От началото на април в Близкия Изток, по-конкретно между Израел и Иран, се отвори прозорецът на ядрената война. През него надничаха четиримата конници на Апокалипсиса /които някога са яздили в този район/ и пейзажът на Армагедон,

/който се намира именно в този район/.

Какво се случи?

Да повторим хронологията, към която вероятно ще се връщаме в бъдеще.

На 2 април Израел и САЩ предприеха пореден опит за "изпиране" на поредното си престъпление – геноцида в Газа, с ново престъпление, водещо към Трета световна война.

На 2 април около 17,00 часа израелски изтребители F-35 изстреляха шест ракети по квартала Мезех в Дамаск, Сирия, където се намират посолството и консулството на Иран. Сградата на консулството беше напълно разрушена – 11 смъртни случаи, в това число на двама генерали от Стражите на Иран – Мохамед Реза Захеди и Мохамед Хали Хаджи Рахими, както и петима военни съветници към консулството на Иран.

Това беше втора атака срещу дипломатическа мисия на чужда държава през последните 25 години. Първата беше атаката на САЩ срещу посолството на Китай в Белград на 7 май 1999 г. с пет GPS-насочвани бомби.

Сегашната беше нов опит на Нетаняху да въвлече Близкия Изток в нов регионален конфликт, който да вкара Иран и САЩ в пряка конфронтация в която единствената променлива да бъде степента на неговата интензивност, която да бъде контролирана от Израел.

Ударът по консулството на Иран в Дамаск беше и военно престъпление, и обявяване на война.

Юридически консулството е иранска територия, т.е. ударът беше нанесен от Израел директно по Иран. Според Виенската конвенция консулството е не само защитена дипломатическа мисия, но и суверенна иранска територия, т.е. атаката на Израел срещу него беше "необуздан акт на агресия, върховно международно престъпление", както постанови Нюрнбергският трибунал след края на Втората световна война.

Така за първи път в историята на Близкия Изток Иран, като първа държава, оправдава действията си в пълно съответствие в международното право и с хартата на ООН. И за първи път в историята Израел получи принципен отговор за престъпното си поведение – нарушаване на Конвенцията за неприкосновеност на дипломатическите мисии.

Дали това беше обявяване на война? Несъмнено атаката на Израел беше военно престъпление, обявяване на война.

Анонсираният веднага от Техеран отговор за атака срещу Израел беше обявяване на война, което отговаря на международното право. Иран не можеше да не отговори.

Ще припомним, че именно персите са измислили шахмата, при това на по-големи дъски с повече фигури.

Иран не можеше да не отговори, тъй като това би означавало проява на слабост в рамките на отношенията му с Израел и САЩ, и на собствената иранска стратегия. Още повече, че ударът на Израел провокираше и пряк отговор на Иран.

И той не закъсня.

На 14 април Иран нанесе мощен удар по Израел. Това беше първата директна атака на Техеран срещу неговия непримирим враг.

От военна гледна точка Иран е използвал общо 185 дрона, 36 крилати ракети и 110 балистични ракети. Ударът беше обявен предварително, нямаше изненада, значителна част от атакуващия арсенал беше посрещнат още преди да наближи израелска територия от въоръжените сили на САЩ и Великобритания в района със системи за противовъздушна и противоракетна отбрана по земя, море и въздух.

Отговорът на Иран обаче се оказа многопластов, а всичките му последствия предстои да бъдат оценени.

Явно беше, че Техеран не възнамеряваше да нанесе максимални щети на врага. Намерението му беше да покаже възможностите си за това.

По-голямата част от дроновете и ракетите, които той изстреля от собствените си пунктове на 4 до 5 вълни – 300 до 500, не са носили бойни части, а допълнително гориво за преодоляване на хиляда километра и инструменти, записващи работата на израелската система за ПВО/ПРО. Те я разработиха в много посоки, определиха параметрите и честотите, намериха прозорците на проникване, през които на последния етап влязох с хиперзвукови ракети Fattah-2, които свободно поразиха ограничен брой предварително определени цели. Сред тях бяха главният център за техническо разузнаване на Израел в Голан и две авиобази в пустинята Негев – Рамон и Неватим, от които излетяха самолетите, обстреляли иранското посолство в Дамаск.

В същото време, точно един ден преди тази операция, Иран извърши най-голямата кибератака срещу Израел, като временно прекъсна захранването на радарната система на Тел Авив. Лесно е да си представим колко мощен може да бъде иранският удар, ако двете събития се наслагват едно върху друго. и двете най-големи военновъздушни бази на Израел Рамон и Неватим са разположени в непосредствена близост до главния ядрен център на Израел в Димона. Предполага се, че тук не само са разработени атомните оръжия на страната, но е и намира основното им хранилище. Като направиха кратери в здравия и дебел бетон, предназначен да приема свръхтежки товарни самолети и стратегически бомбардировачи от САЩ, иранците демонстрираха, че могат лесно да пробият защитата на реактора Димона дори таваните на ядрените хранилища.

Ситуацията за Израел се влошава от факта, че новите ядрени съоръжения на Иран са разпръснати из цялата страна и заровени в скалите. За Израел е много по-трудно да ги удари. Типичен гамбит по персийски.

Ясно беше, че Иран умишлено се отказа от постигане на оперативно-тактическа изненада и заложи конкретно на целенасочено фронтално проникване на израелската ПВО в определено време.

Ударът беше демонстративен и обявен. Персите са добре запознати с архитектурата на системите за противовъздушна отбрана на Израел и САЩ на предното поле на територията на Ирак, Сирия, Йордания. Но дори такива ешелони за противовъздушна отбрана /противоракетна отбрана/ могат да бъдат пробити с витлови нискоскоростни ракети Shahed-136, древни балистични ракети Emad-1, с крилати ракети Paveh и други по-стари продукти. Но с тях Иран разкри позициите на "Железния купол" в Израел. По-важно беше, че тактиката на удара включваше синхронизиран удар на дронове, крилати и балистични ракети с цел гарантирано проникване на консолидираната система за противовъздушна отбрана на САЩ и Израел. Балистичните ракети бяха изстреляни срещу Израел малко преди по-голямата част от дронове и конвенционални ракети да навлязат в израелското въздушно пространство.

Основната ударна сила бяха най-новите балистични ракети Haidar (обсег 2000 км, бойна глава 1,5 тона, защита на електронна война + допълнителни множество бойни глави). Тяхната задача беше да пробият до набелязаните цели, криейки сее зад облака от дронове и евтини ракети, които трябваше да претоварят "Железният купол" и други системи за противовъздушна отбрана на Израел и САЩ.

Като цяло тактиката на Иран проработи – част от балистичните ракети пробиха до авиобазите на Израел. Ракетите, които удариха двете бази в района на Негев, не просто "преминаха". Те направиха това срещу най-силно защитената зона в света, защитена с най-модерните, интегрирани системи за противоракетна защита (ABM), за които е известно, че съществуват на Запад. Две израелски бази в района на Негев и една разузнавателна база в далечния север на Израел на планината Хермон бяха ударени от иранските ракети. На север секретната разузнавателна база в северната част на окупираните Голански възвишения, разположена в Джабал ал-Шейх (планината Хермон), беше ударена и сериозно повредена. На юг израелските бази Неватим и Рамон бяха ударени. Според секретна разузнавателна информация, във военновъздушната база Неватим в пустинята Негев, хангар за израелските самолети F-35 Stealth и шпионските самолети на Моссад, най-малко 44 служители на Моссад са били убити.

Изведнъж стана ясно, че Иран разполага с много ракети, които могат едновременно да достигнат цели в Израел и имат шансове за заобикаляне на системите за противоракетна отбрана на Тел Авив, на около 1500 км.

Освен това ракетите, построени в Иран през последните 12 години не използват GPS, т.е. никакви международни системи за позициониране, и не могат да бъдат заглушавани.

Кои са ядрените обекти на Иран?

Иран има активни ядрени обекти, изследователски реактори и уранови мини.

Заводът Арак, атомната електроцентрала Бушер, ерановата мина Гачин, конверсионна фабрика в Исфахан, завод за обогатяване на уран в Натанз, военен обект Парчин, завод за обогатяване на уран в Кум.

Израел заплаши, че ще нанесе удар по тях. Но ограниченият отговор на 19 април беше провал и беззъб отговор. Оказа се, че ударът на Израел е бил с три дрона с неясен резултат, близо до военната база до град Исфахан, на 340 километра южно от Техеран.

Но това не пречи Израел да се хвърля към пропастта и е решен по един или друг начин да повлече човечеството със себе си.

Израел е лунатична държава. Войната е техният първи и последен рефлекс. В края на този път е "варианта Самсон" – т.е. ядрената война. След като Израел е решен да започна тази война, той ще продължи да ескалира провокациите, докато стане невъзможно правителството на Иран да реагира пасивно. Израел ще продължи да ескалира провокациите включително до убийството на иранския държавен глава. Няма как да ги спреш.

Израел ще провокира и провокира, защото е решен на тази война.

Изправени сме пред момент, в който Израел иска да разреши три проблема: той иска да изпълни своето "окончателно решение" на проблема с Газа, Хизбула и Иран. Нетаняху вижда възможност да спечели трифекта: Газа, Хизбула и Иран. Не забравяйте, че говорим за сертифицирани лунатици.

Начело на Израел е "болен и луд човек". Това не е само наша диагноза, но и на американския режисьор Оливър Стоун.

Най-лошият вариант предстои.