Последно сверяване на „часовника на Страшния съд“ Ще бъде ли използвано тактическо ядрено оръжие

Атаката на 23 юни срещу мирното население на Севастопол с американски оръжия

обслужвани от американски военни и от американски дронове поставиха въпроса дали

Русия ще използва в отговор тактическо ядрено оръжие– кога, къде, срещу кого и по

какъв начин.

 В откритите източници информация за руското тактическо ядрено оръжие липсва - отчетността за него не попада под действието на каквито и да било договори, които Москва да се е задължила да съблюдава.Става дума за широк спектър – от артилерийски снаряди и авиобомби до балистични и крилати ракети.

Именно с тактическите си ядрени оръжия Русия в края на май и начало то на юни проведе мащабни учения, които преминаха в мобилизация на всичките й ядрени сили – от Северния ледовит океан до Южния и Ленинградския военен окръг. Ленинградският военен окръг се простира от норвежката граница на север до Беларус и включва Северния флот и Калининградския анклав.

В ученията с тактическо ядрено оръжие участваха почти всички военни формирования на руската армия, флот и авиация – от Северния полюс до Черно море. Целта беше да се "разпространи" ядрен щит по цялата европейска граница на Русия, от Северния ледовит океан до Черно море.

По време на втория етап от ученията на нестратегическите ядрени сили, личният състав на ракетното формирование на Ленинградския военен окръг проведе учения за получаване на специална подготовка на бойни единици за оперативнотактически ракетен комплекс "Искандер" и оборудване на пускови установки.

Москва съобщи, че кораби на руския флот също участват в ученията. Екипажите ще оборудват своите кораби и лодки с крилати ракети със "специални бойни глави" и ще ги разположат в открито море, за да патрулират определени райони, т.е. вече са на бойни ядрени позиции. Освен това бойните формирования на системата за балистични ракети "Искандер-М" започнаха да транспортират специални (ядрени) боеприпаси, за да въоръжат комплексите с тях и да се придвижват към стартовите площадки.

Министерството на отбраната на Русия съобщи още, че по време на втория етап от ученията ще бъдат отработени въпроси за съвместна подготовка на руски и беларуски подразделения по използване на тактическо ядрено оръжие. Целта е поддържане на силите на съюзната държава в състояние на висока бойна готовност при осигуряване на териториалната цялост на Руската федерация и Република Беларус.

Бомбардировачи Ту-22М3 също участват в учения на редовните ядрени сили на Русия от самото начало. Това е поредното доказателство за общата ядрена тревога в Русия. В ученията участват руски стратегически самолети Ту-22М3, носещи свръхзвукови ракети с ядрени бойни глави Х-32. В тях са мобилизирани военни части с "Искандери" и МиГ-31 с 9-С-7760 Кинжал (ядрен заряд).

Руснаците могат да монтират ядрена бойна глава на ракети 9М723-1 на системите "Искандер-М", както и на крилати ракети 9М728. Капацитетът им може да варира от 5 до 50 kt. С такива ракети Русия може да удари големи логистични центрове, командна и кадрова инфраструктура, противоракетна отбрана и други военни съоръения.

Също така, тактически ядрени бойни глави могат да бъдат инсталирани на аеробалистични ракети Х-47М2 "Кинжал", крилати ракети Х-32 (носени от Ту-22М3), Х-69 и други крилати ракети. Тактическите ядрени оръжия под формата на ракети с ядрен заряд могат да се използват и от артилерията: системите "Акация", "Мста", "Хияцинт", "Малва", "Коалиция", "Пион", "Малка" и др.

В Беларус е повишена ядрена тревога от ниво "2". Министерството на отбраната на страната заяви, че ядрени бойни глави са били натоварени на ескадрила самолети Су-25, докато частите за балистични ракети "Искандер-М" и РСЗО "ПолонезМ" също са въоръжени с ядрени бойни глави. Това се случва за първи път, както и за първи път Беларус излъчва на живо зареждането на ядрени бойни глави на Су-25 и "Искандер-М". Беларуската ракетна система "Полонез-М" беше включена в ученията на ядрените сили. Според военната доктрина на Беларус, веднага щом ядрените бойни глави напуснат зоната за съхранение и има разпределение на ядрените блокове, има ниво на аларма "2" точно преди ядрената война, което е ниво "1". Бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви, че Русия не блъфира, когато говори за възможността за използване на тактическо ядрено и че конфликтът й със Запада може да прерасне в пълномащабна война. Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков заяви, че САЩ могат да се сблъскат с "фатални последици", ако не се вслушат в предупрежденията на Москва да не позволяват на Украйна да използва оръжия, доставени от Вашингтон, за да нанася удари по цели вътре в Русия. Въпросът е какво ще бъде след руските учения с нестратегическо, т.е. тактическо ядрено оръжие. Русия започна тактическите учения в отговор на западните заплахи около конфликта в Украйна и преди всичко появата на F16 като носители на ядрено оръжие, изваждането от складовете на английското ядрено оръжие, нанасяне от САЩ и НАТО на удари по ядрени обекти в дълбочина на Русия и т.н.

Това е последно предупреждение от Русия към САЩ и НАТО и при тактическите ядрени оръжия, при които Русия има наистина унищожително превъзходство. Русия превъзхожда САЩ 10 пъти по количеството на тактическо ядрено оръжие. "Русия има около 2000 единици тактическо ядрено оръжие, което е 10 пъти повече от САЩ" – предимно бомбите В-61, носени от О-16. Какво означава това – наред с несъстоятелността на САЩ при стратегическите ядрени оръжия (б. а. – на което се спираме на стр. 16 – 19), Русия превъзхожда САЩ тотално и при тактическите ядрени оръжия.

А ако има ядрена война в Европа, тя ще е с тактически оръжия. И отново САЩ губят спрямо Русия в процес, който те самите инициираха, т.е. ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането. В случая Русия отрази обаче многократно "ъгъла на атаката" на САЩ и при тактическите ядрени оръжия. Няколко думи за предназначението на видовете ядрено оръжие7 - тактическото ядрено оръжие е предназначено за унищожението на живата сила и бойната техника на противника на фронта и в близкия тил; - оперативно-тактическо – за унищожение на обектите на противника в пределите на оперативната дълбочина; - стратегическо – за унищожение на административните, промишлени и други стратегически цели в дълбокия тил на противника.

Това означава, че в Европа, при ядрена война, ще се използва тактическо ядрено оръжие. Стратегическото, заради неговите параметри, не е "целесъобразно". И така. Какво представляват тактическите ядрени оръжия. Тактическите ядрени оръжия, известни също като нестратегически ядрени оръжия, включват малки ядрени бойни глави и системи за тяхната доставка, които са проектирани да бъдат използвани на бойното поле или за ограничен удар.

Тактическите ядрени оръжия включват гравитационни бомби, ракети с малък обсег, артилерийски снаряди, наземни мини, дълбочинни бомби и торпеда, оборудвани с ядрени бойни глави. В сравнение със стратегическите ядрени оръжия, тактическите са по-малко мощни, и има за цел да опустошат вражески цели в определена област, без да причинява широкоразпространено унищожение и радиоактивни утайки. Мощността на тактическите ядрени оръжия варира от част от килотона до приблизително 50 килотона, докато стратегическото ядрено оръжие има мощност от 100 килотона до над един мегатон. До 2023 г. никога не е използвано тактическо ядрено оръжие в бойна ситуация. Москва не е публикувала своите номера на тактическото ядрено оръжие или някаква друга тяхна специфика, но както споменахме Вашингтон твърди, че руските ТЯО са 10 пъти повече от тази на САЩ.

В края на май Беларуският и Руският съвет за сигурност разгледаха обща концепция за сигурност, като тактически ядрени оръжия ще бъдат разположени по-близо до западните граници на съюзната държава на Беларус и Русия. Беларуското външно министерство съобщи, че това е отговор на агресивната политика, провеждана от недружелюбни страни.

Кремъл подчерта, че разполагайки ТЯО в Беларус, Русия ще направи това, което САЩ са правили от десетилетия, като разполагат своите тактически ядрени оръжия в Белгия, Германия, Италия, Холандия и Турция. Москва вече е помогнала на Минск да модернизира 10 беларуски самолета, така че да могат да носят ядрено оръжие. Русия също е предоставила на Беларус ракетни системи с малък обсег на действие "Искандер", които могат да бъдат оборудвани с конвенционални или ядрени бойни глави. Изграждането на хранилища за тактическо ядрено оръжие в Беларус приключи до 1 юли.

Това което правят Русия и Беларус е отговор на онова, което САЩ и НАТО правят от десетилетия.

Защо тактическите ядрени оръжия на САЩ са в Европа?

Става дума за съвместно използване или ядрен обмен, който е двустранен договор за ядрено сътрудничество със САЩ, основан на политиката на САЩ/НАТО за засилено ядрено възпиране и защитата с ядрения чадър на САЩ. САЩ осигуряват разширено ядрено възпиране на Япония и Република Корея с разполагането на ядрени оръжия не на тяхна територия, а на територията на САЩ.

Но в Европа американските ядрени оръжия са базирани отдавна и представляват риск от ядрен конфликт в Европа. Като част от обмена на ядрени оръжия, някои държави без ядрено оръжие, които са членки на НАТО, се съгласяват с разполагането на американски ядрени оръжия на тяхна територия и предоставят собствени военни сили за доставка на тези оръжия по време на война.

Страните, участващи в ядрените оръжия са Италия, Германия, Холандия, Белгия, Турция. Те провеждат консултации относно политиката за ядрени оръжия в Групата за ядрено планиране на НАТО, поддържат технологията и оборудването (по-специално самолети с двойна употреба), необходими за доставката на ядрени оръжия и съхраняват ядрени оръжия на тяхна територия. По този начин страните от ядрения обмен приемат, транспортират и съхраняват американски ядрени оръжия, а по време на война доставят тези оръжия, използвайки свои собствени средства за доставка, специално закупени и сертифицирани за тази цел.

Въпреки че ядреният обмен има за цел да е разширено възпиращо средства и да служи като гарант за отмъщение в случай на нападение, това със сигурност увеличава рисковете от ядрени оръжия. Европа се превръща в следващия театър на конфликт и война. За ядрените сили очевидната цел в този случай ще бъдат онези страни, които са се съгласили с разполагането на американска военна техника на тяхна територия и потенциалното им използване за ядрени оръжия.

В момента въпросът за ядрените оръжия се обсъжда в Германия, Япония, Република Корея, Полша и други страни. Съюзниците на НАТО са съгласни, че разширеното ядрено възпиране на САЩ изисква американски военни бази и ядрени оръжия в Европа и че /според тях/ ядрените оръжия не нарушават задълженията по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО).

Ядрените оръжия също дават на тези страни известно влияние върху използването или заплахата от използване на ядрени оръжия от САЩ. САЩ предоставят разширено ядрено възпиране на Япония и Република Корея, без да разполагат ядрени оръжия на тяхна територия. Така САЩ са в състояние да разширят влиянието на ядрения си чадър върху други страни. Въпреки че САЩ твърдят, че ядреният обмен е съвместим с Договора за неразпространение на ядрено оръжие, САЩ и техните съюзници от НАТО в ядрения обмен нарушават задълженията си и отслабват режима на ДНЯО.

Участвайки в Групата за ядрено планиране на НАТО, съюзниците по ядрения обмен не само участват, но и ще влияят на доктрината, планирането, разполагането и други въпроси, свързани с ядрените оръжия на САЩ, базирани в Европа. Реалността е, че нито една неядрена държава не може да влияе на това как САЩ използват своите ядрени оръжия, включително тези, базирани на територията на тези държави. В случай на конфликт между НАТО и Русия ядрените оръжия гарантират, че Европа се превръща в първия и основен театър на конфликта.

От началото на 2023 г. започна нова "игра на нерви". НАТО заплашва с разполагане на ядрени оръжия в Полша. Досега пет неядрени държави от НАТО разполагат с около 200 американски ядрени бомби.

В същото време в края на 2021 г. пактът заплаши да премести зарядите "на изток от Германия", т.е. в Полша. Въпреки че Германия не е ядрена сила, на нейна територия са разположени американски тактически ядрени бомби, които в случай на война трябва да бъдат носени от германски изтребители – бомбардировачи.

Във въздуха замириса на нова "криза Пършинг 2". Колко сериозна е ситуацията? Къде, колко и какво са тактическите ядрени оръжия на САЩ в Европа.

По последни данни САЩ разполагат с около 100 тактически ядрени бомби В61-3 и В61-4 в Европа. Те са разположени в шест авиобази в пет държави: - Klein Brogel (15 бомби) в Белгия; - Volkel (15 бомби) в Холандия; - Büchel (15 бомби) в Германия; - Авиано (20 бомби) и Геди (15 бомби) в Италия; - Инджирлик (20 бомби) в Турция. Носителите на бомбите В61 са така наречените самолети с двоен капацитет на САЩ и някои други страни от НАТО. За ядрените бомби от въздушните бази Авиано и Инджирлик това са многоцелеви ударни изтребители F-15E и многоцелеви изтребители F-16C/D на ВВС на САЩ. Освен това по време на война ядрените бомби ще бъдат доставяни до цели и със самолети на военновъздушните сили на европейските съюзници на САЩ в НАТО, членове на програмата на НАТО за съвместно използване на ядрени средства ("Съвместни ядрени мисии на държавите-членки на НАТО" или "Споделяне на ядрената отговорност").

Това са белгийски и холандски многофункционални изтребители F-16A/B (модернизирани по програмата Mid-Life Update и понякога наричани F-16 MLU) (от базите Klein-Brogel и Volkel), както и немски и италиански PA-200 Tornado (наричан още Tornado IDS) (от базите Бюхел и Геди).

Поне до 2010 г. турските многоцелеви изтребители F-16 също трябваше да бъдат използвани за ядрени мисии, въпреки че оттогава ядрената мисия за тях може да е била консервирана. Други държави от НАТО участват в ядрената мисия на НАТО чрез конвенционални поддържащи операции, известни като SNOWCAT (Подкрепа на ядрени операции с конвенционална въздушна тактика).

Ядрени бомби, както и кодове за тях, ще получават от американците Белгия, Холандия, Германия и Италия само по време на война, с одобрението на президента на САЩ /ако и когато се вземе решение за използване на ядрено оръжие/. В мирно време бомбите В61, разположени в европейски въздушни бази, се охраняват от американците и се контролират и поддържат от Ескадрилата за поддръжка на боеприпаси на ВВС на САЩ (MUNSS). Пилотите на ВВС на САЩ и техните съюзници от НАТО се обучават да използват тактически ядрени оръжия по време на годишното учение Steadfast Noon. Последното такова учение се проведе над Южна Европа на 18-28 октомври 2021 г.

Тъй като бомбите В61 са най-старите оръжия в ядрения арсенал на САЩ, през февруари 2012 г. стартира скромно наречената Програма за удължаване на живота. Но в нейните рамки беше създадена нова ядрена бомба В61-12 с подобрени бойни способности и програмата се превърна в най-скъпия проект за ядрена бомба в САЩ (всяка бомба В61-12 струва повече, отколкото ако беше направена изцяло от същото тегло чисто злато, а общата цена на програмата е около 12 милиарда долара). За първи път в историята на американския ядрен арсенал бомбата В61-12 стана прецизно управляема. Има инерционна навигационна система, както и контролирана опашка (Tail Kit Assembly (TKA)) от Boeing вместо фиксирани стабилизатори. Вероятното кръгово отклонение от целта на новата бомба е намаляло до около 30 м (за старите модификации тази цифра е 110-180 м). Бомбите В61-12 използват подобрен ядрен заряд на бомбите В61- 4 със същия диапазон на производителност (0,3 kt, 1,5 kt, 10 kt и 50 kt). Тестовете (без ядрен заряд) показаха, че при изпускане бомбата напълно потъва в земята. Това я прави подходяща за унищожаване на добре защитени подземни цели. Управляемата опашка осигурява на бомбата В61-12 способност за планиране към целта, която липсва на предишните модификации, които могат да падат само по балистична траектория. Това ще позволи на самолетите-носители да изхвърлят В61-12 на по-голямо разстояние от целта, което ще намали вероятността самолетите да бъдат поразени от системите за противовъздушна отбрана.

Новата авиобомба ще замени всички останали на въоръжение стари модификации на авиобомби В61 – стратегическите В61-7 и тактическите В61-3 и В61-4. Всички тези бомби ще бъдат преработени в завода Pantex (близо до Амарило, Тексас) във вариант В61-12. Общо се смята, че се планира да бъдат направени около 480 бомби В61-12, които ще издържат поне още 20 години. Техните носители ще бъдат стратегически бомбардировачи В-2А и В-21, както и многоцелеви изтребители и изтребители-бомбардировачи F-15E, F-16C/D, F-16 MLU, PA-200 Tornado и F-35. Първата серийна бомба В61-12 беше сглобена в САЩ на 23 ноември 2021 г. Пълномащабното серийно производство започна през май 2022 г. и ще приключи през фискалната 2026 г. Очаква се през 2022 – 2024 г.

В61-12 ще замени старите тактически въздушни бомби В61-3 и В61-4 в Европа. Полските военновъздушни сили са въоръжени с многоцелеви изтребители F-16C/D, вече сертифицирани за използване на ядрени бомби В61, а през втората половина на това десетилетие към тях ще се присъединят стелт изтребителите-бомбардировачи от пето поколение F-35A, също наскоро сертифициран в САЩ. В този смисъл Полша е в изгодна позиция по отношение на балтийските страни, които нямат собствена бойна авиация, особено самолети с двойно предназначение. И в случай на прехвърляне на ядрени оръжия, техните носители също ще трябва да бъдат предислоцирани там. А в случая с Полша няма нужда от това – достатъчно е да се обучат полски пилоти, които освен това участват в ядрените учения на НАТО Steadfast Noon от няколко години, макар и да извършват неядрени поддържащи мисии.

"Червените линии" за Русия в случая с ядрените бомби В61 не трябва дори да бъдат разполагането им в Полша, а началото на строителните работи по създаването на специални хранилища за тези бомби в полските въздушни бази и началото за обучение на полски пилоти за използване на ядрената В61. По-точно термоядрена, тъй като бомбата В61 е термоядрена, т.е. двустепенно (двуфазно) ядрено оръжие, базирано на принципа на радиационна имплозия. Четири променливи скорости на зареждане (0,3kt, 1,5kt, 60kt и 170kt), които могат да се задават по време на полет.

Способните да носят както конвенционални, така и ядрени оръжия бомбардировачи ще бъдат заменени от изтребителибомбардировачи F-35A от пето поколение. Германските самолети Tornado ще бъдат заменени от американски изтребителибомбардировачи F-18F Super Hornet. А италианските военновъздушни сили ще заменят Tornado като носители на ядрени оръжия с F-35A. Най-малкият капацитет на заряда в ядрения арсенал на САЩ (300 тона TNT). Максималният разрушителен потенциал на В61-12 срещу подземни цели се оценява като еквивалентен на оръжие с мощност на експлозия на земята между 750 kt и 1250 kt. Дори при минимална мощност от 0,3 kt, експлозия В61-12 на дълбочина няколко метра под земята е еквивалентна по отношение на увреждащия ефект на оръжие с наземна експлозия с мощност от 4,5 до 7,5 kt. Белгийските и холандските F-16 MLU и немските и италианските Tornado имат аналогови, а не цифрови интерфейси за комуникация с В61-12.

Следователно от тези машини новите бомби могат да се използват само в балистичен режим с блокирана контролирана опашка, настроена като обикновени, тоест неуправляеми бомби.

Ако Германия приеме F/A-18F Super Hornet като самолет с двойно предназначение, тогава те ще трябва да бъдат сертифицирани като носители на В61-12 (засега нямат такъв сертификат). На този фон на 1 август 2023 г. Москва направи класическа дипломатически ход и предложи да преговаря със САЩ за ядрено изтегляне на европейския континент, като официален представител на Кремъл очерта условията при които Русия ще изтегли своите тактически ядрени оръжия от Беларус, а именно, че САЩ трябва да демонтират своята ядрена инфраструктура и да премахнат всичките си ядрени бойни глави от Европа.

Русия може да обмисли изтегляне на тактическите си ядрени оръжия от Беларус, ако САЩ и НАТО прекратят враждебната си политика към Москва и Минск. Това предполага пълно изтегляне на всички ядрени оръжия на САЩ на територията на САЩ и премахване на съответната инфраструктура в Европа. Предложението беше повторено на 19 май 2024 г.

Но явно в Брюксел в НАТО седят глухи и слепи генерали и глупаци. Защото Русия успя през отминалите 30 години да реши задачите, които се решаваха с унищожените по договора РСМД комплекси и да ги прехвърли на други системи, които не нарушават договора и са даже много по-ефективни.

Днес Русия има на въоръжение не само наземните комплекси "Искандер", но и крилатите ракети "Калибър" с въздушно и морско базиране, които бяха и са изцяло извън ДРСМД /Договора за ракетите със средна и малка далечина/ и не попадат под ограниченията му, като заявената далечина на тези ракети по наземни цели достига до 1500 км /според някои източници 2000- 2500 км/. Далечината на хиперзвуковия комплекс "Кинжал", включвайки и далечината на носителя "Ту-22М3", достига до 4500 км. Значи, без да нарушава ДРСМД Русия можеше и може с помощта на новите разработки да решава задачите, които в миналия век бяха достъпни само за ракетите със средна далечина.

Това е коренно преобръщане на ситуацията отпреди 30 години. Преди 30 години САЩ имаха превъзходство при неядреното точно оръжие, способно да унищожава съветските стратегически ракети с първи масиран неядрен удар. СССР противопоставяше на тези ракети своите ракети със средна далечина, при които имаше технологично предимство.

Днес за голяма изненада на американците при високоточното оръжие и крилатите ракети Русия ги изпревари без да нарушава всички предишни договорености в тази област. Това означаваше, че връщането на въоръжение на средните ракети е нужно на САЩ, за да се опитат технологичното изоставане от Русия да не се превърне в стратегическа безпомощност на Вашингтон.

И американците излязоха от договора за средните и малки ракети. Стратегическа грешка и блъф на САЩ. На първо място, какво ще могат американците да разположат в Европа, какви свои ракети? Те въобще ги нямат. Нямат нито със средна далечина, нито с малка далечина, т.е. САЩ нямат такива ракети. Да си представим какъв е технологичният цикъл на производството на ракети от нулево равнище.

За такова изделие, като ново поколение балистични ракети със средна далечина, той е около 10 години. А налични въобще нямат. Даже старите Tomahawk, които американците модернизират от 50 години, не са приспособени да носят например ядрено оръжие. Значи те са крилати ракети със средна далечина, но летят бавно и докато прелетят своите 2000 км, комплексите за ПВО на Русия ще ги унищожат. Но все пак, какво имат американците, даже ако приемем, че те в бърз порядък ще приспособят нещо от вече съществуващите ракети?

Ако става дума за балистичните ракети, американците нямат нищо. Нищо? Последната такава ракета беше "Пършинг-II", която през 1983 г. пренесоха в Западна Германия и избухна кризата, довела до сключването на разглеждания договор срещу отстъпки на Москва. По онова време "Пършинг" беше добра ракета, но днес американците ще трябва да създават нова ракета от нула.

Това също е задача минимум за 20 години. Добре, ако вземат да приспособят от онова, което имат? Какво имат? Имат крилата ракета AGM-150C – крилата ракета с голяма далечина на ВВС на САЩ, което е развитие на AGM-15/B въздух – повърхност. По принцип могат да опитат да приспособят и да направят от нея някакъв сухопътен вариант, но разработката й изостава от графика, а създаването от нея на сухопътен вариант ще е нов проект с подготовка минимум 7 години. С далечина 1000 км тя се създаваше съвършено за други цели. Американците имат и ракета с въздушно базиране, също вариант на AGM-158 въздух – повърхност.

Ракетата вече е доста стара. Започнаха да я разработват в средата на 90-те години. В началото се предполагаше, че ще отиде и във флота, но през 2005 г. ВМС се отказаха от покупката на почти 500 бройки. Добре, американците са ясни. Какво противопоставиха руснаците на САЩ и защо Путин каза, че ще отговорят мигновено, за разлика от американците, които ще се нуждаят от много години, за да приготвят нещо по-добро? Много просто.

Най-простото нещо е създаването на сухопътен вариант на изпробваните вече в Сирия "Калибър". Всъщност още през 2007 г. Русия показа такива комплекси, като на всеки могат да се разположат 4 или 6 ракети "Калибър". Но тогава целият свят мислеше, че далечината на "Калибър" е 380 км. Но, когато стана ясно, че даже с обикновен заряд може да лети на 1500 км, а с ядрен заряд до 2500 км, ракетата придоби съвършено нови черти. Значи, още преди 15 години руснаците казаха, че имат готов образец и могат да започнат да го произвеждат още утре.

Защо да не се създава и сухопътна версия на крилатата ракета Х101 с обикновен заряд и Х-102 – с ядрен заряд. С обикновен далечината е 4500 км, а с ядрен – 5500 км. Това е най-добрата в света крилата ракета по всички характеристики бомбардировачи, но приспособяването й в сухопътен мобилен вариант ще стане много бързо. И тази ракета е налице. На трето място, освен всичко друго, руснаците имат и ракетния комплекс "Искандер". На него сме се спирали много пъти. Например през януари 2017 г. неговият генерален конструктор заяви, че е направено предложение за модернизиране на "Искандер" и че този комплекс ще се намира в строя 25-30 години.

По-късно беше съобщено, че се разработват нови типове ракети за "Искандер" с увеличена далечина и точност. Междуконтиненталната балистична ракета "Ярс-М", изпробвана на далечина от 2000 км до 6000 км, като нормираната далечина може да бъде и 1000 км, и 800 км. Значи, има функциите и на междуконтинентална, и на средна ракета.

Отгоре на всичко е лека и нейната платформа може да се прехвърля със самолет, т.е. може да стане пребазиране за няколко часа. И накрая е въпросът, че "американците със своите ракети в Европа ще поразяват територията на Русия, а руснаците със своите средни ракети няма да могат да поразяват територията на САЩ". И това не е истина. Още през 1984 г. тогавашният министър на отбраната на СССР Устинов планираше разполагане на Чукотка – под Анадир до Канада съветските ракети СС-20 "Пионер", които имаха далечина на полета около 5000 км и покриваха цялото западно крайбрежие на САЩ – до Лос Анжелис.

Още тогава беше създадена инфраструктурата за такива ракети. Там беше прехвърлена специална дивизия за охрана на този нов ракетен район. Министърът на отбраната Сергей Шойгу още през 2015 г. заяви, че Русия отново ще възстанови дивизията за брегова охрана.

Къде именно – на Чукотка, до Анадир. Огромната подземна инфраструктура е отдавна налице. Трябва само да се разконсервира. Значи, нещата са много по-сложни. Всъщност, при ракетите нещата никога не са били прости. Особено при по-малките – тактическите. Това означава край на една и начало на друга ядрена епоха, която не може да се предвиди. Европа отново стана заложник на интересите и целите на САЩ и на контролирания от тях НАТО.

Това беше и целта – да се изнесе бойното поле далеч от САЩ – в Европа, която да бъде използвана срещу основния противник – Русия. Заради това САЩ провокират и тласкат Русия към ядрени удари в Европа. Путин отговори, че засега това не се предвижда, но ако се наложи…, това ще стане преди всичко по ядрените бази на САЩ в Европа, за които споменахме. Бомбите В-61 били разположени в шест авиобази в пет държави: Германия (Бюхел), Италия (Авиано и Геди), Белгия (Клайне Брогел), Холандия (Фолкел) и Турция (Инджирлик).

За тях са изградени специални подземни хранилища. Тяхната защита в мирно време се осъществява изключително от американски военни.

В италианския преден пост – авиобазата Авиано, има 35 бомби. Тя е в североизточна Италия в региона Фриули-Венеция Джулия, на 50 километра западно от град Удине, и се управлява съвместно от американски и италиански ВВС от 1954 г. Пистата е с дължина 2620 метра и ширина 45 метра, което позволява да приема всякакъв тип самолети. Летищното навигационно и светлинно оборудване осигурява полети при трудни метеорологични условия денем и нощем. През 1999 г. тази авиобаза служеше като основна крепост на самолетите на НАТО, участващи в бомбардировките на Югославия. Оттук стелт-изтребителите F-17, изпратени от САЩ, излетяха и бомбардираха сръбски градове. Базата по-късно беше използвана за операции на ВВС на САЩ и НАТО в Ирак, Афганистан и Либия. Днес Авиано е дом на 31-во изтребително крило на ВВС на САЩ. Състои се от две изтребителни ескадрили – 510-та и 555-та – летящи F-16CG/DG. Тези самолети могат да носят ядрени бомби В61.

Според открити източници Авиано съхранява до 35 боеприпаса от този тип в 12 охраняеми хранилища. За разлика от Германия, Белгия и Холандия, Италия има повече от една авиобаза, където се съхраняват американски ядрени бомби. Освен Авиано, ВВС на САЩ използват и базата Геди Торе в Северна Италия, на 15 километра от град Бреша, за съхранение на ядрени оръжия. В Геди Торе има най-малко 40 ядрени бомби В-61, които се съхраняват и подготвят за използване от 704-та ескадрила за поддръжка на боеприпаси на ВВС на САЩ. Що се отнася до използването на В-61, в базата Геди Торе е разположена италианска авиационна ескадрила с изтребители-бомбардировачи Tornado IDS, които при необходимост могат да получат ядрени бомби.

Във военновъздушна база Бюхел в Германия има 20 бомби В-61. Германо-американската авиобаза Бюхел е край град Кохем в провинция Райнланд-Пфалц. След като американците изтеглиха ядрените оръжия от Рамщайн през 2007 г., базата Бюхел остана единственото място за съхранение на бомби В-61 в Германия. Там има около 20 специални боеприпаса. За тях отговаря дислоцираната тук 702-ра ескадрила на ВВС на САЩ. 33-то тактическо въздушно крило на Luftwaffe също е базирано тук, летейки на изтребители-бомбардировачи Tornado IDS. Това е единственото формирование в германските ВВС, способно да използва ядрено оръжие.

Военната база Kleine Brogel в Белгия с 22 бомби В-61 е в североизточната част на страната, на час път с кола от Брюксел, където се намира щаб-квартирата на НАТО. Там има 22 бомби и е разположено 10-то тактическо въздушно крило на белгийските военновъздушни сили, което управлява изтребители F-16, способни да носят В-61. За съхранението им отговаря 701-ва ескадрила за поддръжка на боеприпаси на ВВС на САЩ.

Американски ядрени оръжия се съхраняват и в Холандия във военновъздушната база Волкел в провинция Северен Брабант. Според открити източници тук се съхраняват около 20 ядрени бомби В-61, под отговорността на 703-та ескадрила за поддръжка на боеприпаси на ВВС на САЩ. 312-та и 313-та ескадрили на холандските ВВС, летящи с изтребители F-16, са отговорни за тяхното използване.

В случай на превантивен удар Холандия просто ще бъде изтрита от лицето на Земята

. В авиобазата Инджирлик в Турция има 50 бомби В-61. Инджирлик е в Южна Турция, най-източната военна инсталация на военновъздушното командване на САЩ и НАТО в Европа. Тук е разположено 10-то въздушно-транспортно крило, както и 2- ро командване на турските военновъздушни сили и 39-то въздушно-транспортно крило на ВВС на САЩ, които са ангажирани в снабдяването и поддръжката на интегрираната предна авиация. Именно оттук турски и американски самолети извършваха бойни мисии в Сирия. Не е ясна обаче съдбата на съхраняваните тук ядрени оръжия. Още през лятото на 2016 г., по време на опита за преврат в Турция, Анкара забрани полетите на американски самолети до и от базата. Ден след неуспешния преврат силите за сигурност блокираха и прекъснаха захранването на Инджирлик.

Именно на този фон Русия публикува "ядрената карта на Европа", на която са ядрените бази на САЩ на континента.

Конниците на Апокалипсиса /ядрени/ вече фучат над главите ни. 

Ядрените цели на САЩ на територията на СССР в края на 90-те години

 Държавите, които ще бъдат въвлечени във войната на новия етап

 Ядрените бази на САЩ в Европа, които ще бъдат унищожени още в началото

 Обхват на американските оръжия в Украйна по цели на територията на Русия

 Стратегическата дълбочина на отбраната на Русия на 500 и на 2000 км