/Продължение от предишния брой/

През първата половина на 2024 г. отбелязвам три важни "рождени дни":

• 33-годишнина на издавания от мен от 1991 г. в-к "Строго секретно";
• 55-те години на моето присъствие въобще в журналистиката;
• и 77-те мои години, които ще отбележа в близко време.

Ето защо не се подвоумих за съдържанието на заглавието на поредицата /ако в актуалните условия успея да я завърша/ и за нейните акценти, а именно безпрецедентната информационна война в света през последните 80 години /особено през последните 30/, когато след 1990 г. светът навлезе в много важен и критичен преход от една епоха към друга.

В тази война участваме всички – без изключение.

Тъй като работя с информация вече 55 години, мога да твърдя, че информацията се превръща в нова ера на човечеството. Изплува онази – истинската, която воюва с лъжите и измамите на последните 2000 години на човечеството.

Значи, мисията е ясна – да се обясни причинно-следствената връзка за станалото и чакащото ни и да се разкрият основните механизми на реалността и нейната симулация.

Сблъсъкът продължава. Изходът не е предрешен. Двубоят е колосален, исторически, космически.

Това е криза с отказ на цялата досегашна система в мащабите на цялата планета. Най-голямата война на нашата съвременност – информационната, продължава и скоро няма да свърши.

* * *

Нова национална катастрофа. И отново някакви избори. И отново същите игноранти, неграмотници, простаци, бандити, идиоти са на сцената, въпреки че представляват само 10 на сто от българите. Това е мафията. А останалите 90 на сто ги няма. Както я няма вече и България, която е в нова национална катастрофа...

...След 20 години членство в НАТО България е в нова национална катастрофа.

Имаше ли алтернатива?

Имаше.

Преди 29 години, през лятото на 1995 г. създадохме и регистрирахме националното Движение неутрална България - ДНБ.

Учредителите бяхме голяма група общественици, политици и дипломати, които бяхме работили у нас и по света по въпросите на европейската и световната сигурност - Хелзинки, по разоръжаването и мира - Виена, по Варшавския договор и НАТО, по интеграцията в СИВ и ЕИО, по СССР и САЩ, по балканските въпроси, по тероризма и т.н. /б р - учредител и регистратор на Движението беше Красимир Иванджийски, съпредседатели бяха двамата с дипломата-посланик Любомир Шопов, което означава, че де юре и де факто Движение неутрална България продължава да съществува, и че неговите идеи са актуални даже повече отколкото преди 29 години./

30 години по-късно неговата платформа е актуална и днес, в условията на започналата Трета световна воина, в която България, заради националните предатели и унищожители е в критична позиция - на изчезваща държавност, и на безпрецедентна демографската катастрофа.

Движението беше отворено за всички. Декларираха съпричастност и подкрепа хиляди българи - от ляво и отдясно, от всякаква възраст и професия, от цялата география на страната, от всички социални сечения и т.н. Една година по-късно, през лятото на 1996 г. движението наброяваше над 600 000 българи, които предвиждаха необходимостта от обявяване на активен неутралитет на България и от провеждане на референдум по този въпрос. Което Западът по никакъв начин не можеше да допусне.

Веднага срещу нас започна огромна компания от среди в САЩ, НАТО, Англия, Германия и Израел, от местните перестройчици около Луканов, Желев и Стоянов и др. Появата на Движение неутрална България с неговата платформа можеше да стане кошмар за глобалистите особено в Източна Европа, където имахме много силни позиции.

Годината беше 1995 г. Разширението на НАТО, въпреки договореностите между САЩ и СССР, вървеше. Появата на тенденции към неутралитет в бившите социалистически страни можеше да стане заразително и да наруши техните планове, които проличаха още през 1997 г.

Тъй като разполагахме с аналитичен потенциал и международен опит предвиждахме, че този процес ще започне и завърши с геополитически преврати и контрареволюции в Източна Европа и с ликвидирането на тяхната държавност и независимост.

Последвалите го тогава събития потвърдиха, че неутралитетът може да бъде алтернатива не само за България на фона на безумието, обхванало съвременния свят. А набутването ни в НАТО от лицата Желю Желев Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски и Соломон Паси без допитване на българите е едно от най-големите национални престъпление и съюзяването на нацизма и ционизма, кулминирало днес в Украйна, а преди това и в България.

Националната катастрофа беше неизбежна, за което предупреждавахме и срещу което работехме.

***

Какво се случи от тогава?

Пълно унищожение на държавата.

За 20 години членство в НАТО сме давали по една вноска на година – 1 милиард долара, или общо - 20 милиарда.

Четири екстериториални американски бази, за всяка по наши 250 милиона на година, плюс пропуснати ползи, равно на 1 милиард. По 20 години - прави още 20 милиарда.

2 милиарда за US-самолетите на бандита от Банкя. Парите отдавна са дадени, самолети няма да има, 2 милиарда -откраднати.

По заповед на САЩ бяха унищожени - оръжия, техника, военна инфраструктура и боеприпаси за около 60 милиарда долара, хиляди самолети, вертолети, танкове, бронемашини, автомобили, складове, казарми.

Или, за 20 години дадохме на НАТО 110 милиарда! Остана ни военна техника за около 5-6 милиарда.

Но това са "стотинки" в сравнение с организирания от САЩ и ЕС колосален грабеж и унищожение на България. Чрез нашенската мафия.

Става дума най-малко за 500 милиарда евро.

Откъде са тези половин трилион евро?

Към 1989 г. България разполагаше с основни фондове и трайни активи за около 50 милиарда лева, които по тогавашния курс правеха 50 милиарда долара. Но стойността им беше подценена, тъй като при социализма никои не предполагаше, че това ще има значение.

Реално тези активи бяха за около 150-200 милиарда долара. В населението имаше спестявания за около 20 милиарда долара, които бяха ограбени чрез краха на банковата система в началото на 90-те години.

Но това не е всичко. През 15-те години до 2005 г., въпреки че изплатихме дълг за около 10 милиарда, натрупахме нов за над 20 милиарда евро. Загубите от тяхната липса обикновено са още 12 милиарда долара. Общо около 250 милиарда евро.

Далаверите на М. Велчев и Кобургготски с трансформирането на дълга и нереализирани изгоди са още 5 милиарда евро.

Изнесени от "олигарсите" още 15 милиарда - общо над 280 милиарда евро.

Това означава, че в най-общи линии грабежът на България след 1989 г. до 2005 г. възлизаше на около 280 милиарда евро.

След 2005 г., при Сакскобургготски, се пръкна и бандитът Бойко Методиев Борисов, който добави за последните 15 години отвлечени още около 120 милиарда евро, според многобройни независими оценки.

Заради това от години пишем, че от България бяха откраднати около 400-500 милиарда евро и че грабежът продължава в ЕС и НАТО.

Какво са 500 милиарда евро, които тогава бяха поне с 50% по-висока покупателна сила, отколкото днес.

Това са хиляди камиони "Камаз", натоварени с пачки от 100-доларови евро.

Или друго сравнение. За едно предприятие с най-нови технологии, изграждано от нула, ангажиращо 350-400 души, са необходими днес около 16 милиона евро. 500 милиарда евро са... 25 000 най-нови заводи, даващи работни места на над 8 милиона българи.

• Това е строителството на 100 атомни електроцентрали като "Белене";
• Това е строителството на 1 милиард квадратни метра супер луксозни жилища, т.е. на всеки българин по 120 кв. м., а на всяко семейство по 500, и решаване на жилищния проблем за лелия XXI век;
• Toвa е строителството на 50 000 км автомагистрали (в момента действат около 600 км) и на 100 000 км железопътни линии;
• Това е строителството на нефтопреработващи комбинати с мощност 1 милиард тона нефт, т.е. 2 пъти цялото производство на Русия, и изграждането на 150 000 км магистрални нефтопроводи;
• Това е изграждането на автомобилостроителен гигант с качествата на "Мерцедес" за производство на 75 милиона леки коли годишно;
• Toвa е производството на 50 000 супер модерни изтребители и на 150 000 танка.

Вероятно равнището на брутния национален продукт днес щеше да бъде 5 пъти по-голям от онзи през 1989 г. Ако бяха запазени социалните принципи на разпределение, сега жизненото равнище на българите щеше да бъде 5 пъти по-високо, т.е. средногодишният доход на един българин щеше да бъде около 60 000 евро. Реалните приходи щяха да бъдат обаче по-високи, тъй като тогава издръжките за жилище и енергия бяха около 5 пъти по-ниски отколкото сега.

Това е огромният, невероятен, безпрецедентен грабеж на България, покрит с една дума "демокрация", въпреки че във всяка демократична държава тези хора щяха да бъдат разстреляни, обесени, разчекнати и хвърлени на крокодилите в зоологическата градина.

Къде отидоха все пак тези пари, кой ги открадна?

Така стигаме до днешните реалности. Погребението на реалния социализъм в Източна Европа се оказа най-добрият бизнес в историята на световния капитализъм. От така нареченото трансформиране, приватизиране и раздържавяване на бившия социалистически лагер забогатяха фантастично най-безогледните бизнес-гангстери на Запад.

На Запад отидоха и ограбените от България стотици милиарди евро.

На България й беше отредена ролята на загиваща нация в сценарий, подпомаган от появилата се след 10 ноември "нулева политическа класа".

Насаденият ни режим след 1990 г. е антибългарски, геноциден, антинароден, антинационален, арогантен, просташки и бандитски в политиката, икономиката, образованието, отбраната, науката, здравеопазването, културата, спорта, медиите. Навсякъде.

На върха на мафиотската пирамида се докопаха неграмотни простаци и бандити.

Само за 30 години един древен народ и държава бяха превърнати от тях в черната дупка на Европа и в дрипата на европейската цивилизация…

България стигна до задънена улица на своето историческо развитие по всички параметри.

Властта и обществото са пропити от корупция, държавният апарат не изпълнява никакви социални и национални функции. Всичко е злокачествено болно и е огромна лъжа.

Извършено бе преразпределение на националното богатство в мащаб, който е безпрецедентен в Европа, а може би и в Света.

Приватизацията беше разграбване на създаденото от поколения българи национално богатство. След 1990 г. се извършва систематично разграбване и унищожение на страната, отслабване на българската държавност, обедняване на огромна част от българите и стремително задълбочаваща се социална диференциация.

Спадът в икономиката и жизнения стандарт е само елемент на тоталната криза и катастрофа. Нейни прояви са и демографският срив, ниската продължителност на живота, голямата емиграция, променящата се във вреда на българската народност етническа структура, влошаващата се екологична обстановка, деморализацията и деградация на младото поколение, ескалиращата престъпност, корупцията, ерозирането на българската идентичност и патриотизъм, национална култура, липсата на обединяващи национални идеали.

България е първа в света по-най-бързо намаляващо население.

Досега, след 1990 г. е загубила 20% от населението си, до 2050 г. ще загуби още 22%, до около 5 милиона, и реално българите ще престанат да съществуват като национално-образуващ етнос.

За това предупреждаваме от 30 години -България е ликвидирана, мисията е приключена. Виновникът е мафията и нейните покровители САЩ и англосаксонският ционизъм.

Става дума за планирана операция за унищожението на страните от Източна Европа, независимо от тяхната сегашна ориентация. Най-унищожени са именно бившите социалистически страни - България, Румъния, Словакия, Беларус, Унгария, Полша, Украйна, Сърбия, Словения, Естония, Литва, Латвия, Молдова...

И отново най-жестокото потвърждение е България, която е в безпрецедентна демографска катастрофа, без шанс да я преодолее.

Чудеса в демографията не стават. Тук са нужни десетилетия да се спре сривът, което при сегашната структура и тенденции е невъзможно.

***

Нещата са страшни…

Да повторим:

България е на първо място в света по смъртност на населението с 16,6 промила още от 2015 г., като смъртността е около 112 000 души на година, а раждаемостта е 62 000.

От тогава България е и с най-големия отрицателен естествен прираст в света, което е дори по-страшно и от най-високата ни световна смъртност.

Съчетанието на двата показателя дава контурите на най-страшната катастрофа в историята на България – демографската.

Това е световен рекорд. България, която имаше население от 9 милиона през 1985 г., сега има по-малко, отколкото през 1945 г., т.е. непосредствено след Втората световна война, която беше национална катастрофа, докарана ни от монархо-фашизма на Борис ІІІ.

По-кризисна страна не е имало в Европа през последните 90 години. Няма и да има през следващите 50 години.

От 30 години България е държава на дегенерати, управлявани от идиоти. Държавата престана да бъде партньор -корупция, примитивизъм, некомпетентност, подкупни съдилища и прокуратура, политизирани тайни служби, няколко хиляди престъпници на свобода, порочна данъчна система, разигравани под масата търгове, за да се стигне до сегашната ситуация, в която в България прилично живеят само 1 на сто, а останалите 99 на сто се лумпенизират и нямат мотивация за живот.

Оглавихме всички негативни класации на ЕС: по корумпираност - първи, по сива икономика - първи, по скъпи кредити в ЕС - първи, по спад на трудова заетост -първи, по скъпа енергия - първи. Последни по качество на здравеопазване и образование. Съдебната система беше превърната в изтривалка за предишните и сегашни престъпления.

Но в общоприетата формулировка "България е в нова национална катастрофа" има противоречие, защото се оказа, че България не е преминала през етапа на националното изграждане.

Това е много важно, за да се разбере случващото се.

Ще поясним.

Под нация разбираме съвкупност от хора, които доброволно следват определени духовни ценности и произтичащите от тях норми на поведение. Нацията се строи на базата на по-простото национално обединение - народът. Когато народът е в процес на по-висшето национално строителство, той въвлича в своя състав другите разнородни елементи със своите духовни ценности и норми на поведение, своя език и култура.

Така, след завършване на преходния период на националното изграждане, главен инструмент на националното строителство стават социалните институти - училищата, университети, театрите, музеите, печатът, книгоиздаването, радиото и телевизията. С тяхна помощ се разпространяват и поддържат единните национални духовни ценности.

След 1990 г. България в новите условия не може да се изкачи от равнището на народонаселение до равнището на "национална държава". Заради това не може да се говори за "национална катастрофа", тъй като не беше формирана българската нация в новите условия.

България все още не може да мине етапа на националното изграждане. И може да се окаже една нереализирана нация, като държавата, от защитник на народа беше преобразувана в унищожител на своите граждани. Жестока истина за случващото се с територията насред Балканите.

Докопалата властта мафия тласна българите към антидържавност, безпределна анархия, колективна психоза и автозомбиране.

Отдавна сме пред разлома - или ще се събудим от дълбокия сън като народ, или ще изчезнем като нация и държава.

Според нас е започнал вторият процес. Живеем сред призрачни сенки. Говорим власт, държава, народ, но отдавна не е така. Това е зловонното образование, което се появи.

България не е никаква държава, с никакъв държавнически смисъл, тя не е управлявана от държавници, а от бандити и мафиоти.

Заради това българската държавност е псевдовласт, т.е. убива ни буквално. Държавността за тези бандити е мимикрия, а не същност.

Същият симулант е и народът. Наричаме народ онова, което народът вече не е. Няма организъм, няма общност. Всичко е умряло и се е разпаднало.

В съвременна България нищо не принадлежи на така наречените граждани - водата, енергията и земята отдавна не са наши. Заводите и кооперациите бяха унищожени. Думата "работа" отдавна е без съдържание.

И банките не са наши, значи и левът не е национална валута.

Това не е наша страна и държава, това е собственост на мафията и нейните западни покровители. Каква "държавност", какъв "патриотизъм"? Всичко е лъжа.

Държавата е мърша, мафията е поглъщащите я червеи.

Не сме черногледи. Познаваме нещата много добре - и в политиката, и в икономиката, и в обществото. Толкова добре, че знаем, че нещата вече са необратими.

Достатъчно е да видите тлъстата мутра на мафиотския главатар, за да разберете причината. Такъв дебил не се е раждал в историята на цяла Европа. И в околностите.

Нашият исторически път завършва.

Тъй като сме реалисти, знаем, че вече няма да е по-добре, че няма светлина в тунела.

Дали е отчаяние? Глупости. Още по-лошо е. Това е реалната оценка за състоянието на "държавата". Това е проблемът, а не в отчаянието. Отчаянието може да стане спасение. Но мъртвият не е способен даже на такова чувство като отчаяние.

Бог отдавна е вдигнал ръце от нас. Ние сме проклети, защото предадохме главното в себе си - вярата.

Заради какво всъщност живее съвременният българин? За да продължи своето позорно съществуване или позорна участ на размазан роб. За да отгледа децата си за още по-позорно робство. Това е позорен живот. И недейте се заблуждава, че на "онзи свят" всичко се "пише". Няма такова нещо. Случи се най-страшното - животът си отиде.

Нацията /от латински natio - племе, народ/ е исторически сложила се в процеса на развитието устойчива общност от хора, живеещи на една територия, имащи обща култура, език, самосъзнание. Характеризира се с икономическа общност и единна, многообразна система за политическия живот със сложен етно-психологически характер. Нацията притежава особен стил на мисъл, манталитет и чувство за собствено достойнство. Нацията и отечеството се формират преди всичко в жестоки изпитания и защита на своята общност и територия, на която живее, срещу грабителски войни на съседите.

Отечество /идва от думата отец/, месторождение на човека, често на неговите исторически, духовни и културни корени. Това е земята, където е израснал човекът, където се намира домът на неговите родители, където живее народът към който той принадлежи. Това е вярата и езикът на този народ, неговата история и култура.

Национална гордост - това е патриотичното чувство на любов към своята родина и народ. Осъзнаване на своята принадлежност към определена нация, изразяваща се в разбирането на общността на интересите, националната култура, езика и различията. Националната гордост е понятие, противоположно на национализма, фашизма, шовинизма и мултикултуризма.

Националната гордост се проявява в стремежа към всестранно развитие на националните традиции, езика, материалната и духовна култура, готовността да се дава отпор на онези, които посягат на свободата и независимостта на нацията, не уважават и поругават нейната култура и нейните представители.

Но какво е България?

Днес България е е колония на САЩ, която вече не представлява никакъв интерес за никого и е оставена на самоунищожение.

България е колония, окупирана от глобалната англо-саксонска ционистка мафия, която ни набута и във войната в Украйна, окупирана от същата мафия от политически и професионални терористи.

Това е замисленият от тях геноцид на православието и славянщината. Не американци, англичани, французи и ционисти умират в бой, а славянските православни народи се самоунищожават.

Сега разбирате ли какво се случва в Българя през последните 30 години и защо?

Това променя изцяло фундаменталната постановка на въпроса "какво да се прави" и означава само едно нещо - ако не искаме да изчезнем, трябва да отсечем клона, на който ни бесят.

Единственото спасение на България - като несъстояла се държава и нация, е единствената все още възможна класическа антиколониална и национално-освободителна борба, съобразена с новите условия. Никакво връщане назад.

Това се отнася за цялата планета. Голямата картина е, че 99 на сто от хората по света са срещу 1 процент паразитираща мафия и местните й лакеи. Ако те ни победят, историята на човека, като биологичен вид, ще стигне до своя край в небивала катастрофа.

Добре дошли в най-голямата битка в историята на човечеството, в която така или иначе участвате, защото сме участници в самия живот и сме на кръстопътя на тази битка.

Пътят ще бъде много-много дълъг. Малцина ще оцелеят. Още по-малко – ще тръгнат по него.

Имаме ли шанс? Минимален. Последният вагон на последния влак отминава пред очите ни. След това .ще останем сами да стърчим на перона на историята...

Но все пак трябва да се опита.