер, решиха да слеят част от активите си на стойност 40 милиарда долара. Тръстът на първия придоби 37% от акциите на управленската структура на втория. Тогава причините можеха само да се гадаят, но сега изводът се налага от само себе си: и двамата успяха да предвидят, че започва голямата криза. Или и двамата са имали пръст в това? Трилиони или милиарди?

Това събитие тогава остана незабелязано, въпреки че от перспективата на времето то може би стана определящо за съвременния капитализъм. И как иначе можеше да се определи съюзът на двете глави на глобалната клептокрация Ротшилд и Рокфелер.

Да се върнем към онези, все пак, близки години.

На 30 май 2012 г., т.е. преди преврата в Киев през 2014 г., се появи информация за едно от важните финансови и геополитически събития за последните години – споразумението, според което компанията RIT Capital Partners, принадлежаща на Джейкъб Ротшилд, закупи 37 процента от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, управляваща семейния бизнес на клана Рокфелер и на някои други най-богати семейства на САЩ.

Разпространената тогава от всички така наречени "световни медии" информация се съпровождаше от коментари, чиято същност се свеждаше до констатациите, че двата крупни клана на глобалните олигарси след десетилетия "война" сключват стратегически съюз, или обратното – че двата клана се съюзяват заради кризата и че техните съвпадащи интереси са застрашени до такава степен, че трябва да обединяват своите сили и ресурси.

Привеждаха се и други причини. Но явно всички те са били толкова важни, че 96-годишният тогава Дейвид Рокфелер и 76-годишният тогава Джейкъб Ротшилд трябваше да съобщят публично, че се съюзяват.

В началото ще припомним, че създадената от Джон Рокфелер-старши през 1870 г. компания Standard Oil в края на ХІХ век монополизира добива, преработката и продажбата на нефта и нефтопродуктите в САЩ.

От друга страна, Rockefeller Financial Services беше формирана през 1882 г., когато Джон Рокфелер основа една от първите компании в света за управление на частния капитал. През повече от 100-те години от съществуването на тази компания тя започна да управлява и активите на други богати семейства – фондови и финансови институции, и днес нейният съвкупен капитал се оценява на 34 милиарда долара, е неофициално – на няколко трилиона.

Ротшилд, европейската еврейска династия на банкерите, както вече писахме, беше основана в края на ХVІІІ век и през ХІХ век имаше най-голямото богатство ва съвременната световна история. Кланът Ротшилд финансираше много крупни събития в края на ХІХ и ХХ век. Така например след края на Нюрнбергския трибунал Сталин заяви, че истинските организатори на войната, финансирали идването на Хитлер на власт – "Ротшилд и Ко", избягаха от отговорност.

Любопитно е, че още през 2005 г. инвестиционната банка на групата на Ротшилд – Goldman Sachs, предвиди икономическия ръст на Китай от 10 на сто годишно и започна да пренася своята база към Китай и Хонг Конг.

От друга страна, главната инвестиционна банка на Рокфелер Merill Lynch не се насочи към Китай. Базата й остана в САЩ и в началото на кризата стигна до фалит и беше купена от друга банка от групата на Рокфелер – Bank of America.

Какво принуди двата най-крупни клана на глобалната управляваща плутокрация да се обединят? Дали това се диктуваше от безизходността на кризата е трудно да се каже, още повече, че да се направи детайлна оценка е много сложно и едва ли някой може да разбере какво става вътре.

Но все пак обединяването беше индикатор за дълбочината на общите проблеми, които дотогава бяха покривани с пълна тишина. И именно тя падна на 30 май 2012 г., като в първите коментари на новия алианс аналитиците сбъркаха причината със следствието. Защото сегашната криза беше и е продукт на дейността на Ротшилд и Рокфелер, а не обратното.

Преди да се спрем на анализа на днешния ден на двата клана и какво означаваше техният съюз, ще започнем с кратък исторически екскурс, тоест с предисторията на въпроса.

Истинският възел на противоречията между двата глобални клана бяха двете световни войни през ХХ век, които и в двата случая бяха разпалени от Рокфелер и именно те жънеха плодовете на войните.

Като условие за влизането на САЩ в Първата световна война, когато стана ясно, че Франция, Британия и Германия не се справят с Русия, Рокфелер постави ултиматума за допускането на своята нефтена империя Standard Oil до разработката на принадлежащото на Ротшилд нефтено богатство в Близкия Изток.

От 1927 г. Standard Oil притежаваше 25 процента от акциите на IPC – иракската нефтена компания, създадена още през 1912 г. под названието TPC – Турска нефтена компания. 50 процента от акциите тогава останаха собственост на правителството на Османската империя, по 25 процента получиха Shell на Ротшилд и Deutsche Bank, попаднала в техните обятия малко по-късно.

За разлика от своите нови партньори англичаните "знаеха бъдещето", тъй като самите те го планираха, разбирайки, че след падането на Германия и Османската империя в Първата световна война, като победители ще вземат всичките 100 процента. Така наистина щеше да се случи, ако Антантата беше победила немците на бойното поле. Но за европейските съюзници това се оказа непосилна задача и стана необходима помощ на САЩ. Експедиционният корпус на ген. Пършинг реши изхода на войната на западния фронт, който, за разлика от Втората световна война, тогава беше решаващ.

Влизането на САЩ във войната беше наложено на американското правителство с най-различни начини. Освен това и немците бяха зависими от Рокфелер. През 1914-1916 г. те отпуснаха крупни кредити не само на кайзера, но и на неговите османски съюзници.

Решаващият повод на излизането на САЩ от неутралитета и влизането във войната беше потопяването от немска подводница на "пътническия кораб Луизитания", чиято постановка напомняше японската атака през декември 1941 г. срещу военноморската база на САЩ в Пърл Харбър. Не е тайна, че и двете събития имаха един и същи корен.

И така, немският флот с парите на Рокфелер растеше непрекъснато. Да останат настрана от войната англичаните не можеха като предадоха по този начин на Рокфелер всичките политически козове.

През Втората световна война икономиката попадна в още по-голяма зависимост от политиката. Когато през май 1940 г. немците атакуваха Франция, френско-британската групировка беше бързо разгромена и французите подписаха примирие, сдавайки Париж, а англичаните се оказаха притиснати към Ламанша в района на белгийския Дюнкерк.

Заедно със "странната война" през есента и зимата на 1939-1940 г., една от главните тайни на Втората световна война беше въпросът защо немците, вместо да доубият противника и веднага да прекосят Ламанша, спряха и не направиха крачка напред, докато англичаните не си прибраха личния състав обратно на острова.

А тайната беше много проста. Тя се състоеше във факта, че и Хитлер почти изцяло зависеше от Рокфелер във военната част на икономиката преди всичко при нефта, нефтопродуктите, бензина. Така например през цялата война до Хамбург работеше нефтопреработващият комбинат на Standard Oil.

А и хората, които докараха Хитлер на власт, се намираха в САЩ, същите Алън и Джон Фостър Дълес (братовчеди на Рокфелер). И всичките се ръководеха от триглавото американо-британско-немско чудовище, банката на Шрьодер. И даже Рузвелт, докаран на власт от Ротшилд, реално беше креатура на Рокфелер.

Малък щрих. Когато спецслужбите на САЩ предложиха на Рузвелт през 1943 г. да убият Хитлер, той категорично забрани. Това се опитаха да направят през юли 1944 г. англичаните. сключвайки примирие с новото правителство на Германия, те разчитаха да въвлекат САЩ в противостоенето със СССР и разрушаваха зараждащия се съветско-американски алианс, който накрая беше разрушен от друга креатура на Ротшилд – Хари Труман, който стана вицепрезидент малко преди смъртта на Рузвелт, а след това и президент на САЩ.

Преди това Хитлер точно изпълняваше инструкции на Рокфелер:

  • да не пипа англичаните в Дюнкерк;
  • да не пресича Ламанша и въобще да остави Британия на спокойствие, като спре подготовката на операцията Морски лъв (нахлуване на британските острови) и да насочи подготовката към плана "Барбароса", тоест нападението на СССР.

Хитлер изпълняваше тези инструкции много точно. Но защо ги получаваше? Защото Чърчил, оказал се в Дюнкерк на ръба на разгрома, се съгласи да изпълни всички условия, които му бяха поставени от Рузвелт в обмен на военна помощ, а именно:

  • да предаде на американците нефтената перла на Великобритания Саудитска Арабия;
  • да изведе всички британски капитали от САЩ;
  • след войната да разпусне Британската империя и да даде независимост на колониите, започвайки от Индия през 1947 г., след което се разпаднаха и другите империи на Ротшилд – френската, холандската, белгийската, южноафриканската.

До този извод стигат все повече политици и историци. Главната причина за двете световни войни беше изземването от Ротшилд и консолидирането на евразиатските нефтени активи от Рокфелер. Именно заради това Германия два пъти беше насъсквана срещу Британия.

Хитлер, както и Кайзерът, беше финансиран от Рокфелер. Рузвелт лично диктуваше на посланика на Британия в САЩ лорд Халифакс: "Саудитска Арабия – на САЩ, Иран – на Британия, Ирак и Кувейт – ще доим заедно".

Но Ротшилд не забрави обидата. Ако Рокфелер са преди всичко нефтена династия, за Ротшилд главното са златото и другите ценни метали. Това са техните главни сфери на влияние и контрол.

Заради това Ротшилд започнаха да подкопават долара, за да го заменят със златото. Главното средство беше цената на златото. От средата на 40-те години всеки ден без прекъсване, два пъти дневно, на лондонската борса за ценни метали са така наречените фиксинги, в които участват пет банки: главната банка на Ротшилд NM Rothschild & Sons, френският клон Societe Generale, Deutsche Bank, китайският филиал на Ротшилд, глобалната банка HSBC, израсла от ХІХ век с търговията на наркотици, и световният лидер в сферата на оборота със злато и ценни метали Scotia Moccatta подразделение на Scotia bank Global Banking.

Това се правеше на площадката на NM Rothschild, която от 2004 г. фарисейски се оттегли "на сянка". Всичките перипетии на тези междукланова борба няма да изреждаме.

Само ще припомним, че през последното десетилетие златото поскъпна над 20 пъти, а доларът отслабна много пъти заради колосалния дълг на САЩ, в чиято основа отново бяха Ротшилд, чрез знаменитата "рейгъномика", тоест надуването на финансови балони.

И какво можеше да направи третостепенният холивудски актьор Роналд Рейгън, когато шефът на Федералния резерв Пол Уолкър, представител на Ротшилд му съобщи, че във Форт Нокс няма нито един грам американско държавно злато, има само частно и чуждестранно. Нали трябваше по някакъв начин да се финансира Студената война срещу СССР. И Рейгън започна да надува "балони". Именно оттогава се появи и огромният дълг на САЩ, който днес надминава 300 трилиона. Или няколко пъти повече?

САЩ щяха да фалират много по-бързо, ако нямаха огромен късмет с появата на Горбачов и разпадането на СССР, което беше цел именно на Ротшилд. Парадоксално, но Рокфелер нямаха интерес в разпадането на СССР. Нещо повече. Докато СССР беше противовес на Ротшилд, Рокфелер еднакво подкрепяше както нацистите, така и съветското индустриализиране.

Всъщност именно тогава, а не сега, се роди новият съюз между Ротшилд и Рокфелер. Заедно те се включиха в разгрома на СССР, като консенсусът по този въпрос беше постигнат през лятото и есента на 1989 г.

Разбира се, едва ли някой е в състояние да влезе в кулисите на този нов стратегически съюз или в главите на великите кукловоди и да разбере какви цели преследват. Още повече, че през последните 30 години, особено след разпадането на СССР, те водеха помежду си война на унищожение, в която и двата клана загубиха поне по един член от върхушките си и по няколко от най-близките сътрудници и мениджъри. Война, в която Ротшилд фактически изхвърлиха Рокфелер от банковия бизнес, но от друга страна, бяха принудени да изведат от САЩ реалните активи на своя клан.

Но до 1972 г. отношенията между двата клана, въпреки че бяха конкурентни, оставаха партньорски в стратегически смисъл. Ротшилд контролираха Федералната резервна система на САЩ. На Рокфелер принадлежеше голяма част от реалния сектор на икономиката на САЩ.

Ставаше дума не за самите кланове, а за империите, на чиито връх те се бяха изкачили през последните десетилетия. Не трябва да се забравя, че и двата клана са само инструмент за постигането на световно господство от една надкласова структура, която все още трудно може да се дефинира, но която е с корени в Ротшилд и Рокфелер, и която беше наречена империализъм на долара, банките и лихвите.

След излизането на САЩ от златния стандарт, или по-точно от златното покритие на долара през 1972 г., през последвалите първи десет години преимуществото премина на страната на Рокфелер. Това се подпомагаше от двете последователни нефтени кризи през 1973 г. и през 80-те години, които бяха според сценариите на Рокфелер. В резултат цените на нефта подскочиха няколко пъти, което осигури колосални печалби на "Стандарт ойл" на Рокфелер. Не по-малки печалби кланът получаваше и от бясната надпревара във въоръжаването със СССР, тъй като почти целият военнопромишлен комплекс на САЩ е на Рокфелер.

По същото време финансите на Ротшилд бяха в подчинено положение. Системата на безинфлационната парична маса през тези години тепърва се отработваше и използваше.

Но след това Ротшилд решиха да вземат реванш. Финансовата система на САЩ, подкопана не по-малко от съветската, от безкрайната надпревара във въоръжаването и особено от програмата Звездни войни на Рейгън, се нуждаеше от нови подходи при финансирането на нарастващите дефицити. И Ротшилд успяха да решат този проблем. През 90-те години банковата сфера започна да излиза на преден план и финансовите услуги, които все пак не бяха производителни, заемаха все по-голям дял в брутния продукт на САЩ. Колосалният балон с дълговете и дефицитите беше пуснат. Започна ерата на глобалната икономика, в която на страната на Ротшилд се оказа колосално преимущество във вида на контролираната по целия свят огромна банкова мрежа. Плаващите валутни курсове, възможностите за неограничени спекулации с финансовите инструменти, пускането на многобройните програми за банковите деривати, всичко това доведе до гигантски възможности за ръст на печалбите на империята на Ротшилд и постепенно изместване на баланса на силите в тяхна посока.

Налаганата от тях виртуална икономика само за няколко години показа, че, за разлика от реалния бизнес, в който нормата на рентабилността е ограничена от конкуренцията от една страна, и от потенциала на населението – от друга, във финансовата сфера е ограничена само от възможностите на спекулации и манипулиране на реалните активи. Тук Ротшилд бяха и са без конкуренти. С разпадането на СССР и на европейския социализъм отпадна и необходимостта от поддържането на по-високото жизнено равнище на населението на Европа и САЩ. Сега цялото това население бавно се води към пропастта, като по пътя му взима всичко, което му беше отпуснато преди това. С лихвите.

В резултат на рязкото изостряне на конкуренцията между двата глобални клана Рокфелер фактически загубиха част от банковия бизнес в полза на Ротшилд и заедно с това и контрол над ставащото.

Контролен изстрел, според Ротшилд, трябваше да стане гигантската афера с подмяната на реалното злато във Форт Нокс с фалшивите кюлчета, пълни с волфрам, осъществена по времето на Буш-старши и Бил Клинтън в Арканзас. именно по това време английската банка на Ротшилд, която не едно столетие беше лидер в търговията със злато в Лондон, неочаквано излезе от бизнеса, за да не бъде свързана с откриването на колосалната волфрамова измама, която вече циркулираше в световния златен пазар.

Нещата са много лоши. Според последни оценки 80 процента от златото, което притежава светът не съществува. Голяма част от него е фалшиво, друга част е така нареченото (хартиено злато), тоест манипулации на централните банки на златния пазар, заинтересовани от поддържането на държавните облигации, на долара и запазването на лихвите на актуалните почти нулеви равнища.

Рокфелер и Ротшилд едновременно губеха позиции, но продължаваха съперничеството помежду си. Решаващата битка за властта над САЩ се разрази на изборите през 2000 г. Тогава Рокфелер успя, след като преди това направи президент Бил Клинтън, да продължи това с Буш-младши, който с колосална измама влезе в Белия дом.

А след това настъпи организираният от същите сили в САЩ 11 септември 2001 г. В резултат на колосално жертвоприношение и още по-голям риск, Рокфелер успя да получи няколко години отсрочка. Именно през този период започна изтеглянето на капиталите на Ротшилд от САЩ. Те, както и преди, контролираха големите банки, но реалните активи в тези банки започнаха да бъдат заместени от фиктивните кредити на Федералния резерв на САЩ, което, при пълния контрол на Ротшилд над него, не беше толкова сложно.

Към 2008 г. фактически вече всичко беше подготвено за фалита на долара и на САЩ. Но победата на Барак Обама позволи агонията да бъде удължена. Това беше някакво временно затишие. Неслучайно в обкръжението на Обама представителите на клана Рокфелер не са по-малко, отколкото представителите на Ротшилд.

Именно това позволи на Рокфелер да започне контраатака и да накара Ротшилд да се замисли доколко му е гарантирана победата.

Започна процес на сложно маневриране. Вероятно двете страни се договориха да оставят фалиралите вече САЩ временно на спокойствие и да изнесат кризата навън. Ротшилд започнаха да реализират кризата в Европа, а Рокфелер продължиха своите агресивни войни за контрол над световния нефт, организирайки "арабската пролет", а след това кланицата на Либия. Но и в Либия Ротшилд успяха да отхапят своето парче от баницата. Става дума за откраднатите от тях стотици тонове злато на Кадафи.

много вероятно е, че от средата на ХХ век Ротшилд се считаха сигурни победители в надпреварата за световното господство. Това се засили и след унищожението на СССР, в което те взимаха активно участие заедно с върхушката от Лондон и Тел Авив. Тяхната главна банка "Голдман Сакс" надуваше един балон след друг. Тя беше и зад дълговата криза на Гърция, Италия и Испания. За убедеността в своята окончателна победа те имаха доста основания. САЩ могат да се сринат всеки момент. Това е една фалирала държава с фалирало население, което от гледна точка на банките вече е ненужно.

Кланът Ротшилд контролира голяма част от световните златни запаси. Хартиените му активи се трудеха в Китай, който беше превърнат в цеха на света. Ротшилд контролираше и по-голямата част от руския бюджет, да не споменаваме за частните капитали на различните руски олигарси – евреи, присъединили се набързо към Ротшилд.

Но изведнъж нещата се промениха. Причините все още не са съвсем ясни. Но преориентирането на Русия и новото избиране на Путин, което предизвика направо озверяла реакция в Лондон, изиграха в този процес голяма роля.

В основата е все по-самостоятелната геополитическа игра на Китай с подкрепата на Русия и другите страни от БРИКС. За какво става дума. Китай вече е готов за емисия на конвертируем юан. Това означава, че Китай, а не Ротшилд, е готов да организира банкрут на САЩ и долара.

В отговор Ротшилд направиха отчаян опит за организиране победата на своите хора в Пекин. Но загубиха окончателно. И собствените капитали на Ротшилд в Китай се оказаха под заплаха.

И Ротшилд беше принуден да възприеме отново САЩ като единствена възможна база, гарантираща запазването на позициите им в глобалната игра.

Казаното дотук беше мотивацията на Ротшилд за съюзяването с Рокфелер. А каква беше мотивацията на Рокфелер.

Тук нещата са по-прости. На клана Рокфелер САЩ са абсолютно нужни, тъй като извън САЩ те са извън играта. Не е ясно и дали ще успеят да доведат своята игра за ликвидиране на монархиите в Персийския залив до искания от тях финал. Но за това им е нужно съюзяване поне временно с Ротшилд. В тази игра Израел става ненужен, което носи опасност въобще за неговото съществуване. Това обяснява и стремежът на Тел Авив на всяка цена да въвлече САЩ в нова голяма война, този път срещу Иран.

Така или иначе налице са нови важни елементи на така наречената голяма шахматна дъска. Безусловно обединяването на Ротшилд и Рокфелер е признак за техния страх, че и двата клана губят своето влияние върху световната геополитика, икономика и финанси. Безусловно този акт поне засега е на защита, а не на нападение. В момента изясняват реалните параметри на своите възможности. Такива съюзи се правят само когато става дума въобще за място под слънцето и за съюз срещу общия за системата враг. В момента основният враг за тях са Китай, Иран и Русия.

Досега в историята тези две сили никога доброволно не са излизали иззад кулисите, без да имат крайна нужда. Преди 20 години хората по света въобще не бяха чували за Ротшилд или Рокфелер, да не говорим за дълбоко укритите структури, контролирани и направлявани от тях.

А сега вече никой не смее да ги отрича. Преди няколко години никой не беше чувал и за задкулисните общества, а сега са известни на всички тези организации, органи, групи, които изграждат тайната пирамида на властта в света.

С други думи тази тайна пирамида, която няколко хилядолетия формираше изгодна за себе си цивилизация, само за няколко години беше извадена на дневна светлина.

Но засега няма основания да се предполага, че битката на света срещу тази пирамида е спечелена. Сегашното консолидиране на силите прави врага още по-силен. Това не е мистика, а реалност.


You have read 1 of your 5 free articles this month.
# 343
# 342
# 341
Subscribe to gain access to the Strogo Sekretno issues.

Subscribers please enter your username and password above.

 Issue 338, May-Jun 2024
101 начина за убийство без следа. Диагнозата винаги е „естествена смърт“
Изненадващите ракови заболявания, по едно и също време на Чарлз ІІІ – рак на панкреаса, Кейт – рак на дебелото черво, и ...
    Войната „срещу климата“. Какво затопляне? Земята навлиза в малък ледников период
Падна ни се да живеем в ерата на най-големите глупаци на тази планета.Земята е планета, която се движи със скорост 170 0...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com